Frujin Assen

КИМ ЧЕН УН ПОДПИСА ИСТОРИЧЕСКА ЗАПОВЕД НА ЦК НА ТПК На 15 декември 104 чучхе (2015) от името на Трудовата партия на Корея Първия секретар на ТПК , Първият председател на ДКО (Държавен Комитет за Отбрана) на КНДР, Върхония Главнокомандващ КНА (Корейската Народна Армия) Ким Чен Ун заповяда да се проведе първото изпитание на водородната бомба на Корея-страната чучхе, а след това на 3 януари 105 чучхе (2015) окончателно подписа заповедта. Публикувано заявление на правителството на КНДР за изпитанията на тази бомба, проведено по стратегическо решение на ТПК.

Може да избомби Южна Корея и Япония, особено ако се почувства заплашен. При водородна бомба и ако са верни "обещанията", че ще нараства арсенала, бая милиони ще избие. Още повече, Сеул е огромен мегаполис, току до границата му. Ако издъни там водородна бомба ще избие целия град и ще върне южна Корея в каменната ера. Същото важи и за Япония. Истинския мир и безопасност не се обезпечават нито с молби към някого, нито с компромисни преговори. Това са наистина исторически думи, преговори повече няма да има, или поне не такива като досега. Пак ви казвам, наблегнете на факта, че името на Ким Чен Ун не се споменава нито веднъж, това е силно стряскащ факт, това вече не е пропаганда. Работата е дебела.

Ким не е идиот, и едва ли би използвал пръв това оръжие, по опасно е, че може да продадат технологии и специалисти на желаещите. Преди години се говореше, че корейци работят за Иран и са предали технологии. Хеле пък да продадат ядрено оръжие на ИД- тогава вече ще стане лошо.

Съгласен съм с теб, затова и казах, че най важното е да не се допусне "Османска империя2". Има разлика между монголска армия дошла тук за малко и многобройното турско население. Затова и идеята е, че монголската армия идва, избива населението на Азия и така лишава Азия от възможността да стане място за раждане на "Османска империя2", след което се изтегля. Идеята, че монголите идват, унищожават напълно и без остатък Османската империя и си тръгват е по коректна, отколкото, че балканските държави сами ще успеят да се справят с Османската империя. Ако впрегнем кръстоносците от 1444 в тази идея, и приемем алтернативката, че Владислав Варненчик побеждава, и да кажем в 1450 изхвърля османците в Азия, то ще имаме унгарски балкани, не османски-танту за кукуригу. Значи, тя алтернативката затова е алтернативка, защото нещо се предпоставя и оттам насетне се мисли. Османското нашествие променя рязко българската история, и е ключов момент за който е интересно да си зададем въпроса "ами ако".

Воят е, че тази водородна бомба наистина осигурява безопасност на КНДР. Трябва да погледнем истината в очите, а тя е, че САЩ и Южна Корея провеждаха масирани учения само на границата, отделно извършват "агресивна пропаганда", чиято цел недвусмислено е сваляне на режима в Пхенян. Който и от нас да е на негово място би се загрижил за безопасността си. На господата с дясно мислене им пепоръчвам да си представят, как Русия извършва маневри във бургаския и варненския заливи и обяснява как бат Бойко е диктатор по радиото на народонаселението и той трябва да бъде свален. Ворфаксе, след като оценяваш Ким Чен Ун като мегаломан, как оценяваш Обама който си позволява да обяснява на цял свят кой е демократ, кой диктатор и праща войски да свалят злите диктатори? Пример, свалянето на Саддам Хюсеин. Това че Ким Чен Ун е диктатор, а строя в КНДР е идиотски е факт, но това си е корейски проблем, корейците трябва да си го решат.

Значи Галахаде, това което става след 1402 е, че балканските владения на османците имат достатъчно сили да се отбраняват от християните. На скопие държа, защото той се управлява по това време от полунезависим османски владетел който спира сърбите, ако се не лъжа удочно възпира враговете и владетеля на Тесалия Турхан бей. Минавайки дарданелите и превземайки Одрин монголите удрят в сърцето остатъците от османската държава. Освен това по моята алтернативка те оставят войски в Османската империя и се намесват пряко във войната между османските принцове. През 1421 монголите въобще изгонват османците от Азия вземайки я под пряка своя власт. На Мехмед му е оставена само Тракия с Одрин, без никаква част от Азия. През 1433 при нова война монголите превземат Одрин, ликвидират османската държава без остатък и предават Тракия на Византия като по верен васал. Тоест аз не просто "превземам" Одрин, а въобще ликвидирам Османската империя напълно и без остатък, като при това оставям монголите в Азия. Както вече казах, безсмислено е да се оставя силна мюсюлманска държава в Азия, защото ще се получи Османска империя второ издание малко по късно във времето. Затова "оставям" монголите да извършат геноцид в Азия, да избият огромната част от тамошното мюсюлманско население и да я превърнат в скитска пустиня. Самите монголи ги "въздържам" да нападат Византия, защото иначе става от трън та на глог, и алтернативката губи основния си смисъл, защото Византия няма да оцелее, а ще попадне под монголска власт. Приемаме, че след 1433 в Азия населението е съвсем оредяло, а това е една маловажна провинция за монголите. След изтеглянето на монголите там се създават слаби бейлици, които не са в състояние да застрашат Византия, дори напротив тя си възвръща малоазийското крайбрежие.

Това е официалната позиция по повод изпитанията на водородната бомба на КНДР. Аз лично съм втрещен, че в това съобщение нито веднъж не се съобщава името на Великия Вожд Ким Чен Ун. Явно работата е много сериозна!

