ljubima

АТЕСТАЦИЯ НА УЧЕНИТЕ – ДА, НО СЛЕД ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА БАН Размисли на доц. д-р Любима Йорданова Анализът има за цел да представи силните и слабите страни на „Методически указания и Базисна атестационна карта за учен”, приети от Общото събрание на БАН на 19.04.2010 г. и допълнени от Общото събрание на БАН на 20.05.2010 г. Отново правила, спуснати „отгоре” Още самото заглавие показва, че става дума за действие на „свеждане” на информация по вертикала, действия до болка познати от времето на социализма. Някъде, в Политбюро или все едно къде, малка група от хора вземат решения, което не се знае дали са приложими към една голяма и разнородна общност, каквато е науката, с всичките й разклонения и съвременни развития. „Съставът на атестационната комисия се утвърждава от Общото събрание на БАН по предложение на Управителния съвет на БАН”, се казва в методическите указания. Ето я мрежата, всичко остава по старому, няма никакво развитие, никаква децентрализация, която да освободи научните институти от излишва, втора, административна опека и да им позволи да дишат свободно и свободно да определят насоките на развитието си. И още нещо: научният съвет на институтите може да прави предложение до Управителния съвет на БАН за членовете на Атестационната комисия. Ето я мрежата – Общо събрание, Управителен съвет, Ръководство на БАН и научните институти с познатата структура и познатите стари лица, които, ако не са в администрацията на Централно управление на БАН, са в администрацията на научния институт – директор, научен съвет и т.н. Дотук нищо ново. Същите хора, което създадоха сегашното мизерно състояние на БАН, ще осъществяват реформата. Няма логика, няма да има и позитивен резултат. Нещо повече. По време на атестацията работи пак централизиран орган – Централна атестационна комисия. Тя отново се избира централизирано от Общото събрание на БАН. И с какво ще се занимава тя? С методическото ръководство на атестационните комисии в научните институти на БАН. Обжалванията на оценките и заключенията се извършват пред Централната атестационна комисия, т.е. пак в същата мрежа, контрол по вертикалата на пирамидалната структура, наречена БАН – с научните институти и шапката – Централно управление на БАН. Интерес представят т.нар. „външни членове” в състава на атестационните комисии. Те само наблюдатели ли ще бъдат, ако нямат подходящата професионална подготовка? А ако наистина не познават съответната сфера на научна дейност, дали няма да се увеличи възможността за невярна оценка? Ако става дума за държавна комисия от Министерството на образованието, младежта и науката, е добре, но ако тези „външни членове” са от Централно управление на БАН, то те в никой случай не са „външни”, а са част от системата. Правила – да, но създадени от учените в научните институти, а не извън тях Ако атестацията, както пише в методическите указания, има за цел „да установи и оцени равнището на извършваната дейност” в институтите на БАН, то съвсем ясно е, че все институт съобразно спецификата си трябва САМ да определи правилата и състави атестационната си карта. Как практически да стане това? Чрез предложения на хабилитирания, нехабилитирания и техническия състав и общо обсъждане в рамките на научния институт като хоризонтална структура. Не отвън и не чрез диктат и изкуствени правила, спуснати „отгоре”, от вторичната, висшата, пирамидалната администрация. С други думи предлаганата вертикала трябва да се замени с хоризонтала и правилата да се определят от самите хора, работещи в научните институти на БАН. Да си добър администратор не означава, че си добър учен Прави недобро и доста странно впечатление фактът, че административно-организационната дейност е сложена еднорангово до научно-изследователската, приложната и учебно-образователната. Да си добър администратор не означава, че си добър учен. Точно административната дейност изяжда времето на учените и им пречи да следят новостите в науката и ги прилагат в работата си. Затова мандатността е задължителна, за да не може дългият престой в администрацията да унищожи учения. И тук трябва да се дискутира допустимостта – един или два мандата. Или може и повече, но след прекъсване след първия мандат, за да може ученият да се върне в науката и навакса изгубеното през мандата си като администратор. Става така, че администрацията в един момент се превръща в спирачка на идеите на учените-колеги, защото не ги разбира и започва да пречи на осъществяването им. Примерите в БАН са много и главно поради липса на съвременни научни знания в ръководството на всички нива на науката. Атестация на учените – да, задължително, но след децентрализацията на БАН Няма по-добро средство за стимулиране на работата както проверката. Тя е задължителна и трябва да бъде безкомпромисна. Трябва да има и изработен механизъм за обратна връзка, който да информира за злоупотребите, за евентуални корупционни схеми, които е възможно да се създадат в затворените все още общности, каквито са научните институти на БАН. При децентрализираната БАН – вероятно посоката за обратна връзка е към министъра на образованието, младежта и науката. При включване на институтите на БАН към структурата на различни университети като изследователски центрове – към ректорите и министъра. Ясно е, че дублиращото административно звено Централно управление на БАН трябва да си отиде в историята. Заедно с него - и изкуствената централизация на науката в България. Разгръщането на научните институти в хоризонтални структури, ще им помогне по-бързо да се включат в структурата на университетите при локално договаряне, различно за всеки автономен университет, т.е. да хармонизират структурата си с изискванията на Европейската реформа. Самата процедура на атестирането ще зависи от формата, под която ще съществува институтът по-нататък: • като държавен изследователски център в структурата на държавен университет, • като неправителствена организация. Затова предварително не може да се каже как всъщност ще бъде организирано атестирането на българските учени. Иначе срокът от пет години е добър и достатъчен, за да покаже и моженето, и неможенето на научните кадри. Освободената енергия на българските учени ще бъде включена в подготовката и изпълнението на европейски и др. двустранни и многостранни проекти, а това означава приключване с централизирания период на българската наука, наложен насилствено през 1946 г. и включване на българските учени в Европейското изследователско пространство, където са колегите ни от развитите европейски страни и много други бивши социалистически страни, най-вече от Централна Европа. Идеята на Централно управление на БАН атестирането да бъде извършено през юли, август и септември навява тъжни спомени от далечната и мрачна 1946 г., когато именно през лятото, в сезона на отпуските, за да мине по-безболезнено идеологическата промяна, са били изхвърлени професорите от Софийския университет, несъгласни с настъпващата комунистическа идеология. Аналогията се налага, защото подобни драстични промени се извършват от номенклатурата не за първи път в българската история, а, както знаем, вълкът козината си мени, но нрава - не. Все пак си мисля, че ако Нютон, Айнщайн и др. учени полагаха толкова големи усилия за „коригиращия коефициент” на атестационната си карта, едва ли въобще щеше да им остане време да се занимават с наука или, като учени, щяха да показват административните си подвизи вместо научните си изследвания.

