Въпроса с влиянието на БКП между войните е интересен и поне мен ме вълнува силно.
Предлагам да обсъдим тази тема без идиологизиране и простотий.
Настоятелно моля всички да не споменават в тази тема събития и личности извън разглеждания период (1919-1941)!
Това което аз поне мога да кажа на първо четене. След ПСВ всички партии са със силно понижен имидж. Единствено БЗНС и комунистите бележат бърз и мощен ръст, тъй като те не участват в правителствата. От 28 ноември 1918 до октомври 1919 България се управлява от коалиционно правителство на Теодор Теодоров в което има участва и БЗНС, а след оставката му на 6 октомври 1919 се състоят избори.
На изборите на 19 август 1919 шесте буржуазни партии получават общо 66 депутати, БЗНС 85, комунистите 47 и социалдемократите 38. Александър Стамболийски сформира първото си правителство. БКП и БРСДП отказват да сътрудничат с БЗНС (защо) и единствената възможност на Стамболийски е коалиционно правителство с подкрепата на народняшката партия (дава и две министерства) и прогресивно либералната (едно министерство).
Историческия 1 конгрес на БКП в която тя прие името си се състои от 25 до 27 май 1919. Партията по това време е възходящо. По това време тя има 22 533 членове, което е 7 пъти повече отколкото има БРСДП (т с) през 1915. Трябва да се отчете, че 2/3 от членовевете са селяни. Това буди тревога сред ръководителите, че така се размива класовата същност на партията, но по лошото е, че заплашва партията с масов отлив когато положението в страната се нормализира. Новите лидери като Васил Коларов и Георги Димитров са казано по модерному популисти, които не мислят толкова за социалното положение на работниците, а за масовизацията на партията, нарастващото и влияние и евентуално вземане на властта. Димитър Благоев ще им се противопоставя и ще ги критикува, че с безсмислената си напористост и ожесточена безкомпромистност само влошават социалното положение на работническата класа.
Тази ситуация обаче е само временна, понеже Стамболийски не желае да си сътрудничи с буржуазните партии, тъй като има радикални идеи.
Същевременно БКП и БРСДП сключват съглашение за взаимопомощ при бутане на правителството на БЗНС. Трябва да се каже, че през цялото управление на БЗНС до 1923 БКП се отнася отрицателно към него и прави всичко възможно за да го събори от власт или поне да го разклати. От своя страна земеделците също се стараят по всеки възможен начин да пречат на комунистите.
Както се вижда по време на изборите през 1919 БЗНС са първа политическа сила, а БКП са втора. Веднага след изборите БКП с подкрепата на БРСДП поема курс на бутане на правителството. Започва масова стачна вълна, в повече от 135 стачки участват над 80 000 души. В края на декември стачната вълна достига върхът си, а в края на месеца е обявена и обща транспортна стачка. От 29 ноември до 3 януари се провежда и обща политическа стачка.
Правителството действа твърдо, използвани са стачко изменници, полицията и дори армията, нещо повече използвани са дори съюзнически окупационни части за подавяне на стачките със сила. В страната е обявено военно положение, сформирани са и вземат участие въоражени групи на БЗНС- Оранжевата гвардия, наричани сред народа сопаджий. Масови са случаите на побои, арестуване и задържане. На 17 февруари социалдемократите прекратяват стачката, което води до разрив в отношенията им с БКП. Стачката завършва с провал на 19 февруари 1920. БЗНС е отстояло своята власт, но БКП е показало значителна сила.
На 20 март 1920 се провеждат нови парламентарни избори, на които БЗНС взема 39% от гласовете и 110 депутати. Тъй като при тази ситуация е невъзможно сформирането на самостоятелно правителство са касирани 13 депутати от които 9 комунисти.
През тези избори БКП вземат 50 депутатски места, което е повече от прешните избори (имат тогава 47).
В началото Благоев има все още голямо влияние в БКП, според книгата която чета, малките букви (т.с.) след БКП са по настояване на Благоев, за да се подчертае приемствеността в партията. Самия Благоев е марксист и смята, че до революция у нас е още далеч. За разлика от него Коларов и Димитров са ленинци, те смятат, че капитализма може да бъде бутнат в "слабите звена", тоест дори и в изостанала България. Затова и поемат курс заедно със социалдемократите за събаряне на правителството в края на 1919.
След провала му, разрива с БРСДП и идването на власт на БЗНС се започва курс на опозиция и едновременно с това на болшевизация. На 15 януари 1920 в София се състоя учередителната конференция на Балканската Комунистическа Федерация БКФ, която бе дирижирана пряко от Москва. В София се провеждат също втората (1921 и четвъртата 1922 конфернции което ясно показва ролята която отделя Москва на БКП в своите балкански планове. Още учредителния форум издига лозунга за общобалканска комунистическа революция, след което следва да се изгради балканска съветска федеративна република, в която народите по един справедлив начин могат да се самоопределят.
За българите въпроса със самоопределянето на народите е жизнено важен, поради репресиите над българското население останало извън границите на България, но постановката за Балканска съветска федерация предизвиква недоволство, понеже практически отлага въпроса за бъдеще намиращо се извън хоризонта.
Още през първия конгрес на БКП се възприема принципа на демократичен централизъм. Много бързо обаче всякакъви обсъждания са прекратени и партията започва да се управлява от малък брой хора, а в нея цари желязна дисциплина.
