Frujin Assen

Смел човек.

И малко от старите шлагери. 14,5 мм стволове от КПВТ спрегнати в система Гатлинг. Оръжие със съмнителна боеспособност. Китайски БТР VTT-323 с поставени на него китайски 122 мм РСЗО Тип-63 Противотанкова машина с ПТУР Малютка. Производството на Малютка е спряно през 1971. Доволно остарял ПТУР който евентуално може да се използва против лека бронетехника. Типичен пример за остаряла и почти небоеспособна техника. Машина М-1983. На някакъв БТР са качили ЗПУ-4. Пълно безумие. ЗПУ-4 с ръчно насочване и прицелване още от 50 те (максимум 60те) не става за противовъздушно оръжие. Единственото му възможно приложение е като "тачанка" (цивилизованите хора в Сирия, Либия и прочее съвременни войни ползват джипове за шаси). Напълно безполезно оръжие. 370 мм тристволно безоткатно оръдие! Напълно неизвестно как и за какво мислят да го използват. Освен ако не е нещо гениално оръжието е почти безполезно. 152 мм самоходна гаубица Господи ела си прибери вересиите! Модернизация (по точно пълно преправяне) на ЗСУ-57-2 на ново шаси. Това чудо още през 70 те е било напълно небоеспособно, а днес ... М-1985 най големия плаващ танк в света! Защо им е бил този танк при положение, че не могат да направят никакъв морски десант не е ясно... Може би Ким Чен Ир е чакал по добри времена... те не дойдоха, но танковете останаха. Северна Корея е наистина страна на вечния дизелпънк! Пред нас стои ЗСУ с обозначение М-1982. Това е БТР с покачено върху него 37 мм съветско сдвоено зенитно оръдие, естествено с ръчно управление и насочване. Горещ комунистически привет от ... 1944 или 45. Тотално безполезна машина. Прочее корейците все пак не са чак такива идиоти, още от 90 те тези машини са снемани от въоражение и на тяхното шаси са поставяни самоходни САУ. Остава само да се надяваме, че този който е измислил тази глупост е бил разстрелян за вредителство. 152 мм самоходна гаубица 122 мм самоходна гаубица Плаващ БТР на базата на танк М-1985 със сдвоена картечница КПВТ. Съвсем непонятна машина, навярно на на някакъв БТР са поставили 100 мм противотанково оръдие МТ-12. Това оръдие в днешни дни е остаряло и може да поразява само лека бронетехника. Оръжие със съмнителна боеспособност. Засега толкова. Наслаждавайте се.

Новините от днес. Терористите опразват Южен Каламун (това в синьо) по споразумение с Асад. Това е в замяна на Фуа и Кефрая. На другите фронтове При Палмира сирийците имат тактически успехи на север и северозапад от града Настъплението на сирийците на запад от Алепо засега не води до почти никакви успехи. Терористите прехвърхиха подкрепления и се отбраняват успешно. В района на Кабун (Дамаск) продължават ожесточените боеве В района на Дераа продължават тежки боеве в които и двете страни губят много бойци Кюрдите подпомогнати от американците продължават обкръжаването на Рака. Темповете обаче се забавиха, тъй като халифатците масово използват шахидомобили. Отделно е имало голяма американска бомбардировка по грешна над село в което са били разквартирувани кюрдски бойци. Имало е много жертви и сред кюрдите и сред местните.

Напомня ми Евлия Челеби, който видял някакви български строители да работят полуголи (било горещо), възхитил се от красотата им, похвали ги, а те не го разбрали и замалко да го набият. Извадил късмет, че наблизо минавал някакъв големец който го спасил.

