Frujin Assen

Джине, на мен пък една жена на пазара днес ми каза, че Армата била конструирана от извънземни! Веднага и повярвах! Та и ти така с тази статия.

За "забележките" по Армата едва ли ние с теб ще разберем, просто защото е секретно. До широката публика достигат откъслечни и обикновено остарели данни. Засега няма данни да са се отказали от Армата.

Що? Модернизацията на стар танк не означава автоматично отказ от нов. Русия не е България и не е принудена да избира между нов самолет втора ръка и модернизация на този който имаме. Едва ли го "стягат" закъдето и да било, защото е прототип. Ако имаш предвид Сирия, на война се пращат цели подразделения, а не отделни машини, при това прототипи.

Интересно обаче, никой все още не се е възмутил от кича "света софия" (умишлено го пиша с малки букви). Тази статуя е толкова кичозна и изпълнена в стил мутробарок, че едва ли има има много други които да се сравняват с нея.

Реалността днес! http://nauka.bg/forum/topic/18078-kim-chen-un-i-artileriyata/#comment-346455

Оставил съм оформлението както е в оригинала, нека младите видят за какво става въпрос в оригинал, а не - както обикновено става, когато някой им сдъвче информацията и им я даде през своята призма.

Приемането на безсмъртната велика Програма за укрепване и развитие на артилерията с чучхейска ориентация На 3-4 декември 2015 в Дома на културата "25 април" в тържествена обстановка премина ІV конгрес на артилеристите от КНА (Корейска Народна Армия). В конгреса взеха участие командири и политически работници от артилерийските части и подразделения от всички подразделения на КНА, работници (има се предвид партийни работници) от военните училища, разчетите на оръдията "Герой" от остров Му и други командири и войни образцови в съревнованието за точен артилерист. Излиза на президиума на конгреса уважаемия Ким Чен Ун Топло отвръщайки на ликуването на участниците в конгреса, прилагащи самоотвержени усилия за усъвършенстване на бойната подготовка на артилеристите, той изпрати горещ поздрав, на тези които извършиха героически подвизи в борбата за защита на Родината и социализма. На президиума заеха места Хван Бен СО, Пак Ен Сик, Ли Ен Гир и други от командния състав на КНА, командири от частите и подразделенията на КНА, образцови в подготовката артилеристи. Първия секретар на ТПК (Трудова Партия на Корея), Първи председател на ДКО (Държавния Комитет за Отбрана) на КНДР, Върховния Главнокомандващ КНА Ким Чен Ун произнесе встъпителна реч. Той изрази увереност, че настоящия конгрес ще извърши успешно своята работа в обстановката на висок политически ентусиазъм и активно участие на всички участници в конгреса и така ще послужи за историческа стъпка по пътя към усъвършенстване на бойната подготовка на артилеристите и по нататъшно укрепване на мощтта на революционните сили с чучхенска ориентация и обяви конгреса за открит. На конгреса бяха анализирани достиженията, опита и уроците в работата по изпълнението на задачите, набелязани от нашата партия в артилерията, и обсъдени мерки по извършването на нов прелом в усъвършенстването на бойната подготовка на артилеристите. Излезе с доклад началника на Генералния щаб на КНА Ли Ен Гир. След това бяха речите. Първия секретар на ТПК, Първият председател на ДКО на КНДР, Върховния Главнокомандващ на КНА Ким Чен Ун произнесе програмна реч. В своята реч той отберяза: този път артилеристите от Народната Армия са се събрали на едно място, и високо поддържайки идеите на партията за отдаване приоритет на артилерията, обсъдиха ред въпроси по усъвършенстване на боевата подготовка на артилеристите в съответствие с изискванията на настоящата ситуация и съвременната война. И подчерта някой въпроси по укрепване на артилерията в днешното време. Той изпрати топла благодарност към всички участници в конгреса, които с патриотична преданост, като бели скъпоценни камъни, със чиста съвест и дълг самоотвержено се борят за усъвършенстване на бойната подготовка на артилеристите, без да снемат от себе си пропитата с пот военна униформа, и всички артилеристи от Народната Армия, надежно защитаващи във всяко време с всички оръдейни разчети небето, сушата и морето на Родината. Той изрази увереност в това, че артилеристите от КНА никога няма да забравят доверието и очакванията на партията и ще творят нови чудеса и ще извършат нов подем в бойната подготовка на артилеристите и така успешно ще изпълнят свещената мисия и дълг, зададени от днешното време и революцията. След завършването на речта на Ким Чен Ун последваха бурни възгласи "Мансе!" по адрес на талантливия Пълководец, който издигна безсмъртната велика програма за укрепване и развитие на артилерията в чучхенска ориентация. На конгреса беше прието писмено обръщение към Върховния Главнокомандващ Ким Чен Ун. Ким Чен Ун излезе с заключителна реч. В своята реч той изрази крепка надежда, че всички участници, последователно претворявайки в живота духа на конгреса, с чест ще изпълнят славната си мисия и дълг пред партията и революцията, Родината и народа. След това обяви конгреса за закрит. Той изрази надежда и увереност в това, че всички участници в конгреса с бурния пламък на боевата подготовка, както в дните на борбата в планината Пекту (там започва героичния път на Ким Ир Сен. бележка на преводача), и съревнованието за точен артилерист последователно ще усъвършенстват бойната подготовка на артилеристите и ще се откроят в авангарда на ерата на забележителния разцвет в укрепването на военната мощ, и им изпрати топъл боеви поздрав. ПАМЕТНА СНИМКА Първият секретар на ТПК, Първият председател на ДКО на КНДР, Върховния Главнокомандващ на КНА Ким Чен Ун се фотографира за спомен с участниците от ІV конгрес на артилеристите от КНА. Когато Ким Чен Ун пристигна на мястото на снимката, всички участници славословеха (извинявам се за архаичната дума, ама по модерен превод не можах да измисля) и изразиха безграничната благодарност към уважаемия Ким Чен Ун, който твърдо защитава и безкрайно прославя непомрачените заслуги на великите вождове в строителството на артилерията с чучхенска ориентация и откри фазата на бурен разцвет в укрепяването на артилерията, и горещо го приветстваха. Отговаряйки на горещите ликувания на участниците, Ким Чен Ун изпрати топъл боеви поздрав, на тези, които съхранили в дълбините на сърцата си непоколебимото кредо, диктуващо, че съвременната война има своя артилерийски бог и боеготовността на Народната Армия зависи от бойната подготовка на артилеристите, раздухващи бурно пламъка на бойната подготовка, както в годините на борбата в планината Пекту, и съревнованието за точен артилерист. Той отбеляза, че ІV конгрес на артилеристито от КНА се явява важен момент за енергичното осъществяване на идеите на нашата партия за приоритет на артилерията, активно претворяване в живота на самобитния метод на водене на артилерийския бой съгласно изискванията на съвременната война и извършването на голям революционен прелом в усъвършенстването на бойната подготовка на артилеристите. След това той горещо поздрави участниците в конгреса и се фотографира с тях за спомен.

