ЧЗ-М-52

Числителните от прабългарския календар 1). алем – начален. Думата алем се среща в следните съчетания: верени алем, имен алем, сигор елем. Формата елем от чаталарския надпис на кан Омуртаг е само вариант на основното понятие. В древнотюркски, тюркменски, азърбайджански, турски, тувински, тофларски, ойратски alïn, сара-уйгурски alïm, alïn – чело, лице, турски, татарски, киргизки, башкирски al, балкарски уйгурски ajl, aldi, узбекски ŏldi – преден, начален, в чувашки val – преден, valtanxi - първи, начален. В тунгусоманджурски, евенкски ulin, евенски ulken, манджурски ulku – гръдна кост, предна част на тялото. В улчийски elmi – преден, евенкски elekēs, евенски elъkъs, негидалски elexes – начален, в монголски ile – открит. Също в древнотюркски ilki – преден, изток, в бурятски elge(n) – по посока на слънцето, в татарски, башкирски, уйгурски ileri – първи, начален. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.98),(ССТМЯ-21стр.261),(S-AE) Явно че прабългарското *алъ е означавало преден, фронт, чело, начало, а алем – първи, се е образувало като остналите числителни бройни със суфикса –ем/ом. 2). вечем – трети, среща се в израза шегор вечем. Ясен паралел с чувашкото vişşĕ три, vişşĕmĕš – трети. Така че прабългарската форма е била веч/вечем – три, трети. Думата е фиксирана в волжкобългарски погребален надипис vеč – три. (НА-БЧ) В останалите тюркски езици üç/uş/öç/üs – три. (S-AE) Произходът на тюркското *üč (*öč) – три не е много ясен, според Рамстед първ.значение е било малък. Староснтин посочва монголското γučin – тридесет, заето в евенкски gutin, gučin – 30, което явно в пратюркски е означавало три. (S-AE) 3). тутом – четвърти, среща се в израза „дилом тутом”. В чувашки tăvаttă - четири, tăvаttămĕš – четвърти, думата е зафиксирана във волжкобългарски погребален надпис като tuаt/tuаtm – четири, четвърти, което потвърждава напълно отнасянето към календарния термин. (НА-БЧ) Таче прабългарската форма е била тут/тутом – четири, четвърти. В древнотюркски tört, в останалите тюркски езици dört/tört – четири, в тунгусоманджурски, евенкски, евенски diγī, солонски digĩ, орочки, удегейски dī, нанайски duĩ, улчийски dui(n), орокски džīn, манджурски dujin, duin, а в тунгусоманджурски *deki – четиридесет, в монголски dörbe(n), халха-монголски döröv, бурятски dürbe(n), калмикски dörwn, ордоски dörwö, дагурски durub, durэb – четири, съотв. duč, duči, dučin, döči, dočin е четиридесет, в японски jo, протояпонски *dэ – четири, протоалтайска форма *tōj – четири. (S-AE) Трябва да подчертаем че най-голяма прилика, почти пълна идентичност прабългарската и чувашката форма показват със самодийските езици, в в селкупски tetty, ненецки tъet, енецки teto, нганасянски tete , камасински tee'de – четири, което говори за друг изходен урало-алтайски корен, различен от тюрко-монголската протоформа! (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml ) 4). алтом – шест, среща се в изразите „тох алтом”, „сомор алтом”. Най-близко е чувашкото ultă, ulttă – шест, ulttămĕš – шести. Така прабългарската форма е била алт/алтом – шест, шести. В древнотюркски altï, в останалите тюркските езици alti, altа, оlti – шест. Формата е изцяло тюркска и отсъства в другите алтайски езици. В монголски jirghughan, халха-монголски, ордоски dzhurgaа, бурятски zurgaan, калмикски zurhn – шест. Етимологията на образуване е свързана с тюркското (и тохарско) *al – ръка, длан, пет пръста, т.е. *al + tъ ще означава следващият след петте пръста на едната ръка, тъй като суфикса –tъ е словообразувателен в тюркските езици. Това броене е запазено про монголите в Афганистан: „една ръка и един отгоре” – шест. Ако погледнем монголските названия на шестицата се наблюдава същата закономерност – общомонголското *gar означава ръка, респ. пет пръста (в случая видоизменено до dzhur, zur) и anx – първи, начелен, т.е. първия от другата ръка. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.280) 5). читем – седми, среща се в израза „теку читем”. В надгробен волжкобългарски надпис се среща под формата žеti – седем, в съвр.чувашки şiččĕ, sič(ĕ) – седем, şiččĕmĕš – седми, което изяснява и нашия календарен термин, чит/читем – седем, седми. В древнотюркски yeti, в повечето тюркски езици jeti, jedi, но в тувински, тофларски čedi, шорски četti, хакаски četi, čittэ, долгански hette, балкарски, казахски, киргизки džeti, žeti – седем. Алтайските тюркски форми започващи с „ч” са идентични с прабългарската! Произходът на понятието не е много ясен, но според едно от мнеията се предполага връзка с тюркското *jē – ям, т.е. седмият пръст е този с който се яде, тъй като по аналогичен начин се образува монголското dologhan, doloo – седем, от dolooх – облизвам, пръста който се облизва при ядене. