Frujin Assen

Върбанов, нека ти обясня нещо важно. Руските бомбардировачи обходиха Европа прелитайки 13 000 км за да изстрелят ракети. Това беше показно. В днешния свят единствено и само САЩ и Русия могат да извършат подобни далечни атаки. Добре, пропагандата върви отлично! Предния път позоваването за падналите ракети беше на пентагона, който после обяви, че такова нещо не е казвал, сега позоваването е на "една жена на пазара каза". Сега вече няма как такива новини да бъдат опровергани! когато либерален блогър "докаже" къде и как са падали ракетите, иди, че доказвай, че нямаш сестра. Това с ударения фармацевтичен завод и хлебозавода ме умили напълно.

Значи, какво имах напредвид. Деградацията на българското съзнание през турското робство е ясно видима. И ако през 15,16 век съществуват някакви остатъци от историческа памет, то по късно те са загубени напълно. Българите реално са забравили и не знаят историята си. Та се налага Паисий, пък и всички по нататък да ползват чужди извори. Това е все едно правоверен нацсист да пише история на хитлерова Германия по съветски сведения. Затова и не намеквам, а направо твърдя, че през 18-19 век българите не знаят откъде произлизат. Само помислете за разпространения тогава израз "И ние сме цар имали". Това показва, че масово българите не знаят въобще историята си. Дори и един двама интелектуалци и свещеници да са имали по голяма информация (Блазиус Клайнер например), то тя е оставала недостъпна за масата. Поради това при възраждането съзнанието на българите е девствено и приема всички теории. Въпроса е, кога автохтонната теза е изказана за пръв път и кога е оборена в масовото съзнание от друга теза (че идваме от Волга).

През възраждането няма автохтонство, дори и в първата половина на 20 век няма. По това време сведенията за произхода на българите са толкова оскъдни, че нашите учени наистина не знаят кой път да поемат. Автохтонната теория е била напълно приемлива в научен смисъл доста дълго време, дори бих казал даже по времето на Ганчо Ценов (макар и с уговорки). Дайте да отговорим на въпроса, кога става ясно, че българите не са автохтонни?

Преди не много време чух нещо което много ми допадна. Защо им е на хората да строят херметични светове в космоса или на враждебни планети, когато могат да ги построят и на земята (ако приемем, че атмосферата е отровена и прочее). Посочете ми една причина, защо е по добре такъв град да се построи на Марс, а не в Сахара, или Антарктида. https://www.youtube.com/watch?v=VR7gHbkPdIM

Но това не пречи на учените да бълнуват за извънземен живот. Имам чувството, че извънземния живот е нещо като светия Граал, няма никакви сигурни доказателства, че съществува, но всички го търсят и мнозина твърдят, че са съвсем близо до откритието му. Жоре, а да си се замислял, че когато едно нещо го няма, каквото и да правиш няма да го откриеш. Все едно да търсиш у вас ядрена бойна глава, и да твърдиш, че докато не разбиеш паркета няма как да ти докажат, че няма такава, защото може да е скрита под него. Марс е изследван вече доста подробно, вероятността да намерят там живот е ужасяващо малка. Не знам откъде тоя инат да продължават да говорят, че там може би все още има живот ... щото още не са разбили паркета (ако се върна на примера).

Да отговоря на Върбанов. КР (Крилати Ракети) са оръжия със сравнително голям, но ограничен обсег на действие. За по голям обсег си има БР (Балистични Ракети), а най далекобойните са МБР (Междуконтинентални Балистични Ракети). За да се увеличи далекобойността на КР те са качвани на самолети, той ги откарва до някъде и ги пуска, благодарение на което нараства обсега им на действие. Така правят всички. Наскоро четох за френските бомбардировачи Мираж ІV, които действат по двойки. Единия носи КР, а другия носи гориво. Летят заедно, докато на ракетоносеца му свърши горивото, зарежда от танкера и продължава. Като пролети колкото е решено разстояние изстрелва ракетата и се връща. В това време танкера се е върнал, заредил наново и се връща да посрещне ракетоносеца. Излишно е да казвам, че така обсега на действие на КР се повишава многократно. Колкото до КПГ (Крило с Променлива Геометрия), то е много популярно през 60 те и 70 те. Да обясня защо. Предполагало се е, че при една война летищата ще са едни от първите цели. И като избомбят полосите как да излитат самолетите? Измислили са две решения. Едното е вертикално излитащи самолети. Оказва се, че това не е толкова просто, управлението е сложно, подемните двигатели са "мъртъв товар", а полезния товар много малко. Тогава измислят КПГ. Идеята е, че колкото е по право крилото толкова по малко разстояние е нужно за излитане. Обаче, правото крило прави невъзможно развиването на голяма скорост. Ето тук идва и КПГ, самолета излита от по къса писта, променя геометрията, лети бързо и каца на къса писта. Впоследствие тази идея също се оказва не особено удачна. Такова крило е сложно, скъпо и по важното изяжда от полезния товар на самолета. Още по важно е, че самолета става изключително сложен в пилотиране, понеже при различна геометрия на крилото се държи съвсем различно. Не само руснаците я пробват тази идея, ето ми американския флотски изтребител Ф-8 Крусейдър от 1955.

Срещу ИГИЛ са нужни сухопътни сили. Френската армия няма да воюва, защото това означава трупове. Евристей, как така ще бият араби? Та това си е чист расизъм! Нещо невъзможно в днешна Европа.