В тези знаменателни дни, когато цялата армия и целия народ по бойния призив на ТПК (Трудовата Партия на Корея) активно водят генерално настъпление за приближаване на окончателната победа и ежедневно извършват подвизи, се случи велико събитие в петхилядната история на нацията. На 6 януари чучхе 105 г (2016) в 10 часа (Пхенянско време) по стратегическо решение на Трудовата Партия на Корея премина успешно изпитание на първата водородна бомба на чучхенска Корея. В хода на това изпитание, проведено стопроцентно на основата на отечествени научни разработки, технология и сили, напълно беше доказана точността на техническите характеристики на разработената от нас нова експерементална водородна бомба и научно бе изчислена мощността на водородна бомба с малка мощност. Изпитанията на експеременталната водородна бомба преминаха стабилно и безупречно и бе потвърдено, че изпитанието не е оказало никакво негативно влияние на околната среда. Това изпитание на водородната бомба представлява нов, по висок етап в развитието на ядрените сили. Благодарение на безупречното и успешно проведени изпитания на водородната бомба КНДР стана един от членовете притежатели на ядрено оръжие, имащи и водородна бомба, а нашия народ стана достойна нация разполагаща с най мощната сила на ядрено сдържане. Изпитанието на корейската водородна бомба се явява мярка за самоотбрана, насочена към последователна защита на държавата и правото на живот на нацията от усилващите се ежедневно ядрени заплахи и шантаж от страна на САЩ и враждебните сили плаващи в нейния фарватер. Това изпитание също така надежно ще гарантира мира на корейския полуостров и безопастноста в региона. В света няма толкова зловеща, жестока и дългосрочна враждебна политика както политиката на САЩ по отношение на КНДР. Именно САЩ критикувайки ни, че не споделяме техните идеи и политически строй и не се прекланяме пред тях, продължават невижданата политическа изолация, икономическа блокада и военен натиск над КНДР. Освен това, те искат да ни разрушат чрез ядрена катастрофа. Корейския полуостров и прилежащия регион, където непрекъснато се насочват всички видове ядрени сили на САЩ, включително атомни самолетоносачи и стратегически бомбардировачи с ядрени бомби, наистина стана най горещата точка в света и потенциална точка за избухване на ядрена война. САЩ, събрали около себе си враждебните ни сили се стремят с всички сили да ни нанесат военен удар с използване на всички видове ядрено оръжие. КНДР в противопоставяне на заплахата от САЩ бе длъжна да разработи водородна бомба. Това е легитимно право на суверенна държава за самоотбрана и най справедливата мярка, която не може да бъде критикувана от никакви позиции. Истинския мир и безопасност не се обезпечават нито с молби към някого, нито с компромисни преговори. Днешната жестока реалност още веднъж свидетелства за истината: своята съдба трябва да се зашитава самостоятелно. Когато те напада вълча глутница е глупаво да оставиш оръжието си. Днешният успех в изпитанието на водородната бомба на нашата Република се явява историческо събитие за нацията, което навеки ще гарантира бъдещето на нашата нация. КНДР е миролюбива държава прилагаща всички усилия да спре провокациите на САЩ за разгаряне на ядрена война и обезпечаване мира на Корейския полуостров и безопастността в региона. Както беше заявено по рано, КНДР, като отговорна страна притежател на ядрено оръжие, няма да го използва първа, ако враждебните агресивни сили не посегнат на нашия суверенитет, и в никой случай няма да разпространява средствата и технологиите на ядреното оръжие. И докато САЩ не се откажат напълно от своята враждебна политика по атношение на КНДР, никакво прекратяване на разработката на ядрено оръжие и никакъв отказ от ядрено оръжие няма да има, даже ако небето падне на земята. Нашата армия и нашия народ непрекъснато ще укрепват количествено и качествено ядрените сили за сдържане, които гарантират вечното бъдеще на чучхенското революционно дело. Вечно ще процъфтява чучхенска Корея, вървяща по курса на ТПС за паралелно икономическо развитие и строителство на ядрени сили. 6 януари 105 г (2016) Пхенян

Значи Спандьо, има твърде много "ако" та, ако не знаем докъде искаме да стигнем. Някой неща са базисни. Например, че Търново няма да стане гръцки град, Солун сръбски, а Драч български. Второто което силно рамкира алтернативката са границите на "балканската цивилизация". Тоест, дори обединените през 19 век Византия, България и Сърбия биха си останали европейски държави от средна величина. Защо биха се обединили най късно през 19 век? Ами защото това е века на национализма-из цяла европа, включително народи като унгарския. Виж в Сицилия марша на хилядата, където целия остров подкрепя Гарибалди. Това си е един истински национализъм. Да не забравяме, че и в РИ през 19 век се появява "мегали идея" на гърците, "начертанието" на сърбите, та ако щеш и "санстефанска България" като модели на национализма. "Сицилианския модел" който ти предложи и аз съм съгласен с него изключва всякакви големи политически сътресения вътре в цивилизацията. Тоест възможно е през 1653 българския владетел на Охрид да превземе Солун, а през 1764 сръбския владетел на Белград да превземе Видин, но накрая- като теглим чертата (националните обединения) няма как Солун да е български град, а Видин сръбски. Конкретните граници между държави, хеле пък между владения няма на какво да се опрът, тъй като няма предистория (тя разбира се може да бъде измислена, но ще си е практически чиста фантазия, макар и приемлива в модела който сме приели), а и съчиняването на такава ми се вижда безсмислено. Ти сам каза, че икономиката може да работи добре, дори и при разпокъсване, ако няма прекалено много войни. Остава въпроса със съседите. Приемаме, че Османската империя е напълно унищожена и потенциала за мощна държава в Мала Азия изчерпан (защото иначе си имаме Османска империя второ издание, което всъщност искаме да избегнем в алтернативката), даже Византия завладява егейското крайбрежие (там до 20 те години на 20 век си има гръцко население, така че е коректно допускане). Доколкото знам православните гърци и католиците италианци по островите изобщо не са се разбирали. Така че, Византия би се опитала да си ги върне, навярно това би се проточило повече отколкото в РИ, допустимо ми се струва, в началото средата на 18 век ромеите да си върнат всичко. Неаполитанското кралство в РИ е безсилно против османците, но в разпокъсана Византия боже би се стигнало до нахлувания на балканите. Унгария е голямото неизвестно, понеже не бива да я наслагваме върху Австро-Унгария. Русия е главният проблем. В РИ тя унищожава Кримското ханство доста бавно. Но ако ги нямаше османците това би станало доста по рано, да кажем през 17 век. Остава отворен въпроса, дали Русия би се опитала да подчини Молдова и Влашко. Та ако изключим

