Frujin Assen

Ето ви един пример за самоцензура. Версия записана в едно друго време. Изпълнена днес фолклорна версия. За тези които ги мързи да слушат внимателно двете песни обяснявам: В по старата версия (оригинално песента е още по стара де) се пее "жълтото еврейче", а в по новата се пее "младото търговче". По подобен начин днес са цензурирани и възрожденски песни, примерно вече не се пее "срещу тирана отомански" а "срещу тирана великански" и също не се пее "срещу турци да стоим насреща" а "срещу врази/съдбата да стоим насреща". Това даже не е точно цензура, тъй като никой не забранява старите версии, самите изпълнители живеещи в духа на днешното време се досещат, че е добре да махнат "еврейче", "отомански" и прочее. Относно историята ще посоча някой от известните ми цензурирания. В един надпис Омуртаг изброява враговете си, сред които са и славяните-факта се пропуска в популярната литература, макар в специализираната да го има. Не е удобно някакси, нали българи и славяни са братя... Зверствата на Светослав в България. Набива на кол сума народ в Пловдив, извършва човешки жертвоприношения (включително бебета) в Дръстър. Как това да го вържеш с българо-съветската дружба? Тия подробности се премълчават и са известни само на тесен кръг специалисти. Крум вика на помощ "околните славяни", пълно мълчание кои са тия славяни, че да дойдат за три дни. Изречението просто се цитира, без елементарното логическо продължение, че са мизийски славяни. Е да, ама как така съюзници и срещу пари, нали уж са една държава и са братя с българите? И преди, и сега е имало самоцензуриране на неудобни факти. Не че някой гори книги или арестува писатели, просто хората сами се досещат накъде духа вятъра и се нагаждат към него. С времето фактите потъват дълбоко в прашните архивни книги, дето никой или почти никой не ги чете... и понякога, някой случайно докоснал се до тях открива изумен, че нещата не са баш така както ги знаят всички...

Само да спомена, че това пехотно оръжие (автомати, картечници, РПГ) е старо. То е взето от складовете на армията. Тоест, производство няма, а армията се обезкървява откъм оръжие, отделно помагаме на ид. Три в едно, неочаквано лоша комбинация.

Пловдив НЕ, по мои сметки Пловдив през повечето време е византийски, а североизточна тракия е българска.

1190 (примерно) българите завладяват североизточна тракия. 1230 българите завладяват Пловдив. 1263 ромеите превземат Пловдив, предадена им е и Месемврия. 1279 на България в Тракия и остават само владенията на Смилец (подбалканските полета). 1303 България си връща североизточна тракия 1322-3 България владее за кратко Пловдив. 1324 границата минава приблизително по линията Пловдив (ромейски)-Созопол (български). 1332 България се разширява до Агатопол (Пловдив си остава ромейски). 1344 България взема Пловдив и Родопите. Кога са загубени Пловдив и Родопите-сложен въпрос. Рекапитулация. От 1185 до 1364 (приемаме, че тогава България губи тракия, макар въпроса да е спорен). От общ период от 174 години България владее североизточна Тракия 134 години и Пловдив 54 години.