На третия конгрес на БКП се прие по ленински, че селяните са съюзник на пролетариата и по точно безимотните, малоимотните и средните. Поради големия си брой, с тяхна помощ следва да се вземе властта и да се предаде на работническата класа. Все пак в БКП не са напълно болшевизирани, защото Благоев счита дребни селяни тези разполагащи с до 100 декара земя, а за средни от 120 до 180 декара, което реално включва огромната селска маса.
На четвъртия конгрес на БКП през 1922 се възприема тактиката на коминтерна за единен антикапиталистически и антифашистки фронт с другите леви сили. От ръководството на БКП обаче нямат ни най малко намерение да си сътрудничат с БЗНС или БРСДП, те издигат лозунга, че трудещите се следва да напуснат тези партии и да дойдат в БКП. Едновременно с това БКП поддържа БЗНС в процесите срещу виновниците за националната катастрофа (реална разправа с буржуазната опозиция), но при това по места дава директива ситуацията да се нажежава. Умишлено на места са разпалвани ръкопашни схватки между привърженици на БКП и такива на БЗНС.
През 1922 и 1923 БЗНС започва да се готви за пълно вземане на властта и установяване на тоталитарен режим. Стабмболийски определя враговете така- на първо място ВМРО поради въоражението си, на второ място БКП поради голямото си влияние и Конституционния блок (буржуазната опозиция).
Новия изборен закон е крайно недомократичен-чети тук
http://hermesbg.org/tr/nova-biblioteka/kniga-19/436-zakonnata-krazhba-na-glasovete-ot-1923-g.html
Комитета за селска диктатура и Оранжевата гвардия започват да действат с насилие да нажежават обстановката. Те си присвояват правото да наказват провинилите се, дори със смърт. На много места избухват ръкопашни схватки, а опозиционери, както комунисти, така и от конституционния блок са арестувани и малтретирани. Опозицията отписва тези избори и на много места кандидатите на БЗНС са оставени да се състезават сами със себе си.
Изборите на 22 април 1923 дават на БЗНС 569139 гласа (52,7%) но 85,6% от депутатите. Така БЗНС взема 212 депутати, БКП 16, Конституционния блок 15, а БРСДП 2 места.
БКП нарича новото правителство "земеделска фашистка тирания", и предполага, че предстои решителна схватка.
Обаче, противно на очакванията на Стамболийски преврата не е извършен от БКП, а от буржуазията.
Стигаме до самия преврат. Него няма да описвам, понеже той стои извън рамките на темата. Все пак съм длъжен да кажа, че това съвсем не е бил фашистки преврат, и няма общо с Италия.
Веднага след преврата в БКП доволно потриват ръце гледайки сеира на "сблъсъка на двете крила на буржуазията селската и градската". Видни ръководители като Димитър Благоев и Тодор Луканов (дядо на Андрей Луканов) застават на позиция че комунистическа революция е невъзможна и е по добре да се изчака двете крила на буржуазията да се отслабят едни други, още повече, че БКП е втората политическа сила в България. Обаче младите в БКП наречени леви комунисти са на друго мнение, например Васил Коларов намиращ се по това време в СССР изпраща телеграма партията да се противопостави бързо и решително на преврата, та ако ще и в сътрудничество със Стамболийски. При избухналото стихийно юнско въстание против преврата вземат участие привърженици на БЗНС и само отделни членове на БКП. Благоев успява да наложи мнението си и БКП не подкрепя земеделците. Единственото изключение е Плевен където местния партиен ръководител Асен Халачев повежда комунистите на борба и съдейства за превземането на Плевен. Много скоро той получава телеграма да прекрати борбата от Тодор Луканов, което и прави. Впоследствие е арестуват, бит и убит от превратаджийте. Всъщност Асен Халачев е единствения комунист убит при юнското въстание според "Звезди във вековете". Колко точно комунисти и каква точно помощ са оказали на БЗНС си остава отворен въпрос.
Тази позиция въобще не се харесва на Коминтерна, откъдето се сипят обвинения, че партията не е достатъчно болшевизирана и не следва ленинската тактика при корниловия метеж (тоест иска се да подкрепи БЗНС, а после да го свали от власт).
ЦК отговаря, че гражданска война в страната няма, поради което не е нужна и въоражена намеса на партията. Това поведение вбесява Карл Радек, който обвинява българските комунисти в сервилна инертност и безгръбначна капитулация. В България е изпратен Васил Коларов, който заедно с Георги Димитров получават задача да овладеят партията, вразумят старите и организират въоражено въстание.
На съвещанието между 5 и 7 август на ЦК на БКП младите Коларов и Димитров овладяват партията и поемат курс към въоражено въстание. Идеологическата подготовка е възложена на Георги Димитров който през август 1923 написва няколко статии. Целта на въстанието не е установяване на диктатура на пролетариата, а установяване на работническо-селско правителство. Отправени са призиви към БЗНС, БРСДП и радикалите за съвместно участие в завземането на властта.
Тези призиви не водят до нищо съществено, единствения реален резултат е договорката с малка група леви земеделци водени от Петко Д Петков да подкрепят въстанието.
Тук следва да се каже нещо много важно. През 1923 БКП до голяма степен е загубила масовостта си която има през 1919 и 1920. Позициите на БКП дори сред работническата класа не са перфектни. В подконтролните на БКП профсъюзи в които членуват не само комунисти, но и безпартийни включват само 1/10 от всички работници, не стига това, а само 1 от всеки 10 членуващ в профсъюзите на БКП членува и в партията. Всичко в БКП членуват 3553 работници.
