Й. Табов

Ето ви една друга версия. Всъщност под "процъфтявало много години" е естествено да се разбира, че властта в по-голямата част на империята е била в ръцете на "хората на Склир", които Василий не е успявал да склони на своя страна, въпреки че е полагал големи усилия - вероятно защото е бил маргинален. Звездата му изгрява чак когато Склир решава да го посочи за свой наследник. Естествено В. оставя Склир в "пръв сан", а и хората му по местата им - току-виж си избрали някой друг да замести Склир ... Дали Склир по някое време е водил война на изток, или е бил в плен, или е бил болен ... това не е толкова важно - важно е, че "въстанието му" (срещу кого?) е "процъфтявало много години".

Езикът в Именника не участва в сравнението - само имената (лични, династични, календарни). И изводът се отнася за тях. Той пък е в унисон с отделните наблюдения за УНЕ, ПИЛЕ, ЖОПАН ... Да уточним: не само не претендирам да съм историк или лингвист, но и не съм писал нито история, нито лингвистика. Изследвал съм (и съм участвал с колеги в изследването на) отделни проблеми от историята и историческите паметници - предимно с математико-информатични подходи и методи. А тяхното все по-широко навлизане и в лингвистиката, и в историята си е факт ...

Някой АНОНИМЕН МОДЕРАТОР е преместил темата в раздел "моделиране". Понеже става дума за легенди, писаното по-горе би могло да бъде и в този раздел. Но би било коректно МОДЕРАТОРЪТ, извършил този "научен подвиг", да се обяви - па макар и само с псевдонима си. Да го знаем - някои ще го похвалят, други ...

Контролен въпрос: може ли по буквената честота на Ъ да се определи дали дадена книга е печатана преди 1945 г. или след 1945 г.? Хората, за които отговорът е ДА, може да разбират какво се пише тук и да го коментират. Останалите по-добре да не си губят времето. Защото ако вземат Т или Х вместо Ъ, както г-н Йончев (и отговорът им ще е НЕ), е ясно, че не разбират за какво става дума. Сега за онези колеги, чийто отговор е ДА. Ако в езика на племето Балуба някъде в джунглите на Африка няма звук В, а в езика на племето Булабу зад планината звукът В е в изобилие, и ако има разлики в още няколко обикновени звука - Д, М или нещо такова, то най-вероятно езиците на тези две племена са различни. Няма нужда да знаем самите езици. Това е идеята на метода, приложен за сравняване на езиците на Преславския надпис и на Именника. Подобни статистически методи се прилагат отдавна - за изследване на произведенията на Шекспир преди повече от 100 г., по-късно и за други изследвания.

За съжаление софтуерът размаза таблиците. Затова ги повтарям. Но първо ще се опитам да обясня идеята на метода. Представете си китаец, който си няма хабер от български, но разглежда една книга и се пита – кога ли горе-долу може да е печатана: през втората половина на ХХ век, през първата половина на ХХ век, или през ХІХ век? Ако му се обясни, че при реформата на ортографията след Втората световна война е премахнато писането на Ъ в края на думите след съгласна, и му се дадат данни за честотата на Ъ в съвременните български книги, той би могъл и сам да прецени, че при голям процент на Ъ в разглежданата книга тя е печатана преди 1945 г. Ако му се добави обяснение и за „голямата носовка”, той и сам ще може да се убеди, че интересуващата го книга е например от ХХ век – ако носовката липсва. Така че буквените честоти могат да дадат информация за произхода и датирането на текст. Естествено, тази идея е уточнена и превърната в „инструмент за изследване”. Специално за надписа: В него липсва буквата В, въпреки че тя е достатъчно често срещана в Именника (Още в Авитохол - това е втората буква). Аномалии има и при честотите на други букви. Извод от сравнението на буквени честоти в имената от Именника с буквени честоти за текста на Преславския надпис Като вземем предвид: 1. Относително големите разлики между буквените честоти на буквите В, Д, М и Р в Именника и Преславския надпис; 2. Безпроблемното изписване и произнасяне на тези букви (и съответните звуци) в старославянски и гръцки език (на които езици са написани Именникът и Преславският надпис); 3. Ниските стандартни отклонения на В, Д, М и Р в старославянските ръкописи, може да се направи следният извод: По-вероятно е езикът на Големия надпис от Преслав да е различен от езика на „народа на Исперих”, отколкото да са един и същ език. Този извод ни насочва към непредубедено търсене на още доводи и ориентири за датиране и атрибуция на Преславския надпис в широки хронологични граници. Повече подробности в: Tabov, J., Tz. Pavlov. Language Identification and Dating of the Great Preslav Inscription Based on Letter Frequency. IJ ICP, Vol. 1, No. 4, 2014, 311-325. http://www.foibg.com/ijicp/vol01/ijicp01-04-p02.pdf За разлика от писаното от други автори, тук се посочват сравнително по-тесни хронологични граници: ХV век.

