B0081

Да, имаме косвени улики за движенито на телата / фотоните без да ги наблюдаваме през времето докато се движат. Затова имам тези съмнения, понеже имаме предположения основани върху косвените улики. Понеже в темата се разискваше въпроса за движението на фотон, и аз се замислих дали е справедливо да се разсъждава върху нещо което може и да не съществува (движещ се фотон) ?

Телата се проявяват чрез взаимодействието си със светлината, така установяваме дали телата се движат и начина им на движение. Но да се наблюдава самата светлина чрез светлина не се получава. Затова по обратен ред светлината се "наблюдава" чрез взаимодействието и с материята. Проявяват се докато взаимодействат (фотоните) : значи че при взаимодействието на светлината със материални обекти това се случва чрез порции на светлина, поглъща се, излъчва се , или друго на порции , които наричаме фотони. Но дали светлината се движи със същите порции? Дали имаме право да говорим за движение на фотони ? Аз не виждам никакви основания .

Фактите са следните : фотоните (порциите енергия) се проявяват само когато взаимодействат с материални обекти. И не се проявяват при движение или покой . Всяко едно "наблюдение" на светлината неизбежно ни вкарва във взаимодействие с нея, което пречи да се разбере какво точно е светлината. От друга страна светлината не взаимодейства със себе си като частици, а проявява поведение на вълни. ( Може би светлината се състои от някакви малки частици , както морските вълни се съствоят от молекулите на водата, но ние не разискваме този въпрос, а се интересуваме от квант светлина).

Погледнете го от друга гледна точка: колкото и малко да е Е, но да е ненулево, масата m е константна величина. Защо изведнъж тя трябва да променя - и то със скок! - стойността си, когато Е стане точно нула? Тук трябва някакъв физичен принцип, с който да се обосновете за това превръщане, не математика. А такъв няма. Да, мисля че разбрах същността на въпроса. При интензитет равен на нула, съответно и силата равна на нула, може да се твърди че полето отсъства, или че характеристиките с които то се проявява отсъстват ( в случая интензитет и сила). От това следва че връзките на формулата F=mE, не работят, което не изключва наличие на масата на телата в таково поле. Но връзката между масата интензитетът и силата не може да се проследи. Но има едно нещо което не мога да разбера. Когато едно тяло наближава тази точка в която отсъства интензитет, тялото притежава маса и тази маса остава константна величина при намалящ интензитет на полето. Този намалящ се интензитет ми изглежда че отива към безкрайност. Кога и как тялото преминава в точката от полето в което интензитетът е нула ? С други думи въпросът е следния: имаме поле с намалящ интензитетът клонящ към безкрайност. Как настъпва момента в който интензитет става равен на нула ?

Има някаква вероятност твоята представа за природата да е вярна и да си изпреварил времето си, но за съжаление аз нищо не мога да разбера от това което описваш. За мен физиката има такава поредност на сложност: класическа , релятивистка,квантова и струнна теория . Твоите обяснениия за мен се нареждат зад струнната теория. А на мен ми харесва да "човъркам" колкото може по към класическа.

F=qE , за гравитационно поле: F=mE , m=F/E , ако E =0 , то m = 0. Е = а. , F=ma., m=F/a Нека имаме зададени по условие : а ="9,8" , F = "98" , търсим масата на тялото : m = F/a = 98 / 9,8 = 10 kg. На разстояние по отдалечено от източника на гравитация същото тяло при а = 1 където F=10 масата на тялото ще бъде пак 10 кг. Получава се че при отдалечаване на тяло от източника на гравитация ускорението/интензитетът се намаля но силата също се намаля с еднаква пропорция, при което тялото си запазва масата. Можем да намаляме пропорцията до безкрайност, но не и до нулата. При нулата масата ще изчезне. Погрешни ли са разсъжденията ми ?

При интензитет равен на нула не излиза ли че гравитацоинна маса също ще е равна на нула?

