Frujin Assen

За съжаление международната политика е много брутална. Ако ти не вкараш, на теб ти го вкарват (гола), ако не си достатъчно силен сам да си център на сила, то ще си подчинен някому. Левски и Ботев искат да правят въстание сами, без Сърбия, Румъния или Русия защото разбират, че ако получат помощ отвън, после трябва да се отблагодаряват.

Ако подходим спрямо теглото, в класификацията лек, среден, тежък, то даже Панзер 4 минава в графата "леки". Хора, какво ИСУ ви гони? Това е щурмова машина. Руснаците си имат противотанкови САУ, и това са СУ-85 и СУ-100. Ситуацията с немските танкове на 22 юни не може да се окачестви по друг начин освен като трагична. Панзер-1 и Панзер-2 веднага отпадат, защото са учебни, не бойни машини. 35т е достатъчно остарял лек танк. Гръбнака на панцервафе е лекия 38т и средния Панзер-3, при това част от тройките са със старото 37мм оръдие. Панзер-4 са щурмови машини въоражени с късоцевно 75 мм оръдие, което с фугасни снаряди да помага на пехотата. Немците са направо втрещени като виждат Т-34 и КВ-1 (КВ-2 не попада в сметките, защото е щурмова машина), и с право, те нямат машина, която дори да се доближава до тях.

Дорис, скрих ти мнението защото там имаше неща които са извън времевата рамка и се отнасят до днешното време. Ако искаш, ще позачистя там за съвремието и ще го пусна. Ресавски, ма то и кримското ханство не е унищожено веднага. Известно време там се борят про руско и про турско лоби. Така и у нас имаме борба на русофили и русофоби. При нас са победили русофобите. Сир, когато нямаш инструменти ти нямаш право да решаваш! Как си представяш Ботев, Левски, Каравелов... който се сетиш отива и преговаря за българската съдба с руския цар, турския султан, германския кайзер. От каква позиция ще се изказват? Че имат 100 четника в Балкана? Че имат тайни комитети в половин България? Преди освободителната война българските ръководители нямат възможност да преговарят какво искат. Единственото което могат е да се прикачат към някоя външна сила, опитвайки се поне малко да променят позицията и. Ако нашите възрожденци бяха следвали прокламираните тук идеи "и руснаците са същите гадове като турците", то България щеше да си остане под турска власт и досега.

Русия смята за своя бащиния балканите от момента в който започва да надделява над Османската империя. В геополитиката празно няма, ако ти не владееш дадена територия, то друг ще я владее. Забравих в момента годината в която Османската империя признава на Русия правото да покровителствува православните християни на балканите и светите земи. Прочее, аз не се сещам никъде, руснаците да са обещавали, че ще създадат независима българска държава. По ранните векове руската пропаганда в България е обяснявала, че ще ни освободят от Турция, за да бъдем включени в Русия, защото руския православен цар ще управлява по добре и справедливо от турския султан друговерец. Ако сте чели Сан Стефанския мирен договор, там пише, че руските войски ще останат в България 2 години, военния министър ще е руснак и прочее и прочее. Нека обаче видим обратната страна-Армения! Всички знаем какво се случи с християните арменци, които не бяха освободени от имперска Русия. Държа да подчертая, че в кавказ 6-5 няма, християнските Грузия и Армения директно са присаединявани към Русия. На грузинците и арменците никой никога не е обещавал национални държави. Виждаме обаче, какво се случи с арменците останали в Османската империя, виждаме какво се случи с българите през 1913 в Тракия, виждаме съдбата на гърците в мала азия. Задайте си въпроса каква съдба бихте искали за България-задунайская губерния или геноцид подобен на арменския.

По въпроса за Тухачевски може да се напише много. Според мен той е правелно разстрелян-дори само за вредителство да е. Той е давал санкция на такива безумни оръжия... бедна ни е фантазията. Знам, че напоследък се твърди, че Тухачевски бил военен гений, ами не е!

Според мен работата е от снобизъм. В България почти няма родове с 3-4-5 поколения известни и влиятелни хора. Родовата памет е слаба, и няма защо един успял човек да го интересува, че дядо му е бил примерно обущар или прост земеделец. Затова и той с чиста съвест си сменя фамилията за да изглежда по "купешка" както казваше баба ми.

Ами те и нормалните шермани не са оставали особено бързи след като им се накачи цялата тази красота. В феарфлая, доколкото знам англичаните поставят оръдието настрани, понеже не се побира в куполата и това предизвиква проблеми в работата на екипажа. За супер джъмбото май не знам нищо, за мой срам. Супер пършинга не е прототип, а полева модификация. Направили са го, защото танкистите са ценили живота си повече от наставленията. След навесването на всичко това М4 е ставал по защитен, но много по лош танк-никакво сравнение с руския Т-34-85, който е и по защитен и по маневрен и по добре въоражен. Да не забравяме, че в края на войната руснаците пускат и новия Т-44, който премазва всяка конкуренция от страна на кой да е Шърман. Американците се провалят със своя Шерман, но за сметка на неефективните танкове имат ефективна пропагандна машина която успешно замазва очите на хората.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17281 Заповядай. Както виждаш, фиаското с Шермана е било пълно.

