ЧЗ-М-52

Едфу и Фа – названия на Върховния бог и неговите изображения при волжките българи. Арабският хронист Ел-Балхи (El-Balhi) пише че така българите наричали Създателя: „…Аз чух българите да наричат Създателя с името Едфу (Edfu) и когато ги попитах как те наричат своя идол, те ми отговориха – Фа (Fa)…”. (M. Tahir, Le livre de la creation de el-Balhi. Paris, 1899, v. IV, p. 56) Подобно сведение за ранните българи е оставено и от известния арабски хронист Макдиси, според когото бурджаните (българите от страната Бурджан, Кавказка България) наричат своя бог с името Едфу (Edfu), а своите идоли – Фа (Fa)” (El-Maqdisi. Le livre de la creation et de l'istoire. Paris, 1899, v. IV, p. 56). Сведението на Макдиси е извесно и в по-късен препис, направен от Масуди (Mas'udi. Les prairies d'or. Paris. 1971, p. 275). Въпросното съобщение е твърде важно, защото развенчава мита за бог Тангра. Вероятни етимологични решения:

а). согдийски произиход: Зад Едфу се крие согдийският върховен бог Адбаг (`tβγ, āδbāg). Б.Маршак (Искусство Согда) пише: „…Така известно е че … согдийският Адбаг (т.е. върховният бог на зороастрийците Ахура Мазда, често наричали с епитета Адбаг — велик бог)…”

б). тюркски произход: В древнотюркски ed – благо, добро, богатство, edgü – благодеяние, в евенкски ideγē – имущество, благосъстояние, и древнотюркски bajat – бог, производно на baj – богат, т.е. даваш добро, богатство, в чувашки puj/poj - богатея. (ДТС,стр.163,79),(МФ-ЭСЧЯ-440) Така Едфу може да се изтълкува като добрия бог, сътворителя, създаващ благата.

А Фа – изображение на бога може да свържем с чувашкото pü, pěv – стан, фигура, тяло, образ, външност. Аналог в тюркските езици boj – ръст, в монголски, бурятски bэe – тяло, стан, тунгусоманджурски, евенкски, орочки, нанайски, манджурски bэjэ, евенски, солонски bэj – тяло, ствол, корпус, фигура. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.416),(ССТМЯ-1,стр.122-123)

По-вероятно от согд. чагир - помощник, доверен служител!

Туранага сан,

Като нищо не си чел по въпроса за хазарейците, недай да ръсиш акъл, защото май само за това те бива!

Сбъркал си поста пич, тука няма ни бакали, ни кучкари, но затова пък има един пенсиониран военен служител, с титла за прослужени години, под знамената, с маниакални налудности! И ти си ял хляба на Българската армия, вижда се бадева!

....Ок, и така да е, имай предвид обаче, че календарните термини може да са заети от друг език, както днес имената на месеците в българския са от латински, което не прави българите римляни. ....

Напълно възможно е да е така. Взели са го от някой алтайски народ, или някаква алтайскоезична група се е вляла в тяхната етногенеза. Вече съм напълно убеден че прабългарскатаобщност е била мултиетническа! Все пак думата имен - кон и имник - коняр са от един корен.

---------------------

Колко време мина от 1988 г. и защо като сте толкова умни, никой от вас не написа два пъти по-дебела книга, че да го ревизира и отхвърли, а?

----

Проф.Склеротиков, ако не беше твоя адаш Петър Добрев (когото ти така люто мразиш) който да разрови изпражненията натрупани върху прабългарската тематика, въпреки че самият той не можа да изгради стройна теория, такива като тебе "псевдоучени и кандила на науката" и сега щяха да цвъкат тюркските си идиотски хипотези "че безспорно и несъмнане прабългарите били тюрки" и това щеше да минава са "чиста наука" , а от Москва, Анкара, Белград и Скопие щяха да ви ръкопляскат.

Е да ама не, времето на измислените корифеи като Борис Симеонов и Моско Москов отмина!

Няма "Алтайско Езиково Семейство", а има Алтайски Езиков Съюз с точно определени и добре известни параметри във Времето и Пространството!

Също така с точно определени параметри във Времето и Пространството, и като генеалогия, и като типологична структура, са и трите отделни достатъчно различни езикови семейства - Тюркското, Монголското и Тунгузо-Манджурското.

-----------------

Професор Склеротиков, има Алтайско езиково семейство, не с три а с пет подгрупи, къде забрави корейския и японския, или като си бил млад, тогава още не са ги включвали.

