Frujin Assen

Ти внимавай Невски като говориш такива работи щото...

Комунистите му намериха цаката, произвежда се на границата на нужното, но винаги по малко. Значи, аз може да не разбирам много. Но ако държавата контролира работната заплата, суровините и пазара практически няма как държавното предприятие да е на загуба. Разбира се, стоката няма да е най качествената и ще има перманентен, макар и неголям дефицит. Проблема ще идва, когато нещо (стоки суровини) трябва да се внася от чужбина за валута. Навремето комунистите мъчеха да създадат две икономики. Една дирижирана за вътрешния пазар и още една която е на пазарен принцип за износ. За частния монопол не си прав. Както ти сам каза, частника винаги се стреми да максимизира печалбата си. Ако е монополист ще надува цените докато може, че и отвъд, а държавния монополист може да бъде регулиран административно.

Мисля в форума някъде бях чел за финансите в някакъв тихоокеански остров. Първата виртуална валута, електронни пари и прочее са ги измислили те. Значи, на острова намират едни големи каменни кръгове, които си стоят по баирите и се чудели европейците какво са. Месните им обяснили-пари. Идеята е била, че всеки кръг отговаря на нещо. Риби, къщи, там всичко. Когато се увеличи богатството на острова, правят нови кръгове, когато намалее, престават да ползват част от наличните. Това е според мен разковничето. Парите трябва да съответстват на богатството на една страна, а не да се печатат по усмотрение и да се девалвират като станат много.

Невски. Четох нещо много интересно. Там се обясняваше, как икономиката има географско разположение. Едрия капитал изнася производството в Индонезия, където ползва евтина работна ръка и почти не плаща данъци. В Англия остава само администрацията на компанията. Резултата е деиндустриализация на страната и много безработни. Този тип икономика обслужва големите компании, защото им дава възможност да се разкрачат. Те произвеждат евтина стока в Индонезия, не плащат почти нищо на работниците или държавата, продават скъпо продукцията в Англия и имат голяма печалба. Е, налага се да плащат социални на безработните в Англия, но това е по добре, отколкото да имат производства там. Доколкото разбирам твоята идея е, да се превърне Англия в страна от третия свят, където големите компании плащат малки данъци, а заплатите са ниски, за да имат стимул големите компании да не деикономизират съвсем Англия. Антоне, в настоящия случай твоята идея за държавно производство е грешна и няма как да проработи. Частния бизнес ползвайки индонезийски труд, или незаконни емигранти плаща минимални заплати и се отнася с работниците като с роби. Това понижава себестойността на произведеното и дава възможност за много по ниски цени. Държавните производства поддържащи по големи заплати, добри условия на труд и социални разходи моментално стават губещи.

Петима души загинаха при избухналите сблъсъци между поддръжници и противници на сваления от армията президент на Египет Мохамед Морси, и полицията. Най-ожесточените сблъсъци се водят в град Марса Матрух в западната част на станата и в столицата Кайро. Съобщава се за най-малко петима убити – един в Кайро и четирима в Марса Матрудх. Милиони египтяни из цялата страна излязоха на улиците, за да приветстват изявлението на командващия въоръжените сили на страната за свалянето на Морси. В Асуан в южната част на страната разярени поддръжници на „Братя мюсюлмани“ са започнали погроми и чупят автомобили. Престрелка между поддръжници и противници на ислямистите е имало в град Ел Фаюм. В Ел Мине е направен опит за нападение срещу щабквартирата на разузнаването. МВР на Египет съобщи за задържането на 35 собственици на религиозни телевизионни канали, издирват се други 30 представители на ръководството на „Братя мюсюлмани“. Междувременно салафитската партия „Ан Нур“ подкрепи мерките на армията за преодоляване на политическата криза в страната, съобщава агенция Ройтерс. „Заехме тази позиция и подкрепихме мерките, за да спрем кръвопролитията в страната“, каза генералният секретар на партията Галял Мура. На изборите за парламент през 2012 г. „Ан Нур“ получи над 20% от гласовете.

Главнокомандващият въоръжените сили на Египет Абдел Фатах ал Сиси отстрани президента на страната Мохамед Мурси и обяви назначаването на председателя на Върховния съд за временен министър-председател, предаде АФП. Абдел Фатах ал Сиси отмени също конституция, която е съставена от ислямисти, и назначи предсрочни президентски избори.

Ти внимавай Йончев, щото... от същия автор Същия автор в нАучен спор, доказва своята правота с железни (в буквалния смисъл) аргументи. Между другото, този гений на историческата наука в момента е в затвора, където се лекува. Лошото е, че в интернет продължават да излизат негови творби. Това значи, че за съжаление лечението не дава резултати, а той има достъп до интернет. http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=1269649

