Frujin Assen

По скоро втората му жена от рода Петралифа. Разбира се, няма проблем бракът е бил политически, но все пак, той по ттова време пак е бил старец.

Темпларе, не ми се връзва чисто времево. Петър е убит 1196, а през 1230 Слав все още е жив и активен. Да кажем, че през 1195 (за удобство) баща му го прави деспот. Няма как да го направи деспот в детска възраст, да кажем е бил 20 годишен (струва ми се млад все пак), та 20 плюс 35 прави 55. Това теоретично е възможно, но поне според мен натаманяването (както казват в Зелениково) е прекалено голямо. Има и друго, през 1207 синовете на цар Асен са на 14 и 11 години (не съм проверявал точно). Каква е вероятността Слав през 1196 да е на 20+? Вярно, че Петър е по възрастен, но силно се съмнявам разликата между тях да е била чак толкова голяма. Да, всичко може да е било, Асен да е имал деца късно, Петър още като млад... но си е натаманяване.

По скоро УЖАС УЖАС УЖАС !!!!

Темпларе, това, че Слав е бил от голямото добрютро е ясно. Въпросът е, че поне доколкото знам аз (може и да греша) цар Калоян никога и на никого не е давал деспотска титла. В този смисъл вероятността да е получил титлата от Анри е много по голяма. Ресавски, може ли тая италианска хроника, щото за сефте чувам за нея.

Ресавски, имай предвид, че Слав бая години бяга по тъча и влиза в подчинение на цар Иван Асен ІІ когато вече няма вариант за маневри. Та не е чудно, ако наш Иван е решил публично да го унизи, за ум и разум на останалите. Той ослепява и Теодор Комнин и то май не веднага след Клокотница, при положение, че върти любов с дъщеря му. Пренаписва Бориловия синодик. Струва ми се, че подобна показност не му е била чужда, та може и да е оставил Слав да владее родопите, но след като го е унизил публично. Това за Алекси, Алексей, Алексий ми се вижда несериозно, говорим все пак за средните векове, едва ли тогава в България е имало книжовна форма спусната от МОН. Доколкото съм чел и в пръстена на Калоян има цели две правописни грешки. Това показва, че не се е обръщало чак такова внимание на грамотно написания текст. Темплар 1307, стана ми интересно, как от преди 1208 Слав е деспот. Доколкото той идва от България и е очеизвадно, че бил от каймака на българската аристокрация няма от кой друг да е получил деспотска титла, освен от цар Калоян. На мен поне не ми е известно цар Калоян да е давал такива титли.

Дойде ми на акъла нещо. Анри се среща със Слав в Станимака. Пак в Станимака император Алексий вика и Иванко. В този смисъл защо цар Иван Асен ІІ да не поставя Алекси за севаст на родопите точно в Станимака? Да, севаст е снижаване в ранг на Слав, защото Анри му е дал деспотска титла, но... такъв е живота. Пак Божо е казвал, че по това време пръстените са си държавен символ и няма как някоя тогавашна мутра да си поръча тежък пръстен с надпис който сам си е харесал. В този смисъл "Слав, столник царев" няма как всеки който му е кеф да си го гравира.

Кат те слушам, ти все още не си българин по мислене.

Йончев, едно е когато две равностойни страни сключат договор за династичен брак. Друго е когато договора е между най могъщата държава на балканите и боксова круша. Цар Иван Асен ІІ е предполагал, че след Клокотница латинските барони не са в състояние да му откажат нищо, затова и предявява претенции да управлява Константинопол.

В Константинопол играят двойни игрички. Реално след 1220 (приблизително) Латинската империя е боксова круша. През 1224 губят Солун, през 1225/6 остатъците от солунското кралство в беломорието. Пак през 1224/25 търпят унищожително поражение и от Никея и губят и Азия. През 1227/28 губят и Тракия с Одрин и Димотика. И на слепеца е било ясно, че Теодор Комнин ще превземе Константинопол. През цялото това време отношенията с България са съюзнически. Сценката разиграна пред цар Иван Асен ІІ, династичен брак и по тесен съюз, като той бъде оставен да управлява. В тази връзка Йончев, ти силно подценяваш значението на династичния брак, по това време подобна стъпка си означава много. За цар Иван Асен ІІ това изглежда логично, Латинската империя е обречена, а единствената реална сила която може да я спаси е България. Това което той очаква се случва, война с Теодор Комнин завършила с блестяща победа. Човека си очаква наградата! Той е свършил своята част от сделката, победил е, спасил е Константинопол. Отделно сега България е най могъщия играч на балканите. Как се отказва в такава ситуация? Латинските барони обаче мислят издълбоко. Те вече са сключили договора с Жан дьо Бриен и са си осигурили неговата армия. Забележи, че Жан пристига още в 1230 с десант в галиполи и война с Никея. Защо тогава? Никейците не застрашават пряко Константинопол, България е съюзник. Ами точно защото след Клокотница българският цар вече не освен добра дума, има в ръцете си и пистолет. После идва нападението на Унгария, българите са заети и ситуацията е оправена.