Ще повторя написаното от мен по-горе - преди да се смеят, добре е все пак да прочетат и да помислят поне малко (в т.ч. и Последният римлянин): За съжаление радиовъглеродно датиране на надписи (и въобще на камъни) е неприложимо - то би определило възрастта на камъка, а не на изсечените върху него букви. За трудностите около датирането с С-14 вижте например Christian Blöss, Hans-Ulrich Niemitz. C14-Crash. Das Ende der Illusion, mit Radiokarbonmethode und Dendrochronologie datieren zu können. Mantis Ed., Gräfelfing, 1997. http://www.paf.li/c14crash.pdf Всъщност тези трудности са породени от някои дефекти на историческата картина на миналото ...

Много от проблемите и при разчитането на надписи, и в старата ни история, са интердисциплинарни. Добре е да се чуят мненията на специалисти от различни области. Апропо, днешната "теория на кодирането" е раздел от приложната математика; преди 100-тина години с шифрите и разчитането на непознати текстове са се занимавали предимно филолози. Разбира се, и сега това си е интердисциплинарна област. За съжаление радиовъглеродно датиране на надписи (и въобще на камъни) е неприложимо - то би определило възрастта на камъка, а не на изсечените върху него букви. В Големия Преславски надпис има няколко думи, характерни за епохата на ХV век. Те дават насока за възможна работна хипотеза: че основният употребен език е диалект на гагаузки, или татарски, или нещо подобно. Ще аргументираме тезата, че езикът на Големия надпис от Преслав е различен от езика на „народа на Исперих”; за целта ще сравним „фонетиката” на тези два езика чрез сравняване на буквените (звуковите) честоти. Методиката за сравняване на езиците на Надписа и на Именника, която използваме по-надолу, наподобява донякъде методи, прилагани за определяне на авторството на текстове. Такива методи са продукт на стилометрията – науката, която третира задачите за определяне, потвърждаване или отхвърляне на авторството на даден текст. Буквените честоти в старобългарски текстове Основни количествени характеристики на буквените честоти в старобългарските текстове от различни редакции са публикувани за пръв път в [Добрева, М. Моделиране на вариативност в старобългарски текстове. Дисертацията за присъждане на научна и образователна степен „Доктор”. Институт по математика и информатика – БАН, София, 1999.]. Там те са използвани за сравняване и групиране (чрез клъстерен анализ) на ръкописи, като по същество обслужват идентификацията и класификацията на ръкописите по принадлежност към различни писмени школи („традиции”) в миналото. Една от задачите в този труд е да се определи обема на минимална текстова извадка (ексцерпт), при която се получават устойчиви резултати за честотата на употребата на буквите. За сравняване на текстове (няколко текста) Добрева стига до извода, че колкото текстовете са по-близки по произход, толкова по-големи ексцерпти трябва да се включат в изследването [Добрева, М. Моделиране на вариативност в старобългарски текстове. Дисертацията за присъждане на научна и образователна степен „Доктор”. Институт по математика и информатика – БАН, София, 1999]. Това е така, защото близки по произход означава и очакване за близки по стойност буквени честоти, а при малка разлика в тези стойности трябва да се сведат до минимум отклоненията от „средните стойности”. Тази логика може да се изрази и по друг начин: при големи разлики между честотите текстовете не са „близки по буквени честоти” и тогава като база за изводи може да се използват и по-къси ексцерпти. Буквени честоти в надписа от Преслав Използваме