Пандора

Аз едва повярвах за два - ти написа три А нещо повече ? Аз намерих това http://krotov.info/history/10/3/avar_03.htm Вече съвсем се обърках - кой е Балх, кой Баланджар Един поне е сигурен - лакския Балхар от т.3

Въпросът въобще не е в това дали произвеждат,а че трябва да го пласират.Според мен в това е основния проблем на капитализма.Произвеждат много и качествено,но някой трябва да го купи.А възможностите за разширяване на пазарите нещо намаляха.Остана свръхбедна Африка и Азия,която пък се инати и неще да купува - кока-кола най-вече

Сложих ги тези цитати само за да посоча ,че съществуват спорове около тоя град Балх/Булк и заради различните изписвания.И тука някой си Атеев "писал о раннесредневековом булгарском городе Эндирее, располагавшемся, по его мнению, в 2 км к северо-западу от современного Эндирея." Би било интересно да се прочетат по-подробно доводите за това.Така или иначе имало е град Балх в Дагестан - един или два .Щом има и народна лакска песен...

Има и други етимологии на "сармат" Например предложението на грузинския учен Джавахишвили е,че в първоначалния си вид думата е била "шармат",като "матт" означава на чеченски страна,а първата част на думата идва от Кавказка област Шаро т.е.шармат означава хора живеещи в Шаро.Друго значение може да се изведе от вайнахския израз «шера меттиг» ,който означава гладко равно място. Ето два откъса от книгата: Известный грузинский историк И.А.Джавахишвили не только поддержал идею К.Патканова, но и обосновал ее новыми аргументами. По его мнению, племена равнинной зоны Северного Кавказа обозначались этнонимом «шармат», а не «сармат». Так как ни в греческом, ни в латинском язы-ке не было звука «ш», в написании и произношении античных авторов он стал звучать как «сармат». Этноним «шармат» И.А.Джавахишвили делил на два элемен-та: «шар» — «мат». При этом первый элемент он считал этническим обозначени- ем, которое встречалось в более древние времена в различных районах Кавказа и упоминается в исторических сочинениях средневековых грузинских авторов. К примеру, у Георгия Мерчули, грузинско-го историка X века, есть упоминание о владениях в северной части Абхазии Шаройского государя, то есть Шаро. Оно со-хранилось, по его мнению, в топонимике горной Чечни: в названиях реки Шаро- Аргун и исторической области Шарой, а также в виде Шарван, Шаро в Восточном Закавказье68 ..... При этом нельзя не отметить и работу чеченского ученого Я.Вагапова «Сар-маты и вайнахи». В ней автор убедительно обосновал нахоязычность большинства сарматских и аланских этнонимов и личных имен, которые упоминаются в различ- ных исторических источниках69 .Исследователь считал, что «в древней-шем из рассматриваемого ряда этнониме «савромат» его первая часть соответствует вайнахскому «совра» — мягкая кожа с характерным естественным рисунком на поверхности (мерея). То есть «савромат» означало «кожаное племя». Это объясня-ется тем, что у савроматов в одежде мно- го было кожи: кожаный плащ, кожаные шлем, обувь… Название сарматов в форме «шарма» отмечено у адыгов, с ним же связывают ученые и фамилию Шеремет, Ше-реметев. Вайнахское «шера меттиг» (с суффиксом «иг») и его более древняя форма «шара мат» — гладкое, ровное место подсказывают, что «сармат» не что иное, как «шармат». То есть вначале «сармат — шармат» должно было быть названием равни-ны, а от этого названия местности жители равнины, степи должны были получить название «шарматай», «шарматой», что значит «равнинные». И едно филмче за Шарой

