Frujin Assen

Е тя тази е по нова... Нещо по старо Валдес Жега КАК ЗАБРАВИХМЕ КЛАСИКА Илиан Михов Баровеца

Никсън Пич от класа Тони Дачева Сладка работа

ЕЕЕЕ, МАРКО И СНЕЖИНА КЛАСИКА В ЖАНРА, толкова спомени. Навремето слушах радио Алматеа, имаха двама водещи Марков и Снежана и все ги мислеха, че те са изпълнителите и се поздравяваха с тях. Също и радио Веселина, радио Ритмо...

Нещо по ранно, но също популярно в кръчмите Наско Ментата Елена Елена

Песен от времето когато имахме армия, младата ромка Валентина с песента Хей войниче Хъм, може и да си прав, също доста ранна песен.

Забравихме Мая и Магапаса с техния меха хит БАКЛАВА прочее те се прочуха повече с пеенето на гръцки кавъри А каква е тая песен с мастиката, да не е нова?

Ромските кючеци се пишеха и по наболели политически теми. Ето така оркестър Каменци се бореше с талибаните с талибански кючек И един кючек на тема компютри и интернет Бай Артик Интернет кючек http://vbox7.com/play:aee0c0da Той Азис е по нов изпълнител. Но като иде въпрос за него, най добре е да го споменем с най първия му хит Автомонтьор

Още един пример за ромското културно проникване. Известния чалгаджия Попа изпя една ромска песен Куцо магаре Още един пример за нарастващото ромско културно влияние Хита Телефони на оркестър кристали И телефони 2, вече на български

Малко простотия Сани Ох банана Много известна и вечно модерна песен Тутурутка На теслата дръжката За чалгата трябва да се отбележи че тя внася една мощна циганска струя в българската култура. Например Алчо Комшийката И НАЙ ИЗВЕСТНИЯ ЦИГАНСКИ КЮЧЕК 6 без 10 ! Споменатия флагман оркестър Кристали с една чисто циганска песен с участието на вече покойната Рейхан Тази музика отчасти популяризира и чисто ромската музика като например Оркестър Каменци ВАК ВАК И една циганска песен станала голям хит сред българските младежи Оркестър Лулуги Сандокан

Един от първите е тодор Колев, започнал да пее още преди 1989 Камион ме блъсна, трактора ме гази Черно море ЕДНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ПЕСЕН ЕВЪРГРИЙН Андон Събев Каманите падат Няма как да пропуснем вечно зелените Радка пиратка Тигре Тигре И закъде без Галин и Селската баня!

Трафопост е била в по ново време. Сега вече не е де. Но надписа Нюследжиница, тежките метални капаци и фасадата са от преди 1944. А цялата сграда е май още от турско. Един склад от ония години.

Предлагам ви малко снимки от една интересна сграда в Карлово. Питал съм, ама никой не можа да ми каже що за сграда е. Вижте и вие, пък дано разберем.

Не разбира се. Защото тези иначе съвсем невинни снимки се тълкуват от западните медии като дявола евангилеето. Примерно човека дето е легнал да си почива на камъните, искат да се изтрие, защото се опасяват, че може този човек да го пишат умрял. Дотолкова доколкото севернокорейските власти не могат да заповядат на западните медии нито какво да пускат като коментари, нито имат възможност да отговорят на коментари които считат за неправилни, единственото което могат да направят е да ограничават журналистите. Специално за всички пропуснали този епичен репортаж. Същото което правят западните журналисти, но с обратен знак.

Снимките са много интересни. Повечето от тях са съвсем безобидни. Направи ми впечатление доста често споменавания израз "да се изтрият, защото за тях може да се направи негативен коментар". Например човека който събира трева. Това аз го виждам почти всеки ден, хората си берат трева за кокошки, зайци, патки и прочее. Но когато вместо "човек бере трева, най вероятно за домашните птици" сложат коментар "хората в корея са толкова бедни, че ядат трева" с подтекст "за това са виновни гадните комуняги", напълно ги разбирам.