Интернет - инструмент за засилване на междукултурното разбирателство в ЕС Образование - 25-06-2010 - 11:52 САЙТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ Интернет е един прекрасен подарък за нашето поколение, но ние трябва да се научим да го използваме по подходящ начин. Експерти присъстваха на публично изслушване, организирано от Комисията по култура и образование на ЕП и се съгласиха, че интернет притежава неоценим потенциал за засилване на междукултурното разбирателство в ЕС, но и предупредиха за някои рискове. Doris Pack (ЕНП, Германия), председател на Комисията по култура и образование на ЕП припомни, че "интернет прави огромно количество информация достъпна, но ние трябва да се научим как да използваме тази информация". Целта на ЕС се състои в: • насърчаване и защитата на културното многообразие, • гарантиране на достъпността на интернет до лица от всички възрастови групи, • предоставяне на интернет материали, свързани с различни култури Виртуална мобилност Интернационализмът се е превърнал в основен компонент от висшето образование - програмите "Leonardo da Vinci" и "Erasmus" са ясни примери за това. Johannes De Gruyter от Католическия университет в Льовен, Белгия каза, че "благодарение на виртуалната мобилност, интернационалният компонент може да достигне до студентите, които нямат възможност да напуснат града си. Виртуалната мобилност представлява международен и сътруднически опит в областта на преподаването и обучението" - например видео конференции между студенти от различни части на света. Рискове? Verena Wiedemann от ЮНЕСКО, каза че "целта е да бъде предоставен глобален достъп до познанията, защото те са изключително важни за обществото, в което живеем. Те допринасят за постигането на мир и социално сближаване, засилвайки и европейската интеграция". Г-жа Wiedemann обаче предупреди, че огромната концентрация на власт в ръцете на само няколко мултимедийни групи, които могат да имат глобално влияние не е много добра идея. РЕФ. : 20100618STO76332 Допълнителна информация : • Мултимедийна библиотека , • Комисия по култура и образование

Бих се радвала, ако обменим мнения за Академията на науките у нас и нейното бъдеще, състав, цели и задачи. При създаването си Българското книжовно дружество не само, че е създадено в Браила, но не е било и на държавна издръжка. Ако използваме съвременен термин, то е било създадено като неправителствена организация. Видни българи в различните области на живота има, но обикновено те не работят в България. Как тогава ще се събират? Като пример бих искала да дам КРИСТО /или Христо Явашев/, чието изкуство е наистина на световно равнище, но той не иска дори да си спомня за България, след като си спомня много ясно как я е напуснал. Подобни творци отделят цялото си време на любимата си работа и нямат време за сбирки. Ако Академията функционира по-нататък като административна институция, която раздава награди на видни творци и се занимава с просветни лекции за връзки с обществеността, тя се обезсмисля. Наистина бих се радвала, ако чуя и други мнения, защото кръгът наистина е омагьосан. Бихме могли да помогнем на правителството в реформата му. С нашите виждания и нашите предложения. Приятен уикенд.

Притеснява ме фактът, че се готви нова версия на закон за БАН. Да видим как ще изглежда в последния си вариант. Защото никак не ме зарадва оставянето на големия докторат, макар и като сувенир, за да няма мощни протести от страна на номенклатурата. След като в Европа и света няма големи докторати, и тук няма да ги има. Не се приема добре, ако една държава се отклонява от общите правила. В наш интерес е да покажем, че сме приобщени към правилата на развитите държави и не сме екзотика.

Е, ако някой се интересува от реформата в българската наука, първата от 38 години насам, може да даде мнение във връзка със съдържанието на статията.

А Джагаров има едно хубаво стихотворение, което се нарича "Истина". Случайно попаднах на него, точно, когато ми пречеха заради "произхода" и "семейството". Побъркани хора. Стихотворението е много вярно като житейска максима, ще се помъча да ти го цитирам: "Ти стъпка, мили мой, тревата и мислиш, че я победи. Но тя е жива, на земята, дори по-жива от преди. Тя диша слънце, пие влага и без да знаеш откъде, към тебе мълком се протяга, с рогца зелени те боде." Старая се да не правя обобщения и да не се задръствам с негативни емоции, те пречат. По-добре е да имаме по-ведър поглед към живота, който не е нито бял, нито черен, а винаги сив с преобладаване на тъмните нюанси, а понякога и по-светлите.

Такъв, за съжаление, е бил подборът на кадрите. Когато съзнаваш, че таванът ти е нисичък, ти се страхуваш от знаещите и можещите. И този подход се запази не само през 45-те години, а и през следващите 20, което наистина е жалко. Надявам се с младите поколение да се изживее, няма да живеем само в мрак, нали? Няма изисквания за качество, само вярност и преданост. Към една химера.

Върнах се, защото изпуснах един от най-важните съвети на Огилви при оформянето на текста. Той съветва: "Бъдете ентусиазирани, дружелюбни и незабравими. Не ставайте досадни. Казвайте истината, ала я направете очарователна." И един текст на негова реклама и възприемането й: "Най-хубавото заглавие, което някога съм писал, съдържа цели 17 думи: "При скорост 60 мили в час най-силният шум в новия "Ролс-Ройс" идва от електрическия часовник"./Когато главният конструктор в заводите "Ролс-Ройс" прочел това, се плеснал по главата и рекъл: "Крайно време е да направим нещо с проклетия му часовник!"/ Да, рекламният текст въздейства, а хората са склонни да възприемат думите в прякото им значение.Горният рекламент текст внимателно отклонява вниманието встрани от негативния проблем чрез предметна конкретизация.Въздействието е налице, вниманието е насочено към предмета.

Преди интернет също се е пишело, ако знаете. И с главни, и с малки букви. И не разбирам, защо хората трябва да си крещят, при положение, че могат да разговарят, използвайки естествения човешки език. Сега - по темата. Защото съм стара кримка, която спазва някои правила за подготовка и подреждане на текстове, известни ни от рекламистите. Обещах да ви запозная с книгата на Дейвид Огилви "Заповедите на един рекламист", превод от Димитър Доганов, 1999 г., но това ще стане по-нататък, защото в момента съм зает човек. Статията по-горе написах, за да помогна на колегите си, които в неделя дават пресконференция в БТА във връзка с реформата. Тук ще спомена само няколко малки трика на рекламиста Огилви, които той споделя от практиката си в частта "Как да напишем въздействащ текст":"Заглавието е най-важната съставка при повечето обяви. То представлява телеграфния текст, който определя дали читателите ще спрат погледа си на обявата /вие го доказвате - бел. ЛЙ/. Обикновено хората, които четат заглавието, са средно пет пъти повече от онези, които изчитат целия текст. ... Промяната в заглавието може да измени разликата в продажбите десет към едно. Аз самият никога не съм писал по-малко от шестнайсет заглавия за една-единствена обява и спазвам следните правила при тяхното съчиняване:... Всяко заглавие трябва да предизвиква у читателя личностен интерес. ... Опитвайте се да влагате новина в заглавието си, /направила съм го - бел. ЛЙ/ защото потребителят винаги търси нови изделия или нови начини да използва стар продукт или пък нови подобрения на старите стоки. ... Не се мръщеше на думите-клишета. Не се отказвайте от тях! Те може да ви се струват банални, но са ефективни. ... Хората ще бъдат по-склонни да прочетат рекламния ви текст, ако заглавието възбуди любопитството им. Затова то трябва да завършва съблазнително, та четенето да продължи. ... Изследванията сочат, че е опасно да използвате отрицания в заглавието." И т.н. Вашето поведение просто показва, че Огилви е прав, нали? Чете се именно заглавието, то трябва да се откроява /значи - главни букви - бел. ЛЙ/ и да отговаря на някои правила, за които говори той. /А вие ми говорите за крясъци?!/ Изкуството да пишеш не е само практика, но и добре проверена в практиката теория. В заглавието съм лансирала основната идея, която се запомня и потвърждава от дългия текст по-долу. Засега излизам от нета. Трябва да пиша нещо на немски, утре да го редактирам и да го пусна. Времето тече безмилостно. Приятна вечер

