Frujin Assen

Или на глаголица? Тя също е използвана известно време.

В началото на 20 век Португалия запазвала обширни колониални владения в Стария свят. Нейни били Ангола, Мозамбик, Гвинея Бисау, Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Гоа, Даман и Диу, Макао, Източен Тимор. Всички тези колонии се нуждаели от присъствие на техните територии на големи контингенти колониални войски способни да подавят въстание на местните жители или да отрази опитите на други европейски държави да я превземат. Намиращите се в колониите войски имали ред отличия от армията на метрополията. Като начало те се наричали Колониална армия- Exército Colonial. Второ те се подчинявали на министерството на задморските територии отговарящо за всички аспекти на живота в колониите. В началото на 20 век Португалия действала активно в Африка където завоювала още територии към Ангола и Мозамбик. Пехотинец от гарнизона в Макао През 1869 били организирани 4 командвания в задморските владения- Армия западна африка, гарнизон Мозамбик, Индийска армия и гарнизон Макао- Тимор. В състава на западно африканската армия влизали 5 батальона леки стрелци казадореш- тяхното присъствие било просто безценно, артилерийска батарея, 2 линейни батальона и 28 мобилни роти. Практически всички се намирали в Ангола с изключение на два батальона казадореш в Кабо Верде и Сао Томе и Принсипи. В Мозамбик били разположени 3 батальона казадореш и една ветеринарна рота. В индийската армия влизали инжинерен корпус, артилерийски полк, линеен пехотен батальон, 3 батальона казадореш, 2 ветеринарни роти и градската гвардия на Нова Гоа. Всички тези сили с изключение на един батальон казадореш в Даман се намирали в Гоа. В Макао бил разположен 1 пехотен батальон, а в Източен Тимор 1 пехотна рота. Тези сили, макар и относително малобройни успявали да запазят владението на колониите. През 1876 бил бил създаден полка Overseas в Лисабон, но предназначен за действие в задморските територии. Два от батальоните му били развърнати в Гоа и Макао. През 1892 този полк бил разформирован. Португалски военнослужещи в Ангола В началото на 20 век колониалните войски били реформирани. През 1901 бил създаден щаб на задморските провинции и автономния окръг. Били организирани полицейски корпус и митническа охрана, дисциплинарен корпус, военни съдилища, система за снабдяване и медицинско обслужване. В резерва носели служба вече уволнените военни и частите от втората линия. Генерал губернаторите на провинциите Ангола, Мозамбик и Индия, губернаторите на Кабо- Верде, Гвинея Бисау, Сао Томе и Принсипи и Макао, губернатора на автономния окръг Тимор получили статут на командващи въоражените сили в съответната област с ранг дивизионни генерали. Губернаторите на подчинените окръзи едновременно командвали гарнизоните в своите окръзи с ранг бригадни генерали. В първата линия на отбраната били включени 3 смесени батареи планинска и гарнизонна артилерия в Ангола, Мозамбик и Индия, една рота гарнизонна артилерия в Макао, една туземна артилерийска рота в Кабо Верде, 6 смесени планинско артилерийски и пехотни роти - 1 в Гвинея Бисау, 2 в Ангола, 1 в Мозамбик, 2 в Тимор, 2 смесени роти гарнизонна артилерия и пехота в Сао Томе и Принсипи и Мозамбик, три драгунски ескадрона- 2 в Мозамбик и 1 в Ангола, 4 отделни драгунски взвода- 2 в Гвинея Бисау, 1 в Индия и 1 в Тимор, 6 европейски пехотни роти - 1 в Кабо Верде, 1 в Ангола, 2 в Мозамбик, 1 в Макао и 1 в Индия. Освен това в състава на колониалните армии влизали 32 туземни пехотни роти- 16 в Ангола, 10 в Мозамбик, 6 в Индия, 6 полицейски корпуса - в Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Ангола, Мозамбик, Макао, Индия. Също и 2 дисциплинарни батальона в Ангола и Мозамбик, пет европейски музикални взвода- 3 в Ангола и 2 в Мозамбик, 4 туземни музикални взвода - в Кабо Верде, Сао Томе и Принсипи, Индия и Макао. Почетен караул Дълго време Португалия участвала почти само в колониални войни. След Наполеоновите войни най конфликт в който Португалия участвала била Първата световна война. Тя била предшествана от мащабни вътрешнополитически събития. На 1 февруари 1908 били убити крал Карлуш І и големия му син Луиш Фелипе. Новият крал Мануел ІІ бил слаб политик и не бил в състояние да удържи властта. През 1910 след преврат Португалия била обявена за република. Една от първите идеи на републиканците била да преведат португалската армия на милиционен принцип за да намалят разходите за отбрана. През януари 1911 започнали големи военни реформи. Било увеличено числото на дивизиите и полковете, но били разформировани подразделенията казадореш. Създадени били отделни картечни подразделения. Армията на метрополията била разделена на инжинерни, артилерийски, кавалерийски, пехотни войски, военно медицински, военно ветеринарни и военно административни служби, военен секретариат. В състава на армията влизали линейни войски, резервни войски и териториална войска. В състава на линейните войски влизали 8 дивизии (във всяка по 4 пехотни полка, 1 картечна група, 1 артилерийски полк и 1 кавалерийски полк) и 1 кавалерийска бригада (3 полка). Освен това към линейните части се отнасяли следните подразделения- 8 сапьорни, 8 понтонно мостови, 8 прожекторни, 10 телеграфни, 1 безпроводна телеграфна рота, 1 въздухоплавателна рота, 1 жп рота, 1 крепостна телеграфна рота. В състава на артилерията влизали 2 планинско артилерийски полка, 1 конно артилерийска батарейна група, 2 гаубични батарейни групи, 3 отделни планинско артилерийски батареи. Били отделени 3 пехотни полка и 3 отделни картечни роти. Началото на Първата световна война попречило на понататъшните реформи. Бойните действия между Португалия и Германия започнали много преди официалното обявяване на войната през 1914. Още през 1914 португалците участвали във военните действия в Африка. За да бъдат защитени Ангола и Мозамбик от германската агресия там били изпратени войски от метрополията. Това обикновенно били третите батальони на всеки полк. Така в Ангола пристигнали 15 000 португалски войници, а в Мозамбик 17 000. Португалски войници от ПСВ Португалски войски след официалното обявяване на войната през 1916 пристигнали и на западния фронт. Тук в боевете участвали около 60 000 португалци. Те сформирали две големи съединения Отделния тежък артилерийски корпус и Португалския експедиционен корпус. В състава на артилерийския корпус влизали артилерийските части от крайбрежните и гарнизонните части на португалската артилерия, действащи под общото командване на френската армия. Португалския експедиционен корпус дейтвал в състава на 1 ва британска армия и включвал 2 дивизии в състав 6 стрелкови бригади. Португалския експедиционен корпус бил развърнат във Франция в началото на 1917. В тази война португалците се сблъскали с ред трудности най важните от които били 1 големи загуби в личен състав 2 практическа невъзможност за попълване на загубите предвид на малобройното население 3 отсъствие на профилактика на заболяванията в суровите климатични условия несвойствени за топлолюбивите португалци. В битката при Лис португалския корпус претърпял съкрушително поражение. Била напълно унищожена 2 ра дивизия като само убитите били 327 офицери и 7098 войници, което представлявало цели 35% от личния състав на корпуса по това време. След това голяма част от корпуса била изведена в резерв. Тази война се отразила силно на португалците които за пръв път от век участвали в мащабна европейска война. Появили се свои ветерани и герои като например редник Анибал Миляиш, който прикривал с картечен огън отстъплението на своите другари. По време на война се появило и първото португалско авиационно подразделение. Анибал Миляиш сред своите другари Участието на Португалия в Първата световна война довело до ръст на влиянието на военните в политическия живот на странатана фона на икономическа криза. Правителствата се оказали напълно неспособни да управляват страната. От 1910 до 1926 имало 24 въстания, 158 всеобщи стачки, 17 опити за държавен преврат. Военните решили, че това не може да продължава повече. На 28 май 1926 в Брага генерал Мануел Гомиш да Кошта, герой от Първата световна война обявил "Национална революция". На 3 юни той бил бил назначен за военен министър и министър на колониите, а на 5 юли влязъл в Лисабон. На 17 юни 1926 той станал президент на Португалия. Генерал Кошта Обаче, още на 9 юли 1926 военните го отстранили и поставили на негово място за президент генерал Антониу Оскар ди Фрагозу Кармона. За страната започвал нов бурен период, който нямало как да не се отрази и на въоражените сили.

