Frujin Assen

Той че си е градско чедо-такова е. Може би нямаше да е зле да поживее малко на село и да се позанимава с животновъдство за да натрупа практически знания. Да, човека определено има воля, за да се занимава с такова нещо. Преди време в форума избухна спор как се храни армия по време на поход, язък няма кой подобно на тоя пич да го провери.

Алва, отново те хващам, че говориш неверни неща. Това са меко казано неверни неща. Какво стана с християните от римската империя попаднали под арабска власт? Къде са сирийските, йерусалимските, египетските, либийските, туниските, алжирските, мароканските християни? А къде са малоазийските християни? Не са ли те унищожени почти напълно и с минимални остатъци от "толерантните" араби?

Пистоне, фугасния снаряд на Т-34 е по добър не защото има по голяма бронепробиваемост-никой не търси това от фугасен снаряд, а защото има повече взривни вещества. Това за осколките които се отчупват при удар с фугасен снаряд (бронебойния снаряд просто пробива) е вярно, но доколкото знам е вярно за всички танкове, не само за Т-34. Не е като да не съм превеждал по въпроса. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16720

Това което мога да кажа от собствен опит. Кокошките веднага си личи, че са хубави и здрави. Шарените кокошки са по здрави от белите. Перушината им е в много добро състояние което показва че нямат кокошинки и други здравни проблеми. От закланата кокошка се вижда, че има лой, това показва че е хранена добре и не е гладувала. Краката са яркожълти, което също свидетелства за добро здраве. Видях, че месото макар и малко е все червено (мускули), това отново показва добро здраве, а не затлъстяване. Голяма грешка е, че не си е взел нов петел, без него кокошките много се бият, а и пролетно време като се разклопят няма да има пиленца. Отделно петела много добре се грижи за кокошките и пиленцата. Хубаво щеше да е с него да има и една мома, да са семейство и малко повече животни-магаре, овчици, кучета, котки, зайци.

След малко продължавам, че изникна работа...

