Й. Табов

Първо да видим какво представлява ГЦ като учен – с обективен поглед към най-добрите му публикации. Започвам с двете монографии в едно от най-престижните в света издателства по онова време: Tzehoff, G. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven: eine historisch-philologische Untersuchung über die Geschichte der alten Thrakoillyrier, Skythen, Goten, Hunnen, Kelten u.a. Walter De Gruyter & Co., Berlin (W 10) und Leipzig, 1930. Tzehoff, G. Geschichte der Bulgaren und der anderen Sudslaven von der romischen Eroberung der Balkanhalbinsel an bis zum Ende des neunten Jahrhunderts. Walter De Gruyter & Co., Berlin - Leipzig, 1935. Те са издадени с интервал 5 г. помежду им; ясно е, че щом се издава втора монография, първата е била добре приета. Дали в издателството към 1935 г. са чели някои от рецензиите за първата книга? Какво впечатление са им направили писанията на някои от българските историци? Минавам към студията на ГЦ – една част от дисертацията му – издадена в отделна книжка на Хисторише щудиен: Tzenoff, G. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Historische Studien No. 17. E. Ebering, Berlin, 1900. Неин съкратен вариант е бил отпечатан в по-малка книжка, продавана успешно и преиздадена след 65 г. (!!!) в авторитетна серия от забележителни издания на издателство Краус: Tzenoff, G. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? E. Ebering, Berlin, 1900. Reprint: Tzenoff G. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Nachdr. d. Ausg. Berlin 1900. Kraus Reprint, Kraus, Waduz, 1965. Ще обсъдим нататък и реакцията на група български историци, а също и на цензурата след 1944 г. Засега само ще отбележа, че даже Ягич е признавал научния авторитет ва ГЦ – наричал го е „щудийртен кверкопф”, т.е нещо като „учен чукундур”. Може и да е чукундур за някои, но все пак е учен …

П. Георгиев всъщност се е запознал с публикацията Табов Й. Надпись «Кана Маламира» или «Мала(го) Мирче» ? Linguistique balcanique, LV (2016), 1, 115-124. Издадена е в международно списание, след рецензиране … Ако някой има критика, да постъпи по същия начин – да напише статия в научно списание …

Точно така - ако вие сте прав, цитирайте ВСИЧКИ списъци. Без тях твърдението, че ГЦ не е бил забраняван, е голословно. Вие даже не сте проверявали в някоя библиотека - напр. в Нар. б-ка, къде са се намирали книгите на Ценов и защо. Някой ги е сложил просто ей така?.

Към горното ще добавя: ако някой има възражения за високото ниво на ГЦ като учен - да публикува статия, която опровергава писаното от мен в статията Събуденият дух. Исторически преглед, 2004 г., год. LX, кн. 1-2, 201-206. http://www.bulgaria88.narod.ru/Tabov3.htm

Колега Йончев, за да докажете, че в забранителните списъци е била включена само една брошура на ГЦ, вие трябва да качите на един, а ВСИЧКИ ЗАБРАНИТЕЛНИ СПИСЪЦИ (те са много). Без тях вашите твърдения са на нивото на моите. Все пак моите твърдания не са голословни. Когато готвехме брошурата за ГЦ, моят съавтор обиколи много библиотеки в Сф, за да види какви книги на ГЦ има в тях. Оказа се, че в 3-4 от б-ките в Сф има по 2-3 книги на ГЦ; те са били в СЕКРЕТНИТЕ ФОНДОВЕ (и на едно място секретният фонд беше още отделен от останалите книги), но сега имат картон в картотеката и може да се четат свободно. За да имаме основа за НАУЧНА оценка на ГЦ като учен, трябва да имаме представа преди всичко за научните му публикации. Затова предлагам да сравним научните публикации на ГЦ с научните му публикации на опонентите му, а и на други БГ историци.