Дълго е, ще пада четене. През тези години ромейската армия е неспособна да спре в полево сражение турците, а те все още не са в състояние да превземат големи крепости (Галиполи е разрушен от земетресение). Датировката на събитията през 50 те и 60 те години е нещо което е пълна мъгла. За превземането на много градове има двойни, че и тройни дати. И при това не е ясно, дали с тези дати се отбелязва опустушаване на околностите, заемане на крепостта от някой османски вожд или приемането на тази крепост под властта на султана. Отделно и много дати са тотално несигурни, дали въобще описваните събития са реални. Сигурно е, че след заемането на Галиполи турците започват тотален щурм във всички посоки. Точно заради това и Йоан Кантакузин е свален от трона. Синът му Матей обаче който владее родопите отказва да сдаде властта си. Той вика на помощ турците и започва война със сърбите и властта в Цариград. В битката при Стефаниада турците разгромяват 2000 на тежко въоръжена сръбска конница. Йоан Палеолог обаче не се предава. Той инспирира народно въстание в беломорието и македония, като убеждава местните, че Матей е виновен за турските нашествия. Народа се вдига, огромни тълпи погват турците и не просто ги побеждават, а направо ги изтребват. Матей е свален, народа успокоен. Това по въпроса за балканската Жана Д Арк, имаме си такава, но императора се бои от народното движение. Тогава (1355 или 57 не помня) се прави поредния опит за балканска коалиция. Иван Александър обещава помощ. Малко по късно обаче умира султана и в Османския емират започва традиционния спор кой да води бащина дружина. Турците се изтеглят в Галиполи. Вече разказвах за последвалите събития, но ще ги разкажа пак. В обсъжданията в сената участва и Йоан Кантакузин, който по късно ги описва, така че, информацията е от първа ръка. Тя е жизнено важна, понеже показва как конкретно във Византия и индиректно на балканите се съпротивляват. Йоан Палеолог (и други) искат незабавни действия. Те казват, че турците в европа са все още малобройни, заети са със свои проблеми, а прехвърлянето на хора от азия в европа затруднено. Кантакузин им опонира, че за успешна офанзива са нужни 1 наемници, 2 пари, 3 силен съюзник, а ромеите нямат нито едно от трите. И не бива да се рискува с голяма битка, защото едно поражение би предрешило всичко. Иван Александър се успокоява, че турците са спрени, а Йоан Палолог си прави оглушки да го извика, защото се бои българите да не окупират тракия. Някой аристократи на своя глава събират някакви сили и пробват да притискат турците, постигат някакви успехи, но не успяват да превземат Галиполи. И те така. Сега ще си проверя бумагите за Пловдив и североизточна тракия. Калоян и Пловдив. Присаединяването на Пловдив при Калоян е предположение, нищо не пише за него. Отделно, през 1208 ВЕЧЕ е латински. Най вероятно българите са го разрушили предали под властта на местните ромеи. Със сигурност с.и. Тракия е българска още от времето на Асен І. Пловдив става български през 1230

Спандьо, вторачил съм се, защото Ники каза, че смолниците в Тракия са по беломорието и източна тракия. По неговите думи излизаше, че ромеите от Одринско изнасят качествено жито през Анхиало. Апропо сетих се за една война май при Иван Александър, която била толкова жестока, че българите подпалили складовете с жито в крайморските градове, което никога не било правено. Явно кинтата от това зърно е била голяма. Прочее Спандьо, дай да се разберем, какво владее България трайно в Тракия. Ако се не лъжа, през по голямата част от времето Пловдив е ромейски. За крайморските градове също вървят чести войни. Демек българите са владеели трайно само подбалканските полета, плюс Боруй. Демек идеята, че България взема много пари постоянно от Тракия издиша. Ние владеем трайно само малка и при това планинска част от Тракия.

Ники, погледни картата, защо от Одрин трябва да се кара жито до Анхиало, че после да заобикаля през Цариград, като може по суша директно в Цариград и оттам да се натовари за Италия. За Енос и аз не съм чувал да е пристанище. То кат се замисля, май няма пристанищни градове от Солун чак до Галиполи.

То за беломорието е ясно, там пристанището е Солун, който въобще е втория град в империята. Въпросът е, че хубавото жито се изнася през Анхиало. А според теб най най хубавото жито се отглежда в беломорието и източна тракия. Житото от беломорието е очеизвадно, че се изнася през Солун. Въпросът е, жито отглеждано в Одрин и Аркадиопол за кви чемери (както казват при нас) трябва да се изнася през малкия Анхиало, като наблизо е големия Цариград.

Значи, досега си говорихме, че Добружа е била "пустиня" силно засегната от сушата и почти без население, а ето сега се оказва, че там отглеждали жито. Но ако наистина Шишман е бил принуден да продава житото на Добротица на занижени цени, ясно е, че доходите му са намалели. Ники, Спандьо, язе мой сам прос, но все пак не виждам смисъла житото от Одрин и Аркадиопол да се вози до Анхиало, а не до Цариград или Редесто. По ми се вижда реално, житото от Пловдивско и Ямболско да е изнасяно през Анхиало. Ако помните Графа беше писал за битката при Анхиало, че до Одрин е можело да се стигне по река Марица с кораби. И значи, гледат жито в Одринско и вместо да го изнесат с кораби до Енос го влачат до Анхиало.

