Пандора

Абсолютно съм съгласна с това.Това важи и за кавказките езици. Тук пише малко за албанската вендета на руски език http://www.vendetta.su/vendetta_008.html Прочетох една чеченска история.Тъй като отмъщението трябва да се изпълни от роднина,но нямало друг,хванали убиеца и накарали 12г момче да стреля в него...Ужас !

Обичаят "кръвна мъст" Обичаят кръвна мъст е разпространен сред всички народи на Кавказ.Чеченците наричат този обичай чир,а ингушите пха.Кръвната мъст няма давност,но може да се достигне до прошка и примирие,прекратяване на кръвната мъст.След исламизацията на Северен Кавказ 16-17в към горския обичай – адет,добавили някои шариатски норми.Позволявало се да се убие само извършителя на простъпката.Ако виновника умирал в чужбина или следите му се загубвали,се позволявало убийството на неговия брат.За убийството на жена,ако тя не е войн и не е убита в сражение ,се разрешавало убийството на двама мъже.Когато целия народ е пред бедствие кръвните врагове сами се помирявали.Преди 65г,по време на депортацията и ингушите се качвали на влаковете,много от тях викали в тълпата:предайте на този и този ,че прекратяваме враждата. Известните боеви кули в Ингушетия служили и за убежище на преследваните от отмъстители и понякога не ги напущали до края на живота си,а имало опити и да бъдат щурмувани от враждуващия род. Повод за начало на обряда може да бъде убийство,раняване,похищаване на девойка,присвояване на земя,оскърбяване на гост ,на честта или на домашното огнище.Ако се установи,че убиецът е виновен за спречкването,при родствениците му се отправя старейшина на селото или далечен роднина на жертвата ,който съобщава решението за начало на вендетата.Ако убиецът живее в едно и също селище с жертвата,той заедно със семейството го напуща колкото се може по-далеч или както се казва става «Луровелла», или «скрывающийся от кровной мести». Съществуват няколко начина за прекратяване на вендетата.Виновникът за убийството може да влезе в дома на семейството на убития ,да се доближи до майка му и да целуне гърдите и.Така той става млечен брат на убития.Или да вземе в ръка веригата на която виси котела над огнището.Тази верига е свещена и се предава от поколение на поколение.Тези способи обаче практически са почти недостижими.При изпълнението на самото отмъщение пък има специфични нюанси:раняването трябва да се нанесе на същото място и със същото оръжие,което използвал убиецът.Дори и раненият да не умирал отмъщението се считало извършено. Примирието се извършва след достигане на принципно съгласие.В определен час на място край селото се срещат представители от двата рода облечени в тъмни дрехи и с покрити глави и без да вдигат глави и да се поглеждат в очите.След приветствия и молитви,роднина на убития трябва да обръсне главата и брадата на виновника.Счита се,че ако при бръсненето той не се поддаде да пререже врата на врага си ,значи наистина му е простил. В 19в по времето на имам Шамил се приема,че потърпевшата страна може да избере кого да убие.Например ,ако убиецът е не много уважаван човек,можело да убият неговия брат,за да се нанесе по-дълбока рана на рода. Ако за виновността на няма достатъчни доказателства,подозираният трябва да извърши клетва пред неговите роднини,тъй като клетвопрестъплението се счита за голям грях.Ако с него дойдат малко роднини,обикновено го изпращат с думите :Доведи и старците да разделят с тебе клетвата.Ако въпреки това подозираният в убийство даде лъжлива клетва,прошката се анулираАко убиецът бъде убит от приятел,а не родственик,това се счита за ново убийство Да отмъсти може и жена-сестра или майка ,ако в семейството няма мъж.В К омсомольское ,селище в Урус-Мартановски район се помни случай на неотдавна починала жена,която живеела с едно желание – да отмъсти за смъртта на брат си.Тя се заклела да извърши това,а ако не успее ще носи винаги мъжки панталони,които облякла след смъртта му. Хевсурите наричали прославен този,който отмъщавал за кръвта на свой роднина.Убивайки кистинец/вайнах/ хевсурът се завръщал в дома си именит и с него се гордеел целия род.Посвещавали му песни и стихове,а неговата история се предавала през поколенията.Ако хевсурът не бил прославлен ,за него жените не желаели да се оженят.Според грузинците ,убитият кистинец става слуга на убития от него хевсур в бъдещия живот.Хевсурът режел дясната ръка на убития за доказателство на своето геройство и я прикрепял към стената на своята кула.Героят се оценявал по количеството отрязани ръце. За тези времена е останал един виц за хевсура «Понедельник — я печален; Вторник — я печален; Среда — пришел Асланбек, убил моего брата; Четверг — пошел я, убил отца Асланбека; Пятница — пришел Асланбек, убил моего отца; Суббота — пошел я, убил его сына; Воскресенье — я печален». По времето на масови миграции се усложнява стопанската и политическата дейност на народите,извършва се разеединение на кръвнородствените колективи и етническата интеграция,започва образуване на полиетнически колективи.Отделят се малките семейства и осъществяването на обичая кръвна мъст става опасно и рисковано.Кръвнородствените интереси започват да отстъпват пред военно-политическите. Източници: www.chechen.org www.vendetta.su На този сайт също може да се прочете за прилагане на вендета при албанци,пущуни,немци и др.

