Й. Табов

Никъде не пише, че са се настанили в Никополската тема като завоеватели. От Струма са влезли във византийска територия, през Тесалия чак до Елада, там са грабили византийски градове. След това са се настанили в Никополската тема. На много места обаче има текстове, от които се вижда, че населението на Никополската тема, и в частност на Епир, е било българско. И Златарски добросъвестно преразказва и цитира изворите за въстанието на Петър Делян, където това е ясно изразено. И според доста извори епиротите са българи. Всъщност ние се оказваме в сърцевината на спора на Ягич и компания с Г. Ценов. За Ягич населението на запад от Искър, около Струма и на юг, няма нищо общо с българите. За него светите Кирил и Методи са гърци, а останалите Седмочисленици са славяни, но не българи. Когато Г.Ц. аргументира друга теза - че св. Климент е българин и т.н., Ягич - вместо да води научен спор по правилата - се нахвърля върху него с разни средства. Г.Ц. вади един много силен аргумент - споровете, които са се водили на 8-ия събор, и които събарят визията на Ягич. За съжаление Златарски се подвежда по Ягич, а и изглежда не е вникнал в аргументите на Ценов. Сега вече е ясно, че по онова време християнизацията на българите в Дардания и Епир е била стара, още от времето, когато тези земи са били в границите на Византия. Но Ягич е учил други неща, искал е да изтъкне приноса на "западните славяни" за славянските писменост и християнство, да обоснове "славянското единство" и т.н. Понеже г-н Йончев вижда грешки у Ценов, а не е склонен да признае, че и Златарски е правил грешки, представя и съответна историческа картина. Българи ли са по произход днешните македонци, българите в Тесалия и Епир, в Беломорска Тракия? Ако вярваме на Ягич и сие - не.

Златарски пише, че цар Симеон оставил на синовете си в наследство обширно царство, границите на което се простирали от Карпатите до стара Елада и от Черно море до Адриатическо[1]. Влизала ли е в това „обширно царство” и „Никополската тема” ? Положителният отговор на този въпрос се подкрепя от ред доводи; Първият е географски, защото стара Елада е неголяма територия непосредствено до Пелопонес, на североизток от него, и за да „достига до нея” царството на Симеон се е простирало доста по на юг не само от Струма и Солун, а и от Никопол. Друг довод идва от наблюдението на М. Фасмер, че топонимите Черковища Τσαρκοβίστα, Τσερκοβίστα (Joannina), Черкица Τσερκίτσα (Arta), Черковяна Τσερκούβιανα (Preveza) – които са в Епир и близо до Некопол – не биха могли да се обяснят по друг начин освен с проповедите в тези земи на „учениците на славянските апостоли”[1]. А „славянското” богослужение от своя страна предполага, че областта е била под духовното управление на „славянски” епископ. [1] Fasmer, M. Die Slaven in Griechenland. Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin, 1941. S. 316. [1] Златар­ски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1, ч. 2. Наука и изкуство, София, 1971. стр. 498. Византийският хронист Скилица описва действията на Михаил така: “и Михаил, другият Петров брат, копнеейки да завладее българската власт, като завзел силна крепост, почнал да бунтува българите и мнозина се присъединили към него. След малко обаче, когато той умрял, привържениците му, като се побояли от Петровия гнев, навлезли в ромейските страни през Македония, Струма и Елада; те завладели Никополис, ограбили всичко по пътя си и най-сетне се настанили в него; по-после, след като били надвити поотделно, те станали подвластни на ромеите.”[1] [1] Златар­ски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1, ч. 2. Акад. издат. „проф. Марин Дринов”, София, 2002. с. 837. „Темата”, или областта на Никопол, е била част от държавата на Симеон; затова настаняването на привържениците на Михаил в нея показва, че мнозина от тях са били по произход от тази област, и че те просто са се върнали във владенията си, отцепвайки областта от държавата на Петър. В подкрепа на тази теза са и думите в края на цитата, че привържениците на Михаил впоследствие били „надвити поотделно” от византийците, т.е. много от тях самостоятелно са защитавали земите си от завоевателите. Приблизително така рисува „бунта на Михаил” и В. Златарски: че действията на привържениците на Михаил са били „формено въстание на цяла една област”[1]. [1] Златар­ски, В. История на българската държава през средните векове. Т. 1, ч. 2. Акад. издат. „проф. Марин Дринов”, София, 2002. с. 839. За това какво е представлявала "темата Никопол" и какво е било нейното население ще добавя още малко по-нататък