Добри, пак те питам, Добротица къде е насял това жито, във Варна ли? Иван Александър и по късно Иван Шишман да не би да са давали жито и восък безплатно и Добротица да ги препродава на венецианците?. Ок, няма монетна циркулация, тоест, какво? Добротица спира износа на жито през своите пристанища, или сам си сади жито?

Ми Иваве, такъв упадък имаме от 450 до 1450 (приблизително). Османската империя също е автократия и също упада бая векове. Русия също е автократия и упада и досега. Просто такива са нравите на изток. Спандьо, смея да твърдя, че България никога не е имала лека конница. Още отначало си ползваме куманите за тая работа, впоследствие татари и алани. Явно нашите царе са смятали, че това е по добрия вариант. Защо в балканския свят започват да предпочитат наемниците? Хубав въпрос. Доколкото знам за Византия там нещата са свързани със земевладението. Стратиотите са селяни войници на държавна служба. Обаче, тяхната земя с времето е отнемана от аристократите, които предпочитат да имат крепостни селяни. На императора му остават най общо 3 варианта. Западния вариант е армията да е съставена от отрядите на всеки един феодал. Там обаче има ясна йерархия. Ясно е кой какво владее и какъв отряд има. На балканите където няма правила и всеки феодал се стреми да отстрани другите просто няма как да стане това. Втория вариант е да се кара с аристокрацията. Такива случаи има и завършват общо взето трагично. Остава третия вариант с наемниците.

Добри, как да се е лишила? В смисъл деспот Добротица е започнал да отглежда във Варна жито и пчели? Търговията няма как да изчезне, евентуално печалбата следва да се дели и с него. Ми Добри, аз това и го написах, Видин се защитава от алани, не от българи. Атоме, автократията/тиранията е обществен строй. При нея господаря има пълна и тотална власт, без да е ограничаван от нищо и никого. Дали автократора владее село или огромна империя е без значение. На запад имат парламент, съвет на бароните, разклонена феодална система, където всеки си знае точно мястото. При нас имаме един голям автократор и малки автократори, които се подчиняват евентуално на големия не по някакви правила, а доколкото им стигат силите. Отделно, всеки малък автократор иска да стане голям, било като присаедини съседни земи, било като стане император/цар. Докато Византия има пари има и тежка бюрокрация и прочее. Когато парите секват се появяват малки автократори, от типа на Лъв Сгур, Алексий Слав и прочее (нарочно давам ранни примери и от Византия и от България).

Ники, това за Видин просто не е така. Първи сведения, че Видин е обособен имаме още при цар Иван Асен ІІ, когато брат му севастократор Александър го управлява самостоятелно. Според мен после Видин е предаден в ръцете на "високия севастократор Петър", оттам минава ръцете на Ростислав Михайлович и прочее. НО, винаги има НО, още по времето на цар Борил във Видин вдигат голямо въстание някакви роднини на царя. Според мен това е индикация, че още по времето на цар Калоян Видин е самостоятелна област свързана с Търново. Според мен причината е политическо-военна. Един полусамостоятелен владетел на Видин може да се справи по бързо и да има по добър поглед над региона и най вече над унгарската заплаха. Навярно същата е ситуацията и с Добружа. Тя се създава като самостоятелно владение по времето когато куманите вече ги няма, а власите още не са дошли, за да пази източната граница. Доколкото съм чел куманите, а впоследствие и аланите, русите и накрая покръстени татари са поселвани като военно население именно във Видиско и Добружанско. Например, когато при Срацимир унгарците превземат Видин той е отбраняван не от българи, а от алани. Имаше някакъв френски рицар, който в свое писмо споменава, че служи във Видин и там има много работа, защото владетеля му поддържа голяма наемна армия. В един друг форум четох (доколко е вярно не гарантирам), че във Видинската армия имало освен алани, татари и власи, още унгарци, генуезци, и даже бохемски и германски рицари (и най малко 1 френски рицар). Навярно и в Търново и в Карвуна ситуацията до 50 те е била такава. После идва чума, суша, няма пари, няма и наемници, няма кой да се бие с турците. Евристей, България си няма Жана д Арк, но във Византия си имат цели двама народни вождове-лъжеивайловци. Единия от които даже събира голяма армия и воюва. Григора мисля за него пишеше нещо такова "Сякаш цялата вселена беше в движение и след него тръгнаха всички, както аристократи, така и прости селяни, които не бяха вършили нищо друго освен да си гледат земята". И как свършва всичко? Императора вика Лъжеивайло уж да обсъдят войната с турците и го окошарва под благовидния предлог, че го пази от рисковете на войната. След което полага всички усилия да разпръсне събраната армия.