Съществуването на Алтайското езиково семейство добре се доказва от С.Старостин в книгата му "Японский язык и Алтайская проблема"!

И ако трябва да търсим алтайското езиково начало на част от прабългарите, тюркските езици са последните с които може да намерим нещо общо! Чувашкият език, който е в някаква степен на родство с прабългарите, по своята същност има вторично тюркско влияние и е много по-близко до старомонголски и ТМ!

------------

Като го гледам този т.нар. "професор" (колко е професор военния служител И.Добрев е друг въпрос) си мисля за страшната девалвация на тази титла в България!

Бехти е споменато единствено в преписка на черноризец Тудор Докс за смъртта на княз Борис-Михаил: „В същата година (907) на 2 май в събота вечерта почина божият раб, бащата на този княз ... .Този Борис покръсти българите в годината етх бехти (в началото на година куче)” такова числително няма в Именика!

---------------------------------------------------------------------------------------

Названия на животните

1). сомор – самур, или лалугер. Волжките татари от групата на мишарите, употребяват названието sömöran – лалугер. (ММ-ИБХ,стр.86) В татарски, турски, гагаузки samur, тюркменски samyr, чувашки săvăr, хакаски sarbax, шорски šarbaq, ойратски čîrbîq, якутски sārba – самур, собол, в английски sable (Mustella/Martes zibellina), по зоологическата класификация. Партянското sîmur, sîmor, пехлеви smūr, samōr, съвр.персийското sаmūr – самур, в осетински samur-guj – куче, ловец на самури, са алтайски заемки. Произходът на прабългарскитят каленадрен термин се изяснява от монголското zuram, в бурятски zumara, zumbara, тунгусоманджурското, в солонски džumbra, zhumbra, манджурски džumara, zhumara, džumarha, zhumarha – лалугер. (ССТМЯ-1,стр.275) Вероятната етимология е свързана с протоалтайската форма е *sēma, монголски *sem, халха-монголски, калмикски sem, бурятски hem, ордоски, саръ-югурски semēr, донгански śiэmэ, монгурски sэmugēr, тунгусоманчжурски, в евенкски, нанайски sumet, евенски hum, нанайски, улчийски, орочки sumeči, удегейски sumemesi, корейски súm, японското *sámá, samé – скривам се, изчезвам. Обяснява произхода на думата сомор/самур – животно живеещо в дупка, скриващо се в земята, респ. мишка, лалугер, както и на българското шмугвам се – скривам се. (S-АE),(ССТМЯ-2,стр.126)

2). шегор – бик, вол. Среща се в изразите „шегор вечем”, „шегор твирем”, „сигор елем”. Думата показва вероятне алтайски произход. В тюркски, караханидски sïγïr, уйгурски sigir, sijir, кумански sыеr, sigir, турски sïr, азърбайджански, тюркменски sïγïr, татарски, киргизки, казахски, ногайски, кумикски sïjïr, узбекски sigir, башкирски hïjïr – бик. В останалите алтайски езици от този корен се образуват названия на рогати животни, в тюркските езици също в древнотюркски sïγun, турски sïn, узбекски sujγun, азърбайджански sïγïn, тюркменски sūγun, хакаски, шорски, тувински sïn, каракалпакски suwïn – елен, монголски segenek, sejinüg, халха-монголски sijneg, бурятски hīneg, калмикски sīnэk – козел, тунгусоманджурски, евенски segdžen, диал. sekserge, в японски šíkà – елен, японски suu`karu – кошута. Съществува и друго название на бика/вола, в тюркските езици, в древнотюркски öküz, в ост.тюркски езици ögüz, ögiz, ogus, hokiz, höküz, пратюркска форма *öküŕ, заета в унгарски ökör, в чувашки văgăr, văkăr (съхр. и в български като вегер, в детската броилка „бухере-вегере покажи си рогцата” – бигче, волче покажи си рогцата, отнася се за охлюв). В монголски üker, xuker, xuger, халха-монголски, бурятски üxer, калмикски ükr, ордоски üker, дагурски xukur, hukure, в тунгусоманджурски, евенкски hukur, евенски höken, hökön, солонски uxur – бик, вол. Смята се че пралатайската форма *h`õk`iŕV˜-e е най-вероятно стара тохарска заемка, в тох.(б) okso, тох.(а) ops, пратохарски *okso – бик (в санскрит ukšan, авестийски uxšan, старовисоконемски ohso, англ. ох – бик, вол). (S-AE) Но както се вижда от първия пример от пръвия корен *sigo, единствено в тюркските езици имаме разширение със значение бик, вол, докато в останалите, вкл и в тюркските така се наричат елените и козите. Това показва че най-вероятно тюркските названия та бика също са възникнали под индоевропейско въздействие. В санскрит šakkarħ, šakvarħ, персийски sowr, saur, пущунски saur, хинди sāŗ, saur, кашмирски hakhoru, hakhürü, непалски chāŗā, в дардските езици śakrá, śakkara, śakvara, hakhur, hakhoru – бик. (DDSA) Вероятно заместването е станало чрез хотаносаките, или директно от санскрит, предвид силното индийско влияние върху някои от езиците говорени в Таримската котловина, напр. езика на Крорайна – тохарски със силно индийско влияние. Така или иначе шегор показва идентичност с тюркските форми!