Телевизия не съм гледал от доста години, по компа гледам само една, чието име няма да кажа, защото политиката е забранена в форума (думам ти дъще, сещай се снахо). Това което наистина ме нервира са рекламите. Да кажем гледам някой филм, тъкмо съм попил атмосферата и бам-10 минути глупости. По добре да си го сваля на компа и да го гледам без тях. По хубавите телевизии нешанъла, дискавъри, хистори прекаляват с глупостите като търгуване с вехтории, кучета ровещи в задния двор и търсене на живия Хитлер, та и там вече рядко поглеждам.

Едно празно мнение, че да ми изплува темата най отгоре и да се види, после ще го скрия.

Обществения отзвук КЪДЕ? Тия питали ли са българите? Колко човека и как са питали? Щото ако под "обществен отзвук" разбират да прочетат мненията на петима идиоти, които имат по 10 акаунта в форуми и сайтове които са "правилни"...

Въпроса за падането на България под турско робство ме вълнува от години и отдавна го мисля. Отдавна търсех причината и така и не можех да я намеря, докато вчера внезапно не ми светна. Но да карам по реда на нещата. За падането на България (и Византия) под турска власт първо се обвинява феодалното разпокъсване. Идеята изглежда рационална, но е по скоро емоционална. Щом с един проблем не мога да се справя сам, значи някой трябва да ми помогне. Звучи логично? Определено. Но е емоционална, понеже ние българите имаме слабост към предателствата. За всички неуспехи предпочитаме да са виновни предатели. Вземете ако щете футбола, когато любимия отбор пада е виновен съдията, после мафията (много разтегливо понятие), накрая даже треньора, но нашия отбор е по добрия. Същата е ситуацията и с падането на България-виновни са владетелите на трите Българии, които вместо да се обединят и да спрат турците се карали един с друг. Дали това е така малко хора се замислят. Всъщност, ако погледнем, ще видим, че цар Иван Шишман има поддръжката на Иванко, а и на Мирчо Стари. Тоест остава само цар Иван Срацимир. Но тук се задейства следващия спусък. Виновни са братята царе, които вместо да се обединят се карат! Те може и да са се карали, но със сигурност не са си пречили. Тук трябва да задем и резонния въпрос, а защо съществува Видинското царство? Нима то е гнездо на някакви гадове сепаратисти? Не, то е създадено още от времето на цар Иван Асен ІІ (като минимум) и задачата му е да брани българските земи от Унгария. А унгарския натиск е бил доволно силен и опасен. Дали цар Иван Срацимир е можел да оголи владенията си и да се хвърли във войната? Теоретически може, ама дали е било разумно? Да не говорим, че във Витошката грамота цар Иван Шишман посочва като свой наследник не синът си, а брат си-цар Иван Срацимир. Тоест, за никакви враждебни действия не можем да говорим. След това вината се хвърля върху наемната армия. Тя била малобройна и се биела с нежелание, а и струвала скъпо. Това според мен е отглас от 19-и най вече 20 век. Хората от нашето време са свикнали с мащабите на битките при Вердюн, Сталинград и Курск и смятат, че след като малките дружини на феодалите не могат да се справят, то една масова армия (при това се има предвид както в 20 век) би била многократно по многобройна и заинтересувана да брани земите си. Тази идея според мен също издиша. По принцип масови армии са имали най вече номадите, не земеделските общества. При номадите всеки възрастен мъж е и воин. Това обаче е нож с две остриета. От една страна имаш многобройна добре подготвена армия, която мачка противника, но от друга тази армия няма право на грешка. Ако не победи, и не заграби плячка войните, които не работят нищо ще измрат от глад в буквалния смисъл. А ако претърпи наистина голямо поражение, това е края въобще за цялото племе и народ, тъй като няма кой да замени убитите мъже. Едно земеделско общество не може да си позволи масова армия на "въоръжения народ" по елементарната причина, че ако в армията отидат мъжете, то кой тогава ще обработва земята? Номера от ВСВ "на струговете седнаха жените и децата" в средновековието не важи. За обработка на земята си трябва яка мъжка ръка, а не военноинвалиди, деца, старци и жени. Земеделско общество което си позволи подобно нещо дори за кратко време рискува да измре от глад в буквалния смисъл на думата. Вече дочувам разгневени викове "А стратиотите, а многобройните армии при цар Симеон и въобще ПСВ". Първо, стратиотите са само част от селяните, и второ дори те имат земя и я обработват. Да, при ПБЦ България (и Византия) са по големи и по силни, но турците от своя страна са видимо по слаби от врагове като авари, маджари и прочее. Силата на земеделските цивилизации е в тяхната връзка с земята. Дори армията да бъде избита, може да бъде събрана друга, така или иначе тя включва само част от възрастните мъже, а парите идват от земеделската продукция, не от плячката. Затова и Византия издържа толкова разорителни варварски нашествия, да варварите побеждават, опустушават, избиват, но не всички земи и не цялото население. Ромеите имат възможност от незасегнатите ресурси да съберат нова армия и да се пробват пак. За разлика от варварите, които нямат право на грешка. 0+0 100 Ето така изглежда обединяването. Истината обаче е, 0+0 е равна на 0. Тоест слабото видинско царство дори да беше помогнало резултата нямаше да е особено различен. И все пак, защо тогава, каква е причината България и Византия да паднат под властта на турците, които не са нито особено многобройни, нито особено организирани? Хрумна ми, че може би причината се корени в икономиката и чумата. Като при това те са свързани. И не, причината не е, че мобилизационния ресурс на България е бил толкова, а чумата е избила част от способните да носят оръжие мъже, и така мъжете които може да мобилизира царя са станали по малко. Всъщност чумата е избила част от фермерите, хората които хранят царството. По малко селяни, по малко пари в хазната за възстановяване на крепости, по малко за закупуване на оръжие, по малко за заплащане на наемници. Помня, че през 1358 (ако не се лъжа) Йоан Кантакузин споделя какво и трябва на Византия за да спре турците 1) пари 2) наемници 3) силен съюзник. Откъде Византия ще вземе пари, като по това време Тракия е определяна като "скитска пустиня"? Очевидно е, че парите са нужни за съоражаване на флот, строеж на крепости и заплащане на наемници. Но Византия е в икономически колапс и просто няма откъде да вземе тези пари. Забележете, че България не е считана за силен съюзник. А и защо, след като българите се пекат на същия огън и също нямат пари за водене на тази война. Знаеме, че има има опити за възстановяване на стратиотския институт във Византия, но проблема отново е-няма пари. Една държава която разчита на наемни армии (такива са и България и Византия) когато бъде ударена икономически и няма възможност да наема толкова войници колкото трябва е силно отслабена. Влашко, което оказва по силна съпротива не разчита на наемници, а на свои войници, поради което и му е по лесно да събере армия. Сърбите от своя страна пък имат повече пари (сребърните рудници), и успяват да преживеят доста по дълго сблъсъка с турците. Надявам се да се получи плодотворна дискусия, доколко икономическите трудности са причината за падането на България и Византия. Най важното, да се разберем за времевите рамки. Според мен тази ситуация важи най късно за периода до битката на косово поле 1389 и даже по рано. След тази дата турците са вече достатъчно сили, и никакви наемници е нямало как да помогнат. Но ако през 50-70 те години Византия и България имаха повече пари, за да наемат повечко войници, те щяха да размажат турците-пример походите на каталанската компания и граф Амедей Савойски. Техните малобройни армии успяват да направят доволно поразий на турците. Ако Византия (впоследствие и България) имаха пари да поддържат такива наемни армии турците нямаше да имат никакъв шанс.

