Frujin Assen

Булгароиде, пак ще ти кажа едно ЧЕТИ! Преди да пишеш, поеми дълбоко дъх и чети! https://en.wikipedia.org/wiki/Silesians Силезците са СЛАВЯНСКИ, повтарям СЛАВЯНСКИ народ живеещ най вече в Полша, но също в Чехия и малцина в Германия. Те НЕ СА немци и НЕ ГИ ВЛЕЧЕ към Германия.

Това ми хареса.

Ръководството на Каталония обяви референдума за състоял се. От тези които въпреки полицейските палки гласуваха 90% (от 2,26 милиона гласували) са казали "Да" на отделянето. Главата на Каталония Пучдемон е обявил, че Каталония е завоювала правото си да стане независима държава. Правителството в Мадрид проигнорира всичко това и се държи така, сякаш никакъв референдум не е имало. От Ес са препоръчали на Мадрид да преговаря с Барселона за да се избегне ескалация на напрежението. Полицейския бой по улиците обаче доведе до взривно разрастване на каталанския сепаратизъм и огромни митинги по улиците. Още по тревощно за Мадрид е, че местните власти практически отказаха да се подчиняват и помагаха за провеждането на референдума. При невъзможността да се опре на местни силови структури Мадрид беше принуден да прехвърли хора от други части на Испания което започна да прилича на мека, но силова окупация. Това отново е в полза на сепаратистите, които с пълно право могат да твърдят, че насила са удържани в Испания.

Същото нещо което сега се случва в Каталония забелязвам и в СССР. Като слушам най вече Дмитрий Пучков, но и други те разказват приблизително следната картина за разпадането на СССР. Прибалтийските републики сами си навиват на пръста "Ние сме най развитата част от СССР, най богати, отгоре на всичко сме и европейци, ако се отделиме ще сме по богати". От друга страна в Украйна настроенията са "Стига ги хранихтутихме тия москали (Украйна произвежда най много селскостопанска продукция в СССР), ако продаваме това което сами произвеждаме ще сме много по богати". В Русия ситуацията е била подобна "Ай сиктир с тия средноазиатци, ако парите които даваме на тия лентяи си оставаха тук (Русия и отчасти Украйна са нетни донори на останалите републики от СССР) щяхме да сме много по богати". Изглежда смешно, но в самата средна азия също се чувстват обидени "Тия от Москва ни прибират всичките ресурси, после ни подхвърлят трохи, ако сме сами ще сме много по богати". Основната идея е, НАЦИОНАЛИЗМА! Ако се отделим от Испания ще сме по добре! Ситуацията в Каталония показва, че национализма е жив и здрав въпреки опитите на либералите да го погребат. Колкото до страховете, че каталонците ще умрат от глад, това разбира се са глупости. Те същото говореха и за англичаните като излизаха от ЕС и за гърците при които имаше криза. Както казваше един приятел- "Ще повярвам, че в Гърция има криза, като дойдат гръцки гастарбайтери в София". Та и аз ще повярвам, че в Англия и Каталония има криза когато дойдат англичани, каталонци в София като гастарбайтери.

1 Европейския парламент е одобрил референдума. 2 Насилието не е майтап работа в Каталония. Каталонската полиция, пожарна и други местни власти са влизали в сблъсък с националната полиция и гражданската гвардия.

Демек "българите" в лицето на бай Иван Гламавия и Гуньо простия решават един ден докато си пият ракията да воюват с Византия? Нали някой трябва да събере армията, да я въоражи, да я снабдява, да осигурява ред в тила, да събира данъци. Кой прави това? Да нямаме някаква абстрактна анархистична комуна на "българите". Ако тези работи не се ръководят от българската държава държава в лицето на българския цар, то от кого другиго? От вожда на славянското племе "еди кое си", от комита на Охрид, от горския разбойник Пенчо войвода?

Кои точно "българите"? Гуньо простия и Бай Иван Гламавия от село Големо малово ли?

Относно Домусчиев... https://bultimes.com/koj-e-kiril-domuschiev-i-otkade-e-ogromnoto-mu-bogatstvo-video/ Това е българския "бизнес", това са хората които движат нашата икономика.