Ендирей /Эндирей Эндрей, Эндери / е официалното име от 1990г на сел.Андрейаул и се счита първото голямо кумикско селище в Терско-Сулакското междуречие.В 1980г е намерен текст в два списъка «Тарихи Эндирей». В него Ендирей е наречен Балх : Главным городом 3 (тахшахар) кумуков было нынешнее селение, которое называется Эндирей; а в древности (Букв.: «в то время») он назывался Балх 4. В других местах 5 не было ни одного населенного пункта. Реки [в те времена] не текли по нынешним их руслам, а разливались по степям, превращаясь в озера и камышовые заросли. Г.М.Оразаев посочва различни етимологии на Ендирей: от името на един от кумикските князе ,вероятно собственик на земята - Эндери,от името на управителя на древния Балх - Эндир или Эндирей ,упоменат в Дербент-наме:Правитель Балха стал известен как Эндирей. , от кумикското индыр/инныр- гумно и др.Изказва се съображение,че е възможно Балх и хазарския град Беленджер да са тъждествени : Казембек читал в тексте сочинения ат-Табари — Bulkher/Bulker или Balkh/Belkh. Он полагал, что название Belenjer появилось вследствие небрежности переписчиков и из-за непонимания, в которое впали географы IX в. (Derbend-Nameh, с.480-482, 616; Гаркави. Баланджар, с.271; Артамонов. История, с. 184). ... В одном из арабоязычных источников XII в. упоминается «Балх Лакза, находящийся в чаще лесов» (Масуд ибн Намдар. Сборник, л. 1396; Минорский. История, с.113-114). Возможно, это сообщение свидетельствует о существовании другого, южнодагестанского Балха в конце XI — начале XII в. Отождествлять «Балх Лакза», упоминаемый у Масуда ибн Намдара, с Балхом-Эндиреем нашего источника нет достаточных оснований. Ибо раннесредневековый Лакз, известный по арабским источникам, занимал, по мнению многих исследователей, лишь территорию южной части Дагестана и северо-восточной оконечности Азербайджана, присамурские районы (см.: Рамазанов, Шихсаидов. Очерки истории, с.26, 49; Шихсаидов. Вопросы, с.65-81; История Дагестана, т.1, с.124, 186), в то время как наш Балх-Эндирей локализуется на севере — в Терско-Сулакском междуречье. Тем не менее упоминание Масудом ибн Намдаром некоего лакзского Балха представляет интерес для исторической географии края, если учесть, что этот автор был весьма хорошо осведомлен в политико-административном устройстве южной части Дагестана того времени. Сведений же из других, независимых источников, подтверждающих существование Балха в Южном Дагестане, у нас нет. ... Согласно утверждению А. Бакиханова, Балх также существовал еще во времена Ануширвана, т.е. в VI в.: до появления арабов в Дагестане на правом берегу Сулака располагался город Балх, «крепость коего была к северу на противоположном берегу, с некоторыми другими крепостями, расположенными до владения Гамри. Нуширван поставил в них гарнизоны, из племени тумана (ср. с этнонимом «тюмен» в коммент.1. — Г.О.), им же там водворенного, и из среды их избрал правителя, по имени Туман-шаха» (Бакиханов. Гюлистан-Ирам, с.34. Точка зрения А.Бакиханова основана на материалах «Дербенд-наме»). ... Д.М. Атаев писал о раннесредневековом булгарском городе Эндирее, располагавшемся, по его мнению, в 2 км к северо-западу от современного Эндирея. Это так называемое Андрейаульское городище, в котором М.Г. Магомедов склонен, однако, видеть древний хазарский город Вабандар (см.: Атаев, Магомедов. Андрейаульское городище, с. 138; Магомедов. Образование, с. 149). Древний город Балх упоминается также в старинном кумыкском «Сказании о битве при Анжи» («Анжи-наме») в связи с событиями в период арабских нашествий на Хазарию и завоевания арабами хазарского города Анджи, VII-VIII вв. (см.: Хрестоматия по кумыкской литературе, с.29; Алиев. Путешествие, с. 103). http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Kavkaz/VI/Dag_chron/Tarichi_Endirei/text.htm Ето какво пише А. А. Бестужев-Марлински: "Воспоминания о героическом прошлом были единственным искусством народа, его поэзией, его духовным лекарством, кодексом его мужества и его надеждой" [21, с. 185]. Героизм и отвагу народ запечатлел в своих сказаниях, песнях и преданиях. Аварская героическая легенда "Хочбар", лакское народное сказание "Парту Патима", аварская народная поэма "Сражение с Надыр-шахом", лакская песня "Давди из аула Балхар", аварское предание "Песня об Али-молодце", даргинские песни об удальцах, лезгинское сказание о Шарвили, кумыкские песни о героях - образцы культуры горской цивилизации" Тук има текст на лакска народна песен Балхарский Давди