Интересно видео.Има на какво да се замисли човек.Хубаво е ,че британците навлизат в нова епоха,но ние кога ще навлезем в нея не виждам

Хубаво видео,но нещо музиката не ми пасва .Липсва ми тропот на коне... Ёрюзмек

Счита се ,че кипчаките са потомци на сирите/сиры или сйеяньто/.Образуваната от тях държава в 630г е разрушена от китайците и уйгурите.След разпадането на Хазария кипчаките преминават р.Волга след огузите.Към 12в основната маса кипчаки била съсредоточена на левия бряг на р.Днепър.В средата на 11в кипчаките проникнали в предкавказките степи,в Дагестан се заселили т.н. дербентски кипчаки.Грузинския цар Давид IV Строител използвал кипчаките срещу селджуките.Около 5хил кипчаки биле включени в неговата гвардия.Една част от кипчаките остават в Грузия завинаги вероятно в грузинската област Борчалы. http://www.krugosvet.ru/enc/istoriya/KIPCHAKI.html Арабския историк Ибн ал-Асир (1160-1233 гг.) предоставя интересна информация за монголо-татарското нападение в територията на аланите: «В 1222, после нападения на лесгов, татары двинулись на территорию аланов. Узнав об этом, те обратились к кипчакам за помощью, и вместе с ними встретили захватчиков в сражении. Однако, ни одной из сторон не удалось одержать победы. Тогда татары послали к кипчакам вестников, взывая к тюрко-монгольскому братству и предлагая им часть предыдущей добычи в обмен на их отступничество: «Мы с вами - одного рода, эти же аланы вам не родня, даже по религии они являются христианами, а вы другой веры». Так между ними было заключено соглашение о ненападении, и, получив товары, о которых было уговорено, кипчаки ушли. Сразу после этого, татары напали на аланов и перебили их, совершая все виды злодеяний, грабя и захватывая пленников. Однако, они не сдержали свое слово и беспощадно обрушились на кипчаков, которые, доверяя соглашению, разошлись и, оказавшись застигнутыми врасплох, были вынуждены искать убежища в горах и болотах» (Алемань 2003: 337)

Имам един въпрос.Тъй като аз не съм лингвист и не мога да дам оценка на една статия,ако някой от пишещите тук лингвисти има време и интерес може ли да анализири и напише някои бележки.Статията е от Валентин Стецюк и в нея се разглеждат 173 скитски думи от ономастикона на В.П.Петров.Според Стецюк 80 имена имат чувашко тълкуване,още 30 едновременно чувашко и афганистанско тълкуване.На основата на кюрдския език могат да бъдат обяснени около 30 имена,а около 40 имена имат различно тълкуване от чувашки,ирански,балтийски и др.езици. http://alterling2.narod.ru/Rus/DruhaRusB.doc