Новости от парада тази година. Модернизиран вариант на танка Чонма 216. Спори се какво стои в основата му, според някой анализатори е Т-72, а според други по консервативни оценки радикално преработен Т-62. Севернокорейски БТР на базата БТР-80. Севернокорейското му име е неизвестно и се използва обозначението М-2010 (по годината в която за пръв път е забелязан). Той има два варианта с 6 и 8 гуми, както и голяма купола със сдвоена 14,5 мм картечница КПВТ (прочее в северна Корея силно обичат това оръжие). Неизвестна корейска 122 мм самоходна гаубица. Позната под обозначението М-1991 170 мм самоходно оръдие Чучхе по. Това е доброто старо М-1989 Коксан съм сменено шаси (предното беше от Т-55, сегашното очевидно е по тежко). Това всъщност е 170 мм германско тежко оръдие чиито чертежи след войната са предадени на корейците които го произвеждат. 240 мм РСЗО М-1990 Съвсем ново досега непознато 300 мм РСЗО с управляеми ракети Модернизация на ЗРК Стрела-10 с някакви други (неизвестно какви) ракети Ракети от ЗРК С-200 Корейски ЗРК известен само по присвоеното му от света обозначение KN-06 (по годината 2006) Една новост. Напълно неизвестни до този момент и явно нови противокорабни ракети, в случая с брегово базиране, по думите на севернокорейската пропаганда такива се поставят и на наличните ракетни катери Балистичната ракета Пукисон-1. За нея се предполага, че далечината на стрелбата най малко надхвърля 1000 км, колко е максималния обсег не е известно. Предназначена за изстрелване от подводници Сухопътния вариант Пукисон-2 Напълно нова ракета. Навярно вариант на Хвасон-6 (Скъд). Тази обаче е с добавена още една степен и явно увеличена далечина на стрелбата. Вариантите на Скъд стрелят до към 500 км, но с новата степен е навярно доста повече Още една новост. Изглежда като увеличен вариант на Хвасон-10 (далечина на стрелба предполагаемо от 4000 до 6700 км). Ако новата ракета е по голяма, значи има повече гориво, тоест е с по голяма далекобойност. Празни пускови установки очевидно подготвени под някаква нова балистична ракета.

Не е точно така Варлорде, не е вътрешен конфликт. Това е все едно, както турците завладяват балканите и като се отдръпват да кажат; Правиме ви една държава където босненци, сърби, българи, албанци гърци сте накуп- оправяйте се.

Иначе казано трябва да се публикуват следните научни статии "Цветът на маникюра издава вашия характер" изследване на Английските учени, "Юпитер какъвто го видях"- разказ на Кори Гууд за пътуването му до базата на Междугалактическите Космични Сили на Юпитер, е, "Светът изтръпна от удивление"- бай Генчо от Горно Нанадолнище представя генератор имащ потенциала на термоядрен, но който можете да направите с подръчни средства у вас (в следващия брой очаквайте разследване "Как научната мафия лъже хората и ги лишава от уникални открития" . Без малко жълтинка няма да се размине- "Азис представя новата си песен Сърби ме гъза".

Прочее тя и в Индонезия е мътна и кървава. Источен Тимор се освободи наскоро от тяхната власт, а в Ачех (бивша британска колония) и Ириан Джая има или поне имаше гражданска война.

Наскоро научих нещо много интересно. Какъв е корена на "изнасилената Германия"? Прави се проучване в една болница където питат родилките кой е бащата. Забравих вече процентите, но много от тях обясняват, че са изнасилени и забременели. Оттам насетне получените статистически данни се екстраполират и раздухват от пропагандата. Според критиците това изследване не може да се приеме като доказателство, защото 1 Изследването обхваща само една болница (много малка извадка) и 2 Не е ясно колко от германките лъжат. Предвид духът на епохата е било по добре да излъжат, че са изнасилени, отколкото да признаят, че са забременяли докато мъжът им е на фронта.