РЕФОРМАТА В БАН ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ОТ НЕЙНОТО ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ доц. д-р Любима Йорданова „В неделя представители на академията ще дадат в БТА пресконференция на тема "Реформата в БАН: Алиби за административния произвол", пише в. „Дневник" от 23.06.2010 г.„Без модерен научен мениджмънт БАН ще си остане същата", гласи заглавието на статията. Да, така е. Тогава – да начертаем необходимите стъпки през 2010 г. Изминали са 20 г. в тъпчене на едно място и симулиране на уж демократични реформи от кого – от комунистическата номенклатура, както и да се представя тя сега, ИМЕННО ТЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА УПРАВЛЯВА НАУКАТА И Я СЕЛЕКТИРА „ПОДХОДЯЩО" и най-вече - „ПРАВИЛНО". Малко история Ако се върнем към лятото на мрачната за науката и висшето ни образование 1946 г. и прегледаме публикациите във в. „Работническо дело", орган на Българската работническа партия (комунисти), ще се ужасим от размерите на злото. Бр. 164 от 24.07.1946 г. представя речта на др. д-р К. Драмалиев (к) в Народното събрание, в която ясно и недвусмислено се казва, че „университетската реакция, обаче, все още не е доубита", „положението в Университета е недобро и че то трябва да се оздрави, като професори и студенти фашисти и реакционери бъдат изгонени от университетската сграда". Нали си представяте вече как учените от Софийския университет от сутрин до вечер се занимават с човеконенавистническа идеология и я проповядват чрез лекциите си? Да, но само в болното съзнание на идеологизираните „другари". Там, в Софийския университет, е интелигенцията, а тя не е продажна, нейната съвест не може да бъде купена лесно. Затова трябва да бъде измислена причина за отстраняването й. Най-лесно е публичното опозоряване. Думата фашист е изключително удобна с негативната си окраска. През лятото на 1946 г. все още е жив споменът за войната. Този план се осъществява веднага. На 6.08.1946 г. същият вестник публикува статията „Фашисти и монархисти не могат да възпитават нашата героична младеж. Кои професори трябва да бъдат изгонени от университета". На първа страница, като особено важно събитие! „Отечественофронтовската общественост посрещна със задоволство решенията на комисията при Министерството на просветата за прочистването на университета и висшите училища у нас от професори фашисти. Узнава се, че комисията е приключила своята работа и иска отстранението заради фашистки прояви на следните професори и доценти (следва списък с имена, начело с ректора – бел. ЛЙ)" Така изглежда началото на разгрома на науката. Не е забравена и Академията на науките. Покрай другите й задачи има и такива, които „народната" държава поставя пред нея, за да я оцени „правилно". Думите „народен" и „правилно" са идеологеми със съдържание, ограничено само в рамките на комунистическата идеология. Звучи оруеловски, нали? Други публикации във вестника от 24.06.1946 г. известяват, че др. Васил Коларов е поздравен от др. Ал.Обретенов, председател на Камарата на народната култура, по случай избирането му за редовен член на Академия на науките и човек се пита той пък каква работа има в БАН. Съобщава се и за конгреса на българските химици и инженер-химици и изискването към тях да бъдат не само високо квалифицирани, но и „верни и предани химически кадри". Капанът вече е щракнал. Не се допуска никакво висше образование и никаква наука извън идеологията, която се налага с насилие. ВАК и ЦУ на БАН и като репресивни органи в науката ВАК или Висшата атестационна комисия при Министерския съвет на Република България е централизираният орган, който сочи кой в България може да защити докторат или да стане професор. По силата на новия „Закон за развитието на академичния състав в Република България" (в сила от 21.05. 2010 г., ДВ, бр. 38) комисията най-после си отива в историята, където й е мястото като централизиран орган не за наука, а за идеологически контрол и селекция на кадрите в науката, но има време да извърши още много безобразия до разпускането си през януари 2011 г. Кои „учени" са в състава й? Само ще отбележа, че този състав е определен от правителството на Сергей Станишев съгласно заповед № КВ-79 от 21.07. 2009 г., когато вече е било в оставка след парламентарните избори от 5.07.2009 г. и една седмица преди поемането на поста от новия министър-председател. И така, състав на Президиум на ВАК, избор 2009 г.: 1. председател: проф. Александър Викторов Федотов, 2. заместник-председател: проф. Дамян Николов Дамянов, 3. секретар: проф. Стефан Петров Радев. Членове: 4. акад. Александър Хараланов Александров, 5. акад. Матей Драгомиров Матеев, 6. акад. Дечко Дечков Павлов, 7. проф. Веселин Желязков Маргаритов, 8. акад. Тодор Георгиев Николов, 9. акад. Васил Стоянов Сгурев, 10. проф. Васил Костадинов Проданов, 11. акад. Константин Димитров Косев, 12. проф. Иван Русев Маразов, 13. проф. Веселина Русева Троева, 14. проф. Венелин Стоянов Живков, 15. проф. Иванка Николова Лечева, 16. проф. Атанас Димитров Ковачев, 17. проф. Георги Георгиев Марков, 18. проф. Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова, 19. акад. Петя Иванова Василева, 20. проф. Цветан Атанасов Семерджиев, 21. проф. Боян Кирилов Медникаров, 22. проф. Евгения Коцева Димитрова-Владимирова, 23. проф. Михаил Динев Петров, 24. проф. Симеон Янакиев Янев, 25. акад. Кирил Любенов Боянов, 26. акад. Иван Николов Юхновски, 27. проф. Доан Джевдет Зия, 28. проф. Огнян Стефанов Герджиков, 29. проф. Георги Костов Георгиев. Това е съставът. Всеки от българските учени, а и гражданите, познават някои от тези хора и имат лични впечатления от тях като професионалисти и хора от номенклатурата. Интересен е обаче въпросът с председателя на ВАК, чужденец. И тук бих поставила въпроса – коя държава би оставила селекцията на научните си кадри в ръцете на човек с чуждо гражданство? Отговорът е прост. Никоя, освен България. Трогателната българо-съветска или българо-руска дружба пак се изнася на преден план. Сергей Станишев е назначил руснак за председател на комисия, която на национално равнище определя йерархическото израстване на българските учени. Сигурно „няма" способни учени, българи по народност. Ето това е номенклатурата, това са мрежите й, те са навсякъде. Това е Октоподът в науката. Тъй като наблюдавам много внимателно процеса, мога да потвърдя, че в момента се произвеждат учени на килограм. Като вихрушка минават през ВАК хора, чиито нормални процедури за израстване в научната йерархия са били задържани умишлено дълги години. Само с една цел – да се имитира реформа. Хора с побелели коси се хабилитират сега. Ще станат доценти. А кога ще станат професори? След пенсиониране? Има стабилни количествени натрупвания, което пък от своя страна говори за хаотичност и недобро качество на постъпленията. Този факт обаче не отрича другия факт – на изкуствената селекция на учените, извършвана от тайното гласуване на Президиума на ВАК от добре подбраните хора от комунистическата номенклатура. И само от нея. Други не се допускат. Там няма учени, има хора от номенклатурната мрежа. Централно управление на БАН? Там са същите хора, които бяха там преди 10 г., а и преди това. Е, има известни размествания. Например акад. Иван Юхновски и акад. Константин Косев от БАН са се прехвърлили във ВАК, но нали става дума за една и съща номенклатурна мрежа, която обхваща ВАК и БАН и разпростира пипалата си в директорските и научните съвети на институтите и лабораториите, както и в ръководството на секциите. Да, наистина става дума за Октопод, за една много добре селектирана и функционираща система от верни и предани идеологически кадри, които разпределят благинките помежду си. От десетилетия. Повечето от тези хора са около и над 70-годишни. Интересът е единствено материален. За наука не става дума, те не се интересуват от нея. Действията им са продиктувани единствено от личния им материален интерес. Дали има мандатност? Едва ли. Ако човек е два мандата заместник-председател, а след това става председател, едва ли може да се говори за мандатност. Или ако човек е член на Управителния съвет на БАН два мандата, а след това става главен научен секретар. Отново опираме до Октопода, който е пуснал пипалата си в цялата сфера на управление на науката. Значи няма наука, има Октопод, който прикрива някои действия и имитира други, за извършена работа, например. 