Една чеченска легенда В много чеченски източници съществува идеята за преселение на чеченците от Предна Азия.Етнографът С.М.Хасиев е открил в генеалогическите легенди следната история. \\\"После сорока поколений от Ноя (Nоhа раihатаr), прямыми потомками которого мы являемся, в стране Шема (Shетаh) в царстве Пилкъар правили два брата. В то время было принято, чтобы каждый, кто вырастил троих сыновей, одного отдавал князьям, которые отправляли их на девять лет на берега большой реки Рахь в местности Хана Ана оберегать свои рубежи (именно оттуда ожидалась беда). В те далекие времена отношения между мужчинами и женщинами не были слишком строги. К молодым воинам, охранявшим рубежи, раз в год на некоторое время отправлялись женщины, чтобы поддержать и укрепить их дух. Это считалось необходимым. Однажды, когда девушки гостили у \\\"пограничников\\\", многочисленное войско врагов сумело переправиться на берег, но воины стойко сражались, и недругам не удалось их одолеть. Одной из молодых женщин приглянулся парень из вражеского стана, и она тайно имела с ним связь. Она указала врагам, как победить ее родственников (мотив, часто встречающийся в чеченском фольклоре). К несчастью, в свое время она разродилась мальчиком, который унаследовал от матери коварство. Лицом он походил на родственников по матери, а все остальное унаследовал от отца. Возмужав, он завоевал царство Пилкьар, убил старшего из правивших братьев, а дочь его заставил жить с собой, (младший брат успел скрыться). Он стал править по своим диким законам, не отличая истину от лжи, добра от зла. Оставшийся в живых младший брат решил принять предложение части своих бывших противников, бежавших от завоевателя и возвращавшихся к реке Рахь, царствовать над ними, подчинившись року. В честь прародины этой семьи правитель получил имя Пир″а. Сыновья старшего брата долго скитались, ожидая удобного случая отомстить за жестокую смерть отца, что они и сделали со временем. Воспоминания о случившемся сильно удручали их, и видели они, как сильно изменились нравы людей (по одной из версий, их сестра родила завоевателю семерых сыновей, которые к моменту совершения кровной мести уже правили страной; ни мстить племянникам, ни воздействовать словом на уже сложившихся мужчин они не могли). По этой или по другой причине благовоспитанные братья со своими потомками и сторонниками решили удалиться в местность Забба. Оттуда наши предки переселились к Зорхи, после — в Басха, затем — в Нахар (всего восемь раз)\\\". Правят впечатление различните наименования Шем - Сирия,местност Забба може да се свърже с притока на река Тигър Заб http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/30/Barrages_irakiens_%28cropped%29.png Тъй като в легендата се говори че преселниците,когато стигнали брега на Черно море ,се движели през Кавказ от Черно море на изток,под името Басха може да се предположи,че се крие Баксанската долина.Интересно е ,че такъв връх Нахар съществува. http://wkavkaz.narod.ru/book/wkavkaz/risunok98.jpg Също интересно е названието Пир .В Кавказ се срещат много и различни топоними с такова и подобно название. Ахмад Сулейманов в книгата си Топонимия Чечни споменава,че чеченците имат божество наричано Сиел-ПирӀ ,което той свързва със славянския Перун. Ето какво пише той: "В топонимах с основой Сиел заключейо имя бога языческого периода. Однако в довольно популярных нартских сказаниях из мифологии чеченцев покровителя загробного мира и небесных явлений зовут Сиела-ПирӀа, под которым вайнахи всегда подразумевали славянского Перуна." Според Р.Бабаев в книгата му ДРЕВНИЕ ЛЕЗГИНЫ.ИСТОРИЯ. ТОПОНИМИЯ. ПЛЕМЕНА. ГЕОГРАФИЯ РАССЕЛЕНИЯ.лезгините наричат Пир могила на светец,екстрасенс или място ,където се излъчва светлина.Освен това в лезгинския език суфикса -ин,-ун указва принадлежност тоест Пирин означава" на Пир".Ето цитат от книгата му: "Из сада ЧIуру хур можно спуститься обратно в речку «Ларан вацI» на месте ее слияния с другой речкой – Пирин вацI – «речка Пира» или «Пирская речка». Пир у лезгин – могила святого, где захоронен человек, прославившийся своими благими делами в отношении своего народа, или имевший способности экстрасенса, использовавший их на благие дела, или могила, откуда просочился свет в результате химической реакции фосфорных веществ. Люди считали это божьим знаком, на святость хозяина данной могилы. Так, после слияния двух вышеназванных речек она получила название Пирин вацI. На другой стороне речки возле расходящихся двух дорог находится родник Пирин булах – «Пира родник» или «родник Пира». Одна дорога налево через поле Прар (Пирер) мимо поля Къуса идет на село Ичехур. А другая идет прямо на село ТIи hир. Вся эта местность связана со словом: Пирин вац, Пирин буллах, Пирин рук и поле Прар (Пирер), Пирин рук «Пира лес» - «пирский лес». «Лес Пира» - это реликтовый лес со многовековыми деревьями, каждое из которых сельчане как и весь лес считают священными: там не рубят деревья, не заготавливают дрова, не пасут скот. Почти везде, где населяли древние лезгинские племена, имеются «священные рощи». Пирин рук, безусловно. Одно из них." Източник: Чеченцы: этнический портрет http://www.chechen.org/34-etnicheskiy-portret-chechenza.html