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.126) Но тюркските форми, особено чувашката показват ясен урало-алтайски паралел с фински seitsemän, карелски šeiččemen, вепски seiččeme, естонски seitse, саамски čiezh, čiččâm, удмуртски sizъīm, коми sizim, марийски šīmīt, šīmīm, мордвински sisem, унгарски hét, манси sat, в самодийските езици, селкупски selči, ненетски s'iъiv, енецки sew, нганасянски s'aybe , камасински sej'bü – седем. (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml ) Както се вижда, налице е общ урало-алтайски корен *se/*šī, *set/*čet, *sič*šič - седем, а не става дума за пръст. Чувашката форма максимално се е сляла с угрофинските! 6). шехтем – осем, в израза „дванш шехтем”. Среща се върху волжкобългарски поминателен надгробен надипс като sаgir, в съвр.чувашки săkkăr – осем, săkkărmĕš - осем. Суфиксът –ăr се смята за аналог на древнотюркския суфикс –iz. В древнотюркски säkiz, турски, туркменски, азърбайджански sekiz, татарски, казахски, балкарски, киргизки sigez, но в тувински ses, карагаски sehes – осем. Прабългарската форма е била шехт/шехтем и се доближава до тувинската и карагаската. В тунгусоманджурски, евенкски, улчийски, орокски, негидалски zhapkun, евенски zhapkъn, манджурски zhakûn, солонски zhakku, нанайски zhaqpõ – осем. (ССТМЯ-1,стр.251),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.6-7) Етимологията на числителното не е установена. Разянен предлага остроумното säk-giz – скочи, изхождайки от детските броилки, но те не се приема. Други автори търсят връзка с *eki/*iki – две, сдвоен, умножен по две. Затова пък откриваме интересна аналогия със самодийските езици, в селкупски sittytetty, ненецки šidendъet, енецки šzitъet, нганасянски sitidhete, камасински šëntee' – осем, което говори за древен урало-алтайски корен! Буквално самодийските форми означават „две по четири”, в селкупски sitty, ненецки šidъa, енецки šizhe, нганасянски siti, камасински šide – две и в селкупски tetty, ненецки tъet, енецки teto, нганасянски tete, камасински tee'de – четири. (Numbers in Asian Languages http://www.zompist.com/numbers.shtml ) Най-вероятно прабългарското шехт е производно на шех-тут – две по четири!? В такъв случай би трабвяло да очакваме прабългарско šе/šеh/šеθ(šеţh) – две, виж саръ-уйгурското šigï – две, в манджурски zhuwe, негидалски zhul, монголски (донгански) ghua, в останалите монголски наречия xoyor – две. 7). твирем – девет, среща се в изразите „дилом твирем”, „дохс твирем”, „шегор твирем”. Аналогично в волжкобългарски надгробен надпис tохr, tохуr, в съвр.чувашки tăhăr – девет, tăhărmĕš – девети. (НА-БЧ) В древнотюркски toquz, турски, тюркменски dokuz, азърбайджански doqquz, уйгурски toqquz, кумикски, балкарски toghuz, татарски tugiz, казахски toghiz, киргизки toghuz, долгански, шорски togus, тувински tos, карагазки tohos – девет. Егимологията на думата според М.Федотов се свързва с монголското toqur – с разперени пръсти. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.202-203) Всъщност това е монголското название за педя, в монголски töγe, tūhē, халха-монголски, бурятски, калмикски, ордоски tö – „голяма педя” мярка около 22-23 см, свързна с растоянието от палеца до 3 или 4 пръст на ръката (между палеца и 4 пръст е максималното растояние при разпънати пръсти) при максимално разперване на пръстите. Нещата с прабългарският календарен термин се изясняват напълно от тунгусоманджурските форми, в нанайски tawar, улчийски tawali, евенкски toγor, евенски toγъr, негидалски toγoj, манджурски, орочки, удегейски tō – голяма педя, японски tuka – мярка от четири пръста, ностратически паралел в мингрелското `tḳou,`tku – педя. (S-AE) Така че прабългарската форма е идентична с нанайската, а чувашката с евенкски и евенски. Образуването на числото девет е пределно ясно, от една ръка – пет пръста плюс една „голяма педя” или от първи до четвърти пръст на другата ръка, 5+4=9! Така или иначе прабългарското понятие е много по-близо до тунгусоманджурското отколкото до тюркските! 8). бехти – вероятно значение начало. Среща се в единствен израз „етх бехти” в преписка на Тудор Докс който съобщава че тогава българите се покръстили. Обикновено повичитж шзслидователи на календара смятат че това е „сгрешен” препис на хипотетичното прабългарско бех, отговарещо на чувашкото pilěk – пет, още повече че другите тюркски форми beš/bes са по-близки до бех. Предполагам че в осонватае друго понятие, аналогично на чувашкото puş, poş – глава, главен, начален, преден, или с чувашкото pit - лице, в останалите тюркски езици bet/bit, в тунгусоманджурски, евенкски bāde, евенски bād – лице, в тувински beti – лицева страна. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр. 452-453,436-437) Или бехти – лице, начало на годината.