За траките не съм съгласен. Причината Людмила Живкова да ги обикне не е толкова, и не само златото и стенописите. Кои са за европа българите/прабългарите? Малък, непознат народ, слабо познат и слабо интересен, нямащ нищо общо с тях. Имат общо с Византия, която е първо източна, не западна държава и също не е долюбвана в масовото западно съзнание. Кои са траките? Траките са древен народ, който има общо с познатата и обичана на запад древна Гърция. Траките са част от Римската империя. А Рим какво е? Ами Римската империя си е западна, обичана и тачена. Едно е да си предшественик на малък непонятно откъде произлизащ народ нямащ нищо общо с западна европа, друго си е твоите потомци да са част от центъра на вселената-Рим. Така мислят и румънците, които са направо исторически извратеняци. Първо са наследници на даките, смели и свободни хора героично противопоставящи се на Рим. После изведнъж се оказва, че са наследници на римските колонисти говорещи латински. Тоест, те са едновременно наследници и на героичните даки, и на поробителите им римляните. Както се казва в един еврейски виц за Рабинович в банята- Рабинович определете се, или обуйте гащите, или свалете кръста. Или даките са диви варвари победени от културните и готини римляни, или римляните са жестоки поробители. Подобни извращения имат и македонците. Значи, те са антични македонци, но като дошли славяните асимилирали македонците. Или сте антички мАкедонци и тогава обяснявате как така говорите на славянски, имате славянски гени и култура, или са народ живял на територията на Македония и унищожен от дошлите славяни. Нашите комунисти бяха много по умерени, те обясняваха, че траките са част от населението на новата българска държава, но никога, че са българи. В училище съм изучавал история на траките преди създаването на България, история на славяните преди създаването на България, история на прабългарите преди създаването на България. Създадената картина е стройна и понятна без вътрешни противоречия. От руска гледна точка обаче неща изглеждат другояче. Кои са траките? Малък народ изгубен в далечната история, когато никакви славяни еле пък руси да е имало. Русия не е част от историята на Римската империя, и за тях Рим е изгубена във времето древна държава нямаща нищо общо с тях. Траките са безкрайно далеч от тях. За руснаците близки са славяните. Може би и под руско давление прабългарите се появяват като ниски кривокраки изроди, без култура, без история, случайно появили се на историческата сцена, малко на брой и бързо погълнати от славянското море.

Евристей, това дето си ми го дал ми е малко над нивото на английския. Та не можах да осмисля статията, а с гугъл преводач стана мазало(.

Тервеле, това което говориш са съвременни бълнувания. До 1989 официалната версия изключваше идеята за готините гети и хуните славяни. Отделно, тези идеи са напълно непознати в СССР (пък и съвременна Русия), така че, те няма как да плащат за теории които дори не познават.

Тервеле, то че разбираш е ясно. Я сега по извътре да ни разкажеш какво става, когато на младо момче му се обърка хормоналния баланс (не на вече полово зрял мъж както са бодибилдърите).

Спандьо, руснаците по време на СССР, пък и преди това имат официална версия, че древна Рус е славянска държава. Ние сме славяни, ако искаха да ни вържат към тях, не е нужно да правят сложни еквилибристики с траките, а напълно да ги премахнат, заедно с прабългарите. Логиката е елементарна, руснаците са славяни (безспорно), българите са славяни (безспорно), значи са братя. Траките тук само пречат, освен ако не ги изкараме славяни, праотци на русите (което е тотален идиотизъм). Тервел, какви чужди капитали те гонят? Ако някой даваше пари на автохонтистите, щяха да са измислили внятна теория, която да издържа критика и щяха да я пропагандират по официалните канали, а не от идиоти на които всички сериозни учени се смеят.

Значе Евристей, това че е бил куц не значи, че е бил импотентен. НО, при тоя широк ханш и проблеми с хормоните... въобще има голяма опасност да е бил импотентен и по лошото, може би въобще не е можел да вдигне самолета. Чета за децата му, едното на 5 другото на 7 години.... моля? Че той е умрял на 19, изкараха го баща на 12 години. Нищо не разбирам от хормони, а трябва да чета много, но доколкото знам, при такива хормонални дисфункции първото което страда е потентността. Ето какво намерих за травеститите. Имай предвид, че тук говорим за нормални мъже, вече развити, които приемат женски хормони. А Тути от малък е бил болен от това. Демек най вероятно е имал и цици и силно вероятно е бил импотентен. Подавление тестостерона вызывает обратимое снижение потенции и либидо. Если длительно (более 2-3 мес.) подавлять тестостерон полностью или чуть менее, чем полностью, то наступает необратимое бесплодие. Грудь от эстрогенов может вырасти раньше, чем произойдут остальные изменения, но тут все индивидуально. Нерегулярное употребление гормонов не дает значительного внешнего эффекта, а после прекращения приема внешний вид возвращается к исходному состоянию или даже становится хуже, а гормональный баланс восстанавливается несколько месяцев. Подавление дигидротестостерона вызывает увеличение тестостерона, а от одних эстрогенов активируются гормоны роста, поэтому прием эстрогенов без антиандрогенов сделает кожу красивее, но усилит рост костей, особенно если принимающий уже обладает высоким ростом и/или длинными конечностями.

Демек Ганчо Ценов е комунист изпратен с машината на времето в миналото? Комунистите предпочитаха да сме траки, но официалната версия не беше такава. Още повече, както виждаме те не са първите с тия идеи.