Прав си, не е функционирало. Правят опити да разчистят един от булевардите, за да могат да кацат/излитат малки свързочни самолети. Мислели са да го ползват за евакуация на най важните хора. Доколкото съм чел, нито един самолет не е излетял оттам, тъй като Хитлер забранява евакуацията.

Аз имам малко по алтернативно мнение. Целта на телевизиите е да печелят пари, а това се прави от реклами, за да има реклами трябва да се гледат предаванията. Тоест, целта не е предаванията да са достоверни или качествени, а гледаеми. Да разказваш на хората нещо което "те знаят" (че Хитлер е гад, че Рим е голяма работа и т.н.) рано или късно писва. Всички знаем, че хората се ловят много повече на "ШОК АЗИС ЗАГОЛИ ЗАДНИК В ДИСКОТЕКА", да не споменавам "британските учени", които доказват, че видът на красива жена кара сърцето на мъжете да бие по силно и прочее дивотий, отколкото новини за архелогически разкопки, откриване на нова бактерия или нов исторически труд. Отделно е много по лесно да правиш филм за конспирацията. Там може да плещиш всякакви дивотий, и никой не може да те обвини в непознаване на фактите.

Пред гневна тълпа мъже на улица в сирийския град Палмира маскиран член на групировката „Ислямска държава” прочел смъртна присъда срещу двама мъже, обвинени, че са хомосексуалисти. След това станало ясно, че те ще бъдат хвърлени от покрива на намиращия се наблизо хотел, съобщава „Дейли Мейл”.Мъжът, който чел присъдите, питал единия от осъдените дали го удовлетворява присъдата. Той му обяснява, че смъртта ще му помогне да изчисти греха си. „Бих предпочел да ме застреляте в главата”, казал 32-годишният Хавас Малах. 21-годишният Мохамед Саламех пък молил за шанс да се поправи и обяснил, че никога повече няма да прави секс с мъже. Това разказва свидетел, който присъствал на „делото”, пред АП. Той проговорил за ужасната случка пред медии в Турция и помолил да бъде съобщено само първото му име – Омар, за да не бъде разпознат от джихадистите. „Хванете ги и хвърлете”, наредил мъжът с маската. Други маскирани хванали двамата осъдени, завързали им ръцете и очите. След това ги водят до ръба на покрива на 4-етажния хотел и ги хвърлят от там. „Ислямска държава” е известна със страстта си да се хвали с екзекуциите си. Групировката публикува десетки клипове, в които показва как умъртвява хора с най-различни провинения и показва брутална изобретателност в методите за убиване. Сред тях са замеряне с камъни, изгаряне на живи хора, давене и т.н. Особено ожесточени са ислямистите срещу хомосексуалистите, като екзекуцията в Палмира не е първата подобна. Преди време те отново показаха как хвърлят гей от покрива на сграда и го доубиват с камъни. Най-малко 36 мъже са убити в Ирак и Сирия по обвинение в содомия. Страха от ужасяваща смърт в ръцете на „Ислямска държава” кара хомосексуалистите в мюсюлманските страни да се изолират още повече от обществото, което и без това ги заклеймява.