Денят на победата над Япония не сложил точка в боевата кариера на най добрия танк от ВСВ-Т-34-85. Военната му кариера продължава в различни ъгли на света и до ден днешен. Танковете Т-34 са взели участие в гражданската война в Китай 1946-1950, Корейската война 1950-53, Унгарсия 1956, арабо израелските войни, ред военни конфликти в Африка, отразяването на десанта на бригада 2506 в залива на свинете през 1960, военните действия в Югославия. В Афганистан са използвани като закопани неподвижни огневи точки от съветските войски. По състояние от 2013 Т-34-85 остава на въоражение в Босна-5 машини, Виетнам-45, Гвинея 30, Гвинея-Бисау 10, Йемен 30, КНДР неизвестен голям брой, Република Конго няколко бройки, Куба 400, а шаситата за модернизация на други машини, Лоас 10, Мали 21, Намибия малко машини окачествени като небоеспособни през 2010, Ангола 58, Мозамбик -неизвестно, Того-неизвестно. Войната в Корея. Както е известно съюзниците си поделили по рвно Корея-по 38 ия паралел. В северната част с руска помощ се установил комунистическия режим на Ким Ир Сен, а на юг останали окупационни американски части, и съответно режимът бил про американски. Практически войната била неизбежна, но комунистите се подготвили за нея значително по добре. Бронетанковите части на Северна Корея били сформилани през 1945, като първи станал 15 и танков учебен полк, на въоражение в който стояли американски леки танкове М3 Стюарт и средни М4 Шърман (получени от Китай), а също и 2 танка Т-34-85, доставени от СССР заедно с 30 офицери танкисти които обучавали корейските танкисти. Командир на бригадата бил Ю Куонг Су, корейски танкист служил в РККА през ВСВ. През май 1949 полка бил разформиран, неговия личен състав станал част от новията 105а танкова бригада. До октомвре всичките 3 полка (107 и, 109 и, 203 и) на бригадата били напълно укомплектовани с Т-34-85. Във всеки полк имало по 40 машини. Около 20 машини се числили в 208 и учебен полк, а останалите в новите 41, 42,43,45 и 46 танкови полкове (по същество отделни танкови батальони с около 15 машини във всеки) и в 16 и 17 танкови бригади (реално полкове с по 40-50 машини). На фона на съветските танкови армии през 1945 , 258 машини Т-34-85 не са особено впечатляващи, но през 1950 това били най многочислените и което е по важно най добре подготвените танкови сили, с най съвременна техника в цяла Азия. Например в южнокорейската армия нямало нито един танк, а американците имали само някоалко роти леки танкове М24 Чафи, и при това в състава на окупационните сили в Япония. В 5 часа на 25 юни 1950 тридесетичетворките на 109 танков полк пресекли 38ия паралел-започнала Корейската война. Планинския характер на полуострова препятствал масираното използване на крупни танкови маси, затова танковите полкове действали не в бригаден състав, а се придавали на пехотните дивизии. Главният удър се нанасял към Сеул. Много войници от пехотата на южняците никога не били виждали в живота си танкове, а тези които били виждали и даже умеели да се борят с тях много скоро се убедили в безполезността на 57 мм оръдия и 2,36 дюймовите оръдия с които разполагали. Все пак с подръчни средства и тежка артилерия през първия ден в боевете при бродовете на Имджив южняците успели да подбият 11 Т-34-85 от състава на 107 полк, но това никак не повлияло на изхода на боевете. Страхът от танковете много бързо се разпространил и още на 27 юни танкистите от 107 и 109 полкове заели изходни позиции за щурм на Сеул. Столицата на Южна Корея била превзета на следващия ден. Последващото им придвижване било задържано от взривените мостове на река Хань, които били възстановени едва на 3 юли. На 5 юли северняците за пръв път се сблъскали с американците - 33 танка Т-34-85 атакували позициите на 24 пехотна американска дивизия. Американците се опитали да удържат танковата атака с помоща на 105 мм гаубици и 75 мм безоткатни оръдия. Оказало се, че бронята на Т-34 уверено държи фугасните снаряди на 105 мм гаубици, а 75 мм безоткатки само драскали бронята. Артилеристите имали само 6 кумулативни снаряда за гаубиците с които подбили 2 танка, но тоава не повлияло и първия бой бил спечелен от корейците. За да спрът стремителното северняшко настъпление американците спешно прехвърлили войски от Япония. Първото бронетанково подразделение прехвърлено в Корея било рота А от 78 тежки танков батальон. Първият танков бой между Т-34 и М24 се състоял на 10 юли. Два Чафи били подбити, а Т34 нямали загуба, макар американците да имали преки попадения. На другия ден американците американците загубили още 3 машини, като отново показвайки пълна безпомощност. Подобно