Й. Табов

Страх ме е, че варварският български език и моето скромно сладкодумие няма да са достойни за една възвишена личност, един естет, чиито интереси обхващат такива музи като Metal, Classical and Folk music, military history and history in general, beer, vodka, wiskey, girls, parties .... За такива високопоставени хора (Глобален Модератор !!!, че и Staff !!!) бих препоръчал нещо величаво, като Encyclopaedia Britannica, или нещо още по-небесно ... Но все пак, за да се отсрамя, ще си позволя да насоча уважаемите читатели на форума към една статия в мрежата: А. Мошев. Историкът д-р Ганчо Ценов от село Бойница. www.venets.org/getfile.php?id=84‎ Апропо, торлаците май са комшии на Шопландия ....

А какво е попречило на руския преводач да преведе и той "... започнаха да съставят буквите на славянската азбука и преведоха Апостола и ....", т.е. да напише ".... начали они составлять буквы славянской азбуки и перевели Апостол и ..." ? Според мен той е забелязал, че буква не се "съставя" - тя може да измисли, да се създаде и т.н., но не се "съставя". Азбука - да, но буква - не. Затова той е записал същата мисъл като вашата, но без проблемния израз за "съставяне на буква/и". Впрочем, същото се отнася и за текста в ПВЛ - ако вашият превод по смисъл е правилен, защо изобщо в този текст е написана думата писмена? Каква е ролята й? Много е възможно вариантът за превод на "писмена" като "букви" да е попаднал в речниците от предубедени "преводи" като руския. Т.е. да имаме порочен логически кръг.

в този официален превод липсва именно думата "писмена". по-нагоре писах "текст" за превод на "писмена", но може би не е подходящо. Да оставим "писмена", или "писаница", нещо написано, което може да се прочете ... : "... започнаха да съставят писмена със славянска азбука ..." във фрагмента от речник има фраза "...вы вредъ творат писменаа..." вреда прави смисълът на написаното - "писанието", писаницата, а не азбуката Един откъс от моята статия "Создание славянского языка" (има я в мрежата): Проблема «славянского алфавита» До наших дней дошло много документов на старом славянском языке, написанных кириллицей, и хотя меньше, но тоже очень много таких, написанных глаголицей. Оба эти алфавита – и глаголица, и кириллица – считаются славянскими. Правда, насчет кириллицы иногда делают оговорки из-за ее близости к греческому алфавиту. Поскольку именно алфавит считается основным «изобретением» и вкладом св. Константина- Кирилла в славянскую культуру, то возникает естественный вопрос: какой именно из этих двух алфавитов был придуман св. Кириллом? ............. Во всей этой картине есть одна странная деталь: в старину существование двух славянских алфавитов не волновало наших предков. Возникает ощущение, что они даже не знали о нем, или если и знали, то оно для них не имело никакого значения. Как книги, написанные кириллицей, так и книги, написанные глаголицей, считались равным образом “словенскими письменами” - постольку, поскольку были на “словенском языке”. Който се интересува, може да погледне в нея.

тогава преводът би трябвало да е "... започнаха да съставят текст със славянски букви ..."

Това е вече пета страница коментари. Преди години се тиражираха изказвания за книгите на Солженицин - горе долу така: "Аз не съм чел книгите на другаря Солженицин, но той ... " и следва отричане и охулване. Да започнем с един прост въпрос: Защо Ганчо Ценов е бил забранен автор? Книгите му са били изземвани от библиотеките и унищожавани. В секретните фондове на НБ и още 2-3 б-ки в Б-я през 1990-те години "изплуваха" много от книгите и брошурите на Ценов. С изключение на една доста важна негова работа - докторската му дисертация. Нея я нямаше в нито една българска библиотека, даже в секретните фондове. Въпреки че е издадена още през 1900 г. в поредицата Хисторише Щудиен. И да продължим с още един въпрос: Как така две от книгите му са издадени в едно от най-реномираните световни издателства - през 1930 и 1935 г.? Защо реферат на дисертацията му е преиздаден през 1965 г. в една реномирана поредица за историческа класика? И накрая: кой друг български историк е постигнал международно признание като това на Ценов?

