Frujin Assen

Проблема е, че никой от нас не може да каже доколко тези сметки са верни. Дали такса "нам кво си" е реална или е въведена за да се увеличи печалбата. Реално никой освен малка група тесни специалисти енергетици не знае, дали реалните разходи за еди кво си са еди какви си, а не тези обявени от компанията. Защото компанията може да обоснове примерно 50 стотинки разход еди кво си, но реални разход да е 20 стотинки, а останалите 30 да са надписани. Не, грешка, дори и специалист не може да разбере, дали те надписват, защото естествено документацията не е достъпна за всички (и това е нормално). Ще ви дам конкретен пример, монополиста, без значение кой решава да увеличи печалбата. За целта той обявява пред обществото- във връзка с курса на долара, цената на газта, идването на извънземните, каквото си пожелаете, нашите разходи се увеличиха, и като така, цената на еди кой си компонент скочи еди колко си, и като така ние сме принудени да увеличим цената на тока с еди колко си. Изпълнявате въпросното упражнение колкото пъти искате и когато искате. Принципната разлика между държавно и частното е, че частника винаги ще иска да увеличава цената колкото може повече, ако има начин до безкрайност, а държавното само колкото получи указание.

Защото Адаш, приватизацията в България е криминална. Включително от чуждестранни инвеститори. Инвеститора иска да печели, да печели много , не, даже не много, а повече, разбираш ли Адаш? Колкото се може повече, ако има чалъм и с по 100500% печалба. И това е нормално. Затова, той се ориентира към предприятия които няма как, просто е невъзможно да са на загуба, примерно ЕРП. Защо няма как да са на загуба? Защото са монополисти, и те и само те, решават каква ще е цената. Потребителите са закрепостени, те не могат да карат на свещи и са принудени да плащат колкото им кажат-било на държавата, било на частна компания. Нашите политици знаят, че чуждестранните инвеститори дават мило и драго за такава покупка, и им продават ЕРПтата за да гушнат и те някой лев. И ЕРПтата надуват цените, изнасят печалба, надуват цените... до безкрай.

А защо са ни чуждестранни инвеститори в такова голямо количество? Да изнасят печалбата от страната и увеличават безработицата? Първото нещо което правеше инвеститор като купи компания беше да уволни голяма част от персонала. Така безработица не се бори. Дори и после компанията да стане печеливша какъв е смисъла? Та печалбите не отиват за реинвестиции, по големи заплати, или ако щеш за пенсии в републиканския бюджет, а се изнасят от страната. Виж, ако чуждестранния инвеститор купи не вече построено, работещо и генериращо печалба предприятие (чуждестранните инвеститори не купуват губещи компании), а построи ново, от гола поляна предприятие, и вземе там хора които до този момент са били безработни-това е друго. Но колко такива инвеститори има?

