Julix

Мислил съм доста за това дали вселената не е илюзия, нещо като съвършенна програма на компютъра, виждаш нещо на екрана но това не е истина просто нищо не означаващи нули и единици в процесора, които се "интерпретират" по регламентиран начин от оперативната памет и се изпращат към видеокартата за да видим образ.Самият факт че съществуваме случайно е крайно нелогичен.Дали вселената не е въпрос на съзнание, представете си че в цялата вселена няма никакъв разум който да отцени съществуването й, цялото това огромно празно място, в този случай вселената продължава ли да съществува, малка ли е, голяма ли е?Студена ли е, топла ли е?Отдалечавам се от темата,това обаче май е по скро за раздел философия, но не успях да се сдържа да коментирам

Ако с един пистолет направим два последователни изстрела под един и същ ъгъл, почти невероятно е двата куршума да паднат на едно и също място по ред причини, било заради вятъра, било заради различното количество или качество на барута, било ако щете заради гравитационното взаимодействие с близко прелитащият самолет. Нищо случайно няма - всяко събитие е резултата от множество предходни събития, все по назад в историята, докато стигнем до големият взрив. По всяка вероятност, в първите секунди енергията се е разпространявала равномерно във всички посоки, създавайки тримерното пространство, но настъпва моментът, в който симетрията се нарушава, за да може в последствие материята да се концентрира в различни точки от пространството с различно количество материя. Кое е събитието, което е накарало тази симетрия да се наруши, защо материята се е струпвала по различен начин във вселената? Извинявам се, ако не се изразявам правилно, не съм професионален физик, но пък това живо ме интересува.