Frujin Assen

Ех Евристей, пак поставяш каруцата пред коня! Типично. За да те улесня ще ти дам събитията хронологично. 1 Ние не знаем нищо за поста на Иванко преди 1196 2 Не знаем нищо за връзките му в България преди 1196 3 В някакъв момент прави преврат и бяга във Византия. Там е приет радушно, и е изпратен за стратег на Пловдив. Пред ромейските военни той не се е доказал никак. Затова и те веднага заемат контра срещу него. Толкова силна контра, че му се налага да ходи в Кричим и събира армия от българи. Пловдивските ромеи не го уважават и постоянно го клепат пред императора. 4 Иванко се обявява за самостоятелен 5 Чак тогава пленява протостратора. Иначе казано към момента на назначаването му за стратег на Пловдив той не е доказал нищо никому от византийската армия, пловдивските ромеи го ненавиждат и го клепат постоянно. Очевидно има сериозни проблеми с командването на ромейските войски в Пловдив, та предпочита да отиде в Кричим и да създава армия от нулата. Най важното. Между периода от пристигането му в Константинопол и заминаването му за Пловдив той някакво време живее в столицата на Византия. Доколкото получава благоволението на императора е очевидно, че е бил свободен в общуването си с ромейската аристокрация. Предполагам, че най вече са го питали Как стана така, че уби Асен? Защо го уби? Как така се озова тук? Напълно естествено той им е отговарял както е било изгодно за него. Впоследствие тази информация стига до хронистите, ако не от самия Иванко, то от хора с които е говорил. Това за козата и овцата Иванко навярно го е казал на императора не насаме, а пред свитата му, от които и се разнася за случилото се. Целият разказ е оневиняване на Иванко, как лошия, зъл и жесток кръволок тиранин Асен го поставя в положение на неизбежна самоотбрана заради дребно прегрешение. Причината за убийството не е мърсуването, а неубуздания жесток характер на Асен, който от мухата прави слон и е готов за нищо и никакво да убива. Очевидно е, че разказът е съшит с бели конци и то в полза на Иванко. През нощта царя го вика, той обаче не отива. Още веднага той събира роднини, приятели и съмишленици, разбира, че царя е бесен и решават да правят преврат! И това в рамките на колко? Час, два три?

Евристей, ромейските историци знаят това което пишат от самия Иванко. Естествено, той се представя в благоприятна светлина. Така че, източниците не са три, а само един-самият Иванко.