начало не могло да не деморализира американските танкисти. В края на юли рота А дефакто престанала да съществува, от 14 танка оцелели само два, като за това време те не успели да подбият нито един Т-34. През август в Корея били прехвърлени още две роти Чафи, на което командирите не се зарадвали, предвид пълната им безпомощност като противотанково средство. Първите чувствителни загуби Т-34 понесли, когато американците започнали да използват 3,5 дюймови супербазуки. За пръв път това оръжие било използвано в боевете при Теджон на 20 юли, когато с него унищожили 2 танка Т-34. Общо в боевете за Теджор танкистите от 105 бригада загубили 15 танка, 7 били подбити с базуки и 5 от авиацията. Сякаш след падането на Теджон войната ей сега ще завърши, но не се получило. Танковите части-основната удърна сила на Ки Ир Сен имали минимални бойни загуби, няколко от мини, няколко от базуки, други от авиацията, всичко безвъзвратни загуби не повече от 20-25 Т-34-85. Въпреки това в началото на август в състава на 105 бригада останали всичко около 40 боеспособни Т-34-85, останалите били разхвърляни по цели боен път от 38 ия паралел до Теджон поради аварии и недостиг на резервни части. На това пречела и практически господстващата американска авиация. Американските летци не преуспели в унищожаването на танкове, но затова успешно пречели на подвоза на гориво и резервни части, а и северняшките тилови служби не работели особено добре. Мощен заключителен танков удар не се получил. На 13 август при атаката на град Тегу 105 бригада загубила около 20 Т-34-85, половината които били боеспособни. Останалите машини били разпределени между пехотните части и взели участие при безплодните опити за пробиване на отбраната при Пусанския плацдарм. На 17 август Т-34 за пръв път срещнали достоен противник-танковете М26 Пършинг от 1ва бронирана бригада на морската пехота. Екипажите на Т-34 приели Пършингите за добре известните им Чафи и самоуверено влезли в бой, за което си и платили, 3 танка били подбити от 90 мм оръдия на М26. От този момент хода на танковите боеве се променил коренно. Работата даже не била толкова в появата на достоен противник, колкото в промяната на стратегическата ситуация. Северняците били обучени да водят настъпателни действия при маневрена война, а сега се налагало да водят позиционна борба с подготвена отбрана и да я прегризват малко по малко. Налагало се също да влизат в единоборства с достоен противник, при което станало явно превъзходството на американските танкисти. През септември по периметъра на плацдарма се установило равновесие, американците имали леко преимущество в жива сила, а съотношението в танкове било около 1 към 1 (около 40 танка имали американците и приблизително толкова и северняците). Северняците не можели да пробият американската отбрана, а американците смятали, че масиран удър ще доведе до неприемливи загуби. Стоварването на морски десант при Инчхон позволил на американците да излязат от стратегическата безизходица. От Инчхон се откривал пряк и кратък път към Сеул. В района на столицата имало всичко 16 Т-34 от 42 механизиран полк, с необстреляни и слабо обучени екипажи и около 10-15 танка от 105 бригада. В боевете на 16-20 септември били унищожени практически всички Т-34. Показателно е, обаче, че те били унищожени не толкова от Пършингите и Шърманите които имали американците, а от базуки. Събитията в корейската война се завъртяли на 360 градуса. Ако по рано северняците стремително се придвижвали мачкайки всичко на своя път, то сега това направили американците. Започвайки с август 1950 количественото превъзходство преминало на американска страна. В края на 1950 те имали 1326 танка от които 138 Чафи, 679 М4А3Е8 Шерман, 309 М26 Пършинг, и 200 М46 Патън. Северняците имали всичко около 300 Т-34-85. По нататъшния ход на корейската война е известен към октомври американците стигнали до китайско-корейската граница, където във войната се намесили китайски войски, които изтласкали американците до 38 ия паралел. Мао Цзе Дун помолил Сталин да му помогне не само с техника, но и с регулярни части от съветската армия и особено с танкови части. Сталин не стигнал дотам, но предал на китайците лицензионното производство на Т-34-85. След тежки боеве през зимата на 1950-1951 към април 1951 линията на фронта се стабилизирала, и макар войната да продължила до края на 1953 танковите боеве отишли в миналото. Според американски данни за цялата война имало 119 танкови боя, като едва при 24 от тях участвали по повече от 3 танка от всяка страна. Това били именно и танковите дуели характерни за войната.

