Frujin Assen

http://topwar.ru/68702-bronetankovaya-tehnika-yugoslavii-chast-3-yugoslavskaya-narodnaya-armiya-1945-1980-gg.html

Ми Графе, това е моето мнение. Славяните, за разлика от готите не желаят да влизат в никакви отношения с ромеите. Бих се радвал да посочиш извори в които да пише за запазило се ромейско население в България. Ще ти помогна, ромеите са християни, за разлика от българите които са езичници. В една друга тема разисквахме вдовстващите епископий на балканите. За мен поне няма съмнение, че ако имаше християни-още повече гръкоезични, те щяха да са обгрижвани духовно от цариградската патриаршия.

Благодаря Романе, точно това имам предвид.

Отварям тази тема, за да не спамя в темата за Лувъра. Да ви питам, вие лично, чели ли сте за ромейско население асимилирано от българите. Това което знам аз е, че славяните започнали масовото си преселение към 614 и завършили го около 60 те години на 7 век (тоест преди пристигането на българите) са крайно враждебни към Византия. Те не желаят да стават федерати, не се наемат на служба в имперските войски, не се християнизират. Нещо повече, чел съм, че на територията на сърбо-хърватите те дори не използват античните градове, а си създават свои. Относно населението, това което съм чел е, че славяните или избиват или прогонват местното крайно малобройно население, а това което остава е поробено. Славянските вождове не се кичат с римски титли получени от Константинопол, не копират нищо от управлението на Византия и не желаят да станат част от римския свят. И понеже знам, че сега вие всички ще ревнете, че написаното горе не е вярно, ще побързам да кажа, че то се отнася само до периода 614-675. Мисля беше 675, когато ромеите за пръв път воюват със славяните в солунско, побеждават ги и ги карат да влязат в подчинени отношения. Населението на византийските балкани към 614 е било доста рядко, мисля това не не се нуждае от доказателства и всички сме съгласни с това. В периода от 614 до 675 крайно враждебните славяни просто анихилират всичко римско на балканите. Под византийски контрол и с някакво ромейско население остават само тракия, солун, части от албания и крайбрежието в Елада. По този начин, когато българите през 680 пристигат в Мизия там няма никакво ромейско население, то е изметено от славяните, а оцелелите (ако е имало такива) асимилирани още преди да дойдат българите. В Македония ситуацията е същата, тамошното ромейско население е унищожено много рано (навярно още в първата половина на 7 век) и когато при Пресиян тя става част от България там няма никакви ромеи. В Тракия си съществува ромейско население през цялото средновековие, и то никога не е напълно асимилирано от българите. Тоест, за никаква ромейска компонента в българския народ не може да се говори.

Наследници на траките? Ти сериозно? Ако имаш предвид каракачаните, то те са доста малко на брой. Довчера са живяли по планините, и това ги е спасило от асимилация.

Мисля вече беше доказано, че е имало не един, а няколко вида хора. Южняка показваше, как е имало смесване на хомо сапиенс с хомо еректус, неандерталци и прочее. Старата идея за еволюцията е линейна. Имаме един вид, той мутира в друг, по съвършен, първия умира, оцелелия се размножава, мутира в още по съвършен вид и те така... С хората също ни обясняваха, че ситуацията е такава, първо еди кой си вид, след него друг, после трети... Съществуването на животни реликти https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%96%D0%B8%D0%B2%D1%8B%D0%B5_%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D1%8B%D0%B5 обаче хвърля поне мен в недоумение. Нали еволюцията тласка живота напред, създава и променя живота, пък ей го на, оказва се, че има животни и растения, които не щат да еволюират. Вярно, такива видове оцеляват на отдалечени места, но оцеляват. Защо с хората да е било различно?