Подготовката за въоражени действия не е посрещната с ентусиазъм сред комунистите в градовете, но по сегата желанието за съпротива е по голямо и много селяни в повечето случаи не комунисти се включват в подготовката.
Подготовката за въстанието не остава тайна и за правителството. На 12 септември 1923 са арестувани над 2500 комунисти сред които и отговорникът за военно-техническото осигуряване Коста Янков. Това вещае пълен провал за въстанието, правителството явно е подготвено за неговото избухване и взема крути мерки. Въпреки това, на 15 септември ЦК излиза с решение, че въстанието е неизбежно и не е възможно да се отложи. Едва 5 дни по късно на 20 септември ЦК избира Главен революционен комитет в състав Васил Коларов, Георги Димитров и Гаврил Генов. Въстанието е насрочено за 22 срещу 23 септември.
Според изследването на музея на революционното движение направено през 50 те (тоест когато още има живи хора участвали в събитията и не може да се лъже безобразно) жертвите са.
Юнското и септемврийското въстание 876 души
Гражданската война 1924-1926 503 души
Анархисти и членове на партизански групи 105 души
За съжаление, това е единственото изследване което върви по пресните следи и разполага с първична информация. Много трудно е да се каже, колко от споменатите убити са комунисти, анархисти, земеделци или просто разбойници мародери.
При всички положения много хора, както комунисти така и земеделци са арестувани, репресирани, бити, уволнявани и прочее. Важно е да се отбележи позицията на Александър Цанков, той поставя под един знаменател БКП и БЗНС твърдейки, че септемврийското въстание е колкото дело на БКП, толкова и на земеделците. Няма да е пресилено да се резюмира, че масовостта на въстанието е осигурена от земеделци, а не от комунисти. В големите градове въстание няма, а софийската организация на БКП направо го съботира.
Организираните на 18 ноември 1923 избори са фалшифицирани и проведени в обстановката на краен терор. Даже само резултатите от тях са достатъчни.
Демократически сговор 172 места
БЗНС 30 места
БРСДП 29 места
БКП 8 места
Национал либерална партия 6 места
Партия Народно единство 2 места
Разгромът на БКП е пълен. Партията до голяма степен губи масовия си облик. Прочее масовост започва да губи и БРСДП. Икономическата ситуация в страната се подобрява, което води и до притъпяване на икономическия лост на БКП и БРСДП. За мен лично е изключително сложен въпроса какво е влиянието на БКП в обществото след септемврийското въстание и доколко се е сринала подкрепата към него.
В самата партия се заемат да затягат гайките. На първо място е съставен нов ЦК в България начело с Станке Димитров. Във Виена е организирано Задгранично Бюро (ЗБ) на БКП, което следва да служи като трансмисия между БКП и Коминтерна. Ръководителите Димитров и Коларов си поделят отговорността Димитров остава във Виена да ръководи ЗБ, а Коларов заминава за Москва да участва в работата на Коминтерна. С коминтерновски пари във Виена започва издаване на партийния вестник "Работнически вестник" който нелегално се разпространява в България.
Курса на въоражена борба не е свален, но стратегията се променя, в балкана се появяват комунистически чети, които освен борба с правителството понякога се занимават и с разбойничество. Тяхната роля не е голяма и принципно не създават особени проблеми за властта.
Същевременно в Москва продължават да умуват над въпроса как да подпалят комунистическа революция на балканите. Вариантите са два, първо всеобщо комунистическо въстание във всички балкански държави, или силите да се концентрират във вземане на властта в България и оттам да се подпалят балканите. Това отново показва доверието което имат в Москва към БКП и индиректно свидетелства за значимо влияние на комунистите в България.
Важно е да се отбележи, че Москва се доверява за решаване на тази дилема на ръководството на БКП. В началото на 1924 Коларов авторитетно заявява "Различията във възгледите за основните положения на планаза работа на балканите могат да се дефинират така едни заявяват -общобалканска революция и въстание в България като епизод от нея, ние заявяваме -въстанието в България под хегемонията на комунистите ще открие нови хоризонти за революционното движение на Балканите...Общобалканската революция е много сложна за подготовка и скъпа работа. Нашият план е практически по лек за осъществяване и принципиално по издържан...".
Този план получи името "Планът Коларов" и бе приет от коминтерна, който започна да действа съгласно него.
Междувременно се подготвя закон за защита на държавата, който влиза в сила през април 1924. Въз основа на него са разпуснати БКП, създадената малко по рано Партия на труда, Комунистическия младежки съюз, членска маса около 14 000 души, работническа кооперация "Освобождение" членове 80 000 души и Общия работнически синдикален съюз членове около 30 000 души. Важно е да се спомене, че при разпускането си БКП има около 6000 членове. Данните са от 70 те и 80 те години, когато комунистическата пропагаганда лъже безобразно, влизайки в противоречие дори с изследвания писани от Музея на революционното движение.
Планът Коларов е спуснат на ЦК на БКП в България по време на първата и нелегална конференция на Витоша състояла се на 16 и 17 май 1924. Витошката конференция констатира, че революционната криза не е преодоляна, и че са налице условия за ново въстание. Всички партийни сили следва да се насочат към подготовката му. Създаден е и военен център към ЦК. Избухването на новото въстание е насрочено за септември 1924.
По това влеме БКП все по пълно усвоява Ленинските постановки за съчетаване на легалната и нелегалната форми на борба. Нелегалната част следва да се състои от малка партия, но с желязна дисциплина, при това нейното ръководство и част от състава и са "пофесионални революционери", тоест на заплата към коминтерна. Самата БКП започва да разчита почти изключително на финансиране от Коминтерна. За момента легалните действия са почти невъзможни и затова на тях не се обръща особено внимание.