Ето един откъс: "Аржентинският министър на икономиката Доминго Кавайо подаде оставка, която беше приета от президента Фернандо де ла Руа. Това стана на фона на масови социални протести и грабежи, които доведоха до въвеждането на военно положение в страната. Тези събития на практика слагат край на икономическия експеримент, който преди едно десетилетие започна с въвеждането на валутен борд. Събитията в Аржентина показват, че валутният борд не може да реши всички икономически проблеми на една държава и дори при определени обстоятелства може да се превърне в част от тях. Валутният борд в Аржентина беше въведен преди десетина години под ръководството на същия този Доминго Кавайо, който днес подаде оставка и който в момента е може би най-мразеният човек в страната. Първоначално бордът работеше добре като гарантира стабилността на аржентинското песо, което беше вързано към американския долар. Хроничната хиперинфлация беше сменена със завидна финансова стабилност. В средата на 90-те година Аржентина се беше превърнала в модел за подражание и нейния опит частично беше използван при въвеждането на българския валутен борд през 97-ма година. Засилването на долара през последните четири години обаче доведе до засилване на песото, до спад в конкурентноспособността на аржентинските стоки, до трайна рецесия в страната и до безработица от над 18 процента. Положението беше усложнено от азиатската финансова криза през 98-ма година и от огромния аржентински външен дълг, който възлиза на 132 милиарда долара. С влошаването на икономическите условия инвеститорите постепенно започнаха да избягват Аржентина и накрая напълно и обърнаха гръб, отказвайки да влагат пари в нови аржентински облигации. Това пък изправи страната пред опасността от фалит по обслужването на дълга и тя отново започна да тропа на вратата на Международния валутен фонд. Фондът от своя страна обеща спешно финансиране, но в замяна поиска затягане на финансовата дисциплина. За да изпълни тези условия, вече бившият икономически министър Доминго Кавайо предложи пакет от строги икономически мерки, които предвиждаха намаляване на заплатите, големи съкращения на бюджетните разходи, както и ограничения върху тегленето на банковите депозити. Аржентинците обаче отказаха да преглътнат това затягане на коланите и започнаха масови протести, които прераснаха в грабежи на магазини и сблъсъци с полицията. Най-малко 6 души бяха убити, а над 100 бяха ранени. В отговор на това правителството обяви военно положение за срок от 30 дни, а министър Кавайо подаде оставка. Така комбинацията от валутен борд, рецесия и голям външен дълг доведе до финансова криза, граждански размирици и военно положение. Аржентинците сега са склонни да обвиняват правителството в корупция, в лошо управление и в липса на социална чувствителност. На практика обаче страната стана жертва не толкова на корупцията, колкото на икономическата логика, която показва, че без стабилен икономически растеж дългосрочното поддържане на валутен борд не е възможно. По правило бордът помага на финансовата стабилност, но пречи на икономическия растеж, защото с времето води до надценяване на местната валута и до подкопаване на конкурентноспособността. България извади късмет, тъй като върза лева за германската марка и еврото, които през последните години непрекъснато отслабваха спрямо долара и с това частично омекотиха постепенното надценяване на българските пари в рамките на валутния борд. Ако обаче с времето настъпи обратна тенденция на засилване на еврото и лева спрямо долара, тогава негативите на фиксирания курс върху конкурентността ще започнат да се усещат. България не е в много по-различно положение от Аржентина. Безработицата в двете страни е на почти еднакво равнище. И двете страни имат относително голям дълг спрямо брутния вътрешен продукт. И двете страни успяха да постигнат финансова стабилност чрез валутен борд. Аржентина вече опита от сладкото и от горчивото на борда. България засега все още е в първата фаза. Без стабилен икономически растеж, без намаляване на външния дълг и без привличането на достатъчно чужди инвестиции обаче, аржентинският сценарий може да намери почва и у нас. "

Адаш, а какви са заплатите в централна европа? Пак ли по 300 лв? Значи може да искат да се плаща по европейски, ама като дойде време те да плащат на работниците си, плащат по балкански. То и аз мога така да въртя бизнес, всеки може. Въпроса ти е адски наивен, мега наивен. Ми не ме кефи ЧЕЗ, просто тъй, за спорта. Искам да го сменя, и какво, ще купувам ток от Козлодуй ли? Това е монопол, слагат ти една цена и толкова, няма неискам, няма недей, или плащаш или стоиш на тъмно. Същото е и с Софийска вода-не те кефят, ей тъй, за спорта. И какво? Откъде другаде ще ти доставят вода? От Марс ли? Това са естествени монополи, които няма как да се разрушат. И като така, следва да са държавни, и поради това, одържавяване на ЕРПтата. При такава ситуация държавата заявява, "Това е наше решение, неустойки не плащаме, на съд не ходим, арбитражи не приемаме". Толкоз. Държавата е единственото юридическо лице, което може с шут да влезе през вратата на закона, и в случая трябва да го направи. И понеже ще питаш "Но как така, международните институции няма да разрешат, това ще доведе до катастрофа", ще ти дам примера с Аржентина. Там бяха в страшна криза, дойде нормално правителство, одържави петролни компании, отказа да плаща някой дългове, и в резултат, днес Аржентина е в икономически възход. А България е на път да се превърне в бананова република.

Адаш, като не си прав-ми не си! ЕРП тата са монополисти. Ще ти дам пример. Имам телефон, и съм на М тел, ама не ме кефят. Прекратявам договора, минавам на глобул, и те не ме кефят, махам ги, ативам при виваком. Сега ще откриват още един оператор, демек, мога да сключа договор и да получавам услуга от всеки един или от всички заедно. При ЧЕЗ не е така, ако не те кефят ЧЕЗ изключваш тока и ... оставаш на тъмно! Ето това е монопол.