Оказа се, за мен неочаквано, че Кения е била занзибарска от 1740. Навярно все пак само крайбрежието. През 1880 германците купуват от Занзибар протектората над кенийското крайбрежие. През 1890 немците обменят кения на танганика и така Кения се оказва под британска власт. Споменава се, че британците срещнали съпротивата на вожда на Кикую /кикуите са най голямото племе в Кения/ Вайаки Ва Хинга. Обаче, през 1892 той бил отвлечен и убит. Имало ли е военни действия, за какво точно е бил спора? Засега търся информация. В уикипедията нещата са представени много неясно. Британците сключили съюз с масите и заплашвали кикую че ще ги използват срещу тях, ако те не капитулират, но кикую оказвали силна съпротива. Интересно в какво се е изразявала тази съпротива? Въпросния пич е вожд на някаква клонка Дагоретти, съпротивлявал се е на англичаните, през 1890 те опожаряват форт Лугард. Тоест, говорим за съпротива на един вожд от едно племе. За мен поне става въпрос за изолирана съпротива, която при това продължава малко. Голям проблем предизвикало строителството на угандийската жп линия, призвана да укрепи властта на Англия в Кения и Уганда. Строителството се извършвало от индийци които се държали лошо с местните жители. През 1895 500 нанди нападнали керван от 3000 индийски работници и ги избили, случая станал известен като клането при Кидонго. В 1900 избухнало въстание на племето Нанди под предводителството на своя вожд Койталеля Арапа Самоеи. То било потушено едва през 1905. Един интересен текст, който предавам дословно. Like many of indigenous cultures, several Kalenjin prophets foretold the coming of the white man. Among the Nandi, the prophesies of Mongo and Kimnyole are best examples. However, it was only Mongo who foretold the arrival of white people who possessed a great power, and warned against fighting against them. Kimnyole, before his assassination, only predicted that the confrontation would have a significant effect upon the peoples of Nandi. Flushed with the victories against the other tribes and Arabs, the Nandi warriors believed that they would succeed in protecting their homeland. This faith was substantiated in November 1883 when a European caravan under Joseph Thomson crossed Masailand into North Nandi. Thomson was part of a Royal Geographical Society expedition that numbered 100 men in a pioneer company. The confused and sketchy evidence of this expedition stopped the dispatch of European caravans from Mombasa from 1883 84. Evidently, Thomson had negotiated the west wall of the Kerio Valley and reached the top of the Elgeyo escarpment shortly after leaving Njemps on 16 November 1883. Thomson sent out scouts to prevent his caravan from being surprised as he continued forward five days without contacting any Nandi. However, the column must have been attacked by Masai seeking revenge for the cattle disease spread from European bovines in the area. This insignificant event attributed to a Nandi attack, actually broke the back of the Masai without any acknowledgement. Thomson returned to Naivasha in March 1884, and Nandi remained a blank spot on the European colonial maps. The next European to cross Nandi was James Hannington, the first Bishop of Eastern Equatorial Africa. Hannington was an experienced explorer and employed the aid of other explorers like Thomson and Jones. The caravan left Rabai in July 1885, and arrived in Kabras on October 3. He left soon after to enter Nandi, but never returned. Thinking that he was opening a road to salvation for the Buganda, he could not know that his christian goals were the cause of his murder. The Mwanga believed that such an establishment of contact would open the Buganda to an invasion from the east. Independently, Dr. Gustav Fischer entered North Nandi unobserved and passed through unmolested in March 1886. This was the first German expedition into Nandi and was so rushed that no notes were kept regarding the Nandi. The German Colonial Office also launched a powerful caravan led by Count Teleki and Hauptman Hohnel in 1887-88 that turned back before entering Nandi. Three small European caravans had entered Nandi, but the only solid information was gathered from the Masai who Hannington related regarded the Nandi tribes "to be the most difficult to deal with from its fighting powers." Seven years passed before the next Church Missionary Society (CMS) caravan crossed Nandi. Part of the reason that the Nandi were ignored during this period was that Emin Pasha and Stanley had to be retrieved and that used up the military, porters, and supply available in the area. Another part of the reason was that the British sphere of influence beyond the land of the Masai was being attempted. The Imperial British East Africa Company (IBEA) launched a 535 man caravan led by F. J. Jackson into the unexplored area on August 6, 1889. The Sotik were friendly at first, but later attacked the caravan. The Sotik were defeated losing 40 warriors and forfeiting 170 head of cattle and 2000 sheep and goats. Jackson then continued to Mumias on November 7, 1889. Refusing to help the Mumia against the Ugenya, Jackson continued to Turkana to collect ivory to defray the cost of the expedition. When the Jackson expedition reached the land of the Sebei it became acquainted with the Nandi. The expedition happened to be in the exact area that was being raided by Nandi kiptaiyat numbering possibly 1000 warriors. The Nandi attacked several Sebei villages and carried off 200 to 300 head of cattle in one day. The villages attacked were destroyed and the inhabitants killed. The expedition's hopes of being attacked by the Nandi never developed, and with the area devastated, the expedition had no hopes of remaining. It returned to Mumias on March 4, 1890. It was at Mumias that Jackson negotiated a treaty that replaced the German flag with the British flag. In 1892, the railway survey party was appointed to determine the possibility of expanding the rail system through Nandi. The survey went slowly as the surveyors were in constant peril. It was estimated by some that "men armed with Winchester rifles would have to be stationed at every 100 yards in order to keep off the attacks of the natives." The Europeans created a large amount of movement on the periphery of Nandi between 1890 and 1895. For instance, in 1894 twenty-six caravans passed through North Nandi and in the latter half of 1895 more than forty passed over the same tracks unmolested. The Nandi may have ignored this movement because it didn't directly threaten them or because the caravans did not offer enough plunder to make them worthwhile attacking. However, the Nandi watched the caravans with a suspicious eye. The coming of war was only a matter of time. UN PREDICTED WAR The unlikely beginning of a war began with two British adventurers, Peter West and Andrew Dick. West arrived at Mumias on March 20, 1895. He was a continual drunk and had been accused of being a gun-runner. He entered into a trading partnership with the choleric Dick who had already established a chain of stores and transport posts from the coast to Lake Victoria. These two men set about to independently establish domination and a trade monopoly with the Nandi. The two began this escapade on June 23, 1895 by organizing two caravans. The expeditions began poorly when three rifles were stolen from Dick by the Kikelewa and one