Последвалите събития и по точно тяхното отсъствие показват пълната несъстоятелност на "Плана Коларов". БКП не е в състояние да организира никакво въстание и дори коминтерна я съветва да свали плана и да прекрати въоражената борба. Същевременно властта продължава с разправата си с комунисти и земеделци. Убити са по известните комунисти Димо Хаджидимов, Бижо Бакалов, Тодор Страшимиров, Харалампи Стоянов и много други. Много комунисти са арестувани и бити. Убит е и водача на левите земеделци Петко Д Петков, уби е даже водача на Националлибералната партия Никола Генадиев който се противопоставя на този терор.
Комунистите решават да направят това което могат-да извършат атентат. Според едни мнения случайно, според други планирано се прави опит за залавянето на цар Борис ІІІ. Това се случва на 13 април 1925.
На същия ден е убит генерал Коста Георгиев-един от основателите на Военния съюз.
На 16 април 1925 по време на опелото му в храма "Света Неделя" комунистите нанасят своя най голям удър.
Реакцията на правителството е мигновенна. Арестувани са над 13 000 души, които са съдени, а половината са осъдени. Правораздаването е осъществявано от военни съдилища, и са издадени много смъртни присъди. Това са данни от 1981, които влизат в разрез с данни от изследването на Музея на революционното движение. Поради това тези цифри навярно са преувеличени.
Според изследване на Музея на революционното движение публикувано в книгата "Звезди във вековете" жертвите са следните
Загинали в престрелки с полицията, осъдени след атентата от военни съдилища общо 503 души.
Загинали анархисти, членове на терористични чети и техни ятаци общо 105 души
Загинали при престрелки с ВМРО общо 76 човека.
Трябва да се каже веднага, че не всички загинали са комунисти. Сред тях има земеделци, анархисти или просто врагове на властта позволи си да изразят недоволство от насилието.
По това време в БКП започва разцепление. Всъщност то започва още след септемврийското въстание когато много от ръководните кадри на БКП са убити арестувани или принудени да емигрират. Партията в страната започва да се ръководи от тъй наречените "леви сектанти", които са крайни и дори след атентата и последвалите масови арести и насилие продължават да твърдят, че въстанието е неизбежно и да пращат терористични чети в планините. Този път Коларов и Димитров се явяват като умерени и надделяват в борбата, като на Московското съвещание през лятото на 1925 и Виенския пленум-1926 снемат курса на въоражена борба.
Реалността обаче е такава, че след април 1925 когато властта се разправя с комунистите те вече нямат никаква възможност за маневриране.
След пълния разгром на комунисти и земеделци и при проявата на толкова много насилие правителството на Александър Цанков става неудобно, дори на своите съпартийци. На 4 януари 1926 той подава оставка, и на власт идва Андрей Ляпчев, който е настроен много по умерено. Той издига лозунга "Со кротце, со благо, со малко кютек" стремейки се да нормализира ситуацията в страната.
През февруари 1926 е гласувана амнистия, която обаче е частична, и 7000 души са амнистирани. Даден е ясен знак на комунистите, че може да възобновят легалната си дейност. Още през лятото са възстановени Независими работнически професионални съючи и Работническия младежки съюз, а на 20 февруари е създадена и Българска работническа партия-легално проявление на БКП.
Изборите през май 1927 са нещо което може да ни даде поне приблизителна представа за представянето на комунистите, но не намирам пълна информация.
Резултатите са
Демократичен сговор 172 депутати
БЗНС 48 депутати
БРСДП 18 депутати
Националлиберална партия 14 депутати
Демократическа партия 12 депутати
Общогражданска група 11 депутати
Радикална партия 2 депутати
На друго мясно чета, че комунистите вкарали в парламента 4 депутати. За съжаление нямам разбивка по гласове за да се види колко са гласували за комунистите. Това което може да се каже, е че изборите се състоят по една не особено демократична система която облагодетелства най голямата партия.
Събитието което възражда БКП е започнала световна криза която е отговорна за нарастналото социално напрежение и съотвенто все по голямото внимание което обръщат хората на комунистите като предлагащи някакъв изход от сложната икономическа ситуация. През 1929 комунистите организират редица стачки които възраждат влиянието и сред обществото. Много от стачките са излишно преувеличени и с изишен политически ракурс, но общо взето са остро социални и поради това добре приети сред работническата класа и селяните. През 1930 е създадена още една комунистическа организация БОНСС която е студенческа организация. Съществуват и две партии, негегалната БКП , която е преследвана от властта и легалната БРП на която е позволено да води легална борба. Трябва да се каже, че голяма част от членовете на БКП членуват и в БРП, а част от приетите в БРП влизат впоследствие и в БКП, поради което членския им състав до голяма степен, но не напълно се препокрива. Все пак поради преследването на БКП се забелязва увеличаване на членската маса на БРП както поради нови членове, така и поради преливане от БКП. Ако през 1929 в БРП членуват 15 000 души, то през 1933 са вече 35 000 души.