19-стомайският преврат на ЦУ на БАН успя, но за кратко, до края на годината На 19 май 2010 г. Ръководството на БАН подготви и реализира протест срещу правителството. Успя да излъже дори млади хора, които не знаеха, че протестът е единствено за запазване привилегиите на статуквото от академици и член-кореспонденти и пожизнените им пенсии в размер на депутатски заплати, привилегия, която си бяха уредили в по-уютно за комунистическата номенклатура историческо време. Манипулативно този акт беше наричан протест против „закриването" на Академията, „отнемането" на нейната автономия. Вж. словесната престрелка между Ръководството на БАН и Министерството на образованието, младежта и науката - http://www.diploma.b...p=view&aid=3732 . Защо казвам преврат? Защото датата на „протеста" не е избрана случайно. В историята на България има подобен политически преврат, извършен на същата дата през 1934 г. Т.е. датата е определена от манипулативния апарат на БСП, подвизаващ се в науката и сигнализира подсъзнателно политическа промяна. Напразно. Нагласите на преобладаващия брой българи подкрепят решителни реформи в обществото ни. Е, протестът предизвика засилен контрол и наблюдение върху финансите на БАН, Централно управление, включително и на стопанисването на имотите, одит и включване на финансово отговорно лице в работата на Централно управление. Представител на Министерство на финансите влиза в управата като "заместник-шеф по финансите". "За да може едните да се занимават с наука, а другите – с пари", обяснява премиерът Борисов. Реформата на БАН ще си я прави БАН, лаконично отсича той. Срокът обаче е до края на годината - http://www.vsekiden.com/69656 . Докато се проявят негативите, а те са много и много големи като размер и степен. Задължителни стъпки на реформата в науката Закъснялата реформа в науката така или иначе ще се състои. Тя трябва да започне с разформироване на Централно управление на БАН като административно звено, дублиращо администрациите на отделните научни институти и лаборатории. Така ще се спестят пари на държавата и ще се премахнат дублиращите се административни структури, които повече затормозват процеса, отколкото да му помагат. Заедно с това ще бъде осъществена децентрализацията на науката, която е задължително условие за вливането на българските учени в структурите на развития свят при съвместни проекти, особено европейски. Тази реформа премина през развитата част от Европа и завърши през 2006 г. При нас сигурно ще завърши през 2011 г. БАН не може да се акредитира по Болонския процес, защото не е университет и не разполага с факултети и студенти. Искат или не, децентрализираните структури, т.е. научните институти и лаборатории, ще трябва да се включат като центрове – все едно с 20 или 200 души – към университетите на държавата. Уедряването им в изследователски центрове ще стане след съвместни разговори с ректорското ръководство индивидуално за всеки университет, за всеки институт, лаборатория. Затова е безсмислено уедряването, което в момента смята да прави ЦУ на БАН. Възможно е то да не е удобно за съответния университет. Повече не може да се търпи имитация на дейност в науката. Заедно с това крайно време е да се разделим с идеята „Кипи безсмислен труд". Тя трябва да си остане в социализма, т.е. в историята. При сключване на международните договори в рамките на Европейското изследователско пространство те се подписват именно от ректорите на университетите, а не от председатели на някакви други структури извън държавните университети. Колкото и да е либерална структурата на европейското образование, след реформата и акредитацията по Болонския процес тя включва задължително факултети и изследователски центрове в структурата на държавните университети. Може да си направите справка, като изберете който и да е от университетите на развитите държави в Европейския съюз – Виенския, Хелзингския, Стокхолмския, Хайделбергския, Копенхагенския и т.н. Този процес не може да бъде подминат, ако искаме дипломите на българските учени да се признават в рамките на Европейския съюз. Те трябва да бъдат конвертируеми и да позволяват на българските учени да работят пълноправно и в другите държави-членки на Европейския съюз. Признаването на квалификациите е важен фактор, който не може да бъде пренебрегван. За него има документ на Европейската комисия от 2005 г. Закриването на Централно управление на БАН не означава закриване на научните институти и лаборатории. Самото ЦУ на БАН може и трябва да се трансформира в Център за европейска комуникация, т.е. да се изгради една структура, която, макар и с 10-годишно закъснение, да разработи Европейската комуникационна политика в България. Тя е важна с оглед на организиране на постоянни виртуални семинари по европейската тема за подготовка на служители от държавните власти и други групи от населението, включително и студенти, в рамките на Европейската програма за учене през целия живот, която тече в момента до 2013 г. Така ще се увеличи информираността на държавните служители за директивите, регламентите и т.н. – за документалната база на Европейските институции и секторните политики на Европейския съюз. Как да изглежда Академията на науките? Тя не може да бъде събрание на учени със значими приноси, защото такива в България няма. Нямаме нобелисти, нямаме носители на престижни международни награди като наградата за наука на Европейската комисия „Мария Кюри" и т.н. Тогава? Може би трябва да има академия на хора от различни области на обществения живот, отличили се в своята професия? Да, може да има такова обединение, което да дава идеи за развитието на обществото ни в една или друга област на живота, макар че, честно казано, не виждам да работят заедно оперни певци и поп- и рок изпълнители, включително и чалга-певци, макар че в по-широк план всички те се занимават с музика. То обаче трябва да функционира като неправителствена организация и да не тежи на държавния бюджет. Да сложим край на агонията в науката. ПАРИ ЗА НАУКА ИМА В момента учените от институтите и лабораториите на БАН се тресат от нерви. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че никой не работи. За да работи, ученият има нужда от две неща – от спокойствие и самота. И двете липсват на учените от БАН. Постоянни събрания, подписки, конфликти по повод бъдещото атестиране, от което пак е изключена привилегированата прослойка от номенклатурата – академиците и член-кореспондентите… Пресконференции… Това не са обичайни дейности за един учен. Колкото по-бързо направим реформата, толкова по-бързо българските учени ще стъпят на здрава почва и ще обърнат сериозно внимание на попълването на европейски проекти. Европейската комисия е осигурила сума от 55,5 милиарда евро в периода 2007-2013 г. Само трябва да си проведем реформата в духа на Европейските изисквания и да се научим да работим по проекти с кофинансиране от българската държава.