В последно време във връзка с войната в Сирия и бомбардировките на руската авиация забелязвам въпиюща некомпетентност в форума. Изумително е, как възрастни и мислещи хора не знаят елементарни неща. А уж се водим научен форум. Та реших накратко да напиша що е туй бомбардировка и ПВО в по така сбит вид. За пръв път човек полита през 1783 с балона на братя Монголфие. Няма да се спирам надълго на него, защото той няма военно приложение. Най важния му недостатък е, че е практически неуправляем. На теория той може да се движи нагоре надолу чрез изпускане на топъл въздух или неговото нагряване и така да намери подходящото въздушно течение в желаната посока. За екскурзия това става, но не и за военни цели. Все пак, приложение е намерено. Балона се завързва и издига, като се прекарва телефонен кабел с земята. Стоящия нависоко наблюдател може да следи за движението на врага или да коректира артилерийския огън. През ПСВ където фронта е статичен привързания балон намира своето приложение. Разбира се, на никой не му идва на ума да стреля от балона или да мята бомби, защото той е привързан на своя земя и няма досегаемост до врага. Авиацията става възможно да се използва за военни цели. Всъщност първи в управляемия полет били дирижаблите. През 1901 французина Сантос Дюмон успява със своя дирижабъл да обиколи няколко пъти айфеловата кула със скорост 20 км/ч. Това е първия управляем полет в историята. Развитието на дирижаблите обаче е свързано с Германия и граф фон Цепелин. Без да влизам в ненужни подробности ще спомена, че Германия в началото на ПСВ имала най мощния флот от дирижабли, които станали първите стратегически бомбардировачи. Какво е стратегически бомбардировач ще обясня малко по късно. Дирижаблите се оказали задънена улица във военното дело, защото макар да имат голям радиус на действие и могат да носят значителен бомбен товар то те са бавни, слабо маневрени и огромни. Още след средата на ПСВ тяхното използване намалява, а реално след 1918 не са използвани за военни цели. В началото на 20 век изгрява звездата на самолета. Първият управляем полет е извършен от братята Райт през 1905. Именно на самолетите е съдено да извършат революция въздушното дело и да се използват широко във военни действия. Още преди началото на ПСВ (1914) се е предполагало новия летателен апарат да се използва за военни нужди. Като начало самолетите се предвижда да се използват за разузнаване и коригиране огъня на артилерията. Малко по късно идва идеята, че като летят над врага могат да метнат някоя бомба по враговете долу. Например наши летци (сред които и Радул Милков и Продан Таракчиев) още през 1910 присъстващи на маневри в Русия изучават това ново оръжие и са свидетели как на учение се хвърлят бомби. Всички знаем, че именно тези български пилоти за пръв път в историята хвърлят бомби над Одрин през балканската война. Още в началото на ПСВ 1914-1915 се сформират най важните класове авиация и противостоящото им ПВО за което следва да се разкаже по подробно. Най общо авиацията се дели на два типа нападателна и отбранителна (тук няма да говоря за разузнавачи и коригировчици). Нападателната авиация са бомбардировачите които нас ни интересуват, а отбранителната са изстребителите. Много невежи журналисти наричат „изтребител“ всеки един самолет с което подвеждат читателите си. Най общо, ролята на бомбардировачите е да въздействат с оръжие върху врага, а ролята на изтребителите е да ги възспират да направят това. Най общо нападателната авиация се дели на: 1 Щурмовици-самолети които са призвани да нападат вражеската армия (по принцип от малка височина) и точечно да поразяват цели. Да обясня какво е точечен удар- това е някаква строго определена точка в пространството на която трябва да бъде въздействано с оръжието на самолета. Това може да е пехотна колона, която да бъде обстрелвана с картечници и малокалибрени бомби, или склад за оръжие/храни/каквото се сетите, команден пункт, някакво укрепление и прочее с бомби или каквото въоражение има. По принцип щурмовиците действат на фронта и въздействат върху вражеската армия. Най известния щурмовик от ВСВ Ил-2 2 Пикиращи бомбардировачи- това са леки бомбардировачи, подобни на щурмовиците и с подобни задачи. Този тип самолети се ражда в края на ПСВ във връзка с недостатъчната точност на щурмовиците и големите опасности на които те са подложени (за това по нататък). Идеята на този тип самолети е, че когато един самолет пикира право надоло за него е по лесно да улучи точечна цел, отколкото за бомбардировач в хоризонтален полет. Точността и малкото време в което се намира на малка височина са неговите силни страни, слабите страни са голямото претоварване при излизане от пикиране което изисква здрава конструкция (голямо тегло) и невъзможността за голям по размер пикиращ бомбардировач (прекалено тежък самолет просто ще се разруши от инерцията във въздуха) и като резултат малко бомбово натоварване и малка далечина на полета. След ВСВ във връзка с усъвършенстването на бомбовите прицели този клас изчезва. Най известния пикиращ бомбардировач Юнкерс-87 3 Фронтови бомбардировач-това е „класическия“ бомбардировач който хората виждат по картинки и филми. Това са тежки и здрави машини, които обаче бавни и с лоша маневреност, но носят много бомби, които хвърлят от хоризонтален полет. Те имат голяма далечина на полета и се използват по принцип за бомбардиране в близкия тил на противника, а понякога (ако няма стратегически машини) и за стратегически бомбардировки в дълбокия тил (тук най голямото ограничение е недостатъчната далечина на полета). Канонира на Луфтвафе, бомбардировач Хенкел-111 4 Стратегически бомбардировачи- обикновено смесвани с фронтовите от неуки журналисти. Това най общо са уголемени фронтови бомбардировачи за да носят повече бомби и да изминават по големи разстояния. Б-17, класически стратегически бомбардировач от ВСВ Американски бомбардировач Ф-111 Неговия съветски аналог Су-24 Разглежданите по горе класове се отнасят за периода от края на ПСВ до към края на ВСВ и малко след това. Тогава с появата на реактивния двигател нещата се променят. Пикиращите бомбардировачи изчезват, а стратегическите са много силно намалени. Появяват се обаче и нови класове. Например: 1 Изтребител-бомбардировачи- Това са изтребители които след като са остарели на остатъчен принцип са изпратени в щурмовата авиация. Техните достойнства са високата скорост и маневреност, недостатъците трудно прицелване и слабо въоражение. Класически пример. Изтребителя МиГ-17 е използван в България чак до 1985 като изтребител-бомбардировач 2 Ударни самолети- Това са производни от изтребители. Типичен пример е Су-7. 3 Многоцелеви изтребители-Това са изтребители които могат да използват оръжие за въздействие по наземни цели. Най типичния пример Ф-15 Нека сега да разгледаме ПВО Противовъздушната отбрана не дели на два големи дяла. 1 ПВО на армията 2 ПВО на страната ПВО на армията действа предимно на фронта и има за задача да отбранява действащите войски от вражеската авиация. Тук противопоставянето е с щурмоваците, пикиращите бомбардировачи и частично фронтови бомбардировачи. Това до към 1945, след това в борбата се включват изтребител-бомбардировачи, ударни самолети и многоцелеви изтребители. Обикновено ПВО на страната е това което нас ни интересува. Това включва различни стратегически обекти в дълбокия тил от рода на складове, заводи, мини, транспортни възли, жп линии, казарми, летища, и прочее. Една от целите е жилищните квартали. Това са бомбардировките които нас ни интересуват. През първата световна война такива бомбардировки практически не са познати. Това е поради несъвършенството на първите бомбардировачи. Нека обаче да видим какво са представлявали през ВСВ бомбардировките над жилищни квартали. Прилагам МНОГО снимки и клипове, за да видите как изглежда една бомбардировка на жилищни райони през ВСВ чиято цел е да видите как е изглеждало това в реалността на една жестока война. Още от ПСВ е изградена система за защита от стратегически бомбардировки. Първоначално стои ВНОС (Въздушно Наблюдение Оповестяване и Свръзка). ВНОС представлява човек с бинокъл качен на високо и важно място (например висока сграда в град или хълм около града) който има при себе си комуникационно устройство, телефон или радиостанция. Когато бъдат забелязани вражески самолети поста ВНОС е