Спандьо, ти си нарисувал карта на икономическите райони и евентуално на по стабилните владения. Докато моята е по скоро етническа. Ако приемем, че раздробяването е до 19 век, а през 19 век стават обединенията, то твоята е преди, а моята след обединението.

От ядене на кръв боли корема! В Иван Вазово така я приготвят, като наливат кръвта с фунията в червото. Обаче, като хапнеш повечко и боли корем. Боли и ако пиеш кръв. Аз съм пил кръв и корема ме е болял после, колкото повече пиеш, толкова повече боли.

Глостъре, това, че в Либия ИД се разширява за сметка на Ал Кайда не е особен проблем, защото разликата между тях е, че едните режат главите на хората отляво надясно, а другите отдясно наляво. Веднага се сещам за народната поговорка "Га еди кифтета ни рива, са ми ривеш". Когато обясняваха, че Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи и Асад не е добре да бъдат пипани, защото след тях ще дойдат терористи, САЩ и "демократичната общественост" бяха раззинали усти като хипопотами да обясняват какви лоши диктатори са и как трябва да бъдат свалени. Е, видяхме каква стана като махнаха Кадафи. И тук идва време за друга поговорка "Късно е либе за китка", така че, САЩ вместо просто да констатират, как ИД се разширява в Либия да бяха помислили. Май идва време за реколонизация не само на Сомалия, но и на Либия, ако местните не могат да се оправят.

Атоме, смятам, че е правилно да се изхожда от постановката, че в "балканската цивилизация" тримата големи биха били Византия, България и Сърбия. Тоест, България би била възстановена така или иначе. През какви точно перипетии ще се мине няма смисъл да се смуче от пръстите. Варианти бол, мога да засмуча пръста и да измисля няколко, които биха изглеждали реалистични. По точка две разчитам на Спандю авторитетно да се включи. По трета, на мен поне границите ми се струват отчетливо очертани отдавна, може би още от ПБЦ. Мизия, северна тракия, родопите македония български, Константинопол, Солун, беломорието, надоло до пелопонес гръцки, Ниш, Косово сръбски, приемаме, че както в РИ сърбите ще се преселват на север и ще овладеят част от воеводина, Албания си е горе долу в ясни географски граници, Влашко е заключено между карпатите и дунав, Молдова между Днестър и карпатите (прочее тя би изпитвала натиск от Русия след разгрома на кримските татари). Трансилвания и Босна биха били гранични за цивилизацията държави (области). Много зависи колко силна "направим" Унгария. Ако засилим Унгария, то тогава тя би контролирала Босна и би притискала силно Сърбия, България (чрез Видин) и Влашко, ако я отслабим, то бихме могли да присаединим към "балканската цивилизация" до го голяма степен Босна и до по малка Трансилвания. Вековете са доста, така че, можем да "засилваме" и отслабваме" Унгария в различни периоди както си искаме, доколкото Унгария не съществува в след 1514 и няма как да знам колко силна би била и какво би и се случило без османци и австрийци. Нещо такова в най общи линии си го представям, изхождайки от днешните граници най вече. Сега Спандю За Русия признавам, че така както си го описал имаш право, може да я изключим. Сега за раздробяването. Ами как да го кажа, винаги ми се е струвало, че случилото се във Византия и България през 11-12 век са по скоро грешки, а естественото състояние на Византия и България е да са централизирани държави, поради което и бързо (още през 15, 16 век) биха възстановили единството си. Но в интерес на истината в думите ти има смисъл. Ако вземем за начален модел западните балкани след разпада на Сърбия би се получила очарователна картина. От средата на 15 век имаме горе долу това: няколко големи владения управлявани от византийския император, българският цар и сръбския крал, а всички останали земи са разпределени между различни владетели (умишлено не използвам думата феодали), които управляват като малки царе-автократори. Между тях постоянно има напрежение, интриги, войни, промяна на граници, унищожаване на едни, създаване на други. Войните се водят благородно от малки наемнически армии, без зверства и изстъпления.

