На пръв поглед така поставения въпрос "Каква е ролята на българите в тяхната собствена държава" изглежда безумен, но ... доколкото българската държава е била мултинационална и мултиконфесионална то въпроса си е напълно резонен.
Нека започнем да разплитаме кълбото. Какви народи първоначално влизат в българската държава? Преди обаче да кажа стандартните неща българи, славяни, заварени ромеи ще направя кратка разборка по територии. До кан Крум България обхваща три големи дяла. Мизия, Дакия (може да се каже и Влашко, но термина ми се вижда некоректен, доколкото в разглеждания период няма никакви власи) и отвъддунавска България (от устието на Дунав на изток. Прочее този термин също не е напълно коректен, доколкото и Дакия/Влашко също са оттатък Дунава). След като обясних какви термини използвам трябва да внеса и още едно уточнение. За никакви числа през този (а и през други) не може да говорим относно населението. Поради това сме принудени да оперираме с превъзходни степени многобройни, огромни, море и прочее. Тези превъзходни степени може да извличаме от два източника, първия са древните автори които говорят за броя на хората и резултатите от тези или онези исторически събития. Ако мога да осъвременя тази превъзходна степен тя е приблизително следната. Щом германците побеждават французите през 1941, а руснаците побеждават немците през 1945 значи руснаците са много по силни от французите. След като изясних с какви инструменти смятам да боравя може да пристъпя и към конкретното изложение.
1 Отдъддунавска България. Какво знаем за нейното население? Отговора е- твърде малко. Знаем, че северно от дунавската делта са били заселени пленените ромеи. Това показва, че там населението е било малобройно. Знаем, че местният български управител за да воюва с тях наема маджари, тоест те са живели наблизо и там българи практически е нямало. Знаем, че при цар Симеон там е маджарския Ателкуз. Крайния извод е- Отвъддунавска България е слабо населена и там българи практически няма.
2 Дакия. Знаем, че този район през 6 век е населен от многобройни и свободолюбиви славяни които издържат тежки войни с авари и ромеи. От къде знаем, че са многобройни? Ако бяха малцина нямаше да издържат аварския натиск. Какво се случва впоследствие с тях? Моята теория е, че именно тези славяни през първата половина на 7 век завладяват Мизия и се поселват там. Съответно това намалява бройката им в Дакия и може би в средата на 7 век Дакия е завладяна от аварите. Впоследствие Дакия е завладяна от българите. Археологически е доказано, че там има население което е идентично с това живеещо в Мизия. Може да предположим, че става въпрос за славяни. Колко многобройни са били те? Най краткия отговор е- не знаем. Показателно е обаче маджарското нашествие при цар Симеон. Както вече съм казвал, възможно е то изобщо да не е засегнало Дакия. Ромейските историци говорят само за боеве в Мизия. Самият факт, че тази територия изобщо не се спомената показва, че там населението е било сравнително малобройно.
3 Мизия. Тук вече населението се състои от славяни и българи. Колко многобройни са били те? Факта, че българската държава воюва доволно успешно с Византия показва, че в Мизия населението е твърде многобройно и българските канове имат достатъчно човешки ресурс да водят тези войни. Какво е съотношението между българи и славяни? Най краткия отговор е - не знаем. Но нека видим някой маркери. България е фактически федерация, при която славяните запазват голяма автономия, даже си имат своя армия. Кановете понякога използват славянските бойци, понякога не, а понякога воюват с тях. Това показва едно- българите сами по себе си са достатъчно многобройни да воюват с Византия, но когато стане напечено са принудени да ползват славянска помощ. Ако българите бяха малобройни, то те щяха да са принудени винаги да използват славяните (така например правят аварите, те задължително използват славяни в своите войни).
Сега идва ред да опишем ситуацията в България след разширението при кан Крум на север и кан Пресиян на юг.
1 кан Крум и аварите. Какво знаем за аварския хаганат и неговото население? Да започнем отзад напред. Гепиди. Знаем, че гепидите си живеят в Трансилвания и никъде не се местят. Те очевидно са малобройни и с времето асимилирани от други народи. Практическо значение за нас те нямат. Българи. Знаем, че в аварския хаганат живеят някакво количество българи които са доволно многобройни (позволяват си да искат властта и да воюват за нея). Впоследствие част от тях заминават за Византия. Очевидно след разделянето и двете групи стават не особено силни. Авари. Знаем, че аварите са голяма сила и се отнасят особено лошо със славяните. Може да кажем, че в Аварския хаганат съществуват две раси висша и низша. Висшата са конниците (авари и българи) и низша - славяните. Знаем, че до самия край на хаганата това разделение остава. Къде обаче имаме подобна сегрегация? Ако погледнем историята отговора е- там където имаме малка група хора държаща властта и голяма група подчинени. Съответно малцината управляващи умислено сегрегират своите, за да не бъдат отнесени от морето на подчинените. Подобна е ситуацията например в Латинската империя където французите така и не се смесват с местните гърци, или съвременните колониални общества, където малцината бели колонисти не влизат в брачни съюзи с местните туземци. Това показва, че аварите са малцинство по отношение на славяните, дори когато огромен брой славяни през 7 век се отделят от тях и заминават на балканите. Славяни. Най многобройния народ в Аварския хаганат.