3). дванш – заек. Среща се в израза „дванш шехтем”. Произходът на названието не е много ясен, но най-вероятно е индоирански. Обикновено се посачват паралелите с тюркското название на заека, в древнотюркски tabïšγan, тюркменски towšan, азърбайджански dowšan, турски, ногайски, кумикски, каракалпакски tawšan, уйгурски, узбекски tošqan, якутски tabïsxan, саларски tōšen – заек. Монголските названия са още по-отдалечени: taulai, tulai, в халха-монголски, бурятски tūlaj, калмикски, ордоски tūlā, дагурски taulē, от монголски и в евенкски tōlai – заек. Названията на заека са производни на глагола бягам, пратюркски (несъхранено) *tabïl, чагатайски tauš, tawuš, монголски tawlai, тунгусоманчжурски tēwul, tewut, японски tapasir - бяг. Предполага се че и едно от китайските названия на заека , в древнокитайски thās, thāsl(h), предимперски, цински и хански период thāh, вейски, тански и средновековен период thō, съвр. tù – заек. (S-AE) Прабългарската форма няма аналог в чувашки и трудно може да се доближи до тюркските, освен ако не обвиним автора на „Именика” че е объркал думата при преписа и вместо давшан е написал дванш. Но затова пък се откриват интересни аналогии в санскрит dhani, dhanv, dhаvana, drava, палийски dava, бенгалски dhābana, непалски dhāwā, dhāwanti, dhāunu, кашмирски dav, dawān, dawöni, маратхи tavana, пущунски tag, tabah, персийски davan, davandeh, таджикски davidan – бяг. (DDSA) Трябва да посочим че П.Добрев пръв посочи „памирските” дванд, дванчи, дъвак – заек, язгулемските δwag – бързо, малко зверче, заек, davan - бързоног. (ПД-ЦБД,тр.86) Извежда го от индоиранското дван – тичам. (ПД-ППБК,стр.93)

4). верени – змей, дракон. Среща се в израза „верени алем”. Според М.Москов названието верени е от индоирански произход. В пали (староиндийски) wayrani – чудовище, vāŕa, vōdra – змей, в сингалски (производен на пракрит), говорен на о.Шри-ланка, barana е змей. В пущунски paran, в изразите kagaz-paran, gudi-paran означава “книжен змей”, „книжен дракон”, респ. хвърчило. П.Добрев посочва сариколските varan – голям гущер, varendak – дълга змия. (ПД-ЦБД,стр.86) (Б.а.: От същия корен е названието на комодския варан, голям двуметров гущер обитаващ о.Комодо в Индийския океан. Също в санскрит uraga, uragasya, палийски ura, бенгалски uraga, uranga, urangama, непалски urag, кашмирски örü, pohur, маратхи uraga, virola, хинди-урду uragād, barjatiya – змия, също в хинди-урду uragād, uragsthān - червей, санскритски maha-uraga – голям змей, чудовище. В ягнобски argunčok, пущунски arxax, язгулемски wērxant – змия. Може да посочим баското herensuge, бурушаското *hargín – змей, дракон, заето в шугнански hargín – змей, дракон.)

Но прабългарското верени показва друг произход аналогичен на тунгусоманджурското, улчийско weren, удегейски wē – голяма змия, в останалите ТМ-говори ūre – червей, в японски woroti, wòròdì, óròchì – голяма змия, далечен, палеолитен паралел в америндското *oro – змия. (ССТМЯ-1,стр.132),(S-AE) Аналогично при чувашите се среща митичното същество věre-şělen което се превежда обикновено като „огнен змей” (от şěl – пламък), но е възможен и по-друг произход, тъй като в чувашки şělen – змия (в тунгусоманджурски *sulama/*salama – змия), а văram, прачувашки urun, в тюркските езици uzun - дълъг (ССТМЯ-1,стр.428),(МФ-ЭСЧЯ-1,стр.110) В румънски думата vărlan, vîrlan – змиьорка, вероятно е стара древнобългарска замека. (БЦ-ИБЕ-2 стр.53) В тюркските езици, аналог на българското верени е турското evren, дало и личното име Еврен, гагаузки ievrem, кипчакското ewren – змей. (S-AE) Според Старостин ностратическито *wVrmV с разширения в индоевропейските, угрофинските и алтайските езици дава разширения със значение червей/змия.