Благодаря за хубавия пост Спандьо. Като казах, че трябва да се гледа Русия и Османската империя, имам предвид, че е по добре да се проведат паралели между това което имаме в реалността и евентуалния обект на реконструкция "Оцелялата Византия", отколкото да се мисли абстрактно (разбирай да се смуче от пръстите). Русия е православна и автократична, това я прави доволно близък обект за го привлечем като обект за реконструкцията как би изглеждала една православна империя. Това което отдалечава Русия от "балканската цивилизация" биха били татарите. Тоест, Русия и Византия биха съществували паралелно, но без да се докосват. Най много някакви гръцки монаси да ходят в Русия и ... не се сещам за друго. Кримското ханство без сериозния гръб на Османската империя би паднало по рано, но колко по рано? Да кажем средата на 18 век. До дори и след това място за контакт няма, Молдова, Влашко и България отделят двете страни по суша, по море може би гърците биха имали някакви колонии в Крим. Руснаците щяха да натискат Кавказ и да заемат Трапезунд. Дори и Русия да реши, че е "изворът на чистото православие", това би бил чисто теоретичен отвлечен спор, понеже няма общ враг който да ги обединява или територия за която да воюват и да ги разделя. България и Византия биха били по враждебно настроени, понеже спорят за Тракия, а Русия няма за какво да спори с Византия. Иначе, признавам идеята да се вземе за модел Сицилия е добра, икономически тя май наистина е най близкия паралел. Тоест, чисто аграрни страни, пълна автократия, властта в ръцете на едри земевладелци (боляри). Интересно, дали "балканската цивилизация" би била бедна? Струва ми се по скоро да, и Русия и Сицилия се опират на селското стопанство и са доволно бедни. Отлично попадение Спандньо е това с Сицилия, но аз знам малко, така че, разчитам на теб. Обаче ми се струва, че политическия паралел куца. Сицилия е испанска, а впоследствие кралството на двете сицилии май си е доволно аморфно. Пак казвам, лошо познавам историята, но там нямаме от Бога поставен император който смята себе си за най най във вселената. Нямаме отделен национално осъзнат народ. Въпроса е много дълъг, но според мен и ромеи и българи са осъзнати като народи и имат много по голям патриотизъм, даже още през 11,12 век. Значи, времево разделяме историята така: 1 от 1402 до 1430 монголите управляват Османската империя и я унищожат напълно, балканските държави (България и Византия) си връщат цяла европа 2 от 1430-1600 (или 1650?) средновековие. Обществото и икономиката са почти същите, като в 12-13 век (за удобство по скоро). Политическото раздробяване би било преодоляно през този период. 3 от 1600 до 19 век "ново време" имаме някаква модернизация подобна на тази при Петър (но по ранна) съпроводена с икономическо изоставане. Зараждане на национализма в началото на периода, завършване в края. Колкото до патриотизма, дълга тема но аз мисля така. Още след 1205 ромей става равно на грък, отделянето от другите народи също започва да е все по ярко. Отделянето от латинците е много ярко, те не говорят гръцки, те са католици и мамка им и гадовете ни превзеха Константинопол. От българите ги отделя езика, ето сега чета Акрополит. Когато става измяната в Мелник през 1252 един от аргументите е, ние сме ромеи, и императора е нашия господар по право. А когато българите нападат родопите местни българи "с радост отхвърлиха ярема на чуждоезичните и се присаединиха към своите съплеменници". Османците откатават това назад, чрез системата на милетите, която определя хората като просто като православни. Ако османците ги нямаше, щеше да пречи раздробяването, но не толкова силно. А и то би било преодоляно. И когато се възродят големите държави (Византия, България, Сърбия) този национализъм щеше да се състои. В РИ национализма на българите се възражда от Паисий, и то чрез противопоставяне на гърците. На тях, защото българите и преди това ясно осъзнават, че са нещо тотално различно от турците, но не схващат разликите с гърците като нещо голямо. В тази алтернативка Паисий би се появил много по рано, може би още през 17 век. 4 от края на 19 до ... съвременност Сега малко по политическата част. Разчитам да ме поправите, ако пиша глупости. За разлика от РИ монголците се включват активно в гражданската война между османските принцове. На мен ми се струва, че именно монголите са единствената сила, която реално може да нанесе съкрушителен удар върху османците. Затова ги включвам в историята. През 1421 след края на войната Константин остава да управлява Видин, на Фружин е дадено Търново и София, на Сърбия е дадена северна Македония, на Византия е дадено крайбрежието на мраморно и черно море, Солун, Тесалия и южна Македония. Азия е управлявана директно от монголите, а на Мехмед му е оставена Тракия с Одрин. Османците са лишени от силата си и остават да враждуват с другите държави. През 1433 монголите предприемат нов поход в Европа , унищожават османската държава и вземат тези земи под своя власт. През 1440 византийския император измолва Тракия да му бъде предадена. Войните между българи, ромеи и сърби няма на какво да се опрат и затова трябва да си ги смуча от пръстите, така че, ги пропускам. Обаче, тук застава въпроса, а какви са отношенията с граничните на цивилизацията държави? Кримското ханство- Приемаме, че поне 15 и даже 16 век би имало граница по дунава с България. Тоест, би имало татарски нахлувания, продължаване на широкото използване на татари като наемници и заселване на татари в България. По някое време с отслабването му поради руския натиск Молдова щеше да превземе северния бряг на дунава и този контакт би бил прекъснат. Унгария-контакт със Сърбия, Влашко и частично Видин. Чести войни, но без промяна на границата на "балканската цивилизация". Азия-тук вече всичко следва да се смуче от пръстите, но все пак там живеят гърци, и като приемем, че там остават монголи, които са врагове на турците, по скоро по някое време ромеите биха си върнали поне крайбрежните градове. ЮГ-най тежкото, но и до голяма степен ясно. Още през 1430 ромеите ликвидират княжество Ахая, практически е ликвидирано и Атинското херцогство. Тоест, там остават само венецианските и генуезките владения. Разпокъсана Византия едва ли би могла да ги превземе, но без съмнение би имало конфликти. По някое време Византия все пак би си върнала островите, може би чак през 17-18 век когато Венеция е отслабнала, а Византия би била обединена.