Не ми се вярва да е възможно да се определи кое животно е по-умно от друго.То за хората е спорно определянето на интелигентността,та камо ли за животните.Според мен този крокодил от филмчето определено пресмяташе колко мърша,ще излезе от туй коте и имали смисъл изобщо да се занимава с него.Убедена съм ,обаче че всяко животно/не вид/ има свой собствен характер - кротко,зло,общително или не.А за котките съм сигурна че могат да опитомят човек..

Интересна статия. Явно процесите в автономните републики са подобни.Туземният етнос на собствената си земя се обръща към традициите.Обаче съдбата на заселеното руско население също е интересна... ще се приспособи ли и ли не

Култ към вълка сред кавказките народи Мъжки съюзи и свързани с тях ритуали са познати почти при всички народи.Покровител на такъв съюз ,бог-войн,се почитал в образа на куче или вълк.Ето и няколко характеристики на вълка,довели до неговия култ. Вълкът единствен сред животните се осмелява да излезе срещу по-силен противник.Недостигът на сила той заменя със смелост,ловкост,издържливост.Ако загуби двубоя,умира мълчаливо без да издаде звук,обръщайки лице към врага. Вълкът преди всичко е символ на свобода,самостоятелност Във всяка схватка той се бие до победа или смърт .Вълкът е моногамен и сам възпитава потомството си.Той е символ на нравственост и преданост към семейството. Вълкът символизира справедливост и честолюбие.Вълкът не допуска в обикновенни условия да обиди по-слаб от него. Древните тюрки също почитали вълка.Вълчи зъби като талисмани носели и карачаевци.На детските люлки закачали вълчи нокти за прогонване на зли духове.Култта към вълка се отразил в нартския епос, в народната медицина и гадателните практики.Вождът на нартите Ерюзмек,останал без родители и бил откърмен от вълчица. Според Гумильов авторите на китайските ръкописи считали понятията тюркски хан и вълк за синоними . При вайнахите вълкът е символ на застъпник.В чеченската митология вълкът спасява цялата Земя,когато човечеството потънало в грях и суеверие.Тогава Бог решил да унищожи всички,вълкът се застъпил и приел върху себе си всички мъки и страдания.Бог видял самоотверженността на вълка и пощадил хората. В древните нахски легенди се разказва за кръвно или млечно родство с вълка.Нахите давали на децата си вълчи имена като Чаборз — мечка и вълк,Борз — вълк и поставяли на шията им вълчи амулети.Дори и днес при загубване или кражба на вещ понякога чеченците прибягват до магическия култ към вълка.Последна мярка към крадеца,ако не върне откраднатото е словесна закана за изгаряне на вълчо сухожилие.По убеждение,ако сухожилието наистина беде изгорено,крадецът ще изсъхне като мумия и ще умре. Грузинският цар от 5в Вахтанг носел прозвището Горгасал,което означава вълча глава и на златния му шлем бил изобразен вълк. Силно разпространен бил култа към вълка и при сванетите. Сванетия се намира в северната част на Западна Грузия.Земо Сванети /Горна Сванетия/ се намира в долината на р.Ингури,а Квемо Сванети – Долна Сванетия – в долината на р.Цхенисцкали.Тя граничи с Рача-Лечхуми,Абхазия,Имерети,Карачай и Балкария.Самоназванието на сваните е lushnu, ед. mushwan /мушван/,а античните автори ги наричат мисимианци. Бедни,горди и въоръжени до зъби,те се прославили с особена жестокост и презрение към смъртта.Все още се подчиняват на традиционните кръвни закони. Историците предполагат,че в основата на обичая кръвна мъст лежи култа към вълка.Според етнографа Вера Бардавелидзе, тук вълка се счита за мистично животно и се отнасят към него,като към брат.Вярвали,че за убитито животно останалите вълци жестоко отмъщават на убиеца и цялото му семейство. За сваните убийство на вълк е табу.Случайно нарушилия табуто,заставал пред убитото животно с непокрита глава и се извинявал.. По-късно тотема на сваните – вълкът,отстъпил място на св.Георги. Сваните наричат бойната дружина вълча глутница – свимра. Когато се роди дете веднага му окачат на шията талисман от вълчи зъби.Вълците се считат за кучета на св.Георги и веднъж в годината им устройват пиршество.Нарича се празник на вълчите факли,защото на нивите се палят факли Властителя на вълците – Мамбер можел по свое усмотрение да вързва вълчите гърла или да ги пуска срещу добитъка.Сваните използвали като шапки вълча кожа с опашката на вълка,но тъй като убийството му било табу тя била заменена. Свани от 1860г Когато над Грузия напада външен враг,сваните забравят споровете и кръвната мъст.Сванските дружини свимри,конни и пеши,се събират бързо,а над главите им лети като знаме вълча кожа ,сякаш жив вълк се носи над тях и стряска врага. http://www.twcenter.net http://www.elbrusoid.org/ Ето и едно видео http://www.youtube.com/watch?v=UIv6JpLG7AM&feature=player_embedded