Любопитно ми е - споменавате Фоменко, но мълчите за сър Исак Нютън.

Гледайте повечко карти и по-внимателно - има ли в тях по-късни корекции А за Михаил - мисля, че го има и у Златарски: армията на Михаил се прибира в Никополската тема; там отделните боляри били "победени поотделно". По-късно тази тема влиза във владенията на Самуил, когато идва Петър Делян - въстава, защото не се спазвали привилегиите, дадени на българите от Василий ІІ. Велич/Никопол и целият Епир влизат в тема България след Самуил. Един въпрос: къде е най-голямата победа на Петър Делян? Например Фалмерайер пише за нея, но нашите учебници мълчат. Да видим кой от колегите тук знае.

Ако имате предвид "династията на Исперих", ще си позволя тук две бележки: 1) за текстовете, писани на старославянски/старобългарски, тя се състои от князе/царе, според именника още "асурийски" (австрийски-готски), самото име Есперих/Исперих е "преведено" Испор цер, т.е. за нашите прадеди "рих" е било "цар", както Теодорих е бил Теодор цар. Заселилите се южно от Дунава готи от армията на Исперих са били платени защитници на границата на Византия по Дунава, т.е. федерати. Тервел е получил и титлата кесар/цар и нататък наследниците му са царе. Но не са били "самодръжци" - и съответно не са секли монети. 2) Според много сведения град Булгар на Волга е основан от Ал. Макидонски и войниците му; сред съюзниците на Ал.М. е имало "балагри", а текстовете около балагрите са били старателно изтривани ... Доклад на тази тема ще има на конференция в Сф на 12 май в Етногр. музей. Кои от намираните стари кости са "тракийски", "прабългарски", "готски" и т.н.? Обикновено тук са най-големите спекулации. Но данните от изследванията на сегашните българи сочат: няма "неевропейски" хаплогрупи.

Да си припомним поговорката: Сечко сече, Марта дере, Април кожи събира. Важното е, че Баба Марта и мартеницата определено са от преди покръстването, от езическо време. Как и откъде римският календар е минал в българската християнска практика? Ганчо Ценов е писал и важни неща за българските названия на дните на седмицата - ама кой да ги чете... Впрочем, от коментарите тук се вижда, че май и Чавдар Бонев няма кой да го чете - а той остави след себе си 4-томно изследване за праславянските племена.

Вече има писано не малко по темата. Споменах книгите на Евгени Делев; базирани са на значителна база данни, от около 500 анализирани проби на днешни българи. Сред днешните българи неевропейските гени са под 2%. Ако вярвате на приказките, че древните трако-пеларги (към названието траки се отнасям с подозрение, мизи е от римско време) са измрели, не виждам пречка да повярвате, че такава е била съдбата и на "прабългарите".. А и на другите споменавани по-горе азиатски народи. Впрочем, и северните, и източните славяни генетично не са много близки до нас .

Честита Баба Марта! Тъкмо повод да си спомним, че 1 март е римската нова година. Мартеницата е един хубав стар обичай с корени в римско време. И месеците на календара ни не случайно са с римски имена. Друг красив стар обичай е сурвакането - ако искате, може да вярвате на приказки, че за сурвакане използваме кадуцея на Хермес. Впрочем в някакъв смисъл това е така, само дето измислицата "кадуцей" е по-късно название на нашата сурвакница. Сурвакали ли са се някога гърците? Темата е за Големия надпис от Преслав - няколкото думи в надписа, които са използвани по нашите ширини през 14-15 в., правят най-вероятно датирането му съм 14-15 век. Нищо повече.