F-5 бил конструиран като лек палубен изстребител за ескортните самолетоносачи останали от ВСВ и които не могли да експлоатират по големите Крусейдъри. Обаче, когато самолета бил готов, вече било прието решение тези самолетоносачи да бъдат снети от въоражение. Така самолета останал напълно ненужен. Флота не искал машина с радиус едва 300 км, а ВВС искали или специализирани прехващачи за ПВО, или тежки изстребители-бомбардировачи носители на ядрено оръжие. Такава е била американската концепция преди Виетнамската война, в нея място за леки фронтови маневрени изтребители нямало място. А на европейците точно по това време им бил нужен именно лек фронтови изстребител за замяна на остаряващите сейбъри. Просто за европа основната заплаха не били съветските бомбардировачи с ядрено оръжие, а фронта който ще тръгне към ла манш. Не им трябвали и тежки изтребители носители на ядрено оръжие, което те нямали. Те искали лек свръхзвуков самолет способен да води маневрен бой и да хвърля обикновенни бомби. При това 1 Работата по земни цели била даже по важна от въздушния бой. Това било продиктувано от използването на авиацията в западните разбирания. За тях авиационната поддръжка била жизнено важна "танкове с танкове не воюват". И поради това било задължително фронтовия изстребител да е и изстребител-бомбардировач. Такава била стратегията им още от ВСВ. Поради това F-5 бил повече ударен, отколкото изстребителен. А в СССР било обратно, там имало ясно разделяне между изстребители и штурмовици. Руските изстребители следвало да завоюват превъзходство във въздуха и с нищо друго да не се занимават, това също било опит и наследство от ВСВ. Поради това МиГ-21 бил практически чист прихващач. 2 Бортовата РЛС в края на 50 те била все още скъпа и капризна играчка, а необходимостта от нея на фронтови изстребител била съмнителна. Французите например веднага натъпкали своя Мираж с всичко възможно, защото смятали да го използват и за стратегически прехващач. В резултат на това той станал доста по скъп, капризен и сложен за обслужване отколкото F-5A и МиГ-21. Ето в такива условия се появил F-5. Той бил един от трите основни фронтови изстребителя второ поколение. Те били подобни. Около 10 тона МиГ-21 по лек (по малко гориво и оборудване), а Мираж по тежък (повече оборудване). Боен радиус 300-800 км в зависимост от натоварването. F-5A бил с най слабо БРЕО, като въобще нямал РЛС, но бил и по евтин и прост в обслужването. Той не можел да развива 2М, нито ставал за прехващач, но на околозвукови скорости бил най маневрения. След 10 години, в края на 60 те (Виетнамската война), американците "изведнъж" осъзнали, че им трябва лек маневрен изстребител. САЩ решили да изчакат бъдещия F-16, но европейците и други страни не желаели да чакат. Тогава снабдили F-5 с РЛС, по мощен двигател, подобрили крилото, така се появил забележителния F-5E Тигър ІІ, който в близък маневрен бой бил истински убиец на "напълнелия" МиГ-21 и появилите се междувременно самолети от трето поколение МиГ-23 и Мираж Ф1. Разбира се, самолетите от трето поколение можели да водят далечен ракетен бой, но това не било решаващо преимущество и въобще третото поколение и у французите, и у руснаците не се получило успешно. Прочее и у американците също-в опитите си да построят на една база както ударен самолет, така и изстребител те се провалили, F-111 бил нелош бомбардировач, но отвратителен изстребител, който така и не пуснали в производство. А вече през 80 те, когато на базата на F-5E бил изработен F-20, който претендирал на 4 то поколение вече не се получило, всички искали новия F-16. В четвъртото поколение (разработка през 70 те, в масово производство през 80 те) вече нямало как да се произведе лек изтребител в рамките на 10-15 тона. 17-18 тонните F-16 и МиГ-29, това са леките изстребители на четвъртото поколение. При това F-16 е по скоро удърен, отколкото изстребител, а МиГ-29 прехващач с малък радиус на действие. Същата ситуация която била и по рано с F-5A и МиГ-21 от ранните серии. В края на 80 те било подменено оборудването (поколение 4+ МиГ-29М и F-16 блок 52), получил се многоцелеви изстребител но вече с тегло 20-22 тона. Обърнете внимание, в края на 80 те от лекия изстребител се изисквало да води маневрен бой, плюс това което можел през 60 те тежкия F-4 Фантом (многофункционалност, 800 км радиус, 5 тона товар), да това било постигнато но в килограмите на Фантома. А за 10 тона италианците и бразилците на базата на 4 поколение през 90 те успяха да построят штурмовика АМХ. Радиодалекомер в носа, сайдуиндъри, 3,5 тона натоварване, 500 км радиус. Ето ви почти дословна реплика на МиГ-21 Ф13 от 90 те, само където не развива свръхзвукова скорост. Масата по принцип е интегрален показател-колкото повече тежи самолета, толкова повече и умее. В петото поколение на леките изстребители вече се изисква радиуса на тежкия F-15 (1300 км) и крайсерска свръхзвукова скорост. Получили се Рафал и Еврофайтър. Това е първото поколение при което имаме нарастнали възможности с съвсем малко нарастване на теглото (до 24 тона). Шведите обаче успели да построят изстребителя Грипен от 5 поколение с тегло 14 тона. Той струва 50-60 милиона долара, срещу 80 милиона за Еврофайтър и Рафал. При това Грипена няма свръхзвукова крайсерска скорост, радиуса е едва 800 км и натоварването е по малко.