Ако има нещо по лошо от държавния монопол, това е часния монопол. Ако говорим за нормалните обикновени хора от народа, а не за фабрикантите, социализма си беше много добър строй. Работа има винаги и за всички, няма как да си безработен. Заплатите се плащаха на точно число, без забавяния, макар и неголеми, те стигаха за да живее човек нормално. Адаш, как са ограбвали труда на хората? Как може да кажеш, че трудът на някого е бил ограбван, когато той си е получавал нормална заплата на точно число? Ами че то и аз искам да бъда ограбван така! Може да се каже, че е бил ограбван труда на печелившите предприятия, които де факто плащаха заплатите на губещите. Но никой не беше оставян нито безработен, нито клошар! Хората недоволстваха, че не могат да идат в чужбина защото имаха пари да почиват където им е кеф. Днес може да ходиш навсякъде, и каква полза? Осъзнайте се малко, хората в провинцията масово вземат по 300 лв заплати. С такива пари до София не може да идеш, камо ли до сейшелските острови на почивка. Да, хората излизат от България, но не за да гледат Лувъра и Биг Бен, а за да гледат попикани вдетинени старци за жълти стотинки (които пак са в пъти повече от това което им дават "бизнесмените" в модерна България). Добре е когато специалист отива да работи в чужбина за да си повиши квалификацията, но не е добре, когато вишисти отиват в чужбина да мият чиний, защото дори за това пак им дават повече пари, отколкото в България за работа по специалността. Хората имаха сигурност! Защото тогава беше по безопасно за 18 годишно момиче, окичена със златни украшения в 2 през нощта в тъмна малка уличка, отколкото днес за 40 годишен як кранист с 2 лева в джоба в 2 през деня на оживена улица. Защото тогава нямаше организирана престъпност, а отделните криминални елементи си стояха на топло в затвора. Да, тогава партията може и да не е била най справедливата, но погледнете какво е днес! Бизнесмени, които в 90% от случаите са свързани с престъпността или с управляващите, и източват държавата. Икономиката не работи точно заради такива "бизнесмени", а реално пладнешки крадци. Това ли ви е демокрацията? Частни монополи, картели, високи цени, ниски заплати. Глад, мизерия, къртовска работа за жълти стотинки! Не благодаря! А тогава оптимизъм наистина имаше, вяра в бъдещето, вяра доброто, вяра която умря през тия проклети от целия трудов народ 23 години. П.П. В католическата религия, при папата има един особен пост "Адвокат на дявола", човек кой има за задача да поставя под съмнение всички действия на църквата. Понеже, виждам, че повечето сте антикомунисти, то аз ще заема тази позиция. Надявам се, да се получи добра дискусия.

Те не са от социализма! В най добрия случай от средата на 90 те. А даже си мисля, че са от началото на 21 век.

Южняк, недей да говориш глупости! Трима сме модераторите! И на въпроса ти, не, вулгарни простотий не се допускат! Аргументирана критика може.

Нека да си припомним миналото. Онова светло минало когато у народа имаше надежда в бъдещето, и се работеше за добруването на народа, когато се изпълняваха плановете на Партията за просперитета на България. Времето когато имаше справедливост и се строеше модерна България, времето когато бащите и дедите ни строяха светлото бъдеще. Ония радостни години по които ще тъжи всеки който се е докоснал до благото на онова време, когато за народа се мислеше и когато градяхме щастието си ...

Трябва да държите сметка, че по това време жестокостта към хората не се е считала за нещо лошо само по себе си. Ако някой е осъждал жестокостите от общочовешка морална гледна точка, това е било църквата и нейните представители-мисионерите. На останалите не им е пукало, клали са с еднакъв ентусиазъм и бели и черни и индианци, и християни и езичници и мюсюлмани.

Из спомените на Йордан Пелев от Пловдив. "През 1946 от "старите кадри" на ВВС бяха останали само 12%. Те все още бяха нужни, за да предат своя летателен опит като инструктори на младите."

През 30 те, ония блажени години, не е имало квоти от европейския съюз за гейове, жени, цветнокожи, марсианци и други малцинства, които да дават възможност на случайни хора да заемат позиции които не заслужават. В този смисъл, е нормално да не обиждаш хора които са заслужили уважение и признание. Всички знаем какво значи израза "царски офицер", контрареволюционер с който трябва да се води борба. Забележете обаче, колко е милостива властта. Вместо да разстреля царските офицери, тя ги уволнява. Да не забравяме коя година е -1946, Сталин си е на власт, съвсем скоро едва преди по малко от 10 години той и неговите джелати са убили милиони. Жестокостта е невероятна в съветския съюз, а нашите комунисти жадно пият от извора. Да не забравяме Катин, ГУЛАГ и прочее. Бих казал, че нашите наистина проявяват слабост.