Твърди се, че газовите камери и прочее са построени след войната от англичани и руснаци. Дали е така аз не мога да кажа. Мога само да повторя това което не веднъж съм писал. Холокоста не прилича на нито един друг геноцид в историята.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че е огорчен от инцидента с руския бомбардировач и се надява, че подобно нещо никога няма да се повтори. Ердоган се разкая заради сваления Су-24 и "запя нова песен". На митинг в град Балъкесир на 28 ноември турският държавен глава произнесе реч във връзка с влошените отношения между Турция и Русия. Съвсем неочаквано президентът, който по-рано подчертаваше, че Анкара е имала пълното право да свали руския бомбардировач, заяви, че е много огорчен от инцидента. "Този инцидент много ни огорчи. Много се надявам, че това повече няма да се повтори. Ние ще обсъдим този въпрос и ще намерим решение... Конфронтацията не носи радост на никого. Колкото Русия е важна за Турция, толкова и Турция е важна за Русия. Ние не можем да премахнем другия от хоризонта", заявява турският лидер.

Мейкбулгар, говориш глупости. В света винаги е просперирал не умния, а силния и безочливия. Дали това ще е търговец, който блъска в храните боклуци (за да му е по евтино) и надува цени, дали ще е престъпник който в буквалния смисъл троши на хората кокалите винаги по добре са били силните и жестоките.

Не е така. Това е съвременното хедонистично отношение към света. Точно това отношение унищожава западната цивилизация. Човек има нужда да знае, че е част от нещо голямо, нещо велико, нещо което надхвърля живота му. Дали това ще е мисията на Левски и възрожденците за освобождение на България от турско робство, дали това ще е освобожението на поробения брат от времето на войните за национално освобождение, дали това ще е жертвата на комуниста който се бори за по добър живот, или пък упоритоста на дисидентите, които влизат в лагери и са бити и убивани за да се борят за демокрация... Човек който не го ръководи някаква висша идея не е човек. Колкото до Романа. Яденето, пиенето и удоволствията са награда, която човека заслужава. Той е положил усилия за висшата цел, той е заслужил да пие яде и пие.