представянето на текста на Големия надпис от Преслав с кирилски букви (ил. 2) по [Добрев, П., М. Добрева. Древнобългарска епиграфика. Тангра ТанНакРа, София, 2001, с. 89]. От него елиминираме числата, за които не се знае как са се произнасяли. Останалият текст е: ЖИТКОИ ИЧИРГУ БУЛЕ ХУМШИ КЮПЕ ТУЛШИ ЕСТРОГИН КЮПЕ ТУЛШИ ТУРТУНА ПИЛЕ ЖОПАН ЕСТРЮГИН КЮПЕ ТУЛШИ АЛХАСИ КЮПЕ ХЛУБРИН В него има общо 97 букви. Да разгледаме честотите на буквите; сред тях открояваме четири - В, Д, М и Р: Буква В Д М Р Брой в надписа 0 0 1 5 Процент в надписа 0 0 1 5 Ще постъпим аналогично с имената (лични – на владетелите, родови, календарни) в Именника на българските владетели. От неговия текст (по Уваровия препис) отстраняваме „славянските” думи, като оставяме само имената (лични – на владетелите, родови, календарни): Авитохол Дуло дилѡм твирем Ирник Дуло дилом тверим Гостун Ерми дохс тирем Курт Дуло шегор вечем Безмер Дуло шегор вем Исперих Есперих Дуло верени але Тервен Дуло текучитем твирем Дуло дваншехтем Севар Дуло тохалтом Кормисош Вокил шегор твирем Дуло Вихтун Винех Укил Горалем Телец Угаин сомор алтем Умор Укил дилѡм тутѡм Буквите тук са 269. Буквени честоти в имената от Именника на българските канове След преброяване на съответните букви В, Д, М и Р се получи следният резултат: Буква В Д М Р Брой в Именника 15 13 20 21 Процент в Именника (прибл.) 6 5 8 8 Сравняваме тези честоти с честотите на същите букви = звуци В, Д, М и Р в Преславския надпис: Буква В Д М Р Брой в Именника 15 13 20 21 Процент в Именника (прибл.) 6 5 8 8 Брой в надписа 0 0 1 5 Процент в надписа 0 0 1 5 Извод от сравнението на буквени честоти в имената от Именника с буквени честоти за текста на Преславския надпис В старославянските ръкописи буквите В, Д, М и Р имат относително ниски отклонения. Това ги прави удобни за нашите цели. Като вземем предвид: 1. Относително големите разлики между буквените честоти на буквите В, Д, М и Р в Именника и Преславския надпис; 2. Безпроблемното изписване и произнасяне на тези букви (и съответните звуци) в старославянски и гръцки език (на които езици са написани Именникът и Преславският надпис); 3. Ниските стандартни отклонения на В, Д, М и Р в старославянските ръкописи, може да се направи следният извод: По-вероятно е езикът на Големия надпис от Преслав да е различен от езика на „народа на Исперих”, отколкото да са един и същ език. Този извод ни насочва към непредубедено търсене на още доводи и ориентири за датиране и атрибуция на Преславския надпис в широки хронологични граници. Повече подробности в: Tabov, J., Tz. Pavlov. Language Identification and Dating of the Great Preslav Inscription Based on Letter Frequency. IJ ICP, Vol. 1, No. 4, 2014, 311-325. http://www.foibg.com/ijicp/vol01/ijicp01-04-p02.pdf

Чудя се откъде сте взели термина "Великата конспирация" и какво означава той? Всъщност дейността на Великата инквизиция не е конспирация, а нещо явно: горенето на хора и книги е било публично, за назидание. Например унищожавани са били книги само заради споменатите в тях еретици. Като вземете предвид, че "българи" е било синоним и на богомили, какво може да очаквате да се пише за тях в "разрешените" книги, освен че са тръгнали в 666 г. от Волга, оттам, откъдето ще дойдат мръсните племена Гог и Магог? "Индексите на забранените книги са били много - поне над 50, даже има различни данни за броя им. Има и индекси "за прочистване" - за книги, които трябва да бъдат само "поправени". Проблемът за деформиране на историческата информация е много важен и си струва да му отделим внимание в специална тема.