Важен лакмус за ролята на БКП в обществото са изборите през 1931 които са напълно демократични и бележат един нов връх в развитието на партията. По това време буржуазните партии бележат спад, а фашистите още не са се появили. Освен това както вече казах, тежката икономическа криза тласка много хора към комунистическите идеи. Традиционно БЗНС Врабча 1 е най голямата по численост партия в България, голяма роля придобива и буржуазната Демократическа партия която обръща голямо влияние на социалните проблеми и така привлича много работници и селяни. Резултатите от изборите са
БЗНС Врабча 1 72 депутати
Демократически сговор 62 места
Демократическа партия 40 места
Работническа партия 31 места гласували 170 000 души
Националлиберална партия 30 места
Националлиберална партия(обединена) 9 места
Радикална партия 7 места
Македонска група 8 места
БРСДП 5 места
Народно либерална партия 4 места
БЗНС Стара Загора 1 място
Партия "Национал-селски труд" 1 място.
Вижда се, че БРП е една от силните партии в страната, но съвсем не е водеща. Следваща стъпка напред правят комунистите на общинските избори на 21 септември 1932. На много места по села и малки градчета БКП има превъзходство и изгражда свои комуни. Разгромен е резултата в София. Там за БРП гласуват 20 000 души, а за Народния блок (БЗНС Врабча 1 и Демократическата партия) едва 10 000. Властта обаче взема крути недомократични мерки. Касирани са 15 от общинските съветници на БРП в София и така там те губят властта. През април 1933 по ЗЗД е касирана цялата парламентарна група на БРП. Отделно са извършвани и убийства от полицията и ВМРО на известни комунисти.
Комунистите в началото на 30 те се възраждат, като при това съчетават легална с нелегална борба, например чисто политически стачки, незаконна агитация призоваваща към насилие. На това врастта отговаря също толкова брутално и незаконно касирайки избори, разпръскваща със сила незаконни стачки и разстрелвайки известни комунисти.
Най важния въпрос е -Доколко значима за обществото е тази борба? В началото на 30 те комунистите се връщат на сцената и завоюват значителни успехи-спечелват изборите в София, вземат 170 000 гласа в парламентарните избори, изграждат комуни в редица села и малки градчета. При все това обаче обществото остава стабилно, комунистите нямат никакъв шанс да вземат властта. Опитите им да клатят държавата завършват с пълен неуспех, понежу правителството им отвръща също толкова грубо и недемократично, и по важното-успешно.
Към 1933 обаче "коравата демокрация" на Народния блок се разпада. Партизанските борби кой да води бащина дружина и кой и да вземе повече постове омерзяват българския народ. Настроенията за еднопартийно управлиение или дори диктатура изглеждат все по реални. Ръце към властта протяга БЗНС Врабча 1 която се оказва не просто най масовата партия, а единствената която може да вземе мнозинство. Трябва да се признае, че ако в България през целия разглеждан период имаше реална демокрация би управлявала само една партия, евентуално понякога с младши партньори-БЗНС.
Много хора в България са готови да гласуват за БЗНС не защото одобряват политиката му, а за да се спре с партизанската вакханалия на коалиционното правителство.
Това плаши старите буржуазни партии и военните които са готови на недемократични действия и даже преврат за да не допуснат нова земеделска диктатура, въпреки опитите на Гичев да покаже, че е много далеч от Стамболийски. За вземане на власста със сила се готвят и фашистите. Създадената през 1932 партия Национално Социално Движение НСД на Цанков си е чисто фашистка партия, която много бързо печели популярност и към 1934 има вече над 100 000 привърженици. Те открито обявяват своят апетит за властта и се готвят за "поход към София" подобен на този на Мусолини през 1922 готвейки се със сила да вземат властта.
Колкото и да е невероятно точно фашистите издърпват протестния вот от комунистите и те загуват до голяма степен влиянието си. Показателно е, че през 1934 комунистите не се готвят да вземат властта със сила. Както вече се каза, по това време властта в БКП в страната е в ръцете на левите сектанти, които са готови да действат чрез сила и с удоволствие използват недемократични методи. Пита се, защо тези леви сектанти, крайно агресивни, имащи опит и опиращи се на насилието не се готвят за насилствено вземаоне на властта? Според мен отговорът е един-фашистите. И то не защото НСД се готви да воюва с комунистите, а защото им отнема масовостта и отново ги превръща в сравнително малобройна партия.
И така, военните действаха първи, на 19 май 1934 те организираха военен преврат.
БКП оцени режима като "открита военнофашистка диктатура". Това реално беше диктатура. Режимът злоупотреби с член 47 от конституцията, който даваше възможност на правителството да издава наредби-закони, ако държавата се намира във вътрешна или външна опастност и парламента не може да работи. Режима разпусна парламента и започна да си служи с тези наредби закони. Конституцията без да е премахвана реално беше суспендирана. Бяха отменени правата за свободно събиране, словото, сдруженията и мисълта. Беше въведена цензура. На мястото на парламента се готвеше съсловно събрание по италиански (фашистки) образец. Беше направена пълна чистка сред държавните служители. Фразеологията на режима също се доближаваше до тази в фашистка Италия и националсоциалистическа Германия. Режима все още не беше фашистки, липсваше му антисемитизъм, етноцентризъм и агресивност, но имаше всички възможности да прерастне в фашистки. Практически парламентарния строй беше разрушен, но нов фашистки не бе изграден, българите винаги сме били царе на гръмките фрази и обещания и още повече на реалното нищоправене.
Много важно е да се отбележи, че режима не осъществи никакви връзки с НСД които бяха реалните фашисти в България и получаваха подкрепата на Адолф Хитлер.
