Frujin Assen

Тук съм съгласен с Атом, във всяко общество освен буржуазия, средна класа и пролетариат има още и маргинали.

Невски, сред всяко едно общество собствениците на фирми, и въобще успелите и богатите хора са малцинство. Въпроса е, че в нормалните страни има една широка средна класа, която е буфер между малцината богати и огромното мнозинство бедни. Африканския и латиноамериканския икономически модел имат една съвсем малобройна прослойка свръх богати, и едно огромно мнозинство от свръх бедни. Пита се в задачата- Къде сме ние? Африка или Европа?

Италиански документален филм от 1972 за традиционния живот в Африка. За съжаление италиански не знам, но това което се вижда е достатъчно.

Да, ама не, населението на България трябва да го смяташ в началото на 50 те, когато започва ккооперирането. По памет, тогава населението е било около 6 милиона. Днес е 7 милиона.

Тъй, като селско чадо, да ви кажа какво става. Земята се връща на наследниците. Те живеят в градовете и не желаят да я работят. Поради това или я дават в кооперация и вземат рента (брашно, олио и прочее), или я продават. Земята така или иначе се уедрява. След няколко години този процес ще приключи.

30 години са ужасяващо дълго време. Така че, за момента не се вижда виденова зима, но това не значи, че следва да се изключи напълно. Еньо каза нещо свръх важно, което аз бих го изрекъл така. Броя на маргиналите в България расте, все повече стават хората които не са част от системата, прекалено бедни за да мислят за пенсиониране, прекалено невежи и лошо образовани за да си правят сметки за години напред. Отделно, броя на неинтегрираните роми (защото има и интегрирани роми) продължава да расте. Вместо да расте броя на ромите които получават заплати и плащат осигуровки (интегрирани), нараства броя на неинтегрираните-хора без образование, които не желаят а и не могат да работят, хора които преживяват с работа къде да е, кражби, проституция-и не на последно място социални помощи. Тези маргинали (от всякакви етнически групи) са извън борда на икономиката, но държавата не може да ги остави да умрат от глад, защото иначе ще има гладни бунтове по африкански образец. В този смисъл, ситуацията с пенсионирането само ще се влошава, и не се знае докъде. Като се вземе предвид и корупцията, всякакви прикъзки за реформи са излишни.

А кога, и дали въобще България ще влиза в еврозоната?

Това което се предлага е нов задължителен данък, чиито средства да отидат в ръцете на "наши" момчета. Всякакви реформи са безпредметни, докато икономиката се управлява по извъникономически принципи. Основния икономически модел у нас е не капиталистически, а разбойнически. Източване на държавата (редовни скандали за продадени безумно евтино парцели), данъчни чадъри, източване на ДДС, огромен брой регулации, които обаче изчезват като с магическа пръчка за "наши" хора, корупция... докато това продължава, всички реформи са преливане от пусто в празно.

Сега чета една книга за партизанското движение. В нея надълго и нашироко се разказва кой кога как и защо се е бил с фашистите. Като цяло, разказът е накъсан, без начало, среда и край, без видима нишка, просто нахвърляни събития, факти и твърдения без никаква връзка помежду си. Липсват каквито и да било числа. Единствените които намерих са че от началото на борбата до пролетта на 1943 са организирани 23 стачки с 5000 участници, а от пролетта на 43 до пролетта на 44 44 стачки с 16 000 участници. В книгата са споменати много отряди, чети и бригади, но никъде не се посочва броя им. Ето и една свръх важна книга Звезди във вековете. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5 Забелязва се бягане от числата, общи прикъзки неподкрепени с факти и насичане на разказа. Телеграмата на Георги Димитров е май единствения достоверен исторически извор от периода който заслужава внимание. И така, към март 1944 БКП има на разположение 2400 бойци, което не е никак малко.

Нов комунизъм ли ще строим? А ако след 40 години тия пари бъдат (а те ще бъдат) изядени от инфлацията? Работодателя поставя условие още при постъпване на работа, или идваш при мен без осигуровки с заплата на ръка, или въобще не идваш. И е ясно, че много хора ще предпочетат врабче в ръката, а не лястовица в небето. .Пресен пример е Иво Прокопиев, който източи един такъв фонд. В днешното напрегнато време, когато хората са затънали в заеми, вероятността да отделят нещо доброволно настрани и при това редовно е по малка от нулата. Интересно, ако тези частни пенсионни фондове станат задължителни, колко ли хора ще се навият да плащат и там (по скоро ще се възприеме като нов данък) и кой ще управлява тези пари, готов съм да се обзаложа, че пак ще са "наши" момчета.