длъжен да докладва в щаба какво вижда. Оттам насетне щаба дава необходимите разпореждания на защитниците. Възможностите да се защити един наземен обект са два, с изтребители или с зенитна артилерия. Голям проблем по това време представлява скоростта. Излитащите и набиращи височина изтребители са лесна плячка за съпровождащите бомбардировачите вражески изтребители. За да се избегне това имало два начина, единия бил достатъчното време за реакция от откриването на вражеските бомбардировачи до набирането на достатъчна височина от защитаващите се изтребители (което невинаги било възможно) и втория -баражиране. Това означава постоянно във въздуха да се намират изтребители, които във всеки един момент да могат да нападнат атакуващите бомбардировачи. Това разбира се силно износва самолетите и уморява пилотите и е приложимо само в много специални случаи. Артилерията от своя страна може да води два типа огън-прицелен и преграден. Прицелен огън е този който поразява определена цел. Това е много сложно, ако целта бъде забелязана на близко разстояние защото се намалява времето за реакция, а и оръдията с ръчно насочване не са особено точни. Поради това се налага да се води преграден огън. Това е стрелба, пред самолета, като се приема, че той така или иначе ще е принуден да мине през огневата завеса и ще бъде поразен. При този случай разхода на боеприпаси е голям. Всичко описано по горе се отнася от около средата на ПСВ до към средата-края на ВСВ. По време на ВСВ нещата се променят, но веднага и не едновременно. Основните промени са две. Първото е радара, той дава възможност вражеските самолети да бъдат откривани на значителни разстояния, по този начин става невъзможно защитаващата се зенитна артилерия и изтребители да бъдат изненадани. Вторият голям пробив бил ПУАЗО (Прибор за Управление на Артилерийския Зенитен Огън). Това е сложен механичен уред, който изчислява къде и кога ще се намира вражеския самолет и насочва зенитните оръдия. В края на войната радарите, ПУАЗО и радиовзривателите биват спрегнати в едно и дават забележителни резултати. съветско ПУАЗО След края на ВСВ ситуацията се изменя коренно. Това се дължи на реактивните самолети, които имат значително по голяма скорост и височина на полета. Голямата височина на полета изключва от играта даже среднокалибрената артилерия, а високата скорост прави трудно поразяването на самолет от низкоскорострелната тежка зенитна артилерия. Направен е опит проблема да се разреши чрез автоматични тежкокалибрени зенитни оръдия, но той се оказва неуспешен. Кръст на всичко поставя преминатата звукова бариера. Скоростта на самолетите вече става такава, че трябва да се изразходят огромни количества снаряди за поразяване на самолет. Тежката и средната зенитна артилерия слиза от сцената около средата на 50 те и на нейно място се появява управляемата ракета. Шведско 120 мм автоматично зенитно оръдие От 60 те години до днес ситуацията е подобна, без значителни изменения. Но следва да се разкаже по подробно за двата основни периода до 1989 и след него. До 1989 се предполагало избухване на световна война между високотехнологични противници, а след 1989 тази възможност отпадна. Безспорно е, че СССР има по добра ПВО от НАТО и това е поради факта, че се счита, че съветската авиация е по слаба от натовската и силната ПВО е особено нужна. От друга страна САЩ например силно разчитат на своята авиация да ги прикрие. Поради това за да не натоварвам текста накратко ще разгледам руската ПВО. ЗПУ-2 ЗПУ-4 Това са 14,5 мм зенитни картечни установки, съответно сдвоена и счетворена. ПВО на армията. Тук била запазена зенитната артилерия която имала достатъчен темп на стрелба. От артилерията може да споменем ЗУ-23-2 (23 мм двуцевно зенитно оръдие) , ЗСУ-23-4 (известно повече като Шилка, ЗСУ с четицевно 23 мм оръдие снабдено с радар) , ЗСУ-57-2 (сдвоено 57 мм оръдие на шаси от Т-54), С-60 (57 мм ползващо ПУАЗО и радар). Зу-23-2 ЗСУ-57-2 57 мм оръдие С-60 Всички те са от старото поколение. Днес от тях на въоражение е оставено само Зу-23-2 поради големите количества и евтината поддръжка, макар да се счита вече за не особено ефективно. На тяхно място се използват ПЗРК, едно ново оръжие. Старото поколение е Стрела, новото Игла. Малокалибрената зенитна артилерия продължава да се използва, защото е евтина и универсална. От мобилните следва да се отбележи новата ЗРАК Тунгуска, дошла като замяна на Шилка, тя има едновременно и 30 мм оръдия и ракети. Това е първия (или последния зависи в каква посока се гледа) ешелон на отбраната. Следващия ешелон включва старата ЗРК Оса или по новата ТОР. Следващия ешелон включва ЗРК Куб и още по мощната (армейско ниво ЗРК Круг) Техния нов заместник е ЗРК Бук. ЗРК Оса ЗРАК Тунгуска, наследника на Оса ЗРК Куб на преден план и Круг на заден ЗРК БУК ПВО на страната включва практически само ЗРК без зенитни оръдия. Най ранната съветска ЗРК е С-25 Беркут. Но първата наистина масова ЗРК претърпяла многобройни модернизации е ЗРК С-75 Двина. От същия клас малко по нова е С-125 Нева. Това са ЗРК с малък радиус на действие. Когато няма достатъчен брой от тях могат за бъдат заменени с войскови (Куб и Бук). ЗРК със среден радиус на действие са С-300, а с тези с голям радиус са С-200 от старото поколение, далекобойни варианти на С-300 и най новата С-400. Позиция на зенитно ракетен дивизион С-75 Двина Филмче за С-75 Двина Позиция на ЗРК С-125 Нева ЗРК С-125 Нева С-300 ЗРК С-200 Най модерната ЗРК на този момент С-400 При една добре ешалонирана ПВО врагът следва да пробие три ешелона отбрана един след друг, и накрая да бомбардира. Но да се върнем в средата на 50 те, когато летящите на високо свръхзвукови самолети правят използването на зенитна артилерия неоправдано. Тогава се ражда и С-75. Тази ЗРК (и другите от нейния клас) правят революция в ПВО. Ракетите са управляеми, бързи и могат да летят на голяма височина. Самолет открит навреме от радари срещу когото е изстреляна една или няколко (често се изстрелва залп от няколко ракети за по голяма вероятност за поразяване) почти няма шанс за спасение. Той се вижда като на длан, а голямата височина вместо да пречи на ракетата и помага да развие пълната си скорост и да се насочи срещу точно срещу самолета. Тези ЗРК слагат кръст на тежките бомбардировачи, които са бавни и слабо маневрени (но все пак много по бързи и маневрени от тези използвани през ВСВ), но носят много бомби. В тази ситуация те просто няма как и къде да избягат на ракетите. Разбира се, срещу тези ЗРК се замисля противодействие. Най важното е противорадарните ракети. Това са ракети които се насочват по сигнала на вражеския радар и го унищожават. Друг важен прийом е противоракетното маневриране, когато се правят резки завои с идеята ракетата да загуби инерция и скорост опитвайки се да следва самолета. Това по принцип обаче трудно се прави с натоварен бомбардировач и е по скоро изтребителен прийом. Това на което се обръща най голямо внимание е ниското летене. Целта е хем вражеския радар да не може да хване самолета, хем вражеските ЗРК да не могат да стрелят по тях поради прекалено малката височина и невъзможност за маневриране на ракетата. Това нещо разбира се не може да бъде направено от тежките и слабоманеврени бомбардировачи. Това е и причината в последно време да става популярни многоцелевите самолети, просто за да пробият силно ешелонираната съвременна ПВО бомбардировачите следва да летят колкото се може по ниско над земята, да са бързи и маневрени. Нещо за което подхождат повече изтребителите. Все пак обаче, не бива да се забравя, че един натоварен с бомби самолет няма как да е толкова маневрен колкото един „гол“ изтребител. Трябва да отбележим и отмирането на още един клас самолети-щурмовиците. Нито американците готвят заместник на своя А-10, нито руснаците на Су-25. Американския щурмовик А-10 Български Су-25 Като за финал следва да отбележим, че съвременните самолети и ЗРК достигат колосални суми, както за разработка, така и за производство и купуване. Ако от ПСВ до края на ВСВ един самолет още с приемането му на въоражение се е мислело какво да го замени (толкова бързо са остарявали) и са проектирани и произвеждани по няколко самолета от всеки тип, то днес самолетите от последно поколение се броят на пръстите на едната ръка. Ф-22 единствения сериен самолет 5 поколение. В бъдеще ще допълвам статията.

