didukaimos

По-скоро пробва как кълве аудиторията - а тя кълве яко

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/16/olovniiat-pechat-na-proedyr-musilii-bakuriani.529612

По едно от имената - Чоя, изключително рядко срещане, справката в книгата "Имената на Българите" на Недялка Иванова и Пенка Радева, показва, че името е близък аналог на Чая и произлиза от старобългарския глагол (в инфинитив) чаяти - чакам, което от лингвистична гледна точка представя фотографията на надписа като ценно лингвистично свитеделство. Сравнително рядко е и името Мико, но то продължава да има своите съвременни носители сред българите. Името Митар е често срещано име в Република Сърбия и е изненада, че почти загубилото се в съвременни условия име в миналото е било разпространено у нас като български мъжки вариант на името Митра.

Това е защото българите са свикнали да им показват историята през стени от бетон или след платена входна такса за музей, а и дори тогава пак нищо от най-ценните експонати на музеите не може да се види, тъй като е заключението в метални каси от социалистическия реализъм - а истинската история никога не стига до пропаганда -харчат се само писанията на съчинения тип приказки и свободни есета; И до ден днешен Софийска община не е наясно трябва ли да им се организира гражданско неподчинение или им трябват митинги като пред асамблеята. В цялата чалгаджийска и продажна атмосфера на прехода, дилемата е дали софийска община да отчужди имота на хотела под амфитеатъра и да го срути или да не изпълнява закона, като позволява частни лица да се разпореждат с национално историческо наследство. Същият е и баналния случай в МОЛ-Екселсио в П-в, който е уж в ремонт, а реално общината е в нарушение, позволявайки съществуването на археологически паметници, изложени като експонати на приземния етаж от жилищна сграда. Такива безумия има само в нашата страна. Предлагам превързаните очи на прокуратурата подобно на Темида, да се самосезират. Банален е и случая със светилището но Кибела в Дионисополис, което също е изправено пред подобни проблеми на частната собственост.

Ще бъда кратък http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/03/14/sykrovishteto-ot-kralevo-prinadlejnost-na-diadoha-lizimah.510786

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/15/pazete-nadpisite-na-bylgariia-nadpisi-ot-cyrkvata-v-selo-bor.528979 Специално изпълнявам молбата ти г-н Петров - надявам се ви е удовлетворила

Новият жанр е исторически театър, реализиран с пилотна постановка на сцената на български исторически форум. Друго не е възможно да се добави. Народният театър може да ни завиди на хумора и сатирата. 50 години сервилно отношение към съседите е довело до огромни петна в собствената ни историография. И как няма да се смее човек като става въпрос за безсрамни историографии по нашите ширини.Ако се вземат всички историографии на Балканите, вместо да се допълват и обогатяват една друга, техния сбор прилича на шльокавица от противоположни измислици. Може спокойно да се утвърди и жанр историческа фантастика. Относно дискусията ви във форума: виждате ли някаква резултантна от обсъждането, аз не я виждам, тъй като историята на Влашко въобще не е започвана, нито пък писана. Тя липсва. Българската дипломация в своето безсилие е приела парадигмата, че съществуването на история на Влашко в българската история, би означавало официално обявяване на война с Румъния и претенции към нейната територия и суверенитет. Какво да говорим повече? Много ми се иска вие сега да говорите повече. Историята на българско Влашко е terra nonscripta.

След изчерпателните ви анализи и гледни точки нямам какво да добавя. Оставям темата на вас. Любопитствах защо губим една територия, която при повторната й загуба в частта на Добруджа, струва живота на хиляди български войни. Опитвах се да си обясня как Влашко и Добруджанското дестотство се оказват чужди територии на България, вместо да отдам причините на безумно слабата българска дипломация, която продължава да бъде такава и до днес.