Първите стълкновения на американска бронетехника с противника била през 1941 и демонстрирала слабата защитеност на американските машини. Неудачно те се представяли и в ръцете на съюзниците. През ноември 1941 около 170 танка М3 Стюарт взели участие в операцията Крусейдър. Там те домонстрирали пълната си безпомощност пред германския африкански корпус на Ромел. Прочее немалко машини в изправно състояние били пленени от немците. Те, след като ги изследвали намерили за нужно да свалят въоражението им и да ги ползват като влекачи. Обаче, американците сами си давали сметка за слабостите на стоите танкове и търпеливо и упорито работили над нови проекти. Накрая американците успели да изработят първият си пълноценен танк. На 23 октомври 1942 бил първия боен дебют на М4А1 Шерман в състава на 8 британска армия. Общо 252 Шермана участвали в битката при Ел Аламейн където представянето им било оценено като добро. Американците могли самостоятелно да оценят своите Шермани за пръв път в Тунис на 6 декември 1942. Получило им се много по зле отколкото на англичаните, но това било отдадено на по слабата подготовка на американската армия. Към Шърманите нямало претенции, за разлика от другите машини които се представили много по зле. На 14 февруари 1943 в Тунис Шърманите за пръв път срещнали новите немски Тигри от 501 тежък батальон. Битката при Касерин била истинско фиаско за Шърманите, но от това американците не извлекли никакви поуки. Работата била там, че съгласно с американската концепция танкове с танкове не воюват, за това си имало противотанкови машини с висока скорост и мощни оръдия (каквито по това време още нямали), но съответно слаба броня. Поражението било окачествено като случайност. Нещо повече, победите в Африка предизвикали еуфория. Командващия сухопътните войски генерал Лесли Макниар се изказал за Шърманите така „ Танка М4, в частност М4А3 получи широко признание като най добрия танк в днешно време. Има признаци, че и противника смята така. Очевидно е, че М4 се явява идеалната комбинация от мобилност, надежност, спасителна скорост и огнева мощ. Ако не считат отделни искания, които отразяват британската стратегия нямаше никакви претенции към монтиране на 90 мм оръдие. Ясно е, че нашите войски въоражени с Шермани не се страхуват от немските танкове Марк VІ (Тигър) с когото успешно се борят“. В боевете в Италия американците все по често започнали да срещат тежко бронирани Тигри и Пантери, но продължавали да вярват, че не им е нужен танк с по солидно брониране и по мощно въоражение. Концепцията за мобилните танкоизтребители също останала непроменена. Обаче, тази гледна точка не се споделяла от всички американски генерали. За десанта в Нормандия след дълги и ожесточени спорове част от Шърманите били превъоражени с новото дългоцевно 76 мм оръдие, а танкоизстребителите М36 с мощното 90 мм оръдие. Предполагало се, че новото 76 мм оръдие уверено ще се бори с Тигрите. Наистина, против Пантерите те нямало какво да противопоставят, но американското командване успяло да се самоубеди, че немците не са успели да пуснат Пантерите в масово производство и имат малко от тях. Тези които все пак срещнат било се предполагало да бъдат унищожени с обходни маньоври. Мощтта на 90 мм оръдие за много генерали се струвала прекалена и напълно ненужна. Бронезащитата на танковете си оставала същата. След десанта в Нормандия бързо станало ясно, че новите 76 мм оръдия на които се възлагали големи надежди са почти безпомощни против Тигрите. Това довело командващия съюзните сили генерал Дуайт Айзуенхауер до ярост. Опитите му да използва М36 с мощтото 90 мм оръдие също били неудачни, първо те били много малко, второ тънката му броня не позволявала да се използва целия потенциал на мощното оръдие. Още една неприятна изненада се оказало неочаквано големия брой Пантери у германците. Бокажа не позволявал обходни маневри, а слабата броня на всички американски машини не им оставяла шансове в дуелните боеве. Отгоре на всичко германците масово използвали ръчни противотанкови гранатомети. От този момент в американската армия започнало масово и безпрецедентно използване на подръчни средства за допълнителна защита. Виждайки кризата на фронта много конструктори и генерали започнали да изискват нов танк с дебело брониране и мощно оръдие. Обаче висшите армейски командващи начело с Лесли Макниар продължавали да твърдят, че това е не само ненужно, но и вредно. Те заявявали, че Бокажа е случайност и когато бъде преодолян нищо няма да спре отличните Шърмани. Освен това, те продължавали да твърдят, че танкове с танкове не бива да воюват, и ако дадът на танкистите бавни, то тежко бронирани и мощно въоражени танкове, то те ще започнат да влизат в дуели с германските танкове и да не изпълняват задачите си. Докато в кабинетите вървели скандал след скандал на бойното поле войниците се опитвали със собствени сили да пооправят катастрофалната ситуация. Започнало масово накачване по бронетехниката на всякакви саморъчни средства за защита. Стремежа на редовите танкисти да оцелеят намерил широко разбиране сред техните командири. При това в ред танкови дивизии и армии се появили свои характерни разновидности на допълнителна защита. Например в 7 армия бил разработен и по късно стандартизиран комплект от чували с пясък който се закачал на танка на челната и бортовата броня, а също и на бортовете на куполата. Най голям последователност имало в 14 дивизия на 7 армия. Там се използвал и друг способ, на челото на корпуса се заварявал метален кофраж, който се пълнел с дебел слой бетон. Затова пък, в 3 армия на Патън това категорично не се приветствало. Патън обяснявал, че немските кумулативни снаряди все едно се взривяват на разстояние от корпуса и струята все едно пробива бронята без чувалите с пясък да повлияят на това. Освен това с допълнителна защита танка ставал по тежък и по бавен. Прочее заповедите на Патън в тази посока често просто се игнорирали от низовите командири, което ги заплашвало с проблеми с началството, но живота на много танкисти бил по скъп. Обаче, след битките при Ардените през януари 1945 недоволството от слабата защита било толкова голямо, че даже Патън се съгласи в необходимостта от допълнително брониране. Той заповядал от подбитите танкове да се изрязва бронята и да се закачва на действащите. Тази модификация получили три дивизии, 4, 6 и 11а. Добронирането било толкова масово, че в него били задействани не само ремонтните части, но и три белгийски завода. В 9 армия предпочитали да заваряват на челната броня и бортовата тракове от веригите, на тях да закрепват чували с пясък и да покриват всичко това с маскировъчна мрежа. В 1 армия нямало стандартизация и екипажите сами решавали дали да провесят чували с пясък, да заварят допълнителни бронеплочи или друго. Подобна била ситуацията и с танкоизтребителите М10 и М36. Само че, те били с открити куполи за по добра видимост. Скоро обаче се изяснило, че това ги прави крайно уязвими от шрапнели, миномети и снайперисти. Майсторите в полевите в полевите работилници по горещите молби на танкистите на пожар се наложило за заваряват някакви покриви. Въпреки очевидната нужда от закриване на куполата висшето командване отказвало да се вслуша в молбите на танкистите и танкоунищожителите продължавали да се произвеждат без покриви. Освен това, те също като танковете били добронирвани. С началото на мащабните боеве с Япония идеята за доброниране не само не изчезнала, но получила допълнителен тласък. Тук обаче основния враг не били мощните немски оръдия и гранатомети, а пехотните магнитни мини. Поставянето на такава мина на танк било много опасно нещо, но самоотвержените японски войници не се и замисляли. Американците започнали да обшиват танковете си с дъски, на които нямало как да се закрепят магнитните мини. Обаче японците скоро започнали да използват мини с шипове, които се забивали в дървото. Широко използване намерило дървен кофраж и заливане с бетон. Накачването на чували с пясък също намерило широко приложение. Излишно е да се казва, че допълнителното и то не малко натоварване на машините способствало за много по чести повреди, по лоша маневреност, по ниска скорост и по голям разход на гориво. Това стеснявало възможностите за тактическо използване на танковете и свеждало почти на нула основното преимущество на американските машини-тяхната скорост и маневреност. Жаждата за живот и повишаването на шансовете за оцеляване обаче намирали разбиране сред командирите и те били съгласни с осакатяването на машините.