Десито е по евтина, ама Преслава... тя е на гребена на славата, според жълтата преса тарифата е 10 000 лв за нея. Азис наскоро се похвали (което ми дава повод да мисля, че това е самореклама), че арабски шейх е платил 10 000 евро, за да го има през нощтта. Такива са тарифите.

Говорил съм с човек, които е виждал буковете с фолк певици и манекенки. Наредени са като ястия в ресторант, кеф ти тая, кеф ти оная, поръчваш си, плащаш и я имаш. Разликата между обикновенна проститутка и елитна (пайнерка, моделка), е тази, че обикновенната може да си я поръча всеки (включително аз и ти), а елитната само хора които са с положение и висока позиция.

Дълбок поклон пред Роман. Слагайте плюсовете ! Това е заповед!

http://gatakka.eu/?p=1266 Ето, малко е оф топик, ама да видите как в днешно време се осъществява контрола от либералният тоталитарен режим. Засега уж само за реклами се ползва, но в бъдеще (а може би и сега) за политика, досиета, социално инжинерство...

Направо монархо-фашист! Десен комунист, либерален консерватор, дървено желязо... Митак, това са били изискванията на цензурата. Затова той я е забавил години наред, за да я издаде при по нормална обстановка.

Намерих една много интересна статия на руски по въпроса. http://alternathistory.org.ua/neskolko-shtrikhov-iz-istorii-liberii Копирам текста, за да не изгуби, ще питам как да го скрия със спойлер. В западной Африке расположено небольшое государство с многозначительным именем Либерия (от латинского "либерум" – свобода). Страна и впрямь небольшая – 111, 4 тыс.кв. км. и 3, 1 млн. жителей. Но все же эта страна уникальна по своей истории. И заключается эта уникальность в том, что основали ее освободившиеся от рабства негры и мулаты из США. В начале 19 века на юге США процветало рабство. Однако некоторых белых американцев по многим причинам – моральным, экономическим или политическим, тревожил факт быстрого увеличения в стране негров. Угроза утраты молодой республикой европейского характера была вполне реальна. В результате как аболиционисты, принципиальные противники рабства из христианских побуждений, так и законченные расисты, желавшие сохранить Америку белой, вместе пытались ограничить приток негров в страну, а при возможности, избавиться от них полностью. В 1807 году был законодательно запрещен ввоз в США рабов из Африки. Хотя контрабандой негров продолжали привозить еще полвека (последний корабль с неграми из Африки был перехвачен в 1865 году, уже после поражения Юга в Гражданской войне), но теперь в основном рост черного населения в США происходил за счет его естественного прироста. Вероятно, если бы не закон 1807 года, юг США уже к середине 19 века стал бы напоминать острова Вест-Индии, где негры и мулаты составляют подавляющее большинство населения. Одновременно среди белой интеллигенции США при участии крохотной группы мулатов и образованных свободных негров возник ряд организаций, ставивших перед собой цель отправить негров обратно в Африку. Кстати, А.Линкольн, имя которого свято для афроамериканцев, также считал, как и большинство аболиционистов, что негры не могут быть гражданами демократической страны, и после освобождения их всех надо, пусть даже насильно, отправить в Африку. Следует заметить, что аналогичные проекты ранее возникали также в Карибских владениях Великобритании и Франции. Так, еще в 1787 году по инициативе английского аболициониста Гренвилла Шарпа на берегу западной Африки, в нынешнем Сьерра-Леоне, появилось поселение освобожденных негров Фритаун ("город свободы"). Позднее в Сьерра-Леоне, а также в современной Гамбии, появились новые поселения негров, бывших рабов с Карибских островов. Освобожденные невольники из французских владений основали на территории нынешнего Габона город Либревиль (на французском также означает "город свободы"). Некоторое количество португалоязычных негров из Бразилии были отправлены в португальскую Анголу. Эти примеры оказали вдохновляющее воздействие на американских расистов и аболиционистов. В 1821 году по инициативе ряда аболиционистских организаций США, которым негласную поддержку оказывал тогдашний президент Джеймс Монро, первая группа свободных негров прибыла на побережье западной Африки. В следующем году они основали город Монровия, в честь президента. Прибыв на родину предков, в Африку, негры из США повели себя совсем как белые колонизаторы. У местных вождей за различные товары типа зеркальцев и бус, общей стоимостью в 50 долларов, поселенцы купили обширную территорию, примерно половину нынешней Либерии. В последующие несколько лет прибыли еще несколько групп переселенцев, и в 1824 году территория, занятая ими получила название Либерия – "земля свободы". Впрочем, общее количество переселенцев не превышало несколько сотен человек. Большинство свободных негров в США не вдохновлялись лозунгом "назад в Африку" и предпочитали оставаться в Америке. Желающих переселиться в Либерию было совсем немного. Несмотря на высокий естественный прирост, через полтора века американо-либерийцев было около 70 тысяч человек, что не превышало 3% всего населения Либерии. 26 июля 1847 года Либерия была провозглашена независимым государством. Джозеф Дьенкинс Робертс – первый президент Либерии Здесь, в Африке, американо-либерийцы воссоздали общество американского юга, в котором они заняли место белых плантаторов. Коренные либерийцы считались людьми второго сорта и подвергались дискриминации. До 1904 года они, то есть 97% жителей "страны свободы", вообще не имели либерийского гражданства. Но и даже получив его, коренные либерийцы еще 40 лет не имели права голоса. Это привело к ряду вооруженных конфликтов американо-либерийцев с аборигенами. Грубой силой поселенцы захватили территории, размером с Англию. Впрочем, в 1911 году Франция и Великобритания, захватывавшие континент, отобрали без единого выстрела у Либерии половину территории. Сопротивляться европейцам американо-либерийцы не решились. Американо-либерийцы старались сохранить свое господство, несмотря на то, что составляли не более 3% всех жителей страны. Они, формально будучи протестантами, не проявляли никакого стремления к проповеди христианства. В результате в Либерии и поныне большинство жителей относиться к язычникам. Разговорным языком