Ако не знаеш, че списанието е научно ще направиш следните асоциации- бебе на корицата, ваксини (типично по женски), после прераждане, типична жълтина (става за клюка в женско списание), рецептите на дядо Владо, пак бие на жълто. И накрая името, което може да бъде свързано първосигнално с бременност, вярно, не е 9, а 8, но това вече са подробности. 8 месеца, бебе на корицата, ваксини, прераждане ... незабавно се правят асоциации с жена, бременност, грижа за бебето, клюки...

Честно казано не. Картина. Миляиш задържа германците, докато португалците отстъпват. Битката при Лисе.

Владимир не е ли типично славянско име? Славянския произход ми се вижда много по вероятен отколкото германския. Знае ли се колко жени е имал Борис? Дали е възможно Владимир-Расате да е бил от негова жена славянка, а Гаврил и Симеон от друга негова жена? Прочее за Гаврил. Традиционно се смята, че Гаврил е по голям от Симеон, но не е претендирал за трона. Счита се, че по това време вече е бил покойник. Дали пък и той както Симеон не е бил отстранен от баща си от борбата за власт, но за разлика от Симеон не се е отказал наистина? Дали е възможно указанието, че "Симеон искал властта" да е в смисъл, че другите синове на Борис (Гаврил) не са я искали?

Това което знае масата хора е, че през средновековието и античността хората са били много по низки, болни, живели са по малко и въобще ужас, ужас, ужас. Та Евристей, въпроса е, какво са влагали тогавашните хора под "голям", "висок", "нисък". За тях един човек може да е бил "много висок", а за нас "среден ръст". Не че са лъгали, просто стандартите може да се различават.

Нека решат колегите (бий самара да се сеща Романа). Много ми се иска да се изкажа мнението, но...

Продължава битката за северна Хама, която е най голямата за 2017 година. Сирийците владеят оперативната инициатива и водят операции по ликвидацията на Ел Латиминския полукотел. След тежките битки при Маардас където терористите предприеха силни контаатаки сирийците продължиха настъплението. Вчера бе превзет Соран и окончателно ликвидирани последствията от мартенското настъпление на терористите. Днес сутринта сирийците са започнали щурм на Табаят ал Имам. Едновременно с това продължава настъплението на север от Хатаб, където има опити да се пробие фронта между Хелфая и Табаят ал Имам. Боевете за Хелфая засега са неуспешни, града се оказа силно укрепен, а терористите се отбраняват там грамотно. В последните дни рязко нарасна активността на руската и сирийската авиация, които обработват както логистиката, така и фронта на терористите. Страните продължават да хвърлят в боя все нови и нови резерви, като преимуществуто тук е на страната на сирийците, които по лесно могат за запълнят загубите в тежка техника. Прегрупирането след превземането на Маардас и подхода на резерви им позволи да продължат настъплението лишавайки терористите от оперативна пауза. Наблюдава се своеобразна битка на изтощаване, която не е от полза за терористите, които не само изпитват трудности в северна Хама, но и са принудени да разпиляват силите си за отразяване на ударите при Рашидин и Харитана. C9nfX4pW0AEiylL.jpg-large

Не е така разбира се.

Зависи къде си. Ако например живееш в религиозна страна първо ще пробват с добро- това което ти пишат. Ако не се съгласиш ще пробват с моркова (примерно увеличение на заплатата) и тоягата (уволнение). Ако и това не подейства (но много искат да те вкарат в Правата вяра), неколцина вярващи ще ще ти се обидят и ще те пребия, а след това ще те съдят, че ти си ги обидил (разбира се ще те осъдят). Накрая, ако имаш връзки ще станеш мъченик на атеизма и прогресивните хора ще ти съчувстват, ако нямаш връзки (решили са да те оставят намира) ще работиш цял живот нископлатена работа и ще се отнасят с теб като с животно. Ако решат да упорстват до край, просто ще те убият. Иначе, конкретно на твоя въпрос. Както казват в Зелениково; Когато някой си навие нещо на пръста- край. В случая ти си решил, че си .... (атеист, православен, мюсюлманин, добави каквото ти е кеф) и едва ли някой може да те разубеди.