Спандьо, аз това и казвам. Дори и малка армия е можела да натвори големи поразии. Проблема е, че нито Византия, нито България имат пари да наемат армия. Забележи, че в по ранни времена задължително се говори за татарски наемници, и то в големи количества. Отделно нашите ползват в по големи количества алани и власи. Сещам се за отвоюването на Видин от Унгария. Цар Иван Александър плаща на влашкия воевода, и власите воюват с унгарците. Забележи, че в края на 13 и началото на 14 век балканските армии са преди всичко наемни. И изведнъж към 50 те това секва. За ромеите мисля някъде четох, че Кантакузин предпочитал да ползва германски и италиански наемници, но като свършва парите прибягва до Айдън бег, който иска по малко пари, а и войниците му грабят и така сами си заработват заплатите. След разгрома му единственото което може да направи Кантакузин е да повика османците, те са евтини просто. Очевидно е, че турците не срещат срещу себе си нито татарски, нито влашки наемници. Защо? Та нали Шишман и Мирчо са съюзници, Мирчо дължи трона си на Иван Шишман. Защо не му праща войски? Ами очевидно Ванката няма парите на баща си, и не може да им плати да отвоюват примерно София, както по рано са отвоювали Видин. Защо Шишман очаква помощ от унгарския крал, а не му поиска армия? Това е редовна практика. Ако Иван Шишман си беше платил, унгарците щяха да му пратят армия, и нямаше да е нужно да стои в Никопол и да чака унгарския крал да дойде. Изказвам тезата, че от 50 те години и България и Византия изпадат в тежка икономическа криза, няма пари и няма с какво да наемат войници. Забележи и друго, власите дават битка при Ровине, сърбите при Косово поле, но българи и ромеи нямат такива битки. Защо? Ами защото няма с какво да наемат войници. Сърбите си имат сребърни рудници, и издържат първоначалния натиск.

Това което пишеш е още една от заблудите. Османската империя е могъща държава, която смазва Византия и България. Османският емират обаче изначално представлява сборен пункт на полудиви умрели от глад номади, които въобще не се подчиняват на никого и идват на балканите за да грабят. Изграждането на империята може да се каже, че започва едва след битката при Черномен, но е форсирано едва след битката на Косово поле. Жестокия цивилизационен сблъсък между номадското начало и империума довежда до най сериозната криза в турската история въобще-битката при Анкара. Османската държава става истинска империя едва когато преодолява тази криза-към 20 те, 30 те години на 15 век.

Селджукците нямат нищо общо с османците. Забравих кой от известните османисти казваше "Съмнително е дали последните султани в Коня изобщо са чували за Осман и малкото му племе".Поне докъм 80 те години на 14 век (пък и после) масата османски поданици са идващи отвсякъде полудиви номади които са в плен на екстензивното си животновъдство и ако не грабят просто ще измрът от глад. Османските султани водят дълга и упорита борба за да започнат да ги контролират, но успяват доста късно. За наемничеството-пълни глупости. По това време византийската армия бъка от всякакви наемници, включително италианци, испанци и германци. Най много обаче използват мюсюлмани от Азия (умишлено не пиша турци, защото през 14 век такъв етнос няма, а има диви номади открили наскоро поне едно свързащо звено помежду си-исляма. Османците ще водят с другите емирати много по дълга и кръвопролитна война отколкото с балканските християни)Българите използват основно татари (също мюсюлмани), алани, руснаци и власи, но също и унгарци.