РККА получила в наследство от императорската армия не лош по принцип набор артилерия. В периода 1926-1930 били модернизирани най удачните и нужни артилерийски системи. В това число влизали 37 мм автоматично зенитно оръдие образец 17/28 г, 76,2 мм зенитно оръдие образец 15/28, 76,2 мм дивизионно оръдие обр. 02/30, 122 мм лека гаубица обр.10/30, тежка 152 мм гаубица обр. 09/30, тежко 107 мм оръдие обр. 10/30, тежко 152 мм оръдие обр. 10/30. На пръв поглед пълен набор артилерия, достатъчна за всички случаи по време на война. Това обаче не удволетворявало съветското ръководство и били взети мерки за пълното превъоражаване на артилерията. През август 1930 чрез подставената фирма Бютаст СССР закупил от Германия и по точно от Райнметал шест нови артилерийски системи: 1 20 мм автоматично зенитно оръдие 2 37 мм автоматично зенитно оръдие 3 37 мм противотанково оръдие 4 76,2 мм зенитно оръдие 5 152 мм мортира 6 152 мм гаубица Този „дженталменски набор“ не бил пълен, за пълното щастие в него не достигали дивизионно оръдие и лека гаубица. Точно обаче през 1930 било дадено задание за разработка на нова 122 мм гаубица и започнало известното „ходене по мъките“ с модернизация, премодернизация, доработка и разработка на ново дивизионно оръдие. Новата 122 мм гаубица получила собствено име „Лубок“ била разработвана по болшевистки, в съкратени срокове и революционен размах. В резултат тя била готова за войскови изпитания и масово производство едва през 1935… и остаряла. Военните вече искали нещо по съвременно, с вдигащи се станини и ресорен лафет. Това станало повод за появата на прославената гаубица М-30. Що се касае до многострадалната тридьймовка. Модернизацията от 30 те била оптимална, удължили ствола до 40 калибъра и увеличили ъгъла на насочване. Повече от това оръдие нямало какво да се иска (може би само метални колела с пневматични гуми), време било за неговата замяна. Още през 1935 знаменития артилерист професор Дурляхов обяснявал на червеноармейските командири, че тридьймовката се разработвала изначално под един единствен боеприпас-шрапнел и осколъчно-фугасния снаряд за този калибър е фатално слаб. Затова и предлагал нов калибър за дивизионното оръдие-85 мм. Но червените командири предпочитали единен калибър, полково оръдие, дивизионно, зенитно и прочее, та заради това се заели безпощадно да изтезават тридьймовката. Апотеоза на тези извращения станало дивизионното 76,2 мм оръдие 02/33 представляващо старата тридьймовка с нов ствол от цели 50 калибъра поставени на лафет от 122 мм гаубица обр. 10/30г. През 1932 Тухачевски станал замнарком на отбраната отговарящ за въоражението. Той имал идеята да разработи „универсално оръдие“. Така започнала идиотската „епопея“ по създаване на универсално дивизионно-зенитно оръдие. Цели 5 години конструкторите се мъчели да направят оръдие, което нямало как да се направи. При това били задействани няколко конструкторски бюра. Така се появили и оръдията Ф-20 и Ф-22 на Грабин. Едва впоследствие Ф-22 била трансформирана в нормалното дивизионно оръдие УСВ, а венец на цялата „епопея“ било гениалното оръдие ЗиС-3. Но да се върнем в 1930. Даже модернизираните царски оръдия се считали за остарели и вече не подлежащи на по нататъшна модернизация. Поради това и били купени германските оръдия, което се считало за технически скок. Но нека видим какво било купено на 28 август 1930. Ще започнем с най малкия калибър. https://www.youtube.com/watch?v=pJcSU0gFo0A В СССР били доставени две готови 20 мм оръдия, още едно без лафет и пълна документация. Но! Оръдията работели ненадежно, изпитанията се затегнали и затова оръдията били приети на въоражение едва след две години. Планът за първата година предвиждал производство на 100 оръдия. Завод №8 обаче произвел едва 44, от които след изпитания армията приела всичко 3 оръдия. Планът за следващата година бил намален наполовина, но дори и така били произведени едва 30 оръдия. Всичко за цялото серийно производство армията приела 64 броя 20 мм зенитни автомати под обозначението 20 мм АП обр. 30 г. 2-К. Докато в завода си биели главите как да изпълнят плана била проектирана двуцевна установка, еднодръдейна мобилна за превоз в камион и лафет за поставяне на танкетката Т-27. Но уви, оръдията работели лошо. Произведени точно по немските чертежи оръдията въобще не работели, налагало се най опитните шлосери за всяко оръдие да доработват всеки детайл индивидуално. Което разбира се било неприемливо. Но дори и след индивидуално доработване надежноста на оръдието оставала крайно низка. В качеството на оправдание завода обърнал внимание на това, че строго произведените по чертежите оръдия въобще не работели. Извода сам се набивал в очи, немските образци които горе доло работели също били направени с отстъпление от чертежите. Което говорило за сурови и неготови чертежи. При това даже на ръка доработените оръдия 2-К били ненадежни и бързо излизали от строя, което навеждало на мисли, че германците са излъгали руснаците продавайки им сурово оръдие. От тези приети на въоражение 64 оръдия в края на 1936 на въоражение в РККА останали едва 13 на колесни лафети и 18 на камион ЗиС-6. Никакви репресии не помогнали да се поправи ситуацията. Провала бил пълен. С 37 мм оръдие ситуацията се оказала особено идиотска. Било платено за чертежи и няколко заготовки. Работещо оръдие нямало не само в СССР, но и в Германия уверявал представителя на Райнметал. Произведеното впоследствие в Райнметал оръдие се оказало неработещо. При това обаче оръдието предварително било прието на въоражение под обозначението 37 мм АП обр. 30 г. 4-К и още през 1931 го пуснали в серийно производство. Резултата бил напълно предсказуем. В 31 завод успели да изготвят едва три оръдия, като нито едно от тях не работело. През 1932 трябвало да се произведат 25 оръдия, но не само, че не било произведено нито едно, а първите три оръдия така и не заработили. Последвал закономерния край, оръдията били снети от производство. Органите и тук се намесили, но саботьорство така и не открили. След това оръдието било предадено на завод номер 8. Там дълго се опитвали да доведат оръдието до работоспособно състояние. Естествено с околонулев резултат. Как обаче се представили тези оръдия в Германия? Ами по същия начин. След като се убедили в порочността на конструкцията на 20 мм оръдие, те го доработили на основа на швейцарския Ерликон. Оръдието имало само един недостатък, било прекалено сложно и скъпо в производство. То било доработено и пуснато в серия през 1934. Известното 37 мм зенитно оръдие германците доработвали чак до 1936, когато го пуснали в серийно производство. С 37 мм противотанково оръдие ситуацията не оказала толкова критична. Оръдието работело, но само с ¼ автоматика, а се очаквало полуавтоматика. Буксировката на това оръдие с дървени колела и пълно отсъствие на подресорно окачване било възможно само ходом, и единствено по равно шосе се допускало конете да се движат с по бърз ход, за влачене от механична тяга и дума не можело да става. Масовото производство започнало през 1931 в същия завод номер 8. Но производството не продължило дълго. Ръководството на РККА не било доволно, че новото оръдие е само противотанково, то искало батальонно универсално (противотанково и противопехотно) оръдие. Най лесния вариант бил да се използва осколъчен снаряд за вече съществуващото оръдие, но малки калибър правел такъв снаряд твърде слаб. Пределния калибър на който можело да се премине, без да се изменя конструкцията бил 45 мм. При разработката на 45 мм оръдие немския хоризонтален клиновиден затвор бил сменен с по надежно работещ вертикален. Но обещаната от немците полуавтоматика не работела нито на 37 мм, нито на 45 мм оръдие. Органите решили този проблем както те могат, просто вкарали в затвора цялото КБ (Конструкторско Бюро) и ги обвинили във вредителство, като им дали ултиматум да оправят полуавтоматиката. Конструкторите бидейки умни хора решили да не обясняват на технически невежите чекисти, че тази конструкция никога няма да сработи, а на своя глава разработили напълно нова полуавтоматика. След частичен успех, защото полуавтоматиката работела безотказно само с бронебойни снаряди те били пуснати от затвора и наградени. Едва когато вече било късно органите осъзнали, че конструкторите са променили немската конструкция, нещо което им било забранено без разрешение отгоре. Скоро дървените колела били заменени с метални с пневматични гуми. За да сравним немските и руските конструктори ще кажем, че немците пуснали в серия през 1933 същото оръдие пак само с четвърт автоматика и примитивно шаси с дървени колела. Тези грешки немците отстранили едва през 1935/6. Прочее това модернизирано оръдие също било закупено от СССР през 1937. От него руснаците копирали подресорното окачване, новия въртящ се станок. Сега и с осколъчната граната оръдието работело безотказно с полуавтоматика. Това оръдие било пуснато в серия през `1938 под обозначението 45 мм противотанково оръдие образец 1937г. 76,2 мм зенитни оръдия в Германия серийно не се произвеждали и в СССР Райнметал доставил четири оръдия копия на тези с които самата фирма провеждала изпитания, като те били преработени от 75 мм на 76,2 мм. В момента на продажбата Райнметал имал всичко две оръдия, едното от които изпитвала фирмата, а второто армията. Тук възниква резонния въпрос, а защо СССР купува сурово 75 мм оръдие, когато немците имат разработено още през 1928 г 88 мм зенитно оръдие (самото то, ахт ахт)? По това време обаче Райхсвера категорично отхвърлил 88 мм оръдие искайки за зенитно и полево оръдие един калибър, а 88 оръдие било твърде тежко. Затова поискал 75 мм зенитка, която да е еднакъв калибър с полевото оръдие. Естествено германците представили на руснаците 75 мм зенитка като по съвременна и перспективна и руснаците купили това сурово оръдие. На изпитанията полуавтоматиката давала постоянни откази, а ъглите на насочвани били по малки от указаните. И това сурово оръдие било дадено на завод номер 8 да се справя с него. КБ две години се мъчили да доведат оръдието до надежно работоспособно състояние и все пак успели. Оръдието се получило отлично, и впоследствие калибъра бил увеличен до 85 мм и станало най съвършенното съветско зенитно оръдие. А как било при немците? Те се мъчили със своята зенитка чак до 1933, когато военните решили да прекратят тези мъки и измислили хитрост. Те показали на Хитлер как отлично 88 мм оръдие поразява бетонни ДОТове и той се съгласил, че е по добре това оръдие да прието на въоражение не само като зенитно, но и като полево. Прочее германците имали още от средата на 20 те години 75 мм зенитно оръдие разработено от фирма Круп заедно с Бофорс в Швеция. То работело отлично и макар на въоражение да не било прието в Германия го произвеждали за експорт. Не е ясно, защо германците са се отказали от него и са възложили на Райнметал да проектира негов двойник, не е ясно и защо руснаците не са купили вече готовото оръдие на Круп, а се спират на това на Райнметал, което отгоре на всичко е сурово. 152 мм мортира била изпитвана бързо, тъй като били доставени цели 8 оръдия. Оръдията били нелоши и серийното производство било предадено на завод номер 172. На автора не е известно какви са били техническите проблеми с това оръдие, но през 1933 когато на армията били предадени първите 55 оръдия вече били внесени над 700 доработки. Малко по късно, когато били произведени едва стотина броя армията изискала в ултимативна форма производството да бъде прекратено и на базата на тази мортира да се изработи нова, аналогична по калибър и предназначение. Към 1938 тази нова мортира била разработена, но тогава армията стигнала до извода, че такава артилерийска система за полк е тежка, а за дивизия недостатъчно мощна. 152 мм гаубица била толкова сурова, че от Германия дошли само чертежи без самите оръдия. Завод номер 172 към 1933 успял да произведе 4 гаубици, а през 1934 още 4. Изпитанията били толкова обезкуражаващи, че тя била снета от разработка и вместо нея била разработена напълно новата гаубица М-10. Крайният резултат бил, че от 6 закупени оръдия само две влезли на въоражение и то едва след дълга внимателна доработка.