А кой е Алцеко, споменаван в италиански съчинения?

Темата е интересна и важна. Най-напред искам да обърна внимание на два детайла. Първият е историята със статията на Киселков за ПЖМ и последвалата реакция. Вторият е текстът към миниатюра № 31. Фрагмент от него: "... начаста составливати . писмена. азбоуковнаа словеньскы ..." Какво е писмена?

Всъщност българският език е "най-особеният" от всички славянски езици; и е по-отдалечен от тях, отколкото напр. руският. Българският има много особена граматика, в доста отношения наподобяваща други южноевропейски езици: липса на падежи, членуване и т.н. А граматиката е по-устойчива на влияния и промени от лексиката. Ще припомня една доста точна бележка, направена още преди повече от 150 г. от „бащата на съвременното езикознание“ Август Шлайхер: „Забележително явление е, че в Долния Дунав и на югозапад от него се намира една група от съседни помежду си езици, които при всички техни племенни различия си приличат само по това, че са най-опорочените (die verdorbensten) в своите езикови семейства. Тези уродливи (missrathenen) синове са влашкият сред романските езици, българският сред славянските и албанският сред гръцките. При най-северния език, посочен на първо място, развалата се показва все още в ограничена степен, в средния, българския — вече в по-голяма степен, а в най-южния, албанския, тя достига до такава висока степен, която почти скрива неговия произход. Тези три езика си приличат особено и по това, че закачат члена на края на думата [курс. мой, Й. Т.].“[1] [1] „Es ist eine bemerkenswerte Erscheinung, dass um die untere Donau und weiter nach Südwesten sich eine Gruppe aneinandergränzender Sprachen zusammengefunden hat, die bei stammhafter Verschiedenheit nur darin über­einstimmen, dass sie die verdorbensten ihrer Familien sind. Diese missrathenen Söhne sind das Walachische in der romanischen, das Bulgarische in der slawischen und das Albanesische in der griechischen Familie. Das Verderbniss zeigt sich in der nördlichsten Sprache, der zuerst genannten, noch in einem geringeren Grade, mehr schon in der mitt­leren, dem Bulgarischen, und hat in der südlichen, der albanesischen einen ihre Herkunft fast völlig verdunkelnden Grad erreicht. Alle drei stimmen besonders darin überein, dass sie den Artikel an das Ende der Nomina anhängen.“ Schleicher, A. Die Sprachen Europas in systematischer Übersicht. Bonn, 1850 (Repr. Amsterdam classics in Linguistics, 1800–1925. Amsterdam/Philadelphia, 1983), S. 143.

Този светец е бил канонизиран от българската църква. Защо? Какви и колко са документите, според които Ю. е "творец" на Българската архиепископия Юстиниана Прима? Колко, какви и от кога са документите, които им противоречат?

май има смисъл да се направи общо хронологично разпределение на информацията за всички хроники. Работите ли с електронни таблици (ексел)? Да видим ще излезе ли същата аномалия, която имаме в книгата на Кийл (вж. картинката - тя е от ръкопис, предложен в БХР).

нашествие до възкачването на трона на Мехмед ІІ Завоевателя и 3) събитията от срая на управлението на Мехмед ІІ до края на управлението на султан Селим. срая - края

Изглежда, че идеята за ВПН е измислена от Лациус: Wolfgang Lazius. De gentium aliquot migrationibus, libri XII, Basel, 1557. С политически цели - да обясни защо готите-Хабсбурги трябва да владеят Европа. Вж. Hans Messmer. Hispania Idee und Gotenmythos. Zurich, 1960.

9. През 6962 [година от сътворението на света, станало е на 24.01.1456г. от Рождество Христово, т.е. 6964г. от сътворението на света], зимата той нападнал на Енос това на да отпадне той нападнал на Богдания 24 също 1. През 6811 година [от сътворението на света, съответства на 1307г. от Рождество Христово] агаряните от Анатолия [думата означава Изток] се отправили на Запад 1. Любопитно - по коя ера?