И книга от същия. 6.pdf

Васил Томов е инженер, получил образованието си в някогашния Съветски съюз. Работи в българското търговско представителство в Ню Йорк, където установява, че по една от сделките на българска външно-търговска организация България плаща с около 30 процента повече от действащите цени в САЩ. Наредено му е да мълчи. Така влиза в конфликт с властимащите. Постепенно започва да проучва непознати страни от българската история и достига до изводи, известни, но скривани от т.нар. официална наука. Като това, че родът Дуло стои в основата на цялата човешка цивилизация. За това и за още истини за българите разговаряме с Васил Томов в навечерието на 3 март. Г-н Томов, защо твърдите, че българите са най-уникалният народ на Земята? Ние, българите, притежаваме специфичен геном. Надарени сме с високи интелект и духовност, и много положителни качества. Постигнали сме много високо еволюционно ниво на развитие, но си имаме и недостатъци. Наш дълг е да успеем да изясним своите проблеми и да се отърсим от това, което ни пречи. Посочете конкретни факти, които доказват тези положителни качества. Отдавна изследвам същността на българите и в частност рода Дуло. Твърдя, че съвременните ни представи за понятието „род Дуло“ са твърде ограничени и материалистични в сравнение с мисленето на древните българи, които са притежавали значително по-висока духовност. Те са били отворени към Космоса и са осъществявали пряк диалог с представители от Космическата йерархия. Искате да кажете – с извънземни? Понятието „извънземни“ е свързано с геоцентризма – по-точно е да се каже с представители на различни космически култури/цивилизации. От това произтича, че понятието „род Дуло“ надхвърля границите на нашите съвременни представи за роднинска връзка „родител – деца – внуци“ и би следвало да се свързва с Космоса и с предхождащите ни култури – лемурийска и атлантска. Официалната наука някак се плаши да говори за Лемурия и Атлантида, или дори твърди, че те не са съществували. Официалната наука твърди това, което съответства на материалистичната й същност. Родът Дуло е управлявал при лемурите, след това при атлантите, а по-късно и в нашата раса. В такъв случай е естествено да приемем, че родът Дуло има „божествен“ произход. Представителите от рода Дуло са изглеждали като богове и са били приемани като такива от тогавашните човешки същества. Защо ние днес не сме като тях, нали българите сме техни наследници? Отговорът на този въпрос е дълъг и започва от най-дълбока древност. Български владетелски родове (от рода Дуло и др.) са създавали и управлявали огромни империи и държави. Позитивната страна на този процес е, че български хански родове са умеели да организират добре държава. Всеки отделен жител е знаел своето място, задължения и отговорност и се е гордеел с принадлежността си към своята държава. Практически тези владетели са нямали съперници, но вероятно са нарушили някои Космически закономерности чрез „Силата“, с която са разполагали (им е била предоставена). На определен етап се стига до разделение, мания за величие, противопоставяне. А някои от тези български владетели са се стремили да докажат своето „величие“ преди всичко пред българската държава, от която са произлезли и са въвличали във военни действия огромни маси хора. Противопоставянето между български владетели в древността вероятно е една от основните причини, от които произтича съвременното ни „падение“. Например така наречените хуни, възглавявани от Атила от рода Дуло, разрушават боспорските градове и унищожават Боспорското царство, управлявано в същото време от владетели от същия род Дуло. Причиняват огромни страдания на хората, населявали големи европейски територии, през които са преминавали. И от тогава е останало това понятие „хуни“ като маса (тълпа), която унищожава всичко по своя път. Друг пример е противопоставянето между държави, управлявани от различни български владетелски родове. Например монголите, ръководени от Чингизхан от рода Дуло, водят продължителни войни с Волжка България. Внукът на Чингизхан – Бату (Батый), превзема и разрушава Волжка България, вероятно ръководена тогава от друг български владетелски род; преминава през Киевска Рус, ръководена от Рюриковичи от рода Дуло и продължава към Западна Европа. Искате да кажете, че днес ние изплащаме греховете на древните си предци? Не само. Поредното сериозно натрупване на карма – на причина и следствие, вероятно се продължава при Борис І, който под натиска на Византия приема догматичното гръцко християнство. За да запази властта си, избива 52 български владетелски рода. Тези събития, може би и преследването на богомили са „преляли чашата на съдбата“ и са отключили изплащането на натрупаната карма при българите чрез страдание. Продължаващо натрупване на карма наблюдаваме след Освобождението през 1878 г. до днес чрез острото противопоставяне между политици и властимащи в България преди всичко в интерес на чужди сили. Доколкото разбирам, сегашното положение на българите в собствената ни държава е резултат от „Его“ на предците ни, а и от настоящи грешки? Да, така е. Българите в древността са били толкова организирани и силни, че по същество не са имали достойни противници. И това вероятно е породило в някои от тях чувство за превъзходство над другите. Следват претенции за величие и властване, и произтичащото от това – противопоставяне, натрупване на карма от нашите предци, резултат от която е нашето съвременно „падение“ и изплащане на натрупаната карма чрез страдание. Българите, жители на мощната държава в миналото, са били горди с принадлежността си към нея, но вероятно при някои от тях гордостта е преминала в надменност. Това ни предположение се основава на последвалите събития, като „смачкване“, „пречупване“ на българската гордост – в продължение на близо 500 години българите сме били тотално обезправени. Отвлекат ти момичето за пазара на роби – няма на кого да се оплачеш; отвлекат ти момчето за еничар – няма на кого да се оплачеш; да не говорим за изнасилвания, убийства, насилствено ислямизиране и др. – няма на кого да се оплачеш – поколение след поколение – около 20-25 поколения – мощна социална преса. Освен това почти всяка една от съвременните държави, в това число и така наречените Велики сили, е заимствала части от българската история, абсолютизирала ги е и сега с гордост заявява: „Вижте колко е велика нашата история“. И сега те предпочитат българите да изчезнат, за да остане тяхната фалшифицирана „велика“ история. Една лъжа, повторена хиляди пъти, започва да прилича на истина, но тя никога не може да стане истинна. Дайте примери, докажете, че сте прав за това, което твърдите. Нека да уточним – аз не доказвам, аз показвам/онагледявам чрез знаците на българите. Могат да бъдат посочени много примери. Например да погледнем към Франция, която се счита за една от „Великите сили“. Би ли се съгласила тази Франция да признае, че първата й държавност е създадена от български владетели от рода Дуло – Меровей и неговите наследници – меровингите. Че през всичките около 1500 години след това французите са използвали български троични знаци; че съвременната френска гордост – автомобилите ситроен и рено са с емблеми от знаци на българите. Вероятно такива като Франция ще продължават да притискат България и ще търсят кусури на българите. Натискът за унищожаване на българите и българската държавност върви по няколко направления. От една страна, чрез разгонване на българите от България – напусналите България вече надвишават 1,5-2 милиона, но точната им цифра не е известна. Чрез поддържане на ниво на крайна бедност за съществена част от българите, особено за пенсионерите. Чрез физическо унищожаване на останалите българи в България чрез ликвидиране на системите на здравеопазване, образование, култура. Има ли светлина в тунела? Винаги има. Има и още нещо – територията на България е уникална на планетата Земя с уникална и силна позитивна енергетика. Много се стремят към придобиване на нашата територия. И тъй като отдавна е отминало времето за военно завладяване на чужда територия, намерено е „мирно“ решение на проблема чрез унищожаване на българите, т. е. необходима им е България, но без българите. Вие оптимист или песимист сте по този въпрос? Нашата най-голяма сила е духовносттта. Каквото и да се случи в материален план, нея винаги ще я има. Значи и българите, защото те са в основата на човешката цивилизация. Ние, българите, е необходимо да осъзнаем, че не би следвало да разглеждаме настоящото си състояние на страдание като беда, а като път и отговорност за осмисляне и преодоляване на минали действия, които са ни довели до това ни състояние. И с достойнство да осъзнаем и преодолеем съвременното си състояние. В момента властва тотално фалшифицирана история за нас. И тази фалшификация е била насочена преди всичко срещу българите, които са в основата на човешкото общество. И тази фалшификация е осъществена и продължава да властва благодарение на представителите от различни държави. И всичко това ще продължава, докато разберат, че българите не ги застрашават, а ще ги спасяват в предстоящия преход. Има и още нещо: мога да покажа, че историята на българите започва поне от елементарните частици – ние сме продукт на Космическо направление, което има материално проявление поне от 13-14 милиарда години. Защото топологията на елементарните частици има същите знаци, които българите използват поне от преди осем хиляди години на съвременната територия на България, същите знаци след около шест хиляди години виждаме в Плиска и в Преслав, и сега в съвременната българска бродерия