Здравейте Казвам се Павел Сапожников, на 24 години. През септември 2013 започнах исторически проект смисълът на който е да се построи копие на древноруски хутор и да живея в него 7 месеца без досег със съвременноста. По начало ми беше много тежко да свикна със самотата и обстановката. Но днес този проект е моя живот. Много хора следят развитието на събитията и преживяват моите древноруски приключения. За да опиша преживяванията си колегите ми дадоха камера и бележник за да водя записки за един мой ден. Тъй като нямам достъп до интернет, те ще ги публикуват. Върви 111 ден от проекта и с готовност ще ви разкажа как протича един ден от миналото. 3 януари 2014 07,30 Събуждам се вкъщи. Тъмно и прохладно е. През нощтта печката е изстинала и температурата вкъщи е паднала. От малка каничка наливам ленено масло в светеца (ранносредновековна лампа), след което паля фитила ръчно изработена восъчна свещ, която на свой ред съм запалил от въглените в печката. Ловко си навивам обмотките (предци на партенките) които стигат до коленете които после цял ден нито веднъж не оправям. Но това вече е опит, умение доведено до автоматизъм. По рано ми беше значително по сложно. Сверявам се със собственоръчно изготвения календар, който едновременно изпълнява функцията на своеобразен дневник. ... и правя резка над вратата на втория дублиращ календар, за да не се объркам и окончателно да не се загубя в миналото. Идва 111 ден. Здраво връзвам кожените цървули, обличам връхната дреха от домашнотъкана вълна и слагам пояса. Навън е тъмно както и вкъщи. Вземам сухи съчки, които пазя вкъщи, подклаждам огъня който се разгаря буквално за минута. Хвърлям няколко подебели дървета, а това значи, че скоро вкъщи ще има много пушек (древноруските печки нямат комин и е задимено силно). Време е да се заема с ежедневната работа. Първата работа е да проверя обора. Моите приятели, тези с които мога да си поговоря, домашните животни-3 кози и кокошки. По навик си говоря с животните, после прочитам кокошките. Тази нощ няма загинали, например от набези на лисици, всички 13 пернати са на място което не може да не ме радва. Козата вече чака на мястото си сутрешното доене. Вземам купа и я слагам под козичката. С лявото коляно я подпирам в гърдите за да не избяга и започвам доенето. То приключва бързо и е всичко на всичко 200 грама, което за едър мъж като мен си е малко. Веднага го изпивам и излизам навън, като пускам с мен и животните. Време е да нацепя дърва. Наливам си вода от гирана и се връщам вкъщи. Вкъщи е много топло, но и запушено. Пускам дима през прозореца закрит с дебела тъкан и през вратата също закрита с тъкан. След това пак разпалвам печката със сухи дървета (първите две цепеници вече са изгорели) и почвам да готвя. В дупка отгоре на печката слагам гърне с вода. Благодарение на това водата кипва много по бърво отколкото ако го слагах на печката. Добавям ягоди, малко мед и го слагам на печката. Жилищното помещение е доволно малко, като изключим сламенника на който спя, печката и дървата няма място за нищо, всичко ми е подръка. Но няма и какво да правя, заради дима може да се стои почти само легнал. След няколко минути топлото питие е готово, наливам си чаша и отново го връщам. 09,00 Навън е светло, а значи е време да се заема с основната си работа. Разхождам се със замислен вид и си правя план за деня. Внезапно в гората започва да грачи врана. Веднага хващам брадвата и побягвам към гората като внимателно оглеждам храстите. Преди месец ми досаждаха лисици, които успяха да ми откраднат петела и една кокошка, затова сега съм бдителен и се вслушвам в знаците на природата. След разходката в гората пристъпвам към рутинната си работа-първо затварям сеновала и започвам да ловя кокошките. Хващам крилата и я проверявам носи или не. Сортирам птиците на три групи, носещите ги прибирам в сеновала, малконосещите в обора, а тия които не носят решавам да ги заколя, за пръв път по време на проекта, но не веднага-такива се оказват две птици. Мога да споделя с вас как може да се разбере полезна ли е една кокошка или ще се наложи да се изяде. Първо по корема, ако е мек значи носи, ако е корав значи не, второ по задницата, ако е широка а костите подвижни, значи носи, ако е тясна, а костите неподвижни значи не носи. Изборът ми падна на по грозната кокошка. Слагам я във ведрото и го прихлупвам, а останалите отново пускам. После започвам да изработвам къса вила, която е убобна за работа в тесни помещения като обора и сеновала. После се заемам с почистване на обора, което следва да се прави 1-2 пъти в седмицата. За начало събирам сеното от рафтовете, а после и от пода. Но сеното не го сменям често, понеже като гние отделя много топлина, което е много важно за мен в студа. След това донасям ново сено от сеновала... ...и го слагам в големи купчини. Вече разбрах, че кокошките носят повече, когато сеното е много и на купчини. В процеса на почистването откривам две яйца. Разбира се, това не е най добрия резултат, но това е само за през нощтта, а средно кокошките снасят 4-6 яйца на ден. Намерените яйца внимателно слагам под тавана, за да не ходя където спя, и за да не ги счупя случайно. 11,00 Изнасям от обора еловите клонки навън, защото са изсъхнали и козите не ги ядът. Но трябваше само да ги изнеса за да започнат да ги хрупат със завиден апетит. След това вземам брадва и връв и се отправям в гората. Моите верни другари козите са със мен. Почти веднага намирам паднала наскоро ела. Окастрям я, клоните връзвам и се връщам в хутора. А сега трябва да се почисти коритото в което сипвам зърно на кокошките. Отново цепя дърва... ...наливам вода в котлето и го слагам на печката. Докато водата заври полегвам на сламеника да отдъхна и да си стопля краката, които са успели да замръзнат. 13,30 Време е да готвя. Изнасям кошницата с продуктите навън и всички животни идват веднага и се протягат очаквайки да им дам нещо вкусно. Ще готвя супа от леща, затова чистя лук, обелките от който веднага изяждат козите. Нарязвам и сухите гъби. Добавям двете яйца и лещата, гърнето слагам на печката и го бъркам переодично. След 30 минути вечерята ми е готова. А сега е време да се заема с кокошката, която ще стане допълнение към вечерята. Излизам и вземам кокошката от ведрото. Хващам я за шията и с рязко движение и откъсвам главата. Изнасям котлето с врялата вода, попарвам я и я оскубвам. Бързо разфасовам кокошката, но в нея месото е малко-това не ви е бройлер от магазина. Кълките ги отделям в чинията, а останалото го закопавам в снега на покрива за да може два пъти да си сваря кокоша чорба и да се насладя на месо. Яденето е готово, време е да се заема с къщата. Вземам нож и разглеждам процепите-духа силно, печката не се справя със студа. Вземам лопатката от козя лопатка (преди месец се наложи да заколя коза и даже костите и ми влязоха в употреба) и отивам отзад, където в снега съм скрил мъх. Вземам цяла кошница, като започвам да пъхам мъх в цепките. Процеса е трудоемък и дълъг. Използвах повече от 4 кошници мъх, за да отстраня всички видими процепи отвътре и отвън. Отвътре запалих свещ и гредах откъде просветва. Оставам доволен от работата си, още повече че е време да доя козите, почва да тъмнее. 17 00 Този път хванах козата навън и надоих едва 100 грама. Малко е, но въздишайки тежко го изпих, след което се заех да прибирам животните в обора. Говорих си с тях и им пожелах лека нощ. А сега дойде време да си угодя, дървата са изгорели са оставели много въглени, решавам да изпека кълките. След 20 минути печеното ще бъде готово и ме очаква направо царска вечеря със сготвената по рано супа. Завършил с яденето решавам да си изпера ризата. Камъните след цял ден в огъня хубаво са се натоплили, затова ги вземам с ковашки клещи... ... пускам ги във ведрото с водата и започвам да се пера. Неразполагайки с топла вода си измивам с наслада лицето и шията, след което започвам. Обръщам особено внимание на най мръсните места-врата и ръкавите. Изнасям ризата навън и я просвам да съхне. 18,30 Доколкото вече е съвсем тъмно и съм привършил работа влизам вкъщи и се готвя за сън. Удобно легнал размотавам обмотките... ...събувам чорапите плетени по особен ранносредновековен метод с възли и ги слагам на печката да изсъхнат. ...след което си кисна с удоволствие краката във ведрото с все още топлата вода. В обора е настъпила тишина. Още веднъж проверявам животните, пускам им топъл въздух от печката и лягам. Внимателно се събличам и разстилам кожите на които лягам и с които се завивам. Завивам се, духам лампата и изморен заспивам. 19 00 Вкъщи е спокойно, уютно и тъмно...