Какво ли е общото между фашизма /идеология/ и монархията /форма на държавна власт/? Толкова им разбира главата на комунистите от идеологии. В икономически план дали РЕПУБЛИКА България би могла да се сравнява с МОНАРХИИ, при това на север, с ужасен студен климат, като НОРВЕГИЯ, ШВЕЦИЯ, ДАНИЯ?

Фашисти и монархисти не могат да възпитават нашата героична младеж. Кои професори трябва да бъдат изгонени от университета /заглавие, Работническо дело, 6.08.1946 г., стр. 1/ … „Всеобщ е повикът за чистка на фашистите от държавните и обществените учреждения. Тази чистка трябва да се проведе незабавно в нашия най-висш просветен институт Министерството на народното просвещение, респективно нашите висши училища. С монархията трябва да си отидат и всички фашисти и монархисти от висшите училища, които тормозят прогресивната професура и спъват развитието на родната наука. Кои професори ще бъдат отстранени от университета. Отечественофронтовската общественост посрещна със задоволство решенията на комисията при Министерството на просветата за прочистването на университета и висшите училища у нас от професори фашисти. Узнава се, че комисията е приключила своята работа и иска отстранението заради фашистки прояви на следните професори и доценти (следва списък с имена – бел. ЛЙ)”

Ще си позволя да взема отношение към изказването Ви. БАН едва ли е "харем на Людмила", която си отиде отдавна от този свят, но БАН И СЕГА!!! СИ Е ИДЕОЛОГИЗИРАНА СТРУКТУРА, РЪКОВОДЕНА САМО! ХОРА ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА НОМЕНКЛАТУРА. Комунистическата номенклатура в БАН обхваща следните категории: - членове на БКП/ БСП, - щатни и нещатни служители на Държавна сигурност, - съветски /сега - руски/ граждани-учени в БАН, - български учени-съветски възпитаници, - безпартийна номенклатура - хора от научния и техническия персонал, безволеви хора, без чувство за чест и достойнство, готови срещу дребни материални облаги да вършат ГОЛЕМИ услуги. Това, за съжаление, е най-страшната категория от комунистическата номенклатура, която беше и е особено продуктивно използвана в посттоталитарния период. През 1946 г. съсипването на висшето образование и науката е страшно. От Софийския университет са изгонени не само ректорът и професорите, но и студенти. Цялата система е била структурирана по съветски образец. Асистентите едва ли са имали думата, ако не са следвали именно този съветски образец и комунистическата идеология. В противен случай системата ще ги изхвърли. Задължително. Това е тоталитарна идеология. Позволявам си да отбележа, че дори в такива консервативни системи като лингвистиката, с която се занимавам, в Европа /а и света/ постоянно никнат нови научни направления - евролингвистиката - 1991, политолингвистиката - 1994 г. Като цяло науката се обновява технологично, срв. дигиталната адженда на Европейската комисия от 2010 г. Най-общи постулати разбира се остават валидни, но науката е нещо динамично. Аналогията е, "твърдо" казано, много сполучлива, защото и в момента в българската наука се извършват същите процеси на идеологически контрол и тотална цензура. Как? Чрез Централно управление на БАН - Ръководството и Управителния съвет и ВАК /която ще съществува до 24 януари 2011 г./ и се ръководи от чуждестранен гражданин руснака Александър Федотов. Бихте ли ми казали, в коя държава чуждестранен гражданин може да има решаващ глас при селекцията на националните научни кадри? Държавата е България, комисията към Министерския съвет е ВАК, новият състав е определен на 21 юли 2009 г., когато правителството на Станишев е вече в оставка след изборите от 5 юли 2009 г., една седмица преди новото правителство да встъпи в длъжност. Е? И ако не казвам истината за тоталната идеологизация на науката в БАН към днешна дата, бихте ли ми казали дали Институтът по история на БАН е регистрирал и изследвал историческия период след 1989 г. - колко книги, колко автори, каква е политическата ориентация на "авторите"? За работата на доносниците-учени вече се правят необходимите разработки. Не малък напредък е публикуването на имената на секретните сътрудници на Държавна сигурност от БАН на 9.02.2010 г.- щатни и нещатни от Комисията по досиетата. Дори не е необходимо да се изрови някоя мръсотия за колегата, ТЯ ПРОСТО СЕ ИЗМИСЛЯ ОТ СЪТРУДНИКА НА ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ. ТОЙ Е ДОВЕРЕНО ЛИЦЕ, ИСТИННОСТТА НЕ Е ВАЖНА, НЕЯ НИКОЙ НЕ Я ПРОВЕРЯВА, ВАЖЕН Е ДОНОСЪТ. В материали, които съм преглеждала, пише: "Намери се материал, не е видно откъде..." Така изглежда "информацията" на доносниците. Това е разговор, нали? Не е конфронтация, а разговор между хора, които познават системата.

Значи имаш много стабилна филологическа основа в професионален план.

Важното е да не ти пука. Какво им е на скандинавските монархии например? Най-високоразвитите държави в Европа, висок жизнен стандарт. В началото на социализацията си в Западна Европа през 90-те г. съм била в монархия Дания, макар и за едноседмични конференции. Много симпатични и отворени хора. Съвременна демократична държава. Формата на парламентаризма също не е най-важното, проблемът на нашия парламент е в липсващия му капацитет. Как можем да искаме от хора, живели в социализма, да познават европейското право и да го прилагат в работата си? Не чувам да се обсъждат директиви, регламенти, това, което е чува, е кой е гей и кой не е. Да си прочетат антидискриминационното законодателство, дори българското, което явно не познават. Дори него. Така че не си чудовище, просто си човек, който живее тук и сега, включвам и Европа. За нея не се страхувай толкова много, първо защото това е доста добре синхронизиран механизъм за 60-годишно обединение /имам предвид Западна Европа/, ние, новоприсъединилите се и южните държави, бихме могли да внесем някакъв временен дисбаланс, но богатите северни държави ще оправят нещата навреме. Те са свикнали да се обединяват и действат бързо, за разлика от нас, които се влачим извън времето и пространството. За България няма друга алтернатива освен Европа. Трябва да се върнем КЪМ СЕБЕ СИ. Ще стане, като ускорим темпото на вървене, но за това действие се иска европейски манталитет, не балкански, не български, не ориенталски. И това ще става през следващите 10 г. След българско участие в два мандата в Европейския парламент ще имаме и първите европейски тип политици. Засега ти пожелавам приятна почивка. Утре ми е административен ден. Гадост! А, за евролингвистиката не се безпокой. Пак германците са напред и за 20 г. съществуване на науката са я развили. Обновената ми статия "Евролингвистиката като наука" ще излезе в следващия брой на виртуалното списание "БГ наука". Оформена е като виртуална лекция във виртуалната немска магистратура, която завърших през 2003 г. Тъкмо ще видиш как изглежда. Принципът е: малко съдържание - много линкове към други източници. Каква филология си завършил, ако не е тайна? Не навлизам в личното ти пространство, то е неприкосновено, само бих искала да профилирам разговора ни. Аз съм българистка с втора специалност немски.

Искате ли да си говорим "на ти" тук? Ползвам се от правото на дама и го предлагам. Сигурно няма да издържа и пак ще върна официалния тон, но да опитам. Бих искала да ви разкажа една случка. През лятото на 1990 г. беше първата студентска стачка в новата история на България. Имах студентски групи през семестрите, но и отразявах събитията, защото периода, който изследвам, е съвремието. Забелязах, че едно от момичетата от специалността "Българска филология" - Г. - е всеки ден на стачката. Неизменно, но вечер се прибира задължително, за да нощува вкъщи. Междувременно студентите си правеха и купона покрай окупацията на Софийския университет, включително и през нощта бяха в университета. Събирах емпиричен материал и се прибирах, за да го обработя, като отразя фона на събитията, за да не го забравя. При подобен род изследвания той е най-важен, защото въвежда в събитието. Един ден Г. ми каза, че баща й е бил отстранен от университета. Нищо повече. Запитах я дали е имал възможност след това да следва. Отговорът беше: Не. Не говорихме повече, но се разбрахме помежду си. Аз по принцип обичам студентите заради волния и непоколебим дух, но Г. ми беше любимата студентка, като се стремях да не го показвам. Тя също разбра, защо събирам емпиричния материал от лозунгите от мястото на събитието. Осмелих се да публикувам първата си книга за гражданските протести в България "Езикът на Промяната" едва през 1994 г. За щастие бях хванала първото шествие на "Екогласност" на 3 октомври 1989 г., първия демократичен митинг на независимите дружества и клубове на 18 ноември 1989 г. и първата жива верига около Народното събрание на 14 декември 1989 г. ДАТАТА, КОГАТО ТРЯБВА ДА СЕ ОТБЕЛЯЗВА БЪЛГАРСКАТА ПРОМЯНА (това е терминът, който се наложи за периода от 1989 до 10.12.1999 г., когато на Срещата на върха в Хелзинки България беше спомената сред държавите, получили покана за започване преговори за пълноправно членство в Европейския съюз) е 18 октомври 1989 г. На 10 ноември 1989 г. комунистите смениха ръководството си - Тодор Живков беше заменен с Петър Младенов. Подобно упражнение извършиха германските комунисти и през октомври 1989 г. замениха Ерих Хонекер с Егон Кренц. И аз харесвам консервативната политика. Познавам само Дания и Германия и ми се струва, че независимо от политическата ориентация на хората в Германия просто се работи много яко. Когато ни "пуснаха" да пътуваме в демократичния свят след 1989 г., аз сама си избрах Германия и си мислех, че ако успея да я достигна като методи на работа, няма защо да се притеснявам, че съм източноевропейка, т.е. че съм увредена от социализма. Добре че имам трудово домашно възпитание. Шестиците са си шестици, смяташе баща ми, но "ти трябва да знаеш и да можеш". Разбрах, какво ми е казал, като отидох в Германия. Отне ми десетина години работа с колегите там, макар че имах информация над средното за България равнище, а може би и по-високо, след като се ровя в идеологиите. В Дания темпото на живота е също доста забързано, макар че е скандинавска държава. Просто "капитализмът" е такова нещо. Той просто работи.Освен това Скандинавия е много напред в технологиите. Покрай Европейската комуникационна политика разговарях с един холандец и се разбрахме, че разликите между Западна и Източна Европа не са толкова големи, колкото разликите между Севера и Юга. Между другото терминът "монархофашист" е от комунистическата идеология. Разбирам иронията ти. Колкото до монархията, тя си е форма на държавна власт и няма нищо общо нито с фашизма, нито с комунизма като идеологии. Но разбира ли им главата на комунистите? Кой от тях въобще е учил? С цървули не се управлява държава. Искат се и знания. При тях всичко е получавано само срещу вярност и преданост към една партия - служби, дипломи, чинове, въобще растеж в йерархията. Колкото до религията, в Западна Европа и днес в неделя хората ходят на църква. Миналата година бях в Лайпциг във връзка с 20-годишнината от 1989 г. и в неделя имах няколко часа до самолета. Влязох сутринта в църквата "Св.Николай", приютявала демонстрантите преди 20 г. Беше пълна с хора, отишли за службата. Млъквам, защото се олях. Филолозите говорят прекалено много.