Кои надписи - да не е "архаичният надпис" на "големия каменен кръст" и др. п.? ако има нещо във византийски извори, защо да е от "най-стар български пласт"? същото и за старобългарските.

Вижте например Йордан Табов, Милош Сидоров. Етнонимът “българи” от европейска гледна точка. В сборника “Българи в античния свят”. Зиези екс куо Вулгарес, София, 2006, 52-89. Започва така: § 1. Увод: какво означава названието “българи” и кога е възникнало? Мнозина са предлагали отговори на тези въпроси; но те и досега нямат що-годе приемлив отговор. Подреждайки всички тези за произхода на името българи в хронологичен ред, Х. Тодоров – Бемберски в изследването си за историята и същността на името българи стига до извода, че най-старата (от известните) е на византийския хронист Йоан Едески, обявил през 585 г. за родоначалник на българите “библейския” Булгариос . В почти същия вид – че българите са наречени така на името на предводителя си Българ - тя преобладава в най-ранните сведения за българите и макар че е лаконична, всъщност заслужава особено внимание, защото съвпада с легендата за названието на пеласгите – старото местно население на Балканите: по думите на Акусилай те били наречени така на името на предводителя си Пеласг , за когото освен това в старогръцките митове се разказва, че е бил син на Зевс . На близостта на “Българ” и “Пеласг” (“Пиласг”, “Пеларг”) и на хипотезата , че “Пеласг” е неправилно прочетен античен гръцки запис на “Българ”, ще се спрем по-нататък. Друга разпространена стара версия за името “българи” е, че те са наречени така, защото в старо време са живели край река, наречена “Булга” (или “Вулга”), от която било тръгнало името им . Разновидност на тази версия обяснява, че реката всъщност е Волга, и че “българи” е изменено “волгари” . През ХІХ в. сред изследователите на историята придобива популярност схващането, че “пра”-българите са от тюркски произход, и се правят опити името им да се изведе от различни тюркски думи. Показателни за преобладаващото през последните два века в науката схващане за произхода и името на българите са описанията в енциклопедията Паули. Изданието от 1897 г. представя мнението на Томашек, че българите са “хунско (или “хунобългарско”) племе” , чието име е от тюркско-монголски произход и произлиза от думата bulgha- , означаваща според него “смесвам”. Изданието от 1997 г. повтаря тезата, че българите са “племе от хунски произход”; там се предлага обяснението, че името “българи” произлиза от старотюркското “bulyamak”, и че означава “Mischvolk”, т.е. “смесен народ” . През ХХ в. част от усилията за разгадаване на тайната на българското име се пренасочва към ирански и европейски езици. Подробни обзори на всички изказани и обсъждани в литературата становища са представени в обширните изследвания на П. Голийски и Х. Тодоров-Бемберски . Според Х. Тодоров – Бемберски теориите за значението на името “българи” може да се групират в следните основни теми : 1. Теории, съгласно които името българи има епонимен произход (епонимни теории); 2. Етимологии, разглеждащи името “българи” като калка; 3. Етимологии, извеждащи името “българи” от някой топоним (топонимни етимологии); 4. Етимологии с оглед местоположението (временно или постоянно) на българския етнос; 5. Етимологии с оглед някоя социална характеристика на българския етнос (социални етимологии); 6. Теории за хибридно значение на името “българи” (хибридни етимологии); 7. Теории за тотемен произход и тотемно значение на името “българи” (тотемни етимологии). Цитираните изследвания на П. Голийски и Х. Тодоров-Бемберски са добра база за сравняване на различните идеи и аргументите за и против всяка от тях. Но коя е вярната? Или поне коя би могла да бъде най-близо до истината? Бихме ли могли да предпочетем някоя от многото хипотези? Кожените чанти В тази статия ще разгледаме внимателно хипотезата, че името на българите е свързано с: 1) дума, която е съществувала в различни форми в доста европейски езици още от най-стари времена и е имала смисъл – разбира се, приблизителен – на “кожена чанта”, “кожена торба” или нещо подобно; латинският вариант на тази дума е “bulga”, и 2) наставката “-ар”. Целта ни е да очертаем доводи в подкрепа на виждането, че от съчетанието на тези дума и наставка произлиза и етнонимът “българи”.