американо-либерийцев был английский, причем они намерено культивировали говор американского юга. Но при этом американо-либерийцы не распространяли английский среди аборигенов. Поразительно, но в начале 21-го века лишь примерно 20% либерийцев более или менее знает английский язык. Хотя в Тропической Африке в большинстве стран в качестве государственного принят язык бывшей метрополии (английский, французский, португальский), что является серьезным препятствием для распространения грамотности, но уровень владения европейскими языками в большинстве стран континента значительно выше, чем в Либерии. Американо-либерийцы воссоздали в Африке маленький американский юг, неотъемлемой частью которого было рабство. Самое поразительное заключалось в том, что рабство в Либерии существовало еще в середине 20 века! Тема рабства в Либерии в 1931 году стала предметом обсуждения в Лиге Наций, специальная комиссия которой привела множество доказательств ужасов либерийской работорговли. Несколько членов Лиги Наций, в том числе Великобритания, даже начали готовить вооруженную интервенцию в Либерию с целью ликвидации ее режима. Тогдашний президент Либерии Чарльз Кинг был вынужден подать в отставку, что предотвратило интервенцию. Однако фактически рабство сохранилось в Либерии и позднее. В 1878 году в Либерии возникла политическая партия "истинных вигов" (напомним, что партия вигов когда-то существовала на юге США). Разумеется, "истинные виги" были не партией в политологическом значении слова, а клубом американо-либерийских олигархов, которым и принадлежала власть в стране. Эта "партия" правила страной до 1980-го года, то есть 102 года. Итоги полуторавекового правления американо-либерийцев не были впечатляющими. Либерия была одной из самых отсталых стран континента. По индексу человеческого развития в 1980 году Либерия из 130 исследованных стран занимала 26 место от конца. А ведь в Либерии еще не было гражданских войн, страна не находилась в зоне пустынь, и получала кредиты из США. Конец правлению американо-либерийцев наступил 12 апреля 1980 года. В этот день небольшая группа солдат и сержантов либерийской армии, происходивших из числа коренных жителей, сидя в кабаке, мрачно жаловалась на то, что все высшие посты закреплены за американо-либерийцами. Самый трезвый из всех, 29-летний сержант Самуэль Доу из племени кран, показав рукой на президентский дворец, посоветовал захватить его. Мятежники немедленно ворвались в президентский дворец, президент Толберт и ряд его министров, были убиты, а сержант Доу, выступив по радио, объявил себя президентом. Некоторые из мятежников, проснувшись на утро следующего дня, даже не помнили, что совершили переворот. Так произошла революция, которую совершили спьяну. Увы, освободившись от власти американо-либерийцев, Либерия оказалась типичной африканской страной со всеми чертами стран континента. Доу, став президентом, на все важнейшие посты назначил выходцев из своего племени. Остальные племена были этим очень раздосадованы. Чтобы отвлечь их внимание, Доу постоянно устраивал погромы и расправы над американо-либерийцами, прямо сравнивая их с евреями. Однако, со временем этот способ отвлечения внимания перестал быть эффективным. В декабре 1989 года в стране началась гражданская война. В Либерию вторглись боевые отряды племен дан и мано, враждебных кран. Некий Чарльз Тейлор, обвиненный в коррупции, просидевший несколько лет в тюрьмах родной страны и США, двинулся на Монровию. Как правительственные войска, так и повстанцы, творили невероятные зверства, поголовно истребляя население деревень и городов, населенных другим племенем. Впрочем, вскоре среди мятежников произошел раскол, и группировка во главе с Принцем Джонсоном начала сражаться как против Доу, так и людей Тейлора. Поскольку мятежные племена Либерии имели многих соплеменников в соседних странах, то война сразу же распространилась на Сьера-Леоне. Африканские страны решили ввести Либерию миротворческие силы, составленные из контингентов Нигерии, Ганы, Гвинеи и других стран. Но миротворцы сами втянулись в боевые действия. Так в Либерии шла война всех против всех. Карта этносов Либерии (из академического «Атласа народов мира» / М.-1964) Повстанцы взяли штурмом Монровию, причем большая часть города была уничтожена. Президент Доу был захвачен мятежниками. Ему отрезали ухо и заставили его съесть, а затем после пыток убили. Это было только начало войны. Теперь дрались уже решительно все племена и кланы страны друг с другом, так что количество воюющих сторон соответствовало этническому делению Либерии. В войне погибли сотни тысяч человек, треть либерийцев бежала из страны. Эта война привела к полному одичанию. Бойцы воюющих формирований стали практиковать каннибализм. Среди бойцов было много детей. Вообще в африканских войнах детей-солдат всегда широко использовались, но в Либерии количество детей с оружием было невероятным. Правительство США под предлогом защиты своих граждан (а ведь многие американо-либерийцы обладали также и американским гражданством), ввело в территориальные воды страны военные и гражданские корабли. Несколько тысяч уцелевших американо-либерийцев были вывезены на свою историческую родину, в прежние рабовладельческие штаты США. Так закончился великий исторический эксперимент, начатый за 170 лет до этого американскими аболиционистами. В самой Либерии война всех против всех шла до 1997 года, когда все же сумели заключить перемирие и провести выборы. Новым президентом стал Чарльз Тейлор. Однако уже через год война возобновилась, сопровождаясь прежними зверствами. В 2003 году Тейлор был разгромлен и бежал из страны. Наконец, в 2005 году, на новых выборах, победила первая в Африке женщина, ставшая президентом, Элен Джонсон-Серлиф, быший сотрудник Всемирного Банка. Вероятно, уцелевшие либерийцы проголосовали за нее, надеясь на помощь мировых финансовых заправил. Впрочем, семья самой Джонсон-Серлиф живет в США. История Либерии, конечно, не может считаться показателем правления афро-американцев. Но, впрочем, другие немногочисленные исторические примеры, также не внушают оптимизма. Сергей Викторович Лебедев, доктор философских наук, профессор (Санкт-Петербург) Оригинал публикации: http://old.rusk.ru/st.php?idar=113745