Точно от тези навярно може, България е била съюзник на Германия.

В хода на ВСВ зенитната артилерия от среден и голям калибър придобила особено значение за отбраната на Германия. От 1940 далечните английски бомбардировачи, а от 1943 американските летящи крепости систематически бомбардирали германските градове и заводи. Изтребителите ПВО и зенитните оръдия били единствени средства за защита на военния потенциал и населението на страната. Тежките бомбардировачи на Англия и особено на САЩ извършвали налети от големи височини (до 10 000 метра). Поради това най ефективни с борбата с тях се оказали тежките зенитни оръдия с високи балистични характеристики. В хода на 16 масирани налети на Берлин англичаните загубили 492 бомбардировача, което представлявало 5,5% от всички самолетоизлитания. По статистика на един сбит самолет имало два-три повредени, много от които не подлежали на възстановляване. Американските летящи крепости извършвали налети в дневно време и съответно носели по големи загуби отколкото англичаните, които летели през нощта. Особено показателен станал налета на летящи крепости Б-17 през 1943 на завод за лагери, когато ПВО на Германия били унищожени около половината участващи в налета бомбардировачи. Голяма е ролята и на зенитната артилерия в това, че голяма част (повече отколкото признават съюзниците) от бомбардировачите хвърляли бомбите си където и да е, само за да се махнат по бързо или пък въобще да не влизат в зоната на зенитния огън. Работата по създаването на зенитни оръдия от среден калибър за въоражаване на Германия започнало в средата на 20 те. За да не се нарушават условията на версайския договор конструкторите на фирмата Круп работили в Швеция по договор с фирмата Бофорс. Създаденото през 1930 зенитно оръдие 7,5 cm Flak L/60 с полуавтоматичен затвор и кръстообразна платформа, официално не било прието на въоражение, но активно се произвеждало за експорт. През 1939 непродадените бройки били реквизирани от германските ВМФ и се използвали в зенитните части на бреговата отбрана. Фирмата Райнметал в края на 20 те години било създадено 75-мм зенитно оръдие 7,5 cm Flak L/59, което не устроило немските военни и в последствие било предложено на СССР в рамките на военното сътрудничество с Германия. Оригиналните образци произведени в Германия през февруари април 1932 преминали изпитания в научно изследователския зенитен полигон. През същата година оръдието било прието на въоражение в СССР, под обозначението «76-мм зенитно оръдие обр. 1931 г.». Оръдието образец 1931 било напълно съвременно оръдие с добри балистични характеристики. Нейния лафет с четири сгъваеми станини обезпечавали кръгов обстрел, при тегло на снаряда 6,5 кг, като далекобойността била 9000 метра. Това оръдие имало голям запас за модернизация. Разчетите показали, че е възможно да се увеличи калибъра до 85 мм. Впоследствие на базата на зенитно оръдие образец 1931 било създадено "85-мм оръдие обр. 1938 г.". Сред съветското въоражение попаднало в ръцете на немците в първите месеци на войната се оказало голямо количество зенитни оръдия. Доколкото тези оръдия били практически нови, немците охотно ги използвали сами. Всички 76,2 мм и 85 мм оръдия били прекалибрирани в 88 мм, за да използват боеприпаси от един тип. Към август 1944 немската армия разполагала със 723 оръдия Flak МЗ1(r) и 163 мм оръдия Flak М38(r). Числото на заловените оръдия е неизвестно, но може да се каже, че немците разполагали със значителни количества от тези оръдия. Освен това немците използвали и относително неголямо количество други чуждестранни зенитни оръдия среден калибър. Най широко се използвали италианските оръдия 7,5-см Flak 264(i) и 7,62-см Flak 266 (i), а също и чехословашките оръдия 8,35-см Flak 22(t). През 1928 конструкторите на фирмата Круп с използване на елементи от 7,5 cm Flak L/60 започнали в Швеция проектиране на 8,8 см зенитно оръдие. По късно документацията била доставена в Есен, където изготвили първите опитни образци на оръдието. Прототипа Flak 18 бил изготвен още през 1931, а масовото производство започнало след идването на Хитлер на власт. 88 мм зенитно оръдие известно като Acht Komma Acht било едно от най добрите германски оръдия през ВСВ. Оръдието имало твърде високи за своето време характеристики. Осколъчният снаряд с тегло 9 кг имал далекобойност по височина 10 600 метра и далекобойност по хоризонтала 14 800 метра. Оръдието получило обозначение 8,8-см Flak 18 преминало бойно кръщение в Испания, след което започнали да монтират щит за защита от осколки и куршуми. На основата на получения при експлоатацията във войските и в хода на бойните действия оръдието било модернизирано. Модернизацията основно засегнала ствола. Модернизираното 8,8 см оръдие (8,8-см Flak 36) постъпило на въоражение през 1936. По нататък някой изменения били въведени през 1939. Новия образец бил наречен 8,8-см Flak 37. Повечето възли на оръдията обр. 18, 36 и 37 били взаимнозаменяеми, например може често да се види ствол от Flak 18 на лафет от Flak 37. Модернизациите на оръдията Flak 36 и 37 се отличавали главно по конструкцията на лафета. Flak 18 се превозвал на по лека колесна тележка Sonderaenhanger 201, затова в походно положение тежала с 1200 кг по малко от по късната модификация която имала тележка Sonderaenhanger 202. През 1939 фирмата Райнметал получила договор за проектиране и производство на ново оръдие с подобрени балистични характеристики. През 1941 бил изготвен първият опитен образец. Оръдието получило обозначение 8,8 см Flak 41. Това оръдие било приспособено за стрелба с боеприпаси с усилен метателен заряд. Новото оръдие имало скорострелност 22-25 изтрела в минута, а началната скорост на осколъчния снаряд достигала 1000 м/с. Оръдието имало лафет от шарнирен тип с 4 кръстообразни станини. Конструкцията на лафета обезпечавала стрелба при подем до 90 градуса. Автоматичния затвор бил снабден с хидропневматически дотиквач, който позволявал да се повиши скорострелността на оръдието и да се облекчи работата на разчета. Далекобойността на оръдието достигало 15 000 метра. Първите серийни образци (44 броя) били изпратени в Африканския корпус през август 1942. Изпитанията в бойни условия изкарали на яве ред конструктивни недостатъци. Оръдията Flak 41 се произвеждали в сравнително неголеми серии. През август 1944 във войските имало само 157 оръдия от този тип, а през януари 1945 числото им се увеличило до 318. 