Доколкото знам, военното дело е "занаят", учи се при майстор. Тоест военни училища и устави в съвременния смисъл на думата не е имало. Сега ще кажа нещо лошо. Днес едно от съществуващите табута е педофилията. Също и експлоатацията на деца по всякакъв начин. Проблема е, че днес под "деца" се смятат всички личности преди навършването на една възраст строго определена от закона- 18 години. В този смисъл на нас днес ни е трудно да приемем, че едно момиче на 12-13 години е считано за възрастно и готово за семеен живот. Същото важи и за момчетата. Например цар Михаил ІІ още на 15-16 години ръководи войната с ромеите в Родопите. Тоест, под "дете" би следвало се разбира съвсем младо момче, под 15 години. В този смисъл съм напълно съгласен с Йончев. Възможно ли е един млад принц- дете на 10-12 години сам да вземе решение, че иска да ходи в Константинопол да се учи? За мен твърдо не. Предвид духа на епохата това е волята на бащата. Какво може да прави един млад принц в чужда столица? За мен вариантите са два. 1 Изпратен е за да не се пречка на батко си. 2 Отдаден е като заложник Имаме ли някакви данни, че Борис държи на Расате толкова силно, че да изпрати още малолетния си син далеч? Имаме две косвени податки. Когато Расате е пленен от сърбите Борис тъгувал по синът си и заради него се съгласил на мир. Второ Симеон е замонашен- това е почтено отстраняване от правата които има над престола. По втория въпрос не се сещам за никакви податки, само логични разсъждения в смисъл, че на ромеите може да им е писнало от заигравките на Борис с Рим и са поискали единия от синовете му като заложник.