Митак, аз пък съм възмутен от порното! И решително настоявам да е реалистично! И всички актьори да са с по малък инструмент от моя, за да не се депресирам. Навремето си имахме социалистически реализъм, днес критикуват любовните романи като вредни защото не са реалистични. По същия начин навремето критикуваха всички жанрове и произведения несвързани с героичната борба на нашия народ за светлото социалистическо бъдеще. През 1956 забравих автора пише първата в България фантастика за деца и юноши, казва се Победителите на Аякс. В бъдещето получават сигнали от космоса, излита ракета, срещат се в космоса, нищо особено, нищо забележително. Обаче! Цензурите критикуват автора, че липсва линията на социалистическия реализъм. Автора обяснява, че действието се развива в бъдещето, това е фантастика. И тогава му разясняват как да направи романа социалистически реалистичен. 1 В бъдещето комунизма е настъпил, да се опише новия социален строй на комунизма 2 Да се разясни, че земята е обединена, в тая връзка да вкара англоезични и рускоезични космонавти 3 Да бъде изграден образа на Вожда и Партията които изпращат космонавтите да осъществят връзката с извънземните 4 Космонавтите да споделят с извънземните най голямото достижение на човечеството-комунизма и онези да го аплодират Ето така и само така точно спазвайки тези правила следва да се пишат любовни романи! 1 Да има цветнокожи герои в книгата, да е показана борбата им за равни права 2 Да има хомосексуални в книгата 3 Жените да изграждат образи на независими, феминизирани и равностойни партньори 4 Сексът да е показан реалистично 5 Да се наблегне на щастливото либерално настояще и борбата на положителните либерални герои с отрицателните консервативни герои. Комунизма, фашизма и либерализма са едно и също, тоталитарни диктатури. Просто още не е изградена диктатурата на либерализма напълно.