История на България автор Стойчо Грънчаров, издателска къща Христо Ботев София 1993 А сега очаквам от теб с факти да посочиш, че написаното в книгата е лъжа, и такива закони не са издавани.

Галахаде, незнам защо намесваш периода на социализма и днешно време. Вие твърдите, че българите имали демократични традиции. На въпроса кога са били те елементарния отговор е "Преди злокобната дата 9 септември". Затова дай да обсъждаме периода от 1880 да 1944, без да се разпростираме в други времеви отрязъци, които нямат нищо общо с "демократичните традиции в България". Чета значи за режима на царя. Цитирам!!! "Законността си правителството основаваше на чл 47 от конституцията, според който "ако би държавата да се заплашва от някоя външна или вътрешна опастност, то министерский съвет ... може да издава наредби и да прави разпореждания, които имат задължителната сила на закон". От 19 май 1934 до 9 септември 1944 всички български правителства се опираха на чл 47. Много трудно обаче беше да се докаже, че те действаха в условията на външна или вътрешна опастност. Злоупотребата с чл 47 правеше тези правителства полунезаконни." "Второто правителство на Кьосеиванов започна дейността си с подготовка на общинските избори. За целта беше изработен нов избирателен закон, който максимално да стесни възможностите на опозицията. Законът беше публикуван на 18 януари 1937. Според него кандидатурите за общински съветници трябваше да се поставят еднолично. Кандидатите не можеха да се издигат от партии и организации. Специално се наблягаше, че кандидатите не трябва да изповядват "комунистически и анархистически идеи" или "противодържавни разбирания". Със закона се увеличаваше образователният ценз за кандидатите, които трябваше да бъдат мъже над 30 годишна възраст.Утвърждаването на кандидата се възлагаше на кмета, който да гарантира лоялността му към режима. Забраняваха се всякакви антиправителствени агитации и се предвиждаха многобройни санкции за нарушаване на закона. Обявяваше се, че изборите ще се проведат в различните области през 4 те неделни дни на март. Това даваше възможност да се концентрират значителни полицейски части там, където се провеждат изборите... Конституционните клубове агитираха да не се издигат кандидати, а в изборите да се участва с лозунг за възстановяване на конституцията, с недействителна бюлетина или с бял плик. Идеята беше по този начин изборите да се превърнат в допитване до народа по конституционния въпрос. Петорката се надяваше да получи два милиона лозунга и така да принуди двореца и правителството да възстановят конституционния режим." "...изработването на нов закон за законодателните избори през октомври. Броят на депутатите се намаляваше от 274 на 160. Избирателните колегии се сформираха произволно от 20 до 40 000 избиратели, така че, да се улесни избирането на правителствени кандидати... изборите бяха назначени за 4 те неделни дни на март 1938. Предизборната борба носеше напрегнат характер и се провеждаше в условията на терор. Вършеха се множество арести и обиски. Против антиправителствените депутати се подаваха контестации въз основа на които съдебните власти им отказваха регистрация. Въпреки това опозицията получи широко представителство в народното събрание. От 160 депутати 97 бяха правителствени, а 63 опозиционни. По късно 6 депутати от БЗНС Пладне и двама комунисти бяха касирани. От своя страна опозицията в лицето най вече на БЗНС Врапча 1 изнесе принципна борба за възстановяване на търновската конституция и свързаните с нея свободи и преди всичко свободата на словото и печата". "Изборите за ново ОНС бяха насрочени в неделните дни от края на декември 1939 до края на януари 1940. В ход с още по голямо усърдие бяха пуснати всички познати похвати за печелене на избори от страна на правителството. Съзнателно се увеличаваха трудностите за регистриране на опозиционните депутати. Надзорът на полицията върху провежданата предизборна кампания беше строг. В избирателните колегии, където имаше утвърден само един кандидат той се обявяваше за избран без гласуване. Имаше осем такива случая и всичките бяха на правителствени депутати... Правителството с 58% от подадените гласове получи мнозинство от 140 депутати от общо 160. Комунистите имаха 10 депутати, БЗНС Пладне 5 депутати, а БЗНС Врабча 1 нито един. В предишното ОНС БЗНС Врабча 1 имаше най многобройната опозиционна група 29 депутати."

