И в същото време на 1 март подписва таен договор със Сърбия против България в който същите Кукуш,Сяр и Кавала са за Гърция.Всико това се случва при прекия контрол на Хартуиг,посланика в Белград с правомощия на министър. Русия гарантира намесата на Румъния и Турция,като съответно им обещава Добруджа и Одрин. Там е уточнена и границата между Сърбия и Гърция. което значи че,никой няма и е нямал намерения да изпълнява договорите включително Русия.
И да имало е начин да да не воюваме,но проблема са претенциите на Гърция за същите Кукуш,Сяр и Кавала срещу подписване на мирен договор,както и претенциите на Сърбия за Щип и остатъка от Македония, дилемата е да отстъпим с война или без. Но тука идва проблем с претенциите на Румъния и Турция който с благословията на Русия не смятат да отстъпват,което ни води до отбранителна война пак срещу всички. Та шанс да останем без Щип и Кавала и т.н. е огромен. При това положение ние се опираме на Австрия. Същата Австрия която до преди това старателно избягваме и отблъскваме. Залога на Фердинанд на Русия е кастрофален. Австрииците са готови да се намесят и да ударят Сърбия но тука идва Германия която също е отблъсквана и игнорирана и отказва да помогне на проруска държава каквато се явяваме в техните очи. Промяната в политиката към България идва чак след като Централните сили виждат антибългарската политика на Антантата в началото на 1914г.
Франция от своя страна също има огромна вина като при договорен заем с България не го изпълнява до последния момент с което осуетява покупката на оръжия,като в същото време дава такъв на Сърбия и доставя оръжие. А след войната се мъчи да фалира България но заемите от Германия и Австрия осуетяват замисъла.
Та какъв е извода,единственния ни шанс е бил да се подготвим дипломатически и финансово както от страна на Антантата така и от страна на Централните сили ,което не е направено. Трябвало е да се договорим с всички велики сили а не да се опираме на руските обещания. Трябвало е не да се строят жп линиии до Сомовит и да се прахосват пари а да се въоръжи армията за тотална война,а не както се случва да имаме 595 000 мобилизирани и само 270 000 модерни пушки и 60 000 стари еднозарядни Бердани. Накрая се оказва,че няма с какво да въоръжим мобилизираните и воюват 360 000 а другите не правят нищо поради липсата на оръжие. Закъснелите поръчки на 50 000 Мосини който пристигат много след войната и не играят никаква роля. Както и безкраините корупционни игри с поръчките на Манлихери ,който идват твърде късно и твърде малко на невъзможни цени,но за сметка на това напълват джобовете на русофилите от правителството. Никакво друго оръжие не е купено и поръчано.