Drake

В покрайнините на Кориналдо, северна Италия, при неинвазивно проучване на терен за строеж на спортен комплекс, бе открит гроб на благородник от населявалите региона пицени. Погребението се датира от VII век пр.н.е., като са открити много оръжия, бронзов шлем, керамични съдове и колесница. Останките на погребания аристократ вероятно са унищожени при хилядолетното използване на терена за земеделие. https://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-8015591/Italian-tomb-pre-Roman-prince-saved-imminent-destruction.html

Откриха доказателства за неандерталска ДНК в съвременни африканци. Европейци върнали се в Африка преди 20 000 години са я внесли в местното население. https://www.sciencemag.org/news/2020/01/africans-carry-surprising-amount-neanderthal-dna

Dropkick Murphys в компанията на една или две Murphy's Irish Stout

Според руските сайтове главата на вълка намерен в Якутия е около 40 см. За сравнение се посочва, че това е половината от дължината на тялото на съвременните вълци 66-86 см.

Дано да греша, но проектът на т.н. "Исторически парк" ми изглежда като много амбициозна еклектична бутафория. За историческа достоверност могат да претендират проекти като замъка Гидолон (Guédelon), където всичко се изработва на ръка и се строи с технологии, методи, инструменти и механизми от XII-XIII век. Само за сведение Гидолон се строи от доброволци от 1997 г. и ще бъде завършен през 2023 г., но вече има над 300 000 посетители годишно и печалба със седемцифрено число. https://www.youtube.com/watch?v=ihAPm8JQ3bg

Повече от две десетилетия след като изследователи са открили 3800-годишните останки на жена от културата Джомон в Хокайдо, Япония, те най-накрая са дешифрирали нейните генетични тайни. Оказва се, че в това отношение тя изглежда много по-различно от съвременните жители на Япония. Жената, която е била възрастна, когато е починала, имала висока поносимост към алкохола, за разлика от някои съвременни японци, разкрива генетичния анализ. Тя също е била с умерено тъмна пигментация, тъмни очи и повишен шанс за развитие на лунички. Изненадващо, древната жена споделяла генен вариант с хора, които живеят в Арктика, който помага на хората да усвояват храни с високо съдържание на мазнини. Този вариант се среща в повече от 70% от населението на Арктика, но не присъства никъде другаде, казва първият автор на проучването Хидеаки Канзава, куратор по антропология в Националния природонаучен музей в Токио. Този вариант дава допълнителни доказателства, че хората от културата Джомон са ловували предимно морски и сухоземни животни с висока телесна маса, каза Канзава. „Хората от Хокайдо през епохата Джомон са се занимавали с лов на земни животни, като елени и глигани, но също и морски риболов и лов на морски котки (ушати тюлени), сивучи (морски лъвове на Стелер), морски лъвове, делфини, сьомга и пъстърва. ” - казва Канзава пред Live Science. "По-специално, много находки, свързани с лова на океански животни, са били открити в района на Фунадомари”, където е била открита жената Джомон. Жената е живяла по време на периода на Джомон, известен още като неолитен период в Япония, който продължил от около 10 500 г. пр. Хр. до 300 г. пр. Хр. Въпреки, че тя е починала преди повече от три хилядолетия - между 3,550 и 3,960 години, според последните радиовъглеродни датировки - изследователите са открили нейните останки едва през 1998 г., в могила във Фунадомари на остров Ребун, край северното крайбрежие на Хокайдо. Но генетиката на жената на Джомон остава мистерия през всичките тези години, което подтиква изследователите да изследват нейната ДНК, която те извличат от един от нейните кътници. Миналата година изследователите публикуваха своите предварителни резултати, които помогнаха на съдебен художник да създаде реконструкция на лицето на жената, показвайки, че има тъмна, чуплива коса, кафяви очи и лунички. Нейните гени също показват, че е била изложена на висок риск от развитие на слънчево лентиго, или затъмнени петна на кожата, ако прекарва прекалено много време на слънце, така че художникът включил няколко тъмни петна по лицето ѝ. "Тези открития дадоха информация за историята и реконструкцията на древните структури на човешките популации в Източна Евразия." -каза Канзава, който беше част от по-голям екип, включващ Наруя Сайту, професор по популационна генетика в Националния институт по генетика в Япония. Сега, след като проучването им трябва да бъде публикувано през следващите няколко седмици в списанието „Anthropological Society of Nippon's English-language journal“, Канзава и колегите му споделят повече от резултатите си. ДНК на жената показва например, че хората на Джомон са се разделили с азиатските популации, които са живели на азиатския континент преди 38 000 и 18 000 години, каза той. Вероятно хората на Джомон са живели в малки групи ловци-събирачи, приблизително 50 000 години, отбеляза Канзава. Освен това, жената от Джомон е имала мокра ушна кал. Това е интересен факт, тъй като генният вариант за суха ушна кал възниква в Североизточна Азия и днес до 95% от източните азиатци имат суха ушна кал. Хората със сух вариант на ушна кал също нямат химикал, който прави подмишниците миризливи. Въпреки различията си със съвременното японско население, жената Джомон е всъщност по-тясно свързана с днешните японци, уличите от Източна Русия, корейците, автохтонните тайванци и филипинци, отколкото с тези на китайците хан, каза Канзава. https://www.livescience.com/65536-ancient-japanese-woman-genetics.html