of West's men was murdered. Dick drew first blood when two Nandi warriors surrendered and he had them whipped. Later, Dick had the warriors bound and drowned. A Nandi reconnaissance party was later fired upon by Dick and dispersed after losing one warrior. While Dick was busy antagonizing the Nandi, West had pitched his camp two hours from the nearest Nandi houses. West's total arms included fifteen guns, two privately owned rifles, and a revolver. West unsuccessful attempted to negotiate for the ivory that he sought upon his first contact with the Nandi. Although warned of the Nandi, West persisted in his attempts to negotiate by treating the Nandi delegates well. West's efforts were repaid at two o'clock on the morning of July 16th, when the camp was rushed by Nandi warriors and all but eight of the expedition were killed without a shot being fired. West's last words were reported as, "Give me my gun." West's unprotected camp of fifty individuals, twenty-five head of cattle and forty-six sheep and goats had occupied the unprotected camp in safety for twenty days. West's death can only be contributed to his partner being a Dick. The East Africa Protectorate, Foreign Office, and missionary societies administrations had no choice but to react militarily to West's murder. All roads bordering the Nandi were closed until military escorts could be organized from the scant resources at Mumias and Ravine. This disrupted several commercial enterprises and two major missionary efforts. Before West's murder the various European administrations were content to ignore the unknown Nandi, and the Nandi were content to ignore the Europeans. After West's murder, the Nandi tribal morale and self-confidence increased. The Nandi warriors had proven that the European guns were no match for the Nandi spears. The warriors must have believed that the Laibon had rendered the guns useless. Maybe the ancient prophesy meant that the Nandi would begin the end of the "white man" in sub-Sahara Africa. This idea was reinforced by the reactions of neighboring tribes, most notably the Wanga and Kabras. The other tribes to join included the Kamasia, Kitoch and Kikelelwa. The Ravine garrison received news of West's murder on July 30, 1895. The commander, Martin, had only a staff of forty invalided porters and a partly completed fort defended by ten askari. Fearing an attack, J. Martin enlisted seven Sudanese "settlers" and sent for help from Mumias. C. W. Hobley at Mumias could not comply because his scant military assets were being thinly spread. Port Victoria under A. Brown of Smith had been attacked on July 13, 1895. Hobley was forced to send twenty five askari of The Imperial British East Africa Company (IBEAC) to support Brown of Smith. William Grant had been ordered to assist Hobley, but Grant was busy restoring order in Kavirondo. F. J. Jackson at Entebbe was also able to offer little help. Acting Commissioner Hobley did put together fifty Sudanese askaris of the IBEAC and some Baganda irregulars who he sent to aid Grant. Twenty-five reservists were enlisted in Singo to replace those men sent to Grant, and Singo became defended by released prisoners from Kampala. This was all that could be done. Meanwhile, the Nandi roamed freely seeking likely targets. On July 15, a caravan under G. W. Lewis of Smith, Mackenzie and Company left Ravine with two European mechanics, twenty Indian artisans and over 400 porters. The caravan finally reached Mumias on July 26 having lost over twenty loads to a Nandi attack on the Uasin Gishu Plateau. Another Nandi ambush captured two rifles, a shotgun and a loaded donkey from the Uganda Commissioner's caravan near Kabras. Still another ambush on Bishop H. Hanlon's caravan captured the religious relics of Father Prendergast. News of these ambushes did not reach Ravine in time to stop a small advance party of the Boustead, Ridley and Company from departing with beads to purchase food for the Church Missionary Society main caravan of T. Munro and urgent letters for Mengo. The advance party consisted of twenty-five contract men and six porters. Two hundred Nandi warriors ambushed the unprotected camp at 2:00AM on August 22. Only seven members of the party survived and reached safety. By July 30, the IBEAC agents knew that the Nandi had been incited to a war and took the appropriate measures, but could not warn other caravans in time. On October 2, a caravan under Mohamed Bau consisting of thirty rifles, two loads of spare ammunition, fifty head of cattle and twenty sheep and goats left Guasa Masa for Ravine. Two days out from Ravine the caravan was attacked during the night by ten Nandi warriors and suffered the loss of eight porters and a woman. Six men were wounded and four guns captured with 250 rounds of ammunition after only ten shots had been fired. Forty-two of the cattle were captured with the small stock and mail. The mail was returned sixteen days after the disaster. Another well armed caravan under F. Pordage of 160 men were threatened by a large Nandi kiptaiyat on October 13 at their camp on the Kamasai River. During the night of October 14-15 the camp was surrounded by Nandi warriors, but Pordage was up to the task and order three volleys fired into the darkness by his askari. The result was the confirmation of two dead Nandi and several blood trails. After leaving Guasa Masa, ten Sudanese askari joined the caravan on the 15th and when the Portage caravan camped, several Nandi were discovered attempting to set fire to the grass surrounding the caravan. During the afternoon of the 16th a water porter party was attacked by thirty Nandi warriors, but the rush was stopped by a volley from the five askari escorting the party. The Nandi retired without loss and contented themselves to watch the progress of the caravan outside of gunfire range until it reached Ravine on October 21, 1895. Although there was one more successful attack by the Nandi on a fortified Kabras village, the Nandi appear to have been content with the success of their raids on the Uganda Road. The operations had been well planned and executed as the warriors had defeated several European caravans with the loss of only two warriors. When provided the opportunity, the warriors had decisively struck. When the Europeans had the advantage, the Nandi warriors possessed the discipline to avoid a costly attack. And all this was accomplished by raiding parties, not the combined might of the Nandi tribes. The last months of the IBEAC forces was expended against the threats from tribes neighboring Nandi. The Protectorate military establishment numbered 1,200 Sudanese troops, 250 of which were reservists. The porter establishment was chaotic, and the arms and ammunition supply system was forwarded through Mumias from German East Africa or Kampala. Food stuffs were an entirely different problem as local purchases were minimal and the arrival of caravans was haphazard. The Nandi clearly presented a threat that the IBEAC could not effectively counter. Доколкото разбрах, Нанди са малък войнствен народ, езичници, които /важно е да се отбележи/ са скопявали жените си, изрязвайки половите им органи за да не изпитват удоволствие по време на секс. Традиционните им занимания са грабежи /поради което примерно масаите посрещат топло британците и им помагат в борбата им с нанди/ и по малко животновъдство.