5). дилом – змия. Среща се в изразите „дилом твирем”, „дилом тутом”. Показват аналогия с тюркските названия, в старотюркски jīlan, тюркменски, гагаузки jylan, турски ylan, карачаевобалкарски žīlan, казахски `ylan, южноалтайски d'ylan, узбекски ilon, тувински čylan, якутски syyl, чувашки çĕlen – змия, оиратски d́īl – пълзи, по същия начин в хакаски čīl- пълзя, čīlan – змия, киргизки dzīl - пълзя, dzīlan – змия, татарски jīl – пълзи, jīlan – змия. В тунгусоманчжурски, негидалски sulama, евенкски salama змия. (ССТМЯ-2,стр.57),(S-AE) Виждаме ясно семантичната двойка пълзи-змия. Прабългарското *дилъ, би трябвало да означава пълзя, или гладък/гол, респ.производното му е дилом – змия. Старостин изследва дадения ностратически корен, даващ разширение в монголски *dzil- гладък, равен, в тунгусоманчжурски *dzul`v- гладък, гол, sullu, sulli – оставам гол, (събличане на кожата при змията, смяна на роговоата обвивка на копитата при елените), якутски sul - гол. (ССТМЯ-2,стр.125),(S-AE)

6). имен – кон. Думата се среща в израза „имен алем” и древнобългаската титла имник – коняр. Думата е от угрофински произход. В унгарски mén, марийски imnе – кон. (VS-ETD) Възможно връзка с понятие за движение, в унгарски и хантски mën, манси, ненецки min, коми munnы, селкупски menda, фински mеnе, естонски minе, саамски (лапландски) mаnnа, протоугрофинско mеnе - пътувам, отивам. (ЭСКмЯ,стр.128) Също в тох.(а) yme, тох.(б) ymye – път, староиндийски ēmаs – ход, движение, така че може да предположим хипотетична връзка с прототохарското *ymаe – имен – ездитно животно за предвижване, аналогично на тох.(б) ykwes•s•e* - предвижвам се и yakwe – кон, тъй като използването на коня, като опитомено животно за яздене и предвижване, се разпространява сред протоугрофините и праалтайците от индоевропейците („афанасиевци”, индоиранци, тохари). (DA-DT-b)

Твърде интересна податка представлява руското имнюшка – кранта, което Фасмер свързва като заемка от марийското imni, imnэ – кон, смята думата за алтайска по произход в монголски еmnеg – див кон, калмикски emnэg, алтайски ämdik - див (от *emlig) според Вихман, Рамстедт. (МФ-ЭСРЯ-2,стр.129)

7). теку – овен или козел. Среща се в израза „теку читем”. Думата е от алтайски, произход. В древнотюркски, тюркменски, турски, киргизки, ногайски, балкарски, кумикски teke, уйгурски, казахски tekä, тофларски te'he, башкирски täkä, узбекски, чувашки taka – овен, козел, в монголски tex, бурятски texe, калмекски tekэ – козел за разплод, в тунгусоманджурски, солонски, манджурски tэxэ – див козел. В марийски taga, удмуртски taka – овен, са заето от чувашки. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.163-164),(ССТМЯ-2,стр.230)

В монголски същият корен дава думата togij, в халха-монголски togi, в тунгусоманджурски, евенкски, негидалски tōkī, евенски, орочки tōki, манджурски toχo, солонски tōxi, улчийски, нанайски, орокски tō – елен, лос. (ССТМЯ-2,стр.191-192),(S-AE)

(Б.а.:Понятието е ностратическо и бореално. В пехлеви tagar, таджикски takka, осетински toxыæl – овен, кховарски dah – тибетското животно як, tho – козел, вахански tugh, пущунски ttakah – планински козел, персийски takeh – козел за разплод, пръч, в шугнански и бурушастки thugár – козел. (IED) В дравидските езици *tagar, *takar – овен. В картвелските езици, грузински, мингрелски txa, свански daq, лазки (m)txa – коза, баски zik(h)iro, грузински tuk`an-i, мингрелски cik`an-i – козле. (БКС). В източнокавказките езици, в андийски, аварски tuka, цезки teka, кабардински dadžaχ – козел. В чадски *dVg – антилопа.)