Видях и критичното мнение на КГ към политиката на Иван Александър. Можем да се съгласим, че като всеки друг владетел той търпи критики. Не би било напълно обективно да възнаградим владетеля с безмилостен критицизъм, макар КГ да е напълно прав за непредогадения ход на османско нашествие. Нека не забравяме, че дори Византия не предугажда развоя на събитията, тъй като пуска турците на своя територия за борба с цел смазването на българите. С други думи Византия пуска на своя територия Троянски кон, който реше и нейната глава. Това е отразено и в историята на Паисий. И ако българите падат раздробени като пилци, то съглашателя Византия е в унизителната роля да бъде свита 50 години след инвазията на Балканите зад градските стени на Константинопол. Истината е прозаична - непревзимаемия Константинопол благодарение на Константиновия градски зид, рухва обузумял от глад. Но нека се върнем към цал Иван Александър. 1. Няма друг по-голям дарител на българската църква и до ден днешен от цар Иван Александър. 2. Оставя на България и света феноменално културно- историческо наследство, отразяващ висотата на българската култура и език - Лондонското четвероевангелие, преписите полъчани от него на Манасиевата летопис, Мрачката грамота, Зографската грамота, Кукленския псалтир, Лаврентиевия сборник и още множество недостигнали до нас произведения. Няма друг български владетел с подобна колосална за времето си библиофилия. 3. Изключително царско достойнство, достолепие и щедрост. 4. 40 години управление - само две години по-малко от цар Петър Първи. Разбира се големината на периода на царуване не е обективен критерий за царска далновидност и способност за управление, но това е обезателно изключителен критерий за водене на добра вътрешна политика и вроден усет за дипломатичност. В същото време Петър и Иван Александър са едни от най-критикуваните по отношение на управлението им - парадокс. 5. Успява да избегне бъдещи негативи в царския институт оставяйки двама насаледници на престола с опасението за налагане на политическа криза от болярските среди. Разбира се няма как да виним царя, че двамата му синове, еднакво мили и с очакването като баща да се разбират, имат най-противните роднински отношения на целите Балкани. 6. На фона на феодалното разложение, политическата сила на болярите е във възход в сравнение с отслабената власт на царсктата институция. не можем да виним цар Иван Александър в ограничените му от политическата конюнктура правомощия. Преди него болярските интриги свалят и заличават от престола не един български цар. Неизменна вина в това отношение има болярското съсловие, разорило страната от времето на ромейското иго.

Картите, които сте посочили са ценни исторически свидетелства, но това не дава отговор за загубата на Влашко, не дава разумен отговор защо държавността на българите не се транслоцира в земите на Влашко, по напълно обратната логика на Аспарух след едно масирано османско настъпление. Солидната речна бариера на Дунавския ръкав е една впечатляваща дъръжавна граница, която дори римляните не преодобяват на изток, с нейното още по-голямо разширение на ръкава в източна посока и наличие на разливни участъци. Именно големите реки като Дунав и Днестър ограничават зона, свободна от арабски нашествия, известна като Бесарабия. Река Дунав е основен фактор за науспехите и липсата на пълно увлаадяване на териториите на Влашко като васално на Османката империя княжество. От тази гледна точка изглежда истинско безумие след превземането на Търново, българския цар Иван Шишман да се укрепява и да усяда в крепостта Никопол. Едно допускане за политическите безумия е разнопосочната политика на двамата братя Иван Шишман и Иван Срацимир спрямо Влашкото княжество. От историческите сведения на Брашовската грамота на цар Иван Срацимир(издадена от царската канцелария в периода между 1369-1380) знаем, че той е поддържал добри политически и търговски взаимотвошения с Влашко. Оставането на Иван Шишман в Никопол е сигурен белег за влошена политическа обстановка със северното княжество и е белег, че по това време Влашко признава друг суверен.

Може би трябва да мислим за още една десета Улпия, станала такава след смъртта (?) на Траян под името Улпиана, на територията на община Липлян, Косово. Към 518 г.н.е. градът вече носи името Юстиниана Секунда, в чест на своя възстановител - Юстиниан Велики. Наречена е Юстиниана Секунда, защото с прозвището Юстиниана Прима и в чест на същия исторически персонаж се е ползвал родния град на Юстиниан - Таурезиум.