Тук имам съмнение, че на човека са му изпратили инструкциите които дават на фермерите. Човека има едно зайче, но са го третирали с тези дето имат по 200 или Бог знае колко крави. Тоест, пак чиновническа простотия. Така става, когато се спазва буквата, а не духа на закона.

ЕЕЕЕ, Жоре, може ли такова нещо, става въпрос за посрещането на извънземните на летище Щръклево. И не дойдоха, защото не беше дошъл президента, правителството и народното събрание в пълен състав. Клипа е безценен! http://vbox7.com/play:0e91443e

Снимка от ... ще те излъжа кога, но е от преди доста години. Ако е важно, ей сега ще отскоча да снимам, или пък утре.

Царя олицетворява единството на нацията. Това автоматично го поставя над всички партийни лидери. Иначе, много интересно е, как през 1923 когато дори Мусолини още няма избистрена представа и едва е започнал да претворява в дела идеите си, в България вече имаме "фашистки" преврат. В България има национал социалистическа партия. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Създадена е през 1932 от професор Цанков и установява тесни връзки с Хитлер и Мусолини (или поне им се е щяло да е така). Италианския посланик ги описва като малобройни, без влияние в обществото и с неясна програма, но затова пък, докладва в Рим, че са готови да вземат на въоражение фашистките идеи, ако Италия ги подпомогне финансово. Известно му е, че са искали пари и от германския посланик. Пиачентини препоръчва да им се дадът някакви суми, и внимателно да се насочват в правилния фашистки път. В книгата на Илчо Димитров за българо-италианските отношения пише, че според италианските посланици имало и други малки партии и групи които гравитирали към фашизма, но основната им цел е била да изкопчат пари от Берлин и Рим. Най големият и успех в изборите през 1934 когато взема 11,5%. Впоследствие партията бързо запада, разцепва се и към 1941-43 водейки полулегален живот не представлява почти никого.

Ама съм прост, ето я и ясновидката!

Под Царичина има огромна, страшна сила. Не трябва да се копае там! Това твърди известната пазарджишка ясновидка Гина Демирова. Тя е категорична, че трите космически същества, с които контактува, й дали знак, че хората не бива да се ровят в земните недра, защото това ще доведе до огромни негативни последици.Ето какво е записала Гина в дневниците си от 1 септември 1992 г., когато получава “божественото послание” за тайната, скрита под Царичина: “Разкопките в Царичина трябва да се прекратят и да не се копае вече, там е центърът на земята. Там на голяма дълбочина от двадесет хиляди километра има земно образувание. То наподобява гигантски кристал с много върхове, огромно е, като слънцето по време на изгрев. Под него има голямо огнено кълбо, то не трябва да се пипа. От него зависи съществуването на вашата земя. Тези, които копаят, ще изгорят. Няма да могат да го достигнат, но ще нарушат баланса на планетата. Ще започнат да измират хора, това е огромен многоъгълен кристал, който координира равновесието на вашата планета. Той се е образувал още от създаването на планетата ви и ще го има, докато съществува тя самата. От него зависи в известна степен движението на земята. Трябва да спрат и да не копаят, защото иначе земята ще загине. Там има много силна радиация, която ще предизвика нови, страшни и нелечими болести”. И още: “Огненото кълбо, което виждаш под земята, е синьо-бяло на цвят, защото то има Божествен произход. Ромбовете, които виждаш, са елементи от кристалите, това е сила, която въздейства на планетата, чрез тях се командват всички природни промени на земята. Пътят до това небесно тяло не е за земни хора. Пазете вашите хора. Спрете това безумие!”. Космическите същества я предупредили, че разкопките са започнати по инициативата на жена, която виждала в земните недра космически кораб, съобщава “Марица”. Те потвърдили, че той наистина е там, но е попаднал под земната повърхност далеч преди да се зароди живот на планетата. В кораба имало роботи и дори военните да достигнат до него, нито щели да разберат от каква материя е направен, нито можели да го задвижат. Единственото, което щяло да стане, било отварянето на огромен проход, от който щяла да се излъчва радиация. “Енергията, която се крие в многоъгълния кристал, е много по-мощна от атомната. Разместването на кристала щяло да доведе до природни катаклизми в различни краища на планетата, най-вече земетресения, които след себе си водят още природни стихии като наводнения, пропадане на земните пластове и висока радиация. Името на Гина Демирова стана известно преди повече от двадесет години. Тогава тя се прочу със силната си ясновидска дарба и хора от цялата страна се стичаха, за да чуят какво ще им каже.

Ето и съвременна снимка на чобанин. След закриването на повечето селскостопански техникуми правоспособните комбайнери в България са истинска рядкост. Докато университетите ни всяка година бълват хиляди безработни младежи с магистърски дипломи за пиари, маркетинг специалисти и икономисти, в земеделието изпитват реална нужда от хора с квалификация за комбайнер. В бранша се знае, че поне половината комбайнери работят без правоспособност И те така, всеки иска на баницата мекото, юрист, маркетинголог, ама да станат комбайнери...