Това нарочно ли го пишете или бързо забравяте? Веднъж вече ,ако се не лъжа отговарях на това. Официални теории:1.кипчаки дошли по време на Златната орда 2.кавказки племена+алани+кипчаки като от последните получават тюркския език. Аз не съм лингвист и не познавам тюркските езици,но ето едно мнение: "Во-первых, как известно, язык кипчаков - был «йокающим», аналогичным языку ногайцев, а карачаево-балкарский - «джокающий». Во-вторых, наличествует вопрос: откуда вообще взято, что кипчаки заполонили когда-то горы Алании (Карачая и Балкарии), в результате чего, якобы, произошла поголовная «ассимиляция ираноязычных алан»? Когда и как это могло произойти?"Тахир.Моллаев

В книгата е посочено съобщението на летописеца Леонти Мровели в «Жизнь картлийских царей»,когато персийският принц Мириан води със себе си и заселва 40хил.войни в Кахетия,а също и по-късно призовава и сродника си Пероз. Също може да прочетете в темата "Армено-персийските войни" http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9866&view=findpost&p=122437

Това може да се дължи и на това,че кавказките езици са съхранени в своя архаичен вид и по-малко са подложени на съвременно развитие.Върху осетинския има и нахо-дагестанско влияние,което в гореспоменатата книга също се отчита.Също има голяма разлика между дигорския и иронския диалект: "В осетинском языке выделяют два диалекта — диго́рский (распространён на западе РСО-А и в Кабардино-Балкарии) и иро́нский (на остальной территории РСО—А и в Южной Осетии) — различия между ними значительны. Говорящие на разных диалектах обычно плохо понимают друг друга, если не имеют достаточного опыта общения на ином диалекте. Обычно носители дигорского диалекта (около 1/6 говорящих) владеют и иронским, но не наоборот. о 1937-го года дигорский диалект осетинского языка в РСФСР считался языком, для него был разработан специальный алфавит, основана литературная традиция. Однако в 37-ом дигорский алфавит был объявлен «контрреволюционным», а дигорский язык был вновь признан диалектом осетинского языка[15]. В основу литературного осетинского языка положен иронский диалект (с незначительными лексическими заимствованиями из дигорского), на нём вещает Северо-Осетинское радио и телевидение, выходит ежедневная республиканская газета «Рæстдзинад». Основоположником осетинской литературы считается поэт Константин Леванович Хетагуров (осет. Хетæгкаты Къоста)." Още някои подробности пише в Уикипедия.Аз обаче не съм лингвист и повече от това нищо не мога да кажа.

По принцип въпросът с диалектите говорени в Персия и Сасанидски Иран е интересен - дали няма някоя книжка по този въпрос?Що се отнася до иранските заселници - гарнизонна войска,те могат да произхождат от всички краища на ираноезичния свят.В този смисъл са интересни резултатите от генетичните изследвания за Северна и Южна Осетия.