Грешка Исаве, държавите в Западна Европа. Нашия, източен "обществен строй" е много по различен. На изток автократията или ако предпочиташ тиранията е много по широко застъпена. На запад още от времето на ВПН си имат разклонен феодализъм, единия е васал на втория, втория на третия и така. Имат си и "парламент", "съвет на бароните" и прочее. При нас няма такова нещо. Царя е пълен автократор. Ако е принуден да дели властта с някого то това е по принуда. Съответно феодала е "малък цар" и се подчинява на някого не защото такъв е закона или обичая (баща му е барон и той също), а поради нужди произтичащи от обстоятелствата и се държи като автократор в земите си. На запад имаме свободни градове, които са самостоятелна политическа сила противостояща на феодалите. При нас градовете са напълно подвластни на феодалите и изпълняват ролята на техни столици. Подобно нещо балканите вече са преживели преди падането на Константинопол. Какво се случва? Ами кръстоносците унищожават Византия. Забележи, че и Епир и особено Никея се създават в борба не само с латинците, но и с големите феодали. Много ми е интересно като се каже "упадък на феодализма", ама чакай сега, в обществото е като в казармата-нищо не се губи, само сменя собственика си. Ако феодализма упада, значи нещо пък израства. При нас отслабва големия цар за сметка на малките царчета. Имаше тема за сушата която яко удря балканите по това време. Съчетано със сушата това е края. Въобще, много хора си мислят, че централизираните държави са плод само на умни монарси, които "изведнъж" са се сетили, че вместо да раздават земи и крепостни на своите приближени могат да си ги оставят за тях и да назначат там управители. Ние го караме по днешному. А днес икономиката и демографията са съсредоточени в няколко големи центъра около които е "пустиня". Тогава населението е било много по равномерно разпределено, градовете по малки както по икономическа, така и по демографска тежест (прочее тя стига за да може краля да пречупи бароните). При тогавашните средства на комуникация само много богата държава (като Рим и Византия) е можела да си позволи да поддържа тежкия административен апарат на една централизирана империя. Всяка по бедна държава е била принудена да го кара с по малка централизация не защото липсват умни и амбициозни монарси, а защото въпросния умен и амбициозен монарх няма пари да поддържа тази администрация.

Това звучи логично. Прочее мирът в Регина е предателски и Михаил ІІ отказъл да го преподпише, но Цепина все едно била предадена на ромеите. Каква е съдбата на Пловдив и Скопие не ми е ясно. Я още един въпрос. братът на цар Иван Асен ІІ севастократор Александър към 1246 се счита за мъртъв. Докато е жив обаче е управлявал Видин почти като независим. Тука значи чета следното. Някой си Петър (очевидно голям болярин) станал регент и получил севастократорска титла. Бил оженен и за дъщеря на цар Иван Асен ІІ. Дали пък тоя пич не е наследил Видин? Чета още, че синовете на Александър-Калоян и Калиман се отцепили в Средец. В мен възниква следната идея: Сашо контролира обширна територия, Видин, Белград, Ниш, а може би и Средец. През 1246 когато на власт идва малкия Михаил Видин е отнет от него или от наследниците му и предаден на Пешо от Търново. В резултат на това Калоян и Калиман са обидени и се отцепват в останалият им Средец.