Най-добрия познавач на темата Добро-поле е Георги Кокеров - военен историк. Метежът е организиран от предателите-престъпници Ал.Стамболийски, Р.Даскалов и Н.Генадиев. Стамболийски чрез американското посолство е поддържал връзки с Антантата! Целта е била България да излезе от войната на всяка цена и наш Сандо да вземе властта! Франше Д`Еспре лично е казал на Ляпчев при подписването на примирието, че победата си до голяма степен я дължи на негови хора в София, които обаче, той като човек на честа открито презирал. После генералът му казва че най-много се е страхувал, ако българите са имали малко по координирано командване и след като отстъпят му организират чувал,да го обгардят флангово - тогава вече французите нямали никакви шансове, а Добро поле щеше да се превърна в българското Маренго (триумфът на Наполеон, който по подобен начин разгромява пробилите фронта му австрийци)! А при успешния пробив на ген.Вазов при Дойран, това означаваше само едно - пълан разгром на Антантата! С Добро поле не само прецакахме себе си, но прецакахме и войната, то е решаващото сражение на ПСВ, защото след Добро поле Австро-Унгария и Германия капитулираха! А каво щеше да стане при едно българско Маренго - може би победата щеше да бъде наша и войната успешна! Трябвало е последен напън и падане на Париж! Осъзнавате ли че на Стамболийски предсмъртните истезания на ВМРО са му били мнооого малко! И онова куче Р.Даскалов и гадът Н.Генадиев си получават заслужените куршуми от ВМРО - напълно справедлива присъда! А иначе гостът на Пл.Павлов беше историкът Борислав Гърдев. Да за В.Радославов е напълно прав, но не и за това че Българското командване е издънило нещата целенасочено, нещата стават неуправляеми след като Стамболийски е изпратен уж да помирява метежа, а той самия го е организирал. Грешката на Фердинанд е че не обеси Стамболийски, Генадиев и антантофилите още в началото на войната! Знаете ли че говедото митрополит Стефан - после бълг.патриарх, самоволно отива в Швейцария през 1916 г. да преговаря с Антантата за сапаративен мир! Какво е това ако не и предателство, но нали е православен и с това пусто тъпо православие са готови да лижат руския ботуш на всяка цена!

Прав е бил Бенковски оттносно циганите -

...Действително, Сърбия трябва да уреди тези неща, а не да се опитва да влезе в ЕС през задния двор. Ерата на шовинизмите свърши.... Напротив тепърва предстои сред краха на "Западния рай"! Събитията от началото на 20-те год. на 20 в. ще се повторят! ----------------------------------------------------------------------------------------- Не може да се говори за въстание - има действия на няколко сръбски банди, организирани от Коста Печанац, преди това се били обикновени разбойници - сбирщина от неразоръжени сръбски военни, които вместо да се изловят и вкарат в лагери за военопленици, са били оставени на свобода, проста българска безотговорност, със скъпи последствия!

Ето една илюстрация на тема Кубрат - Аспарух - Тервел:- Зърнест филигран или сарматски полихорамен стил!

Суфиксът -ар, старши, се използва в тунгусо-манджурски за образуване на родови имена, напр. там има род Дулар, от дул - слънце, юг!За справка виж Ср.сл.ТМ яз. на монумента алтаика, в тюрксикте езици много добре знаеш че се използва -лар/лер! За мн. число -ар се използва в пущунски но като цяло е нетипичен за иранските езици.