Интересно ми е дали съществува теоретически таково поле ? И как се нарича , ако съществува ? (както например теоретически съществува хомогенното грави - поле). Гравитационната маса в таково поле ще е равна на нула ? И един по практичен въпрос : Имаме два различни по маса обекти които създават съответно по слабо и по силно гравитационно поле. Телата / полетата не си взаимодействат . В определена точка на по слабото грави поле имаме ускорение / интензитет "x". По същия начин в определена точка на по силното поле има точка със същото ускорение/интензитет "x" равно на това в по слабото поле. Въпросът ми е : има ли разлика на полетата в тези точки ?

Така е. Според това как е поставено условие се получава точно както казвате. Представата ми за хомогенното гравитационно поле беше погрешна.

Принципно си прав. Но това може да не е пълна картина. Интересно ми е какво точно разбираш под нулево ускорение в точката на компенсиране на силите?

Това не е достатъчно условие за да възникне движеща се сила. Между Земята и Луната има точка в която интензитетът не е нулев, но движение не възниква, поради компенсиране на силите. Лесно може да се сметне къде се намира точно тази точка и какво ускорение има.

Добре, според мен това физически не отговаря на реалността. Ще противопоставя на това твърдение няколко други, едно по едно. Само нека да избегнем формулите поне на този етап. Казахте че на Земята в малки области интензитетът е почти еднакъв и с добро приближение е еднакъв. Но всъщност той не е еднакъв което и кара да падат обектите. Тази разлика в интензитета на полето и представлява гравитация която кара да падат телата. Разликата в интензитета е гравитацията. Кокгато разглеждаме малката област където интензитетът е почти еднакъв във всяка точка, ускорението м/у разглежданите две точки почти се свежда минимум. И колкото разстоянието м/у две точки е по малко толкова по еднакъв ще става интензитет и толкова ще се намаля ускрението. И когато стигнем до еднакъв интензитет ще стигнем до липсата на ускорението. С други думи може да се каже че направлението на вектора ще изчезне при еднакъв интензитет на полето. Да разгледаме по конкретно нещата . В дадена точка "А" имаме поле с интензитет с ускорение 10м/с. В друга точка "Б" по близка към тялото създаващо това поле интензитетът е с ускорение 11м/с. Между тези две точки има нехомогенност, за да намалим тази нехомогенност ще намалим разстояние между точките. Затова ще изберем точка "В" която се намира много близо до точка "А" в която ускорението е 10.1м/с. Получаваме много по хомогенна област на полето, но разликата м/у ускорението 10м/с и 10.1м/с е само 0.1м/с. И когато получим хомогенно поле то ускорението ще бъде равно на нула. Предполагам че заблудата за ускореното движение в хомогенното гравитационно поле идва от това че се смята че във всяка една точка действа ускорение 10м/с, и тялото ще се ускорява с това ускорение.

По отношение на фотоните най вероятно е така както казвате. Но това което сте написали по отношение на хомогенното гравитационно поле е много интересно. И е възможно да се стигне до логически парадокс. Но преди това искам да съм сигурен че съм ви разбрал. Ако използвам формулата за да разбера за какво говорим , то при положение че гравитационната маса е равна на нула , то и силата ще е нула като резултат. И дори не е необходимо ускорението да е едно и също . Не е ли така ? Но нека да видим какъв е физическия смисъл. Единствения вариант който виждам за възможен е този при койото интензитетът на хомогенното гравитационното поле във всяка една точка е ускоряващ. И е еднакъв във всяка една точка. Например във всяка една точка интензитетът е равен на единица ускорение, и според вас тялото ще пада ускоряващо. Тоава ли е коректната според вас представа ?