Доказателства нещо за Борис ІІІ, че и Георги Димитров?

Това е една наистина полезна статия! Която прочее отново показва, че не бива да се вярва на нищо, а всичко трябва да се подлага на съмнение.

Не знам защо българите не могат да приемат, цар Борис ІІІ внезапно умира от естествена смърт. Аз доколкото знам няма нито едно нишан за който човек да се хване и да каже "Това не е доказателство, но е съмнително". Само кръчмарски приказки тоя имал полза, оня имал полза.

Очаквайте продължение.

Чарлз Тейлър бил президент на Либерия в периода 1997-2003 и се прославил със своята невероятна жестокост. Той започнал и Първата Гражданска война в Либерия която скоро се превърнала в кървава касапница на принципа "всички против всички". В съвременната история Тейлър станал първия държавен ръководител след ВСВ осъден от международен трибунал за престъпления против човечеството. Чарлз МакАртър Тейлър Ганкай е роден на 28 януари 1948 в Артингтън недалеч от Монровия, столицата на Либерия. В многодетното семейство Тейлър бил трето дете от общо 15. Баща му бил наполовина американец, а майка му от племето гола. През 1972 Чарлз Тейлър заминал да учи в САЩ в град Нютър щата Масачузец. Тук той се учел в Чембърлейския колеж и едновременно с това работел като шофьор на камион, механик и охрана. Продължил образованието си в колежа Бентли където завършил икономическия факултет. Още по това време той се отличил с буйният си нрав и заниманията си с политика. През 1979 той възглавил протестна акция против либерийския президент Уилям Толберт който бил на посещение в САЩ. Нещата дошли дотам, че той заплашил да окупира либерийското посолство и да се разправи с президента. Заради което и бил арестуван от полицията. На 12 април 1980 в Либерия била извършена уникална революция. По това време властта била в ръцете на американо-либерийците в лицето на президента Толберт. Този ден голяма група войници от коренните племена се събрали да пийнат в кръчма срещу президентския дворец. Наливайки се юнашки с алкохол войниците се жалвали един друг от малките си заплати и това, че американо-либерийците са заели всеки малко по висш пост и не пускат местните да се развиват. Тогава сержант Самуел Канон Доу от племето кран, който бил най трезвен предложил да превземат президентския дворец. Тълпата въоражени войници извършила това незабавно. При щурма били убити президента и няколко министри. Възползвайки се от случая Доу се самопровъзгласил за президент и изнесъл реч по радиото. Някой от превратъджийте били толкова пияни, че на другия ден не помнели нищо за преврата. Всичко обаче било свършило. Новия президент започнал да раздава длъжности на своите приятели и съплеменници, а за да отвлече вниманието на недоволните започнал да устройва погроми и публични наказания. Това естествено изобщо не се харесало на другите племена. Чарлз Тейлър се върнал в Либерия и заради доброто си образование бил назначен на висока длъжност. Той естествено веднага се захванал да краде пари от бюджета. Когато бил хванат и обвинен в присвояването на милион долара той избягал в САЩ. По искане на Доу той бил арестуван и затворен в плимутския затвор щата Масачузец. През 1985 той се договорил с ЦРУ да им помогне срещу Доу и бил прехвърлен в Либия (самите ЦРУ през 2011 признават, че са работели с Тейлър още от 1980). Скоро Тейлър отишъл в Кот д Ивоар където създал партията NPFL - Национален Патриотичен Фронт на Либерия. Бил създаден и многоброен военен отряд съставен от хора от най бедните племена Гио и Мано. В края на 1989 той нападнал Либерия. Започнала Първата Гражданска война която по думите на чуждестранни очевидци се отличавала и от двете страни с поразяваща жестокост и зверства. Скоро армията на Тейлър се разцепила и професионалния военен Йеду Джонсън създал своя партия с името INPFL Независим Национален Патриотичен Фронт на Либерия. Те започнали да воюват и с Доу и с Тейлър. След множество жестоки и кръвопролитни битки армията на Джонсън дошла до Монровия. Джонсън предложил на Доу да дойде в представителството на ООН за да проведат преговори, но бил заловен. След това му било отрязано ухото и той бил заставен да го изяде. Впоследствие Доу бил убит след дивашки и садистични мъчения. Всичко това било записано на видеокасета. Копие от тази касета попаднало в Тейлър и му станала любито зрелище, което не му омръзвало да гледа. А войната продължавала. В хода и се прилагали етнически чистки свързани с най жестоки зверства. Много села и градове били подлагани на геноцид, като населението им било избивано без милост. Племената започнали да воюват едно с друго, като всеки се стремял да избие колкото се може повече от всички останали. Скоро във войната се включила и съседната Сиера Леоне и касапницата станала повсеместна. Икономиката била забравена и