А Ганчо Ценов и сие работещи преди 9 септември?

В днешния 21 век основно в арабския свят бяха създадени оръжия които разчитат изцяло на волята на Всевишния за да имат някаква ефективност. И така, нека да се облечем камуфлажни дрехи и гръмко да викаме с патос Аллаху Акбар докато се запознаем с тях. Либия, пустиня и две много смели момчета. Те държат в ръцете си направляващи тръби от НУРС С-5. Оръжието теоретично стреля на 1,5 км, но... точността му е малка. По принцип се използва от самолети и вертолети при значителна скорост на полета и се изстрелва в залпове, та белким някоя ракета улучи. При изначално ниска точност, без скоростта на самолет който да стабилизира ракетата и без прицел това оръжие може да улучи цел само с помощта на Аллах. Отделно двигателя на ракетата работи около секунда две след като бъде изстреляна, така че вероятността тези момчета да се опекат е огромна. Евентуално могат да го подпрат на нещо, да се прицелят и да стрелят от разстояние с дистанционно (връв или нещо подобно) ... Отново Либия. Този път смелите конструктори са покачили ракета от ЗРК С-125 на танк Т-62. И отново крайно смели войници. Огнения шлейф от мощната ракета гарантирано ще прогори бронята и подпали танка, така че, това е установка за еднократно използване. Предните направляващи крила са свалени и е очевидно, че с ракетата ще се стреля по земни цели. Без прицелни прибори тази иначе мощна ракета би полетяла "някъде там" и би поразила целта само с помощта Всевишния и Всемиросърдния. Либийците отново покоряват въображението и отново с ракети от С-125 превърнати в неуправляеми земя-земя. Този път те са монтирали направляваща взета директно от ЗРК и монтирано на италиански БТР Пума. Този път поне са се сетили да поставят ракетата така, че двигателя да бие в земята, а не в машината. Без прицели може да се стреля единствено "в тази посока" и с помощтта на Аллах да се улучи нещо. Този път смелите либийци са свалили авиационното оръдие ГШ-23 от някой самолет, поставили са го на станок от КПВТ-4 и са го натоварили на пикап. Без прицел, с огромна скорострелност и бързо износване на ствола... Няма да се размине без помощта на Всевишния. Утре ще пусна още.

Дойде ми нещо на акъла. Четох в една книга, че оста на колесницата била срязана, поради което не можела да се ползва, а пък цяла нямало как да влезе. От това се вадеше заключение, че гроба бил фалшив, защото нямало как да оставят фараона без колесница. Да де, ама той тъй или иначе не е можел да я ползва, та са решили да му я внесат по лесния начин).

Паднал от колесница, или хвърлен отнякъде? Толкова тежко болен човек не е било нужно да го колят, а просто да го хвърлят по стръмни стълби. Но това са глупости, при човек с толкова заболявания не е нужно да го убиват, той е бил тежко подвижен, изпитвал е болки, едва ли е бил в състояние да се меси в политиката дори при най добро желание.