Според мен, това е борба за власт. Целта е била да убият царя и да внесат атмосфера на страх и хаос. И вече в обстановката на хаоса да вземат властта. Вярно е, че са били радикални елементи. След преврата комунистите с кеф гледат борбата между БЗНС и "фашистите" и чакат да им дойде редът. Тогава обаче от Москва получават заповед да вземат властта с насилие. Септемврийското въстание пропада, част от ръководителите бягат в чужбина, членският отлив е огромен-насилието отблъсква хората. Партията остава група фанатици конспиратори. Дори и през 70 те се изнасят лъжли данни за атентата, като цифрите на жертвите се занижават и се обяснява, че това било дело на леви сектанти, които овладели партията след напускането на страната от ръководството. Един вид, те изменили на партийната линия.

Ма наистина ли? Това нашествия на готи, хуни, авари, славяни... това не се е случило. Те са били мирни към местните траки. Истината за тяхно съжаление е, че тия варвари са клали много здраво траки/римляни и на тяхно място после са заселвани федерати (други варвари). След което вкупом са клани от следващите варвари. Ама НАИСТИНА ли някой може да твърди, че имало траки ВЕКОВЕ след създаването на българската държава? Добре, нека не са траки, нека са ромеи. НАИСТИНА ли имаме в България ромейско население, което асимилираме? Сериозно ли се твърди, че в рамките на ПБЦ имаме маси ромейско население, което е асимилирано? Нерде Лувър, нерде траки, нерде комунизъм. Няма как да не се оплюят комунистите и да не внесе нотка политика, това е свещено! Това е щипката сол в ястието!