За робите сме го обсъждали преди време. Всички роби са ловени и продавани от африкански вождове. Белите просто са пристигали с корабите и са ги купували. Роботърговията е била морално неприемлива само за белите, и за африканците, и за арабите (които апропо сами си ловят роби и се отнасят с тях по лошо и от животни) това е било нещо напълно нормално. Колкото до лошото отношение към робите-да така е, отнасяли са се с тях ужасно. Карам по спомени, че на карибските острови въпреки че са внесени огромен брой роби техния брой намалява. Робовладелците са били много хитри, четох че в Ямайка (а сигурно и другаде) дават на робите парче земя от което те са длъжни да се изхранват, като го обработват в свободното си време. Колиби също сами са си правили. Хитро а. Не само че ще работят, но няма да ги хранят, обличат и прочее. Резултата е ужасяваща смъртност, която се попълва от Африка. Само в САЩ броя на робите расте, защото там господаря ги храни, облича и им строи колиби. Нещо повече, когато е имало работа опасна за здравето са наемали работници имигранти, за да не си рискуват робите! Господарите са поощрявали стабилните семейства с много деца, и така са "произвеждали" още роби, практически безплатно. При освобождаването от робството това е довело робите до ступор. Те са били свикнали всичко да им се дава наготово и да им се казва какво да правят. Резултата е бил, че една част от робите доброволно са оставали при господарите си, а други са тръгнали по лесния път на престъпния живот. Минали са деситилетия, преди да се научат сами да се оправят в живота.

Приемаме, че през 1402 след разгрома при Анкара монголите още през 1403 преминават през дарданелите и превземат Одрин. За разлика от реалността те не само разделят страната между османските принцове, но и оставят там армия която да следи за тяхното послушание. Границите се оказват нарушени. Власите превземат Добружа, унгарците Видин, където възстановяват Константин, Фружин превзема Пирот, а сърбите превземат Скопие. Византия си връща Солун, крайбрежието на мраморно и черно море. За разлика от РИ в гражданската война се намесват монголците. През 1417 те за втори път разгромяват турците край София, след което решават да унищожат османската държава. Приемаме, че към 1421 монголците основават своя държава в Азия, а Европа я разпределят между своите верни васали Византия, Софийското царство и Търновското царство. Понататъшни войни и битки няма смисъл да се изброяват, приемаме, че границите се изменят, но главните играчи Византия, България и Сърбия си остават. Няма да спирам на перипетиите на историята, приемаме, че балканските държави продължават своето самостоятелно съществуване с малко или повече стабилни граници. Как биха изглеждали балканите в тази ситуация? Изхождам от тезата, че следва да бъдат следени три общества. Първо, това е Русия, империя цивилизационо подобно на Византия, Османската империя-пряк наследник на Византия, самите гърци, които обаче стават субект, а не са обект на политиката. Османската империя и Русия са може да се каже почти отделни цивилизации (особено Османската империя). Бихме могли да приемем, че би съществувала отделна „балканска“, „византийска“ или „православна“ цивилизация, подобна на Русия. В тази цивилизация биха влезли Византия, България, Сърбия, Албания, Черна Гора, Влашко, Молдова и в голяма степен Босна. Също и Русия, но там ситуацията е по сложна, тя е твърде отдалечена като разстояние. В РИ балканските жители изпитват чувство на непълноценност към Европа. Такова обаче почти няма в Русия. Руснаците също изпитват някакво такова чувство (съществуването на „западненците“ и реформите на Петър). Освен това никоя западна държава не е превземала Москва и никога руснаците не са имали това отрицание което имат ромеите към запада. Приемам, че балканската цивилизация би приемала от запада идеи и модели, но би останала към него крайно отрицателна. Ромеите винаги са се считали за центъра на вселената и са били крайно надменни към останалата част от света (подобно нещо са възприели и българите). Без османската власт и гърци и българи биха смятали религията си за единствено правата. Религиозното противопоставяне би било много по дълбоко. Опирайки се на историята ромеите била продължили да се считат за център на вселената, най добрите и най важните хора. Като периодизация можем да приемем две дати. Османската империя реално е средновековна държава чак до края на 18 началото на 19 век. След това директно преминава в капитализма. Русия първо се вестернизира при Пътър І и още веднъж чак след кримската война. Според мен балканският свят би тръгнал по пътя на вестернизация-основно в техниката още по рано, може още към края на 15-началото на 16 век. Как би се развивало обществото е сложна тема. Виждаме, че в Русия аристокрацията се държи дълго време, докато в Османската империя такава практически няма. Според мен, би могло до се приеме, че аристокрацията която владее стабилно властта не би я изпуснала по никой начин. В Османската империя ролята на буржуазия е поета от поробените народи, нещо което няма как да се повтори в свободна Византия. Би следвало да се приеме, че аристокрацията която стабилно държи властта би поела ролята и на буржуазията. Основни черти. Пълна и абсолютна автократия. Властта на балканския владетел-византийски император, български цар или сръбски крал би останала такава много дълго време. Второ-враждебност към запада. Превземането на Константинопол до края на Византия е било водещо събитие. Няма съмнение, че би останало такова много дълго време. Армия. В началото на 15 век на балканите са много популярни наемните армии, няма съмнение, че това би се запазило доста дълго време, подобно на Италия, където наемничеството процъфтявало. През 17 век наемничеството залязва, понеже се тръгва по пътя на нарастване на армиите.

Сирийските момичета също защитават страната си!

Мискин! https://www.youtube.com/watch?v=PWfkyLWqxe4

Определено са имали проблеми. Идеята трактори да влачат по малките оръдия е била порочна, не достигат шофьори и механици, а машините често се развалят. Коне поне е имало достатъчно. А за тежките, наистина влекачите са били малко.