Жан дьо Бриен е пича, в този момент е на 80 години, но в отлично здраве и енергичен. Способен военен прекарал целия си живот по бойните полета, достоен противник, по това време той вече е почти легендарен на запад, отделно германския император му е зет мисля, та има и дебели връзки. Ако се не лъжа, още през 1231 Унгария напада България (доколкото знам по внушение на папата и Жан дьо Бриен), побеждава севастократор Александър и завладява столицата му Видин. Налага се цар Иван Асен ІІ да воюва с унгарците, да ги разгроми напълно и чак тогава (може би 1233 или 1234) да започне войната с Латинската империя.

Цар Иван Асен ІІ мисли различно от теб. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81_%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D0%B0%D1%80_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%90%D1%81%D0%B5%D0%BD_II В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, създадох из основа и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в името на светите 40 мъченици, с чиято помощ в дванадесетата година от моето царуване, в която година се изписваше този храм, излязох на бран в Романия [Ромейско/Византия] и разбих гръцката войска и плених самия цар кир Теодор Комнин с всичките негови боляри, а цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и арбанаска и сръбска. Франките владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те се повинуваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха своите дни, защото така повели Бог. Понеже без Него ни дело, ни слово се извършва. Нему слава на векове. Амин.

Айде сега и ти Ресавски почна да смучеш от пръстите). Какво е било времето не знаем, но факта, че войната е факт показва, че никакъв сняг няма. Още повече Комнин води тежко въоражени конници, които не му трябват ако има сняг. Въобще, когато има сняг и времето е студено просто не се воюва. Факта, че куманите са по малко от обикновено според мен свидетелствува само за едно- цар Иван Асен ІІ е нямал време да докара колкото му трябват иззад Дунава. Най вероятно е имал някакви кумани при себе си в Търново като гвардия. Ромейските императори обичат да държат при себе си боеспособна гвардия съставена от чужденци. Не виждам причина и българските царе да не правят това. Само че, при нас гвардията е била съставена от кумани. Трябвало е да действа бързо и е потеглил на поход с каквото е имал подръка, включително куманската гвардия.

Нова информация по темата. През 2014 Украйна е разполагала с 60 Бук, 125 Оса-АКМ, 100 Круг, 70 Тунгуска и 150 Стрела 10М и някакво количество ПЗРК Игла. Трябва да се има предвид, че Круг е още от 60 те години се чудя как са я оставили на въоражение и въобще боеспособна ли е. Буковете както казах по горе са предадени в ПВО на страната.

Ресавски, има и други тънки моменти! Откъде е тръгнал цар Иван Асен ІІ и откъде е минал за да стигне до хасковско? Според мен най вероятно е тръгнал от Търново. За къде? Ако Йончев е прав и Комнин пресреща наш Ваньо, то той просто няма откъде другаде да идва освен откъм Пловдив. А изпълненията с набучения на копие договор? На нито един монарх по онова време не му е било нужно да се оправдава пред поданиците си, че е "агресор". И тук ВНЕЗАПНО!!! ми идва идея. Ами ако цар Иван Асен ІІ е ходел да воюва със Слав? Минал е през Пловдив, и на път за родопите разбира, че Теодор Комнин отива да му помогне и така се стига до Клокотница.

Доколкото видях тоя Лев Симкин е член на петата колона в Русия и съм на 101% убеден, че тия 22 милиона сътрудничели с немците са поредната либерална лъжа. Той е член на Ехо Москвь, радиостанция която както се изразява удачно Николай Стариков трябва да се прекръсти на "Ехо Вашингтона". Прочее укрофашистите, и литовските фашисти са били част от охраната на концентрационните лагери и са избивали евреи. Да не говорим, че в прибалтика и западна украйна местните патриоти възстанали против кървавия Сталин даже и без немците, на своя глава избиват евреите.