хората се препитавали основно чрез взаимен грабеж и канибализъм който достигнал особено големи размери в армията на Тейлър. Той е обвиняван, че е заповядвал на своите войници да изяждат враговете. Дейно участие във войната вземали деца които под влиянието на наркотиците били способни да извършват нечовешки зверства. Счита се, че една трета от населението на Либерия избягали от ужасите на войната в съседни държави, а броят на избитите е невъзможно да се изчисли, но са били най малко милион души. Чуждестранни очевидци разказват как улиците на Монровия били буквално застелени с труповете на избити хора. Икономическото съобщество на западна африка било принудено да се намеси във войната. През август 1990 в Монровия бил въведен миротворчески контингент от 3500 души. Било създадено временно правителство начело с Амос Сойер учен и академик. На Тейлър бил предложен поста председател на парламента, но той отказал и продължил войната. Скоро обаче той започнал да губи войната и се съгласил да подпише мирен договор с хората на Доу и временното правителство. През април 1991 съплеменниците на убития Доу от племето кран заедно с племето мадинки разгърнали борба с Тейлър под брагородния предлог, че се борят за демокрация. Ръководител бил бившия министър на информацията Алхаджи Кром. Кървавата война избухнала отново. През октомври 1992 армията на Тейлър дошла до Монровия, но била отбита от правителствените войски. През юли 1993 командирите на воюващите страни Тейлър, Кром и Сойер подписали договор за прекратяване на огъня, а след седмица за разоражаване и избори за президент. През август бил създаден Държавен съвет, а през ноември сформирано правителство. Всички тези действия били съпроводени от остра политическа борба и въоражени стълкновения. Например през май 1994 се скарали лидера на племето мадинки Алхаджи Кром и генерала от племето кран Рузвелт Джонсън. Това довело до нова етническа война в която накрая взели участие 7 групировки. Борбата както и преди се водела за контрол над страната и нейните богатства каучук, дървесина, диаманти и желязна руда. В държавния съвет на Либерия влезли лидерите на седем воюващи страни в това число и Тейлър. През септември 1995 държавния съвет пристъпил към работа. Обаче през март 1996 Тейлър и Кром отдали заповед на своите хора да арестуват Рузвелт Джонсън обвинявайки го в ред убийства. Това довело до нови военни действия продължили до 17 август 1996. В този ден било подписано поредното примирие. На 31 октомври било извършено покушение над Тейлър, петима от неговите телохранители били убити, а шест ранени. Той се спасил по чудо. Всички очаквали жестоко и кръвопролитно отмъщение, но той се обърнал в реч по радиото призовавайки своите войници да се съхрани спокойствие. Едва в края на ноември 1996 миротворческите сили след истински боеве с мародерите успели да установят ред в Монровия. Йеду Джонсън се съгласил неговите сили да поддржат преходното правителство. На 22 ноември 1996 войските на миротворците най сетне пристъпили към разоражаване на враждуващите страни, гражданската война стихнала и народът започнал да се готви за президентските избори. Кандидати за поста били Чарлз Тейлър, Алхаджи Кром и Хари Мониба. На 19 юли 1997 на изборите победил Телър с резултат 75%. Парадоксално, но хората гласували за него по лозунга "Той уби моите родители, гласувам за него". В началото на 1999 от Гвинея нахлули въоръжените отряди на "Обединени либерийци за примирение и демокрация". До този момент неизвестната групираовка веднага намерила широка поддръжка сред хората. Било наложено международно ембарго, за да се направи войната невъзможна. Много правителства обвинили за това нашествие правителството на Сиера Леона където също вървяла гражданска война. Тейлър бил обвиняван, че снабдява бунтовниците там с оръжие срещу диаманти и съответно правителството в Сиера Леоне е решило да му отмъсти. Войната продължавала, като Тейлър постепенно губел войната и на 8 февруари 2002 обявил извънредно положение. В това време завършила войната в Сиера Леоне. Международния трибунал на ООН разследващ военните престъпления в Сиера Леоне попаднал на неоспорими доказателства, че Тейлър е подкрепял бунтовниците, които извършвали кланета на мирно население. Специалния съд на ООН за военни престъпления в Сиера Леоне на 4 юни 2003 нарекъл Тейлър военен престъпник и издал заповед за неговия арест обвинявайки го в масови убийства, изтезания, изнасилвания и вземане на заложници в Сиера Леоне. В същото време бунтовниците вече щурмували Монровия водейки там тежки боеве. Разбирайки, че краят е близък Тейлър излязал с реч по радиото на 10 август 2003 с реч по радиото обещавайки, че ще се върне. На другия ден той си подал оставката и избягал в Нигерия, където му обещали политическо убежище.