Арабите побеждават Византия, не защото са силни, а защото Византия е слаба. В този смисъл, едва ли ромеите биха се справили толкова бързо и безапелационно с лангобардите и славяните. Иран навярно би се възстановил като мощна сила достатъчно бързо. Колкото до България, както се знае, балканите са разорени напълно и лишени от население. Да, византийската реконкиста върви добре, НО, само в области близки до центровете, в Елада, ромеите така и не сколасват за Македония, Сърбия или Мизия. Дори и да приемем, че военно успеят да победят славяните твърде скоро, биха се сдобили с огромно число славянски поданници, които трябва да интегрират. В този смисъл българите все едно щяха да бъдат поселени в Мизия като федерати. Може би, дори щяхме да си имаме и държава. Работата е там, че именно България спира хазарите, тоест имало е за какво да ни ползват. В РИ ромеите имат добри отношения с хазарите, но това е, защото помежду им стои България. Ако имаха пряка граница, едва ли отношенията щяха да бъдат толкова приятелски. Така става примерно с аварите. Няма съмнение, че Византия би натискала папата, който естествено би се обърнал за помощ към франкския крал. В италия щеше да бушува една доста кървава франко-византийска война. И тъй, към година 700 имаме Византия, разкъсвана от монофизити и правословни, със силни сепаратистични тенденции в Сирия и Египет. Възраждаща се Персия и покорени балкани в които живеят федератските Славинии, и федератската България, противостояща на хазарите стигащи чак до дунава. Границата е със слаби славянски племена в далмация и отслабващия аварски хаганат. Разривът между православни и католици би се състоял значително по рано поради директния сблъсък между франки и ромеи в Италия. Почти съм уверен, че маджари и печенеги значително по рано биха си пробили път към панония и мизия, може би още в края на 8 век. По това време там агонизира аварския каганат. В РИ франките не се и опитват да го завладеят, но в алтернативката на юг минава византийската граница. Може би ромеите вече отново биха започнали да имат проблеми с възраждащата се Персия и с монофизитите в Египет.