До началото на 30 те РККА (Рабочее Крестянская Красная Армия-Работническо Селска Червена Армия) по принцип не се нуждаела от голям и разнообразен парк от артилерийски влекачи. Цялата артилерия, включително корпусната се превозвала с конска тяга. Парад от 1937, както се вижда тежките гаубици се буксират от конски впрягове Само най тежката артилерия влизаща в РГК (Резерв на Главното Командване) макар и да можела да се разглобява на части и да се превозва с коне предпочитали да ползва механическа тяга. Причината била голямото тегло. Частите се превозвали от впрягове с по цели 10 коне, които при това и често били сменяни. Това било разбира се сложна задача, която се предпочитало да се избегне. Още по времето на ПСВ всички страни започнали да премахват конските впрягове от превозването на този тип артилерия и да го заменят с трактори. Причините били два 1 Самата конструкция на тези оръдия не позволявала придвижване с голяма скорост, 2 Това не било нужно, скоростта на бавните граждански трактори напълно устройвала военните. Прочее, точка 1 касаела и цялата друга артилерия. Нямайки никаква амортизация оръдията по принцип не допускали буксиране със скорост по голяма от 6 км/ч по пресечена местност и 12 км/ч по шосе. Защо тогава били нужни специализирани артилерийски влекачи? Конете и бавните трактори напълно удволетворявали потребностите от буксиране на артилерията. Всичко започнало да се променя през 1931 когато в СССР започнало масово производство на танкове Т-26 и БТ. Масовото им производство и постъпване на въоражение позволило да се пристъпи към формиране на механизирани бригади и даже корпуси, които по щат трябвало да имат не само танкове, но и артилерия. При това, било важно артилерията да не изостава от танковете по време на марш. Което си било трудна задача. Доколкото тогава никаква нова артилерия не съществувала, за да се обезпечи по висока скорост на старите оръдия били взети мерки. Оръдията били снабдени с метални колела и пневматични гуми, което повишило скоростта им на буксиране от 6-12 до 12-15 км/ч (на хубаво шосе разбира се). Другият път разбира се бил приемането на въоражение на нови артилерийски оръдия способни да развиват по големи скорости. През същата 1931 било прието на въоражение тежкото и неразглобяемо 76 мм зенитно оръдие 3К, били разработени тежкото 122 мм оръдие А-19 и съвършено чудовищната 203 мм гаубица Б-4. За да има какво да буксира при това с висока скорост тези оръдия започнала разработката на първия специализиран артилерийски влекач „Коминтерн“. Освен него се проектирал свръхмощния влекач „Ворошиловец“. "Коминтерн" на работа буксирайки зенитно оръдие 3К, оръдие А-19 и гаубица Б-4 За по леките артилерийски системи, които се проектирали също започнали да се търсят влекачи. Поради отсъствие на опит било решено да се проведе конкурс в който взели участие няколко чуждестранни влекачи от различни типове. Този конкурс бил спечелен от френския полуверижен влекач Сомуа. РККА закупила партида такива влекачи и след всестранни изпитания във войските на които те буксирали успешно всички оръдия чак до 107 мм оръдия и 152 мм гаубици от стария тип пред ръководството на промишлеността бил поставен въпроса за производство на влекач аналогична конструкция на базата на родни камиони. При това, трябвало да бъдат преработени по подобна схема всички съветски камиони, за да има по голяма гама от влекачи за различни нужди. Отгоре на всичко, създадени на база на съществуващи и серийни машини, те трябвало да бъдат и евтини. И така, на базата на ГАЗ-А, ГАЗ-АА, ЗиС-5 и Яг-5 били изработени полуверижни машини, които били изпитани съвместно с френския Сомуа. Но колкото добре се получило всичко у Сомуа, толкова зле тръгнало за руските машини. ГАЗ-А отпаднал моментално, тъй като след поставянето на вериги вече не бил в състояние да буксира нищо, ГАЗ-АА който бил със същия двигател показал също отвратителни данни, верижния ход изяждал по голямата част от мощността му. На ЗиС постоянно се чупели веригите, а за Яг банално се оказало, че няма двигатели… ГАЗ-А и ГАЗ-АА като влекачи ЗиС и Яг като влекачи Заместника на Тухачевски, но от неговата школа Гумарник се опитвал със всички сили да доведе до кондиция руските влекачи с колесноверижна конструкция. Опитите били упорите, продължили дълго, разходвали много ресурси и завършили с пълен провал. Накрая идеята за влекачи по образеца на Сомуа тихо умряла. Прочее, това не било толкова фатално, стрелковите дивизии по старому ползвали конски впрягове, а ако някой гений решал да ги замени с влекачи това би коствало икономически фалит на СССР, оръдията били много и производството на такова количество влекачи били икономически невъзможно. Колкото до механизираните съединения, решили да подходят към тях по два начина: 1 Оръдията просто се натоварвали в камиони и така се превозвали и 2 Специализирани артилерийски танкове (за тях друг път). Прочее това било напълно логично, в страната катастрофално не достигали шофьори и механици, а тези които знаели и можели нещо танковите части прибирали без остатък. Оръдия натоварени на камион Още оръдия качени в каросерии на камиони Освен това и артилерията по това време не можела това. Например противотанковите оръдия 37 мм образец 1930 и 45 мм образец 1932 били с дървени колела и без амортизация. Впряговете можели да ги буксират само ходом, като алюр се допускал само за кратко време и при идеално равно и гладко шосе. Едва през 1937 45 мм оръдия получили колела от ГАЗ-А и подресорно окачване позволяващо буксиране с висока скорост. Да не забравяме обаче, че 45 мм оръдие се разглеждало не само като противотанково, но и като батальонно поради което половината от оръдията даже в началото на ВОВ били буксирани от четворка коне. Същото се отнасяло и за полковата и дивизионната артилерия. 