Още през есента на 1944 в СССР започнало създаването на 2 ра танкова бригада, която трябвало да получи танкове Т-34-85. През ноември 1944 личния състав бил събран, но нямало танкове. Към март 1945 сърбите получили 65 танка Т-34-85. Те били разделени три батальона двуротен състав, като всяка рота имала три отделения по 3 танка. Останалите танкове се използвали като учебни и резервни. Югославските Т-34 участвали активно в заключителния етап на войната и освободили Загреб и Триест, като тук съпротива указвали повече хърватските войски. В боевете през май-юни 1945 бригадата загубила 15 машини. След войната било решено на базата на двете танкови бригади да се създадът дивизии. Личния състав и техниката оставали същите, но се добавяла мотострелкова бригада и части за техническо обезпечаване. Тяхното създаване обаче се задържало по външни причини. Поради сложното положение в Гърция където до 1947 вървяла гражданска война на 12 юли 1945 2 ра бригада била преместена пос Скопие. Там тя останала чак до 6 февруари 1946 когато била прехвърлена под Триест. Там вече се намирала и 1 ва бригада, по това време също вече превъоражена с Т-34. Реорганизация 1946 През март 1946 на базата на частите на 2 ра бригада останали в Белград била създадена 5 а танкова бригада която включвала както новополучени Т-34-85, така и танкове Т-34 обр 1943. Не е ясно колко танкове Т-34 са имали югославяните, но със сигурност са били най малко 120. До ноември 1947 когато бил разривът със СССР Югославия получила още 308 танка Т-34-85 и много резервни части. Югославските ремонтни заводи започнали да усвояват ремонта на танка. След поредното реформиране били създадени още 3 танкови бригади освен 2 ра, а именно 1 ва, 3 а и 6а, а малко по късно и 7 а. Всяка от тях трябвало да има по 65 танка. Освен това, 7 танка получила националната гвардия, 11 в отделен учебен танков батальон и 35 били резерв. Общото количество танкове Т-34 било 425 машини. Танковите бригади били разделени на дивизиони, първия дивизион включвал 1 ва и 2 ра бригади като най боеспособни, а втория дивизион останалите три, 3а, 6а и 7а. След скъсването със СССР Т-34-85 започнали с удивителна бързина да излизат от строя, като основния проблем била не толкова липсата на резервни части, а неусвоения напълно ремонт в заводите. Наложило се даже да се връщат в строя Т-34 със 76 мм оръдие. През декември 1950 на съвещание на висшето командване на ЮНА Тито обърнал внимание на това, че едва половината от Т-34 са оперативни. Модернизация 1949-1950 С ремонта на Т-34 в Югославия се занимавал ремонтния завод в Младеновац. Освен с ремонт те се заели и с модернизация. Още през 1949 бил готов прототипа Возило-А или А-1. Новия танк имал нова купола с увеличени размери и елиптична форма и с усилена броня, в челото 100 мм, отстрани 86 мм, отзад 60 мм. Според югославските конструктори новата купола защитавала от противотанковото оръдие ЗИС-3 от 350 м, а оригиналната купола от 320 м. Има сведения че са се опитвали да поставят 75 мм немско оръдие KwK 43 от трофейни немски Т-ІV, прицелът бил заменен с немския TZF (също от Т-ІV), курсовата картечница била заменена с немската MG42, а на покрива на куполата монтирали америконска 12,7 мм картечница Browning M2, радиостанцията била сменена с британската SET-19WF. Проведената модернизация подобрила боеспособността на Т-34-85 на минимално ниво. Заради новата купола масата на танка нарастнала до 34,7 тона което влошило подвижността, освен това командирската куполка била ниска и влошавала видимостта. Но това което довършило новата югославска машина било оръдието С-53. На фона на новите танкове Т-54, Центурион и М46 това оръдие вече изглеждало откровенно слабо. От ГЩ достигнали до извода, че не си струва тази модернизация да се произвежда и били изготвени само 5 машини. Модернизацията 1956-57 Времето продължавало да върви, а ситуацията с Т-34-85 не се подобрявала. През 1956 ГЩ на ЮНА бил принуден да признае, че половината от Т-34-85 са небоеспособни, а това били 1/3 от югославските танкове. Танковете нуждаещи се от среден и капитален ремонт били 235. На първо място били износени ходовата част и трансмисията, но ремонтните заводи не могли да работят достатъчно бързо. На първо време бил сключен договор с фирма Famosa, която доставила части за ремонта на 170 машини. Благодарение на това ситуацията от 1957 започнала да се подобрява, танковете нуждаещи се от ремонт намалели от 170. Старите Т-34-85 получили нова ходова част с опорни ролки от Т-55, нов инструментален пакет и други подобрения. През 1958 били доставени 70 броя двигатели Ф-2-34, а впоследствие още 50. Обсъждал се въпроса за лицензно производство на Т-34-85, но било решено, че ако не може да се ремонтират няма смисъл от тяхното производство. Поради това следвало да се концентрират усилията в производството на резервни части. През 1962 в състава на ЮНА имало 422 танка Т-34-85, като немалка част от тях продължавали да са небоеспособни. Тогава било проведено съвещание на което се обмисляло какво да се прави с тях. Идеята да се снемат от въоражение и заменят с други била отхвърлена, тъй като тъй или иначе ремонта бил усвоен, а промишлеността произвеждала резервни части, макар да имало проблеми с ремонта. Част от небоеспособните машини следвало да бъдат консервирани. От 145 танка намиращи се в състава на 1 ва армия 41 били в 26а бронетанкова дивизия, 10 в 26 и танков батальон и още 12 в учебния танков батальон в Кралево. В 3а армия имало 219 машини така- 211а и 243 а пехотни бригади в Ниш и Скопие (по 44 танка), 2 ра и 50 а пехотни дивизии в Ниш и Прищина (по 27 танка), отделен танков батальон към 3а армия в Петровац (20 машини) и още по 10 машини в пехотните бригади в Кичево, Кавадарци и Враня. Най малко Т-34-85 имало в 7а армия която имала 27 машини в 11 стрелкова дивизия в Добой. Останалите танкове били оставени в резерв или различни учебни части. През 1958 бил направен опит за нова модернизация на Т34-85. Предлагало се да се замени оръдието С-53 с по добро американско 90 мм оръдие. Танка с номер М-628 с монтирано