88 мм оръдия станали най многочислените тежки зенитки на Германия. През лятото на 1944 немската армия имала повече от 10 000 такива оръдия. 88 мм зенитки били на въоражение в зенитните батальони на танковите и гренадирските дивизии, обаче още по често тези оръдия се използвали в зенитните части на луфтвафе, влизащи в състава на системата на ПВО на Германия. С успех 88 мм оръдия се използвали за борба с танковете на противника, а така също се използвали в ролята на полева артилерия. 88 мм зенитка послужила и за прототип за танковото оръдие на танка Тигър. След капитулацията на Италия германската армия получила голямо количество италианско въоражение. Например това били повече от 250 броя 90 мм италиански зенитни оръдия получили обозначението 9 cm Flak 41 (i). 90 мм италианско зенитно оръдие на камион През 1933 бил обявен конкурс за създаване на 105 мм зенитно оръдие. Фирмите Круп и Райнметал изготвили по два опитни образеца. Сравнителните изпитания били произведени през 1935, а през 1936 10,5 см оръдие на фирмата Райнметал била призната за по добра и приета за серийно производство под обозначението 10,5-см Flak 38. Оръдието имало полуавтоматичен клиновиден затвор. Полуавтоматиката от механичен тип се взвеждала при накат. В рамките на военно-техническото сътрудничество четири 10,5 см оръдия Flak 38 били доставени в СССР и изпитани от 31 юли до 10 октомври 1940 в научно изследователския зенитен полигон. Те преминали съвместни изпитания с руските 100 мм зенитни оръдия Л-36, К-73 и Б-34. Изпитанията показали превъзходството на германското оръдие по повечето показатели. Била отбелязана отличната работа на автоматичното поставяне на взриватели. Обаче за победител било избрано оръдието 73-К. За съжаление обаче това оръдие така и не било пуснато в серийно производство. 10,5 см оръдия Flak 38 първоначално имали електрохидравлични приводи за насочване идентични с тези от 8,8-см Flak 18 и 36, но през 1936 била въведена системата UTG 37, която се използвала на оръдията Flak 37. Едновременно бил въведен и ствол със свободна тръба. Модернизирана система получила обозначение 10,5-см Flak 39. Зенитното оръдие 10,5 cm Flak 38 започнало да постъпва масово на въоражение в края на 1937. Flak 39 се появил в началото на 1940. Разликата била основно в лафета. 10,5-см Flak 38 и 39 останали в производство и на въоражение през цялата война, независимо от това, че по балистични характеристики 8,8 см оръдие Flak 41 почти се сравнявало с тях. Тези оръдия основно се използвали в ПВО на Германия, като прикривали промишлени обекти и базите на кригсмарине. През август 1944 числеността на 105 мм зенитки достигнала своя максимум. По това време луфтвафе имали на въоражение 116 оръдия на жп платформи, 877 на бетонни площадки и 1025 оръдия на колесни лафети. Батареите на ПВО имали по 6 тежки оръдия, а не по 4, както това било във фронтовите части. 10,5 см оръдия били първите към които били присаединени не само ПУАЗО, но и радари FuMG 64 "Mannheim" 41 T. Работите по създаването на 128 мм зенитно оръдие на фирмата Райнметал започнали през 1936. Първите опитни образци били представени за изпитание през 1938. През декември били поръчани първите 100 оръдия. В края на 1941 във войските постъпили първите батареи със 12,8 см зенитни оръдия. 12,8-см Flak 40 била напълно автоматизирана установка. Насочването, подаването и дотикването на боеприпасите, а също поставянето на взривател се осъществявало с помощтта на четири асинхронни генератора на трифазен ток с напрежение 115в. Четириоръдейна батарея се обслужвала от генератор с мощност 60квт. 128 мм зенитни оръдия 12,8 cm Flak 40 били най тежките зенитни оръдия използвани във ВСВ. При маса на осколъчния снаряд 26 кг той имал начална скорост 880 м/с, далекобойноста била 14 000 метра. Зенитните оръдия от този тип постъпили в частите на кригсмарине и луфтвафе. Основно те се поставяли на стационарни бетонни позиции или на жп платформи. Целеуказването и коректирането на зенитния огън се извършвали с помощта на радари. Първоначално се предполагало, че мобилните 12,8 мм оръдия ще се превозват с две повозки, но по късно било решено да се ограничат с един четириколесен лафет. За времето на войната на въоражение постъпила само една мобилна батарея (шест оръдия). Първата батарея 128 мм оръдия била разположена в района на Берлин. Тези оръдия се поставяли на мощни бетонни кули с височина 40-50 метра. Кулите за ПВО освен Берлин защитавали също Виена, Хамбург и други големи градове. 128 мм оръдия се поставяли на върха, а оръдията с по малък калибър на издадени тераси по надоло. През август 1944 на въоражение имало шест мобилни оръдия, 242 стационарни оръдия, 201 оръдия на жп платформи. През пролетта на 1942 на въоражение в ПВО на Берлин постъпили сдвоени 128 мм зенитни установки 12,8 cm Flakzwilling 42. При създаването на 12,8 мм сдвоени установки била използвана основа от експеременталната 150 мм зенитна установка. През август 1944 на въоражение имало 27 сдвоени установки, а през февруари 1945 34 установки. В една батарея имало 4 такива установки. Те се използвали основно за защита на Берлин, Виена и Хамбург. На 1 септември 1939 Германия разполагала с 2459 броя 8,8 см оръдия Flak 18 и Flak 36 и 64 броя 10,5 см оръдия Flak 38. През 1944 производството на зенитни оръдия достигнало своя максимум, като били произведени 5933 брая 8,8 см оръдия, 1131 броя 10,5 см оръдия, 664 броя 12,8 см оръдия. С появата на радари резултатността на стрелбата, особено нощно време значително нарастнала. През 1944 със зенитни радари били снабдени всички тежки батареи за защита на страната, а тежките зенитни батареи действащи на фронта само частично. Германските зенитни оръдия от среден и голям калибър в хода на войната се показали и като отлични противотанкови оръдия. Като такива 88 мм и 105 мм оръдия били използвани до самия край на войната.