Здравейте, glishev, наистина е интересен текстът и именно затова съм ви го пуснала. Случайно попаднах на него, търсейки други исторически сведения и се смях, ама много, защото познавам именно тази ситуация в науката и висшето образование с изискванията за преданост, но не и за професионализъм. Точно обратното на нормалната ситуация в развитите държави дори на Европа. А нали сега започна реформата? След 38 години? Като я направим, ще се върнем към времето отпреди 1946 г. И... колко изгубени десетилетия от развитието на България? "Цапнатостта" прощавам, но несъвременния поглед върху развитието на България - не. Защото ни чака дълъг път. За съжаление още две поколения, докато изтече идеологията. Първото десетилетие сега обаче е решаващото. За 20 г. можахме да приключим само с увертюрата на процеса. Сега се опитваме да влезем в първо действие и аз наистина стискам палци на тези офицери, които поведоха "хорото". Искам да успеят.

ОТ УНИВЕРСИТЕТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ИЗГОНЕНИ ФАШИСТИТЕ ПРОФЕСОРИ И СТУДЕНТИ Единодействието между реакционерите професори и студенти. Професори фашисти отказват да подпишат изложения за защита на българската национална кауза. Предстоящите промени в Университета и Академията на науките. РЕЧТА НА ДР. Д-Р К. ДРАМАЛИЕВ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ РАБОТНИЧЕСКО ДЕЛО. ОРГАН НА БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ (КОМУНИСТИ), 24.07.1946 г. Год. ХVІІІ. Брой 164. стр.1,3. Вчера в Народното събрание при дебатите по законопроекта за изменение на чл.чл. 278 ш 280 от закона за нар. просвещение, нар. представител др. д-р К. Драмалиев (к) произнесе реч, в която, между другото, каза: - Народната власт на Отечествения фронт туря основите на едно обновено университетско образование, на едно мощно, прогресивно развитие на нашата родна наука. Едва сега, с едно значително закъснение, ние пристъпваме към едно решително ликвидиране на тежкото фашистко наследство и в областта на висшето образование и Академията на науките. Фашисткият режим обърна особено внимание на висшето образование, направи от него истински разсадник на авторитарни, расови и великобългарски теории. Университетската реакция, обаче, все още не е доубита. Тя дори в последно време се засили и бе много дейна. Причините за това недопустимо положение в Университета са: слабо проведената чистка след 9 септември и малките наказания. Отстранените за един-два семестъра професори фашисти се връщаха още по-дръзки. Преди няколко месеца Съюзът на научните работници издаде, със съдействието на М-вото на информацията, изложение на чужди езици в защита на каузата на България. То бе подписано от 158 наши професори и учени и научни институти. Реакционните професори, обаче, отказаха да го подпишат. Професор от Историко-филологическия факултет заявява: „Решено е да не подписваме”, т.е. реакционният център в този факултет решил да не се подписва документ в защита на България. Това положение в учрежденията, където се готвят бъдещите ръководни, стопански, технически и културни кадри на България, очевидно не може да бъде търпяно. (Ръкопляскания) Активна е реакцията и сред студентството. Другояче не може и да бъде, когато в университетската сграда се допуснаха маса активни фашисти и реакционери, бивши водачи на легионери, ратници и бранници, бивши полицаи дори. Днес те са водачи на новата реакция, дигизираща се с какви ли не маски. Реакционни професори и студенти са в пълно разбирателство и единодействие. Из висшите училища се пръскат позиви с фашистко съдържание в защита на Цанкова, подканващи студентството на панихида за цар Бориса, пръскат се и позиви от организацията „Цар Крум”, късат се стенвестниците на ОСНС. … Това е само малка част от фактите, които говорят ясно, че положението в Университета е недобро и че то ще трябва да се оздрави, като професори и студенти фашисти и реакционери бъдат изгонени от университетската сграда. (Продължителни ръкопляскания) … Д-р Иван Пашов (к) :Още ли е професор? Д-р Кирил Драмалиев (к): Сега е представен за уволнение. Гласове: Вън от университета! Д-р Кирил Драмалиев (к) : Цялата тая блудкава и гадна „социология” проф. Христо Тодоров, не само продължава за срам на българската наука да изнася в лекциите си и след 9-ти септември, но и по предложение на университетската управа преди няколко месеца е получил висока правителствена награда за „големи заслуги в делото на родната наука”. Д-р Васил Хаджиев (з): Кой му е дал таз награда? Д-р Кирил Драмалиев (к): Университетската управа, ректорът. Пред Висшия учебен съвет се изнесе, че има професори, които не следят развитието на науката, четат лекции с непроменено съдържание в продължение на повече от 20 години и понякога в гимназиален размер. Не по-друго е положението и в Академията на науките. Лицата са почти едни и същи. Там още витае духът на Филова, Йоцова, Арнаудова, проф. Георги Генов, Янаки Моллов, Любен Диков и компания. Все още техни почитатели и съидейници са членове на Българската академия на науките Прогресивните членове в нейния състав се броят на пръсти. Академията на науките с нейния закон и устав, организация, методи на работата и личен състав не отговаря на нуждите на нашето време. По решение на Министерския съвет бе създадена комисия, която да проучи и предложи необходимата реорганизация във висшето образование и Академията на науките, включително и една целесъобразна промяна в преподавателския персонал и състава на Академията на науките, с оглед да бъдат отстранени реакционните и негодни професори академици и бъдат заменени с нови, прогресивни научни сили. Комисията току-що привърши своята работа. Нейният доклад скоро ще бъде връчен на Министерския съвет. Той ще утвърди окончателно персоналните промени, а реформите, засягащи висшето образование, ще бъдат впоследствие узаконени от Народното събрание. Комисията предлага уволнението на известен брой най-ярко проявени като фашисти и реакционери университетски преподаватели, а други по-малко проявени не засяга, с надеждата, че те ще си вземат бележка от курса, който поема отечественофронтовската власт. Не направят ли това, те ще бъдат отстранени малко по-късно. Комисията обърна особено внимание и на идеологичната подготовка на бъдещите наши ръководни кадри, защото за нас е безусловно необходимо да имаме не само добри специалисти, но и кадри верни на своя народ и държава. С оглед да се подготвят добри научни работници се създава при университета „Институт за научни кадри”, в който под грижите на съответните професори ще се подготвят бъдещите професори и ръководители на научните институти. Към Академията на науките ще се създадат постепенно редица научни институти, в които ще се проучват нашите подземни и надземни богатства, проблемите на нашето земеделие, скотовъдство, индустрия, на нашата национална култура, ще се работи планово, преди всичко върху задачите, които народната държава ще поставя пред Академията на науките. С провеждането на тая реформа правителството и народното представителство ще дадат ново доказателство, че само при една действително народна власт, образованието и науката се оценяват правилно и се създават необходимите условия за тяхното всестранно и мощно развитие. (Ръкопляскания)