По въпроса за това доколко танкистите на Шърмани са били доволни от родните танкове мисля вече имах тема, ако я няма, Адаш даваш ми добър повод да я напиша! Оказва се, не съм, заемам се веднага!

Чакайте сега. Нали неутронните звезди се състоят от вещество при което електронната обвивка е смачкана и ядрата са оголени, без електронната обвивка. Какво става с тия бозони и полета след като обвивката е унищожена?

Айде готово, постовете са скрити. Имам такъв въпрос, доколко личните сексуални предпочитания на когото и да било имат отношение към политиката на една държава. Евентуално може да има проблем, ако се използват като компромат.

Ми ок, щом така искаш, променям името.

Тъй, понеже темата от освободителната война пак отиде към съвременна политика, аз лично ще трия всякакви мнения отнасящи се до събития след 1878.

Глишев, стига с тая политика. Имаме конкретен оръжеен конструктор, за който конкретно съм написал какви проекти прави, как конкретно са се развили и как конкретно са се провалили. И ги е провалил конкретно Таубин. Да беше споменал примерно, че ОКБ-16 не е закрито след ареста на Таубин и Бабурин, а е поет от Нуделман. Можеше да се опиташ да го оправдаеш, че МП-6 когато почва войната /оказва се, от него са произведени 800 броя преди да бъде снето от въоражение/ на пожар е качено на МиГ-3, или да посочиш факта, че 37 мм оръдие след доработки през 1944 е качено на Ил-2 и Ла-7. Дори очаквах, че ще споменеш, как при битката за Москва оръдията МП-6 са поставяни на примитивен лафет конструиран от Токарев и използвани като зенитни. Тоест, самите оръжия не са лоши сами по себе си. Обаче Таубин дава гръмки обещания-Сталин му вярва. Таубин се проваля, за което е осъден. Тоест в конкретният случай Сталин правилно репресира един лъжец.

Значи стигаме до извода, че има поне един случай, когато Сталин справедливо е осъдил някого и поне Таубин не невинна жертва. Остава сега да видим двата още по големи въпроса, колко са убитите от Сталин и колко от тях са справедливо осъдени. По този въпрос ще се заема в бъдеще.

Има значение конкретния случай. Според теб Таубин вредител ли е или не? Нормално ли е, когато конструктор лъже дори самия Сталин, гласуват му доверие и той нищо не успява да направи? Според мен в конкретния случай той справедливо е осъден, макар че, разстрел е прекалено, но такива са били времената.