От всичко казано дотук стигаме до извода, че когато кан Крум присъединява Аварския хаганат към България той взема най вече едно славянско население. Знаем, че някакви авари са били преселени в Мизия. Но единственото им споменаване показва че са били крайно малобройни. Унгарските историци твърдят, че са заварили авари в Панония, но дори и да е било така, то крайно неясната им позиция показва, че са били твърде малобройни.
2 кан Пресиян. Смята се, че при кан Пресиян към България е присаединена Македония и части от днешна Сърбия. Кой живее там и доколко населението е многобройно? Знаем, че на юг от Дунав живеят няколко славянски племена тимочани, браничевци и моравци. Какъв е броят им? Не знаем. А инцидентното им споменаване ни пречи даже да ги сравним на превъзходния принцип.
Солунските славяни. За тях знем, че са твърде многобройни. Ромейските историци са оставили достатъчно подробни описания на войните с тях от които става ясно едно- солунските славяни са твърде многобройни. Дори бих се изкушил да кажа най многобройния народ на балканите. Факта, че нямат своя държава и обща власт ги обрича на поражение. Ромеите ги бият на части и подчиняват. Впоследствие се присаединяват и българите. Част от солунските славяни са преселени в Мизия, други по на север в Македония и Албания. Час от тях стават българи, други гърци.
Тук идва време за едно много интересно сравнение по степен на превъзходство. Знаем, че солунските славяни са твърде многобройни (може би и най многобройния народ на балканите), от друга страна обаче те губят противопоставянето с ромеите. За разлика от тях българските канове опирайки се най вече на българите в Мизия и частично на мизийските славяни спечелват протовопоставянето с Византия. Ясно е, че различния резултат се дължи най вече на факта, че българите имат своя държава. От друга страна, както казах, ако българите бяха много по малко от мизийските славяни нямаше да се опитват да минат и без тях. А броя на войниците е твърде важен. Тоест аз бих нарисувал следната картинка. Ако приемем, че солунските славяни са 100%, то населението на Мизия би било примерно 80%. От тези 80% примерно половината или малко по малко са били българи, а останалите славяни. Тоест за мен броя на българите спрямо мизийските славяни е бил от 30% до към 50%.
Откъде идва надмощието на славяните спрямо българите? Аз си го обяснявам така. Изначално българите са 30 до 50% от населението на Мизия (центъра на държавата), впоследствие там постоянно са преселвани славяни, което увеличава броя им спрямо българите. Впоследствие, когато са включени също славяните на юг от Дунав (тимочани, браничевци и прочее) и солунските славяни броя на славяните в България нараства рязко.
Ту стои обаче въпроса за езика и обичаите (културата). Как се случва така, че българите изцяло забравят своя език и обичаи. Те както казах са твърде многобройни, дори и да са част от мизийското население. Все пак живеят компактно и колкото и от солунските славяни да се присаединяват, те си живеят в Македония. Да част са преселени в Мизия, но само част. За мен е много сложен въпроса кога българите забравят своя език. Може би още от ранно време славянският е бил лингва франка на балканите? Другото което се питам е защо няма текстове на български с кирилски букви от времето на цар Борис и цар Симеон? Както знаем аристокрацията през цялото време е българска- не славянска. А грамотните хора са изключително аристократи и по първи хора- тоест почти изключително българи, не славяни. Как пък не написаха един текст на родния си български, а все пишат на славянски? Дали това не означава, че по времето на цар Борис и цар Симеон българите вече са забравили своя роден език и си служат изключително със славянски?
Абе не е баш така. В Карлово автобусите са си с нафта, през деня са почти празни и се пълнят само сутрин и вечер когато хората отиват/връщат се от работа. Линията на "четворката" която аз ползвам най много се движи през половин час, и се обслужва от две фирми. Едната вози на 60 ст, а другата прави дъмпинг и вози на 40 ст. Явно им излиза сметката и така, защото аз не съм видял частна фирма да работи на загуба.