Капитане, шапка ти свалям за това изказване!

Не е баш така Душко. Американската тактика е, че танк с танк не воюват. Немската и руската са, че танка е най доброто противотанково оръжие, затова и след ВСВ и руските и американските танкове са заточени под дуел със себеподобни.

Ех Върбанов... Сълзи на умиление ми потекоха като те чета. Както правилно казва Николай Стариков платените пропагандисти (надявам се, че поне ти плащат да плюеш Русия, те времената са трудни) на нашите западни партньори винаги удрят на емоции и говорят обобщаващо. Хайде моля те дай данни за хода на проекта Армата и състоянието на Кузнецов и ако може без истерични изрази "ръждив" и "разпада се".

Евристей, чел съм ги изворите и при това внимателно. Там няма НИЩО. За съжаление. Просто ромейските хронисти не им дреме за вътрешните разборки в България.

Не Торн. Доколкото си спомням, след убийството на Асен именно Иванко според предварителния план се обявява за цар (или поне има такова намерение), обаче цар Петър събира армия в Преслав и потегля за Търново. Това си е начало на гражданска война. Тя е избегната само поради факта, че малцина подкрепят Иванко и той не успява да събере бойна сила с която да се противопостави на цар Петър. Поради това е принуден да бяга. Цар Петър става едноличен цар на България. Едва тогава той взема за помощник брат си Калоян, демек едва тогава Калоян за пръв път достига върховете на властта. Малко след това цар Петър е убит. От кого, защо.... не знаем. Известно е, че властта взема цар Калоян, който първите години от управлението си се въздържа да води войни. Според книги които съм чел (доколко са верни твърденията и на какви извори се основават не зная) цар Калоян през първите години на управлението си е принуден да се разправя с някаква вътрешна опозиция и се показва като жесток човек, който не търпи някой да му противоречи. Каква е била тази опозиция, кой е влизал в нея, какво са искали, как е текло противостоянието с цар Калоян... не зная. Евристей, защо споменаваш най общи неща? Говоря за имена, длъжности и положение, нещо от рода на "Привърженици на Иванко били бат Генчо владетел на Ловеч, бай Павел командир на гвардията и синът му Митко който бил командир на търновския гарнизон и женен за Мария дъщеря на бат Генчо. Бат Генчо бил сърдит на цар Асен, задето навремето го снел от поста командващ на южните войски и го лишил от владението на Плевен, бай Павел пък имал широки търговски връзки с Византия и войната пречела на бизнеса му да се развива и той търпял сериозни финансови загуби. Поради това те подкрепяли Иванко и считали, че е време цар Асен да бъде свален от трона и да се сключи мир". И прочее в този дух. Искам подробности, имена, титли, кой, защо, кога и как се е борил за власт в България. За съжаление, нямаме такава информация...

Роднинската бомба не е спирала да гърми! Цар Асен не е убит от Иванко "защото така", нито след него цар Петър, нито на цар Калоян му готвят преврат, нито го убиват, нито бягат толкова народ след смъртта му, нито "защото така" имаме въстание във Видин... Просто ромейските и западните хронисти записват съвсем накратко само крайния резултат и то доколкото ги засяга.