Смятам за напълно погрешно мнението на П.Добрев, че теку означавало кон!

8). тох – петел, кокошка. Среща се в израза „тох алтом” Думата е с алтайски произход. В протоалтайски *t`iàkà – птица, патица, кокошка, древнотюркски *tiakĩgu, староуйгурски taqĩγu, уйгурски toxa, toxu, хакаски taγax, taŋax, саларски tox, киргизки tōk, турски tavuk, татарски, башкирски, казахски, ногайски tawïq, балгкарски, кумикски tawuq, узбекски, тюркменски towuq, тувински da'γā, – кокошка, в унгарски tyúk – кокошка се смята за тюркска заемка (Гомбоц), монголски takija, бурятски, халха-монголски taxā, калмикски takā(n), ордоски daχā - кокошка, чжурчжунски tixo – кокошка, евенски tăqčaqa - яребица, японски takabe - патенце. Урало-алтайски паралел с угрофинското *tokta – гълъб.(S-AE)

9). етх – куче. Среща се в израза „етх бехти”. Думатае от урало-алтайски произход, понятието се среща единствено в тюркските езици. В чувашки jыtă, jыt, тюркменски, турски, азърбайджански, карачаевобалкарски, казахски, узбекски, киргизки it, ногайски ijt, татарски, башкирски et, тувински, якутски yt, хакаски adaj, саларски išt, саръ-уйгурски ïšt - куче. Вероятна първооснова е угорското, хантското uxыt – вълк. (S-AE)

10). дохс – глиган. Думата се среща в израза „дохс твирем”. Интересен паралел на прабългарската дума е в осетински дигорски tuškа – глиган. Етимологията на тушка е детайлно изяснена от В.Абаев. Той я свързва с английското tusk, старофризкото tusk, староскандинавското toskr, ирландското tosg – бивни. (ВА-СEИ,стр.26) Но в тунгусоманджурски, удегегейски džahi – вид глиган с изпъкнал гръб, което също може да е първоизточника на tuškа/докс! (ССТМЯ-1,стр.242)

***

По принцип и както е много добре известно прабългарите хуни на Баламир пресичат Керченския пролив и излизат на Крим през 376.

А към 160-170 г. друг един клон на прабългарите хуни пресича Урал и Волга и навлиза в Източна Европа.

--------------

Старши това къде го сънува? Какви българи-хуни, глупостите на Съсъла, Борката Симеонов и откачения Данчо Вълчев отсдавна не са на мода, но стареца едни си знае едно си бае. Така е като те натисне атеросклерозата, първо загубваш възможността да научаваш нови неща, но старите простотии си ги помниш до гроб, нарича се закон на Рибо за паматта!

Интересно е че хазарейците, които са доста голяма група в Афганистан-в централната част, около Бамиан са с монголоидни черти. Същите нямат нищо общо с хазарите, а са потомци вероятно на монголите.

----------

Не вероятно а баш така си е, хезарейци идва от персийското хазар - 1000, тъй като са потомци на монголските гарнизони оставени в бъдещия Афганистан. При монголите 1000 е основна войскова единица, 10 000 е един тумен.

Въпреки че са се женили за местни бели жени, все още си личи по-изразената им монголоидност. Даже си помнят кой род от войсковата част на кой военачалник произлиза.

Ние даже не знаем какъв е бил езика на т.нар. юечжи,...

Все пак има съхранени думи от езика на юечжите - сесети - търговци, нактсия - титла на малките юечжи - нактемиш сой в тохарски (син на бога).

Названието да-юечжи (големи юечжи)се обяснява като директен китайски изговор на то-хари (много хари/гари) самоназванието им е била гара (на тохарите) и е съхранено в хотаносакски документи.

Но какви са били останалите "ди" и кави езици са говорели - някакви тохарски диалекти или съвсем други???

...Държавата е от тюркски тип, имената на племената и родовете са с нетипични за иранските езици суфикси, половината от управленските титли са чисто тюркски, огромна част от известните думи се намират лесно в чувашки и тюркски езици...

Равен, държавата не е от тюркски тип, повечето от имената на управляващите младетели са ирански, за титлите - смесени са има и от ираски произход има и от алтайски. А що се отнася до думите изобщо лесно не се намират паралели с тюрксикте езици, с чувашки - да, но като лексика той е по-близо до ТМ езиците и монголския, отколкото до тюркските! Но доколкото виждам ти се луташ в клишето хуни-прабългари и затова нещата ти се виждат доста неясни.