Началото на 19 век било твърде бурно не само за Португалия, но и за много други европейски държави. Цялото това раздвижване било свързано с идването на власт на Наполеон и неговата завоевателна политика. По това време Португалия поддържала добри отношения с Великобритания, което предизвикало негодуванието на Испания и разбира се на самата Франция която по това време била главния френски противник в Европа. През 1800 съюзните Испания и Франция поискали от Португалия да скъса отношенията си с Великобритания и да встъпи в съюза против нея. След потругалския отказ последвало нападение на 60 000 на испанска армия командвана от Мануел Годоя фаворит на кралица Мария Луиза и приятел на Карл ІV. Войната получила име "Портокалова" продължила едва 2 дни. Португалските войски не могли да окажат достойна съпротива на испанците. На 6 юни 1801 в Бадахос бил сключен мир според който Португалия затваряла пристанищата си за британските кораби и ги откривала за испанската и френската флота. Поругалски пехотинци от края на 18 век. Войник от 1 пехотен полк Оливенса, Офицер от 2ри пехотен полк Порту, Барабанчик от 1 ви пехотен полк Порту Обаче, след Трафалгарското сражение, в което британския флот нанесъл поражение над френско-испанския флот Португалия побързала отново да отвори пристанищата си за англичаните. Наполеон на свой ред подписал договор с Мануел Годоя за завладяване и подялба на Португалия. На 24 ноември 1807 пристигналия в Лисабон британски флот на адмирал Сидни Смит евакуирал португалския крал Жуан VІ и неговите приближени. Кралския двор се преместил в Бразилия, където можел да се чувства в пълна безопасност. След завоюването от наполеоновите войски португалската армия била разформирована. Някой от най боеспособните части били включени в сформирания от французите Португалски легион. Тези португалски части които съхранили верността си към краля били включени в новосформираната Англо-португалска армия под командването на английския генерал Артър Уесли. През 1810 тази армия участвала в битката при Бусако. През 1807 португалската армия била реформирана. Страната била разделена на 3 големи военни окръга Северен, Централен и Южен, всеки от които включвал по 24 бригади Ordenança -мобилизационно опълчение. Всяка бригада обхващала мъжкото население в конкретен регион и отговаряла за формирането на линеен пехотен полк и два милиционни полка. Във всеки окръг били формирани 8 пехотни полка, 4 кавалерийски полка, 1 артилерийски полк, 8 милиционни полка и 4 бригади Ordenança. В състава на Южния окръг били включени също Легион леки войски и допълнителен артилерийски полк. Съхранявайки полковата структура португалското командване преименувало полковете, като им дало поредни номера. В столицата Лисабон били създадени Източния и Западния милиционни полкове кралски доброволци. По късно в Лисабон бил създаден и Полка на кралските доброволци конна милиция. По този начин през 1807 португалската армия включвала 24 пехотни, 12 кавалерийски, 4 артилерийски и 48 милиционни полка, легион леки войски, 24 бригади Ordenança, Военен корпус на армията (инжинерно-технически, крепостен персонал) и Граждански корпус на армията (финансова, медицинска служба, военна полиция, транспортна служба). В португалската армия били въведени следните звания; 1 редник 2 младши капрал 3 капрал 4 втори сержант 5 сержант 6 кадет 7 кадет алферес 8 алферес 9 лейтенант (втори заместник на командира на ротата) 10 адютант (особен младши офицер при майора в пехотата и кавалерията) 11 първи лейтенант 12 капитан 13 майор 14 подполковник 15 полковник 16 бригаден генерал 17 генерал майор 18 генерал лейтенант 19 генерал от пехотата (кавалерията, артилерията) 20 маршал 21 главен маршал на Португалия. стрелци от Лекия Легион и Лоялисткия Лузитански легион 1808-1811 След окупацията на Португалия от френските войски най добрите части от португалската армия били включени в състава на Португалския легион. Процеса на модернизация на въоражените сили бил практически прекратен. Ядро на съпротивата против френските окупатори станало опълчението Ordenança което започнало партизанска война против френските войски. Местните власти не желаейки да се подчинят на французите формирали доброволчески подразделения. Бил сформиран даже "академичен батальон" от студенти и преподаватели от университета в Коимбра. В Англия бил създаден Лоялистки Лузитански легион комплектуван от португалски емигранти. стрелци и барабанчик от 3 и 5 и и 6 и батальони казадореш 1808-1815 През 1809 след битката при Ла Коруня започнало възстановяването на португалската армия, което било ръководено от английския генелал Уилям Бересфорд. Възродената португалска армия като цяло съхранявала структурата от 1807, но в нея били включени отделни батальони caçadores (казадореш) - леки егери способни да водят маневрени и партизански бойни действия. По време на пиринейските войни португалското командване усетило силната нужда от казадореш, които станали едни от най използваните пехотни части. Батальоните казадореш били формирани от партизанските милиционни отряди и Лоялисткия Лузитански легион. През 1809 имало 6 батальона казадореш, а през 1811 били създадени още 6 батальона. Било съществено усилено и опълчението- били формирани пехотни и кавалерийски полкове на кралските доброволци, 1 ви и 2 ри национални артилерийски батальони в Лисабон, 1 ви и 2 ри национални батальони казадореш в Лисабон, ботальон кралски доброволци в Порту. За отбраната на Лисабон били създадени 16 национални легиона Ordenanças по 3 батальона във всеки, а също няколко артилерийски компании за защита на крепости. Португалски пехотинци Осъвършенствали се и португалските войски дислоцирани в Бразилия. След превестването на кралския двор в Рио де Жанейро този град се превърнал във фактическа столица на Португалската