Евристей, да ти отговоря. 1 То и мен могат да ме нарисуват че карам летяща чиния, но това не значи, че я карам в реалността. 2 Когато има изменение в физиката и се налага използване на помощни средства (бастун), това означава сериозно смутена походка. При сериозно смутена походка е НЕВЪЗМОЖНО и двата крака да имат еднакво развита мускулатура. В тази ситуация, дори човека да е физически силен и да кажем, че даже е нормално физически активен (което няма как да стане поне според мен) задължително малко или повече се води заседнал начин на живот. При наличието на 100 бастуна силно ме съмнява да си е счупил крака малко преди смъртта си. Дори и така да е, мускулите отслабват за много кратко време. Достатъчно е човек да си счупи крак (ръка) и да не ги ползва месец и резултата е видим. Опааа. Евристей, сега видях коляното му. ЗАБРАВИ, веднага и завинаги човек с такова коляно да се вози на колесница. Хрущяла е силно наранен и назъбен. Тутанкамон с такова коляно едва го е движел и със сигурност е изпитвал силни болки при сгъване, разгъване, а може да са били и постоянни. Забележи, че единия крак е по дълъг от другия (гледай как коленните стави са на различна височина). Знаеш ли това до какво води? Силно смутена походка, болки в бедрото, болки в кръста...Забрави човек в такова състояние да води активен живот, камо ли да кара колесница. Казвам ти, повярвай ми, от личен опит знам за какво иде реч.

Възстановката е идиотска. Правена от хора без елементарни познания по медицина. Ако наистина е имал толкова тежко повреден крак и е можел да ходи само с бастун от малък, то следваше да има слаборазвита мускулатура на краката и особено ясно изразена в болния крак.

Грешиш Кал, най големите идиоти са британските учени. Това е доказано НАУЧНО !!!

На територията на Сирия практически няма „вменяема опозиция”, с която да се водят преговори за уреждане на конфликта в страната, заявил първият заместник генерален секретар на ООН Ян Елиасон в университета „Джон Хопкинс”.Международният чиновник подчертал, че избягването на разрушаването на институтите на властта в Сирия е „особено важно, защото за разлика от 2012 г. в страната сега няма поддаваща се на идентификация вменяема опозиция, с която може да се седне на масата” – заявил той пред ТАСС, пояснявайки, че има преди всичко пред вид ИД и „Джелхат на-Нусра”. Според Елиасон, „главното предизвикателство е дали може да постигне съгласие относно прехода и обединяване не ключови страни около някакво общо разбиране за такъв преход” в Сирия. Няма да бъде избягнат и важният проблем какво да се прави с онези, които остават непримирима опозиция на днешната власт и контролират някакви територии. „Това е голямо предизвикателство” – споделил Елиасон.

Е па и ти сега Върбанов, тия неща не се пишат, макар, че се знаят от всички. Щото като го напишат и следват въпроси "А като знаете това защо няма хора в затвора?". Въпрос на който няма как да се отговори "Защото са отговорни партийни другари".