Първо, по онова време рисунките са лукс, а цветните рисунки са вдигали цената неимоверно. Нека така да го кажа, рисунките обикновенно са изгъзица за богатите читатели които могат да си платят. Ако приемем, че става въпрос за билколечение, и рисунките поясняват текста, то защо в книгата има несъществуващи растения? Нито един професионалист, който акуратно си пише рецепти и дози с шифър не би си позволил да си рисува небивалици и фантастики.

Ако си добър знахар или билкар няма да рисуваш картинки на несъществуващи растения.

Варлорде, това да си добър билкар, или добър ... какъвто и да било, не те прави добър художник. Точно защото ботаническата част е явно измислена, си мисля, че е за заблуда. Автора очеизвадно се е правел на интересен, карайки читателите да мислят, че той владее недостижими за тях знания за непознати на тях растения. И въобще, така ли се крият знания? С огромни подробни и добре оцветени рисунки. Та и да не се усетят хората четейки текста, да видят картинките. Ако съм билкар и си пазя тайните, последното което ще нарисувам е растенията които ползвам.

Да се пише може и на стара хартия, но мастилото ще е свежо нанесено, дори съставът му да е тогавъшен. Поне така си мисля. Друго не мога да си обясня. Някакъв човек знае нещо. Което иска да скрие. И си измисля собствен език, на който записва това знание. Обаче кой ще го чете? Само той? Ако е някаква "производствена тайна"-да кажем, че една четвърт от книгата е истинска, останалото глупости за заблуда, то тези знания следва да се споделят. Какъв е смисълът от книга, която криеш, а същевременно я разказваш на тоя и оня заети в производствения процес. Значи, не се бои собственика на книгата да разказва съдържанието и, но се бои да не попадне в чужди ръце.

Отново се почва предположение, върху което се прави още едно предположение, върху което друго... Първо, не е ясно как е възникнал живота, дали е създаден на земята, или е привнесен от метеорити. Ако приемем, че е възникнал на земята, то имаме негово повторение на Марс... обаче. Уикипедията, така да го кажем "официалното мнение" казва. http://bg.wikipedia.org/wiki/Произход_на_живота Нямаме доказателства как е възникнал живота. Само теории, които за момента не са доказани. Ако се докаже, че на Марс е имало живот е нещо съвсем друго. Край! Финита ла комедия. НО (винаги има но) В момента се доказва единствено, че на Марс е имало същата супа която я има и в земните океани. Обаче, както вече казах-за момента изобщо не е доказано, че от тая супа се е пръкнал живот. Най интересното е, че дори на Марс да открият живот цирка ще продължи, защото живота на Марс може също да е възникнал в океана, и също да е привнесен от метеорити. Имам усещането, че някой учени много силно искат да докажат, че Бог няма, религията е опиум за народа и прочее. Засега те побеждават, но едно от нещата които не могат да докажат е как е възникнал живота. Много им се иска, да докажат, че това е съвсем случайно, и един от гираните от който носят вода е Марс. Все си мисля, че това е отново политическа поръчка, която има малко общо с науката. Поръчка на либералните кръгове, чиито най общи послания за абсолютна и тотална свобода във всяко едно отношение. И платените от тях учени са се юрнали да доказват че Бог няма, живота е възникнал случайно, всичко е от днес за утре и като така-всеки има абсолютна свобода, без каквито и да било задръжки.

Ято я трансмисията поставена в танка.

В японския флот. Ей сега почвам превода, само да науча първо японски).