империя. През 1815 Бразилия получила статут на кралство и сега португалската държава се наричала Съединено кралство Португалия, Бразилия и Алгарви. През 1808 португалските войски нападнали Френска Гвиана, където числеността на френските колониални войски била незначителна и я окупирала. През 1811 била нападната Банда Ориентал- уругвайска провинция намираща се под испански контрол. През 1816 отново била нападната Банда Ориентал. На фона на антиколониалното движение в Испанска Америка недоволство от метрополията се появило и в Бразилия. Голяма роля в антиколониалната борба играели офицерите от бразилските части. Определен антагонизъм съществувал между прехвърлените от Потругалия части и местните въоражени сили комплектувани от португалски креоли. В това време въпреки разгрома на Наполеон крал Жуан VІ решил да остане с двора си в Бразилия. Едва през 1821 той бил принуден да отстъпи и да се върне в Португалия оставяйки в Бразилия за крал своя наследник Педру І. През септември 1821 парламента на метрополията гласувал за ликвидация на кралство Бразилия и преподчинение на всички органи на властта директно на Лисабон. На Педру било заповядано да се върне в Лисабон. Той обаче отказал и започнал война с Португалия. След три годишна слабоинтензивна война през 1825 Португалия признала Бразилия за самостоятелна държава. Отцепването на най важната колония станало силен удър за португалската държава. Това не можело да не се отрази и на португалските въоражени сили, на базата на които на свой ред се сформирали и въоражените сили на суверенната Бразилска империя. Португалски кавалерист 1812 В самата Португалия в периода 1823-1834 се водела така наречената Либерална война между привържениците на Констуционната монархия и Абсолютизма. По време на тази гражданска война португалската армия била разделена на две, тъй като едни офицери и войници поддържали конституционалистите, а други абсолютистите. Накрая победили конституционалистите с новия крал Педру ІV. Политическите изменения в страната не могли да не се отразят на въоражените сили на Португалия. Като начало новата власт се отказала от традиционната милиция и резерв Ordenanças, които били разформировани. Вместо нея била създадена Национална гвардия, но тя не влизала в състава на армията, а се подчинявала на граждански чиновници от административните райони на страната. Обаче огромната политизираност на Националната гвардия довела накрая в 1847 до нейното разпускане. Към юли 1837 португалската армия включвала в своя състав следните единици 1 Генерален щаб 2 Шабен корпус 3 Инжинерен корпус (включително сапьорните батальони) 4 Артилерийски корпус (гарнизонни кампании и 2 артилерийски полка) 5 Кавалерия (6 кавалерийски полка) 6 Пехота (12 пехотни полка и 4 лекопехотни полка казадореш 7 Военно интендантска служба. Освен това в армията влизали щабовете и гарнизоните на крепостите, военната академия и колеж, корпус телеграфисти, ветеринарно училище. Във всяка провинция имало военен губернатор в подчинение на който се намирали дислоцираната в района войска. Офицер от леката кавалерия 1833 В края на 30 и началото на 40 те продължила модернизацията на португалската армия. Кавалерията била реорганизирана в 8 кавалерийски полка (4 улански полка и 4 полка конни казадореш въоражени с карабини). Артилерията включвала в своя състав 4 артилерийски полка, в това число 3 полка гарнизонна артилерия и 1 конно- артилерийски полк. Що се отнася до пехотата там полковия модел бил ликвидиран. Вместо това били създадени 30 отделни батальона, в това число 20 линейни батальона и 10 батальона лека пехота казадореш. Обаче през 1842 пехотата преминала на смесена организация. Били създадени кралски гренадирски полк, 16 линейни пехотни полка и 18 отделни пехотни батальона лека пехота казадореш. Кралския гренадирски полк трябвало да охранява кралския двор и резиденции, но през 1855 той бил лишен от тази си привилегия. Кавалерист казадореш 1830 те През 1837 кралската академия по фортификация, артилерия и чертаене най престижното военно-учебно заведение в страната било бреобразувано във Военно училище в което започнала подготовка както на армейски офицери, така и на инжинери за гражданската служба. Кралската военно морска академия била разделена на две Военно-морско училище и Политехническо училище (там се обучавали курсантите за Военното училище). На границата на 19 и 20 век португалската армия отново била реформирана. Тя съхранила трите големи военни окръга Северен, Централен и Южен, а били създадени още два Азорски острови и Мадейра. В състава на армията влизали 4 кавалерийски бригади и 12 пехотни бригади, всяка от които имала по два полка. Гарнизона на Лисабон имал статут на отделно командване с придадени артилерийски и инжинерни подразделения. Към 1901 в състава на армията влизали 1 инжинерен полк (в неговия състав сапьорни, понтонни, телеграфни и железопътни роти), 3 отделни инжинерни роти (сапьорна, минна и телеграфна), 6 конни артилерийски полка и 1 конна батарейна група, 1 планинско артилерийска батарейна група, 6 гарнизонни артилерийски батарейни групи и 4 отделни гарнизонни артилерийски батареи, 10 кавалерийски полка, 6 отделни батальона казадореш, 27 пехотни полка. Военната доктрина на Португалия по това време смятала за най важна отбраната на Лисабон като ключов град. По тази причина в Лисабон съществувало отделно военно командване, а властите се грижели най вече за лисабонския гарнизон, а териториалните войски в различните части на страната били на второ място като въоражението, снабдяването и обучението им били значително по зле от това на столицата. Следва да се спомене, че в състава на португалската армия не влизали многочислените въоражени сили в задморските колонии, доколкото те официално се подчинявали на Министерството на задморските територии.