....не е лоша книгата, но не казва нищо ново и интересно. По скоро е някакво доста подробно обобщение на общоприетата официална научна теория. Прекалено много и излишно се е отплеснал да оборва теориите на представителите на ВПН /Възторженопатриотичното направление/ - П. Добрев, Божо, К.Мутафчиев.... --------------- Напротив - много лоша книга, няма нищо науно в нея, освен увода. Не мога да си представя че един дърт професор с толкова опит се е хванал на татарската въдица на шизофреника Нурутдинов, че се опитва да обяснява шизоидните му налудности с факти от историята - направо смешно. Просто правя аналогия с един друг, много познат на всички ни "професор", дето е светил на Атила и са пили с него от каните на Наги-сент-Миклошовското сътровище! Въпросната книга си я купих, но след като я прочетох, така ме доядя на нея че излетя в контейнера за боклук! Прав е Хърс, така се разголи д-то на българсикте историци и жалката ни историческа псевдонаука - че срам да те хване!

коргчии - букв.зн. е пазач, охранител, такова е значението в Древнотюркския речник, от грагола кур - гледам, наблюдавам, следя! Думата както и бръчьхъ - къдрица, липсват от Двутомния Речник на Старобълг.ез. който излезе наскоро, направо съжалявам че похарчих за него 120 лв. Имам чувството че умишлено са избягвани прабългарските по поризход старобълг.думи. Липсват думи като белчуг, блехъчии - ковач, бърий - бучиниш, двалма - коняр, жиръ - желъд и т.н. По-добре човек да си свали от нета старославянските речници на Дяченко, Старчевский, Серезньовский - там има много повече прабългаризми! Например у Серезньовски попаднах на опынца, опина, упина - маймуна, което показва пряк паралел с чувашкото упат, опат - маймуна!?

Напротив, въпреки своята изкуственост, Македонска нация съществува и е много жизнена, защото се базира на едно измислено минало, но когато това минало се втълпява и възпитава в поколенията - то става истина. Че и нас ни учеха че сме почти 100% славяни - въпреки че не е вярно, още си фигурира в учебниците!? Така че не се заблуждавайте, изтървахме момента когато можеше да се обърне хода на историята. Сега поколенията помнещи българския си произход и събиитята от преди 1945 г. са вече почти изцяло в отвъдното. Новите са сръбски еничари, независимо че не го осъзнават! И нещо друго което здраво ги спойва македонците - добре изгараденото "антибългарско" съзнание!

Имате ли идея откъде идва окончанието -чин/-чан ва названието на някои селища, напр. Угър-чин Каспи-чан. Среща се и във Волжка България, напр. Тухчин, от чувашкото tuхăş - изток, изгрев и алтайското, монголско, дагурско čēn – град, средновековен корейски čás (<*čáń), съвр. корейски čä – стена, крепостна стена, японски tono – сграда. Смята се че става дума за стара китайска заемка, в старокитайски (предимперски период и време на Империята Хан) d(h)eŋ, източноханско наречие, вейски, тански период dž(h)eŋ, средновековен китайски džeŋ, съвр.китайски chéng – град, крепост. Заето и във виетнамски thành – град, крепостна стена. Дали пък нямаме някакъв прабългаризъм ченъ - град?!

....Определено допускам че прабългарското "кан" е тунгусоманджуризъм - вероятно думата е навлезнала при прабългарите от ТМ-езичните (европейски) авари; Иначе думата при аварите е монголизъм, или пък е навлезнала директно от китайците (от китайците вероятно е заимствана и от прамонголите, и означава "император", "цар"...) Не приятелю, аварите донасят думата каган, но използват и кана-зауци, аналог на нашето кана-сюбиги. Думата кан е позната още при кушаните под формата хоно. Тя е твърде древна замека при юечжите, може и от праалтайците (където означава баща, родоначлник, старейшина), може и от китайците, където хун е княз, цар, изобщо владетел. Другото което е че при прабългарите със сигурност има значителен алтайскоезичен примес! Това е факта потвърждаващ паралелите с чувашката лексика, изцяло алатйската същност на прабълг.календар, който изобщо не е нито толкова велик, нито толкова уникален, както пишат разните тъпи патриотари, а числителнита са със сигурни паралели в чувашки, названията на животните са алтайски, с изкл. на угрофинското имен - кон. Например верени - дрекон е тунгусоманджурска дума, там верени е голяма змия. дилом покзва пряк паралел с тургусоманджурското селен - змия, а в чувашки имаме накакво митично същество - змей наречено вери-селен, шегор-сигор си е древнотюркско отвсякъде, етх - куче, също и.т.н. Специално за календара не се знае дали е лунен или слънчев и никога няма да узнаем, поради липса на информация. Смятам че най-вероятно е бил лунен, както останалите алтайски календари от този тип.