В цитата става въпрос за събития от 7- 6впр.х,където се упоменават скити.Ясно е ,че в огромната безпределна Скития живеят разни народи.Характеристиката ,която дава Херодот говори за конен народ.Може би в този смисъл е и видеото на Скуби,понеже периодично в Европа се изсипват разни конни народи от нищото или от безграничната Скития.Претенциите на руснаците ги разбирам именно в този смисъл,че в Скития живеят разноезични племена.Иначе претенденти за потомци най-вече на царските скити на Херодот - бол. Но тежка е царската корона и е само за избрани Шегувам се . За европеидните мумии също има доста претендиращи .Дали са българи Виж ,ако на челото му имаше тамгосано - bulgar...Ето една версия - 3- 2хил.г.пр.н.е. на изток се отправя европеидно кавказоезично население...

В карачаево-балкарския език : къобарыргъа - отколоть

Съгласна.То само това ни спасява.

Здравей! Ами аз не съм забелязала такова нещо.Може би са по-чувствителни на тема "факти и фактически материал" За съжаление понякога той не е много обилен и е трудно да се правят категорични изводи. Тезите за прародина на индоевропейците сигурно не са една и две.Проблемът според мен тук е ,че вероятно пред археолозите стоят още много открития и изследвания и вероятно изводите ще се менят ,а с тях и прародините. Древна държава едва ли ,но например скитите ,които описва например Херодот.Ето едно описание на скитите: "В 672 году до н. э. объединенное киммерийско-мидийское войско напало на Ассирию. Ассирийский царь Ассаргадон обратился за помощью к скифам, жившим тогда в Средней Азии. Союз был заключен, и к 650 году до н. э. скифы вытес¬нили киммерийцев из Северного Причерноморья, одновременно найдя себе великолепную среду проживания и уйдя от теснивших их самих более сильных евразийских кочевни¬ков, которых Геродот называл массагетами и исседонами. С этого периода скифы больше не упоминаются в ассирийских источниках.Геродот так писал о скифах: "Никакой враг, напавший на них, не может ни спастись от них бегством, ни захватить их, если они не захотят быть открытыми: ведь народу, у которого нет ни городов, ни укреплений, который свои жилища переносит с собою, где каждый -- конный стрелок, где средства к жизни добываются не земледелием скотоводством, и жилища устраиваются на повозках -- такому народу как не быть не¬победимым и неприступным".Скифское племенное объединение являлось военной демок¬ратией с народным собранием лично свободных кочевников, советом старейшин и племенными вождями, приносившие богу войны вместе с жрецами человеческие жертвы.Скифский союз племен состоял из трех групп, которые возглавляли свои цари с наследственной властью, один из которых считался глав¬ным. У скифов существовал культ меча, были высший муж¬ской бог, изображавшийся на коне, и женское божество -- Великая Богиня или Мать Богов. Войско состояло из поголовного ополчения всех боеспособных скифов, кони которых име¬ли узду и седло, что сразу же давало преимущество в бою. Воинами могли быть и женщины В скифском кургане у села Шелюги Акимовского района Запорожской области в полукилометре от Молочанского лимана обнаружено погребе¬ние шести скифских женщин-воинов. В кургане найдены ожерелья из золотых и стеклянных бус Скифы атаковали противника лавой маленькими отрядами в конном строю в нескольких местах одновременно и притворно убегали, завлекая его в заранее приготовленную западню, где воины врага окружались и уничтожались в рукопашном бою. Главную роль в сражении играли луки. Отряды кон¬ных скифов могли быстро совершать большие переходы, ис¬пользуя в качестве провианта стада, идущие за войском В 612 году до н. э. оправившиеся мидя¬не с царем Киаксаром,сумевшим заключить союз со скифа¬ми, захватили Ниневию, столицу Ассирии Скифы образовали союз всех местных племен, начала вы¬деляться военная аристократия, появилась прослойка жре¬цов и лучших дружинников -- Скифия приобретала черты государственного образования. " А.Р.Андреев. История Крыма