Естествено, че не е бил осъзнат. Но е едно както е станало в Зелениково да дойдат и да им кажат "Вие трябва да встъпите в ТКЗС", друго е, те сами да достигнат до този извод. Ако земята не беше насилствено уедрена, резултата най вероятно щеше да е отново оттегляне на населението по градовете след строителството на заводите. Изкупуване на земята от държавата и отново ТКЗС, но този път не насилствено, а доброволно. Тоест, резултата щеше да е подобен, но без горяни, насилие и прочее.

Може да изглежда шизофренично, но и двамата сте прави. На запад днес също няма селско население. Само че, там земята беше изкупена доброволно и селяните се отказваша от земята си не след побои, а след икономически сметки. Ангеле, парцелирани са по малко защото така трябва. Защото като имаш 100 декъра на едно място, и падне град какво правим? А като са разделени ще унищожи 5, останалите 95 ще си останат. Да не говорим, че ти искаш моно културност-семейство Иванови-100 декъра пшеница, семейство Петрови 100 декъра бостан. Обаче в реалността хората искат и малко пшеница, и малко лозе, и малко рози (гюл) и малко бостан... В селото на майка ми Иван Вазово казват така "Земята гладен няма да те остави, но няма и да забогатееш".

Сега ще се самоцитирам). http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16505&page=1 Вижте страница 85 от книгата. Напомням, книгата е издадена през 1972 и борави с данни от 1970. И така 1970 Португалия 9,5 миона души, Мозамбик 7 милиона души, Ангола 5,5 милиона души. Разгръщаме википедията и гледаме португалоезичната секция (може да не знам португалски, ама все ще се ориентирам къде е записано населението). Португалия 10,5 милиона Мозамбик 24 милиона Ангола 21 милиона Забележка, през 1970 в Мозамбик и Ангола е имало малобройно португалско население, а в Португалия не е имало африканско, през 2014 в Ангола и Мозамбик европейци няма, но в Портигалия живеят доста африканци. http://pt.wikipedia.org/wiki/Portugal http://en.wikipedia.org/wiki/Mozambique http://pt.wikipedia.org/wiki/Angola

Николай Стариков-Как предаваха СССР.

Да оставим Сирия настрана. Ситуацията е пределно ясна, в моето семейство това още се помни, става въпрос за най нормални хора. Колкото до радио Горянин, по това време в селата няма частни радиоапарати. Имали са нещо, на което са му викали "Лопка"-думата идва от думата "лопча" говоря дълго без да спирам. Това е било радио Пловдив, по което са говорили и от общината. Първите нормални радоапарати, така наречените "пионерки" започват да се появяват чак в средата на 50 и то са били малко. Хората в село дори не са знаели къде е тая америка, та камо ли, някой да ги пококуросва. А е крито от народа, защото вторите партизани (в нашия край "горяни" е практически непознато) са били същия тоя "трудов народ" на който се опират комунистите против буржуазията. Ако прочетете комунистическа литература от междувоенния период, ще видите, че там политическото разделение върви така. От една страна е БКП зад която стои народа, и по специално трудовия народ, но понеже това са много хора, властта пречи, а и много са неосъзнатите, то Партията се явява ударния отряд който произлиза от народа и работи за народа чувствайки поддръжката му. От другата страна на барикадата е властта и буржуазните партии. Тяхната власт се поддържа от властта, буржуазията и заблудени хора от народа (но малцина). Те чрез насилие охраняват властта си, защото, ако има истинско народовластие, то 90% от хората (трудовия народ) ще гласува БКП да дойде на власт. Поради това още от 1923 си имаме и фашизъм, защото освен чрез жестокото фашистко насилие буржуазията няма как по друг начин да запази властта си. Проблема на тази постановка е на село, където, за разлика от Русия реално кулаци няма. Ако в България имаше поне малко кулаци, горянското движение щеше да се обяви за кулашка фашистка съпротива. Но в България кулаци няма. Е кои тогава са горяните? Обикновенни трудови хора-тъпо нали.

