didukaimos

Може би имаш предвид Çakış - чукане, но реката няма чакълесто корито, а напротив песъкливо е. Коритото не тече в клисури. Няма воденици в миналото, което да е свързано с въпросното озадачително име. Няма никакви камъни или чакъл, нито пък е планинска река, а обратно равнинна река с много спокойно течение, което при пълноводие прави обилни и обширни речни разливи по двата й бряга. И втози ред на мисли българската дума чакъл е турцизъм Çakıl.

Много оригинално хрумване, но все пак по правило названията на топоними и хидроними обикновено имат тюркоезична основа, наследена от поколенията.- едва през 19 и 20 век тази традиция се нарушава, но остава да бъде валидна.

Тази река се нарича Чакъша. Вероятно името е тюркоезично, но има ли някой представа какво означава то. Интересното за реката е, че водите й са изкюлително чисти, няма замърсявания и експлоатация на водите от промишлен характер. Рибното разнообразие е голямо - шаран, платика, червеноперка, бабушка, каленик, змиорка. Тя е с най-голямото находище на блатно кокичев горната част на Горнотракийската низина, тъй като разливите на реката правят блатисти бреговете й, което създава идеални условия за развитие на растението. Площта е повече от 20 декара с плътна популация от естествени популации на блатно кокиче. Названието Чакъша обаче остава неивестно като произход

Този въпрос е много семпъл, но е изключително интересен? Хората, които гледат в преенебрежение към него всъщност биха били подведени.

От гледна точка на съществителните най-близката семантично дума до сълза и слуз. И в този смисъл идва въпроса, има ли глагол или дума близки до думата слуз?

Популациите на лалугера непрекъснато се свиват порад комплексни причини. Реших да кача алармените звуци на българския лалугер - Spermophilus citellus и някои близки видове, за да могат хората, които проявяват специален интерес да имат достъп до тези аудио файлове. Независимо, че изследванията на тази тема са многобройни, никъде в нета не се срещат въпросните звуци. Ето и имената на файловете: Spermophilus_citellus_repertoire.wav Spermophilus_pygmaeus1_alarm.wav Sciurus_vulgaris1_alarm.wav Spermophilus_citellus_repertoire.wavSpermophilus_pygmaeus1_alarm.wav Sciurus_vulgaris1_alarm.wav

Катерицовите (Sciuridae) са семейство бозайници от разреда на гризачите. Включва около 280 вида, разпространени по целия свят, с изключение на Австралия и Антарктика. В България се срещат 2 вида - катерица (Sciurus vulgaris) и лалугер (Spermophilus citellus).[1]Представителите на семейството са приспособени за наземен или дървесен начин на живот. Дължината на тялото е от 6 cm при американската мишевидна катерица (Myosciurus pumilio) до 60 cm при някои мармоти (Marmota). Очите, ноктите и крайниците са добре развити. Опашката обикновено е добре окосмена, дълга при дървесните видове и къса при наземните. Катерицовите раждат един или два пъти в годината, бременността продължава от 3 до 6 седмици, а броят на малките варира при различните видове. Те се раждат без козина и зъби, слепи и безпомощни. При повечето видове само женската се грижи за тях, като ги отбива, когато са на 6 до 10 седмици. Полова зрялост достигат в края на първата си година. Наземните видове често образуват добре развити колонии, докато дървесните видове живеят поединично. За видовете от семейството е характерно изпадане в летаргчен зимен сън - хибернация.

Искам да споделя с вас последното златно съкровище на България. То е открито преди два дни - 8.11.2012. Особено впеталение прави златното изображение на богинята. Коя според Вас е тази богиня? Според мен тя е Атина. Подобно златно изображение на богинята е своеобразна рядкост. Можете да дадете мнение и за изображенията на златните женски фигури. http://apollon.blog.bg/izkustvo/2012/11/09/grobnicata-i-zlatoto-na-geto-trakiiskiia-car-kotelas.1018546

Всички взели отношение по темата са изказали много интересни мнения. Може би защото някои от генералисимусите не са се изказали. Към Скуби: именно защото професионалните фотографи пазят съкровището от очите на обикновения и непредубен наблюдател - български и чужд, именно затова имат основание, резон, думите на Зитича за съмненията му в автентичността на съкровището, които още сега и тук следва да бъдат отхвърлени. Налице достатъчно основания, за да бъдат отхвърлени тези съмнения, които няма да споменавам тук. Целта на постинга е по-скоро естетическа и да доближи наблюдателя до магическите ефекти на златния съд. На света няма друго съкровище с подобна стилистика и каквото и да било стилово повтаряне. Именно заради това опитите на гърците да го изкарат гръцко заради старогръцките надписи се оказват безпочвени, най-вече защото в Гърция не е намирано подобно съкровище.

Златото винаги е интригувало с блясъка,слънчев цвят и топлината. Публикувам някои автентични снимки на съдове от Панагюрското съкровище по молба на автора им Г.Панайотов, тъй като във виртуалното пространство не съществуват реално направени и естествени снимки на съдове, а вместо тях има фотоси от книги и съдовете изглеждат сякаш са изкуствени. Реалният досег до магическото им въздействие се вижда на някои снимки когато наблюдателя е вперил упоително очи в блясъка и формите на златото. Можете да натиснете върху снимките за детайлно увеличение на изображението. http://apollon.blog.bg/izkustvo/2012/05/26/avtentichnoto-panagiursko-zlatno-sykrovishte.959181

Търся съвременните наименования на реките Сушица и Аксу, които извират от двете страни на Гюмюрджински снежник. Оказва се, че не само двете реки, но и всички географски обекти в Северна Гърция са скрити по политически причини и сякаш са отрязани с нож. Ако нямой може нека ми отговори за актуалните имената на тези две реки.

Малката снимчица само показва колко антиобразователна е ролята на българските музеи за историческата култура на българина. Музеите съществуват заради самите музеи, а не заради извършена работа или просветителска дейност.

Много добър картографски обзор ето още един обзор Макар да не съм съгласен със славянската трактовка, схематичния начин на представяне улеснява динамичното възприятие на събитията.

Само искам да напомня, че думата Тилис е с индоевропейски произход и е разпространена от Афганистан, през България като име на крепостта Тиле и стига чак до подножието на Пиринеите във келтска Тулуза и иберийско-келстския Толедо. Това е интересен факт, за всички които се интересуват от лингвистика. И в трите местонахождение има преки или косвени данни за съхранение на големи количества злато. Но ойконимите не значат нещо свързано със злато, а означават издигнати нависоко крепостни съоръжения.

Древна Персия е една от първите и най-големи империи на древността. Тя асимилирала съседните култури, а те асимилирали нейната, в резултат на което настъпвал траен, но сигурен преход на културни влияния. Ето защо златото на Медия, Партия, Хетия и Сарматия е представено заедно със златото на Персия, още повече доколкото всички те били в отделните епохи част от политическото управление и хегемония на персите. Така по-лесно могат да бъдат проследени общите черти между отделните самобитни стилове на нювелирното изкуство. Модата на най-силния не била винаги господстваща, защото в изкуството господствала модата на най-талантливия. Направена е ненатраплива съпоставка между регионалните ювелирни стилове: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/09/12/zlatoto-na-drevna-persiia-skitiia-sarmatiia-krit-i-hetiia.818378