Време е отново да поносталгираме. Винаги, когато съм влизал в тези заведения, съм изпитвал тягостното чувство на човек, попаднал в непозната среда, сред която тънката усмивка на човека зад бар-плота или привидната сдържаност на сервитьорите се опитват да ти внушат мисълта, че те са нещо повече от теб и че твоето самочувствие не струва за тях и пукната пара. Впрочем достатъчно е само да покажеш, че за теб парите са нищо, и това отношение моментално се изменя.Той — барманът Ангел Иванов Георгиев е роден през 1946 г. в гр. Пловдив. Образование — средно. Женен. От 1971 г. започва работа в комплекс „Слънчев бряг“ като сервитьор. От 1973 г. е барман, а от март 1981 г. до деня на задържането му през септември 1984 г. в продължение на три години и половина е несменяем барман на бар „Бургас“ в комплекс „Слънчев бряг“. На снимките, намерени при обиска в заведението му, е усмихнат, с бутилка в ръка сред също така усмихнати приятели… Що за личност е барманът? Със собствен двустаен апартамент в гр. Пловдив, който дава под наем. Парите му се внасят в книжка. В Бургас семейството му е наело друг апартамент. Наскоро си е купил нов автомобил мерцедес! През 1983 година започнал строеж на вила в с. Порой, Бургаски окръг, която според заключението на експертизата само в груб строеж е поела разходи за 5561 лв. Четири години подред Ангел Георгиев всяка година ходи на екскурзии във ФРГ, където престоява по около месец. Като оставим настрана доброто обзавеждане, бихме споменали само, че той притежава собствена радиоуредба, която ползува в бара, и други два скъпи радиокасетофона с тонколо- ни. Бихме добавили и това, че незаконно е изразходвал около 3500 лв. за купуване на западногермански марки. Назначената по време на следствието социално-икономическа експертиза дава заключение, че само за периода от 1.1.1983 г. до 30.09.1984 година, т. е. за година и осем месеца, разходите надвишават с 10386 лв. законните му приходи. Получените суми в извлеченията за трудовите му възнаграждения варират: 111 лв., 127лв., 176 лв., 210 лв….и в редки случаи — по-високо. Как тогава ще се обяснят източниците на много по-големите му разходи? Отново се налага да надникнем в бара. „…Внасяхме напитки в бара отвън. Пренасяхме ги в чанта с леката ми кола понякога сутрин, през деня или надвечер, преди започването на работа. Стремях се да не ни виждат, но всичко беше на риск…“ Започва сам. Шишетата с напитки обаче са маркирани с щемпела на „Балкантурист“. Ангел купува водка или коняк на редовни цени, налива ги в празните бутилки и след това ги продава с надценката на бара. „Така си покривах разходите“ — ще каже той по-късно пред съда. Но кой е казал, че „приятели и близки“ могат да пият в бара, който е обществено заведение, без да плащат? Всички знаем защо е дебел вратът на вълка. И Ангел го знае. Затова започнал сам. Но постепенно разбира, че печалбата може да бъде много по-голяма, пък и рискът да те издадат колегите — по-малък, ако привлече някой от тях, ако станат „комбина“. „Комбина“, в която той пак ще си остане „вълк“, защото ще бъде ръководителят, нали е шеф на заведението! Из показанията на подсъдимия Брайчо Велев: „Ангел ми казваше, че той е човекът, който трябва да мисли, а от мен иска само да работя. Не виждах и не знаех какво маркира на машината сутрин, когато барът беше затворен…“ Какъвто е в службата, такъв е и в семейството. Ето какво разказва съпругата му: „За финансовите въпроси съпругът ми не искаше да му се меся и да се интересувам. Още в началото на брака ми заяви, че тези въпроси мене не ме засягат. Вкъщи имаше желязна касичка, в която се съхраняваха документи — до нея аз нямах допир… Затова не знам с какви пари и за колко купи колата, на която аз най-малко от когото и да било съм се возила. Не знам и как е купил дизеловия двигател за мерцедеса — на него не му плащат във валута! Съпругът ми не иска никой да му се бърка в работите. Работеше на „Слънчев бряг“, рядко се прибираше в Бургас и малко се интересуваше от семейството. Не е ставало въпрос с какви пари ще строи вилата. Никога не знаех с какви суми излиза зад граница, какво е изхарчил и с какво се прибира. Просто така ме беше научил — да не се интересувам от неговите работи…“ Но ако не с жена си, Ангел трябва да сподели трудностите в „работата“ си с някой друг, когото най-вече да използува в бизнеса. Съдружникът Това е единият oт сервитьорите — Брайчо Панайотов Велев, 23-годишен, със средно образование, неженен. Нищо, че е сервитьор и има строго определени, други задължения, Ангел започва да го вика зад бар-плота и да му възлага да налива сам напитки. Постепенно го въвлича в „играта“. А за да мълчи, му запушва устата с великодушно подхвърлени банкноти от „припечеленото“ чрез „излишъка“. Из показанията на Брайчо Велев: „Каза ми, че ще му бъда помощник и ще работя и зад бар-плота, ще разливам напитки и ще ги продавам дори в негово отсъствие. В края на всеки месец Ангел ми даваше по 200 лв. затова, че му помагам и на бара. През лятото на 1982 г. ми даде 600 лв. В края на юни 1983 г. извади на мое име спестовна книжка, в която беше внесъл 1000 лв. Това беше моят дял. През юли 1983 г. ми брои пак 1000 лв. На следващия месец получих радиокасетофон „ВИНИХ“ — бил го купил от ФРГ, каза ми, че струвал 600 лв. До края на лятото на малки суми ми даде още 400 лв“ Очевидно е, че доста повече е оставало за бармана от присвоеното, за да брои такива суми на помощника си, да бъде за него великодушен благодетел. Нещо повече, Велев е бил назначен за сервитьор само за летните месеци и без да има заповед, „помагал“ на бармана и през зимата. Фигурата на „помощник-бармана“ в бара през зимата естествено е била пред очите на цялото ръководство на „Балкантурист“ — „Слънчев бряг“, пред очите на всички видове контролни органи. Никой от тях не се е запитал обаче, кой заплаща възнаграждението на този постоянен „помощник“ за полагания от него труд. Действие първо Два пъти седмично съдружниците внасят в бара купени отвън по 12 бутилки водка, 4—5 бутилки коняк, 2 бутилки уиски и др. Отначало ги купуват двамата — от различни магазини. Впоследствие Ангел Георгиев напълно се доверява на Брайчо Велев, връчва му парите и го оставя сам да пазарува. Естествено никой няма и наум да ги контролира. Брайчо Велев: „Не купувахме по много бутилки от един магазин, за да не бие на очи. Внасяхме по 24 бутилки водка на седмица или по 96 бутилки на месец. За целия сезон (т.е. за 4 месеца) сме внесли само от водка 384 бутилки. По-малко сме купували други напитки. Внасяхме ги през служебния вход предимно вечер. Разликата в цената на водката например беше 5,50 лв.“ Деликатното на тази работа е не внасянето на бутилките, а верният усет към клиента, на кого какво да „пробутат“. Ангел Георгиев: „Не позволявах на Брайко да смесва напитките. Понякога продавах полска водка за водка „Смирнов“, но внимавах, защото не на всеки клиент, когото не познаваме, можеше да му даваме една водка за друга.