Без да цитирам писаното по-горе от колегите, ще напиша коментар. За ГЦ пишат неверни неща колеги-историци, които взимат невярна информация от нашите архиви и текстове. ГЦ не е бил "забравен" понеже не е бил интересен и важен; той е бил забранен - включен в забранителен списък. Книгите му са изчезнали от нашите б-ки, а и от руските; по едно копие на някои негови книги е имало в секретните отдели на Нар. б-ка и Б-ката на СУ. Намерете в мрежата статията на А. Мошев за Ценов и вижте трудовете му. Колега Йончев, можете ли да посочите български историк с такива авторитетни издания? За два от важните приноси на ГЦ: --- за наличието на Бълг. църква (и значи църковна организация) по време на 8-ия Всел. събор; --- за географията на "Българското отечество" по онова време - Дардания, Тесалия, Епир. Със старата география на БГ са свързани най-тежките грешки в нашата история. Например - вижте моята статия "За названията Загора и България през средновековието" - има я в мрежата. За титлата хан/кан - ситуацията е комична. Вижте в мрежата моята статия за "княз бег Мала Мирче". Бег е била разпространена титла на Балканите през 14-15 в. - например Радул бег, баща на Мирче стари. С Омуртаг - също комична. Още преди 20-тина години обърнах внимание, че "таг" е титла, известна още от античността. Така че надписите на княз бег Омур таг ни насочват към .... перса Омур, убил Момчил и станал "от бога владетел на българите".

Нека се обърнем към науката. Преди 15-тина години беше публикувана статията Събуденият дух. Исторически преглед, 2004 г., год. LX, кн. 1-2, 201-206. http://www.bulgaria88.narod.ru/Tabov3.htm Там са изнесени факти за научната дейност на Ганчо Ценов, които го представят като един от нашите най-видни учени-историци. Ако колегата Йончев има някаква друга оценка, да направи научна публикация, в която да опровергае писаното в моята статия. Две думи за това, защо и как публикувах тази статия. Три години преди това с един колега публикувахме малка брошура със заглавие"Възкръсващата история на д-р Ганчо Ценов". Скоро след това "Исторически преглед" публикува статия от колега-историк, която правеше на пух и прах и нашата брошура, и още повече Г. Ценов. Той добросъвестно събрал информацията от наши библиотеки, справочници и т.н. и аргументира с нея тезите си. Една от първите му критични бележки беше за дисертацията на Г.Ц. Тя била само от 30 стр.! Докторската титла му била подарена от Берлинския университет. Обаче първата част от дисертацията е публикувана като отделна книжка в авторитетната серия "Хисторише Щудиен" и е около 120 страници! Колегата Чилингиров ми помогна: направи копие и ми го изпрати от Берлин. С директора на нашия институт отидохме при директора на ИИИ акад. Марков и му подарихме копието за библиотеката на ИИИ - колегите там да могат поне да преброят страниците! Помолихме го да ми даде право на отговор. Акад. Марков се съгласи - моята статия беше публикувана на страниците на списанието. Имайте предвид: доста източници на информация за Г.Ц. в БГ са ЦЕНЗУРИРАНИ: няма много от книгите му, няма положителните рецензии за книгите му ... А грешки че има - има. Кой ли ги няма, особено историците ... затова - нека да има трибуни/списания/форуми, където да се представят различни мнения, да се води научен спор ...

Да, това е поглед в правилната посока. Името на поета Гьоте се пише понякога с о и е, като Гьотеборг. Северната ("Шведска") хаплогрупа е 4 % в БГ. Това е останало от "готите" на Исперих. Според българските стари писмени паметници - пренебрегвани без коментар от историците, които се правят, че ги няма - дружината на Исперих е "готска". Например Исперих е "Испор цар" - т.е. "рих" е цар. Какво да кажем за Курт, Телериг ... Няма коментар защо "великите ханове" не са секли монети - ами защото монети секат независимите владетели. Няма да ви кажат кога Плиска е била град - след 980 г. ...

От писаното по-горе се вижда, че Ягич визира ситуацията в 19 век. Какво е мнението му обаче за населението на Македония през 7-9 век? Според него Климент и Наум не са българи. Изобщо според него и съмишлениците му ("Раич и сие") какъв език се е говорел в Дунавската равнина в 7-9 век и какъв - в Беломорието, Македония, Тесалия, Епир? Българи ли са били жителите на Тесалия и Епир?

Основоположник? Как така? Преди него има Цани Гинчев, а и мвого, много други "автохтонци". Иречек резюмира писаното за автохтонност на българите така: “В средните векове южните славяни често са смята­ни за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята.” Оказва се, че, четейки “древните писатели”, на­шите средновековни прадеди са грешали. Това било “недоразумение”. Какво правят днес много историци: от старите сведения избират една част, които са им удобни, другите обявяват за "недостоверни", писани от невежи ... Е, това е, защото като започнат да спорят, губят. Да си спомним, че на времето кибернетиката и генетиката бяха обявени за "буржоазни лъженауки". Ами тъкмо тези - сега вече науки - опровергават заблужденията и грешките в историята ...