Както политиката в нашия форум е забранена, което не пречи на много хора (включвам и себе си) да се изкушаваме да нарушаваме правилото. Както всички знаем наскоро обстановката между САЩ и КНДР се нажежи и даже се чудя, как не се е появила поредната разгромяваща лошите тема в форума. Това обаче ми дава възможност да съм първи и да предпазя всички желаещи да се развихрят да пишат глупости. Нека видим как стоят нещата в реалността. Северна Корея има достатъчно мощни въоражени сили, макар и въоражени с остаряло оръжие. Числеността на армията е около милион, с мобилизационен резерв от обучени резервисти около 4,5 милиона. Тоест в самото начало на войната Ким Чен Ун може да разгърне армия от няколко милиона души. Основата съставляват сухопътните войски които в мирно време наброяват около 900 000 души. В наличие са около 3500 танка (от тях 1800 Т-62 и неговото подобрено корейско копие- останалите различни варианти (руски, китайски и корейски) на Т-54/55), 200 БМП и 2500 БТР, повече от 12 000 полеви оръдия и 2500 РСЗО, повече от 10 000 ПТУР и противотанкови оръдия. В ПВО на сухопътните войски има повече от 10 000 ПЗРК и повече от 11 000 зенитни оръдия, а също неизвестно количество ЗРК Круг, Куб и Бук. Ракетното въоражение е представено от повече от 50 ПУ (Пускови Установки) Луна и Скъд. Има и неизвестно количество ПУ подобрена корейска версия на Скад с далечина на стрелбата 550 км. Общото количество на тактически и оперативно тактически ракети се оценява приблизително на 1000 единици. Собствените ракети Нодонг 1 има далечина на стрелбата до 1000 км, а Таеподон 1 и 2 3500 км и 6000 км съответно. Всички севернокорейски ракети са с много ниска точност, което ги прави почти неизползваеми за стрелба с обикновенни боеприпаси. Ако обаче носят ядрени заряди точността е без значение, но пък производството на ракетите е по лесно и евтино. Тоест, тези ракети са предназначени почти изключително за стрелба с ядрени заряди. Смята се, че КНДР има около 10-12 ядрени бойни глави, но не бива да се забравя строгата секретност. КНДР продължава да разработва все нови и нови ракети с повишена далекобойност, като целта е да може да се достигне територията на САЩ. Не е известно колко други ядрени заряди има КНДР. Те могат да бъдат използвани като авиобомби или подземни заряди. Като се има предвид слабата корейска авиация е ясно, че те ще бъдат използвани като подземни заряди, което прави рисковано всяко навлизане в нейна територия. Тези подземни заряди може да бъдат силно ефективни при грамотно използване (точно с такава техника НАТО се е готвело да спира съветските танкови войски в Германия). ВВС на КНДР има около 1500 самолета от различни типове, но от тях като съвременни могат да се определят само 36 МиГ-29 и 45 МиГ-23, а също и 34 щурмовика Су-25. Останалите остарели самолети имат извънредно ниска бойна стойност. ПВО има 24 ЗРК С-200, 128 С-125 и 240 остарели С-75. Имат и много зенитна артилерия. Системата за наблюдение е построена върху съветски РЛС от 60 те или техни китайски копия, която я прави извънредно уязвима за съвременните средства за електронно подавяне. Системата за управление на ПВО е на нивото на технологии от 70 те години и не съответства на никакви съвременни изисквания. Обаче, голямото количество огневи средства и голямата плътност може да направи ПВО на КНДР опасен противник даже за съвременни самолети. КНДР не разполага със съвременни системи за радиоелектронна борба, но се хвърлят големи усилия за маскировка и създаване на лъжливи цели. Това заедно със силно начупения релеф на страната прави поразяването на цели силно проблематично. Ударната сила на ВМС на КНДР съставляват 22 подводници проект 033 (китайско копие на съветска подводница от 50 те години), 50 малки и свръхмалки подводници собствено производство и 34 ракетни катера съветско производство или техни китайски и корейски копия. 033 са силно остарели и не представляват реална бойна ценност, малките подводници са бавни и с малка автономност, което ги прави използваеми само в крайбрежни води и то срещу спрели и бавни кораби, ракетните катери също имат малко бойна стойност поради силното си остаряване. Тук надеждата е в огромното количество морски мини които има КНДР с които може да блокира крайбрежието си. Планинския релеф и създадените за повече от 50 години укрития (често на повече от 100 метра под земята) дава възможност там да се укрият надежно даже от ядрено оръжие големи войскови контингенти с тежко въоражение и военно- промишлени обекти. Оценка на боеспособността на КНДР 1 Значителното количество противотанкови средства, полева артилерия и мрежата от укрития дава възможност да се води ефективна отбрана даже против високотехнологичен противник и негово господство във въздуха превъзхождащ по численост отбраняващите се в съотношение 2 към 1 в полза на нападателя. Настъпателните възможности са силно ограничени предвид на остарелия танков парк. Планинският релеф и укрития създават възможност за мащабна партизанска война, която може да продължи и години. Изхождайки от опита в Ирак и Афганистан за подавянето на партизаните ще е нужна минимум 200 000 на армия. ВВС имат почти нулеви възможности за въздушно настъпление, смята се, че при война бомбардировачната и щурмова авиация на КНДР ще бъде унищожена за 2 до 5 дни. Възможностите за ПВО са значително по големи. Стационарните ЗРК може да бъдат подавени за 3-4 дни, но мобилните ще съхранят своята боеспособност и ще представляват сериозна заплаха. Това заедно с маскировката и укритията ще направи действията на вражеската авиация под заплаха да изпълни задачите си. Смята се, че ПВО на КНДР може да се бори успешно с авиационна групировка с численост до 800-900 самолета. За успешна въздушна кампания са нужни повече от 1800-2000 самолета. Ядрените сили. Смята се, че при започване на война КНДР е в състояние да изстреля не по малко от 10 ракети с ядрени бойни глави на територията на Южна Корея и Япония, където има американски бази. Ако бъдат поразени големи англомерации като Сеул или Токио жертвите се оценяват в най добрия случай на стотици хиляди. Освен това в КНДР в най голяма секретност се разработва и химическо оръжие, което също може да бъде използвано. Ако САЩ използват ядрено оръжие това ще доведе най вероятно до пълен разгром на КНДР и загуба на управлението на войските и до милиони жертви сред цивилното население. Въпреки това овладяването на страната ще е затруднено предвид на подземните ядрени заряди и укритията. За пълното овладяване на КНДР ще е нужна милионна армия. Трябва да се държи сметка, че използването на ядрено оръжие и милионите жертви по скоро ще озлобят севернокорейците, отколкото да ги отчаят и ще направят съпротивата по дълга и кървава. Изводи Подценяването на боеспособността на КНДР е много опасно и може да доведе до ядрена война с милиони жертви. От своя страна Ким Чен Ун е твърдоглав и отказва да се разоръжи, нещо повече в Пхенян е започнала масова евакуация на населението в селски местности. Започнала е пропагандната обработка за готовност за ядрена война. Бяха извършени и предвидените (неуспешни) ракетни изпитания. Очевидно е, че Ким Чен Ун смята, че безопастност може да му гарантира само ядреното оръжие, което ще направи войната твърде кървава за да е приемлива за световната общественост.