Кой и как е родил Атина, защо тя не е мамина ... има си естествена причина да е татина ... Така както цар Приам: когато Херакъл избил семейството му, ПОДАРИЛ на малкото дете живота. Кой знае защо оцелялото дете било наречено Подарк. Като пораснал и станал цар Приам, т.е. Прям, кръстил един от синовете си Мильо (пишат го Милиос, макар че на гръцки се произнася Мильо - да не вземем да мислим за етимологии). Друг син кръстил Главко ...

В книга на английски автор четох, че Атина би могло да е от ТАТИНА, та-Атина. Българското "Тате" е съзвучно с доста европейски думи със същото значение - фатер, патер и т.н. Откъде може да е турската дума АТА - тате ?

Според мен най-добрите познавачи на старославянския език са българи. Мнението ми за старославянския език може да разберете от полемичната статия "Создание славянского языка" - има я в И-нет. Тюркската етимология е нещо доста интересно и не е за подценяване. Вижте напр. статията "О происхождении слова василевс" с хипотезата, че василевс идва от "баш-и-лива". Всъщност гърците са и генетично не много отдалечени от турците, а и в Мала Азия май е имало и доста гърци - допреди стотина години...

"Чъргобил" вероятно е "паракимомен" = "спалник", иконом-управител на двореца. Преди 50-тина години думата "черги" се използваше често и за "спални принадлежности" - одеало-юрган. Баба ми понякога казваше: "Дяца, слагайте чергите да лягаме, че стана късно".

Преди около година и половина излезе публикацията Tabov, J., S. Hristova. Comparison of Four Medieval Bulgarian Inscriptions by Letter Frequency. Scripta & e-Scripta, 16-17, 2017, 15-27. Ето и фрагменти от увода и заключението: § 1. Classifying old texts using Letter-frequency method. As a means of comparing and classifying manuscripts, the letter frequency method was successfully used in a study of M. Dobreva. A methodology has been developed allowing to determine with a relatively high confidence the belonging of individual manuscripts to one of the various written schools ("traditions") in the past. The degree of confidence depends on the volume of the textual samples (excerpts). As noted in the study of Dobreva, the excerpts of approximately one kiloletter (i.e. 1,000 letters) are the preferred number of letters in many contemporary philological studies. In shorter texts, such as the stone inscriptions, the degree of the conclusions confidence is lower, but relatively small sampling frequency differences of texts of size more than 0.3 kiloletters can be considered a good argument in favor of a "close" origin hypothesis. ……. The proximity of the letter frequencies of these inscriptions is also an argument in favor of the view that the Voden inscription is a product of the same writing tradition and orthography, and of the same epoch, to which Samuel’s of 993 and the Bitola’s inscriptions belong. The impressive "frequency proximity" of the Voden and Bitola inscriptions; could serve as a basis for the hypothesis that the Samuel Dynasty's "kingdom administration" has had a consistent tradition of writing and orthography. To some extent, the "royal style" may have also passed to the written tradition of the Ivan Asen II dynasty. The above Letter frequency considerations, conclusions, and hypothesis should be approached carefully. We could hardly accept them as a proof on their own. A primary reason is the insufficient inscriptions size; there are about 450 letters in Voden and Bitola inscriptions. Nonetheless, the conclusions add up the four inscriptions’ and Codex Suprasliensis’ similarities and make stronger the already established paleographic and language property likenesses. Further research may provide an opportunity to specify the "weight" of the "frequency proximity assessments” for short texts, such as inscriptions, certificates, appendices, and to outline the possibilities for using them in the practice as described here. Както виждате, изводът е сдържан. Все пак даже и при кратки ексцерпти буквените честоти може да дадат добър ДОВОД за извода.