Отговарям веднага-Франсиско Франко.

Невски, това че някой мрази някого, не значи, че може да направи каквото и да било. А Румъния падна, не защото народа свали Чаушеско, а защото Горбачов капитулира. Виж какво стана в Чехия, в Унгария, в Полша... няма кой да остави народа да решава...

Невски, ти си сериозен човек, наистина ли смяташ, че от избора на хората зависи нещо? Има твърде много начини да се манипулират избирателите (създаване на кухи партии, избори между партии които са контролирани от една и съща олигархия), а колкото до размириците-трудно, не се сещам в Куба, северна корея или други диктаторски режими народа със своите действия да е предизвикал решително изменение на ситуацията. .

Бития бит е банална фраза. Що си мислите, че на властта и дреме какво е моложението на обикновенните хора?

При нас в средна гора е имало голям отряд който се е наричал по името на селото-Зелениковски. Наричали са ги втори партизани. Баща ми е учил в един клас с децата на вторите партизани, а и ги знае лично, понеже имало хора от село които са били по това време в балкана. Имало е няколко убийства в село на комунистически активисти, та са вардили селото. Дядо ми е разказвал, как милицията ги е карала въоражени с брадви да обикалят през нощтта в селото да го пазят от горяни. Селяните са били много уплашени, защото горяните са били въоражени, а патрулите не. КГ, не си прав, полицията няма как да има пълни данни колко са партизаните. Може само да предполага, въз основа на агентурни данни и наблюдения на активността. Но това са субективни данни-приблизително, около, от до-но никой не може да гарантира, че данните им са верни. Винаги може да се допусне грешка, но тя ще е все пак сравнително малка, няма как в доклада да пише 5000, а те да 50 000, може да са 3000, или 7000 но в никакъв случай 50 000. Числата които използвах са условни.