По последни данни убитите са 126 души, от които 68 деца. От загиналите най малко 110 са цивилни, останалите са хуманитарни работници и членове на охраната.

Ето я и жестоката реалност. В района на Рашадин контролиран от демократичните терористи е имало голям терористичен акт. Както се знае през този район върви евакуацията на мирното население от анклавите Фуа и Кефрая (шиитски селища контролирани от местни милиции верни на Асад). Според споразумението при освобождаването на Алепо терористите се съгласиха да пропуснат мирните жители от тези две селища които желаят да се евакуират. По време на една такава евакуация на група жени, деца и старци в колоната се е взривил шахидомобил предизвиквайки голям взрив който е убил над 70 души. Оцелелите и ранените са извозени в Алепо където те са настанени на лечение. Хайде коментирайте ТОЗИ варварски акт на гнусните терористи които уж се борят за демокрация.

Скуби, ето и ти се изказваш неподготвен. Американците няма нужда да тепърва да изпращат сухопътни части, защото техни специални части отдавна воюват заедно с кюрдите. Да не говорим за това, че имат там и части с тежко въоражение (примерно артилерия). След като допускаш тази грешка, защо трябва да ти вярвам за руски дронове и повторни бомбардировки?

Стига с тия завъртания около политиката-следете самата война.