...е, ленин не може. Той е сатрап, глупак и няма никакво място във форум за наука. ... Типичен тъп промит мозък, за който света започва едва след 1989 г.

..."...ДОЙНДУ ОТ ОНОГРЕ РАДЕ ВОЙО..." от надписа на кръста в Балчик? .. Не разбра ли че кръста е влашки и това са глупости родени от фантазиите на счетоводителя! Старшина Добрев, (стои се мирно като разговаряш с мен) не разбра ли че оногурите са късно население дошло след 463 г. а българите на Вънд което е едно и също с вхъндури/оногундури или Купи болкар са тук още от 3-2 в.пр.н.е.! (Писал съм го където трябва!) Анадънмну!

Ресавски: Някакви доказателства за това? Да разбира се, действа в съюз с Византия, разорява половина България опожарява Преслав и пренася български деца в жертва като ги хвърля в огъня по езически ритуал. Дааа, майка му (да е.а) била българка и той наполовин българин! Старшина Добрев отново се показа много слаб по бойната и политическа подготовка!

Американската подлога Бойко Борисов се отказа от втората АЕЦ! Естествено един тъп пожарникар, реализирал се като мутра, от енергетика не разбира, още повече от геополитика! Какво е вашето мнение, форумци!

Трябва да престанем са тази толерантност, защото лошо ни се пише като нация, ако сме толерантни! НЕ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА! Толерантнтите винаги ги нетолерантно изеб----т!

....Ето днес например има държава, турци няма, няма и стимул да се пазим... Напротив, турци има, надигат глава и у нас и в Турция и заявяват старите си имперски амбиции, но ние сме толкова прости като народ, че отново ще загинем, като любопитния заек който отива да гледа какво мърда в храстите, я лисица я змия но резултатът е един и същ!

Проблемът е че 1/20 от населението на света - Западна Европа и САЩ иска да живее и използва на 100% от всички ресурси на планетата! Да ама не, краят ви идва, ГАДОВЕ! Прочетете петте принципа на империализма на Ленин. Особено са актуални за нашето време. На времето Ленин погрешно Ги е свързвал с неговото време, а на практика е предвидил пътя на развитие в съвр.свят!

Фружине, мнооого си прав, жалкото е че като "цивилизационен избор" отнове сме на исторически губещата страна! Съвр.Запад и ЕС е късната Западна Римска Империя. Русия - Източната Римска Империя. Коя се оказо по-жизнеспособна! Е и на изток изгрява звездата на най-страта но обновена Империя в света - Поднебесната! А ние се натикахме като олигофрени в западната кочина!

От монголски произход е думата меч (в монг. mec - острие, сечащо оръжие) донесена от хуните, заето първо от готите, а в последствие и от славяните. Със сигурност такава дума е и хоругва.

Оногурия - територия около Азовско море. Оногурите се появяват тук в 453 г. По-късно се разделят на кутригури и утигури! Не са идентични с Българи, но се вливат в ранносредновековния български етнос!

-------------------------- В коми и удмуртски purt, унгарски bárt, манси pаtluptaŋkwe, чувашки purtа - брадва, нож. Нещо май скандинавските ви етимологии издишат от всякъде.

Ичъргу боила.... сравнете с осетинското и согдийското чегар - посредник!

....Ракията, като име на алкохолната ни напитка, не е ли точно арабска дума навлязла в българския посредством турския? А уж нито арабите, нито турците консумират алкохол. ------------ В согдийски rak е вино, в осетински арак е слабоалкохолана 20` подобна на водка напитка. Арак се среща из цяла Ср.Азия. Напъните на БЕР да обясни ракия като производна на арабското рак - пот, са наивни до безобразие. Най-вероятно думата е дошле чрез турците, но те са я заимствали от согдийците, а не от арабите. Но ще ви посоча една интересна старобългарска дума - оловина - вид пиво, чийто пряк аналог е осетинското аеултон - вид пиво.

За памирските таджики. Те са потомци на кушаните, ефталитите и согдийците които не са приели исляма и са се спасили в клисурите на Памир след 8-9 в. Сред най-голямата памирска общност - тази на шугнанците се срещат родове Баджовист - пацинаки, нетюркизирани кангари, кушани, сайгани - саки, а самите шугнанци се наричат хугни или хуни - хиони, хионити, вер.вр. с ефталитските племена алхони и валхони. Освен това сред памирците се среща и етнографската група африди - потомци на народа апар - аварите, които също в основата си са ефталити. Естествено че Петърдобревите напъни да ги искара авестийско население, респ. българи-бахлики - културни земеделци са грубо невежество!