45 мм оръдие теглено от коне Обаче, работата по ново поколение оръдия продължавала и на тях щели да им бъдат нужни артилерийски влекачи за скоростно буксиране. Поради това продължила и работата по нови влекачи. Първият опит за малък влекач „Пионер“ се провалил, но през 1937 бил готов влекача „Комсомолец“ и трактора-влекач СТЗ-5. „Комсомолец“ бил създаден на базата на плаващия танк Т-38 но с по надежно окачване, имал бронезащита за двигателя и екипажа и можел да буксира прицеп с маса до 2 тона. СТЗ-5 можел да буксира до 4,5 тона. Най важното било обаче, че той имал окачване като у гражданските трактори и надежнен многогоривен двигател, който се палел на бензин, но можел да гори керосин или лигорин. В зависимост какво гориво ползвал двигателя давал мощност от 52 до 56 кс. Важно обаче било, че за разлика от „Коминтерн“ който се произвеждал в единични бройки тези влекачи можели да се произвеждат серийно. По време на изпитания се доказало, че „Комсомолец“ може да буксира не само противотанкови оръдия, но и полкови оръдия, че даже и дивизионни и леки стари гаубици! СТЗ-5 бил способен да буксира старите 152 мм гаубици и 107 мм оръдия и даже с претоварване зенитките 3К. Неудачният "Пионер" "Комсомолци" на парад СТЗ-5 "Комсомолец" буксира оръдие Ф-22. Опитите показали, че това може да стане само с претоварване и при идеално шосе СТЗ-5 буксира стара 122 мм гаубица образец 10/30 г Но през 1938 в РККА се случила тиха катастрофа. Новите гаубици както 122 мм М-30, така и 152 мм М-10 се оказали по тежки отколкото следвало. В транспортно положение М-30 тежала 3,1 тона, а М-10 била 4,5 тона. По рано се разчитало с влекачи да се осигурят механизираните съединения, а пехотните както се получи (реално да си останат на конска тяга). Проблема обаче бил, че тегло от 3 тона било пределно за конските впрягове и даже М-30 били сламката която счупила гърба на камилата и не можело да се превозва от конски впряг. По този начин следвало да се премине към тотално използване на влекачи не само в механизираните, но и в стрелковите части. Това си бил формен апокалипсис, тъй като, просто нямало как да се произведат толкова влекачи. Било невъзможно да се откажат от новите оръдия и да се върне артилерията 20 години назад, но нямало как и да се осигурят достатъчно влекачи... СТЗ-5 буксират на парад новите гаубици М-30 и М-10 Но, както се казва като няма риба и рака е риба. Решението на проблема се оказало просто, да се използват като влекачи граждански трактори СТЗ-3, С-60 и С-65. Те били достатъчно мощни да буксират новите оръдия, вярно били бавноходни, но пехотата придвижваща се пеша и не изисквала бърз ход. Така се получило, че според штата от преди войната стрелковата дивизия на РККА трябвало да има 99 трактора (от тях 21 Комсомолец и 5 СТЗ-5)! Това можело да доведе до проблеми в селското стопанство което се лишавало от най мощните си машини, да не говорим, че за тракторите били нужни шофьори, механици, ремонт, гориво… Трактори използвани като влекачи Трактори буксират оръдия... За сравнение в пехотната дивизия на вермахта 105 мм гаубици се превозвали от конски впрягове, а тежките 155 мм гаубици се превозвали пак от коне в разглобен вид. Германците буксират гаубичната си артилерия изключително с конски впрягове, макар да са технически по напреднали от СССР Имало обаче и още един проблем. Макар артилерийските влекачи да съществували, те били произвеждани в малки серии и не могли да осигурят даже механизираните части. Тракторите там били неприложими поради ниската си скорост. Недостатъка от скоростна артилерия така и си останал ахилесова пета на съветските механизирани части. Решението прочее било под носа, това били влекачите Т-26Т на база на танкове Т-26, които можели да буксират прицепи до 5 тона и с претоварване до 7 тона. Даже били произведени 200 от тях. Но сърце не дало на военното ръководство да жертва бойни машини за да има спомагателни. Влекачи Т-26Т Съществуващите влекачи също не се оказали идеални. Например Комсомолец бил за новите 76 мм оръдия и 122 мм гаубици слаб, а СТЗ-3 бил за тях прекалено мощен, но затова пък не му достигала мощност за тежките гаубици М-10, които едва теглел при черни пътища и изкачване на височини. При цялата тази каша, не е учудващо, че само месеци след началото на ВОВ механизираните части напълно се лишили от артилерия. Създадените нови танкови бригади въобще били лишени от тежка артилерия. От стрелковите дивизии само след месец иззели гаубичните полкове, а след разформироването на корпусното ниво всички 204 мм гаубици били предадени на РГК. В кавалерийските дивизии още от август 1941 иззели цялата артилерия оставяйки едва 4 полкови оръдия и 2 противотанкови. Но да преминем към тежката артилерия. Освен дивизионните М-10 и М-30 армията получила още корпусните оръдия А-19 и 152 мм гаубици оръдия МЛ-20 тежащи около 8 тона. Производството им стремително нараствало. А с какво трябвало да се буксират? „Коминтерн“ и „Ворошиловец“ били