В различни книги чета следното описание свързано с Константин Тих и Скопие. През 1246 ромеите завоюват македония, включително и Скопие. Данни, че българите са си върнали Скопие няма. Обаче, през 1257 Константин Тих става цар. За него се казва, че бил управител на Скопие и роднина със сръбския владетел. А сега де. Това как да го разбираме? Той може да е бил управител на Скопие максимум до 1246. Идва на власт 11 години по късно! Малко е странно да бъде описван с пост който е заемал преди цели 11 години. Какво е правил през тези години? Няма съмнение, че един благородник с амбиции не би стоял вкъщи, а би развивал кариерата си. Другия вариант е, да е бил на ромейска служба. Доволно странно, един ромейски управител да заеме българският трон Третия вариант е, българите да са владеели към 1257 Скопие. Според мен този вариант е най логичен. Възможността българите по някое време между 1246 и 1257 да са си върнали част от Македония е по логична, отколкото претендент за трона да се кичи с длъжност загубена преди 11 години или да е бил на ромейска служба. Ето го и сам Коцето. Очевидно млад човек. Ще ми се да чуя и вашето мнение по въпроса.

Ники, отпуснати 2,25 милиарда, или усвоени, защото знам, че усвояването не е 100% и част от парите се връщат. Имам следния въпрос. Ясно е, че получаваме някакви суми от ЕС, демек получаваме повече отколкото плащаме. Както ти сам каза, тези пари не отиват за развитие на производствени мощности, които да откриват работни места и да генерират още средства. Това е лошо. Хубавото е, че тези проекти би следвало да разтоварват частично държавни бюджет. Въпроса е, дали с тия пари които се спестява се открива нещо или и те изтичат в пясъка.

Да, съгласен съм с теб, че "Битието определя съзнанието" (както е забелязал още Маркс), но бих казал битието и на държавата. Бедните хора в САЩ също се гордеят че са американци, а у нас точно богатите, които са постигнали нещо се срамуват че са българи.

Изчислено ли е, ако първите 4 реактора на Козлодуй работеха и произвеждаха евтин ток за износ? Изчислени ли са другите пропуснати ползи от влизането ни в ЕС как биха повлияли на икономиката? Някъде четох, че около 85% до 95% от земеделската продукция потребявана на българския пазар е чуждестранна. Изчислено ли е какъв би бил резултата, ако произвеждахме повече продукция, ако не за износ, то поне за себе си. Доколкото съм слушал най голямото перо, всъщност решаващото за държавния бюджет е ДДС. Другото най важно перо са акцизите на гориво, цигари и алкохол. Фондовете от ЕС имат само спомагателно значение, и то дотолкова, доколкото у нас практически не се произвежда нищо, отделно доколкото съм чел едрия бизнес у нас е поставен в силно привилигировано положение в сравнение с другите европейски страни и плаща минимални данъци.

Става въпрос за друго. Досега аз си представях ситуацията така: България владее Одрин, беломорието, Драч чак до 1246, когато Йоан ІІІ извършва нападение и превзема огромни територии. Така доколкото съм чел се представят нещата. И друго. Борил е идиот, губи територии, които цар Иван Асен ІІ връща. А каква стана тя? Още през 1237 цар Иван Асен ІІ връща на Теодор Комнин всичко, Одрин, Пловдив, беломорието, Солун, Воден, Охрид (навярно). Фактически връща България в границите в които я заварва при Борил плюс Родопите. Колкото до Одрин, той очевидно става никейски някъде между 1241 и 1246, като при това българските власти очевидно не реагират. За мен поне става ясно, че в Търново считат Пловдив, Одрин и беломорието по принцип за ромейски и не правят никакви усилия да ги задържат под българска власт.