Аз преди време заставах зад позицията че светлината е вълна , а не частица. Но един ден си зададох въпроса, защо трябва да избирам между вълна или частица ? Водата при различни условия може да бъде в различни състояния - лед, пара, течно. Може би и светлината притежава подобни свойства. Сега моята позиция е точно такава- светлината при различни условия има свойството да променя състоянието си (Общо казано). Може би това е и позицията на съвременното научно съобшество, не знам. Това което исках да кажа че при движението светлината е вълна (такива са фактите) , но при взаимодействието е частица -фотон . Може би вече разбирате защо ги казвам тези общоизвестни факти... Дали е антиинтуитивно твърдението ? Да, защото е некоректно . Фотоните нямат свойството да се движат. Фотон може да взаимодейства но когато говорим за разпространението (движението) на светлината коректно е да говорим за вълна. Ако сте съгласни с това , тогава по какъв начин се опитвате да сметнете масата на вълната ? Разбира се това е причината да се намесят импулсът и енергията, защото вълната не притежава характеристиката като маса, и се описва чрез импулс и енергия. Не искам да подценявам възможностите ви, но много се съмнявам да можете да сметнете масата на "фотона" в движение. Но ми е по интересен другия въпрос. Вие казахте че представата ми за хомогенно гравитационно поле не е коректна ( спрямо вашата или общоприетата представа). Може ли да обясните устройството на това хомогенно гравитационно поле, за да разбера къде се разминават представите ни. Понятието гравитационно поле е сравнително ясно. Явно проблемът идва от хомогенното. Кое му е хомогенното на гравитационното поле - ускорението, самото поле , или нещо друго ? Моята представа за хомогенното гравитационно поле е поле с някакваи характеристики, като във всяка точка от това поле характеристиките му са еднакви. Според общоприетото мнение ако едно тяло попадне в таково поле то то ще съхранява движението си (покой), понеже липсват сили които да променят движението му . Как в таково поле може да има падащо тяло ? Какво разбираме под падащо - ускоряващо ли ? Ако имате свободно време, бих се радвал да получа обяснения.

Ако наистина говорите за хомогенно гравитационно поле то използването на падащ асансьор или наблюдател в него е неправомерно. Самото понятие хомогенно гравитационно поле изключва понятиие падащо ускорително . Дори този заумен израз " безкрайна гравитираща равнина" трудно ще завоалира противоречието. Това вече показах как се опровергава с елементарни експерименти . Свободно падащ наблюдател лесно проверява дали пада под действието на гравитационно поле или се движи праволинейно и равномерно. До тука всичко е ясно: Ако имаме хомогенно гравитационно поле, това означава че не можем да имаме падащи предмети. Там където имаме падащи предмети, лесно проверяваме в каква система падат тези предмети . Важното е в случая кое се явява теоретично възможна ситуация , и дали не се бърка с фантастично възможна ситуация. Дали гравитация е кривина , поле , движение на етера или друго, зависи от избора на гледната точка (теория), но от друга страна това е една същност, която съществува реално, и не изчезва при нашето желани или нежелание. Има реални теоретични допускания, но има и подвеждащи нереални. Едно от реалните теоретични допускания е това че можем да допуснем хомогенно гравитационно поле. Можем да имаме множество хомогенни гравитационни полета с различен интензитет във всяко . Можем ли да имаме хомогенно гравитационно поле без интензитет , след като можем да имаме с различен интензитет във всяко? И каква масса ще имат телата в таково поле без интензитет? Най вероятния отговор е че, ако няма материя ,това ще предизвика нямането на массата, което от своя страна ще предизвика нямането на интензитет, може и по друга поредност нямането на интензитет е равно на нямането на массата и съответно липсата на материята. А това допускане че имаме една инерциална система в която телата се движат равномерно и праволинейно е пълна измислица. Абсолютно неподкрепена с нищо измислица. Какво е инерциалната система ? С какво е запълнена ? Празнина ? Няма гравитация , няма никакви полета , няма нищо в нея, което ни доближава до въпроса за връзката на масата и интензитет. Добре нека да е празнина . Кой може да отговори дали материалните тела могат да съществуват в празнината ? Ние не знаем какви са физическите закони в празнината . От къде ще знаем че тялото което се движи равномерно и праволинейно няма да започне да се забавя или ускорява ? Ние го знаем защото някой е предположил това , а ние го приехме за даденост...