Османското законодателство задължавало селянина да дава на спахията поземленоличен данък испенч, който е фиксирана сума, десятък върху цялата селскостопанска продукцию -юшур, който обаче бил значително по висок от 10%, множество такси и глоби. Освен това бил задължен да работи 7 дни в годината на владелеца на тимара. Всички немюсюлмани плащат и джазие-поголовен данък в пари. През 1688 френския посланник Жирарден пише за извънредните данъци: "Авариз като термин означава случаен. Това е данък, налаган на всички собственици на имоти. Всички които притежават къщи и наследствени имоти в полето са обложени с него. Нозул означава заминаване на владетеля на война. В миналото, когато тръгвали да воюват задължавали жителите на близките по пътя им области да докарват в лагера на войската всички необходими провизии. В последствие обаче задължили народа с този данък както в мирно време, така и по време на война. Поради това не се намерило никакво друго средство при първо обявяване на война, за да се осъществи прекарването на провизии на войската, освен да се възстанови същият данък, но под друго име-сюрсат, който се събира във военно време. При все, че имаше няколко промеждутъци на мир не престанаха да го изискват и по всичко изглежда, че ще стане постоянен. Третата степен на нозула, налаган за снабдяване на войската е ищирата. Освен това селяните са били задължени да изпълняват и трудова повинност и често с месеци да се откъсват от дома за да строят мостове, джамий, дворци, кораби, и прочее и прочее. Ханс Дерншвам пише "Този ден ни настигнаха много българи, които идеха подир нас. Бяха дружини от по 20 човека. Били вървели 9 дни, ден и нощ от Цариград. Там били изпратени да работят ангария на султана и пашите: да косят сено, да жънат и прочее. Два месеца трябвало да работят безплатно и сега бързаха към домовете си, защото житото им гниело по нивите. Така кораво се държат турците с християните, които освен това трябва да плащат всички данъци. Същият ден моят хазяин българин ми разказа много неща за невероятното им подтисничество. Домакинът на една къща плаща за една година харач-това е данък на султана-100 аспри за себе си и по 100 аспри за всеки син. Когато жени дъщеря плаща на техния спахия 32 аспри. Също така за две овце плаща 1 аспра и за две свини 1 аспра. От целият добив десятакът в снопи трябва да бъде овършан, да го изкара на пазара и да го превърне в пари. По същият начин и данъкът от виното от кофи трябва да се превърне в пари. Други данъци: Капу хакъ – произволно изисквана от всеки дом такса. Ресм-и агъл – данък за кошара. Ресм-и асияб – данък за воденица. Ресм-и биве – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника. Ресм-и божик – налог върху свинете, които се угоявали за Коледа. Ресм-и гиях – данък за сено. Ресм-и духан – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел. Ресм-и менгене – налог за пресоване на грозде. Ресм-и мюджеред – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя. Ресм-и обручина – данък, налаган при продажбата на вино. Ресм-и отлук – данък върху пасище. Ресм-и тапу – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот. Ресм-и тапу не се изисквал единствено при прехода на поземлен имот по наследство от баща на син. Ресм-и фучу – данък върху бъчви вино. Ресм-и ханазир – данък върху свине. Ресм-и химе – данък върху дърва за огрев. Девширме – кръвен данък, периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби. Диш-хакъ – зъбен данък, такса, плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна. Народът вчера, днес и утре Христо Ботев Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове - злодейства, безчестия, колове, бесила, мъки, тъмница, - най-после даалийци и кърджалии, фанариоти и чорбаджии, черкези и татари, - с една дума, зло, варварско зло, кое само едно азиатско въображение може обхвана, зло от завоевателя Мурада до читашкия реформатор Азиса - това са страниците на тази история, на това наше в ч е р а. Кървави страници, горчиво преминало! Но д н е с, днес не е ли пак същото черно тегло, същият хомот, същите вериги? Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори: "Не, днес си добре живеем с турците, те се образоваха и нам олекна." И наистина, сега кого убиват, кого бесят, кого набиват на кол, кой плаща диш-хакъ и развожда вместо кон цървула на краставия гаджелин, кой? ... Но да казва разорения и добития народ, да кажем и ний по совест: днес не убиват никого беззаконно, а законно, не набиват на кол, а като кол всякого н а б и в а т, не бесят вкъщи по стрехи и по черници, а на отредени места за гявурски касапници; днес никой не развожда цървула на читака, а сякого като цървул развождат по ангарии и тъмници, никой не плаща диш-хакъ, а сякому и зъбите вадят за данъци и сякакви законни кражби, имдадиета и севдадиета; днес няма даалийци, няма кърджалии, няма фанариоти, кои да палят пленят села и градища, едни да убиват, а други да земат д у ш е д я л и к е в ш п а р а с ъ за вината на умрелия и убития - днес има правителство, което само изпълнява тези длъжности към раята и държи за това чиновници, рязани и кръстени, с чалми и калимавки, с дълги и къси пискюли, чиновници, кои от вълчия везир Али паша до мечкарина жандарм Кел Мехмед ага, сир. от скиптъра до сопата - всичките притежават най-високите добродетели, дори и човещината, с коя се отличават братята им черкези и татари. И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, основани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и роби. При тези радикални реформи, ако и да се случва да нападнат някои правоверни къщата на гявурина, да го убият или удушат, да обезчестят жена му или дъщеря му, а сина му да извлекат и жив на огъня опекат, то това са изключения и случайности, защото не стават всяка неделя в една и същата къща, всяка нощ в едно и същото село. И освен това правосъдното правителство с голяма строгост наказва виновниците, като им отнеме половината и повече печала и ги гуди на най-тежка работа - кърардари или заптиета, за да гонят виновните на други още по-маловажни случайности, кои стават аллахън кърънда - думи, кои на езика на нашите аги имат туй преносно значение, че престъпника на къра тряба да се остави на правосъдието божие. От туй нашите баби и майки, кога оплакват мъжете си и синовете си, утешават се с тази - не знаем как да кажем - клетва или молитва: "От бога да намери душманинът!" Иди сега при тоя прогрес в правосъдието, та думай, че в Корана няма ни логика, ни психология, а в Наполеонова кодекс здрав смисъл; иди и повярвай англиеца г-на Монсела, който преди десетина години, във време на сирийските ужаси, изрече в палатата на общините и в лицето на приснопометения лорд Палмерстона, този неразкаян грешник в работите на Изток, следните тежки думи: "Колкото и да желае благородния лорд да поддържа трона на султана, тряба да се надеем, че той не ще поиска както и да е да забраня такава система, при коя са възможни подобни ужаси. С чувство от дълбока скръб си припомням за участието, кое приемах в 1855-56 с повечето от палатата в парламентските усилия да поддържам Турция. Сега видя, че националният характер на турците е неизправим." Тука ний бихме утешили благородния джентълмен, бихме опровергали мненията и острите съждения на много недоброжелатели на нашите пилафчии с фактове и примери, кои пълнят домашната хроника на всяко село, на всеки град, и то не отдавна, а от времето на Къбразли Мехмедпашовите ревизии, откога в Турция се въведе някакъв си ред и равенство в кражбите и пълна система в напрешните убийства, злодейства и всякакъв род притеснения - ала що щяха да значат нашите думи при онези на Лонгворта и подобните нему шарлатани чиновници и продадени журналисти, кои тръбят по света и искат и нас дору да уверят, както и увериха някои си извеяни и слепи глави, че Турция, този европейски Китай, този присмех на человечеството и укор на съвременна Европа, ще се преобрази скоро на азиатска Белгия и ще пролее благодатта на европейската образованост по всичките краища на Азия! O, tempora, o, mores! Намерете изкуството на Медея и влейте в жилите на това варварско племе нова, човешка кръв, тогава ще се поколебаем и ний във вярата си, че Турция няма живот, няма бъдеще; но доде турчинът е с този характер, с този фанатизъм, с тази варварска кръв, ни един красноречив туркофил, ни един дълбокомислящ дуалист или ренегат не може ни увери, че турчинът ще бъде някога способен да влезе в пътя към онази нравственополитическа цел, към коя се стреми умът човешки, отрешен от всяко опекунство на духови йерархии и политически мандаринства. Дотогаз най-красноречиви ще бъдат живите рани, що зеят по тялото на народа и по гърдите на неговата емиграция, рани, на кои, като гледаме, напомнят ни всичко, що трябва да влезе в сметка за народно мщение. Повтаряме - Турция няма живот, няма бъдеще, тя е труп на смъртния одър, когото никакви дервишки баяния на нейните мандарини, никакви дипломатически молитви на западните доктринери няма да я спасят от анатомическия нож. Лекувана по стара метода, с политически кръвопускания и операции, с дипломатически хлороформ, тя изгуби ръце и нозе, провинция след провинция, и отслабна дотолкоз, щото даде място на оназ страшна болест, коя обхвана сърцето й, влезе в дихателните й органи и кръвообращението; тъй щото никаква операция е невъзможна вече. Самите лекари и те забележиха това и след критския шербет, който се даде на Турция от Парижкия консилиум в 1868 г., приписаха й за спокойна смърт и последния рецепт: дуализма. Ще се найдат ли в народната фармакопия на Балканския полуостров елементи за подобен рецепт, ще може ли той възроди Турция, а главното ще може ли го тя прие, като й са захванати уста и гърло - това и сам Али паша не ще знае, ако ще би живял и до Матусалови години и не изучи българския народ, негова социален живот, негова твърд характер и волска упорност. Инак той.