ново оръдие бил изпитан от 12 декември 1958 до 12 януари 1959. Резултатите били частично удволетворителни. Новото оръдие имало по голяма бронепробиваемост, но поради нарастналата маса подвижността се влошила, скорострелността от 8 изстрела в минута паднала до 4, а боезапаса от 55 до 47 снаряда. Мислело се и за поставяне на 100 мм оръдие, но това не било направено. Направените разчети предвид на новите танкове в НАТО и ОВД показали, че поставянето на 90 мм оръдия е безсмислено. Тези резултати не отчаяли югославските конструктори, които считали, че 90 мм оръдие заедно с други модернизации може да повиши боеспособността на Т-34-85. Новата "адаптивна" модернизация включвала 12,7 мм картечница М2, димни гранатомети, по добра система за управление, радиостанция SET-19 и други малки доработки. Модернизираната машина с номер 2919 била изпитана през 1964 и за пореден път се доказало, че конструкцията на Т-34-85 е с изчерпан потенциал за модернизация. Постепенно командния състав на ЮНА започнал да стига до извода, че е време за сваляне от въоражение на Т-34-85 и преоборудването му в различни инжинерни машини. През 1960 бил готов проекта на машина за разминиране на база на Т-34-85, но не била произвеждана. От 1962 започнали опити в превръщането на Т-34-85 в мостопосавачи, но те били изпреварени от снетите по рано от въоражение шърмани. През 1967 се направил опит да се преоборудват Т-34-85 в бронемашини за снабдяване под номер М-67, но и този опит се провалил. Последния опит за модернизация бил започнат през 1965. Били монтирани двигател В-55 от танка Т-55 и вериги от него. Опитът бил успешен, но завършил през декември 1969, когато било решено, че е по добре да се купят танкове, а не да се модернизират Т-34-85. Най простия вариант Предвид появата на танка Т-55 снабден с мощно 100 мм оръдие, прибори за нощно виждане и много други нови неща станало ясно, че Т-34 е остарял безвъзвратно. Обаче, Югославия не можела да си позволи да снеме от въоражение едновременно Шерманите и Т-34-85. Освен това, новите танкове били скъпи, със скъпи части и трудни за ремонт и по важното монополист бил СССР, докато при Т-34-85 резервните части се произвеждали в Югославия. След дълги дискусии през 1966 било решено, че е по добре да бъдат купени от СССР на низки цени Т-34В (това била модернизация на Т-34-85 с компоненти от Т-55) общо 600 броя. Югославяните били готови да платят по 8 000 долара за машина, а руснаците поискали 40 000 което и провалило сделката. След този провал и недостига на средства за закупуване на нови танкове било решено все пак да се модернизират Т-34-85 по примера на Т-34В. Танковете трябвало да получат радиостанции RUT-1, двигатели В-2М-11, нови ролки, прибори за нощно виждане М-63 или М-68, зенитни картечници М2 и прочее. Преоборудването с нощни прицели започнало едва през 1969 с М-68, картечниците М2 били взети от снетите Шърмани. С двигателите било много по сложно. Те така и не били усвоени в производство в Югославия. Едва през 1972 Полша продала 120 двигателя, а през 1972 още 24. Били закупувани двигатели и от Чехословакия. През 1968 Т-34-85 били подготвени за война, тъй като сърбите се бояли от България и Унгария във връзка с чехословашките събития. Били сформирани самостоятелни моторизирани бригади способни да действат самостоятелно в планинска местност. Т-34-85 попаднали в 51 бригада (Суботица) и 12 стрелкова бригада (Осиек) По състояние от 4 април 1972 в състава на ЮНА имало 1018 танка от които 44% били Т-34-85 и Т-34В. Разпределението им в 1973 било 24 и танков полк Смедерево 93 танка 36, 51 моторизирани бригади, 12 стрелкова бригада по 83 танка във всяка 14,16 и 17 танкови полкове Бръчко и Рума по 63 танка 5а танкова бригада 31 танка 41,42 танкови полкове Прилеп Куманово по 64 танка 19, 21, 25 танкови полкове Лесковац Ниш Валево по 63 танка 15 бригада 19 танкова част Зайчар Прищина по 31 танка Учебен център Баня Лука 26 танка Учебен център Залузани 29 танка Школа в Любляна 2 танка Загреб 4 танка Неизвестно колко в школите в Зента, Ниш, Травник, военната академия, танковата школа в Сараево Полигона в Криволак 10 танка В началото на 80 те във връзка със снемането от въоражение на М47 танковете Т-34-85 били оставени в строя. По това време те били не по малко от 1007 броя. От 1980 до 1987 Т-34 били на въоражение предимно в пехотните съединения, като с тях били въоражени също 2 ри и 4 и полкове в Ниш и Пирот, 175 и полк в Лесковац, 453 пехотна бригада в Рума и 228 моторизирана бригада в Пивци. Последния бой Разпадането на Югославия повлякло след себе си и разделянето на Т-34. Армията на остатъчна Югославия наследила основната част от Т-34 от които били комплектувани 17 батальона в следните моторизирани бригади 2, 7, 19, 23, 80, 57, 135, 151, 148, 162, 168, 169, 175, 354, 505 и 805 а. През следващите години те преминавали от един в друг батальон, докато през 1995 по ДОВСЕ не се наложило те да бъдат снети от въоражение и унищожени. На претопяване били предадени 10 танкови батальона (23, 57, 89, 135, 151, 169, 162, 354, 505 и 805-и), не по малко от 422 машини. Първа се обзавела с Т-34 Словения, която през 1991 получила в наследство 60 М-84, 90 Т-55 и 40 Т-34-85. Те не били използвани в бой и през 1995 били претопени. Хърватия получила 287 танка, но нито един от тях не бил Т-34, затова сърбите в Хърватия получили немалко. Т-34 използвала армията на сръбска Крайна, сражавали се в състава на 9 корпус в Книн и в състава на 5, 145, 316 бригади в района на Дубровник и Конавле. Във връзка с това, че имало почти само фугасни снаряди, те били използвани като САУ за поддръжка на пехотата. След разгрома на сърбите Т-34 станали техни трофеи. Днес те вече са снети от въоражение и претопени. За Босна няма конкретни сведения, но от откъслечни данни става ясно, че и сърби и хървати и босненци са използвали по десетки танкове. Към 2003 всички стари машини са снети от съхранение и унищожени. Македония получила едва 5 танка Т-34-85 които били използване за обучение до подаръка от България на 100 танка Т-55 когато са унищожени.