За Плиска - вижте и статията Йордан Табов, Галина Панайотова. Модель динамики монетного обращения в средневековой Плиске. В: Krassimir Markov, Vitalii Velychko (editors). Applicable Information Models, No. 22. I T H E A, Sofia, 2011, 149-154. . ISBN: 978-954-16-0050-4 (printed) ISBN: 978-954-16-0051-1 (CD) ISBN: 978-954-16-0052-8 (online) http://www.foibg.com/ibs_isc/ibs-22/ibs-22-p21.pdf

Нещо за достоверността на изворите /ръкописите за старата история: цитат от Хунгер, познавач на ръкописите: Херберт Хунгер. Империя на ново средище. ЛИК, София, 2000. с. 496. Голяма част от гръцките ръкописи, запазени до днес и представляващи свидетелства за античната и византийска литература в цялост, произхожда от XV-XVI в. Ако и много от това да е дело на западни писатели, значителна част от текстовете от този период трябва да се припишат на емигриралите от Крит на Запад византийци. Някои от тези мъже се препитавали от преписване и от търговия с ръкописи. За да направят по-атрактивни кодексите, спасени от Византия или измъкнати по някакъв друг начин, те ги допълвали, понякога успешно, с липсващи начални и крайни листове, измислени заглавия и везано писмо, подменяли имената на авторите и се опитвали да пробутат фалшификати за съчинения на античните автори. Въпреки тези нерадостни особености, постиженията на гръцките писатели от времето на Хуманизма не бива да се подценяват. Ако и много повече от инстинкт за самосъхранение, те са имали значителен принос, наследството на древна Елада, грижливо пазено от византийците в продължение на цяло хилядолетие, да не стане жертва на превратностите на времето, но в рамките на победния поход на Хуманизма да оплоди цяла Европа. с. 496

1. Граматичните особености на българския език са описани отдавна. Лексикално той е доста повлиян от старославянския, но е запазил някои основни граматични особености. Например, според израза на "бащата на сревнителното езикознатие, "закача члена на края на думата". 2. Вие сте наследили хаплогрупата си от вашия баща, а не от бащата на майка ви. Баща ви я е наследил от баща си, той от баща си, и т.н. извън тази редица вашите прабаби и прадядовци са повлияли на нещо друго, но не и на хаплогрупата. 3. Унгарците са в клъстера на "северните славяни" - чехи, словаци ...

Пишете: Забележете че географски те се локализират много тясно, в един много тесен географски участък, малко на югозапад от Солун. Имат също присъствие по островите - специално Лесбос. Това не е вярно. Пишете: прочутите пеласги твърде бързо се стопили насред гърци, траки, македони и етриски.. Какво значи "са се стопили"? Ами те и българите в Северна Гърция са се "стопили" - заговорили са гръцки, а и на много от тях са обърнати мозъците, те са вече гръцки националисти ... Но бащите им вероятно са се обърнали в гроба. А къде са се стопили славяните и албанците в Гърция след 1830 г. - чели ли сте Фалмерайер, а и др. автори, напр. Фасмер?

Аз също мисля, че е сериозна наука. Статистическият анализ - също. Какво разбирате под генерални изводи? Че днешните българи са европейци като почти всички останали европейски народи? - това е ясно от анализа на данните, както например е ясно, че най-близките "братовчеди" на българите по мъжка линия са румънците и сърбите.

Доказателство за бащинство с генетичен тест се признава от съда. Не подценявайте генетиката и точните науки. Преди 70 г. политкомисарите бяха обявили генетиката и кибернетиката за "буржоазни лъженауки". Е, сега от кибернетиката (информатиката) имаме компютри и интернет, от генетиката май също идват нови неща ...

Според мен терминът "траки" се използва спекулативно. Цитираният анализ показва преди всичко, че днешното население на Балканите е като останалите европейци. Е, това вече зачертава доста неща от господстващите исторически теории ... Хипотеза: Как са писали думата "българи" античните гърци? Да опитаме така: Б -> П, Ъ -> E, Л, Г, А, Р, И. Получи се ПЕЛГАРИ. Но ГАР се е писало с лигатура, с възможен прочит и АРГ. И така, ПЕЛАРГИ .... Сърбите не са далече от нас - те са веднага след Македония, Северна Гърция и Румъния.