Върбанов, а кой разкрива тия сталински престъпления? Правилно-Хрушчов! А кой е партийния ръководител поискал най високи квоти за разстрел по места? Правилно-Хрушчов! И един виц от това време. През 1964 Хрушчов посещава САЩ. Там президента Никсън /мисля беше/ му казва "А ние си имаме един черен маг от Алабама, който възкресява мъртвите" В съветска делегация настава смут, с какво да затапят американците-щото да ги обвинят в лъжа не е възпитано. Тогава Шелепин казва "А ние в СССР имаме спортист който може да надбяга ракета!" Американците гледат с недоумение и казват "Ама това няма как да стане" "Добре казва Шелепин, ние това ще ви го демонстрираме, но нека първо вашия черен маг възкреси човек.". Тук го дърпа Хрушчов и му казва. "Абе ти какви глупости говориш, ами ако вземе мага наистина да възкреси мъртвец, какво ще правим?" Шелепин го успокоява. "Няма страшно, ще поискаме да възскреси Сталин, и ако успее, то ти Никита Сергеевич ще побегнеш по бързо и от ракета!"

Разглеждайки конкретния случай, Таубин обещава на най висшето ръководство-Сталин, че ще направи чудесна картечница и оръдие. Одобряват ги! Правят му реверанси! Заводите готвят серийно производство! И накрая и от трите му проекта нито един не сработва. Може и да не е било нарочно, но резултата е, че пречи на другите конструктури и заради него са похарчени маса пари. Той наистина подвежда началството и вреди на държавата. Макар и несъзнателно, това си е вредителство. Сега намерих нещо интересно. Неслучайно МП-6 е била изпитвана на Месершмит-110. Руснаците са искали да продадът на немците картечницата ШКАС и оръдието МП-6, за да ги монтират на самолетите си. В тази връзка Таубин е пътувал до Германия поне веднъж, за да обяснява на немците за оръдието си. Определено Сталин не ще да е бил доволен от провала пред германците, когато това оръжие се оказало недоработено и ненадежно. За 37 мм оръдие, проблема е бил в това, че е давало много силен откат. След като двигателя е бил усилен да го издържа се оказало, че оръдието вече не може да влезе в отсека. През септември 1941 оръдието било преработено и вече влизало в отсека. Но пък по това време ЛаГГ-3 вече се снемал от производство.