И в тази връзка един поздрав Превъоражаване на армията някъде по напред...

Като почитател на женската красота, не мога да се насиля да повярвам, че за истинските мъже красотата /в случая бялата като мляко кожа/ на жената е без значение при брак. Прочее и при животните е така, бях гледал, как лъвиците предпочитат лъвове с по тъмна грива. Навярно и жените са търсели по бледи мъже, но да кажем, че те не са имали такива възможности за избор.

Романе, забележи какво става в Пелопонес. Там си съществува доста стабилно държавно образование.

Танковете са Т-72, но не са 80, а 40 другите 40 са на съхранение. Състоянието на танковете е много интересно. Административно танковите части са в състава на механизираните бригади, но дефакто са самостоятелна част. Въпросните бойни бронирани машини са 12 БРДМ-2, МТЛБ и БТР-60, не ми е известна съдбата на БМП-1, може и вече да са свалени от въоражение. Артилерийските системи над 100 мм са известните САУ Гвоздика 122мм, Д-20 152 мм и РСЗО БМ-21 Град. Самолетите които са 16 са МиГ-29, освен тях имаме и няколко Су-25. Бойни вертолети -6, реално 0, отдавна приземени. Корабите ни са двете белгийски фрегати /третата е за части и никога няма да излезе в морето/, една руска фрегата и два руски противоподводни кораба. Какви са плановете? Авиацията иска нови изстребители 8 или 12. Поддръжката на Су-25 е по лесна, защото ремонтите се правят у нас, но МиГ-29 изцяло зависи от добрата воля на Русия. Флота иска снемане от въоражение на трите руски кораба и замяната им с три други. Засега им е казано пари нема. За сухопътните войски се придвижда ремонт на БТР-60, което е все едно да модернизираш жигула.