Ето ви едно обяснение на Гюзелев какво е "българска склавина" (от Дубровнишки документи) - вж скана.

Съдбата на Склир беше пример, който не е пряко свързан с темата. Но в него има нещо поучително за нашата дискусия: политическата окраска на (византийските) исторически съчинения. А и не бива да разочароваме г-н Йончев, които обича точните цитати. В случая основните извори, които се използват за „бунта на Склир”, са писани от противниците на Склир – от апологетите на династията на „Македонците”. Въпреки старанията им, през редовете си пробива път една друга картина на царуването на Склир. Например у Зонара четем (виж скана), че Склир „взел властта в царството” и се „прославил като съвършен цар”. Псел съобщава (виж скана от руското издание), че „въстанието” „процъфтявало в течение на много години”. И така, Склир е бил основният цар във Византийското царство, който го е управлявал (може би с изключение на относително малки територии) „много години”. Сега да видим как според Зонара завършва отказът на Склир от претенциите за върховен владетел (самодържец) на Византийското царство (вижте скана). Царят – Василий ІІ – „почел с пръв сан” Склир. Кой ли е най-високият сан, „първият”, който би могъл да бъде даден от византийския самодържец? И какво е дал В. ІІ на другарите на Склир? Досещате се, нали – „всеки да си остане на мястото, на което е бил”.

Всеки, който сваля насила предишния владетел, е узурпатор. Такива са доста от "редовните" византийски императори. Например Цимисхий. "Бунтът" на Склир е от смъртта на Никифор и продължава "много години" - всъщност до около 991-992 г., когато се помирява с Василий, отказва се от претенциите си на "самодържец" и се оттегля в своята област, като "запазва всички привилегии". Т.е. остава си местен цар. "Местния управител на Кутмичевица получава заповед да се подчинява на Климент" Какво повече е необходимо за светска власт? Ако му каже да арестува някого - арестуват го, ако каже да се пъхне в затвора - пъхат го, ако трябва да му се вземе къщата или да му се отреже главата ... Ето ви нещо любопитно - да ви стане ясно какви детайли стоят в дъното на нашия спор. Слагам ви един скан (от промацедония) с част от превода и оригиналния текст на Житието на св. Климент от Теофилакт. Както се вижда, в превода ХХV глава има заглавие "Оставка пред Симеон". Такова заглавие (и изобщо такъв текст!) липсва в гръцкия оригинал! Името на Симеон е добавено от преводача. Естествено, с добри намерения, но ... може би фалшификация не е подходяща дума ... от съвременните научни изисквания е далече. Всъщност от Краткото житие знаем името на царя, на когото Климент е искал да подаде оставка: Михаил. На колкото и години да е бил Михаил. Коронясвани са били и деца.

Под професора проф. Златарски ли разбираме? Горните цитати са от неговия труд. Твърдението, че "симвасилевсите носят титлата, но практически нищо не управляват" не е вярно. Пример - Варда Склир. И вероятно много други. Владенията на Симеон са били обширни; в тях е имало поне две отделни църковни организации - в Североизточна Б-я (Загора), където патриарх е бил Дамян, и Южна - в района на Велич/Никопол - с "първи епископи" (във Воденския надпис - "пръв кръстенин"), напр. Климент, Йеремия, Гаврил/Герман.

" Климент умира 910-по това време Михаил е на 15, повтарям петнайсе. " Доколкото знам, кръгла годишнина от смъртта на св. Климент ще се празнува догодина. Така че - не 910, а 916. Това за което говориш съществува през ВБЦ, когато централната власт се опитва да отслаби силните боляри давайки владенията им на хора от царската фамилия. Това не е съвсем така. Всяка от трите части на държавата на Симеон е била доста обширна, и в нея е имало голям брой местни феодали - едри и дребни. Тяхната собственост не е давана на поставения от Симеон цар - в нашия случай Михаил. Всъщност св. Климент би могъл да бъде характеризиран като негов "пръв съветник". И вероятно като възпитател, и т.н.