И така, всички сме чували за злия диктатор Сталин, който разстрелвал наред сума народ за щяло и нещяло. Отдавна се чудя как реално стоят нещата. Всички много сме се възмущавали, когато четем, че някой бил разстрелян за вредителство. Автоматично приемаме, че такова няма как да се случи. Ето един конкретен случай на разстрелян конструктор за вредителство. Представям ви историята на Яков Таубин и защо той е бил разстрелян за вредителство. В историята на съветската оръжейна промишленост Таубин е известен като човек на много десетилетия изпреварил своето време-под ръководството му е създаден първият в света пехотен автоматичен гранатомет. И този ръководител е единствения на такъв пост разстрелян за вредителство. Първата разработка на КБ на Таубин ОКБ-16 в Москва бил 40,8 мм автоматичен гранатомет Таубин-Бабурин АГ-ТБ. Гранатомета на Таубин бил страшно оръжие. Темпа на стрелба бил 440-460 изстрела в минута. Отделен е въпроса, че бил захранван от магазин, което ограничавало темпа до 50-60 изстрела в минута. Но Таубин разработвал и вариант с лентъчно захранване, при което практическата скорострелност достигала теоретичната. Отделно нагряването на цевта било малко, което гарантирало много дълга непрекъсната стрелба. Практическата далекобойност била 1200 метра. Гранатомета имал нарезен ствол който гарантирал нелоша точност. Автоматиката разработена през 1936 работела за сметка на отката на ствола при дълъг ход. Към гранатомета се придвиждали тринога или колесен лафет подобен на този към картечниците Максим. През зимата можело да бъде поставян на ски. Освен това лесно се разглобявал и сглобявал и така ставал лесно преносим от разчета. Първоначално теглото му било 73 кг, но след модернизация теглото било снижено до 45,5 кг, а през 1939 теглото било намалено до 38 кг. Още по резултатите от войсковите изпитания през 1937 гранатомета следвало да бъде приет на въоражение. Той имал несъществени и отстраними недостатъци които са характерни за всяко ново оръжие. Но защо той не бил приет на въоражение? Работата е там, че Таубин застанал на пътя на „минометчиците“. Те смятали, че гранатомета застрашава техните 50 мм ротни миномети, а може би и дори 60 мм и 82 мм. Таубин писал в наркомата по въоражението „Отделните работници Доровлев, Богомолов, Булба, Игнатенко през цялата 1937 с помощтта на председателя на Артилерийския комитет Кирилов създаваха атмосфера на шантаж около 40,8 мм гранатомет“. Все пак „минометчиците“ победили и през 22 юни 1938 бил приет на въоражение 50 мм ротен миномет с много конструктивни недостатъци. При това те успели да убедят Арт управлението в фантастическа глупост-гранатомета се изпитвал по програмата за стрелба на минохвъргачки. Естествено миномета не може да води настилна стрелба-за разлика от гранатомета който можел. Но тя не била включена в програмата. При навесната стрелба миномета показал малко по добра точност, освен това бил значително по прост и евтин в производство. Прочее цената била висока най вече, защото пробните серии се изработвали ръчно от висококачествени материали и опитни шлосери, но при масово производство това щяло да се преодолее и цената да се намали. Така било с почти всички нови оръжия. Прочее още при началото на войната 50 мм миномет показал пълната си непригодност и бил снет от въоражение скоропостижно. Таубин загубил битката, но ръководството на страната забелязало младия и талантлив оръжейник. Затова, когато в началото на 1938 бил наработен нов патрон 23 мм с висока начална скорост от 900 м/с, под който трябвало да разработи самолетно оръдие разработката му била поръчана на ОКБ-16 и за застраховка и на тулското ЦКБ-14. В ОКБ-16 оръдието се разработвало от групата на Бабурин в която влизал и известният Нуделман. Разработката ръководел самият Таубин. В основата и били използвани наработките от гранатомета. Моторното оръдие било предвидено за монтаж между цилиндрите на двигателя с водно охлаждане получило заводско обозначение МП-3. Презареждането било за сметка на отката при дълъг ход на цевта. Магазина включвал 81 снаряда, разделени на 9 пълнителя по 9 патрона, като презареждането между пълнителите било механично от пилота. Особеност бил ниския темп на стрелба осоло 300 изстрела в минута. Но ВВС изисквали темп 600 и/мин. Таубин модернизирал оръдието си и достигнал този темп, при това теглото било сравнително малко-70 кг. Тя получила обозначение МП-6. Тя привлякла вниманието на авиоконструктурите разчитащи да въоражат новите си самолети с мощното и леко оръдие на Таубин. В това време в началото на 1940 в ЦКБ-14 били готови оръдията на Салишев и Галкин (СГ) и на Волков и Ярцев (ВЯ). Те работели за сметка на барутните газове и били лентъчно захранване и темп на стрелба около 550-650 и/мин. През октомври 1940 МП-6 била изпратена на изпитания в полигона на НИИ АВ РККА в Ногинск. Там тя била поставена на германски самолет Месершмит -110. Заедно с него се изпитвало и оръдието ВЯ. Веднага МП-6 била счетена за недоработена. ВЯ имало 0,05% засечки и 0,1% повреди, а МП-6 съответно 0,21% засечки и 0,62% повреди. Отгоре на всичко магазина създавал проблем с обтекаемостта при монтаж в крилото. Препоръчвало се лентъчно захранване. Изпитанията още не били завършени, когато на 20 ноември 1940 КО (Комитета по отбрана) приел оръдието на въоражение, а Таубин и заместника му Бабурин били наградени с ордени Ленин-най висшата награда на СССР. Било решено, че първо ще се доработи МП-6, и ако тя се провали едва тогава ще се доработва ВЯ. Недоволните от това Волков и Ярцев написали писмо лично на Сталин уверявайки, че тяхното оръдие не е по лошо от това на Таубин. Малко по рано, на 4 октомври 1940 СНК на СССР и ЦК ВКП(б) поръчали на ОКБ-16 разработката до декември на авиационната картечница АП-12,7. Тя следвало да е два пъти по лека от тази на Березин и да има живучест два пъти повече. Изключително сложно занятие в много кратък срок. Практически в този период Таубин поискъл и получил задача за разработка на авиационно 37 мм оръдие. Но даже това му се сторило малко! Още от 1939 той настойчиво искал от ГАУ да му разрешат да разработи 23 мм зенитно оръдие на базата на МП-3. И накрая, пак в този период най сетне му разрешили. Обаче, зенитното оръдие изисквало сухопътен лафет за разработката на който Таубин нямал опит. Работата тръгнала трудно и скоро била прекратена съвсем. През ноември 1940 започнала подготовка за серийно производство на МП-6 под магазинно захранване, докато Таубин на пожар разработвал лентъчно захранване за нея. Натиск укарзвали наркомата на въоръжението Ванников и Илюшин който имал нужда от мощни крилни оръдия за бъдещия си самолет Ил-2 и когото магазинното захранване съвсем не устройвало. В средата на октомври 1940 Илюшин поискал да узнае силата на отката на оръдието за да го отчете при проектирането на новия самолет. Таубин заявил, че отката е 2200 кгс. Проведените в ЦАГИ изпитания показали два пъти по голяма сила. От 10 до 22 януари се състояли сравнителни изпитания на МП-6 с лента и ВЯ. И двете оръдия показали добри резултати. При тях оръдието ВЯ също показало сила на отката около 4000 кгс. Обаче Илюшин избрал него поради по голямата надежност. Обаче, в интерес на безопастността на първо време и двете оръдия не били одобрени, поради голямата сила на откат, а били поставени старите, но надежни ШВАК. Историята с отката направила много лошо впечатление. Излизало така, сякаш в своя угода Таубин лъже и поставя под