Препоръчвам ти горещо, да идеш да кажеш на руснаците, че победата им във Отечествената война не е велика и е мит. Или да кажеш на турците за митовете около великата им империя. Много ще ти се израдват.

Изгледайте този филм и тогава пак ще си говорим. Благодарение на това, че хората са се махнали природата в Чернобил се възстановява с бързи темпове. Оказа се, че най голямата еко катастрофа в света е нищо, по малко от 0, в сравнение с вредата която нанася човека. Може да ви се стори невероятно, но Чернобил в момента е най големия природен парк с най добре изградена екосистема в европа. Водата гъмжи от огромни риби, които никой не лови. Рибата се лови от хищни птици, чиято популация е в отлично здраве и максимална плътност. Има си зайци, елени, мечки, вълци... многобройни популации в отлично здраве.

Тъй, проведох разговор с брат ми на темата за пехотата. Значи, от казармата до полигона са около 25 км, минаваме ги казва по черен път, стреляме и се връщаме пак пеша. Това в пълно бойно с противогази, автомати, патрони, раници. По неговите думи даже за днешните пехотинци 10 км през къра да бягат са едно нищо. Само казва, ако сме тичали 10 км ще ни трябва малко почивка. Както виждате, идеята, че латинските пехотинци са били инвалиди неспособни да минат 10 км и да участват в битката отиват в киреча. Само да не кажете че продължавам да се заяждам, ще кажа, че се съгласих със Сантяго, че отряда на Дандоло най вероятно е бил пехотен, понеже той си е ръководел своите, които са били предимно пехотинци. Графе, спокойно, съгласих се със Сантяго! Само ви моля, да си вземете логическите построения назад, защото брат ми е военен и е пробвал, това което предлагахте. По неговите думи, да бягат в пълно бойно през къра 10 км е едно нищо, и са го правели, даже не веднъж.

Пример. В Европа (и не само) се е считало, че бялата кожа е престижна, защото показва, че владелелецът и стои на сянка, съответно не работи, демек е богат. Векове наред европейските аристократи се женят помежду си и правят всичко възможно да са с по бяла кожа. Специално девойките с по бяла кожа са били предпочитани за брак-тоест от генетична гледна точка дават предимство при размножаването. Едва последните десетилетия е излязла модата, че загарът е символ на здраве и е секси, по рано всяка уважаваща се дама е носела чадър че като излезе на слънце да не я пече. Е след толкова векове седене на сянка, женитби в тесен кръг, изкуствен и естествен подбор днешните европейски аристократи по бели ли са от простолюдието?

Хайде това за латинската пехота иди доди, но това, че не е имало българска пехота как го разбра? Установи спиритически сеанс с цар Калоян? Щото в изворите такива неща не се пишат. Разбира се, че са били 1000! И още 3-4 000 хората на Анри! Всичко 5000 мъже държат тази не малка територия, обкръжени от врагове.

Лилава, това което казваш отдавна е пробвано и отхвърлено. Не помня при кой опит режат опашките на мишките веднага след раждането им, обаче тяхното потомство дори след поколения продължавало да се ражда с опашки. Демек, ако ти стоиш на слънце, децата ти няма да са по мургави, съответно, ако си стоиш вкъщи няма да са по бели. Ще са си с твоя натурален цвят. Обаче, ако баща на едно дете е швед, то ще е по бяло, а на другото италианец по мургаво. От гените може не може да се избяга със стоене на слънце или на сянка.

С това трябваше да започнеш, а не да разказваш как латинската пехота е съставена от инвалиди, които не могат да минат 10 км. Този аргумент вече е приемлив и съм съгласен с него.

Аз ще си задам моите дежурни въпроси). Имаме испанци в Мексико от 16 век. Техните потомци днес по черни ли са? Имаме холандски бури в африка от 18 век. Техните потомци днес по черни ли са? Имаме англичани в Австралия от 19 век. Техните потомци за 2 века колко почерняха? Имаме африкански негри в САЩ от 17-18 век, техните потомци днес колко побеляха?