И как само я държим - с хъшовски централен комитет, разпределен в най-знаменитите кръчми. Ако разглеждаме случая по такъв макиавелиански подход за "освобождение на влашорите от българско иго" - един крайно неуместен за българин израз, тогава въобще не е нужно той да се помества в раздел "Средновековна история". Интересно след тези големи материални придобивки както споменава Иванко Тертер, как не се намира изход българската общност да се прегрупира във Валахия, нещо повече цар Иван Шишман и цар Иван Срацимир, не получават някаква засвидетелствана подкрепа от Влашко. Румънците са осъзнават като румънци, сърбите като сърби, а македонците като македонци, друидите като друиди - просто форма на регионален шовинизъм, гарниран от национални апетити. А за вредата на Франция,Англия и Русия върху българките етнически общности е резонно да се говори, но не и през Средновековието. Специалният шпионин на френското правителство под прикритието на учен геолог, така добре уважаван впоследствие от българските власти, успява да направи подробна етническа карта на Балканите. Така се превръща в най-успешния шпионин на френското правителство и дава подробни сведения за мащабите и състоянието на българската етническа общност. То пише във връзка и с раглеждания случай със Влашко: „ Българите населяват България, Долна Мизия и по-голямата част от Горна Мизия; те съставят при това главната ядка на населението в Македония, с изключение на най-крайната югозападна част от Костур до и по Бистрица." Разбира се тези негови изследвания дават отличен материал за границите на българското население и за бъдещите планове относно неговото разделение. От геолог, а после в медик, спонтанно Ами Буе мутира своите интереси и като етнограф.

А в 1396 година Търновското царство губи всичко. Следва го и Видинското царство, Добруджанското деспотство до пълната ликвидация на българската държавност.

Загадка остава как добива своята независимост княжесто Влашко след 1330 година при това след тежката криза, настъпила в Златната орда? Много критики са насочени срещу цар Иван Александър, заради неговата политика в земите на Тракия, с което печели неприятелския съюз между османци и ромеи. Вместо това Влашко е оставено да утвърдава своя независим статут на княжество. Алчвостта на регионалните владетели, кризата в царската институция и дори факта, че на престола се въздига най-умния и ерудиран след Симеон цар на България не помагат за териториалния интегритет на българското царство. Макар полиитиката на цар Иван Александър да търпи критичен анализ, той не може да бъде обвиняван за процесите на феодална разпокъсаност обзели страната. Като богобоязлив владетел той дарява всичките си деца с царски статут, стремейки се да намали враждата между тях и предпазвайки царството си от политическа криза в царската институция. Това обаче не постига целта си. Децентрализацията и болярското влияние непрекъснато растат след епохата на византийското иго. Това оправдава пасивността на монарха на политическата сцена. От друга страна в оставените многобройни свидетелства тойщедро дарява земи, землища и населен места към средновековни манастири. В едно можем да бъдем сигурни - политиката на цар Иван Александър носи такава драстична отчетливост, която не намира аналог нито преди него, нито след неговото царуване. Макар да не е известен конкретен виновник за загубата на Влашко като дълготрайно повластна на България територия от времето на Аспарух и драстично увеличена по територия с присъединение на Аварския хаганат от хан Крум, а по късно и от Иван Асен II, въпросите за загубата на земите отвъд Дунав продължават да висят без отговор.

Това ми напомня за още една, макар и далечна възможност по отношение правата на василевса, залегнали в статута на титлата - βασις - основа и lex- закон, като подвластен на основните закони, но допускането ми е само провизорно, без никаква стойност, тъй като става дума за съчетанието на две разноезикови по произход думи, освен ако латинската дума lex - закон не произлиза пряко от гръцката lexis - дума. Любопитен е също така произхода на думата базилика - от ойкос - къща, дом.

Това ми напомня за още една, макар и далечна възможност по отношение правата на василевса, залегнали в статута на титлата - βασις - основа и lex- закон, като подвластен на основните закони, но допускането ми е само провизорно, без никаква стойност, тъй като става дума за съчетанието на две разноезикови по произход думи, освен ако латинската дума lex - закон не произлиза пряко от гръцката lexis - дума.

Така е. В този ред на мисли проблематиката е била интересна дори за Аристотел, който търсил разликите между тиран и вазилевс. Според него основната разлика е, че василевса е притиснат от законите на социума, докато тирана налага дори вредни за социума мерки и може да си позволи да експлоатира мирното население под своя власт.