заплаха началото на серийното производство и даже експлоатацията на новия штурмовик. Оръдието МП-6 трябвало да бъде поставено на изстребитела ЛаГГ-3. През есента на 1941 след изпитания се установило, че голямата сила на отката образува пукнатини при свързването и с двигателя, което изисква усилва на картера. Това нямало как да стане бързо. Налице бил срив при въоражаването на изстребителите с нови оръдия. В това време, такова едно забавяне било разглеждано като поемане на прекомерни задачи и съответно вредителство. Тогава наркома на военната промишленост Шахурин се решил на самоуправство. Той разрешил двигателя М-105П да се призведе с усилен картер, без да съгласува това с другите органи. Когато новината за това дошла до Сталин, той обвинил Шахурин в несъгласувано утежняване на двигателя и го заплашил с уволнение при последващо нарушение. Но и тази саможертва се оказала напразна, на изпитанията на 12 април МП-6 отново потрошила и усиления картер. В хода на тези изпитания оръдията МП-6 от първата серия се показали крайно ненадежни, засечки възниквали средно на 15 изстрела (при ШВАК на 220 изстрела), често се чупело по нещо. Изпитваните едновременно с МП-6 оръдия ВЯ и СГ също не се показвали блестящо, НО, това били опитни, а МП-6 серийно оръдие. Макар че към март 1941 оръдието било пооправено, все пак при серийното производство продължавало да има големи трудности, и което било още по лошо, на заводските изпитания често се случвали повреди и което е най лошо масови случайни изстрели при незатворен канал на цевта. По една или друга причина все не се получавало пускане в серия на оръдията. И свръх това Таубин в това време разработвал и готвел за производство МП-6 с лентъчно захранвани. За чий тогава заводите си блъскали главите да оправят проблемите с МП-6 с магазин? Накрая МП-6 бил снет от масово производство. Тук вече съвсем замирисало на вредителство. Ситуацията с картечницата АП-12,7 също не вървяла добре. За сметка на крайно напрежение на силите и спиране работата по оръдията тя била завършена навреме. Тя имала автоматика за сметка на къс ход на цевта, магазин и тегло от само 12,5 кг. Обаче, имайки що годе готова картечница Таубин започнал да я преработва по лента от картечницата ДШК (по късно това му създало немалко проблеми, понеже авиоконструкторите предпочитали лента от картечницата УБ). Готовата картечница била представена на представителя на ВВС инженер Сакриер. Без да дочака полигонните изпитания той докладвал в ГУ на ВВС, че картечницата е готова. Оттам било докладвано до самия Сталин, който се интересувал от темата. Обаче, картечницата била конструирана, че засичала на всеки 150-200 изстрела. В края на ноември, декември 1940 НКВ пристъпил към организация на АП-12,7 за пускане в серийно производство, а авиоконструкторите получили препоръка да я включат в бъдещите си конструкции. В края на декември 1940 АП-12,7 постъпил на полигонни изпитания, като по това време заводите били готови да го пуснат в производство, а един от тях даже произвел няколко пробни образци. Директора на този завод Новиков описва ситуацията така „Конструктура Таубин бил на прием при Маленков, а после и при Сталин и много неща им обещал. Березин, Шпитални, Волков и Ярцев се опитват да разработят картечница, но аз ще направя друга, но два пъти по скорострелна и два пъти по лека. Маленков и Сталин повярвали на Таубин. Минаха 7-8 месеца, и Ванников ми заповяда на моя завод да произвеждам тази картечница. Тя се оказа напълно сурова. Едва тогава Нуделман ми призна, че те даже не са правили макет, просто са ми дали чертежите. А аз се чудех, защо нещата не вървят. Дойде Ванников, и зам началника на управлението на ВВС Сакриер. Пред тях трябваше да пристрелям картечницата на Таубин. Взех 5 екземпляра. Всеки от тях изстреля по 5 изстрела. При вторите 5 всичките картечници се потрошиха, на една едно, на друга друго. Пълен срам“. Започнала познатата история с МП-6, докато се готвело серийно призводство Таубин на пожар изменял конструкцията и то доста съществено. Накрая масовото производство не започнало. Освен това, на разработка били поискани 1,7 милиона рубли, наистина колосална сума за това време! Независимо от всичко, проблемите така и не били решени, новата лента от УБ не била усвоуена, а оръжието продължавало да е ненадежно. През това време ЦКБ-14 успели да доведат до нормален вид картечницата на Березин и на 22 април 1941 започнало серийното и производство. Картечницата на Таубин била снета от разработка. Оставало 37 мм оръдие, разработката на което започнало още през 1938. Към края на 1938 макетния образец бил готов. Независимо от незавършеността на конструкцията оръдието се очертавало с доста ниско тегло от 150 кг и компактни размери. През следващите две години вървяла доработка в моторен вариант, но официално той получил поръчка за нейната разработка едва на 4 октомври 1940. Тя трябвало да е готова за изпитания не по късно от 25 декември 1940. По това време обаче той работел над АП-12,7 и съвсем спрял работата по 37 мм оръдие. Поради това срока не бил спазен. Това вече дошло в повече за репутацията му. В средата на април 1941 Таубин се опитал да постави оръдието си на ЛаГГ-3. Тук станало ясно, че то не влиза в моторния отсек на самолета. Това вече била катастрофа. Всички изделия на Таубин- 23 мм оръдие, 12,7 мм картечница, 37 мм оръдие се проваляли по различни причини. Това сривало сроковете за въоражението на новите самолети. За тяхната разработка били разходвани сериозни суми, и било разходено безценно време, тъй като промишленоста се отвличала за серийно производство на нещо което се проваляло. Някой трябвало да отговаря за това, и не го търсели дълго. На 15 май Таубин и заместника му Бабурин били арестувани. На 16 май излязло постановление на Политбюро, всички разработки на Таубин били спрени, а на въоражение се приемали изделията на Волков и Ярцев. На 28 октомври 1941 Таубин бил разстрелян. Бабурин бил осъден на 5 години лагер. Той умрял там на 30 август 1944. Ванников си спомня. „Особеност на тези години беше когато технически въпроси се изработваха от некомпетентно висше началство. Началството често пъти беше заблуждавано от коструктори които желаят да блеснат поемайки неизпълними, но гръмки обещания. Същото се случи и с Таубин. Желаейки да измести конкурентите си той щедро обещаваше по малко тегло, по малка сила на отката, по малки габарити. Поради това неговите конструкции получаваха приоритет. Неговото 23 мм оръдие беше много добро, той бързаше така много да изпревари останалите, че не можа да завърши конструкцията си. Освен това, той разчиташе не толкова на професионализъм, колкото на безпорния си талант, който обаче понякога го подвеждаше“. Новиков пише „…и въобще Таубин сам си е виновен, и смятам, че заради него загинаха немалко летци. Ако той не пречеше на Берези, Волков и Ярцев те щяха да са готови по рано с оръжията си. И щяхме доста по рано да превъоражим самолетите с по мощно оръжие. Той задържа превъоръжаването минимум с половин година. Това, че го осъдиха за вредителство беше правилно, макар разстрела да беше излишен.“ Нуделман разказвал в частна беседа с Широкорад, че за ареста и разстрела му е виновен Шпитални, който искал да го отстрани от пътя си. За мен лично остава впечатлението, че Таубин е бил един самохвалко, който в стремежа си да вземе превес над конкурентите си наистина вреди на държавата ангажирайки се с неизпълними обещания.