През м.август тази година излезе книгата Новый взгляд на историю осетинского народа на автора Тахир Моллаев,роден 1972г в гр. Тырнауз Кабардино-Балкария.Завършил е факултет по романо-немска филология в КБГУ и аспирантура в ВГИ в гр Нальчик. В своята книга авторът излага някои свои доводи и съображения за произхода на осетинския етнос в Кавказ.Тезата на автора е ,че основна определяща съставна част на осетинския етнос са ирански заселници по времето на сасанидите,когато за защита на кавказките проходи се изграждат от персите много укрепления с войскови гарнизони.Авторът конкретно визира едно такова заселване на ирански войни в Кахетия описано от летописеца Леонти Мровели в «Жизнь картлийских царей».,когато иранския принц Мириан се жени за дъщерята на Аспагур: "Как только внял царь Касре упованиям картлийцев, женил он своего сына Мириана на дочери картлийского царя, дал картлийцам в цари сына своего и посадил его во Мцхете… Оставил (Мириану) сорок тысяч отборных всадников… Да заключил договор с картлийцами о том, чтобы все ворота ,крепости и города были бы под властью персидских отрядов... Царь двинулся и забрал все ущелья кавкасианов, учредил всюду (своих) мтаваров и повелел им повиноваться сыну его Мириану, и повелел Мириану, сыну своему, и воспитателю Мирванозу, дабы воевали против хазар ... Тогда Мириан прервал (военные) действия против хазар, призвал из Персии сродственника своего из царской семьи по имени Пероз. Последний привел с собой большое войско. Выдал он замуж за этого Пероза дочь свою и пожаловал (им) земли от Хунани до Бардава, по обоим берегам Куры, назначив его там эриставом..." Според автора името на осетинското общество Ирон,Иристон има пряк произход от името на иранската държава ,установено с идването на сасанидите на власт – Ирон,Эрон.В книгата също се разглеждат и някои особености на осетинския език отбелязани още от Абаев.В средновековния период автора свързва осетинците с упоменаваните на Кавказ цанари,които контролирали централнокавказките пътища и извършвали и митническа и налогова дейност.В по-късно време със същата дейност се занимавали и някои осетински родове.Окончателния извод в книгата е че осетинския етнос е резултат от смесването на автохтонно кавказко население вайнахи и ирански заселници.В книгата също се разглеждат няко въпроси касаещи скити,алани и държавата на Чингизидите Някои цитати: "Фонетическая форма этнонима «арий» - «ир» - результат имманентного, внутреннего развития из древнеиранской формы, получившей настоящее фонетическое оформление только к первым векам нашей эры. И потому, исходя из этого, и некоторых других оснований, можно уверенно констатировать факт, что самоназвание осетин – ирон, напрямую связано с Ираном периода династии Сасанидов. ... Осетинское «Сказание об Ирбараге», записанное в 1865 г во Владикавказе, также подтверждает данную концепцию. Начинается оно так: «Когда Иры жили на востоке, то это было для них золотым веком, потому что они покорили всех. Могущественный властитель иров назывался Ирбараг, то есть Всадник Ир. Даже среди красивых иров Ирбараг был самый красивый, самый храбрый и всеми любимый. Его галуан стоял в высоких до неба горах, куда было трудно залететь даже ласточке» ..... В древнегрузинском источнике «Мокцевай Картлисай» сообщается, что Иран и Византия, по взаимной договоренности, ежегодно выплачивали цанарам вознаграждение за то, что те охраняли Дарьяльское ущелье и регион Закавказья от вторжений с севера кочевых племен. Этимология слова «цанар/санар» представляется возможной с позиции карачаево-балкарского языка, на котором оно буквально значит «тот, кто посчитает», сана – «посчитай», санар – «тот, кто посчитает». Такое название закрепилось за потомками мириановских всадников – цанар/санар в связи с тем, что они контролировали центрально-кавказские перевалы, и по существу выполняли роль таможенников. Этнографический материал показывает, что это оставалось традиционным занятием осетин вплоть до 19 века" http://oset-history.narod.ru/

Да опитам и аз,надявам се да не повторя някого Победата над слабия е все едно поражение.арабска мъдрост Поражението не е най-лошия от неуспехите. Да не съумееш да се опиташ - ето кое е истинският неуспех.Дж. Вудберн Считай труда за почивка, когато пред тебе има велика цел.иранска мъдрост

Нямам нищо против и да е така.Просто се казва: "За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, " Лявата страна на моя саракт.Останах впечатление,че описва част/от нещо/,която имено е наречена саракт

Едно предложение - понеже нещо се дава на брата,възможно ли е саракт да се употребява в смисъл - част,удел,половина от територия? Например на кар.-балкарски жарты-къурту-наполовину