Ами поздрав тогава за най-добрата гимназия ! От

Според мен в такива решителни моменти,човек просто трябва да си пъхне главата в огъня, пък квото ще да става.Дори и да се пожертват човешки животи.Изисква се безпрекословно подчинение на заповеди и човек,който да внуши и изиска такова.На мен също Волов ми харесва повече,но той не е достатъчно безрасъден. А според вас имало ли е шанс Априлското въстание да успее ?

Браво,браво на детето!

А според мен всяка революция има нужда от хора като Бенковски,с всичките им недостатъци и Волов добре е разбирал това...Стига разбира се в мирно време да не са пак начело..

Доколкото разбирам свободолюбието е много силно развито в някои от тези етноси.Само по-силни народи с традиции в централизацията на управлението са ги обединявали в по-крупни образувания.Кумиките и арабите са използвали мюсюлманството наистина като обединяващ фактор,но пък когато властта на кумиките намалява започва процес на децентрализация.Чеченците например,тъй като нямали князе сами повикали да ги защитават Тарковските князе и плащали данък,но после им писва,понеже не можели да търпят властта на висшето съсловие ги изгонват.При това твърдят ,че са успели да оцелеят до днес само с общинско самоуправление и обичайно право.В края на 19в една част от кавказката интелигенция се учи в Русия и като много хора по това време са повлияни от социалистическите идеи.Може би създадената 1918г Планинска република е първия естествен опит всички етноси от Северен Кавказ да бъдат обединени,но пък болшевиките я унищожават .Сега ми се струва,че има тенденция всеки етнос да се стреми да определи своята историческа територия на обитаване и ако може да се отдели в самостоятелна автономна република.Кабардинците,черкезите и адигите искат да се обединят в Черкезка държава,балкарците също искат да са самостоятелно,ето оказва се и кумиките тръгват в такава посока http://www.igpi.ru/bibl/igpi_publ/dag_cum/kumyk-1.html Не знам каква роля играе съхраняването на етносния език.Всички тези народи ,въпреки използването на чужди езици помежду си ,съхраняват майчиния си език.Вероятно само разпространението на една религия не е достатъчно за обединение.

Благодаря за информацията ! Това намерих за Волга

Като стана въпрос за Волга имам въпрос.Имала ли е тази река някога иранско име отразено в източниците? Защото Ра,Итил,Волга не ми звучат много ирански. По въпроса за шумерите http://www.proza.ru/2007/05/27-302