В EUPEDIA има събрани достатъчен обем данни от генетични изследвания на наши съвременници, които дават възможност за статистическа обработка с много висока степен на достоверност. Това, което е важно във връзка с нашата история е, че сред съвременните българи ПРАКТИЧЕСКИ НЯМА АЗИАТСКИ ГЕНИ. Ние сме такива европейци, каквито са почти всички европейски народи – сърби, чехи, англичани, шведи … В статията . J. Tabov, N. Sabeva - Koleva, G. Gachev. On the genetic ties between European nations. Khimiya, 28 (2019), 615-627. Print ISSN: 0861-9255 Online-ISSN: 1313-8235 е аргументирано следното: The change of ratio of haplogroups in Europe is a diffusion type process: it can be conjectured that the main part of this process has been played by “exchange of haplogroups” between neighboring nations. Most probably large scale migration has played less influence in this process. Според EUPEDIA европейското мъжко население има следните основни хаплогрупи: I1 I2*/I2a I2b R1a R1b G J2 J*/J1 E1b1b T Q N Сред българите тези хаплогрупи се срещат съответно в следните проценти: 4 20 2 17 11 5 11 3 23.5 1.5 0.5 0.5 Предложен е метод за сравняване на „генетичната близост” между народи: за всеки народ съвкупността от процентите на посочените 12 хаплогрупи в него се интерпретира като точка в 12-мерно евклидово пространство и разстоянието между точките се приема за „генетично разстояние”. Ето примери за генетични разстояния между европейски народи според данните на EUPEDIA: Bulgaria – Russia 45 Bulgaria – Czech Republic 30 Bulgaria – Ireland 78 Bulgaria – Macedonia 6 Bulgaria – Romania 11 Bulgaria – North Greece 8 North Greece – Central Greece 16 Bulgaria – Serbia 18 Belarus – Russia 16 Bulgaria – Ukraine 33 Serbia – Ukraine 33 Обърнете внимание, че Северна Гърция е доста по-близо да БГ, отколкото до Централна ...

На времето имаше "политкомисари", които определяха - по политически признаци - кое е научно и кое не е. Според тях например и генетиката, и кибернетиката бяха "буржоазни лъженауки". Така де - залепяш им етикета и не спориш. Май такъв е бил и Ягич, към чиято група са спадали Златарски и други. (Златарски все пак по-късно прави крачки настрани от тях). Както се знае, според Я. цялото население на Македония е било само "славянско" и е нямало нищо общо с българите. Кирил и Методий са били гърци, останалите седмочисленици са били от Моравия; така че моравските славяни са научили българите на четмо и писмо. Възражението на Ценов - според Последния Римлянин - било "ненаучно". Хайде де - не вярваме на днешните политкомисари, както не вярвахме на предишните. Първоначално З. е бил верен последовател на Я.; според картите на З., размахвани в Ньой, БГ е била само на север от Стара планина. Така че Ньойските граници ги дължим на Ягич и сие, вкл. Златарски.

Вижте библиографията, добросъвестно изписана в края на тази статия. В нея липсват основните съчинения на Ганчо Ценов! Дали защото авторът не ги е чел изобщо (може би и не е чувал за тях), или не може да възрази на писаното там? Основната теза на ГЦ е автохтонният произход на българите. Тя се потвърждава от анализа на събраните доста данни от генетични изследвания. Мисля, че вече в една от темите на форума цитирах числата за процентите на хаплогрупите у отделните европейски народи. За 12-те "европейски хаплогрупи" Еупедиа дава за българите: I1 I2*/I2a I2b R1a R1b G J2 J*/J1 E1b1b T Q N 4 20 2 17 11 5 11 3 23.5 1.5 0.5 0.5 т.е. "неевропейските" гени у българите са в рамките на 1 %. Така "азиатската теза" отива в кошчето за боклук. Още за резултатите от генетичните изследвания вижте в 2 книги на Е. Делев; вижте и статията "On the genetic ties between European nations” в сп. Химия.