На 14 юни 1934 бяха разпуснати всички партии. Неофициално, в полулегално състояние те продължиха да съществуват. Настъпилото обаче икономическо разведряване сне градуса на политиката. Множеството българи посрещаха режима ини с пълно безразличие или с лека симпатия позната и днес (нека да ги видим какво ще направят новите). Успехите в икономиката, спирането на партизанските боричкания за власт и все по издигащия се авторитет на административния апарат който режима успя да стегне да си върши работата по кадърно и с по малко корупция създаваше даже леко благосклонно отношение сред част от народа. Реално режима нямаше агресивни врагове (с изключение на комунистите), но не успя и да изгради реална база която да го поддържа.
Комунистите окъчествиха режима като началото на монархофашистката диктатура която довела до властта царя, групираните около него генерали, висши чиновници и политици кариеристи. Според тях режива е бил черна страница в българската история, но това било хубаво, защото действал принципа "колкото по зле, толкова по добре", 19 май доказвал правилността на генералната линия на партията, той рязко изменил съотношението на класовите сили в полза на революцията, че разкрил фашисткото погромаджийско лице на всички буржуазни партии, в това число БРСДП и БЗНС, че при новите условия масите по лесно ще приемат програмата на БКП за въоражено въстание и съветска власт. ЦК вещае пълно разложение на БЗНС и БРСДП заради предателството им към трудовия народ и призовава към осъществяване на единен революционен фронт, за победа на съветската власт. Пое се курс на въоражено въстание. Първа стъпка към него следваше да е обща политическа стачка в цяла България. Стачката се провали без дори да е започвала поради пълната незаинтересованост на масата от народа и невъзможността на комунистите да и предадат каквато и да е масовост.
Прочее комунистите по това време бяха заети с Лайпцигския процес. Няма съмнение, че той носи голяма известност на Димитров и способства за продължаващата комунистическа агитация в България. Друго важно нещо е, че Димитров възползвайки се от популярността си измести Коларов от партийния връх, а след това се зае да сломи съпротивата на левите сектанти в България. На пленумите през 1935 и 1936 той успя да ги отстрани от ръководството и пое пълния контрол над партията. Докато комунистите разрешаваха вътрешни проблеми и се занимаваха с агитация във връзка с лайпцигския процес в България се случваха важни събития без тяхното участие.
Във военната лига се бореха две течения-промонархическо и анти монархическо. Противниците на цар Борис ІІІ искаха отстраняването му, регентство и създаване на нов Държавен съвет с изключително разширени правомощия. Победиха монархистите и на 23 януари 1935 дойде правителството на генерал Златев. Новото правителство веднага влезе в конфликт с 19 майци, уволни ги от държавните служби и ги отстрани от управлението. Фашистка диктатура не се получи, но при Златев започна курс към авторитаризъм. Макар той да обяви, че продължава идеите на 19 май, реално изграждането на фашистката държава бе стопирано и даже имаше някакво връщане към буржуазната демокрация. Важно е да се спомене, че в новото правителство влязоха двама цанковисти, а царя редовно заигаваше пред политиците, че е готов да даде властта на НСД. Цанков се готвеше да вземе властта и поддържаше режима, но при това подкопавайки правителството на Златев. По това време НСД бяха най бързо развиващата се партия и нека се изразя по съвременному, след БЗНС бяха втора политическа сила.
Къде тук бяха комунистите? Както се каза разрешаваха спора кой да води бащина дружина.
Няма да влизам в подробности как на 21 април 1935 на власт дойде кабинета на Андрей Тошев и как царя постепенно отстраняваше военните от власт за да я вземе той.
Антимонархистите решиха да извършат преврат, чиято подготовка започна на 2 октомври 1935. Заговора обаче бе разкрит, заговорниците заловени и осъдени. Тошев подаде оставка, а на власт дойде Кьосеиванов-безпартиен човек на царя. На 2 март 1936 Военния съюз беше разпуснат и военните бяха отстранени от властта. Авторитарния режим на цар Борис ІІІ започна да се материализира.
През 1936 на власт беше царя, който остановяваше своя личен режим. А каква беше политическата обстановка?
И в 1936 най голямата партия остава БЗНС, втора партия са НСД, а трети са БКП и Демократическата партия. Известно е, че по това време Демократическата партия преживява спад, най вече защото губи властта, а и защото НСД повлича след себе си масата хора със своята безогледна социална агитация и обещания. Въпреки всичко Демократическата партия остана масова и е много сложно да се каже кой взема третото място БКП или ДП. Ясно е само, че в средата на 30 те БЗНС и НСД се откъсват рязко напред пред останалите партии. Трябва да се има предвид, че по това време деполитизацията е голяма, политическото противопоставяне притъпено и огромната част от народа са или напълно безразлични към царския режим, или го подкрепят.
На 6тия пленум през февруари 1936 Георги Димитров овладява напълно властта в БКП. Там той сведе за изпълнение новите препоръки на Интернационала които бяха изготвени на неговия 7ми конгрес през август 1935 когато и Димитров бе избран за негов ръководител. Той препоръчваше по гъвкав подход и изграждането на единни антифашистки фронтове. Единните фронтове се разбираха като широки коалиции, дори с десни, но антифашистки партии, при това водещата роля на комунистите не се издигаше като непременно условие. Това даваше възможност на БКП да се впише в партийния живот на страната и да се коалира с различни партии. Другото важно условие беше, че БКП подкрепи искането на Петорката за възстановяване на Търновската Конституция. Това я направи още по привлекателна и към БКП започнаха да гравитират всякакви леви елементи от буржуазните партии, звенари и лигари. БКП започна преговори с БЗНС (всички партии и крилца), БРСДП, Радикалната партия и дори Демократическата партия.