и днес щеше да чете между редовете на черковния ни устав други редове, други думи, кои да му казват: "Али, тоя народ е болестта на Турция, а дуализмът е пътникът за нейната смърт!" Ала Али паша е турчин - фанатик и фаталист; той се надей само на кучешката животна сила на племето си и като приима за бъл[гарски] народ тези, що коленичат и скимучат отпреде му, пее и дума: "Жив е аллах, жива е Турция! Много са и робите..." Тъй мислят и нашите чорбаджии и калимавки, тези амфибии, кои в блатото на дуализма намират своя живот, и онез гладички умовце, кои внасят у нас ръждата на западните предразсъдъци и сметта на гнилата вече европейска цивилизация - без да виждат новите явления на живота нито там, дето са се учили, нито тук, дето учат. Не тъй обаче мисли здравата част на наша народ и неговата емиграция, не тъй мисли всеки свесен и искрен славянин, всеки съвременен човек, в главата на кого се не вие паужина, а стяга мозък, и в гърдите не плакне жабина, а тупа сърце. За нас преобразованията в Турско, обещанията, дуализмът, те са думи без никакъв смисъл, призраци и утопии, кои може да се осъществяват нейде си в Китай или Япония, а не на Балкан[ския]полуостров между турци и българи, две племена с противоположни характери, нрави и обичаи, с противоположни миросъзерцания. Изход от туй тежко и гнусно положение не са новите окови, новото разделение на тиранството, а народната революция, радикалният преврат, които са триумфални врата за всеки народ, особено за нашия, който няма преминало, няма настояще, а има едно само бъдеще, и бъдеще светло, защото с другите славяни той ще има що да каже в света, що да внесе в човещината. Метнете поглед връх историята на българското царство от Бориса дору до подпаданието му под турците, и ще видите, че всичкото историко-политическо преминало на наша народ е било току-речи чисто византийско, и в него са живели само царе, боляри и духовни, а той сам всякога е бил отделен с дълбока обществена нравственост от разврата на правителството си, който разврат заедно с християнството се вмъкна в по-горнята част на народа. Наистина, неведнъж народът е явявал твърдата воля на характера си с въстания против царете си, против духовенството си, както във времето на Богомила и Самуила; но всичко това е ставало само тогава, кога властта или се едно насилието е допирало до къщата му, в коя той сякога е бил нравствено свободен, до семейството му, до понятието му за честта - с една дума, до негова дълбок социален живот, с който се отличават общо славянските народи и частно нашия народ. Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори с Византия, само да си вади очите за престолонаследие; тъй щото тука и бяха главните причини, дето гърците можаха да завладеят навреме България, а варварските турски орди съвсем да я разорят и тъй с твърд крак да стъпят на врата на народа. Но и при тия страдания, при това страшно насилие, в кое и камъкът би се стопил, българинът се затвори от турчина вкъщи с челядта си и, както и днес, пял е и слушал е вместо византийската литургия свойта елегическа юнашка песен, вместо стрелата и сабята, хвана ралото и сърпа, ходил е по сборове и по седенки, по тлаки и по черковища - и щом варваринът е погазвал огнището му, кое, както и днес, е било обиколено със снахи и дъщери, със синове и унуци - той е оставял ралото и сърпа, гегата и кавала, хващал е бащина сабя, братова пушка и с "дружина вярна и сговорна" отивал е в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии, да им отнима грабено имане и да пази село и сиромаси. Такъв е бил българският народ, и ето го и днес пак чист от всяко чуждо влияние, пак с тоя патриархален живот, пак с тази първобитност - след толкова и при такива страдания, пред зори, той се провиква от вратата на къщата си: пее отходня молитва на Турция, на робството; проклина свойто преминало, което е мрачно и той го мрази; свойто настояще, което е тежко и горчиво, та лесно ще го забрави, и вика: бъдещето ми, бъдещето ми! Турция и незваните му водители поднасят му на блюдо преобразования, дуализми, йерархии, но той се туй дума и ще дума: бъдещето ми, бъдещето ми! Но какво е неговото бъдеще? Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински? Или не видите в него и това, що казахме по-горе?... Всичко това са въпроси и въпроси, важни, затуй ний ще се повърнем да ги разгледаме по-отблизо в след[ващите] броеве на "Думата".