Митак, значи, следя кариерата на Азисчо. Следя макар и не задълбочено и жълтата преса. Уверявам те, че пайнер е публичен дом с елитни проститутки, и чак тогава звукозаписна компания. За това твърди доказателства няма да намериш, защото ще съдят Митю пайнера и лошо му се пише.

http://www.zamunda.net/details.php?id=216145&hit=1 Приятно четене от интернет Романе. Казват тази авторка била много добра).

Тъй, виждаме, как романи писани от жени за жени биват критикувани, че не са реалистични, и унижават жените. Както се казва феминистките отново прекаляват. Ето дотам стигнахме... Литературни, белетристични творби да бъдат обвинявани, че нямат връзка с реалността. При това несериозни творби. В тази връзка, аз като мъж се чувствам унизен от екшъните. Там мусколести мъжаги като канари раздават удари и изтрепват сума ти народ. Вреалния живот това е невъзможно, а аз не съм мускулест. Също смятам за унизителни и порно филмите. Като видя там мъжаги с перфектни тела да размахват огромни по размер инстументи се чувствам подтиснат, защото моя не е толкова голям, и тялото ми не е перфектно. Да не говорим за актрисите, моята жена/гадже не са нито толкова красиви, нито толкова разкрепостени. Това ме кара да се чувствам подтиснат. Трябва да има само произведения вдъхновени от живия живот, от нашата социалистическа действителност. Трактористки, нови социалистически заводи, ръководната роля на партията грижеща се за народното щастие. Трябва да се показва хубавото, позитивното в нашата действителност, братството между етническите групи. Мирното и щастливо съжителство между хора от различни етноси, религии и сексуална ориентация. Вниманието на днешните социалистически автори следва да се заостри над днешни, съвременните проблеми, близки до бита и душевността на нашия народ, борбата с расизма, правата на хомосексуалистите, успехите на феминизма и новата социалистическа жена! Това желае да види днес нашата нова социалистическа либерална родина! Един свят устремил се към светлото бъдеще! Един свят без етнически и религиозни конфликти! Един свят без тютюнев дим, но с хомосексуалисти. Ура другари! Ура за светлото бъдеще което се гради от нашата социалистическа либерална родина, и нейния преден боен отряд Комунистическата Либералната Партия!

Браво Галахаде, напълно съм съгласен с теб. Тук не трябват превенции, а ограмотяване. Както малките деца знаят, че не бива да разговарят с непознати, или да ходят с тях за да получат лакомство, така и вече големите трябва да бъдат образовани, че като им обещават лесни пари без усилия, зад това се крие някаква шашма. Обаче, малките деца приемат родителите си за авторитет и ги слушат, то интернет юзърите не щат да слушат никого, лъжат ги и после друг им виновен, че са ги излъгали.

Мадамите от пайнер станаха богати и известни не защото са певици, а заради "участия", разбирай пеят на уше на тая и оная мутра която може да отдели доста солидни средства. Освен това, обществена тайна е, че въпросните гърли извършват секс услуги на платежоспособни господа. Оттам им идват парите, а не от концерти и продажби.