Кумики и Казикумухското шамхалство Кумиките са тюркски народ ,но има разногласия между учените да ли са наследници на тюркски племена кангари,ками,кимаки,агацири,живеещи в Прикаспийската равнина или кумиките се тюркизират в по-късен етап.От втората половина на 2в тюркоезични племена – хуни проникват в степните и предпланински райони на Прикаспието.Местните племена имали политически и икономически връзки с пришълците и междуплеменен език става тюркският.Също предците на кумиките имат взаимодействие и с кавказоезичното и ираноезичното население.В северо-източния кавказки регион към 4в се обосновават 13 тюркоезични племена включително и хуно-хазарски.Най-голямо влияние в етногенезиса на кумиките оказват хазарите и кипчаките. В 14-15в в Дагестан най-голямата феодална държава било Шамхалството.То се простирало от р.Терек до Кайтаг.Резиденции биле Кумух и Тарки.Личната дружина на шамхала в Тарки се състояла от 50 конника. В Шамхалството живеели кумики,даргинци,лакци,агули,част от лезгинците,аварци.В Тарки и Ендирей живеели кумики,в Кумух – лакци.Между етносите съществувало разделение на труда – живеещите в равнината се занимавали със земеделие,а планинците с пасищно скотовъдство.Планинците можели да имат лична собственост парцел земя в равнината и така попадали под местната юрисдикция. За произхода на термина шамхал има различни версии.Според едни сведения това название управителите на Дагестан получили от арабските халифи,а по други – от персийските царе.Според народните предания титула произхожда от името на първия управител Шахбал или от думата Шам – Сирия и селището Хал откъдето бил произходът на Шахбал. В едно сведение се съобщава,че арабския пълководец Абу Муслим по молба на жителите на Кумух построил джамия в 777г и поставил за управител Шахбал.Освен това те присъединили арабския титул гази към названието на селището – Казикумух.Други сведения съобщават,че кумухските бекове водили ожесточени боеве срещу Абу Муслим,но претърпели поражение.Тези,които не искали да приемат мохамеданската вяра биле убивани. Всички управители в Дагестан се подчинили на властта на Шахбал.Жителите на провинциите Хамры, Кюра, Куба, Гулечан, Курах, Ахты, Хнов, Рутул, Цахур, Кумук, Авар, Карах, Гидат, Тарки, Агран и Андри , биле задължени да му плащат данък,а в случай на война управителите на Кайтаг и Табасаран биле длъжни да предоставят своята войска. Народни предания твърдят,че в джамията Бургъай се намира гробът на Шахбал. Властта на шамхала била изборна,а също се избирал бъдещия наследник на шамхала носещ титула крым-шамхал и обикновенно бил носен от управителя на Буйнак.Званието на този управител се предоставяло на старшия в рода след шамхала.Народното предположение твърди,че този титул произлиза от кумикския израз ярым-шамхал,което означава половин шамхал.Крым-шамхалите често организирали интриги срещу шамхалите и понякога успявали да отнемат владенията от старшите братя. Според Р.Г.Маршаев думата шамхал произлиза от шам – Сирия на лакски и хъул,хъал – афикс в лакския език,който се явява принадлежност на лицето към определен род.В този случай шамхал означава – произхождащ от Сирия.Х.М.Хашаев предполага,че думата крым-шамхал произлиза от думата хъириб – следващ /в балхарския диалект на лакския език./ Е.Н.Кушева иследва реда на наследяване на властта в шамхалството.Наследяването на властта не било по права линия и не било свързано с определен шамхалски удел.Шамхала се избирал от старшите членове на шамхалския род свързани с ралични феодални владения.Едновременно се избирал и крым-шамхал – бъдещия шамхал.Изборите се извършвали на събрание на «князей и мурз, и «лучших людей» всей Кумыкской земли».Церемонията се извършвала по традиция в Казикумух,в резиденцията на шамхала.Избрания шамхал подарявал на уздените коне,бикове,овце. За огромните доходи постъпващи в шамхалската хазна свидетелства «Перечень доходов шамхалов», от който са известни 10 списъка В деветия списък се съобщава,че шамхала получава "с джамаата и общества Карак 500 овец, с джамаата «Кусрух» 300 овец, а также за пользование пастбищной горой у Хосреха 1000 овец, с жителей общества Хебелал по овце с каждого дома через каждые четыре года, с общества Чамалал 500 овец, с Тиндиба - 20 быков, с «Арчуба» - 130 овец, с жителей Хунза - 700 баранов, 700 мачаров (мерок - авт.) зерна, 60 мачаров меда и 60 ослов; с жителей Андиба - 1 бык и кусок войлока, с жителей Кадара, «Херкеса», «Дергели» и Гандзануша - половина того, что наложено на джамаат «Хунза», с жителей общества Тумал - по лиси¬це с каждого дома в год выборов нового шамхала, с жителей Мичи-хича по 1 овце с каждого дома, с жителей Акуша и Усиша - 1200 овец, с жителей Цудахара - 50 быков, с жителей Унчукатля - 8 баранов, с жителей Сунбата - 50 овец за пользование пастбищной горой, с горы Цантаб - по 80 овец ежегодно; с села Мукарк - подать точно не указана; с джамаата Танты - 7 баранов, с жителей Кунди - 160 кайлов зерна, с Карашиба - 8 баранов, с Колоба - конь для погребения каждого умершего, с Курщбе – конь, кобыла, 30 овец; с села «Хулусма» – 130 овец, с села Кунаб - 5 баранов и 19 кайлов зерна, с Буркихана - по быку и по 2 ягненка, с Дайхара - 13 кусков холста, с горы Уркан-дама- 50 овец. " Ежегодно шамхала получавал повече от 6000 овце,около 250 едър рогат добитък и около 20 бурки Основен отрасъл в стопанството на кумиките било поливното земеделие с преобладаване на зърнените култури,градинарство,лозарство.