Първият носител на етнонима българи е в Кавказ още във 2 в.пр.н.е. Дядо Хоренаци го казва съвсем ясно. После Й.Драхсанакерци споменава за Земя на българите в Кавказ, и някакви брожения сред съседно живеещите евреи, нещо което го няма у Хоренаци, или двамата са използвали недостигнал до нас източник, а не са преписвали един от друг!

След това съюзник на Тигран Велики който воюва с Рим е мегистана Вананд - вожд на неарменско племе. Вананд и Вунд са аналози, не че това е въпр.Вунд докарал българите, но негов наследник - напълно вероятно! събитието е от 1 в.

Вънд/Вунд е изцяло иранско име и означава победител.

Плиний и Птолемей пишат за "сарматския народ на пагеритите" в Западен Кавказ, Плиний пръв съобщава за народите епагерити и тали (двали-дуласи)! А на пагерити като махнеш суфикса за мн.ч. който е сарматски, остава пагери, нещо като пугури, българи и пугури!

Сарматската основа направо натъртва! За Алан-Дуло и Белар чувал ли си, с които се сродили братята Мадяр и Хунор (маджари и оногури)!

Смятам прабългарите за съвкупност от две общности - сараматска и алтайскоезична, антропологически европеидна (алтаизирани тохари, ди) която най-вероятно идва със савирите (т.е. около 463 г.)! Няма място за хуните на Атила които изобщо и не припарват до Кавказ.

Няма нищо общо между Атила и Ернах - с напълно измислените легендарни владетели Авотохол и Ирник! Единият упрявлявал 300 години, другия наполовина 150. Оттук и всички безмислени напъни да се изкара че БГ-държавата била от 100 и някоя с година. това че П.Добрев и клакьорите му са толкова прости че приемат легендарните Авитохол и Ирник за реални хора и се мъчат да вържат годините им на управление с някакво мнимо начало си е празна работа!

...В Именника има бехти "пети" и това е лексикалното съответствие на в.болг. белим....

Е да ама не, професоре не повтаряйте една глупост тиражирана в миналото.

Ако беше пети щеше да е билем, пилем или нещо подобно. В тюркските езици, названието на петицата е тохарска заемка (пич, пеш - 5) Имаме бехти което показва че става дума за друго понятие.

Аз го свързвам с чув. пусь - глава, общотюркското баш - глава, бехти - глава, начало на годината, или от чув. пит, ТМ бад - лице, начало, може би е първия ден на годината. Нищо чудно Борис да е използвал началото на съотв.прабълг.година на кучето за да покръсти народа, едно ново начало с началото на годината!

...Щом средновековни западноевропейци обвиняват в миризливост - сигурно ще е била страшна работата.

Сещам се и за описанието на неумитият ни пратеник в Константинопол от Лиутпранд Кремонски. ....

Мундарлъка си е типична българска черта, но то въпросите на Борис до папата става ясно че българите, поне тогава се къпели в понеделник сряда и петък, някак си не се връзват източниците, иначе излиза че нашите са имали тюркски "хигиенни" навици!!

...проф. Иво Кременски се смята за най добрият български генетик, шеф е на Националната генетична лаборатория.

Не разбирам от генетика ,но специално това изследване ми се вижда с най смислени и логични резултати....

Колкото и добър генетик да е, не разбира от история и затова прави налудни изводи!

Бих искал да попитам, кой и кога описва това събитие? Където и да съм чел за него, никъде не се цитира източника. Ако хуните на Ернах действително са разбити от идващите от Средна Азия оногури през 463 г., то това ясно показва, че прабългарите не могат да бъдат хуни и Ернах явно не е Ирник от Именника.

.........ТЕОФИЛАКТ СИМОКАТА "ИСТОРИЯ" може да яоткриеш на руски в сайта "Востлит" или просто напиши Феофилакт Симокатта "История" и Чичко Гугъл ще те насочи!

Естествено че въпросния смръдливец Ернах, който изял савиро-маджаро-онгоруския "сики" няма нищо общо с легендарната личност Ирник чието име най се доближава до аланското Хернак!

ВЪПРОС!

А. 1996 – Антоанета Делева. "Прабългарски заемки в старобългарския език" .....,

Къде може да се намери монографията, търсил съм а в Народната библиотека, но там я нямат!