Тук някъде на този сайт съм цитирал Хунгер за "древните" гръцки ръкописи - за античната и византийската история на нашите земи. Те са от ХV-ХVІ в., много от тях са били писани от ЗАПАДНИ АВТОРИ. Били са обект на търговия. Сменяли са им заглавните и други страници, приписвали са ги на авторитетни автори .... Това е правено за пари, за прехрана и печалба. Преписите на едно и също произведение се различават едно от друго. Когато в такива ръкописи в случаите на повече преписи са правени "повреди" на един и същ детайл - налице е СИСТЕМЕН ПРОБЛЕМ. Такова нещо не може да е случайно. Апропо, чували ли сте, че например български книги са били масово унищожавани? Защо - просто ей така, да се запали огънче? И "Балагер", който бил автор на книга ... Как така от Ариан и сие са стигнали до нас десетки преписи, а от Балагер - нито един? Още веднъж да подчертая - преписите са късни. Картината, която рисуват, е с доста фантастични детайли ....

Чудесно е, че имате критичен дух, и че използвате математически пресмятания. Нека да сме критични към ВСИЧКИ сведения, и източни, и западни. Всъщност какъв е минималният маршрут, който Александър трябва да е изминал, за да е бил лично на всички места, както му се приписва? Бил ли е до границата на Скития, и къде е тази Скития? Предлагам части от доклада на конференцията. Още персийският поет Фирдоуси в знаменитата си поема „Шах-наме” (първа редакция от 994 г., втора – от 1010 г.) е описал създаването на Булгар в епизода, свързан с търсенето на „жива вода” от Искандер-Александър. Сведения за подвизите на Зу-л-Карнайн има и в съчиненията на Абу ‘Али Мухамад ал-Бал‘ами (Х в.), на ат-Табари, на Алишер Навои (XV в.) („Стената на Искандер”), на Абдурахман Джами (1414–1492) и др. Фарханг-и Маснави („Персийски речник”) представя такава версия: Когато Искандер Зу-л-Карнайн (т.е. Александър Велики) търсел „източника на живота”, оставил голяма част от оръжието и припасите си в една пещера. На връщане от „Страната на мрака”, част от съпровождащите го войници останали да живеят при тази пещера. Постепенно към тях се присъединили и местни хора и така възникнал град, който получил името „Бунгар” („Булгар”). Неговите владетелите според Фарханг-и Маснави са потомци на Искандер Зул-Карнайн. Всички източни сведения водят до заключението, че град Булгар е основан от Александър Македонски и войниците му. Обаче според господстващите в науката версии за походите на Александър Велики армиите на Александър никога не са достигали толкова на север. В тази ситуация е естественно да се предположи, че преобладаващото мнение се опира на ясни и категорични дани, съдържащи се в традиционните гръцки и латински извори за живота и походите на великия Александър. Дали обаче това е така? Според сведения от „западни” извори, по време на похода си в Бактрия, близо до пределите на Скития, Александър е основал град Александрия Есхата (Крайна). Например Квинт Курций пише: „Александър … заградил със стени цялото пространство, на което се намирал лагерът. Стените са били с дължина 60 стадия. Този град той също наредил да бъде наречен Александрия. Постройката му била извършена с такава бързина, че на седемнадесетия ден след издигането на укрепленията били построени къщите. Войниците упорито се надпреварвали един с друг, кой пръв ще свърши работата си, тъй като всеки от тях имал своя работа. В новия град заселили пленниците, които Александър откупил от господарите им; техните потомци, които толкова дълго време са пазили спомена за Александър, не са го забравили и до ден днешен”. Ил. 2. Фрагмент от картата “Alexandri Magni Macedonis expeditio” от известния географски атлас на Абрахам Ортелиус с надписа : „Orxantes flu.Tanais dictus ab Alexandri militibus. A Scythis Silys vocari, scribit Plinius.”, т.е. „Река Орксант. Наречена Танаис от войниците на Александър. От скитите наричана Силис, пише Плиний”. Коя е реката Орксант, която войниците на Александър са нарекли Танаис? В съчиненията на античните автори фигурират две реки с такива названия: Танаис-Дон и Танаис-Яксарт (Яксарт = Орксант). За Херодот Танаис е Дон, който представлява естествена граница между Европа и Азия. За Ариан Танаис е Яксарт, която се влива в Каспийско море. При Квинт Курций няма ясно разграничаване на Танаис-Яксарт от Танаис-Дон. В известното произведение на Курций Руф за подвизите на Александър Македонски, на няколко пъти се среща едно име, което на български е предадено така: Балакър. В руския превод на Курций Руф, направен по ръкописи, името Balacri е преведено като етноним (име на народност!): „… Фалек водеше балакрите, едва неотдавна приети за съюзници.” Във френско издание от 1772 г. (на латински и френски език) имаме също балакри, те са нови съюзници. Така е и в английски издания. Кои са тези балакри? Ето например как се тълкува думата Balacri в един от най-старите и авторитетни лексикони на античния свят: „Балакри – племе във войската на Александър Велики, у Курций Руф и Ариан...” – „Балакри – племе във войската на Александър Велики, у Курций Руф и Ариан...” (ил. 7). Ил. 7. Тълкуването на „балакри” и „Балакрус” в лексикона на Хофман. По-интересен е обаче цитатът, който се привежда по-долу в същия речник като илюстративен пример за името Балакър, Balacrus: Phrygas Balagrus regebat. Цитира се същото място, което цитирахме по-горе. Тук вм. Phaligus е написано Phrygas, името Балакър се изписва с буква г: Balagrus (на български Балагър!) И така, Balacrus=Balagrus, cъответно Balacri=Balagri!! Освен пълководеца (или пълководците?) на Александър Македонски, друга известна личност е писателят-историк Балагър (гръцк. Βάλαγρος), който е автор на може би първата история на Македония: Македоника, която, за съжаление, не е запазена (по-вероятно е да е била съзнателно унищожена). Името му на три пъти се споменава от енциклопедиста Стефан Византийски, който го цитира в своята енциклопедия “Етника”. Ето какво пише английският учен Станли Касон за Балагър: Balager (Βάλαγρος or Φαλακρος). … He appears to have composed a Μακεδονικη Ιστορια or Μακεδονικα in at least two books. The authors name is a common Macedonian name, and in his work we have lost what was probably a most important contribution to Macedonian history. Превод на български: “Балагър (Βάλαγρος или Φαλακρος). Той ще е съставил “Македонска история” или “Македоника” най-малко в две книги. Името на автора е разпространено македонско име, и със загубата на неговия труд ние сме лишени вероятно от най-значителния принос към македонската история.” Дали балагри не е балгари? Как е записана думата BALACRI - „балакри” – в ръкописите? Ето какъв е отговорът на този въпрос в коментара към руското издание на Курций Руф: „…балакрите ... – Това място в ръкописите е повредено. Възможно е да е име на народност, живяла на територията на Македония.” (ил. 8). Ил. 8. Фрагмент от пояснението за балакрите в коментара на руското издание на „Историята …” на Курций Руф. Тук се появява един много странен детайл. Как ли така се e случило, че във всичките ръкописи (а ръкописите със сигурност са повече от един: в предговора към руския превод се говори за множество запазени ръкописи; за изданието на Едмунд Хедике, както самият той отбелязва в предговора към цитираното издание, са използвани 12 ръкописа!) е повредено точно това място?