Страхът от кое? От митичните тайни служби?

Много добре Алва! Обаче бъркаш в едно, че озападняването размива границите между цивилизациите. Япония беше най вестернизираната страна в цяла Азия, но това не и попречи през ВСВ да провъзгласи "Цяла Азия под един (нейния) покрив" и да воюва със САЩ. След края на войната Япония се озападнява още повече-питай обаче българи ходили в Япония и Европа къде се чувстват по близо до дома. Доколкото аз съм чуват нашенците в Европа се чувстват почти като в България, но в Япония са като на Марс. Съгласен съм с теб, че днес всичко се развива по оста Рим-варвари. Имаме една цивилизована, романизирана зона която се явява центъра на света. И съответно, колкото по близо сме до тая зона, но не географски, а ментално толкова сме по цивилизовани. Например Саудитска Арабия е вестернизирана яко, ползват американски бойни самолети, френски танкове, немски лимузини, американци по американски технологии им добиват нефта и им строят градовете... обаче "краля" им има абсолютна власт подобно на Луи ХІV, жените им ходят с фереджета, неверниците ги бесят по стълбовете, а за свобода на словото не са и чували. След убийството на Кадафи в Либия стана мазало, тя се варваризира и върна столетия назад. Много обичам сказките, как младите, умните и проспериращите хора били против закостенелия и тираничен диктатор. При това про западен. И се питам-А кой аджеба подкрепя диктаторите? Всеки един диктатор за да се задържи на власт следва да има обществена поддръжка. Кой поддържаше Асад, Кадафи, Мубарак... Ислямистите не са, защото диктаторите вестернизираха, а и знаем, че властта бесеше по дърветата без съд и присъда ислямистите. Младите, красивите и успелите пак не са, щото искали демокрация, ми кой тогава? Не са и от религиозни и племенни малцинства, защото всеки един от тях се опитваше да унищожи племенното разделение. Е кой тогава? Огромната разлика също е в хедонизма. западния човек е готов да страда за да защити начина си на живот и ценностите си, но след това-още докато е жив иска отплата във вид на добър живот. За разлика от тях варварина е готов да отдаде всичко, дори и живота си в борбата за своите ценности.

Стабилизацията е безсмислена, защото все още е била сурова технологията и е действала много зле. Руснаците воюващи на шърман обикновено са я изключвали, защото е била безполезна. За височината си прав, по висок е и с по изместен нагоре център на тежеста, поради което се преобръща по лесно.

Заповядай проекцията. Ти ми кажи кой е най малкия танк и съответно най труден за улучване.

Пистоне, то преимуществото на Т-34-85 се вижда просто веднага, без да е нужно да доказвам, че небето е синьо, а водата мокри. Първо, Т-34 има 85 мм оръдие (даже и без да ги сравнявам, 85 е повече от 76), второ по маневрен е защото накичения с цялата тази красота Шерман е очеизвадно, че става бавен и муден, а ако беше добре брониран, нямаше да го кичат като коледна елха.

Когато питах брат ми (който е военен) защо не пратят въоражени сили да се справят с ИД отговора беше-защото знаят че не могат. Първо ще ги убият и после ще ги изнасилят, или обратното. Той е служил и с европейци и с американци-мнението му за тяхната боеспособност е крайно отрицателно, особено пък на европейците.