Произходът на хазарите и до днес няма удволетворително разрешение. Традиционно се причисляват към тюркските племена, от ранното средновековие, въпреки че подобна постановка е повече от съмнителна. Както пише Лев Н.Гумильов, хазарите са били народ с градски тип цивилизация, развито земеделие, лозарство, градинарство, риболов и търговия. Едва след 7 в. на територията на Хазария усядат тюркски заселници, поради гражданската война в І-вия Тюркски каганат между племенните съюзи нушби и дулу.

Смята се че тогава тюркската върхушка завзема управленческите среди и от тях е управляващата династия, извършила приема на юдаизма. За тюркското присъствие говорят някои типични тюркски титли, фиксирани в Хазария, като шад и тудун. Това дава право на много автори, да виждат в споменатите от арабските източници два типа хазари, бели и черни, респ.завареното население и по-късната тюркска управляваща общност. Белите били високи и красиви, докато черните – със смугло лице и по-тъмна кожа. Съществуват и съобщения че при хазарите, (явно белите) често се срещали червените коси и светлите очи. Някои свързват етнонима хазар с войсковата организация, от персийското хазар – 1000, по подобие на афганските хазарейци – хилядници, късно монголско население, потомци на военните гарнизони, на Чингис-хан. Повечето автори свързват китайската транскрипция на хазари – ко`са, с идентичното по звучене ко`са – едно от уйгурските племена. Особено интересни са сведенията на древнотюркския паметник „Терхински каменен надпис”, открит в Монголия, край селището Могон-Шине-Усу и разчетен от Г.Рамстед. Там се споменава племето касар-кардан, от уйгурския племенен съюз. Това потвърждава че зад китайското ко`са действително се крие етнонима касар, хазар. Кардан е древнотюркската форма на топонима Хотан. Надписът описва събития от 752 г., когато уйгурите касар-кардани са мигрирали на север в Тува. (СК-НЭРМ) Връзката между касар и Кардан (Хотан) е показателна. Още Птолемей (2 в.) описва народа касири, града Касия, намиращ се близо до Хотан. Според възтановката на птолемеевите карти, Касия е Кашгар, а касирите, народ обтавал около Кашгар в Таримската котловина. Касирите са били от сако-тохарски произход, говорещи на език, сходен с хотаносакския, т.е. от източноиранската група. Техни съседи са хатите обитавали района около Хотан, между Согд, Бактрия и Индия. (БЛ-ВТДРС-1988,стр.161-200) Те са носителите на хотаносакския и тумшукосакския език. В арменските източници хазарите се наричат хазири. Така че връзката хазари-хазири-касири е напълно реална. От гледна точка на източноиранските езици, етнонима касар-касир-хазар има ясно обяснение, от осетинското kaz, кховарското kas`ara, протоиндоиранското *kas-i-ra, тох.(б) kutsi – бял, чист (славянското чист е от същия индоевропейски корен), респ. както и вероятно еднозначното българските личните имена Куцар, Кучар, Косара, осетинските аналози са мъжкото Куцыр и женското Косар. Касири – бели, казири, казари – бели ири, бели ари, kaz-ir, kaz-ar. В руските летописи, хазарите също се наричат козари. Друга възможност е да отразява пущунското kas - човек, kas-âr - хора, в пущунски –âr – окончание за мн.ч.

...от тотемното за болгарите животно пор....

На булгарский от огузо-огъзката-гологъзка група "пор" е звучало като цанцар!

-----------------------------

.... може би и още – дали тъкмо тези българи станаха и понастоящем са по-малко българи от нашия доморасъл “лингвоисторик древнобългарист”? .... О-о-о професоре такава височайша титла може да носите само и единствено вие!

---Въздържате се от коментарии за числителните, понятно, материята е твърде сложна за вас!

....В Азия хуните били победени не от самите китайци, а от друг народ, който днес не съществува и който е бил известен с китайското название "сянби”. В древността то се е произнасяло SARBI, SIRBI, SIRVI.” (ГУМ с.6)

Срещнахме нещо много познато: серби, сирби, сирви. Та това са сърбите! .....

Табов това са несравними понятия.

Сянби наистина е китайската форма на алтайското сирби. Но то идва от осторовърх, от легендата за произхода на този прамонголски народ, обитавал една островърха планина. Островвърхите чушки у нас им казват сиврия - от същя корен само че през турски.

А сърбин означава съобщник, съсед,помощник, хранени, посерб на руски, думата си е изцяло славянска по произход и няма нищо общо със сянбите, сърбите винага са си били диви и тъпи славянски свинари, който най ги бива в измислянето на виртуозни псувни!

Не могат да се сравняват несравними неща!