"Беренде́и, берендичи, берендии (др.русск. береньдѣи, береньдичи, точная этимология не установлена[1]), также встречаются названия бродники, берладники — люди разного происхождения, возможно тюркского жившие и кочевавшие в южнорусских степях, в 1097 г. заключили союз с печенегами, в 1105 г. потерпели поражение от половцев и с 1146 г. (в составе чёрных клобуков) стали данниками (вассалами) русских князей. Название в летописях исчезает к XIII в. Берендеи считаются предками украинских казаков, в частности на это указывает их столица - Переяслав (один из будущих центров Войска Запорожского Низового), а также то, что на Южной Руси принципиально возможно было только полукочевое скотоводство (на зиму скот должен находиться в зимовьях), поэтому характер жизни этих людей должен был отличаться от жизни кочевников Средней Азии, Крыма или Каспия." С конца XI века берендеи с согласия киевских князей осели на Киевщине (преимущественно в Поросье, вдоль реки Роси) с обязанностью принимать участие в походах киевских князей. "Берендеи отличались от обычных наемников жестокостью по отношению к степнякам, что указывает на возможное их отличие от других кочевых племен, которые скорее всего захватили их земли, как это не раз встречалось в истории южнорусских степей. В XIII веке, во время монголо-татарского нашествия, берендеи частично ассимилировались с Золотой Ордой, частично ушли в Болгарию." А тук пише също," черные клобуки — несомненно было родовое по отношению к берендеям и торкам, принадлежавшим к одной и той же семье тюрков, некогда кочевавших в Азии" http://www.bibliotekar.ru/beb/112.htm

И къде е тази подтема ?

Ясно,благодаря

Попаднах на едно видео - старинна кумикска песен http://www.youtube.com/watch?v=J5MuQKuSa7U&feature=related

За сега открих това: "Ну и, конечно, зелень. Это и основа кухни и её главное достояние. Без зелени и разнообразнейших овощей грузинский стол просто немыслим. Хорошо известны даже за пределами страны знаменитый деликатес из маринованных молодых побегов кустарника "джонджоли", различные соленья и маринады из перца, помидоров, огурцов и знаменитая маринованная капуста по-грузински, пряная смесь из трав в ореховом соусе - "пхали", "цицмати", "праси", блюдо из фасоли с острыми специями "лобио" (рецептов приготовления лобио насчитывается более четырехсот!!), различные свежие овощи с соусами сацебеле и сациви, суп из красной фасоли и тысячи других оригинальных рецептов. Отдельную гордость грузинской кухни составляют соусы - "аджика", ореховые соусы "баджа" ("баже") и "сацебели", знаменитый соус из дикорастущей алычи и красного перца - "ткемали", ну и, конечно, кинза/кориандър/, эстрагон, базилик/босилек/, чабрец/мащерка/, лук, мята, перец, чеснок и сотни других "зеленых приправ" во всевозможных комбинациях. При этом характерной чертой приготовления местных соусов является то, что изготавливаются они только из натуральных компонентов, с минимальным вмешательством в виде обжарки или тушения, что придает им особый вкус и аромат." http://countries.turistua.com/ru/gruziya-kitchen.htm "Има ли грузински подправки, които не си срещала в България?Много са малко... Хмели-сунели е грузинска смес, подобна на шарената сол. В нея се слагат повече подправки и е по-люто. В съкратения си вариант тя се прави от 1-2 % червен пипер, 0,1 % шафран и босилек, кориандър, майорана и копър. Има едно растение – рейхан – прилича на магданоз, но с лилави листа." http://nazarinino.blogspot.com/2008_10_01_archive.html

Този човек прави разграничение между българско,аланско и хазарско погребение

Scubi,ще пробвам,но не обещавам нищо.Преди време четох за разни кавказки кухни,най-вече азербайджанската и си спомням,че имаше някаква специална кавказка трева,но трябва да проверя.

Кухненски общокавказки комплект Соган-долма Обичайно лезгинско блюдо - хинкал

"Бо́тлих (авар. Болъихъ) — село (аул), административный центр и крупнейший населённый пункт Ботлихского района Дагестана. Село расположено на западе Дагестана, в 252 км к юго-западу от Махачкалы, в ущелье Андийского Койсу (составляющая Сулака). Дорога, проходящая через перевал Харами (2177 м), ведёт в Чечню (Ведено). Население — 10,4 тыс. жителей (2002). Ботлихцы (самоназвание Буйхади) говорят на Ботлихском языке." Крепост в Ботлих Дагестанско село И малко хумор - проверка за проходимост

Аул Ахты 18,2 хил.жители предимно лезгини Мост На брега на р.Ахты-чай Лезгински ансамбъл