По ония времена във Византия е имало едновременно по няколко василевси; един от тях е бил "автократор", някои от синовете му са били също василевси ... Така е било при Роман Лакапин. Според тактикона на Бенешевич василевсът автократор е сядал в средата на масата, а останалите василевси са сядали отстрани. Според Воденския надпис Симеон/Шишман е имал титлата "стар кавган", т.е. старши кавган. Понеже територията, управлявана от него, е била голяма, не е било физически възможно да се управлява пълноценно непосредствено. Държавата е имала (поне) три части, вероятно по една за синовете му Михаил, Иван и Петър. Естествено е да се допусне, че всеки от тях е бил цар в една от тях; и че Петър е бил при Симеон. Да видим каква картина на събитията е нарисувал големият наш историк Васил Златарски - слагам няколко скана по-надолу (от промацедониа).

Благодарение на този цитат имаме възможност да сравним и обсъдим писаното в двете жития. Нека да започнем с оставката на св. Климент. В Пространното имаме: "И той отишъл при царя и му казал: ... 72. Царят останал ужасен от това неочаквано искане, ... 73. Старецът се склонил при тези думи и без да прибави нищо към думите си пред царя за оставка, върнал се в манастира си ..." Теофилакт не споменава името на царя, пред когото св. Климент подава оставка. Но в Краткото Хоматин/Хоматиан го е назовал: Михаил. До тук има ли нещо, което да ви безпокои?

На колко години ли е бил Михаил например през 910 г.? Образът на Михаил е много важен. Той е зафиксиран в българската апокалиптика (гаган Михаил). Впрочем дайте да видим какво точно пише в изворите. Ето ви цитат от Краткото житие на св. Климент: "Той обновил с банята на кръщението техния княз Борис и след него сина му Михаил (внука му, защото Михаил му е бил внук – бел. на Й. Табов), който и пръв се нарекъл цар на българите, и ги убедил да управляват по христянския обичай ... Споменатия цар на българите Михаил направил толкова послушен на думите си, че той му помагал при изграждането на храмове и бил готов да изпълнява всяка негова заповед. Поради самото това разположение и преданост към светеца той напредвал в добродетелния живот и станал много по-добър, отколкото бил. Когато поради любов към усамотение и съзерцание, спокойно от земни грижи, той пожелал да се откаже от епи­скопското си задължение (пък и вече старост надвиснала над главата му), Михаил не го освободил, но молейки го и на­стоявайки, едвам го склонил и убедил да ги ръководи като пастир до края на живота си. Той се съгласил с това и упо­требявал всички средства, за да не се възпрепятствува от ста­рост и немощ в грижата си за паството и в ръководенето им към душевно спасение." http://www.promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html

Темата за Главиница (и Велич) си почина за известно време; дано емоциите у някои колеги да са отминали. Да погледнем сега какво има на карта на Коронели (една карта на военните съоръжения около залива Арта от същия картограф обсъждахме на предишната страница). Картата е: La Grecia / descritta dal P. M. Coronelli Cosmografo della Serenissima Republica di Venezia. Source : Bibliothèque nationale de France, département Cartes et plans, GE D-15216 http://catalogue.bnf.fr/ark:/12148/cb42733265f Издадена е през 1687 г. На фрагмента от нея (по-надолу) се вижда означен град Velichi; има и река със същото име.

Отговорът на въпроса е известен - в по-стари времена той е бил добре известен, в наше време се потулва, за да се вихрят теории в “лингвистиката и псевдолингвистиката”. Вижте отговора в надписа (фрагмент от стара карта). Някакъв "елит" е използвал "латински" названия, а обикновените хора - "вулгарни". Как по латинските да съдим за говоримия език ... някои имат претенции, че го могат.

Май имате претенции, че разбирате от лингвистика и "псевдолингвистика". Тогава един въпрос: има ли лингвистика (и каква?) или псевдолингвистика в названието "Мораvia" на провинция в Шотландия (от 17 век)? (вж. картинката)

Какво лингвистично има в изложението по-горе за топонимите? Става дума за нещо по-просто, което лесно се разбира - ако човек си помисли достатъчно. Не е имало стандартизация на географските названия, имало е различни варианти, и като резултат някои сходни по форма (обикновено в писмен вид, а не в устен) названия са били смесвани. Че това е подхранвало теориите за миграции е ясно. Отделно имаме принос на различните варианти на "латинизация" (и елинизация) на топоними в текстове на латински (и гръцки).