Върбанов, като те чета как се държиш като форумен трол който има за цел във всяка една тема да оплюе мръсните гадни комунуиди, независимо за какво става въпрос в нея, започвам да си мисля, че или ни лъжеш, че четеш, или ти плащат да псуваш в форума престъпната комунистическа банда или си горещ почитал на Георги Жеков.

Възможно е Ресавски. Отново малко елементарна хронология. 1224 Теодор Комнин превзема Солун (Сяр е превзет още 1222). 1225-1226 епирците превземат беломорието. 1227 превземат Димотика-втория по големина град в Тракия. През 1227 или 1228 въстават жителите на Одрин и викат на помощ никейците. Йоан ІІІ пристига, завладява Галиполи, Кисос и прочее и стига до Одрин който заема. През 1228 епирците започват война с никейците и им отнемат Одрин. Малко след това през 1228 или 1229 превземат градове като Аркадиопол и Мидия на черно море. Нещо много важно! Последното сведение за Алексий Слав е от 1228 когато обявил война на Латинската империя. По това време България е в съюз именно с Латинската империя (с Епир също има мирни отношения). С нея воюва Епир, демек Слав помага на Епир, без да следва официалния курс на Търново. Защо не е указано в изворите превземането на Пловдив? Може би е счетено за маловажно. През 1230 Теодор Комнин събира армия да превзема Константинопол, но напада България. Къде я събира? Най общо в Тракия. Според мен най вероятно в Одрин, най големия град в района. Интересно е друго. Неговата армия не тръгва на север, както може да се очаква, а на запад. Битката става при Клокотница, западно от Одрин и близо до родопите. Защо там, а не както обичайно в района на Стара Загора, Ямбол, Сливен? Дали пък не се е насочил точно към Пловдив? Дали пък не е отивал да вземе армията на Слав? Споменава се, че Теодор Комнин нарушил клетвата и навлязал с армията си в България, демек в хасковско. Обаче, ако е заел Пловдив през 1228-29, то няма как да не контролира земите между Одрин и Пловдив, където се е състояла битката. Откъде тогава цирка с набучването на договора на копие и разнасянето му пред войниците?

Защото е по лесно и приятно за усвояване в такъв вид. Зер хора като Върбанов не искат да слушат, ти ги караш да четат).

В една книга която имам пише, цитирам: "В някой извори се споменава наличие на рицари в българската армия, което се тълкува като латинския гарнизон на Пловдив". Става въпрос на Клокотница. Кои са тия извори не знам,

А чий е бил? За договора на Жан дьо Бриен чета следното: Когато Бодуен ІІ навърши 21 години Жан дьо Бриен получава Неокастренското дукатство (азиатския бряг на босфора, Никомедийското дукатство (без самата Никомодия) и каквото завладее сам в Азия. На наследниците на Жан дьо Бриен ще бъдат предадени Одрин, Димотика, Пловдив и Родопите, при положение, че положат васална клетва. По времето когато е подписан договора французите не контролират нито Одрин, нито Димотика, нито Родопите. Защо следва Пловдив да е бил техен? След Клокотница 1230 цар Иван Асен ІІ владее цяла тракия заедно с Одрин, Родопите също. Латинската империя я приема за васална "Защото благодарение на мен прекарваха дните си и нямаха друг цар освен мене" (или нещо такова) го пише сам в надписа си. Много скоро той се изпокарва с латинските барони, сключва съюз с Никея, през 1235 обсаждат Константинопол... а Пловдив си стои латински... там няма как да има голям гарнизон, французите едвам отбраняват Константинопол... обаче Пловдив никой не го пипа, нито българи, нито Теодор Комнин.

https://ru.wikipedia.org/wiki/20-%D1%8F_%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F_%D0%A1%D0%A1_%281-%D1%8F_%D1%8D%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F%29 Примерно Ресавски.