Глостъре, от твоя линк. Колкото до Мали, във връзка с войната наскоро там, бях чел-лошото е че не пазя линк и не помня точно, така че, може и да бъркам много. Но доколкото си спомням беше нещо от рода, че черните малийци са наследници на робите, а туарегите на арабите. Поради това французите като отишли там фаворизирали черните, които имало защо да мразят околните араби, и така черните малийци станали опора на френската колониална власт в района. Стария принцип разделяй и владей, само където още преди това черните малийци са ненавиждали своите арабски господари. В този смисъл си павя заключението, че средновековно Мали се съотнася с днешно Мали, дотолкова доколкото Римската империя се съотнася със съвременна България. Арабите в субсахарска африка са толкова местни, колкото и турците са местни в България. Те и европейците са били малко, което не им е попречило да вземат властта и да извършат куп поразий. Като говорите, как белите колонизатори разрушили африканските държави в субсахарска африка трябва да се допълва 1 Макар и на територията на африка тези държави са с чужд на африка етнически елит и цивилизационен код 2 Местни черни африканци в тези държави са били със статута на животни 3 Местните африканци по скоро са приветствали разрушаването на тези държави Съвременни отгласи от едно древно минало Официално, робството е премахнато в Мавритания през 2007 г., но военната хунта, която дойде с помощта на французите на власт през 2008 г., де факто отмени съдебното преследване на робовладелците. Роби в Мавритания са 20% от населението (600 хил. от 3-милионното население). Роби са предимно негрите, а техни собственици - берберите. Робството там съществува от поне 800 години, като в основата му стои исляма. Пазар на роби 13 век На робите заради тяхната “нечиста тъмна кожа” е забрането на докосват Корана, да се молят в джамия и да ходят на училище. “Това е все едно да имаш овце или кози. Ако една жена е роб, нейните деца също са роби,” казва Бубакар Масуд. Маврите все още държат "Харатинес" (кастата на робите), потомците на отвлечените преди столетия роби от централна Африка. Понякога дори роби се продават в арабските страни от Персийския залив. За бягство робите са пребивани до смърт или заравяни живи в мравуняци. На робите не е разрешено да се женят без съгласие на робовладелеца, а децата са собственост като родителите си, продават се или подаряват според прищявките на берберина. Робството официално е премахвано на 3 пъти – В 1881, 1905 г. и 2007 г. Парламентът на Мавритания прие закон в 2007 г., който предвижда затвор до 10 години за притежаване на роби и използване на робски труд. Нищо обаче не излезе от това: "белите мавританци" - елита на страната на от бербери, съставлява 30% от населението и е спирачка всички тези закони да останат само пожелателни. Сиди Мохамед Улд Шейх Абдалахи - демократ-либерал-робовладелец Последният път, когато със закон е премахнато робството на власт е "либерален" президентът - Сиди Мохамед Улд Шейх Абдалахи. Учил във Франция, работил в няколко международни фондове и избран в собствената си страна от аналог на руската партия "Единна Русия" - "Военен съвет за справедливост и демокрация" - която партия се състои най-вече само на държавни служители, правоприлагащи органи и робовладелци. Основната точка на партийната програма е да се намалят данъците върху бизнеса и собствениците на роби, както и намаляване на бюджетния дефицит чрез намаляване на заплатите в държавния сектор. Либерализъм по мавритански значи бързо отслабване на страната. Тук - таме има бунтове на роби с изискванията за човешки права. Бурна дейност почва да развита и "Ал-Кайда" чиято цел е да убие всички чужденци в страната. Mестните екстремисти - представителите на Ал-Кайда. Тук са арестувани Френски източници казват че Шейх Абдулахи и неговият Либералната партия са плод на усилията на американците, които се опитват за последните 10 години, за да засили влиянието си в бившите френски колонии. В отговор французите бързо организират военен преврат в 2008 г. и слагат на трона генерал Азиз, по-склонен да защити френските интереси. Генерал Азиз А в Мавритания има желязо, медна руда и злато. Износа на желязо допринася за близо 50% от приходите на Мавритания. Има и откритите през 2001 година нефтени и газови полета Чинкуети и Тиоф. Само на 80 километра от брега на океана, което прави евтин транспорта на газ и петрол, а проучванията показват 1 милиард барела доказани запаси. В началото на 2008 г. започна промишлената експлоатация, която е 75 000 барела дневно. Азиз са реши да съживи и "добрите стари традиции" и отново позволи робството. В допълнение Азиз съживи "образователните органи да работят с млади хора" тоест, борба срещу екстремизма в страната представен от ислямисти. Както бе споменато по-горе, роби в Мавритания е около 20% от населението - около 600 хиляди души. Естествено, те нямат лични, икономически и политически права. Техните родени деца също автоматично стават собственост на робовладелците. Негрите са около 40% от населението, и робовладелците основно берберите 30% от населението и има около 30% от смесено население. Робини Един от източниците за набиране на роби това е когато черни родители продават децата си. Цената на един непълнолетен, роб е около 500 долара - е огромно по стандартите на Мавритания. Това са парите, приблизително от 8-месечната средна заплата в страната. Цената на 18-20-годишни роби, обучени да тъкат, или с някакъв занаят е вече доста скъпа и може да стигне до 2,500 долара. Общата капитализация на робите в Мавритания, по груба моя сметка е около половин и един милиард, а може и повече. Бр-р-р-р! Мавритански бизнес и икономика. Общата стойност на тази група роби може да стигне и 100 000 долара Създателите на идеологията на "Свобода! Равенство! Братство!"- французите са в деликатна ситуация в Мавритания. Роби работят в мините, собственост на френски компании. Роби обслужват и френски войници (наричани във Франция срамежливо “военни съветници", общо около 700 души), който държат на щиковете си властта на местната хунта. Френски съветници от Чуждестранния легион в Мавритания През януари и февруари 2011 г. в столицата Нуакшот, местни младежи излязоха на улиците с искане за премахване на робството в страната. За потушаване на бунта бяха ползвани и марокански войски. Робството е толкова дълбоко проникнало в Мавритания, че дори расовите признаци по които се е появило (бели бербери и черни роби) вече почти ги няма. В момента има бели роби, има черни робовладелци има и бивши роби които вече имат свои роби. Освен в Мавритания много роби има и в Судан, където гражданската война доставяше жени момичета и деца християни за харемите на арабите от севера и работна сила за робовладелците. В Кувейт пък скоро една политичка от местния им парламент, жена при това, предложи пленените руски момичета и жени от войната в Чечня да се продават като секс робини на арабските мъже от емирствата. В Нигер робството бе отменено официално в 1995 г. в страната е има между 45 000 - 900 000 хиляди души в робство. Правителството отрича в Нигер да има робство. По нейни данни, основни посредници в търговията с роби са вождовете на туарегските племенни групировки. Голяма част от тях са т. нар. садако - жени, използвани като сексуални робини. На 20 декември 2010 например, Интерпол освободи в Габон 140 деца роби, някои най-много на шест години. Роботърговците отвличали или купували децата от родителите им в съседни държави, после ги откарвали в столицата на Габон Либървил. Робство има още в Сомалия и Ангола. През родезийската война например и войната в Намибия дори прочутите партизани от СУАПО активно експлоатираха роби. http://borsi.blog.bg/novini/2011/07/06/mavritaniia-poslednata-robovladelska-dyrjava.778060 Още един линк http://www.monitor.bg/article?id=115371 То всъщност се ражда доста преди така наречената "атлантическа търговия с роби" и получава името "транс-сахарско". Датира от седми век и е дело на арабите, които носят по тези земи исляма и принуждават поробените да го приемат. Историята на държавата започва още 200 години преди новата ера, когато идват берберски племена от Северна Африка, за да търсят пасища за стадата си. По времето на Римската империя по тези земи започва оживена търговия, а през седми век населението насилствено е ислямизирано. Тогава знатните Алморавиди създават своята държава и завоюват съседна Гана. Тоест, арабските пришълци разрушават една местна държава, на местните черни африканци През следващите 8-10 века се появяват и други племена ­ като хасан, които се смесват с местните. Така се ражда днешният микс, в който десетилетия помежду си воюват белите и черни арабо-бербери ­ маурите, различните от тях сонинке, волоф, бамбарас, а днес държавата е и един културен контраст между араби и африканци. Така през столетията племената и техните вождове доминират и определят местната политика много повече от идеологиите и доктрините и тяхната сила зависи от способността им да овладеят природните дадености. И това днес !!! А я си представете през по ранните векове какво е било.