Освен с реката Мосхос/Москва, о. Пайсий свързва произхода на българите със "Скандавия". Дали обаче това е Скандинавия? "Скандус" е било едно от "латинизираните" названия на Шар Планина: слагам като типичен пример фрагмент от стара карта. А близо до Шар планина (на "Кораб") според български легенди е спрял "корабът" на "дядо Ной" ... На старите български земи в Епир е имало и Кимера. Слагам фрагмент от карта. За "латинизираните" топоними съм публикувал няколко текста. Два от тях са: Й. Табов. Ноевият ковчег и реката Мосхус в легендите за славяните. Родознание/Genealogia 1-2, ХVІI (2012), 185-201. Табов, Й. Легенды о происхождении славян. В: Цивилизация знаний: проблемы и смыслы образования. Труды Четырнадцатой Международной научной конференции, г. Москва, 26-27 апреля 2013 г. Часть ІІ. РосНОУ, Москва, 2013, 265-281. Ако някой се интересува, мога да му ги изпратя.

§ 4. Сравнение по топоними на легендите за произхода на славяните Освен река Мосхус, около планината Кораб в радиус от около 200-250 км се намират географски обекти със стари имена Скандус, Кандава, Кимера; тук няма да даваме илюстрации и да цитираме литература за тях. От тази гледна точка да разгледаме внимателно написаното от о. Паисий: за реката, наречена с името на Мосох, за намиращата се наблизо страна Скандавия, за реката Болга, която тече от юг на север. Както стана ясно, близо до планината Кораб е имало и река Мосхус, и планини Скандус и Кандавия; а и река Бугарка (Българка) – това е едно от старите имена на днешната Южна Морава – която тече от юг на север. Общите детайли показват, че в продължение на няколко века легендите за произхода на славяните са си влияли една на друга. За това влияние е помогнала и приликата между ключови топоними. Сравнявайки „скандинавските” (С) и „дунавските” (Д) легенди, можем да отбележим някои специфични особености: - голямото разстояние между Скандинавия и Москва река, Волга и Балканите в (С) и сравнително близкото разположение на Скандус (Шар), Мосхус (река Морава) и Болга (Бугарка) в (Д); - сравнително слабата фонетична връзка на името на Москва река с името Мосхус/Мосхос (С) и съвпадението на имената на сина на Яфет и реката Мосхус в (Д); - по-голямата „старост” на балканските топоними Мосхус, Скандус/Кандава, Кимера и др. (Д) в географската и историческата литература; - по-голямата „старост” на ръкописите на ПВЛ (ХV в.), на „Полската история” на Длугош, на речта на Прибоевич (Д) в сравнение с изданията, в които намираме (С). Тези особености показват, че най-вероятно „южните” легенди са по-стари и че те са оказали по.забележима влияние на „скандинавските”, отколкото обратното – „скандинавските” на „южните”. Освен „топонимичната” прилика на легендите за произхода на славяните, те имат и още един важен общ детайл: готите. Ако се приеме, че готите са славяни – както са направили Прибоевич, Орбини и о. Паисий – то има и основания да се свързват „древните” (според легендите – хиляди години пр. Р. Хр.) походи на готите на юг с хипотетичното „разселване” на славяните. Друга особеност на легендите за «миграция на готите» и легендите за произхода на славяните е, че техните по-стари версии ги поставят по време «по-близо до Потопа», т.е. в доисторически времена, до Древна Гърция и Древния Рим. Но постепенно тези легенди са били преобразувани в «научни» теории, в които миграциите на готите са станали през ІІ-VІ в., а миграциите на славяните – скоро след това, през VІ-VІІ в. § 5. Теориите за произхода на славяните и политиката Модните през ХVІ-ХVІІ в. легенди за «родителите» и «родината» на славяните постепенно са прераснали в «теории» за произхода на славяните. Успоредно с това в Централна и Източна Европа, където е живяло многобройно славянско население, са протичали политически процеси, характеризиращи се с усилващо се съперничество между три велики империи: Австро-Унгария, Русия и Турция. Борбата за земите, умовете и сърцата на славяните прониква и в историческата наука. В Австрия и Русия териториалните претенции към Турция и една към друга са били обосновавани с «родови» права за власт над славянските земи и население: - За Хабсбургите славяните са били потомци на готите, а династията на Хабсбургите е защитавала своите наследствени права да владее всички потомци на готите. - Романови са смятали, че всички славяни трябва да се обединят под властта на руския цар. Как сблъсъкът на интересите на Австрия и Русия се е отразил на развитието на представите за произхода и миграциите на славяните? До какъв компромис са стигнали историците на двете империи? Случайно ли е, че именно регион около границата между тях е бил признат за «родина на славяните»? Това са интересни въпроси; може би нови изследвания ще им дадат отговор.