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/07/proizhod-na-titlata-quot-vasilevs-quot.524399

Никой няма да дойде и да ни каже какво е означавало името Дебелт и какъв е произхода на наименованието, за да може някой да е сто процента сигурен - такава опция няма. Между впрочем твърдо изказаното мнение ме навява на още тези, полезни за изясняването на конкретния проблем.

Ако можеше да ми попадне фотографиран надпис от цитираните исторически паметници, бих могъл да бъда полезен. Името Аулузенис е изключително разпространено тракийско име. Това име се открива върху надгробна плоча от румънския учен Сорин Олтеану в град Томи. Съвсем сходна по своята скулптурна украса надгробна мраморна плочка фигурира в историческия музей на Варна -за жалост тази оброчна плоча е недостъпна засега, за да може да бъде детайлно проучвана. В етимологичните изследвания предприети за конкретното име, става дума за потомци на музиканти или свързани с музиката професии. Името произхожда от старогръцката дума аulos - флейта, свирка, която не се е запазила в съвременния гръцки език, поради което се съди за нейната възможна чуждоезична основа. Зенис е тракийско окончание със значение на потомък. Даденият пример за здравеносния култ към Сарапис и Изида само показва еклектичната смесица на култове и вярвания в евксинтските полиси.

Така мисля. Доста ме затрудни, тъй като името на града Улпия Марциана или по точно Марциана Улпия Траяна е съществувало за кратко, заради дублирането с другия град Марциана. Дори и като Марцианопол за римляните е било ясно, че той е осмата Улпия, но наименованието Марцианопол е прикривало тази информация. Всъщност само така можем да си представим пищните и богати мозайки в минералните бани на града, тъй като само един "свободен град" е могъл да си позволи този лукс. Всъщност Рим е броял само най-малката и най-отдалечена Улпия - Улпия Нона, но това ни дава информация за техния брой. Само разкопките на този едва покрит с пръст и незастроен от съвременно строителство град ще даде ясна информация повтаря ли се разкоша и богатото културно наследство на Марцианопол в Улпия Анхиалеон. Очаква се това да бъде археологическото събитие на 2010. Относно твоя статус в качеството ти на последен римлянин - похвална е бдителността по отношение на римската тематика. Поздрави и весел Великден.

Знаем списъка на градовете, наименовани в чест на победите на император Траян и получили от него статут на свободни градове. В списъкът даден по-долу са дадени градовете имали честа да бъдат посветени в чест на военните победи на императора, сразил окончателно даките. В хода на анализите проверихме коя е и Деветата Улпия. http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/03/28/kysnoantichniiat-trako-rimski-grad-ulpiia-nona.519370 Загадка остава коя е Улпия окта. А другите Улпии? Ето списъкът. Списък на градовете улпии: Улпия пауталия Улпия сердика Улпия аурея-златица Топир Улпия ескус Никополис ад иструм Никополис ад нестум Улпия нона Eдна възможна хипотеза е тази: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/04/koia-e-osmata-ulpiia.522943

Теория за произход на имената Добелт и Деултум http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/01/05/proizhod-na-imeto-na-selo-debelt-nova-teoriia-za-imeto-na-an.467156

Растението е изключително красиво и нежно - расте върху силикатни терени върху две местообитания, където се наблюдава като доминант по сухолюбивите скални растителни съобщества. Снимките са направени в Средни Родопи където е намерен класическия вариетет и Западни Родопи, където е открит новия вариетет за науката. Рядко растение. Ендемит - балкански. Sedum stefco Stef. var. rhodopeum - Отличава по класическата растителна форма по петделните дихазиални цветове. http://apollon.blog.bg/technology/2009/05/24/sedum-stefco-stef-var-rhodopeum-d-v-georgieff-var-n.339117 Sedum stefco Stef. var. stefco - Всички цветове - дихазиални и крайни - 4-делни според класическото описание на първия описал го ботаник Борис Стефанов. http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/06/07/sedum-stefco-stef-var-stefco.345384

Ще може ли и на мен да ми помогнете за определянето на няколко растения?