“ Ангел Георгиев не се задоволява само с това. Той включва в играта икасовия апарат или действие второ. Всеки сервитьор маркира поръчките на касовия апарат самостоятелно, като отбелязва свой ключов номер на лентата. По този начин може да се прецени кой от сервитьорите каква сума трябва да отчете на бармана. Вътре в апарата е поставена и контролна лента, на която всички цифри се дублират. Само барманът има право да извади контролната лента и чрез нея да контролира дали сервитьорите му се отчитат точно. Барманът от своя страна е длъжен да се отчита всекидневно в касата на предприятието, като представя контролните ленти. Дали е било така? След като взимал от сервитьорите отчетената от тях сума, Ангел Георгиев сядал зад касовия апарат и започвал „да си чука разни цифрички“. Предварително унищожавал контролната лента, нулирал апарата и наново маркирал своеволни поръчки с измислени от него цени, но значително в по-нисък размер. И така всекидневно действителната сума за отчитане намалявала своя размер благодарение на бармана. Никой от предприятието не изисквал да се спазва задължението за съхраняване на контролните ленти и за всекидневното им отчитане. Сервитьорът Брайчо Велев бил единственият посветен. Но той имал интерес да мълчи. Равносметката Според заключението на съдебносчетоводната експертиза в резултат на посочените машинации само за година и девет месеца двамата съдружници присвоили 28 771 обществени средства. От тази сума Брайчо Велев получава малко повече от 3 хиляди лева. Лъвският пай остава за бармана. Допълнение към допълнителните доходи Лято е. „Слънчев бряг“ гьмжи от чужденци. Удобен повод за допълнителни доходи. За две лета Ангел Георгиев успява да купи незаконно чуждестранна валута за 4676 лв., а Брайчо Велев — за 1165 лв. Тази история би се оказала пълна, ако не става дума за Другия член от малката сплотена група на бармана – жената с червеникавите коси и загадъчната усмивка на красавица. Примамката Тя се появява от София. Един ден просто пристига в курортния комплекс и сяда лениво пред бар-плота. Отдавна не е работила. Преди месеци подала в някаква софийска кооперация молба, но за работа ли е такава жена? Димитра Михайлова Димитрова — примамката: „Още при първото ми пристигане в началото на април 1984 г. в бар „Бургас“ се договорихме с Ангел, че в бара ще установявам връзка със западногермански туристи и от тях ще се снабдявам с валута. Щеше да ми заплаща не повече от лев за западногерманска марка. Стана ми ясно, че ако не се съглася с неговото условие, нямаше да ми позволи да стоя в бара.“ Тя престоява не само в бара. Със съдействието на бармана и на управи теля на хотел „Бургас“ се настанява в хотела. Справката от ТК „Балкантурист“ — „Слънчев бряг“, посочи, че Димитра Димитрова само за 3 месеца и половина е нощувала 67 пъти в хотела и за това е заплатила 1004 лв. Припомняме на не дотам съсредоточения читател, че същото това лице не е работило никъде. Димитра Димитрова: „Ангел и управителят на хотела Стефан Байчев ми уреждаха стаята в хотела. Целта на пребиваването ми беше да търся запознанства със западногермаиски туристи, за да мога да си намеря кандидат за женитба. Аз съм разведена и вече на възраст, затова считах, че трябва да си намеря подходящ партньор, западногерманец, за да се оженя. Ето защо всяка вечер отсядах в бара и общувах със западногермански туристи. Някои ме черпеха, а с други създавах по-близки отношения и те ми подаряваха марки.“ „Подходящ партньор“, и то непременно западногерманец! „Високоблагородната“ цел е съпроводена с придобиване по незаконен начин на валута в размер на 1352 лв. Дали това е била наистина целта на „кандидатката за женитба“? По време на следствието ще се установи, че твърдо определеният курс към западногерманците е бил нарушаван. В дома й ще бъде намерен комбиниран радиокасетофон-телевизор, за който тя ще каже, че е подарък за рождения ден от неин приятел, Мохамед — арабин, живеещ в Швейцария. Същото лице й било оставило „между другото“ и радиокасетофон „Томпсън“, а друг приятел на име Дитер, за когото също щяла да се жени, й подарява фотоапарат „Кодак“ и валута. И така „примамката“ изпълнява стриктно своята роля, режисирана умело от Ангел Георгиев. Дори не се крие. Г. Паунчев — сервитьор в бара: „Редовна клиентка на бара беше Димитрина (Дида) от София. Всяка вечер си търсеше клиентела. Само западногерманци. Заяви още в началото, че нямала намерение да се хваща на работа като сервитьорка за 100 лв., а щяла да уреди с управителя да я води на работа. Спеше в хотела сама в стая. Говори немски много добре. В бара избираше само западногермански туристи и след като бяха достатъчно пийнали, ги отвеждаше в стаята си в хотела. Понякога прекарваше вечерта с един германец, а понякога е имало случаи да бъде и с трима. Чух я веднъж да разговаря с един за пари, като твърдо му заяви, че таксата е 100 западногермански марки.“ Епилог Групата на бармана този път се събира пред съда. „Дълбоко съжалявам, срам ме е, че се компрометирах по този начин“ — ще каже екебарманът, но на нас ще ни се стори, че виждаме отново доволната му усмивка. Съдът отсъжда наказание 15 години лишаване от свобода и конфискация на половината от вилата, както и на мерцедеса на Ангел Георгиев; 5 години лишаване от свобода за Брайчо Велев и 1 година и 6 месеца — както и глоба от 1000 лв. и задължително заселване — за Димитра Димитрова. Но епилогът на тази история не би имал стойност, ако не си отговорим защо се случи всичко това, какви са условията, които породиха тези престъпления. Защото бар „Бургас“ не е затворен, а и всички други барове продължават да приемат всяка вечер клиенти. Експертизата установява, че контролните ленти не са се съхранявали, че барманът не се е отчитал всекидневно и не е представял на контролното бюро акта за реализация, че бюрото почти не е проверявало дали сервитьорите се отчитат всекидневно, че барманът е унищожил контролните ленти за 1983 г. и 1984 г. За съжаление едва по време на следствието експертизата констатира тези нарушения. През цялото време сервитьорът Брайчо Велев работи и като барман, без да има заповед, но никой от ръководството „не забелязва“ това. Примирение, търпимост, равнодушие — не само това, дълго време е било проявявано ненаказуемо съучастие в дейността на тримата. Управителят на хотела си спомня, че веднъж една от камериерките му казала, че е видяла Димитра Димитрова с някакъв чужденец в стаята й, но въпреки това той продължил своето мълчаливо съдействие. Ангел Георгиев изготвя на машината фалшиви ленти, като изчуква ключовия номер само на един сервитьор, въпреки че в бара работят двама — и това всеки ден, но никой в счетоводството не поглежда, за да види това, което поне е видимо! А това са всъщност съставомерни престъпления по чл.219 от Наказателния кодекс. Ангел Георгиев: „Касиерката не се интересуваше от контролната лента, за да проверява по нея реализирания оборот, а направо заверяваше вносната бележка. От счетоводството не изискваха винаги да представяме контролните ленти. Унищожавах лентите, които ми оставаха, въпреки заповедта да се пазят. Поради това, че от контролно бюро не се държеше за контролните ленти, при преработката им аз маркирах само на кода на единия сервитьор.“ Счетоводителката М. Димова си спомня, че дори когато Ангел Георгиев излизал в отпуск, пак Брайчо носел отчетите, но това не правело на никого впечатление. „През лятото сме много ангажирани в работа и нямаме възможност да проверяваме.“ Но нали контролът също е работа, и то много важна! На касиерката М. Савова й прави впечатление, че за разлика от другите барове този бар отчитал малък оборот. Но никой не се запитал защо е така, въпреки че всички са знаели колко натоварен е този бар. Иван Дойчев — специалист по финансовоотчетна дейност: „Ръководител съм на контролно бюро. Счетоводителката не е изпълнявала инструкцията за контролните ленти. Основна моя работа е било постоянно да напомням за това, всички могат да го потвърдят.“ Иска ни се да изразим дълбоко съмнение в ефекта от едно голо напомняне. Нашето общество порицава престъпленията и закононарушенията, но то не може да бъде безучастно и към онези, които явно или мълчаливо създават условията за тяхното пораждане. Препечатано от сп. „Общество и право“, 1986 г.