Апропо, севастократор Александър е владетел на Видин. За пръв път е споменат, когато през 1232 унгарците превземат Видин. Да напомним, че през ... забравих кога има въстание във Видин срещу Борил. Тогава четирима негови роднини въстават срещу него, викат на помощ куманите, Борил е безпомощен, та вика на помощ унгарците, които се оправят с въстанниците. Прочее Иван първо бяга при куманите, чак след време в Галиция, дали пък той не извършил това въстание.

Айде сега Пандора, нямало било съпротива. Имало си е гражданска война. За която не знаем нищо. Не от хубав живот Стрез бяга в Сърбия, Слав отцепва родопите, а Иван Асен бяга в Русия. Нямало е никакви регентски съвети и прочее формалности, имало е як пердах в който е победил Борил.

Само където турския султан заявява, че в светлината на новоприетата конституция тези самоуправляващи се вилаети са излишни, защото конституцията гарантира свободата на всички.

Правилно Галахаде, към 1228 Слав е жив, той обявява война на Латинската империя и е съюзник на Епир. Съответно земите му могат с чиста съвест да бъдат разделени. Галахаде, доколкото прочетох титлата севаст девалвира рязко още преди падането на Константинопол, а в България севастите май са все областни управители. Демек деспот е титла, а севаст длъжност. Доколкото четох "севаст" е едва ли не просто "благородник", едва ли не просто уважително обращение към всеки с малко по синя кръв. Тоест възможно е деспот Алексий да е назначен за севаст на Родопите. Имам интересен въпрос). Имаме ли данни какви титли са носели областните управители в България? Сещам се и за друга възможност. Йоан Комнин е заставен от Йоан ІІІ Дука Ватаци да се откаже от императорската титла и да се задоволи с деспотска, дали пък цар Иван Асен ІІ не може да е отнел деспотската титла на Слав? Ей сега видях, че в Бориловия синодик му пеят "Вечна памет на деспот Слав". Значи си е останал деспот. Остава възможността севаст да означава "областен управител", на която длъжност е назначен деспот Слав. Самото споменаване в синодика показва, че цар Иван Асен ІІ е имал добри отношения с него (иначе нямаше да го споменат), демек доброволно или доброзорно се е предал. Идеята, че Слав се е предал, след което през 1231 царя назначава друг управител, а Слав става просто "гражданина деспот" ми се вижда твърде съвременна. Както и идеята, че Слав си спечелва благоволението на царя защото сдава властта "на ползу роду". През средновековието този филм не го дават. Ако царя е сърдит на Слав просто ще го убие или заточи и няма да му пее "вечна памет". А ако са се разбрали по скоро ще му остави владението и ще му пее "вечна памет".

Андрей, а войната от 1876? Нея май я забрави. Именно поради нея Сърбия е слаба, та се включва накрая. Целта на руския император все пак е да настрои съюзниците си позитивно, а не да ги сърди. Затова и дава Ниш на Сърбия. Договора е предварителен, въпроса е обаче, защо след като Русия не мисли за България го сключва при толкова големи граници? Можеше да врътне една България от Мизия и най много Тракия и толкова. Андрей, ма от тебе се получава великолепен геостратег! Ако беше съветник на руския император, щеше да срутиш империята за отрицателно време. 1 Сърбия губи Босна, губи Санджак, пролива кръв в две войни. 2 Румъния губи Бесарабия и пролива кръв 3 Руският цар ги праща за зелен хайвер, защото Ниш и северна добружа са населени от българи. Резултата Сърбия и Румъния са бесни на Русия. Впоследствие Русия се заинатява на берлинскя конгрес Македония да е българска в резултат на което си докарва нова кримска война... Гениално пич! Обясни защо Германия, Англия, Франция и Австро Унгария не се плеснаха по челото "Верно бе, Ниш и северна добружа са български, че и Македония, справедливо е да ги дадем на България". Защо те не постъпиха по този справедлив начин?

Що да е мит? В България цар официално е Петър, но и Асен си става цар. Проблема е, че ние не знаем нищо, от думата съвсем за борбите за власт в България при асеневци. Накратко, между Петър и Асен има борба за власт. Петър доброволно се оттегля в Преслав. Втората борба за власт е след убийството на Асен. Обаче Асен не е убит от извънземни "защото така", а от Иванко по политически причини. Кой е Иванко по времето на Асен? Какво влияние е имал? Колко от болярите са го подкрепяли? Какъв точно е бил конфликта с Асен? Незнаем... Както и да е, започва нова врътка на борбата за трона. На власт идва Петър, убит е от някого по неизвестни причини. На власт идва Калоян. Забелязвате ли, че в началото на управлението си Калоян мирува. Очевидно се е борил с някаква опозиция. Каква е тази опозиция, кого е включвала, защо не са били съгласни с царя.... незнаем. По време на превземането на Пловдив бърза за Търново, защото там му подготвяли преврат. Кой и защо ... незнаем. Накрая е убит пак по политически причини. В започналата борба за власт участват като минимум Иван Асен (ако не участваше защо следва да бяга в Русия чак), Стрез, Борил (деца на сестри), Слав. Демек участват всички от семейството. Очевидно е, че все още няма ясно изградени правила за наследяване. Очевидно е, че тече яростна борба "кой да води бащина дружина". Забележете, че регенти няма. Деца царе както в по късно време няма. Съмнявам се, изобщо да е имало такова нещо като "престолонаследник". Според мен борбата за власт е била толкова жестока, че изобщо е изключвала подобно поставяне на въпроса.