§ 3. Реката Мосхус/Мосхиус на Балканския полуостров Една от така наречените „гръцки” версии за Потоп е за „Дардановия” потоп. Планините Кораб и Шар, където, според местната легенда, е спрял „корабът” на Ной, се намират на територията на античната римска провинция Дардания. Фрагмент от карта от училищния Атлас по класическа география от средата на ХІХ в.на рис. 2 показва приблизителното разположение на тази провинция (надписът DARDANIA се вижда в долната част). На същия фрагмент, в левия горен ъгъл, е означена река Мосхиус! Така виждаме, че легендата за планината Кораб, за кораба на Ной и за „родината на потомците на Ной” е била отразена в античната топонимия. Ако на картата на рис. 2 названието Мосхиус се отнася за днешната Западна Морава, през ХV-ХVІ в. то е за Велика Морава: това се вижда от фрагментите от Пета карта на Европа (Quinta Europe tabula) на рис. 3 и Девета карта на Европа (Octava Europe tabula) в латински ръкопис на „Географията” на Птолемей от 1467 г., който се пази в Полската Народна Библиотека[1] (Названието на река Морава тук е във формата Moschus (Moschus Flu.)). Изглежда, че това име е било популярно сред географите от ХV-ХVІІ в. Например в съчинението на италианския географ Д’Анания четем: „После, като се мине от юг на север през река Морава, която древните наричали Моско, навлизаме в България, …” [2] § 4. Сравнение на легендите за произхода на славяните по топоними (следва) [1] Cosmographia Claudii Ptolomaei Alexandrini. Manuscript, 1467. Ръкописът се пази в Biblioteka Narodowa в Варшава, в електронен вид е достъпна в CBN Polona (National Digital Library Polona), http://www.polona.pl/dlibra/doccontent2?id=61&from=pubstats . [2] D’Anania, G. L.’Universale Fabrica del mondo overo Cosmografia. In Venetia, Press oil Muschio, 1582, p. 139. Цитатът е взет от: Данова, П. България и българите в съчиненията на Джовани Ботеро (1544-1617). Историческо бъдеще, 1-2/2007, 177-201.

Това е по-скоро нагледна схема, не може да претендира за точност; впрочем последното се отнася за всички исторически карти за много стари времена. Тогава за очертани граници не може да става дума. Но да сравним с карта на Коледаров от книгата на Д. Ангелов; отнася се за края на ІХ в. Тя е по-сдържана, няма очертани граници. Но и Елада, и Никопол са си горе-долу там, както и на предишната схематична карта. Надявам се да не ме питате кои територии политически са спадали към България. То и днес на сръбски карти Косово е в Сърбия, на грузински Абхазия е в Грузия ... Приписвате ми детайли, които липсват в моя пост. Образът на кавган Михаил като войник е достатъчно добре очертан в нашата апокалиптика. За какъв точно е определен Наум през 893 г.? За "стария кавган" на Воденския надпис вижте скана с текст на надписа от монографията на чл.кор. Иван Добрев (славянска филология). Имам чувството, че на този форум г-н Йончев често прилага логическата схема "всеки наш довод е доказателство, а чуждите доводи не са никакви доводи". Доказателство е силна дума ... нека това, което съм писал, да бъде хипотеза. Претенциите за доказателство ги оставям на други ...