През май 1936 в България се появи Петорката, обединение на БЗНС Врабча 1, БРСДП, Националлибералната партия, Радикалната партия и Демократическия сговор. Те подадоха адрес до царя в който искаха възстановяване на конституцията и демокрацията. Демократическата партия разви самостоятелно подобни искания, а БКП ги подкрепи. През лятото на 1936 реално бяха възстановени конституционните права на словото, печата, събранията.
В новото правителство на Кьосеиванов бяха включени двама цанковисти. Това създаде усещането в Цанков, че НСД е на крачка от вземането на властта и той започна да се държи арогантно. Той изпадна в пълна изолация към целия политически спектър, а също и към двореца. В края на 1936 спряха за продължително време и финансовите постъпления от Германия. От края на 1936 започна и западането на НСД.
През късното лято и ранната есен на 1936 полицията проведе "социологическо проучване". Според него огромната маса от населението е напълно безразлично към политическите боричкания и не би се противопоставило на безпартийно, както днес бихме казали технократско правителство-разбирай не биха възразили против личния режим на царя. На 23 октомври в новото правителство на Кьосеиванов беше изцяло безпартийно.
Готвеното демократизиране на страната беше трудно. На 18 януари 1937 беше обнародван нов-недемократичен изборен закон. Според него кандидатите за общински съветници трябваше да се поставят еднолично. Кандидатите не можеха да се издигат от партии и организации. Наблягаше се, че кандидатите не не трябва да изповядват "комунистически, анархистически или противодържавни разбирания". Със закона се установяваше образователен ценз на кандидатите които трябваше да бъдат мъже над 30 години. Утвърждаването на кандидата става с гаранцията на кмета, който поема отговорност за неговата лоялност. Забранява се всякаква антиправителствена агитация.
Изборите следваше да се проведат в 4 района на страната през 4 те неделни дни на март. Това даваше възможност да се съсредоточат полицейски сили подред в районите с цел оказване на натиск над гласоподавателите.
Опозицията-Петорката, БЗНС Пладне, Демократическата партия и БКП агитираха за гласуване с недействителни бюлетини или лозунги за връщане на конституцията. Резултата беше шокиращ, 1,8 милиона бюлетини за безпартийните кандидати и едва 364 000 лозунги и недействителни бюлетини.
Комунистите веднага започват да обясняват, че 1,2 милиона не са гласували защото се страхуват от тероризма на правителството. Навярно е имало опозиционно настроени избиратели, които са счели за безсмислено гласуването, но огромната част бяха напълно незаинтересувани от политиката хора.
През 1937 под напора на опозицията се реши провеждането на нови парламентарни избори. Властта обаче направи всичко възможно да намали шансовете на опозицията посредством недемократичен закон и терор. Броя на депутатите бе намален от 274 на 160. Всеки кандидат се регистрира еднолично в една колегия. Избирателните колегии бяха съставени произволно от 20 до 40 000 души за да се улесни избирането на правителствените кандидати.
Изборите се проведоха през неделните дни на март 1938. Резултата беше 97 правителствени депутати и 63 от опозицията (в която влиза и БКП). За съжаление резултатите от изборите не ги знам. Намерих информация, че най голяма е групата на БЗНС Врабча 1 има 29 депутати, БЗНС Пладне 9 депутати, знам че е имало двама касирани от БКП, но колко са влезли не зная. Все пак, от 63 депутати поне 38 са от БЗНС, което отново потвърждава, че земеделците остават най мощната и многобройна партия. По това време вече НСД не е сериозен фактор и почти се е разпаднал. Това отново дава шанс на БКП да привлече поне част от бившите му избиратели. Освен това, събитията отново вземаха обрат и политическата обстановка взе да се нажежава, което отново даваше шанс на БКП да добие масовост.
Силната опозиция въобще не се харесваше на правителството, което пое курс към нови-недемократични избори.
Междувременно на 23 август 1939 следвайки заповедите на Москва БКП отново промени курса си и прекрати сътрудничеството с опозицията и подлагайки на яростни критики привържениците на англо френския блок.
През неделните дни на януари 1940 се състояха избори в което правителствените кандидати взеха 58% от гласовете, но 140 депутати, а опозицията едва 20. БКП имаше 10 депутати, а БЗНС Пладне 5 депутати, БЗНС Врабча 1-нито един.
Споменава се, че от 1936 до 1940 БКП започнали нова стачна борба, която вдигнала доверието към партията. За съжаление, не намерих какви и с какъв размах стачки е имало и доколко са масовизирали БКП. Факт е, че след разпада на НСД (от 1937) комунистите си възвръщат електората който им вземат фашистите. За изборите от 1938 знаем за 2 ма касирани комунисти, и че остават всичко 23 депутати които не знам какви са. Ако по аналогия с изборите през 1940 приемем, че са имали още поне 10, то БКП става втора или трета политическа сила в страната. По това време буржуазните партии преживяват колапс, понеже много от техните активисти предпочитат да сътрудничат с властта като безпартийни.
И така, в края на 30 те политическата картина е следната първа е "партията на царя" -безпартийните които подкрепят властта, на второ място БЗНС Врабча 1, след тях, вече без да мога да кажа кой повече или по назад места заемат БЗНС Пладне, БКП и отслабващата НСД, прочее към 1939-40 тя съвсем излиза от играта. Не ми е ясно, каква е електоралната подкрепа към БРСДП (по това време те вече са малка партия) и Демократическата партия, която е очевидно, че е изгубила кадри
преминали към царския режим.