Генерал Кармона също не задържал властта дълго и я предал на новия примиер министър Антониу ди Оливейра Салазар, което станало поврат в историята на Португалия. Салазар пристъпил към строителството на "Новата държава" реализирайки концепция близка до тази на модните по това време германски национал-социализъм и италианския фашизъм, но със свои отличителни особености. Политиката на Салазар се отразила особено силно на армията, а освен това по време на неговото управление протичали мащабни събития от световната история- гражданската война в Испания, Втората световна война, деколонизацията и национално-освободителните войни в колониите. Салазар Практически веднага след идването си на власт генерал Кармона оставащ формален глада на държавата от 1929 до 1951 започнал военни реформи. Като начало се отказали от армията от милиционен тип. Вместо нея бил предложен смесен модел. Армията била разделена на териториални войски, служещи в качеството на основа за мобилизационни резерв с неголямо количество професионални офицери и сержанти. Имало и части с бойна готовност които съставлявали 10 погранични батальона казадореш и 2 кавалерийски бригади. Територията на Португалия била разделена на 4 военни окръга и отделно военно командване в Лисабон. През 1936 по инициатива на Салазар бил създаден Португалския легион- военизирана държавна организация копираща италианските черноризци. Като цели на легиона били обявени защита на духовното наследство на португалския народ и борба с комунистическото и анархистично влияние. Макар че легиона се водел политическа организация той се намирал в подчинение на Министерството на вътрешните работи. На легиона се възлагало да подготви населението за мобилизация, организация на гражданската отбрана, да оказва помощ на армията и полицията при извънредни обстоятелства. Освен това Легиона имал за задача да помага на тайните политически служби. Много легионери участвали на страната на франкистите по време на гражданската война в Испания. През Втората световна война легионери участвали в германската армия като доброволци. Прочее Салазар избягвал да се намесва в общоевропейските войни. Даже във войната в Испания участвали само доброволци. За тях бил сформиран специален легион "Вириатус" с численост 10-12 000 души.Португалия заела твърдо неутрална позиция по време на Втората световна война. Прочее те все пак участвали във войната и то на страната на съюзниците. Когато холандско австралийските войски решили да заемат Източен Тимор за да се противопоставят на японците португалския гарнизон и колонисти ги приели и заедно с тях участвали във рамо до рамо в боевете. След края на Втората световна война Салазар удържал властта си и Португалия се превърнала в един от важните англо-американски съюзници. През 1949 Португалия била една от страните учередителки на НАТО. В годините на студената война португалската армия се оказала въвлечена в многогодишна война с национално-освободителните сили на Ангола, Мозамбик и Гвинея-Бисау. Още през 1954 Индия купирала Дадра и Нагар Хавели два португалски ексклава на окръг Даман които нямали излаз към морето. През 1961 дошъл ред и на Гоа. Португалските сили там били малобройни и не могли да се противопоставят на индийската армия. Военноморските сили командвал комодор Раул Виегаш Вентура който имал под свое командване 3 фрегати и 3 патрулни катера. ВВС нямало. Сухопътните сили били командвани от бригаден генерал Антонио Жозе Мартинса Лейтао и включвали едва 4000 войници. Освен това можел да разчита на 1000-1400 човека от Силите за гражданска охрана на португалска индия включващи полицията, финансовата гвардия, митническото бюро и селската гвардия. Въпреки това португалците два дни оказвали съпротива на 18 и 19 декември 1961. Загинали 30 португалски и 22 индийски военнослужещи. Много по продължителни се оказали колониалните войни в Африка продължили от края на 50 те до средата на 70 те. Отчитайки специфичната ситуация в Африка през 60 те португалските въоражени сили претърпели съществнени изменения. В африканските колонии били създадени многочислени подразделения със специално назначение предназначени за борба с партизаните използвайки техните методи. През 1962 в Ангола бил създаден Център за антипартизанска подготовка за обучение на командоси, през февруари 1964 Курс за командоси бил открит в Намаача в Мозамбик, а през юли 1964 и в Гвинея Бисау. През 1964 била сформирана първата рота командоси под командването на капитан Албукарке Гонсалвеш, разквартирувана в Ангола. Втора рота под командването на капитан Хайме Невиша била разквартирувана в Мозамбик. По късно ротите били развърнати в батальони командос. Освен това в Ангола действали Тропаш де интервенсау или просто интервенционисти комплектувани както от бели португалци, така и от местни жители. През 1974 в състава на португалската армия дислоцирана в африканските колонии имало 6 отделни роти