Това, че е бил комунист не му е пречело да взема парите... Силно се съмнявам, да не е знаел за парите от СССР и Англия, както и за материалното осигуряване на партията.

Такава работа имах предвид. Не може всички да работят в офис с компютър, някой трябва да пасе овце, копае картофи, копае канали, работи на струг и прочее.

Тук Невски е прав. Аман от вишисти. То не може всички да са началници, някой трябва и да работи.

Значи Адаш, веднага една поправка. Днес руснаците си харесват Сталин, не Ленин. Митът за добрия Ленин, чието учение е извратено от лошия Сталин е роден по времето и с труда на Хрушчов и после Брежнев. Икономическия модел на социализма не само, че не е нещо принципно ново. Счита се, че за икономически модел Ленин взема Германия по време на ПСВ. Идеята, че социализма е най силен в изостанали страни просто не е вярна. Най много привърженици и възможност за действие имат социалистите в Германия. Силно влияние имат социалистите и в Италия, при това не в изостаналата южна част, а в индустриалния север. В Испания социалистите идват на власт напълно законно. Идването на власт на Ленин в Русия е по скоро случайност. Отново се показва, че когато има хаос една малка партия която е готова да иде до край и знае какво иска има по голям шанс отколкото голяма група която се лута. Гледайте този хубав документален филм. http://www.zamunda.net/details.php?id=332332

Не бой се Адаш, сега Ердоган ислямизира Турция. Така че, съдбата на турците е като на иранците.

Забележете американските филми. Това е тяхната култура. В тях почти никога не се говори за нормални хора, поставени в нормални ситуации. Или в некомпетентните ръце на социално изолирания попада съдбата на света "Кой ако не ти, кога ако не сега", и той става герой, или въпросния отхвърлен човек се бори със системата. Сещам се за любимия сериал на Ал Бънди "Бащата психар", който с пушка в ръка разстрелва хора наред. То комедията си е комедия, ама ... Правило ли ви е впечатление, че в повечето американски филми (особено йекшъни) героите нямат роднини, те се борят сами, за своята цел без да разчитат на помощ или без да ги е еня от одобрението/неодобрението на роднините/обществото. Там я няма идеята "Родителите/децата ми ще се срамуват от мен ако аз постъпя така" или "С какви очи ще се появя пред хората ако извърша еди какво си". Няма я идеята "Как тази моя постъпка ще се отрази на семейството ми". Човек сам решава съдбата си, не е длъжен никому нищо-резултата е ясен и виден. Навремето в толкова оплювания от либералите патриархален свят са казвали "Човек трябва да има срам от хората и страх от Бога". Е днес това го няма. Щасливили ли сте господа индивидуалисти либерали?

Руснаците са много по жестоки от нас европейците, това е истината. ДРУГАРИ НА БОРБА ЗА РАВНИ ПРАВА НА ВЕЛОСИПЕДОФИЛИТЕ !!! ТЕ СЪЩО ИМАТ ПРАВО ДА ОБИЧАТ СВОИТЕ ЛЮБИМИ !!! Да оставим простотийте. Мълния в БГ Наука