През времето около 14-15 в. нерядко имаме нещо като "смесване на езици". Например "Радул бег". Прави впечатление и това, че в този пример титлата е след името. Подобен феномен имаме и при "тага" Омур, - един от абсурдно тълкуваните владетели от чужд произход по нашите земи.

А от кой език е числото УНЕ ?

Малко за "генетичната близост" (и отдалеченост) на народите СЕГА. При положение, че с калибровката според цитираното по-горе наше изследване разстояние БГ - МАК(едония) - 6 аналогично пресметнахме: БГ - РУМ - 11; БГ - ГЦ - 22, БГ - СЪР - 16; БГ - БОС - 30; БГ - УКР - 33 ГЪР - АЛБ - 9; УКР - ХЪР - 17: УКР - ХЕРЦ - 50 Който иска подробности, да ми пише, за да му изпратя картинки плюс текст. За миналото ни заблуждават, вкл. с атрибуция и датиране на артефактите.

Според Еупедиа, хаплогрупите, характерни за европейското население, са: I1 I2*/I2a I2b R1a R1b G J2 J*/J1 E1b1b T Q N Сред българите те са разпространени в проценти съответно така: 4 20 2 17 11 5 11 3 23.5 1.5 0.5 0.5 Т.е. може да се каже, че „средният българин” има „условна хаплогрупа”, съставена от компоненти от различни хаплогрупи; тези компоненти имат различно „тегло”. Най-чести са E1b1b, I2*/I2a , R1a и J2 . За Македония процентите са съответно 3 23 1,5 13,5 12,5 4 14 2 21,5 1,5 0,5 0,5, а за Сърбия са 8,5 33 0,5 16 8 2 8 0,5 18 1 1,5 2 Всичко това показва, че проблемът за „роднинство” между народите е доста по-сложен, отколкото установяването на роднинство между индивиди. В доклада Й. Табов, Н. Събева-Колева. Метод за оценка на генетичната близост на съседни народи. В: Български исторически четения 2018. Образ български. Андари, Варна, 2018. ISBN 978-619-91102-2-5 публикуван преди 7-8 месеца, е предложен подход за сравняване на „генетична близост” между народи. Ето една диаграма от него и заключението. Изводи и въпроси От резултатите, представени на фиг. 6 и фиг. 7, се вижда, че генетичното разстояние между народите на Македония и България е около три пъти по-малко от генетичното разстояние между населенията на Южна и Северна Германия, по-малко от генетичното разстояние между народите на Западна и Източна Германия и от генетичното разстояние между народите на Западна и Южна Германия. Логично е да зададем въпроса: различни народи ли са българите и македонците? Съжалявам - не мога да кача диаграмата.

Според Херодот "Стара (исконна) Скития" е на юг от Дунава.

Няколко от думите в надписа се обсъждат в статия на Хр. Салджиев в "Балк. езикознание" 2018, кн. 1. Специално за хлубрин в статията Jordan Tabov, Tzvetan Pavlov. LANGUAGE IDENTIFICATION AND DATING OF THE GREAT PRESLAV INSCRIPTION BASED ON LETTER FREQUENCY. International Journal "Information Content and Processing", Volume 1, Number 4, 2014 (има я в мрежата) са дадени доводи, че това е надпис от 15 век - има думи като УНЕ - едно, Пиле, жопан, така че хипотезата за хлубрин = колобрина е естествена.

Понеже е прегледал натрупаните данни от генетични изследвания, Делев е забелязал, че у българите практически няма неевропейски гени, и че те са генетично доста различни от северните и източните славяни. Тогава е потърсил и е намерил писано за автохтонната теза. Нормален ход на научна мисъл. Той е подготвил и трета книга, ще дойде да я представя в края на май. А който от четене на "извори" (внимателно подбрани - тези да, онези не -, редактирани и деформирани ), е повярвал, че желязото е дървено - за негова сметка си е.