Ами то и в България основното население е било българско, а не османско. И при нас е имало значителен брой помаци и Мехмед син на Велко който заема висок пост. И при нас българите говорят с много турски думи, обличат се подобно на турците, ядът техните манджи, поздравяват турците с курбана, а те поздравяват християните с великден... има синтез на цивилизациите. Но в същотото време и едните и другите се ненавиждат и само чакат сгоден случай да изколят друговерците. Например баташкото клане е извършено от местни, а не от турската армия, а село Тамръш е разорено от българското население, а не от армията. А в Африка е още по лошо, там арабите осъществяват едно жестоко робство, ама истинско, в античния смисъл на думата. И ако турците смятат българите за втора категория хора, то арабите считат негрите за животни. Все едно, да кажеш, че когато руснаците са дошли в България те са унищожили българската държава. В интерес на истината нямам си понятие (трябва да се чете) как негрите (не арабите) са посрещали колонизаторите. Имам усещането, че с най огромно удоволствие са клали арабите и са посрещали европейците като освободители. Може и да не съм прав, трябва да се чете.

Разликата между християнството в Европа, и исляма в субсахарска разлика е огромна. В Европа навлиза една религия в една мощна империя като римската, и нямаме придвижване на население от палестина към европа. В африка имаме групи араби, които преминават сахара, унищожават местните негърски държави и си построяват свои държави. При това се държат с местните негри като с животни. Арабите са относителни към негрите, така както турците към българите при турското робство. Изкарвайки негрите и арабите равнозначи, все едно изкарвате българското население в османската империя ранозначно на империята. Все едно твърдите, че България през тия 5 века се е простирала на 3 континента, а достиженията на османците всъщност са български. Историята на Тимбукту не е история на черното африканско население, а на арабските преселници, които превръщат местните негри в роби и се отнасят с тях изключително жестоко.

Станиш Бонев не измисля нищо. Той следва така наречените "Косигински реформи".

Прочее последни римлянино, и твоите са делили света на римляни и варвари, като варварите също не са били равностойни на римляните.