На протежение на няколко века Португалия била една от най големите колониални държави. Малката страна в запада на пиринейския полуостров успяла да завоюва и удържи огромни по площ територии в Южна Америка, Африка и Азия. Даже след като била принудена да отстъпи ред колонии на Холония и Великобритания тя останала да контролира много богати и стратегически важни колонии. Изучавайки колониалната история на Португалия неизбежно човек се замисля над това, как тази малка и не особено богата страна успявала да поддържа толкова мощни въоръжени сили. Та нали, за да завоюва и удържи колонии по всички части на света е малко да имаш добър флот, нужни са и сухопътни войски които да подавят национално-освободителните въстания и да завоюват нови земи. Прочее португалската армия никога не е блестяла с качествата си в Европа. Широко известни са армиите на англичани и французи, на прусаци и австрийци, даже на испанци и шведи, но за португалската армия освен професионалните историци никой друг не знае. Основаното през 868 графство Португалия дълго време било васално на испанското кралство Леон. Португалските феодали взели активно участие в Реконкистата, която може да се нарече епохата през която са се родили португалските въоражени сили. През 1139 Алфонсо І Велики в битката при Оурике нанесал тежко поражение на Алморавидите- северноафриканска династия контролираща по това време по голямата част от пиринейския полуостров. Именно след тази победа на малобройната португалска армия архиепископ Бараганса му връчил корона и Португалия станала независимо кралство. Крал Алфонсо І Велики Битката при Оурике Дълго време португалската армия, както и повечето средновековни европейски армии представлявали рицарско опълчение. Освен тях в армията влизали още ази- отряди копиеносци, а също тежка и лека каввалерия, отряди лъчници и арбалетчици. Предвид на размера и населението на Португалия нейната армия никога не била многобройна. Епохата на великите географски открития станали отправна точка за новата история на Португалия и нейните въоражени сили. След като португалските мореплаватели открили пред кралството примамливата перспектива за превръщане в могъща империя с владения в топлите морета, възникнала необходимостта от военно присъствие в Стария и Новия свят. Забележително е, че ако Испания завоювала обширни територии в Новия свят където на испанските колонизатори се противопоставили местните индиански общества, които нямали огнестрелно оръжие, не познавали конете и желязото и фактически не били в състояние да окажат сериозна съпротива, то Португалия обърнала своя поглед към Стария свят. Единствената колония в Южна Америка била Бразилия, а повечето си колонии португалската корона придобила в Африка и Азия. Арабските и индийските държави по това време не изоставали силно от европейските във военно-техническото развитие. Още повече, тяхния военен потенциал бил напълно сравним с този на Португалия, която никога не успяла да стане силна държава в Европа. Но главното преимущество на Лисабон бил силния флот. Той можел да обезпечи не само присъствието на португалските колонизатори в далечните морета, но и в случай на война играел ключова роля чрез своята артилерия която можела да обстрелва вражеските пристанища и градове. През 1570 крал Себащияу създал регулярната португалска армия. Била създадена системата Ordenanças - териториално опълчение представляващо държавна мобилизационна система и включваща в състава си 250 компании (роти). Всяка рота командвал капитан с помощници альфарес (знаменосец) и сержант. Няколко компании от града или областта се обединявали в captaincies (капитанство), което командвал капитан-майор (старши капитан). Системата Ordenanças обхващала практически цялото боеспособно мъжко население на Португалия и станало основа за мобилизационната организация на португалската държава чак до 19 век. Това била голяма стъпка напред, тъй като давала възможност да се сформира постоянен резерв за сили заети в колониите. При същият крал били формирани terços (терции) - регулярни пехотни подразделения. Всяка терция включвала в състава си 12 компании (роти) и около 3000 души личен състав- копиеносци, аркебузири и стрелци. Терцията била каомандвана от старши офицер с чин полковник. Кавалерията през ХVІ век съхранявала разделението на лека и тежка и се комплектувала като правило от дворяни. Крал Себащияу След смъртта на бездетния крал Себащияу удит при поредната авантюра в Мароко, Португалия за дълго време била включена в състава на Испанската империя чрез лична уния. От 1581 до 1640 Португалия не била самостоятелна държава. През това време не било направено нищо за развитието на португалската армия, макар португалците да участвали в множество войни засягащи испанските интереси. Едва през 1640 херцог Браганса успял да извоюва независмост, и станал крал под името Жуан ІV. Тогава армията се състояла едва от 2000 души. Милиционната система Ordenanças практически не работела и били положени много усилия да бъде възстановена. Била въведена длъжността генерал-капитан на кралството, който бил едновременно и председател на Военния съвет - тоест главнокомандващ. Във всяка от шесте провинции на страната били назначени военни губернатори. Крал Жуау ІV Въоражените сили на Португалия през XVII-XVIII се състояли от три линии. Първата линия били наемници разделени на пехотни терции и независими компании, а кавалерията на кирасири и карабинери. Пехотинците се