В края на 19 век взаимоотношенията между САЩ и Германската империя не били от най добрите. Не може да се каже, че двете нации балансирали на границата на войната, но нейния призрак все пак витаел над водите на тихия и атлантическия океан. Причините били прости. Както САЩ, така и Германия се числели към новите държави, изрядно закъснели към основната подялба на колониите. Света в края на 19 век вече бил поделен между лидерите в колониалната надпревара-Великобритания и Франция, и за новаците в нея останало вече твърде малко места, което от своя страна изостряло конкуренцията между тях. През 1887-1889 интересите на САЩ и Германия се сблъскали за островите Самоа. Прехода от конфронтация в пълномащабна война попречила природата-катастрофическия циклон на 15 март 1889 извел от строя двете противостоящи ескадри и по най елементарен начин лишил както германците, така и американците от военно присъствие в региона. Но това била само прелюдия към по нататъшно влошаване на отношенията. По време на испано-американската война Германия приложила значителни усилия, опитвайки се да изпревари американците и да постави под контрол бившите испански колонии. Берлин предлагал на Мадрид да изкупи Филипините и да ги включи в състава на Германската Империя преди да стигнат до там американските окупационни войски. От този план нищо не излязло, но изпратената към Филипините германска ескадра успяла за това време съществено да усложни германо-американските отношения. Немските кораби игнорирали обявената от американците блокада, не отговаряли на сигналите и спрели едва след предупредителни изстрели. Немците активно поддържали национално-освободителното движение на филипинците, доставяли им оръжие за борба срещу американците, разчитайки, че ако все пак някакси филипинците изгонят американците, то те сами ще окупират островите. Всичко това, че колониална война между Германия и САЩ станала напълно реална, въпреки огромните разстояния които ги разделяли. През 1897 лейтенанта от кайзермарине Еберхард фон Манти-по късно официален историограф на германския флот-започнал работа над планове за военни действия против САЩ, в случиай, че война между тях и Германия все пак избухне. Макар че, избора на 28 годишен лейтенант за разработка на план от такъв мащаб изглеждал странен, много съвременници смятали, че архитект на стратегията бил не някой друг, а неотдавна назначения за военно-морски секретар адмирал Алфред фон Тирпиц. Преди не много време Тирпиц се върнал от посещение в Северна Америка, и бил добре осведомен за ситуацията там. Избора на фон Манти в качеството му на официален автор трябвало да послужи на адмирала като щит срещу обвинения в излишен авантюризъм, както и от всякакви политически последствия. В края на краищата ставало дума за пряк удър по американската метрополия. Разработения от фон Манти план първоначално поставял достатъчно ограничени цели и не планирал излизане извън рамките на напълно морска война. Съгласно плана германския флот трябвало да се събере в пристанищата на северно море, и след преминаването на атлантическия океан да нанесат удар с всички сили по района на Хемптън Роуд в устието на чесапийкския залив. В края на 19 век Хемптън-Роудс представлявал най голямата корабостроителница и военно морски център на САЩ и по мнението на Манти „най чувствителната точка на американската отбрана“. Разгромявайки или принуждавайки да отстъпят американските ВМС, германският флот трябвало да влезе в Чесапикския залив и интензивна бомбардировка от морето да унищожи основни стратегически обекти военно морската корабостроителница и арсенала в Норфолк, огромната корабостроителница в Нюпорт Нюс, а също и други стратегически обекти в устието на залива. След това друга атака трябвало да бъде проведена против Портсмут с цел разрушаване на намиращите се там корабостроителници. Разглеждала се също възможността за удър по залива на Ню Йорк, но след детайлно изучаване на проблемите фон Манти счел бреговата отбрана на градът за твърде силна за успешна атака по море. Цялата операция трябвало да бъде проведена изключително със силите на корабната артилерия и бомбардиране от морето. Стоварване на десанти-с изключение на рейдови операции на морската мехота и разузнавателни отряди-не се предвиждали. След завършване на операцията, когато основните центрове на американското корабостроене и най голямата военно-морска база на атлантическото крайбрежие бъдат унищожени, германският флот трябвало да поддържа блокада на американското крайбрежие и да чака докато на преговорите американците не се съгласят с устройващи Германия условия за мир. Недостатъците на плана били очевидни-изключвайки бомбардировката от морето и блокадата той не предвиждал каквито и да е активни действия против американска територия. В случай, че американците не бъдат деморализирани от атаката (а както показала практиката по скоро няма да бъдат) и демонстрират желание за продължаване на войната, ситуацията ставала патова-германския флот нямайки надежни бази и стоянки нямало как да остане дълго време на американското крайбрежие. Планът бил предложен на кайзера през есента на 1898, но не бил утвърден като работна схема за действие. Главното препятствие бил недостатъка на съвременнни боеспособни кораби в германския флот. През 1898 бойната линия на германския флот се състояла от всичко 4 ескадрени миноносеца клас Бранденбург и едва встъпилия в строя Кайзер Фридрих ІІІ, който даже още не бил сдаден на флота. Съвременни броненосни крайцери Германия нямала, и даже бронепалубните били малко, значителна част от флота съставлявали или остарели броненосци построени в 70 те и 80 те години на 19 век или броненосци от бреговата отбрана които не били в състояние да преплават атлантика. Във връзка със слабостта на своя флот, кайзера взел решение да отложи операцията. Испано-американската война на свой ред показала, че американците не са толкова слаб противник както разчитали германците. Кайзера възлагал големи надежди на това, че ще успее да изтласка американците от филипините и без пряка конфронтация, като поддържа местното национално-освободително движение, но през 1899 американските войски поставили точка на американо-филипинската война сломявайки съпротивата. Американски контрол бил установен над Филипините, Гуам, Самоа и Хавайските острови в тихия океан и Пуерто Рико в карибско море. Също така добилата независимост Куба се оказала в американската сфера на влияние. На германските планове да създадът колонии в карибско море бил нанесен тежък удър. Германия впрочем нямала намерение да се предава. САЩ установили контрол над бившите испански колонии и нямали намерение да ги изпускат. Задачата на немското командване била да разработи ситуация при която американците могат да бъдат