произвеждани в единични бройки и катастрофално недостигали. Решението на проблема било разработката на артилерийския влекач Сталинец-2 който имал категорията на „Коминтерн“, но в отличие от него бил пригоден за масово производство тъй като бил на базата на гражданските трактори „Сталинец“ (С-60 или С-65). Влекач "Сталинец-2" Но както често се случва „Искахме да е по добре, а се получи както винаги“. Възлите и агрегатите от серийните трактори работели на влекача лошо и ненадежно. Наложили се дълги и упорити доработки. Били произведени недопустимо малко влекачи, и накрая завода където се произвеждали преминал на производство на танкове. На 4552 оръдия със средна транспортна маса 8 тона се падали всичко около 1100 артилерийски влекачи с подходяща мощност, при това огромната част (тези същите „Коминтерн“ и „Ворошиловец“) били силно нужни и на други „потребители“. Наложило се отново да привличат трактори. Проблемът бил, че дори най мощните трактори „Сталинец“ и „Комунар“ можели да буксират тези оръдия със силно претоварване, със всички произтичащи от това проблеми. С най големите калибри ситуацията била направо трагична. Съществуващият „триплекс“ на верижно шаси включващ 203 мм гаубица, 280 мм мортира и 152 мм далекобойно оръдие (тегло в транспортно положение около 19 тона) от които РККА имала 911 броя можели да разчитат само на 228 влекачи „Ворошиловец“ разработени за тяхното буксиране. По стара съветска традиция за тяхното буксиране били привлечени влекачите „Сталинец-2“ и „Коминтерн“ които можели да ги буксират с екстремално претоварване (със всички произтичащи от това лоши последици), но и те катастрофално недостигали. "Ворошиловец" До какво довело това на фронта? Поради отсъствие на средства за буксиране при лятното отстъпление през 1941 РККА загубила над 2000 оръдия от 152 мм до 203 мм. А всичко което успели да спасят било откарано в тила и практически не се използвало на фронта. Едва в настъплението при Москва тежката артилерия била използвана от немайкъде. Даже и по нататък във войната тази тежка артилерия се използвала само при безгранична инициатива и запас от време, когато артилерията бавно и на части можела да се подвози към фронта. В най тежките месеци на войната, когато загубите на трактори били огромни се наложило всичко което може да премине на конска тяга. Дори и това което не може. Например гаубиците М-30 се буксирали отделно от зарядните ракли, но пак били нужни 10 коня. Тези оръдия които можело били разглобявани и превозвани така. Отгоре на всичко всички заводи прекратили производството на влекачи и трактори преминавайки на производство на танкове. И накрая като връх на черешката тежките влекачи се използвали за евакуатори на неизправни или поразени танкове. БРЕМ на база на танкови шасита не били произвеждани, дали не са се досетили или отново им е било жал да жертват бойни машини е все едно-факта си е факт. Именно поради това от произведените до войната 1798 „Коминтерна“ артилерията получила само 1017 машини. "Ворошиловец" евакуира танкове ТТХ на влекачите в РККА Маса т. Макс скор. км/ч Запас ход км Маса на прицепа т. «Комсомолец» 3,3 35 170 2 СТЗ-5 5,7 32 70 4,5 «Коминтерн» 10,6 30 80 12 С-2 «Сталинец-2» 11,7 24 180 10 «Ворошиловец» 15,5 36 270 18 ТТХ на тракторите в РККА Маса т. Макс скор. км/ч Запас на хода км Маса на прицепа т. СТЗ-3 5,1 8 60 2,6 С-60 9,5 5,9 80 5,5 С-65 11,2 6,9 90 4,0 «Комунар» 9 12 100 4,6 Наличие артилерийски влекачи в РККА на 1.01.41 г. По штат Фактически «Комсомолец» 2810 4401 СТЗ-5 5478 2839 «Коминтерн» 6891 1017 «Сталинец-2» С-2 951 23 (34) «Ворошиловец» 733 228 трактори ? ? Всичко 31 487 27094 От таблиците е видно, че ситуацията с артилерийските влекачи е ужасна. Даже с привличането на граждански трактори не достигат 4500 машини. С една страна на бона на 31 000 и 27 000 числото 4500 не е критично, но трябва да се има впредвид, че масата съставлява граждански трактори и слабичките „Комсомолци“. А армията даже не е пристъпила към тотална мобилизация! Веднага става ясно защо маневрения характер на започналата война незабавно оставил без тежка артилерия съветските механизирани корпуси, които и така били окомплектовани с влекачи в най добрия случай с 20%. Стрелковите дивизии останали без гаубици веднага. Тракторите не достигали, а гражданските се намирали в плачевно техническо състояние-не достигал персонал. Пробивите на фронта и неразборията в тила обрекли бавните трактори. Ролята на тежки гаубици поели 122 мм гаубици, а функцията на леките гаубици взели на себе си 76 мм оръдия-те можели да се буксират от конски впрягове. Могат, но след летния разгром тези гаубици вече ги няма. Дивизионния щат се съкратил до 8 122 мм гаубици и 16 дивизионни 76 мм оръдия. И това против пехотните дивизии на вермахта, които имали 36 леки 105 мм гаубици и 12 тежки 150 мм гаубици.

Асадистите са превзели Наджар северно от базата Квейрис.

Местя темата, тя няма нищо общо с историческото моделиране. Ще помоля автора в бъдеще правилно да подбира раздела.

https://www.youtube.com/watch?v=QQbyYFUn_js&index=4&list=PLQCYG6lKBuTarUZhGcIw8RzkPGcPAAIef

Тоя пърформанс народен ли е, или го изпълнява група с хореограф? Щото едно танцува и пее народа в кръчми, дискотеки и стадиони, а съвсем различно нещо е хореограф да напише нещо което да се представя за народно.

Глостъре, ИД отстъпват от Дамаск не от добър живот. Демек придвижване има.