@fixxxsers И аз така мисля. Колкото повече хора знаят портала на Европейския съюз и се научат да търсят по-често информация там, от първоизточника /!/, толкова по-бързо ще се оттласнем от сегашното състояние на обществото. Нещата ще станат по-подредени, когато създам Центъра за европейска комуникация, но виждате как по-възрастните ни колеги, живели и сраснали се с идеологията на едно друго, не забързано време, спират - не, но задържат темпото на реформата в науката. Ще го създам този център; дали - след месец или - през следващата година, неизбежно е. 38 години не е правена реформа в науката. Какво искаме? Две поколения са израснали при други, неестествени условия, сравнено с науката в развитата част на Европа. Хубав ден Ви желая!

Надявам се информацията да ви бъде полезна. Линкът е към сървъра "Европа".

БЪРЗИ ВРЪЗКИ ЗА УЧИЛИЩА И УНИВЕРСИТЕТИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ * Образование * Програма на ЕС за учене през целия живот Deutsch (de) English (en) français (fr) Общ преглед на програмите на ЕС за образование и обучение (Еразъм, Леонардо да Винчи, Коменски, Грюндвиг, Жан Моне, Темпус, Erasmus Mundus) * Програма „Коменски“ в областта на предучилищното, основното и средното образование Deutsch (de) English (en) français (fr) Насърчаване на партньорства между училищата в различните страни и подобряване на мобилността на учениците и учителите * Програма „Еразъм“ в областта на висшето образование Deutsch (de) English (en) français (fr) Насърчава сътрудничеството между висшите учебни заведения и дава възможност на студентите да учат в чужбина * Програма „Леонардо да Винчи“ за професионално образование и обучение Deutsch (de) English (en) français (fr) Европейска програма в областта на професионалното образование и обучение * Програма „Грюндвиг“ за обучение на възрастни Deutsch (de) English (en) français (fr) История и цели на европейската програма за финансиране в областта на обучението на възрастни хора * PLOTEUS – портал за възможностите за обучение в Европа Информация за обучението в Европа, включително за програми за обмен * Създайте европейска автобиография и езиков паспорт Инструкции и формуляри за създаване на европейска автобиография и езиков паспорт * Признаване на квалификации (ENIC-NARIC) English (en) Достъп до национални центрове за информация за образователните системи * Стипендии по програма „Erasmus Mundus “ English (en) Програма „Erasmus Mundus “ е насочена към висши учебни заведения и научноизследователски организации, студенти, докторанти, учители, изследователи и университетски служители от цял свят. * Учебни материали * ЕС в слайдове На тази страница ще намерите богато илюстрирани слайдове за Европейския съюз, неговите дейности и начина, по който функционира. * Кът на учителя Безплатни образователни материали за ученици от основните и средните училища * Европейски дневник и Наръчник за учители Информира и предпазва младите европейци * Европейски младежки портал Общ преглед на свързани с младите хора политики и програми, включително информация за възможности за обучение, извършване на доброволческа дейност, пътуване и активно участие в обществения живот * Европейският съюз за деца - Europa GO! dansk (da) ελληνικά (el) English (en) español (es) suomi (fi) français (fr) italiano (it) Nederlands (nl) svenska (sv) Игри и викторини * Околна среда - материали в помощ на учителя Ръководство и други материали за учители, подготвящи уроци за околната среда * Пролет в Европа Ежегодна училищна кампания, посветена на свързани с Европа теми * eTwinning – общност на европейските училища Портал за насърчаване на международното сътрудничество между училища с виртуални класни стаи и социална мрежа за учители * Elearningeuropa.info Discuss and share ideas on computer-assisted learning * European schoolnet English (en) Партньорство между 31 европейски министерства на образованието * Евродеск English (en) Финансиране на младежки дейности * Многоезичие Информация за езиковата политика на ЕС, включваща съвети за учители и ученици относно изучаването на езици * SCIENTIX - Общност за научно образование в Европа * Научни изследвания * Електронни общности SINAPSE – връзка между експертите и политиците в Европа English (en) Европейска платформа за обмен на информация за изследователи, експерти, държавни служители и консултативни органи * Научни изследвания в ЕС Научноизследователски дейности на Европейската комисия * CORDIS Deutsch (de) English (en) español (es) français (fr) italiano (it) polski (pl) Информация за научноизследователската и развойна дейност в Европа * Euraxess - Изследователи в движение English (en) Информация за работни места, услуги, права и мрежи за изследователи * Съвместен изследователски център English (en) Служба на Комисията, предоставяща научни съвети и техническо ноу-хау в подкрепа на политиките на ЕС * Изпълнителна агенция за научни изследвания English (en) Оценка и управление на финансирани от ЕС научноизследователски проекти * Европейски съвет за научни изследвания English (en) Европейска организация, финансираща авангардните научни изследвания * Връзки за изследователи Полезни уебсайтове за изследователи * Учебни посещения (Европейски парламент) Учебните посещения имат за цел да позволят на гражданите да задълбочат изследването на определени теми, свързани с европейската интеграция. Максималният срок на продължителност на учебните посещения е един месец. * Стипендия на Европейската сметна палата за следдипломни изследвания English (en) Всяка година през месец май докторанти и изследователи, интересуващи се от публичните финанси на ЕС, могат да кандидатстват за стипендия в размер на 5000 евро, която покрива учебно пътуване до историческите архиви на Европейския съюз. Вижте също: * Образование в ЕС * Бързи връзки за деца - игри, викторини и конкурси * Конкурси за деца и млади хора ИНФО: http://europa.eu/quick-links/schools-universities/index_bg.htm