разгромени. През 1899 била разработена втора версия на плана. Съгласно новия план, основата на удара по САЩ трябвало да стане трансконтинентална десантна операция. Германския флот от 60 бойни кораба трябвало да се събере в Кил и да премине атлантическия океан, съпровождайки конвой от 40-60 транспортни кораба и войскови транспорти. Конвоя трябвало да достави на американското крайбрежие 75 000 тона въглища-запас гориво за цялата операция и 100 000 войници (еквивалент на 4 дивизии) с голямо количество полева артилерия и боеприпаси. Германските адмирали разчитали, че прехода през атлантика при средна скорост 6-7 възела ще заеме около 25 дни. Това гарантирало, че американския флот няма да успее да концентрира всички свои сили за отразяване на атаката, тъй като на базиращите се в тихия океан американски кораби им бил нужен месец и половина за да преодолеят разстоянието от сан диего до Норфолк обхождайки Огнена земя. По този начин кайзермарине получавали прозорец за действие, при който американските сили в атлантика гарантирано отстъпвали на германските. Придвижвайки се към американското крайбрежие и неутрализирайки (разбивайки в сражение или заставяйки ги да останат в пристанищата си) американския флот, германската армада трябвало да стовари двоен десант на брега на северна америка. Първата точка за десант бил избран полуостров Кейп Код в щата Масачузец, на изхода на едноименния залив- 40 000 германски войници с голямо количество полева артилерия трябвало да се стоварят на полуострова и да развърнат укрепен лагер. След това, когато войските бъдат приведени в порядък, те трябвало да настъпят с бърз марш за незабавна атка на разположения на 120 км на североизток Бостън. Втората група на десанта трябвало да десантира на пясъчната коса Сенди Хук на входа на залива Ню Йорк. Войската разгърнала се на плацдарма трябвало да американските брегови укрепления на южния бряг на залива и бързо да ги неутрализира. След това бойните кораби на кайзермарине трябвало да влязат в залива на Ню Йорк и да подложат на обстрел Манхатън с едновременно пълномащабно наземно настъпление на германската пехота. Основният залог в този план (както и в предишния) се поставял на психологическия ефект. Германските генерали ясно разбирали пълната невъзможност за дълга окупация на плацдармове на американска територия против цялата военна мощ която могат да изправят срещу тях американците. По никакъв начин Германската империя нямало как да отдели допълнителни резерви без да рискува безопастността си в европа. В същото време американците могли лесно да отмобилизират многократно превъзхождащи ги ресурси. Разчитало се, че паниката и ужаса който ще предизвика нахлуването, а също икономическите загуби от окупацията и разрушаването на стратегически обекти в Бостън и Ню Йорк ще настрои американското общество против продължаване на войната. Планът бил повторно предложен за разглеждане от кайзера през декември 1900. Германския флот съществено усилен за изминалите две години считал, че ще успее да изпълни подобна операция (особено отчитайки, че американския флот неминуемо ще е разделен на две части). Германската армия в лицето на Алфред фон Шлифен, била настроена много по критически. Разглеждайки различни аспекти на плана фон Шлифен забелязал, че 100 000 войници е възможно да се окажат достатъчно за завладяване на Бостън, но ще потрябват много повече сили за превземането на 3 милионния Ню Йорк. Фон Дейдрих отбелязал, че фон Шлифен е постъпил много умно, технически съгласявайки се с плана, но подтиквайки кайзера на мисли за невъзможността за неговото изпълнение. Самият Вилхелм ІІ отбелязал, че идеята за прехвърляне на войски в америка непосредствено от Германия не изглежда разумна и предложил Куба да се използва като промеждутъчна база. Щателната проверка показала, че германския флот едва едва е в състояние да прехвърли 100 000 души и плана отново бил върнат за доработка. През август 1901 адмирал фон Тирпиц изпратил Хуберт фон Рубер-Паушвиц военноморско аташе при германското посолство във Вашингтон със секретно задание да изучи предполагаемите места за стоварване на десанта. Разглеждайки Кейп-Код, Паушвиц счел местността непригодна за разгръщане на десант заради многочислените плитчини, затрудняващи големите кораби и не позволяващи на корабната артилерия да поддържа десанта. Вместо това Паушвиц предложил за десант участъка в Мономет-Пойнт, щата Масачузец. Брегът бил удобен за десантиране, а дълбочината позволявала големи военни кораби на фарватера да поддържат войските на брега със своята артилерия. Близките хълмове, които се предполагало да се заемат от първата вълна на десанта позволявали успешно да се защитава брегът от очакваните американски контраатаки, и да се разгърнат сили да настъпление на Бостън отдалечен на 72 км. Освен това на фон Паушвиц му се отдало чрез немското разузнаване да се снабди с доклада на капитан Чарлз Траян от ВМФ на САЩ за бреговата отбрана на американското крайбрежие. В доклада се казвало, че района на Мономет Пойнт предстаовлява значителна заплаха поради възможността за безпрепятствен десант който би заплашил Бостън. Макар от текста на доклада да можело да се предположи, че скоро американците ще вземат мерки за защита на района, все пак се потвърждавала правилният избор на германските стратези. Отново преработеният план бил предложен на вниманието на кайзера през 1903. Този път, като първи стадий на плана се предполагал десант на Куба или Пуерто Рико, с цел заемането им и използването като промеждутъчна база. И двете територии се разчитало да бъдат овладяни с незначителни сили. Основните германски войски трябвало да се развърнат на тези плацдарми и след кратък отдих и възстановяване на силите да нанесат удър по САЩ. Основният удър се планирало да се нанесе по Бостън. От атака над Ню Йорк се отказали. Немските войски трябвало да стъпят на американска земя в Мономет Пойнт и Рокпойнт (64 км от Бостън) и да започнат настъпление от две направления. Снабдяването на войските се предполагало да се изпълнява от охранявани от флота конвои от Куба и Пуерто Рико, където трябвало да се развърнат снабдителни бази. На Пуерто Рико трябвало да се разположи основната част от флота, която да държи под наблюдение панамския канал и да застрашава прехода на американския флот идващ от Сан Диего. Фон Манти е записал в своите коментари към плана „Източното крайбрежие, това е сърцето на америка и нейният най уязвим район. През 1903 под ръководството на кайзер Вилхелм планът бил завършен. Обаче Бушел бил настроен към него критически. По негово мнение той можел да се осъществи само ако бъдат спазени две основни условия 1 Отсъствие на заплаха от голяма война с германско участие в Европа 2 Запазване на настоящата военна слабост на САЩ Но