-----------------

Бихте ли изброили думите отъ алтайски произходъ въ българскиятъ езикъ, и какъ ще ни убедите, че не са турцизми?

Разбира се че може, защото алтайски езици не означаве единствено турски и тюркски езици.

Пример прабълг. верени - змея, тунгусомандж.верени - голяма змия и турското еврен - змей.

...Доколкото знам афанасиевци са население близко до келтите, а карасукци са народа ди,....

афанасиевци са много хиляди години преди да се пръкнат келтите, какъв език са говорили - божа работа, предполага се че думата ма/морин - кон е донесена от тях.

Други намират прилика между тагарската култура и афанасиевци, един вид като дошли карасукците подчинили афанасиевци но не се смесили с тях - всичко е въпрос на хипотези, защото писана история за тези отдалечени събития няма!

Забавни хора!

---------------

Наистина много забавни, всеки знае повече от другия и чете само собствените си постове....като чукчите....пишат ли пишат, ама не четат....! Как човек да не тегли един "сектир" на всичко, а довечера да шибне 300-400 грама домшана със салатка!

Интересното е че сред пущунските племена и днес има племе касири!

Аз лично там в касирите бих търсил предците на хазарите!

Абсолютно не виждам кое е смущаващо в числителните редни, като и въпросната авторка която цитира Хърс казва че древните "прачувашки" числителни са завършвали на -м (прабълг.-ом/ем) и дори и сега се използвали такива форми като виссем - трети. А преминаването в -меш и станало по-късно в развитието на езика с добавянето на друг суфикс.

Може -ом/-ем да си е иранско наследство, както е в осетински например (но и там в първите поредни, към ом/ем се добавя допълн.суфикс -аг), но в основата си прабългарските числителни от календара, като произход не са индоевропейски! А паралелите с волжкобългарските надписи, където се срещат същите форми с оконч. на -м, просто потвърждава това. Така че няма място за спор! Определено прабългарските числителни, от календара, са много по-древни от тюркските и са възникнало по самостоятелен начин, дори и да има някои допирни точки с алтайските езици. В това отношение приликата на четворката и осмицата със самодийските езици е поразителна и показва много по-древен предалтайски пласт може би!?

Който има други идеи по въпроса нека сподели ако иска.

---В тюркските езици има и други множествени суфикси, но специално суф. -ар безспорно е типично-характерен за българските езици.

------------

Или казано ясно и точно, този суфикс е алатйски, тунгусоманджурски, но няма нищо общо с тюркските езици, както и самата алтайскоезична част на прабългарската общност впрочем!

Друг един такъв суфикс за родови имена в ТМ езиците е -гир, вижте нашия род Кюригир!

-------------

Уважаеми Табов, посоченият от теб суфикс -ар, в случая е словообразуващ и по-конкретно за опр. на дадено занятие, цигулар, от цигулка, курвар от курва и т.н., но ние говорим за суфикс образуващ родови и племенни названия!?

Кюри-гир - родът Кюригов, Ерми-ар, родът Ермов, Булг-ар - родът племето на булгите, напр., тъй като самия произход на етнонима ни е мътен, може и да е ивдоемлопейски, но може и да е алтайски. В монголски бул, булх, в ТМ булх - семейство, род, племе, в пратюркски *böĺük - родственик, в уйгурски става на böšük, заради ротацизма, монголски bül, бурятски büle, Mong. > Turk. bula, Kaz. bölö, Yak. bile etc. (see the list in ЭСТЯ 2, 217-218, Лексика 293-294), Evk. bule 'family'.!?

И това - хич не е весело roto-Mongolian: *boɣo-

Altaic etymology:

Meaning: slave, servant

Russian meaning: раб, слуга

Written Mongolian: boɣol, (L 112) boɣul

Middle Mongolian: bo'ol (HY 28, SH), b[a]wān, bawa (IM), bual (MA)

Khalkha: bōl 1; būrǯ 'slave in the second generation'

Buriat: bōl, bogōl

Kalmuck: bōl

Ordos: bōl

....Категоричното мнение дори и на чувашките лингвисти за липсата на каквито и да е паралели между прабългарските и чувашки числителни имена, обаче, изобщо не смущава нашите и международни "прабългаристи". ...

--------------------------------------------

Твърде силно казано, паралелите в числителните са описани още от Ашмарин в 1902 г.

А календарът е изцяло алтайско творение, и с числата и с животните.

В случая интерсно е че прабълг.и някои чувашки чишлителни са по-близо и показвят пряка връзка с по-древни форми - урало-алтайски, като са най-далече от тюркските.