Малко примери. Председателката на парламента всъщност е Цецка Цачева Данговска, шефа на ПФ е Валери Симеонов Балевски. Защо тези успели хора са изоставили фамилните си имена и ползват бащините... Сетих се също за водещия Бойко Василев, чийто брат Румен имаше друга фамилия, вече не помня каква. Останал съм с впечатление, че днес е модно човек да взема за фамилия името на баща си. Да не изпадам в подробности сега, но мен също на няколко пъти в официални документи ме пишат Димитър Денев (по името на баща ми), без Маневски (фамилията). Веднъж едва не направих скандал за това, зер документ официален, ще кажат после това не си ти. Помислете и за друго, днес непонятно за мен защо се смята за модно да бъдат мразени селяните. Като обаче под "селянин" според мен се разбира по скоро човек стоящ по ниско в социалната стълбица. Съответно, много "граждани" не желаят да имат общи имена със "селяните", забележете, колко много западни лични имена има днес и почти няма стари, тоест "селски", примерно Стою, Върбан, Деню, Яким, Пена, Станка, Чонка, Гено и прочее. Тези които се смятат за елит не желаят да имат "селски" фамилни имена като Данговска или Балевски или Иванов ако щете и ги сменят.

Е сега Спандьо. Да търсиш връзка между човек живял в 588 и друг в 800+ година... това са цели 200 години. Мисля не буди съмнение, че Аспарух в 680 заварва в Мизия славяни, а не българи от по ранно преселение. Демек, даже и през 588 да е имало някакво преселение на българи в Мизия, то те са пометени от славяните.

Това, че Кардам е бил стар е още едно индиректно доказателство, че е починал от собствена смърт.

Чел съм, че "двойните дати" са понеже се смята и когато един кан е съуправител на предшественика си.