нито едното нито другото условие можело да се изпълнят. Положението в Европа непрекъснато се влошавало. Великобритания и Франция подписали съюзен договор, насочен против Германия. Обезпокоена от агресивната германска политика Русия все по здраво на своя съюз с Франция. В тази ситуация, вероятността че на Германия ще и се освободят ръцете за борба с САЩ изглеждала нереална. Военната машина на САЩ се усилвала стремително. Американският флот непрекъснато увеличавал своите размери и практически не отстъпвал на германския, превъзхождайки го в ред области. По време на кризата във Венецуела през 1903 американците ясно дали да се разбере, че няма да се спрат пред война, за да не позволят на която и да е европейска държава да не усили своето влияние в западното полукълбо. При тези разчети ставало ясно, че американците няма да се уплашат и няма да се уплашат от война и следователно всеки конфликт с тях щял да се затегне. Това решило всичко. Германската империя не можела да си позволи да постави сред своите врагове и САЩ. През 1906 по заповед на кайзера планът за нападение над САЩ бил снет от разработка и отправен в архива. СЪОТНОШЕНИЕ НА СИЛИТЕ През 1898, когато първият план за нахлуване бил представен на Вилхелм ІІ, и американския и немския флот се намирали всъщност в начален стадий на създаване. Нито Германия, нито САЩ в това време не се отнасяли към водещите държави, и техните военно-морски сили включвали само неголямо количество съвременни военни кораби. Основа на германския флот съставлявали четири построени в началото на 90 те ескадрени броненосеца клас „Бранденбург“. Това били единствените напълно съвременни кораби в германския флот. Построените под френско влияние на френската корабостроителна школа, те имали твърде тесен броневи пояс около ватерлинията с дебелина от 300 до 400 мм. Два броненосеца имали пояси от харлеевска стомана, за останалите два стоманата не стигнала и били защитени от по несъвършенна стомманено-никелова композитна броня. Тяхното въоражеуние се състояло от шест 280 мм оръдия в три здвоени барбатни установки, разположени в диаметрална плоскост и открита батарея от 16 броя 105 мм и 88 мм скорострелни оръдия. Макар тези броненосци да имали добра мореходност и мощно тежко въоражение, но по мерките на 90 те, те били вече малко поостарели, техните 280 мм оръдия имали малка скорострелност (1-2 изстрела в минута, презареждане само в диаметрална плоскост), а защитеността на цялата артилерия била неудволетворителна. Съвременни броненосни крайцери в германския флот нямало, неговите броненосни крайцери били дефакто преквалифицирани казематни и батарейни броненосци от 60 те и 70 те години, слабо въоражени и недостатъчно защитени. Бронепалубните крайцери германския флот имал осем, с водоизмещение около 5000 тона и с преимуществено въоръжение от 150 мм оръдие. Съвременни мореходни миноносци, способни за преход през атлантика немците нямали (макар някое количество миноносци можели да бъдат доставени на буксир или за по малките кораби превозени на борда на по големите броненосци. Американския флот на този момент имали в своя състав пет ескадрени броненосеца. Първият от тях бил Тексас, барбетен кораб втори клас, въоражен с две 305 мм оръдия в две диалонални барбетни установки. Построен по европейски стандарти, той се считал остарял като концепция и имал неудволетворителна защитеност. Основната линия на американския флот съставлявали три броненосеца клас Индиана и един броненосец клас Айова. Това били оригинални конструкции низкобортови кораби, при констроирането на които бил отдаден приоритет на въоражението и броневата защита. Индиана били въоражени с четири 330 мм оръдия на димен барут (Айова носела по съвременни 305 мм оръдия), поставени в две броневи куполи и твърде мощна спомагателна батарея от 203 мм оръдия (също куполни) и 152 мм оръдия в бронирани каземати. Бронировката била хареевска, цитаделна схема, дебелина от 457мм до 102 мм. Също така американският флот можел да задейства (поне в крайбрежните води) 6 големи монитора-Пуритън, четири от клас Амфитрит и Монтерей-въоражени с 300 мм и 250 мм оръдия във въртящи се бронирани куполи. По голямата част от тях били модернизирани (всъщност построени наново) монитори от времето на гражданската война. Скоростта им не била голяма, а мореходността в краен случай позволявала окоански рейдове. В състава на американския флот също така влизали два броненосни крайцера, въоражени с мощна 203 мм артилерия и имащи броневи пояс с дебелина до 76 мм. Бронепалубни и небронирани крайцери в ъв флота имало 10, при това 4 от тях били въоражени с 203 мм оръдия превъзкождащи немските. Американския флот също така имал 16 съвременни миноноасеца, развиващи до 21-23 възела. Като цяло армериканския и германския флотове били в достатъчна степен съпоставими за да не е ясен изхода от сражението. Макар американския флот да бил разсредоточен на два океана, все пак основната част се намирала в атлантическия. Освен това, отстъпвайки числено американските военно-морски сили съществено превъзхождали немските по възможности за базиране. АМЕРИКАНСКОТО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ Американците не знаели нищо за германските планове. Но това не значело, че те не се готвили за война с Германия и не разглеждали вероятността от германско нападение. В цветните военни планове на САЩ, Германия била отбелязана като черния. Съответния план разглеждал ситуация при която по силата на някакви причини Германия ще получи достъп до колониални владения на други европейски държави в карибско море (например при съюз или успешна за Германия европейска война) и ще ги използва като предна база за нападение над САЩ. Планът предвиждал, че германския флот ще има поне в началото превес на силите в северния атлантик. Затова американците основно залагали на леките сили. С помощтта на активно мириране, атаки на миноносци и използване на подводници американците разчитали да затруднят оперирането на германския флот от неговите предни бази и да спечелят време за прехвърляне на сили от тихия океан. Американските тежки кораби трябвало да се концентрират в нова англия и да се готвят за решително сражение, ако немците се опитат да атакуват американското крайбрежие. Планът се допълвал и усъвършенствал оставайки работен чак до 1918, когато компиенското примирие и самопотопяването на германския флот в Скапа Флоу ефективно изсключило Германия от числото на потенциални врагове на САЩ.

И на запад все още има нормални хора.

Евреите отговарят на въпроса с въпрос). Днес никой не ги спира и от 8,5 милионна България се смята че са излезли около 1-1,5 милиона българи. Интересно, защо бягат от хубавата демокрация? Хората винаги бягат от по бедните държави към по богатите-независимо от строя.