С термина НЕОЛОГИЗЪМ в езикознанието се означава най-общо НОВА ДУМА, НОВООБРАЗУВАНИЕ. По-широко за неологизъм може да се смята ново значение на думата, нова стилистична отсянка на думата, ново съчетание.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИАЛОГА доц. д-р Любима Йорданова Доколкото евролингвистиката като ново научно направление с интердисциплинарен и транснационален характер наистина още е непозната в българските научни среди, включително и в средите на младите учени, които не са изучавали дисциплината в българските университети, е необходимо да уточня някои пунктове: @ glishev: „Терминологията не е ли работа на хората в различните браншове? Политическата - на юристи и журналисти. Впрочем, не съм професионалист, наистина... само съм си загубил няколко години във ФКНФ и ИФ, както изглежда..." Абсолютно прав сте. Терминологията като частна лингвистична дисциплина се разработва от лингвисти-терминолози, но те работят ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в екип с хора от съответната терминологична област. В този смисъл политическата терминология трябва да се разработва от екипи, включващи лексиколози и лексикографи-терминолози и специалисти от съответната терминологична област. Колко души ще се включат, зависи от съответната тема. За илюстрация ще използвам речника на Държавна сигурност, който се планира да се разработи от екип лингвисти – лексиколози и лексикографи и специалисти, владеещи съответната терминологична област. Защо използвах именно този пример? На професионално равнище няма идеологически различия, хората забравят идеологическата си принадлежност, собствените си политически пристрастия. Терминологичният речник трябва да отрази ВЯРНО съответния исторически период, смисъла на термините, който се е влагал в тях в историческия период. Доколкото става дума за речник, обхващат терминология, която се е използвала няколко десетилетия, трябва да бъде отразена и динамиката в лексиката – новите термини, които заместват стари, новият смисъл, който се влага в термините и т.н. Като правило подобни речници се съставят, когато изтече историческият период. Специално за речник на социализма, аз лично смятам, че е още рано да бъде съставен, тъй като са в активна възраст хората, изповядващи тази идеология и няма необходимост ненужно да натоварваме с допълнителна емоция обществения си живот. Ако става дума само за мене, наистина за мене е без значение кой исторически период ще изследвам, тъй като професионалният подход потиска настроението и емоцията на гражданката в мене. Но за повечето хора е валиден принципът на историчността и отдалечаването от периода. Доколкото посттоталитарният период след 1989 г. е по-скоро тоталитарен, отколкото пост-, както личи и в коментарите към тази статия, по-добре е да се опрем на историчността като принцип на работа. Колкото до загубата или не на времето в периода на следването, моята позиция е, че всяко научено нещо е добро за развитието на личността. Друг е въпросът, че човек се обучава през целия си живот и не е необходимо Европейските програми да ни подсказват този основен принцип на добрата социална ориентация и интеграция на личността в обществото. Макар че Програмата за учене през целия живот, програма на Европейския съюз в периода 2007-2013 г., ни го напомня. И аз преди няколко години завърших виртуална немска магистратура по интеркултурна комуникация, която ми допълва българските дипломи и необходимите знания за успешна работа в европейски мащаб. @ Skubi: Здрасти! Ясно. Аз съм се забъркал като четох подзаглавието. Но ми казаха, ясно, че Но, както казах, това е разговор единствено между професионалисти, които работят в тесен контакт с колегите си от развитата част на Европа. Ама специално за субсидиите не ме е страх. Източноевропейските бизнисмени по-бърже ще се научат как да пишат на евролингва подходящи доклади за субсидии от както лингвистите си съставят речника. Самото заглавие е провокативно. Разбира се, че евролингвистиката трябва да бъде разработена и в България, макар и с доста голямо закъснение. Тъй като няма индикатор, по който да позная, каква е професията Ви, не зная и до каква степен бих могла да обясня задачите, които стоят пред евролингвистиката в България. Не само бизнесмените от Източна Европа трябва да се научат да пишат европроекти. Учените от българските университети, работещи във факултетите и изследователските центрове (това е задължителната структура по Болонския процес – бел. ЛЙ), също трябва да се научат да попълват европейски проекти, ако искат субсидиране. Държавната субсидия трябва да се използва само като допълнително средство, което удовлетворява принципа на субсидиарност (решенията да се вземат възможно по-близо до гражданите – бел. ЛЙ), при който работи Европейският съюз. В периода 2007-2013 г. за тази цел Европейският съюз има осигурени от бюджета 50,5 милиарда евро, да, за наука и висше образование, но България не участва там, защото не си е провела реформата и висшите й училища (не говоря за БАН, тя не може, защото не обучава студенти, т.е. не е висше училище и следователно не влиза в схемата за субсидиране на държавното висше образование и държавната наука – бел. ЛЙ) не са акредитирани ОЩЕ по Болонския процес. Това задължително трябва да стане! Колкото може по-бързо, за да не изпуснем и следващата финансова година. Иронията по отношение на попълването на Европейски проекти е неуместна. Защо? Сигурно не е случаен фактът, че в Брюксел функционира Европейско училище по администрация, което е в помощ на работещите в различните европейски институции и органи. У нас предстои да бъде създаден Център за европейска комуникация. @В.Павлов Денят на грамотността - е международен празник, честван 8-ми септември! 24-ти май - е ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! Как пък ги объркахте?! Погледнете сам как се пише в интернет и ще добиете представа за връзката между славянската писменост и грамотността. Жалко е, че не сте схванали лекото намигване, добродушно, разбира се. Вярно е, че Отечественофронтовският правопис, който е действащ в България и сега, е от 1949 г. и има крещяща потребност от правописна реформа, която би трябвало да е дело на секция „Съвременен език" към Института за български език в БАН. Но също така е вярно, че въпреки тенденциите, които се забелязват и които са нови и неотразени в остарелите правописни правила, има норми, които задължително трябва да се спазват. @Aspandiat: (Но, както казах, това е разговор единствено между професионалисти, които работят в тесен контакт с колегите си от развитата част на Европа – моя реплика ЛЙ). Щом е така, говорете си по тази тема с истински професионалисти евролингвисти на оперативките в БАН. Истинските професионалисти в областта на евролингвистиката още ги няма в България, да не говорим за Българската академия на науките. Там не се допускат нови научни направления. В обществените науки? Абсурд. Нали ще се разклати комунистическата идеология, която е единствено разрешена като отправна гледна точка в анализите на учените от БАН? Оперативки Управителният съвет, доколкото зная, няма, но затова пък има преливане от пусто в празно и имитация на реформа. Нетът е залят с нелепости за уж провежданата реформа в БАН. Но, с напредване на реформата на науката в БАН и разформироването на Централно управление на БАН като част от програмата за децентрализация на науката с цел приспособяването и хармонизирането на принципите на работа на българската наука с европейската и световната (което означава отдалечаване от натрапения съветски модел през 1946 г. – бел. ЛЙ) и тази допълнителна административна тежест в българската наука ще си отиде в историята, където й е мястото. Тук не пиша за задължителната работа с електронни корпуси и привличане на електронни специалисти в екипите за изграждането им. Още от студентската скамейка! За да се осигури иновативното мислене и действие, особено важно в сферата на съвременната наука. Само ще спомена, че програмата за дигитализация на висшето образование - eLEARNING беше обявена в края на 2003 г., продължи три години и през 2006 г. европейските университети отчетоха процентното съотношение между дигитализираните и недигитализираните си модули и видеосеминари за обучение на студенти. Продължава обаче програмата за дигитализация на европейските училища, обявена от Европейската комисия през 2005 г. – eTWINNING. Засега - до писане! Ще продължим диалога по-късно, а сега да се връщам към книгата си.

А, значи Вие сте откровен представител на комунистическата номенклатура в науката, която отсега нататък ще трябва да доказва, че се занимава с наука. Няма да е достатъчно само да управлява науката, пък и ще й се отнеме тази възможност. Ще има мандатност, която сега не съществува, при заемане на управленски постове в науката. Като гледах академиците, над 60 и над 70 г. да подскачат и викат "Ос-тав-ка" пред прозорците на Министерския съвет, наистина си мислех, че са жалка картинка. По време на Януарския мирен протест през 1997 г. акад. Иван Юхновски не поведе шествието от БАН. Понеже отразявах събитието като учен и то влезе в книгата ми "От лумпена до гражданина" /София, 1997/, му бях казала, че не съм го видяла по време на митингите, но така, неутрално с извинителното: "Човек не може да види всичко. Все пак трябваше да записвам лозунгите". Тогава ми каза, че не ходел на митингите, защото го биели. Значи - да бият други, той стои на топло в кабинета си и през прозорците наблюдава мръзнещите хора, които протестират. Сега обаче, на 19.05.2010 г. подскачаше и крещеше "Оставка". Вие от тях ли сте? Да, нали? По-добре е да приключим с "коментарите" дотук, защото т.нар. "пропаганда" е във Вашите писания. Вие сте мой колега, нали? И задачата Ви е да обхождате форумите и пишете по горния начин.