Скотовъдството имало подчинен на нуждите на земеделието характер.До средата на 19в преобладават големите патриархални семейства,начело на които стоял най-възрастния мъж,който се разпорежда с цялото имущество.Младшите безпрекословно се подчиняват на старшите,жените – на мъжете.Дълго характерен за кумиките бил "тавчу уьй" – еднокамерен дом с огнище,разположено в центъра на стаята. За улесняване на земеделския труд 2-3 семейства често се обединявали в "ортакъ" за колективен труд.При кумиките съществуват две форми:при едната заедно се извършвали всички сезонни дейности,а при другата само оранта.В останалите дейности също се практикувала взаимопомощ която се нарича"булкъа".Даргинци,аварци,лакци произвеждали за кумиките платове,дрехи,хладно оръжие,глинени и дървени посуда,продукти на животновъдството срещу жито.Кумикското зърно се реализирало и в пограничните руски градове. Освен това през кумикската земя преминавали важни търговски пътища свързващи Запада и Изтока.Това спомогнало покрай търговията със зърно кумиките да заемат ключово място в търговските отношения между кавказките народи и Южна Русия. Това е може би и причината кумикския език дълго време да бъде междуплеменен език.За да изучат езика планинците изпращали децата си за определен срок в кумикските села.По време на сватовство едно от добрите качества на кандидат-младоженеца било това ,че той знае кумикски език.В началото на 19в със специален указ Николай I заповядал изучаването на кумикски език в Ставрополските гимназии,в Моздокското,Кизлярското учебно заведение.Випускниците на тези училища се пращали при приставите като преводачи. Дребностоковото производство и интензивната търговия не могли да доведат до образуване на силна централизирана държава.В началото на 17в властта на шамхалите над отделните образувания била вече слаба.За да я засилят те свиквали събрания и сключвали съюзи .Но това не спряло разпада на шамхалството.На негово място възникнали феодални владения като Ендиреевското,Аксаевското,Костекското,Тарковското шамхалство,Мехтулинското ханство и Кайтагското уцмийство.Образували се съюзи от общини,най-големия от които е Акуша-Дарго. Първите контакти на кумиките с Русия в края на 16в са свързани с конфронтация,тъй като правителството на царя Феодор Иванович поддържал Кабарда в борбата им с шамхала за първенство в Северен Кавказ.В 1590г Русия изпраща две експедиции срещу шамхала,които биле съпроводени с опожаряване на аули,много жертви и разграбване на Тарки. Кумикските шамхали започнали да се ориентират към северния съсед и в 1614г в Москва кумикско посланничество потвърдило съгласието на шамхала.: "служити во веки и прямити и ни к которым государям не приставати" Тарковското шамхалство просъществувало до 1847г,когато рода на кумикските шамхали бил отведен в почетен плен в гр.Елизаветград днес Кировград.Границите на Теркска област съвпадали с предишните,а руските началници се опирали на управленската система официално наричана военно-народна,отчитайки местните обичаи.Само за периода 1894г-1900г от станция Хасавюрт към вътрешните губернии на Русия биле отправени 1млн 300хил.пуда зърно. Била осъществена двустепенна реформа и преминаване на латинско писмо,а по-късно на кирилица.Народът, загубил традиционното арабско писмо ,се оказал отчужден от своята хилядолетна култура.Днес учените срещат големи проблеми за прочитането на огромно количество документи.Неразчетени остават около 5 хил. ръкописа и документи от 16-18в съхранявани в централния държавен архив,в архива на МИД ,в военно-историческия архив,в книгохранилищата на Дагестан,Грузия,Азербайджан,Татария,Крим,Осетия,Ставропол,Ростов,Астрахан,Турция,Иран. Източници: http://igpi.ru/bibl/igpi_publ/dag_cum/ Б.Г. Алиев, М.-С. Умаханов. Дагестан в XV–XVI вв. (Вопросы исторической географии) / ИИАЭ ДНЦ РАН. Махачкала, 2004. С. 30-63.

В карачаево-балкарския речник намерих това: тырман этерге - ворчать попрекнуть укорять - мърмори,укорява тырманчы -ворчливый /кисел/ туурам - ломоть

Може би защото са хитри лисици и са решили да се притворят и временно да направят компромис за да прокарат все пак православието и с него и гръцкото влияние.И никога не се отказват при всеки удобен случай да гърцизират,който им е под ръка та и до днес...

Значи горе-долу съм схванала същността Слава Богу! Отдъхнах си

Всичко е много хубаво като теория,но много служно за моя акъл .Я да проверя - разбрала ли съм нещо или нищо не ми е влязло в главата.От горенаписаното следва ли,че ариите могат да се разглеждат като варвари за Дравидската цивилизация /ако има такава де / ? И заслужвали си да изучавам историята и културата на варварите с техния почти нулев принос или само си губя времето ?