Трябва да се има в предвид, че по това време личния рейтинг на царя е огромен и много българи с радост приемат неговия личен режим, а още повече нямат нищо против него.
Една конкретна информация за убитите през разглеждания период.
Обаче, не се уточнява колко от тези хора са комунисти, земеделци, анархисти, други противници на режима, или обикновенни криминални елементи.
Изключително важен извор за разглеждания период е албума "Звезди във вековете" който е издаден за пръв път през 50 те и за последно през 1972. Той е писан по време по близко до разглеждания период, когато поради факта на многото все още живи хора участвали в събитията няма как да се лъже безобразно. Писаното във "звезди във вековете" влиза в разрез с данни публикувани през 70 те и 80 те които са силно завишени. Да се обвинява Музея на революционното движение в антикомунизъм е несериозно. Въпреки това, изданието на "Звезди във вековете " (последното) от 1972 е напрактика спряно. То не е публикувано, и дори специалистите не го използват.
И за финал ще засегна два съвременни ракурса на историята на БКП през разглеждания период.
1 БКП е обвинявана в пълно подчинение към една чужда сила-СССР.
Само по себе си това обвинение не е обвинение и не издържа. Комунистите никога и на никакво ниво не са криели тесните си връзки с Москва, и че координират всяка своя стъпка с Интернационала. Това не е изобличаване, понеже е факт, който никой и никога не е криел и е говорен напълно открито.
2 БКП са получавали пари от СССР
По този въпрос е говорено много, като дори комунистите са признавали, че получават финансиране и помощ от Москва. За съжаление, поради царящата конспиративност в БКП по това време, и посетнешните опити този факт да се замаже, ние никога няма да разберем колко точно и кога точно БКП е получавала субсидии.
Много интересен е докладът на италианския посланник маркиз Таламо от втората половина на 30 те за опитите му да намери съюзници на Италия сред българските политици. Това което нас ни интересува, е че от доклада се подразбира, че редица чужди посолства в София като се споменават италианското, немското, и английското имат практиката да плащат суми на български политици за да защитават интересите им. Според Таламо италианците са в сложно положение, понеже единствената значима фашистка партия НСД вече получава суми от Германия и работи за тях. Другите групи които имат влияние или са про германски настроени (има подозрения, че получават пари от немското посолство), или не са фашистки, а патриотични и не са особено идеологически издържани. Има и малки фашистки групи, които са идеологически правилни, но те са твърде малки и без влияние в обществото. Според него, на някой от тези групи все пак следва да се отпуснат субсидии, за да не се отчайват българските фашисти. Според него в италианското посолство постоянно идват български политици от разни партии заемащи разни постове, които се кълнат в идеите на фашизма и боготворят Мусолини, като искат усилията им за разпространението на фашизма да бъдат подпомогнати финансово. Той разказва един трогателен случай, когато някакъв политик се разплакал пред него и целувал портрета на Мусолини който искал като подарък. Според него, огромната част от тези хора просто искат пари, като нямат нито намерението, нито влиянието да работят за фашизма. Препоръчва на някой да се отпускат малки суми, за да не се отблъскват истинските фашисти.
От доклада се подразбира, че подобни заплащания извършват като минимум също германското и английското посолство.
Позволих си така дълго да ви запозная с този доклад, който няма никаква връзка с БКП, за да покажа духа на времето. Както се вижда от него чуждите посолства в София търсят и намират продажни български политици, на които изплащат субсидии, срещу което въпросните политици координират дейността си чуждите посолства. Нещо повече, в България явно има достатъчно продажници, които сами без да са ги търсили ходят да искат пари и да се поставят в услуга на чуждите посолства.
Казано по друг начин, получаването на пари от чужда държава и координирането на действията с нея съвсем не е патент на БКП и те съвсем не са единствените които правят това. Все пак, следва да се отбележи, че няма друга българска партия така тясно обвързана с чужда страна както БКП.
Резюме
БКП през целия разглеждан период от 1919 до 1940 е една от партиите даващи облика на партийния и обществения живот в България. Нейната роля не бива да се подценява, това съвсем не са групичка идиологизирани сектанти, които нямат никакво влияние в обществото. Това е една от мощните, масови партии, които имат широка поддръжка сред народа.
От друга страна БКП съвсем не е "народната партия", която се противопоставя на фашисти, чорбаджий и народни изедници за да донесат великото благо на щастливия комунистически живот.
Най важния въпрос на който се постарах да намеря отговор е какво е влиянието на БКП в обществото. Най важния постулат от който трябва да се тръгне е, най масовата и наистина народна партия в България през разглеждания период е БЗНС. Влиянието на БЗНС е стабилно около и над 50% от електоралната маса от българите. Всички други партии бележат възходи и падения, но БЗНС винаги си остава истинската народна партия. Втората най важна констатация е, че БКП разчита на протестния вот за да добие масовост, ако този протестен вот липсва, влиянието на партията се губи и тя се смалява до размера на другите партии. Друго важно наблюдение е, че БКП нито веднъж не успява да запази протестния вот и да се масовизира подобно на БЗНС. След възхода от 1919-1920 тя влиза в гражданска война от която губи почти цялото си влияние сред народа. БКП се възражда от 1929 до 1933 (виж изборите през 1931), но след това НСД и отнема протестния вот и партията до голяма степен губи влиянието си. Нов възход настъпва през 1941 когато отново политическите страсти се разгарят, но този период е извън хронологически зададените рамки.
Полицейски празник в Карлово 1938