Препоръчвам да се запознаете с двете книги на Е. Делев - според данните на Family Tree и Eupedia неевропейските гени у българите са под 2 % - пренебрежимо малко. Евгени Делев. „Популацонна генетика на българите, основоположници на европейската цивилизация” Евгени Делев. „Въведение в генетичната генеалогия”

Информацията от изворите често е неточна, като цяло е с много вътрешни противоречия. Затова версиите на различни историци и исторически школи за миналото за миналото са различни - някои са с по-голяма вероятност по-близо до истината от други (за философията на историята вижте напр. Болингброк). Една от тежките грешки на Златарски е отричането на сведенията от 8-ия Всел. събор и др. за бълг. християнство преди св. Кирил и Методий. Изобщо Златарски дълго време се води по Ягич и някои руски историци, които не приемат за българи хората на юг от Стара планина. Всъщност хулите на Ягич към Г.Ц. са главно именно заради "южните" и Югозападните българи, които и днес някои учени и школи буквално изрязват от бълг. история. Какво да кажем за Епир - очевидно български според 8-ия Събор? Българи ли са св. Климент, св.Наум? Български град ли е бил Велич/никопол в Епир, където се прибира армията на Михаил - големия син на Симеон - след смъртта на Михаил? Че готите са гети според изворите е достатъчно ясно. Всъщност най-правилно би било да пишем за гьоти - така, както е в името на техния град Гьотеборг - то с латиница се е писало и като Гоетеборг, и като Готеборг, и като Гетеборг - евентуално с точки над О и Е. Идвали са тук военни части, които са се наемали на виз. служба като федерати. Колко пъти са идвали е отделен въпрос.

Един въпрос: какви форми на личните имена и топонимите се използват в старите ръкописи? Например в Именника имаме Есперих, другаде е Исперих, напоследък е модерно Аспарух. За Курт от Именника се счита, че е Кубрат, Кроват и др. (да си спомним, че кробизи са населявали Добруджа някъде около І-ІІ век ... На север от Дунава е река Буг, и за сръбско ухо бугари са хора около Буг ... Да не говорим, че за някои стари автори Дунав е Танаис ....

Надпикът може да е военно-инвентарен, но има и други възможности. Например дарствен надпис - кой какво е подарил на църква или манастир. Въпросът за езика е любопитен - това едва ли е езикът на "династията Дуло"; любопитна е и появата на числото УНЕ - едно, както и други имена и т.н. Добре би било да се прегледат гагаузки, татарски и др. диалекти.

Представете си за момент, че другите две части, както и много от останалите произведения на ГЦ са лишени от приноси, пълни с грешки и т.н., както представяте нещата. И изведнъж светилото Ягич кой знае защо е скочил срещу него - “studierten Querkopf”, насъсква хората си в БГ да го плюят наляво и надясно, десетилетия наред, да му крият и унищожават книгите и статиите .... Защо? Нещо няма логика. Всъщност ГЦ разбива на пух и прах теорията на Ягич и Сие че Кирил и Методий и учениците им са гърци, които са създали кирилицата за моравските славяни и ако не са били изгонени от немците, българите така и са щели да си останат прости. Тезите на ГЦ за Кирил и Методий и за старото българско християнство вече са донякъде приети в науката (и предстоят и още промени в тази посока) - вече повечето слависти считат, че единият от родителите на К+М е бил от български род, и че още преди Борис І голяма част от населението на Тракия и Македония е било християнизирано. Освен това не правете грешката да считате, че ГЦ е "създател" на автохтонната теза за произхода на българите. Това не е така; нека да споменем само името на друг наш голям учен - Цани Гинчев, защитавал авпохтонната теза десетилетия преди ГЦ. . .