набирали от всички съсловия, а кавалеристите изключително от дворяни, като срока на служба бил 6 години. От дворяни се комплектувал и офицерския корпус. Всичко имало от 10 до 20 терции коплектувани от наемни (професионални) войници. В състава на терцията влизали 10 компании (роти) с обща численост 2000 деши. Всяка терция се командвала от Местре де кампо - полковник на когото помагал фелдфебел занимаващ се с битовите въпроси. Що се касае до кавалерията в нея полковата система не била въведена и тя продължавала да се състои от отделни компании (роти). За изпълнение на тактически задачи можели да се създават временни групи наричани troços в състав от няколко компании, които командвал генерал-комисар от кавалерията. Португалски гренадир 1740 Функциите на резерв изпълнявала втората линия която се набирала от сираци, селски деца и женени мъже. В случай на необходимост втората линия се предавала в помощ на първата. Втората линия включвала в своя състав 25 терции. Третата линия включвала в своя състав Ordenanças милиция включваща всички боеспособни мъже и от нея се комплектувала втората линия. В Лисабон съществувало специално опълчение включващо 5 терции. Кавалеристи от Морския кавалерийски полк 1783 В колониите се възпроизвела системата от метрополията. Най показателна в това отношение е Бразилия където терциите били разделени на европейски, индиански и африкански. Трябва да се отбележи, че тяхната боеспособност била висока, тъй като те успели да отблъснат холандските опити за завоюване на Бразилия. В Африка пък били отбранявани успешно Сао Томе и Ангола. Както е известно през XVII-XVIII в европейските армии масово се използвали наемни армии. В състава на португалските въоражени сили също имало полкове комплектувани от чуждестранни наемници. През 1641 в португалската армия били включени 8 френски полка (5 лека кавалерия, 1 драгунски, 1 карабинерски, 1 пехотен), 2 холандски кавалерийски полка, 1 ирландски пехотен полк, 1 шотландски пехотен полк и 1 италиански пехотен полк. В началото на XVIII век в Португалия била проведена военна реформа. През 1707 започнало преобразуване на терциите от първата линия в пехотни полкове. Командира бил преименуван на полковник. Организационно всеки полк включвал щаб, обслужващ персонал и 12 компании (роти), като една от тях обезателно била гренадирска. Кавалерията била обединена в бригади под командването на бригадири. Що се касае до резерва и милицията, то те съхранили старата организация до 1796 когато техните терции били преобразувани в милиционни полкове по образец на армейските. През втората половина на XVIII век първата линия на португалската армия включвала в състава си 27 пехотни полка (3 от тях постоянно се дислоцирали в Бразилия), 10 кавалерийски полка, 2 драгунски полка, 4 артилерийски полка, 1 Кралски полк доброволци (егери) и 1 Кралски чуждестранен пехотен полк. Освен това два полка влизали в състава на флота като морска пехота. Пехотните полкове (с изключение на чуждестранния) се набирали по териториален принцип и носели имена на областите където са комплектувани. Военното образование също получило развитие. През 1790 с указ били създадени кралски академия по фортификация, артилерия и чертаене (математика) в Лисабон. В нея се обучавали офицерите от артилерийските и инжинерните подразделения. Необходимостта от постоянен контрол в колониите и тяхната защита (най нече от холандците) принуждавала португалската корона да държи внушителни войнски съединения в колониите. Колониалните войски на Португалия били подчинени на местните вицекрале и губернатори носещи званието генерал-капитани. Най голяма била групировката в Бразилия. Тук били дислоцирани 12 местни пехотни полка, 3 пехотни полка от метрополията, 3 артилерийски полка, 1 драгунски полк, 1 кавалерийски полк и Легион леки войски (егери). За подготовка на офицерския състав на португалците живеещи постоянно в Бразилия през 1792 била създадена академия в Рио де Жанейро. Това учебно заведение копирало напълно своя прототип в Лисабон. Офицер от морската пехота Прочее в Бразилия португалските войски не веднъж влизали в бой не само с индианци или въстанали роби (тук дълго съществувала уникалната република на избягали африкански роби "Палмейрас"), но и с въоражените сили на други европейски държави. През 16-17 век французите се опитали да колонизират Бразилия. Тези опити влезли в историята като първа и втора френско-португалски войни. Колонията "Антарктическа Франция" била създадена през 1555 на брега на залива Рио де Жанейро, но още през 1557 била унищожена от португалските войски. В периода 1612-1616 в района на град Сан- Луин (щата Маранян) съществувала друга колония "Екваториална Франция", която също била ликвидирана от португалските войски. Далеч по мащабна и продължителна била холандско-португалската война продължила от 1601 до 1661. По това време Холандия била основен противник на Испания и Португалия за световно господство. В Южна Америка победила Португалия, но в Южна Азия победили холандците. Това се дължало на факта, че в Бразилия се дислоцирали на многобройните и боеспособни части от португалската армия, а живеели и много португалски креоли, докато в Южна Азия въоражените сили били по малобройни. В Португалска индия (Гоа и ред други колонии) били дислоцирани 2 пехотни полка, 1 артилерийски полк, 1 кавалерийски полк и 2 легиона туземни войници (сипаи). В Ангола били дислоцирани 1 пехотен, 1 кавалерийски и 1 артилерийски полк.