Ресавски, позволи ми въобще да не съм съгласен с теб. Евристей, дезертирах, защото вече казах всичко което можех да кажа. Да смуча от пръстите няма смисъл. Сега пак за Ресавски. Какво знаем със сигурност? Родопите са овладяни от цар Калоян и стават част от българската държава-без варианти. За Пловдив има няколко варианта, той може и да е, може и да не е бил част от България. Факт е, че през 1210 вече е латински, като не е известно да е отвоюван. Знаем, че Станимака е изоставена от французите, и отново имаме варианти, градът може и да е бил български, може и да е бил ромейски. По мое лично мнение Пловдив и Станимака са предадени на местните ромеи, които след смъртта на цар Калоян доброволно приемат латинската власт. След смъртта на цар Калоян започва борба за трона. Алексий Слав де факто отцепва родопите. Слав поема васални отношения към Анри. Впоследствие воюва с Борил. Това ясно показва, че той е влизал в подчинение на Търново по никакъв начин. Проблемът според мен тук е, че като кажем "самостоятелен феодал" и го разбираме едва ли не като друга държава. Слав е българин, част от управляващата династия, претендира за трона в Търново, владее българска земя с българско население. Според мен тогавашните хора са смятали родопите за част от България, а Слав за българин с който централната власт може и да воюва, а може и да се разбере. Дали Слав е смятал да предаде владението на синът си (или друг)? За съжаление не знаем. Още малко факти, след сключването на съюза между Борил и Анри през 1211 реално Слав повече не се споменава. Според мен, защото изпада в изолация обкръжен от владенията на двамата съюзници, които не са решили не са си поделили земите му. Впоследствие се жени за епирка. Защо? От кого се плаши, против кого му е нужна епирската помощ? Ако се опасяваше от Теодор Комнин, най разумно е да сключи съюз с цар Иван Асен ІІ. Латинците вече не са фактор и нито могат да го застрашат, нито да му помогнат. Според моето лично мнение той се опасява да не стане жертва на българският цар и най разумното което може да на направи е да потърси чужда помощ. Първо търси помощта на Анри, после на Теодор Комнин. Слочаенос !1!1 Ни мисла!1! След 1230 независимо какво се е случило по рано Слав няма никакъв избор. Дори и да иска няма как да се противопостави на цар Иван Асен ІІ. С Пловдивското херцогство е още по голяма мъгла. Нещата които знем със сигурност са, че през 1216 Пловдив и Станимака са латински, не са завладявани от епирците, не са заемани от българите след битката при Клокотница. Тоест някъде в периода 1216-1230 са попаднали под българска власт. Даже бих казал 1228, защото след като заема Одрин Теодор Комнин не прави опит да заеме и Пловдив. Според моето лично мнение някъде към средата на 20 те години цар Иван Асен ІІ е накарал владетеля на Пловдив да поеме васални задължения към него. Което той е направил, защото от Константинопол е нямало как да го защитят. Моето предположение е, че след като Теодор Комнин и цар Иван Асен ІІ подписват съюза помежду си на българите е отстъпен Пловдив и Родопите, а те пък са обещали да не пречат на превземането на Константинопол.

Това което мен лично ме шокира е, че в Русия земята не е била частна както у нас. Оказва се, там земята е била обща собственост на общината. Тоест, когато са правели колхозите просто са назначавали някого за шеф, но на никого не са вземали земята, частен е бил само добитъка.