командос, 35 батальона и 180 отделни роти казадореш в Ангола, 1 батальон командос, 28 батальона и 120 роти казадореш в Мозамбик, 1 батальон командос, 18 батальона казадореш и 80 роти казадореш в Гвинея Бисау. Освен това в африканските владения били прехвърлени артилерийски, бронирани, инжинерни и други подразделения на португалската армия. Войната в Ангола е един от последните примери за активно бойно използване на кавалерийски подразделения. През 1966 португалското командване създало експериментален конен взвод на базата на който била разгърната 1 ва кавалерийска група получила почетното име "Анголски драгуни". Необходимостта от такова подразделение се обяснявала с особеностите на ландшафта на източна Ангола. В труднопроходимата висока трева не могли да действат автомомобили и бронеавтомобили, затова войниците били качени на коне. Всеки от тях бил въоражен с автомат и автоматичен пистолет. Експеримента се оказал много успешен, което заставило командването да преобразува бронирания разузнавателен батальон в кавалерийски батальот от три ескадрона. Често анголските драгуни взаимодействали с аеромобилните подразделения. От едната страна партизаните били преследвани от вертолети с десантчици, а от другата от конните драгуни. По този начин партизаните се оказвали притиснати между двете португалски спецподразделения. Колониалните войни излизали твърде скъпо за португалската държава. Като начало в африканските колонии били дислоцирани около 100 000 португалски военослужещи- твърде голямо мобилизационно усилие за малката Португалия. Второ за това били разходвани твърде много финансови средства, трето от това били недоволни съюзниците в НАТО и особено САЩ, които имали съвсем друга визия за бъдещето на Африка. Разделили се мненията за колониалните войни и сред военния елит. Един от най големите военни деятели по това време генерал Антониу де Спинола смятал, че не може да се постигне нищо, ако не се решат социално-икономическите проблеми на местното население. Още когато избухнала войната в Ангола той поискал да служи там. През 1963 вече имал звание полковник, а през 1966 станал бригаден генерал. През 1967 бил назначен за заместник командващ на Националната републиканска гвардия, но още през 1968 бил назначен за губернатор на Гвинея Бисау където служел до 1973. Той бил наречен от местните "усмивка и кръв" заради едновременните си усилия да помогне на местните и безжалостната разправа с партизаните. Генерал Франсишку да Кошта Гомиш в периода 1965-1970 служел като заместник командващ и командващ въоражените сили в Мозамбик, а през 1970-72 командвал въоражените сили в Ангола. По негова инициатива в Мозамбик били създадени спецподразделения комплектувани само от местни които действали против партизаните със собствените им методи. Той може да бъде наречен баща на португалския колониален спецназ. През 1970 починал Салазар което не могло да не се отрази на политическите процеси в португалското общество. По това време недоволство имало и сред самите военни. Ако обикновенните граждани били загрижени да не попаднат на действителна военна служба и да не се отправят на война в колониите, то кадровите военни имали други претенции. Например младшите офицери били крайно недоволни от бавните темпове на кариерен растеж. За звание капитан се налагало да служат по 10-12 години в това число и задължителна командировка в колониите. Майорските пагони били за мнозина недостижима мечта, а още повече знанието подполковник или полковник. Даже талантливите бъдещи генерали растели бавно в службата. Например Антониу ди Спинола станал майор на 46, а полковник на 53 години. Франсишку да Кошта Гомиш благодарение на университетската диплома станал майор на 38 години, а полковник на 46. През юли 1973 правителството на Марселу Каетану издало декрета за "милисиануш" както наричали випускниците от португалските университети- предимно от богати семейства. Те получавали капитанско звание веднага след 6 месечни курсове. Това предизвикало голямо недоволство в армията. Още през 1973 станали масови отказите младшите офицери да се подчиняват на заповеди. Офицерския корпус бил недоволен и от малките заплати при служба в колониите. В португалската армия се сформирало тъй нареченото "Движение на капитаните" обединяващо опозиционно настроени военнослужещи. Прочее сред "капитаните" имало офицери от всякакви рангове. Ръководител на движението станал майор Отелу Нуну Сарайва ди Карвалю артилерийски офицер служил в Ангола и Гвинея. На 25 април 1974 в Португалия бил извършен военен преврат наречен "Революцията на карамфилите" в резултат на който властта взели заговорниците. Съвета за национално спасение възглавил Антониу ди Спинола. Това бил края на португалската колониална империя. През 1975 всички африкански колонии получили независимост. Във връзка с това потругалската армия отново била реформирана. Сега тя се превърнала в малка европейска армия.