Зная Киров, но винаги съм се чудел, защо като има проблем винаги трябва да ядът дървото бедните и никога работодателите.

Искаш да кажеш, че не са? Колкото до орязването на другите права, по тази логика е най добре да върнат робството. Тамън работодателя ще може да ги "мотивира" както трябва с камшици-стига са лентяйствали!

Ники по въпроса за иновациите. Сещам се за нещо което съм чел. През 19 век северът на САЩ е икономическия гигант, този с иновациите, свободата и прочее. Напълно изненадващо обаче робовладелския юг с неговата примитивна икономика изградена на отглеждането и износа на памук (суровина) е по богат от севера.

След вчерашните арести и изземане на бюлетини Каталония е обхваната от масови протести. Правителството в Мадрид определено губи борбата за сърцата на хората, тъй като акциите за оставане в състава на Испания са крайно вяли и малобройни. Намесата на полицията само налива вода в мелницата на независимостта убеждавайки сепаратистите които разиграват картата с полицейско насилие и тиранията на Мадрид който нарушава гражданските права на каталонците. Футболният клуб Барселона и ред общественици също са подкрепили отделянето. От Мадрид пък също са затвърдили своите позиции и са отказали всякакви преговори преди каталунското ръководство да се откаже от отделяне. Картинки

В навечерието на референдума за независимост насрочен за 1 октомври ситуацията в Каталония продължава да се изостря. 1 На официалните призиви и забрани от Мадрид правителството в Барселона отговори с отказ 2 Официалното искане да се отчитат разходите за референдума за да не се допусне разхищение на средства е отхвърлено. 3 Днес сутринта започнаха арести и обиски- арестувани са над 10 души, изяснено е, че за референдума са напечатани над 10 милиона бюлетини, част от които са иззети от полицията. 4 Властите в Каталония обвиниха Мадрид, че фактически е въвел режим на извънредно положение и е започнал полицейски репресии и призова населението на протести. 5 Каталонското правителство обвини Испания в агресия с цел унищожаване на нейната автономия. Рахой бе сравнен с Франко, а испанското правителство наречено фашистко. 6 Мадрид е заплашил, че в случай на нужда полицията и гражданската гвардия със сила няма да допуснат референдума 7 Каталонските сепаратисти са заявили, че ще се жалват в Брюксел Картинки

Най сетне го завърших).

Ами и аз това казах, че модата може да е само нишан за тюркоезичие, но не е факт.

На светлата дата 9 септември британския самолетоносач Принц ъф Уелс беше спуснат на вода.

Ники, ти отново говориш за борбата за всичко добро против всичко лошо. Много красив идеал достоен за уважение. Говоря сериозно, не се бъзикам.

Що да е произволно? Имаш извори където се казва, че е било еднакво ли?