Най новите модни съвети от демократичен и свободен Идлиб! Аллаху Акбар!

За мен е до 1422, като Контантин е изгонен от Видин някъде към 20-21. Първото споменаване на санджакбей на Видин е през 1430. Иначе, българска държавност имаме до края на 17 век /работил съм по тия въпроси, но не ми стигнаха знания тогава да го обоснова както трябва, може би е време отново да се заема с темата/.

1 Кюрдите прерязоха пътя Ракка- Дамаск. Контраатаките на халифатците само ги забавят, но не могат да ги спрат. Съотношението на силите явно не е в полза на халифатците. На тях не им остава нищо друго, освен да се надяват Табка да издържи дълго и да се затегне въпроса с превземането на Ракка. Появиха се снимки на американски военни колони при Кобане. Предполага се, че тази активност е свързана с готвения щурм на Рака. Обкръжението на Табка 2 Сирийците започнаха настъпление на запад от Алепо с цел да срежат фронта при Анадан, Харитен и Кафр Нимра. За разлика от Хама тук атаките не са челно, а се правят опити да се организира настъпление по сходящи се направления за да се излезе в гръб на отбраняващите се в Анадан терористи. Засега имат успехи, като превзеха Тамуран, но съпротивата нараства и в общи линии всичко предстои. Ситуацията западно от Алепо 3 В района на Палмира сирийците смениха тактиката и нанесоха внезапен удар на юг от града. Те успяха да се придвижат на 50 км превземайки околните височини. Явно целта е да се превземе Барда и така да се обезпечи безопасността на Палмира при удар към Деир Зор. Във връзка с това може да се очаква и удар към Кувейрис на север. Палмира 4 В северна Хама без изменения 5 В дераа и предградията на Дамаск продължават позиционните боеве без определен резултат