Щета сега значи Акрополит и какво виждам... http://istorianasveta.eu/pages/posts/georgi-akropolit.-istorija-3-1151.php Поради това (брака на цар Иван Асен ІІ с Ирина )и Теодор Ангел бе освободен от тъмница и със съгласието на зет си Асен пожела да стане господар на Солун и на цялата земя, която владееше по-рано. Пропускам как е взел властта. И като не очакваше нищо лошо откъм българите, от една страна, поради сключените договори, от друга — понеже българската държава се управляваше от дете, императорът се вдигна от Изток и като премина Хелеспонт, водейки със себе си ромейските и скитските войски, отправи се срещу Йоан,13 който минаваше за император в Солун. След като премина покрай тракийските и македонските градове и отмина Христопол14 и Стримон15, той се доближи до крепостта Рендина, пазена от хора на Йоан. Преди още да видят войските на император Йоан, те изоставиха крепостта и тичайки, влязоха в Солун. Хората на императора, като намериха крепостта без войници, завладяха я и поставиха вътре гарнизон. А императорът събра цялата си войска и се разположи на лагер близо, на около осем стадия от Солун. Името на мястото е Градина на Проват. Той нямаше възможност да нареди против толкова големия град стенобойни машини и съоръжения и да го покори с война, но вършеше с войските си — и най-вече със скитските — набези и опустошаваше всичко наоколо. Наистина те плячкосваха всичко. Той водеше със себе си и триери, които командваше Мануил Кондофре. Последващите събития са без значение за мен. И тъй император Йоан, както казахме, предприе пътуване на отвъдния материк, на Запад, за да инспектира тамошните земи и намиращите се в тях крепости.18 Защото той владееше всичко до така наречената крепост Зихна, близо до Сяр. Тогава над българите царуваше 12-годишният Асенов син Калиман. След като императорът дойде в земите на Кисос и като прекара там един ден, на сутринта продължи пътуването и пристигна до река Еврос, наричана на местното наречие Марица, на мястото, където тя тече близо до така наречения Вироски манастир19. Когато императорът бе по средата на реката — тя можеше да се премине на кон, понеже беше краят на лятото, третият или четвъртият ден от края на септември,20 — пристигна писмено съобщение, изпратено от управителя на Ахридос, че умрял владетелят на българите Калиман.21 Като научи това, императорът продължи напред и отминавайки Христопол, бързо пристигна във Филипопол. И там той се посъветва със своите първи хора дали трябва да нападне българските земи и да си подчини нещо от владенията на българите и дали е лесно да превземем крепостта Сяр. Отново пропускам за предателството на Драгота. За кратко време той беше станал господар на много градове и на много земи, без да стане някаква война, без да падне някой в сражение, без да се пролее кръв и без да играе меч по човешко тяло. Но тихо и спокойно без пот завладя всичко това, като че ли му се падаше някакво наследство от баща му. Защото му станаха данъкоплатци Станимака и Цепена26 и каквито градчета и села лежаха край планината Родопи. И граница между него и българите стана река Еврос. От земите на север на императора се подчиниха Стубион27 и Хотово28, силни укрепления, и областта на Велбъжд, и Скопие, и Велес, чак до Прилеп и пелагонийските селища Невстапол29 и Просек30— всичко стана подвластно на императора. Написаното по горе противоречи на всичко което съм учил в училище и чел в популярната литература. Става ясно, че Пловдив, Одрин, цялото беломорие и голяма част от македония са предадени на Теодор Комнин през 1237 и практически са съвсем друга държава. А карта като тази и други подобни нямат нищо общо с реалността. Пита се, защо тогава обществеността продължава да бъде заблуждавана.

Това което написахте за разпадащите се семейства ме накара да се усмихна. Днес за жена, особено ако е "разтропана" както казват при нас не е никакъв проблем да си гледа сама децата. Тогава сама жена, еле пък с деца едва ли е можела да излезе от групата. Робство не е имало, но привличането на хора в групата винаги е било желателно. Най малко заради кръвосмешението. В темата за фараоните от коя беше династия ясно се видя какво става като се женят брат за сестра. Всички знаем, че конфликтите в една група се решават по два начина, първият е като си стиснат ръцете, а втория е когато единия разбие муцуната на втория. При това тоя с разбитата муцуна си наляга парцалите, за да не го изгонят. Колкото до разделението, аз си го представям така. Годината/поредица от години е добра, раждат се много деца. Групата става голяма. Вече се изхранва трудно. Възниква вечния въпрос "И кво праим сега"? Ами то е ясно, част от групата се отделя и заминава, ако има чалъм навярно някъде наблизо, ако не и по далеч. Общуване между групите е имало, едно са си разменяли генетичен материал във вид на хора (имаме и понятие заврян зет), второ няма как да не са се срещали като ловуват или по удобните за биваци места.