Варлорде. Приказките как руските ракети не падат точно са от про западни блогери, които нямат капацитета да знаят коя ракета къде пада. Да не говорим, че 90% от информацията за Сирия която дават западните медии идват от "човека агенция" в Лондон. Говори се, че руснаците ще започнат обстрел и с ракети. Примерно ще пуснат в действие новите Искандер.

Един такъв сирийски "демократ" изяде сърцето на сирийски войник. А други такива "демократи" отрязоха главите да двама пилоти и ги опекоха на грил. Да не показвам сега, че не е удобно. Иначе, в клуба на "пишещите числа" се влиза с шут по вратата, а не с покана. Примерно Германия след ПСВ беше лишена от статута си на велика сила. Хитлер наруши версайския договор, показа сила и с него преговаряха в Мюнхен. По принцип Върбанов е много прав, като казва "това няма да мине". Това е и заветното желание на САЩ. Те да имат властта да казват кой е демократ и кой диктатор. Например, в Саудитска Арабия цари демокрация, а в Русия диктатура. Такива оценки обаче може да прави само Обама-никой друг! Това е и кошмара на САЩ, че изведнъж може да се окаже, че и Путин може да нарече Обама диктатор и да поиска неговото сваляне чрез НПОто "Русия за Америка".

Ето ви карта на Алепо отпреди 5 дни. Това е фронтова зона.

Ситуацията на 20 ноември 2015.