Валери Йотов в публикацията си "Имитациите на анонимните фолиси клас А-2" , свързва производството на лети медни имитации (969 - 1035 г. в Дръстър и Исакча ) с византийския контрол над градовете на Долни Дунав. Но все пак посочва и хипотези на румънски и български автори свързващи част от тях (977 - 1001 г.) с възстановената българска власт след бунта комитопулите. http://journals.uni-vt.bg/getarticle.aspx?aid=2613&type=.pdf

Според статия в Nature е открит нов човешки вид Homo luzonensis населявал допреди 50000 години остров Лусон, Филипините. https://www.nature.com/articles/s41586-019-1067-9 https://www.sciencenews.org/article/new-hominid-species-homo-luzonensis-philippines?tgt=more

Фружине да ти припомня, че Валафрид Страбон (808 - 849 г.) е съвременник на Крум и Омуртаг. А иначе сред кралете на готите в Испания има много интересни имена като Витица и Свинтила. Сред благородниците им са Видимир, Билимир, Валамир, Теодимир а един визигот граф на Септимания носи странното име Булгар/Булгаран.

Има Фружине, има такъв извор за готи в Малка Скития (Добруджа) и по-точно в Томис (Констанца) около 800 г. За църковна служба/литургия на sermo Theotiscus ( немски / готски). Авторът е Валафрид Страбон, франкски монах (808 - 849 г.), а изворът е неговата De incrementis ecclesiae Christianae, писана през 840-842 г.

Това добре, но ако траките са нямали изобщо нищо подобно на кораби как са заселили островите Лимнос , Имброс, Самотраки и Тасос? И как роднините им са ги посещавали, със салове и еднодръвки ли?

Ако за някой представлява интерес ето няколко книги по темата за download: Visigothic Spain 409–711; Roger Collins http://b-ok.org/book/1069963/8d3d14 Paganism and Pagan Survivals in Spain up to the Fall of the Visigothic Kingdom; Stephen McKenna https://www.academia.edu/1235717/Paganism_and_Pagan_Survivals_in_Spain_up_to_the_Fall_of_the HISTORICAL WRITING IN VISIGOTHIC SPAIN FROM c. 468 TO THE ARAB INVASION OF 711; Elizabeth Alexandra Jordan https://www.collectionscanada.gc.ca/obj/s4/f2/dsk3/ftp04/NQ27790.pdf