Което е позволено на Зевс, не е позволено на бика. Трябва да си даваме сметка за реалността.

http://de.wikipedia.org/wiki/Bundeswehr Аз може да не знам немски, но колкото да прочета, че в бундесвера са 180 000 души мога. Навремето 100 000 германска армия е смятана не за малка, а практически за никаква.

Абсолютно съм съгласен с Стефан. Днешните европейски армии са напълно небоеспособни. Ако не им помага САЩ дори и тия бомбардировки не могат да извършат.

Ангеле, няма как да стане това. Най доброто в случая ще е това, че ако ни подарят стари американски самолети правителството ще е принудено да даде пари за тях. Така ще имаме някакво въоражение, а иначе, много по лош вариант е да кажат-пари няма, бойната авиация се закрива, оставаме само с транспортна.

Разговор между мъже. Много е лошо да няма кой да ти сготви. А още по лошо е като има сготвено а няма кой да ти сипе да ядеш...

Реално, ако не е този извор, ние си нямаме даже най бегла идея за отвъддунавските земи. Да допълня, че когато ромеите спасяват със своя флот преселените от кан Крум пленници местния български управител, понеже не му достигали сили наел околните маджари. Да напомня също, че въпросните пленници били ръководени от свои вождове, разпространявали християнството (към което Омуртаг имал отрицателно отношение) и проявявали неподчинение. Същевременно имаме каменни надписи от времето на Омуртаг за удавени в Днестър и други реки велможи. Демек канските войски са си воювали там. Некой важни въпроси. Славяните живеещи във Влашко са доволно силни и успешно воюват както с авари, така и с ромеи. В един момент аварския хаганат отслабва, а после и Византия. Славяните под аварска власт започват масово преселение на балканска земя. Явно независимите славяни от влашко също масово го напускат. Впоследствие (кога?) аварите отново се усилват и очевидно завладяват опразненото влашко. Когато Аспарух тръгва на запад между днепър и влашко чия власт заварва? Аварска, славянска, някаква друга? Какво е населението между днепър и карпатите? Славяни, българи, авари, хазари? Очевидно впоследствие пристигат маджарите, които заемат обширна територия. Явно са пуснати да живеят по тия земи като федерати още от доста ранно време. Неведнъж се казва, че маджарите при цар Симеон унищожили славянското население на влашко. Дали това е така? В изворите се говори за преминаване на дунава при делтата, не при Свищов, още по малко за опустушаване на равнината или карпатите. Може и да бъркам, но май румънските археолози откриваха култура (славяни) в подножието на карпатите, като не е ясно кой и кога ги е унищожил. В равнината май въобще няма славяни.

Въпросните Ф-16 които ще искаме са набутани в пустинята на дългосрочно съхранение. Разбирай никога повече няма да полетят, освен при тотална мобилизация. В този смисъл на американската държава не и струва нищо да ни ги подари. Обаче, винаги има обаче. За тия самолети ние ще платим за модернизация, ремонт, а впоследствие и поддръжка. От което е на далавера фирмата производител. И понеже в САЩ държавата не е лош стопанин, а мисли за бизнеса-по на далавера са да ни ги подарят.

Официална информация. Министъра на отбраната е заявил че ще иска от САЩ да ни подарят самолети ф-16. Чакаме посещението му отвъд океана и отговора на Обама.

Малко от карикатурите, предупреждавам че са 18+ http://www.extremecentrepoint.com/archives/15787

Това са действия на малка групичка ислямистки фанатици провокатори, но като цяло огромната маса мюсюлмани са нормални хора и също осъждат този акт. Това е официалната позиция, и няма съмнение, че Алвата се придържа към нея.

Много често си говорим за корупцията в съвременна България, за "наш човек" и "втория начин" през комунизма, но за мен лично остава неясно какво е било нивото на корупцията преди 1944. Та викам, дайте да направим такава тема и да обсъдим този въпрос. Доколко е била разпространена, имало ли е много осъдени. Разбира се, първоначално следва да натрупаме фактологичен материал. Лошото е, че сега съм малко зает, но започвам да търся информация по въпроса. Ако имате нещо което би било полезно за дискусията-споделете го.

ДЖОРДЖАНО !!! https://www.youtube.com/watch?v=AWR6g9iX0AU

Аби, а като са толкова добри плаващите танкове, защо през ВОВ са спрени от производство? Ще ти отговоря, защото са пълен и тотален провал като концепция. Същата работа като с лопатата миномет, но това е по друг въпрос.