Не беше ли убил патриарха, задето не му разрешил брак с Ирина Комнина, защото дъщеря му била женена за чичо и (Мануил Комнин), та се падали рода? Забрави да кажеш за "споделените общочовешки и евроатлантически ценности".

Хора от различно време, в огромната си част ромеи. На Иванко това му е ромейското име, май и на Слав. Българите с това име са малцина.

Внезапно ме осени мисъл! През 1237 неочаквано умират царица Ана Мария, малкият и син и патриарха. Голям мор ще да е било за да умрат едновременно трима човека от най висшия елит. Може би от тази епидемия е починал и Слав със семейството си?

Тъй, не мога да сложа тук видеото, затова слагам линк към БЛИЦ където има интервю с Мишо от село Черни връх. Момчето е циганче или ромче ако предпочитате, този който снима също е циганин и очевидно възмутен от знанията на Мишо. Момчето смята, че има 8 пръсти на ръката, 7 на краката, 2+2 прави 5, може да брои до 10, не знае коя е столицата на България, казва, че не знае азбуката. Честито господа учители. Това, че момчето не знае елементарни неща иди дойди, има и неграмотни хора, въпроса е- как аджеба е изкласил до 7 клас, като има знания за 1 ви. Защо в образователната система е възможно ученици да преминават от клас в клас като са неграмотни? Това момче е било изпитвано, правело е контролни, класни, поставяни са му оценки... http://www.blitz.bg/news/article/406971 Ето и линк от фейсбук

Евристей, помисли малко. Имаме каменен надпис, в който цар Иван Асен ІІ предава управлението на родопите на севаст Алекси. Нека започнем разборката сега! През 1231 царя поставя нов "областен управител" на родопите и той е с името Алекси. Преди това са под властта на човек с име Алексий Слав. Слочаенос? Севаст е доста обща титла, във Византия и Сърбия означава едва ли не "благородник", а в България севасти са управителите на области. В този смисъл севаст е не неговата титла, а неговата длъжност. Освен това, в надписа става въпрос и за изграждането на крепост. Очевидно е, че той отбелязва височайшето посещение на негово величество в този район и какво е свършил там, назначил нов севаст и изградил крепост. Прочетох внимателно статията... После и други. http://www.bgchudesa.com/%D1%82%D0%BE%D0%BF-10-%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2015/%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%94%D0%B5%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%82-%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2-%D0%B2-%D0%9C%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA-.html Погребението на няколко човека показва, че са умрели от някаква епидемия едновременно. Дали може той да е погребан там-според мен да, има такава вероятност. Нека за удобство приемем, че е починал през 1235, значи е роден 1190, през 1207 ще да е бил около 17 годишен, връзва се.

Евристей, ти пак слагаш каруцата пред коня. През 1228 Слав се споменава за последен път. Надписът от Станимака очевидно визира него. Този надпис няма как да е по ранен от 1230, демек тогава си е бил жив и си е продължил да управлява родопите. Докога не знаем, затова изсмуках от пръстите 1235 щото е кръгла. Момчета, искате прекалено много от средновековните хронисти. Примерно искате Акрополит да е спец по френските титли. Човека си е грък и е плеснал титлата "деспот" защото е била най близкия еквивалент на непознатата му френска титла. Прочее, който се сети да каже, Акрополит в своето творчество използва ли френски титли, думи и прочее. Аз засега не се сещам. Защо на Валансиен следва да му дреме за някакъв си варварин? Не е счел за важно, не го е написал.

Според мен става въпрос за периода между 1211 и 1218. Слав се е страхувал Анри да не го пусне в разход в името на отношенията си с Борил и се е помирил с него.

Евристей, това съм го чел в много популярната книжка на Йордан Андреев "Българските ханове и царе". Предполагам, той не би тръгнал да пише глупости. Извор не мога да посоча, не съм попадал на друго място на това сведение. Както често се случва спомените са ме подвели. "Според свидетелството на Георги Акрополит при убийството на цар Калоян синовете на стария Асен - Иван и Александър, все още не били излезли от детската възраст-терминът, употребен от византийски историк, се тълкува, че те били на възраст между 8 и 11 години." Да търся ли Акрополит, или Андреев ти стига? Значи гроба е на 45 годишен мъж. Да посмучем от палците и да приемем, че Слав е починал през 1235 (защото е удобна кръгла дата). Значи следва да е роден 1190. Значи, хронологията на Ресавски се придвижва с 5 години напред, Слав роден 1190, а Иван Асен ІІ 1195. Ако е така обаче, то през 1207 Слав следва да е бил 17 годишен. Сега се сещам, Андреев пише малко на гьотири, как може през 1207 Александър да е на 8, като баща му е убит преди 10.