Докладът е публикуван: Й. Табов. Кой е основал град Булгар? Български исторически четения 2019. Зов български. Андари, Варна, 2019. с. 177-190. Благодаря за искрено изразеното мнение. Прочетете доклада, пък и мислете , ... Излезе и статията J. Tabov, N. Sabeva - Koleva, G. Gachev. On the genetic ties between European nations. Khimiya, 28 (2019), 615-627. Още веднъж ще ви напомня, че според данните за хаплогрупите на европейските народи днешните българи са типични европейци. Ето ви и заключението в статията: Conclusions and hypothesis The above analysis of the quantitative distribution (in percentages) of the 3 European haplogroups I2*/I2a, E1b1b and I1 on the territory of Europe support the hypothesis of diffusion type “exchange of genes” between European nations. They support the formulation of more general hypothesis for the “genetic history” of European population: Hypothesis: Long time ago (probably few thousand years) 15-30 regions in Europe has been “nests” for one or 2-3 haplogroups, i.e. the population of Europe in a particular region is referred to one or 2-3 haplogroups. Along the communication, traveling and migration a diffusion type exchange of genes between neighboring regions has occurred, thus the genes pervasion has intensified. With this process the percentage of people having “local haplogroups” decreased at the expense of “outside groups”. During the Middle Ages an opportunity for “batch” exchange of genes through arm forces (for example crusaders) occurred. An interesting example in this direction is “Goth’s” haplogroup I1 with hypothetical nest in today Southern Sweden. According to EUPEDIA this haplogroup in Bulgaria is 4%; in other words it can be conjectured that Goth’s “contribution” to the genesis of the Bulgarian nation is about 4%. Ще приложа и една картинка:

В Academia.edu може да намерите моята статия За българските роднини на Киевския княз Владимир Покръстител. Родознание/Genealogia 1-2, ХХІІІ (2018), 149-169.