Да продължа. Цар Петър бил суров и жесток човек и давал власт, земя и селяни само за реални заслуги пред държавата, като наказвал най жестоко всички наред, включително и най богатите и могъщи помешчици. Когато обаче той умрял станало ясно, че царя е преди всичко продукт на управляващата класа (по Маркс). Започнала поредица от преврати в която основна роля играели дворянството и гвардията от които царя зависел напълно. И ако царя не ги устройвал те го отстранявали. Затова Петър ІІІ издал указ за свободите на дворянството, потвърдени и от императрица Екатерина. Дворянина вече не бил длъжен да служи на държавата. Така помешчиците имали пълен имунитет, те имали земя със закрепостени на нея селяни, можели да ги изпращат на заточение в сибир, можели да ги бият и ако умрели от побоя това не било проблем. Да продава крепостни, като даже разделя семейства мъжа там, жената другаде, децата съвсем на трето място. Само една крачка оставало крепостните да бъдат превърнати в роби. Крачката била тази, че крепостните не били "говорещи вещи" както в древен Рим. Например можели да имат семейства, лично имущество и даже недвижимо имущество. Тоест дворяните се превърнали просто в паразити. Френската революция показала, че крепостничеството е изиграло своята роля отдавна и вече само пречи на развитието на страната. В началото на 19 век цар Александър І издава указ с който разрешава на дворяните да освобождават своите крепостни. Почти никой обаче това не направил. Крепостното право било отменено само в полша и прибалтика. Кримската война показала изоставането на Русия в технологиите. Станало ясно, че повече не може да се отлага отмяната на крепостното право, и даже е закъсняло, защото няма кой да работи в градовете в промишленоста. Крепосничеството било отменено много късно, едва през 1861. При това в продължение на 50 години селянина трябвало да изплаща земята която помешчика му е дал. На селяните се давали 2/3 от земята, а помешчика задържал 1/3 при това най плодородната. Селяните живели в общини и обработвали земята заедно, всяка година сменяйки нивите. Плащанията се извършвали от общината, а не лично от всеки селянин. Сумите плащани от общината били наистина големи, а някъде и непоносими, това съчетано с ротацията на земята довела до там, че през 1914 всички селяни били еднакво бедни и с технологии от 15 век за обработване на земята, а в някой райони съвсем примитивно земеделие даже от 13 век. Земята която останала у помешиците се обработвала от селяните било под аренда, било като заплащане на част от дълга. След като сумата била разбита на 50 години селяните трябвало да плащат толкова много, че довели общините почти до пълно разорение, хората се принуждавали да ходят в градовете на работа и прочее за да съберат парите. Лихвите също никой не отменял и те били огромни. Мизерията била пълна. Към 1906 когато това било отменено вместо 500 милиона селяните заплатили общо 1,5 милиарда рубли. Революцията от 1905 била в резултат на това ограбване което довело селяните до пълно разорение. Когато комунистите по време на революцията издигнали лозунга, че земята на помешчиците веднага и без условия се отдава на общините те незабавно подкрепили революцията.

Върбанов, като те слушам какви ги говориш, точно всичко за теб ще е ново. Отговорът за теб е не, не засягат нищо след 1917. Вече е късно, но утре ще се заема с превода. В най сбито първо разказва за крепостничество в Европа и в Русия. В Европа феодализма възниква, защото на франкския крал му е нужна конна добре обучена и постоянно готова армия. Това което успяват да измислят е да закрепостят селяните към земята и те да изхранват рицарите. В Русия феодализма се появява към 9-11 век и е крайно неразвит. Земята в Русия през 11 век е много по непродуктивна от тази в Европа и задържането на селяните на едно място е безсмислено, тъй като много скоро ще изтощят почвата. В Русия е имало съвсем друга зависимост, построена на старата племенна аристокрация. Князът младеел всички селяни които били зависими. Той отдавал тези селяни на свой дружинници земя със селяните и го превръщал в болярин. Болярина вече се оправял с княза ходейки на война и плащайки му данък. Земята и селяните били в негова пълна власт и той разполагал с тях както си иска. Освен това в Русия имало и не малко роби. Тази ситуация се задържала чак до 15 век. Едва когато през 15 век Русия се превърнала в мощна и централизирана империя потрябвала високомобилна и добре въоръжена постоянна армия. Едва тогава се появяват руските рицари наричани помешчици, които трябвало да служат в тази армия. При това помешчка нямал власт над селяните, тя си оставала в ръцете на царя. Набляга, че руските рицари (помешчици) били доволно бедни и едвам успявали да съберат пари за кон и сабя. Селянина не бил закрепостен, можел да ходи където си иска, но първо да плати данъците. Разбира се селяните живеели в общини и се искало голяма смелост да напуснеш. Разбира се, тази ситуация много скоро започнала да не устройва помешиците. В 1592 селяните били закрепостени към земята. Ако някой селянин избяга го търсели 5 години, след което ставал свободен. В 1647 вече селяните се търсят и връщат безсрочно. През 1649 било забранено да се продават хора (селяни), за да се избегне отслабването на боеготовноста на даден помешик. Петър І разрешава обаче продажбата на селяни. Той формира нова аристокрация на която да се опре на която трябва да даде средства-разбирай селяни. Той като най голям феодал започва да дарява, продава, отдава в дълг селяни на новата аристокрация, с което дава пример и на другите аристократи. Тогава крепостничество придобива най уродливи форми. Утре повече.