Корените на ИД идват от групата „Ат-Таухид ва ал-Джихад“ основател на която бе йорданеца Абу Масраб ас Заркауи. През 2006 асЗаркауи даде клетва на лидера на Ал Кайда Осама бин Ладен и през същата година те заедно основаха „Меджлис Шура ал Муджахидин“. През юни 2006 ас Заркауи бе убит при американски въздушен удар. Но още през октомври бе създаден „Съвет на муджахидините“ който обедини няколко групировки, които накрая се обединиха в „Ислямска държава в Ирак“, начело на която застана Абу Умар ал Багдади. През 2013 те отново промениха името си на „Ислямска държава в Ирак и Шам“. През юни 2014 те отново промениха името си провъзгласявайки „Халифат“ и се нарекоха „Ислямска държава“. Още преди началото на лятното настъпление на север през 2014 ИД се считаше за една от най мощните групировки в близкия изток. Днес тя контролира около 45% от територията на Ирак, сред които територии и богатата на нефт провинция Киркук. Основно те имат власт в тъй наречения „сунитски триъгълник“ в центъра на Ирак. Трябва обаче да се подчертае, че победите на ИД в Ирак станаха възможни едва след съюза и с други сили. Най вече това са т.нар. „баасисти“-наследници на саддамовската партия, болшинството от които са бивши военни. Самите „баасисти“ са разхвърляни в различни групировки и племенни обединения, като често ги ръководят. Едно от обединенията на баасистите са „накшабандийските тарикати“, това са около 5000 бойци от бившата иракска армия командвани от генерал Иззату ад Дури, близък до Саддам Хюсеин навремето. Тези отряди имат отлична армейска подготовка и организацията им е много добра. Те воюват в състава на ИД и действат в районите на Найнава, Киркук и Багдад. Този съюз не е идеологически, баасистите не са ислямисти. Сплотява ги общата ненавист към правителството на ал Малики в Багдад, а военните които са лишени от всякакви привилегии виждат в ИД възможност да свалят правителството и да дойдат на власт. Друго обединение е „Висше командване за джихад и свобода“ което включва над 20 групи, сред които водеща роля имат баасистите. Те са основани още през 2007 и са над 10 000 бойци. Те подобно на „тарикатите“ също се борят против правителството, но са по религиозно настроени, без обаче да са крайни ислямисти. „Главен съвет на иракските революционери“ основано през декември 2013 което воюва в Рамади и Фалуджа против правителството. През юни 2014 баасисти и части на ИД завладяха Мосул. Части от града бяха предадени за управление на местни баасисти, условно може да наречем тази група „Мосулци“, тъй като повечето от тях са оттам родом. Друга голяма сила в Ирак са „Съвета на племената“, който включва повече от 70 сунитски арабски племена които разполагат с над 40 бойни отряда, действащи преимуществено в Рамади, Халидия, Карама, Фалуджа и провинциите Анбар, Найнава, Саллахеддин и Дейла. Те също са ръководени от баасисти, макар тук водещ да е етническия показател. Що се касае до самата ИД смята се, че те имат не повече от 30 000 души, но оценките са много приблизителни и е възможно да са грешни. По същество по голямата част от Ирак се контролира не от ИД, а от съюзните и антиправителствени и племенни военни съюзи. Нека да видим, и какво владее ИД в Сирия, още повече, там е и нейната столица. Там тя воюва на няколко фронта-с правителствените войски, с умерената опозиция, с групировки свързани с Ал Кайда, с кюрдите. Групировките воюващи помежду си в Сирия са както следва Свободната Сирийска Армия (ССА) в която има не малко бегълци от сирийската армия.Те контролират част от провинция Идлиб, част от Алепо, предградията на Хомс, част от Голандските височини, околностите на Дераа, предградия на Дамаск, а също и погранични райони с Ливан. Численоста и се оценява на 30 до 50 000 души. ССА се считат за умерени и са признати от САЩ и ЕС. Те са въоражавани и поддържани от тях. „Ислямски фронт“ е групировка отцепила се от ССА, те са ислямисти но малко по умерени от ИД. Те контролират територии източно от Алепо, Джиср аш Шагур, Аазаз, Маарат ан Нуман, също и част от пограничните територии с Турция. Те са в лоши отношения с ССА и воюват с тях. Счита се, че сега са около 50 000 души. Сред тях се открояват „Ансар аш Шам“, „Лива ал Хак“, „Бригада Таухид“. Когато ССА се разцепи около 75% от хората му подкрепиха Ислямски фронт. Впоследствие ИФ губи част от хората си преминали към по радикалните „Джабход ал Нусра“ и ИД. „Джабхад ал Нусра“ се явява филиал на Ал Кайда и държи под контрол част от провинция Идлиб, голяма част от Голандските височини. Те са съседи с ССА с които воюват. Смята се, че имат около 6 000 бойци. В Сирия има и други малобройни групировки свързани с Ал Кайда, като например „Хорасан“, чиито бойци са дошли от Афганистан и Пакистан. Те нито са силни, нито имат съществено влияние, но някой от тях влизат под прожекторите, понеже над тях американците извършват въздушни удари. Що се касае до ИД, те контролират обширни райони на север и северозапад включително и град Рака, който е тяхната столица. Смята се, че в Сирия те разполагат с около 50 000 бойци. При скорошните битки при Кобани ИД воюваше освен с кюрди, също и с отряди на ССА. Въоражението на ИД след завладяването на Мосул рязко се подобри, те имат вече камиони, артилерийски оръдия, военно обмундирование, голямо количество боеприпаси и даже танкове, чието количество се оченява от няколко десетки до стотици. Забелязано е, че те използват тежки картечници, минохвъргачки, гранатомети, противотанкови оръдия, БТР и БМПта, лека бронетехника. Напоследък се споменава, че имат и ПЗРК. Общо се смята, че ИД разполага с около 80 000 души, но е неясно колко от тях са баасисти и други съюзници и доколко ИД ги контролира. Важно е да се спомене, че ИД воюват до голяма степен сеейки терор и срах. Те охотно изтребват големи групи хора с преднамерена жестокост, създавайки образ на безкомпромисен враг който стига до края. В тактически план ислямистите са разделени на малки мобилни групи от по 5-10 човека които се обединяват на случаен принцип и след изпълнение на задачата групировката се разпада. Доброто въоражение идва от продажбата на петрол, което им носи доход до 3 милиона долара в ден. Перспективите въобще не са розови, имайки солидно финансиране ИД вече разполага с тежко въоражение и започва да създава истинска армия, каквато досега терористите никога не са имали. Тук трябва да се зададът няколко важни въпроса 1 Кой купува нефта от ИД 2 Кой продава оръжие на ИД 3 Кой обучава и сформира армията на ИД