Съобщения с номера 59, 60 и 61. Повечето ръкописи са от 15 и 16 в., а тези трите са за събития около 1600 г. Всъщност за последните две и това ми изглежда спорно... Въобще най-вероятно тези "хроники" са компилации, правени от парчета и данни от различни документи, с нарушена хронологична последователност. Терминът "хроники" за тях е пресилен, както и "византийски" ... Доколкото си спомням, VІІІ Всел. събор е бил през 9 век, и не във Флоренция ... Май авторът на компилацията (хрониката) не го е признавал за каноничен (както впрочем и досега някои богослови), та е приписал осмицата на събора от 15 век, който пък днес не се брои за каноничен ...

10. [Трябва да се отбележи,] че Мурад бей Стари 5 бил убит от деспот Лазар 6, и през 6957 година [от сътворението на света, съответства на 1389г. от Рождество Христово, 6897г. по цариградската ера] се възцарил султан Мехмед 7. Ако се съди по годината - 6957 - става дума за Мехмед ІІ Фатих. 15. [Трябва да се отбележи,] че през 6952 година [от сътворението на света, събитието е станало през 1439г. от Рождество Христово] император Йоан 11 се отправил във Флоренция, където се състоял Осмия [Вселенски] събор. Осмия???? В кои ръкописи има последните три съобщения?

Хубава количка ... вероятно е вдигала до 5-6 км в час, и то по път, или на стадион. Няма да питам откъде преди 2500 г. са взимали бронз, а как са изглаждали оста и вътрешния отвор на колелото. Ето ви нещо по-реално за оръжията:

Какво значи в случая "бойна колесница" ? По какво се е движела и с каква скорост? Как са се въртели колелата: има ло ли е лагери, или нещо подобно? Стегнати ли са били отвън с метална лента (обков)? Намирана ли е някъде подобна колесница?

За тия, които са по старата хронология, си има стандартно обяснение: интерполации. Всички детайли, които "не са си в епохата", са или "архаизации" (по-старите, напр. "скити", "мизи"), или късни интерполации (напр. текстовете с вагоните). Та в случая нека да обсъдим възможността това да са интерполации. А какво означава "склави"? "Склавини"? "Слави"? Днешният смисъл на думата "славяни" е оформен през ХІХ в. Преди това за различни автори тези думи са имали най-различен смисъл: например за Орбини готите и норманите са също славяни. Толкова примери има, от които се вижда, че слави и склави др.п. са били използвани в друг смисъл ... Според Фалмерайер славяните по континентална Гърция не са българи, защото за неговите авторитетни предшественици българите са народ, който е дошъл (или тръгнал) от Волга в 666 г.

не, логиката не е същата. пречат железните колесници, а и вагените (вагончетата) на чашниците - "скютите". Апропо, а какво са представлявали "каручките" на печенезите в съчинението на Ана Комнина? Т.е. на скитите, защото там май пише скити, а не печенези. "езерците и милингите" (що е то милинги? кое е езерото на езерците?) май са "склави" ... така или иначе ще опрем до славяните, а това си е за отделна тема. като се снабдя с книгата на Фалмерайер, ще отворя аз такава тема - ако някой не го направи преди мен.

и артилерия - това при преводите се мъчат да го замъглят.

Горното не е вярно - и като факт, а и обяснението към него. За отделна тема не чакайте модераторите, а я създайте. Има подходящ повод - излязла е (превод на български) книгата на Фалмерайер. След 200 г. ... Колко ли ще чакаме за Фасмер?

В късни ръкописи има какви ли не неща. Например по-късни интерполации. Битката със "слепия цар" вероятно е по сюжет на битка с Ян Жижка. Защо го мислим за Петър Делян ... ами защото някой е казал, че това е старо съчинение ... вероятно някои твърдят, че и ръкописът, в който е тази битка, е стар ... По някаква случайност имам представа за технологичните трудности за направа на "по-тежки каруци", да не говорим за "железни колесници". Технологията за изработване на подобни превозни средства е от ХV век ...