Сантяго, в изворите се споменава отряда на Дандоло. Но в извора не се споменава какъв е бил неговия състав, пехота, кавалерия, наемници... отряда може да е бил съставен от всякакъв тип войски.

Направи ли ви впечатление, че на празника няма нито една жена?

Графе, това от спиритически сеанс с Дандоло ли го разбра, защото в изворите не пише НИЩО за това къде е била пехотата, участвала ли е, или не е участвала. Вашето твърдение е на хора от 21 век. Вие твърдите, че няма как пехотата да следва конницата 8-10 км и да участва в битката. Тук влизам в ролята на проф Добрев и ви опонирам също от гледна точка на човек от 21 век. 1 Физически възможно е пехотата да измине 10 км и да участва в битката. 2 Битката е продължила дълго време, което чисто теоретично дава време пехотата да пристигне. Сетих се за нещо друго. Дандоло събира венецианците в Редесто и избързва пред Анри. Най вероятно Дандоло си командва своите венецианци в битката. Какъв е състава на венецианците? Имат ли рицари, кавалерия, или пък имат повечко пехота? Друг много важен въпрос, а имало ли е въобще пехота? Знам, че латинците бързат ужасно много и Анри даже оставя наемниците арменци, изоставят градове. В тази ситуация, имало ли е въобще пехота, или тя е била още в Редесто с Анри?

Войната между Франция и Германия през 1870-1871 била първия предвестник на позиционната война. Тя показала, че против добре построена отбране не помага никаква кавалерия. Първи реагирали на това немците, които решили да построят подвижен бронелафет. Той бил изработен през 1885-1887 от инжинер Херман Грюзон и инжинер Шуман и известен с името 5,3 см L/24 Fahrpanzer Gruson. Това бил цилиндър от 10 мм стомана с покрив от 25 мм стомана, където се помещавал един артилерист, 53 мм оръдие и боезапас към него. Теглото било 2554 кг и за придвиване можело да се закачи на лека двуколка теглена от коне. Оръдието можело да води кръгов обстрел, като прицелването било ръчно. Подвижната огнева точка надежно защитавала артилериста от вражеските куршуми и осигурявала плътен обстрел на близките подстъпи към укреплението. При добра подготовка артилериста можел да извърши до 30 изстрела за една минута със снаряди с тегло 1,75 кг с начална скорост 495 м/с. Ъглите на насочване били -5 до +10 градуса. Имало два начина на използване на бронелафета, при полевия оръдието се разтоварвало на позицията в траншеята или се заривало в земята, почти до покрива и се оставял отзад проход за артилериста. При крепостно, оръдието се криело когато е нужно и се изкарвало на позиция на релси. Били произведени около 300 лафета, от които 200 останали в германската армия, а останалите били придвидени за продажба. Малко бройки били продадени на Дания, Швейцария и Румъния, но най голям клиент била България. В края на 19 век България се готви за война с Турция, но също и активно укрепява границата си. За целта са нужни оръдия. Фортовете в Сливница, Белоградчик и Видин били защитени само с 75 мм оръдия, което се считало за недостатъчно. Поради това през 1891 българска делегация водена от Нягол Цветков заминала за Германия да огледа за подходящи оръдия. На полигона в Магдебург били пноказани няколко типа, и българската делегация си харесала самоходните лафети. Впоследствие те били изпитани и в София, след което били закупени. По желание на българите оръдието било доработено. Арилерийското оръдие било 57 мм, бронята в долната част която се заривала в земята била едва 4 мм, но пък купола достигал 40 мм. Оръдието имало дължина 25,6 калибъра, стреляло с обикновенни и шрапнелни снаряди до 5,5 км при начална скорост на снаряда 430 м/с. То получило името 57-мм куполно оръдие “Грюзон” Всички оръдия били изпратени впоследствие на южната граница. Било използвано като минимум до ноември 1918. По време на междусъюзническата война 4 от оръдията били заловени от сръбската армия, а в края на ПСВ гърците също заловили няколко от тях.