Русия не схвана нищо за Асад и продължава да го поддържа. Ако обаче американците пак ударят Асад, а руснаците ги ударят тях това е казус бели- повод за война. Тоест Путин дава крачка назад (след като беше дал крачка напред с отмяната на мемурандума). Върбанов аз едно не мога да разбера- при това твое горещо желание да полетят ядрените ракети какво правиш още в България? Защо с блеснал поглед и "Алах Акбар" на уста не предвождаш борците за демокрация в свещенната война против кървавото кремълско чудовище?

Междувременно в Алепо...

Сирийците продължават настъплението си северно от Алепо.

Още малко новини На картата се вижда град Аданан (в жълтия кръг) освободен вчера и днес, както и настъплението на сирийците западно от Алепо.

Върбанов, ти си скаран с логиката. Обясни ако можеш, какъв е смисъла Асад да използва химическо оръжие? Това е крайно средство което се използва в 2 случая, 1 Нещата са съвсем зле и трябва да се спасява ситуацията, 2 Победата е близо и е все едно кой как ще реагира. На снимките не се вижда нищо. Нахвърляни сандъци и толкова. Прочее те са от руски и сирийски журналисти. Трябва да си идиот, че да позволиш на своите журналисти да снимат тези неща. Но какво да ти обяснявам. Въртиш сучеш, все на политика го избиваш, нямаш грам техническа подготовка. Химическото оръжие е опасно и като така се държи в специални складове, а не се подмята навсякъде по летището.

Защо охраната не изхвърли тия гамени?

Още новини. В Западно Алепо сирийците са превзели Аз Захра и Тел Шуван напредвайки към Лерамун. Кюрдите са превзели Абад разширявайки обрача около Табка.

Клипове от последните дни Руската авиация бомби терористите. Руснаците бомбят гадовете.

Върбанов- престани да се чекнеш около политиката, а започни да четеш! Аз ти давам домашно, ти не четеш нищо. После пишеш глупости. А сега е време за сериозния поглед към войната. Владеейки оперативната инициатива сирийците се опитват челно да пробият отбраната на терористите по линията Халфая, Табаят ал Имам, Соран, което доведе до серия кръвопролитни боеве при Хелфая и Маардас. В Хелфая терористите успяха да удържат ключовите си позиции и сирийците нямат съществени успехи. Маардас няколко пъти преминаваше от едни ръце в други и тук терористите претърпяха много тежки загуби. Последно днес той беше превзет отново от сирийците. Ожесточените боеве тук се дължат на факта, че от Идлиб продължават да пристигат подкрепления, които биват хвърляни в контраатаки за да сринат сирийското настъпление. За сега те удържат позициите си, а отстъплението от Хаттаб им спести възможността да бъдат обкръжени. Сирийците засега не нападат терористите по фланговете по неизвестни причини, което дава възможност на джихадистите да се укрепят. Като цяло Ел Латаминския котел е почти същия както преди джихадисткото настъпление (с изключение на заетия Суран). Сражението в северна Хама започва да проявява признаци на позиционност. Русия активно поддържа сирийците в северна Хама. Независимо от провокацията при Хан Шейхун и удара по Шайрат руските ВКС не прекратиха бомбардировките в южната част на котела, а също и по снабдителните трасета от Идлиб. Терористите се опитаха да обвинят Русия, че в своите бомбардировки използва касетъчни бомби, но от това нищо не излезе, тъй като Русия (както и САЩ и Китай) не е подписала мемурандума за забрана на касетъчните бомби. Трябва да се отбележи, че руската военна полиция е заела град Михрад и от една страна осигурява там спокойствието, а от друга подпира сирийския фронт в западната част на котела, ако терористите решат да атакуват оттам. Руските съветници помагат на сирийците в боевете за северна Хама. Главните проблеми на сирийците са същите- недостатъчно пехота (поради което тук бяха прехвърлени елитните подразделения Тигри, Щита на Каламун и 5и легион, които бяха готвени за други фронтове. Върви формирането на няколко бригади с руска помощ, а се обмисля и варианта на помощ да бъдат извикани шиитски милиции от Ирак.

Върбанов съсредоточи се! Не си си написал домашното! Ти акъл имаш ли? Знаеш ли за колко време се изминават тия 50 метра от Томахаук? По малко от мигване. Може би си искал да кажеш 50 км. Но ако става въпрос за 50 км, то няма смисъл да се стреля с С-300, когато има ЗРК предназначени за действие на това разстояние. Противно на глупостите които пишеш от по голямо разстояние се стреля по лесно. Ха познай защо. (За да не те мъча- времето за реакция е по голямо). Противно на твоето невежество до момента в който не падне ракетата никой не знае къде точно ще падне. Ако не си чувал да те информирам, че съвременните ракети могат да изменят рязко посоката в края на полета си (прочее те могат да сменят посоката и по време на полета, могат да намаляват, увеличават скоростта си, да летят буквално притиснати в земята точно за да затруднят прихващането им). Да си чувал, че С-300 поразяват ракетите ОТГОРЕ, точно за да не може вражеската ракета да изманеврира между гънките на местността. Тук трябва да помислиш поне малко, че за да прихванат вражеските ракети е необходимо време ракетата на С-300 да се изстреля, да се издигне, да развие максимална скорост и чак тогава да се насочи по целта. За това се иска време. Тоест, по лесно се стреля на по голямо разстояние. Ако си беше направил труда да прочетеш моята статия, щеше да разбереш, защо класическите бомбардировачи остават в историята. Защото летейки на високо те се виждат като на длан и има мноооого време управляемите ракети да се разгонят и заходят както трябва. Нищо не е улучено. Унищожени са 6 стари МиГ-23. Сега да ти обясня нещо елементарно. Ако американците ударят нещо в Сирия, то може да убият руснаци което е... казус бели- повод за война. Тоест, това е още една крачка в натягането на ситуацията. За което е виновен Тръмп. Руснаците продължават да летят, не знам кой те излъга, че са спрели.

Евристей, сега не ми се рови за точния извор, но когато най накрая се срещат лично под стените на Константинопол да преговарят за мир Мистик го подкарал както знаел с дълги и цветущи речи. Цитирам това което помня "Тогава цар Симеон явно раздразнен прекратил срещата и поискал да преговаря лично с Роман Лакапин". Лакапин също не е ласкав към Симеон в своите писма, но очевидно с него е можел да се разбере по лесно. В тази връзка мисля си прав, накрая цар Симеон наистина го е смятал за стар глупак.

Да плашиш неграмотен човек с шах Хозрой... Ако Симеон наистина беше неграмотен, то едва ли би се уплашил от едно непознато му име. Да не говорим за Гайна, който също е приведен като пример от историята- при това доста по стар. Това е все едно да привеждаш като пример на днешен чалгар Борис Дрангов или Захари Стоянов. Той може случайно да е чул тези имена 1-2 пъти, но и идея си няма какви са и що са тези хора.

Значи, почвам с критиките. Първо с Роман. Какво значи "кораб въоражен с ракети". Какви мама му стара, противокорабни, противовъздушни, стратегически, тактически... Отменянето на мемурандума за съвместни полети означава едно- "А сте влезли в небето на Сирия, а сме ви опукали". Към Върбанов. Това е причината Белгия да спре полетите- просто ще ги свалят. Върбанов, ти сам ли написа тази глупост или я копи пейстна? Хайде да ти дам един мой елементарен текст, та да се ограмотиш и в бъдеще да не пишеш подобни въпиющи идиотизми. Та ти обръщаш с главата надолу цялата концепция за ПВО на всички световни армии. За да ти го дам смелено и да не се чудиш ще напомня. От 59 томахоука целта са достигнали 20+. Съдбата на останалите не е ясна, или са паднали сами, или са свалени. Иначе ПВО се ЕШЕЛОНИРА (запомни го добре!). С-300 и С-400 са далекобойни, тяхната задача е да унищожават врага на голямо разстояние. Разстояние от типа 30-40км е малко, там влизат в действие други ЗРК. Оставям ти за домашно задание да провериш какви типове руски ЗРК за непосредствено прикритие се намират в Сирия. Като заключение, още от оня ден от разбомбеното летище са започнали да излитат сирийски Су-22. Втора задача от домашното ти упражнение Върбанов- поинтересувай се какъв е типа на тези самолети.

Ники, имаше референдум- народа реши гласуването да е задължително. Референдума беше по идея на Слави Трифонов, който не е свързан с никакви патриоти. Какво скъсване с диаспората? Българите в чужбина са от 1 до 2 милиона души, от тях гласуват 85 000. Това прави от 5 до 10% активност. Как може да отблъснеш някого, който сам не иска да взема отношение към ставащото в България?

Бе то и аз имам право да се завръщам в Англия, при това без да съм английски гражданин, и докато шофирам там за мен важат английските закони. Нали това е смисъла на Европа- свободно придвижване на хора- тоест аз мога да обикалям цяла Европа спокойно. Обаче ако се занимавам с бизнес в Англия аз ще го правя по английските, не по българските закони, и всичко свързано с този бизнес (данъци, заплати и прочее) ще има общо с Англия и по никакъв начин няма да засяга България. Право на всеки е да живее където поиска, но моля да не предявява после претенции за ставащото у нас- не е морално. Това е все едно да живея с майка ми и баща ми, но да реша да ида живея отделно, а после да им държа сметка защо примерно са си купили телевизор, а не печка. Това е неморално, доколкото аз живея отделно, ползвам си моите уреди които те не ползват, а те ползват своите, а не моите. Оттам насетне аз с какво морално право ще им държа сметка за какво да си харчат своите пари. Надявам се разбираш примера.