Frujin Assen

Смята се, че арабските роботърговци са превозили извън африка повече негри, отколкото европейците. Само че, за разлика от тях, те сами са правили военни експедиции и са залавяли със сила роби, а не са ги купували. Естествено, африканските държави оказали се на пътя им били унищожавани. Та така Глостъре, цивилизованите араби се оказват още по големи зверове.

Сега чета, как португалците унищожили държавите Конго и Ангола. Как значи станало това? Първоначално португалците се опитали сами да ловят роби, не им се получило. Климата бил отвратителен и нямало достатъчно доброволци за такива експедиции. Затова, наемали местни, които да обикалят и да купуват роби. Първоначално купували роби от централната власт, но си дали сметка, че така само засилват властта на краля, който ще им продава по скъпо. Затова започнали да купуват от местни вождове или дори от селски вождове. Резултата бил очакван. Засилване на центробежните си, войни между феодалите кой да вземе лъвския пай от роботърговията и разпад на държавата. Това довело до деградация на местната цивилизация още в 16 век. Португалците много хитро са си изиграли картите, и практически са оставили местните да се избиват помежду си, за правото кой да им продава роби.

Германия 1519. Почваме да броиме държавите.

Проблемът Глостъре, е че ти броиш за държави всякакви племенни съюзи. Примерно съюза на седемте славянски племена протодържава ли е? А видинското деспотство? В Германия по едно време има над 300 държави. Колкото до завладяванията на добрите негри от лошите колонизатори, Иван Александър в едно писмо го е казал много добре "Говорещият за право трябва не само да доказва правата си, а с също с крепка десница да ги отстоява". Глостъре, Радо, забележете. През 16 век португалците какво представляват когато навлизат в африка. А къде са Англия и Франция в края на 19 век в своето цивилизационно развитие? А докъде са стигнали африканските държави за това време? До под кривата круша. Реално колонизацията изиграва роля на индустриална, културна, буржуазна, цивилизационна еволюция за Африка. Ако не бяха колонизаторите, африканците и до днес щяха да си живеят в средновековието.

Утре ще се разбере. Само където имам усещането, че ще е отново нещо което ще заинтересува само ограничен кръг специалисти.

Историкът от Кеймбридж професор Николас Боул прогнозира, че през 2014-та ще настъпи Страшният съд. Преди няколко месеца той издаде книгата "2014: Как да преживеем следващата световна криза". В нея Боул анализира историята на човечеството прави мрачни прогнози за следващите няколко години, на базата на факти от миналото. Професорът твърди, че в близките години Земята ще се сблъска с невиждана по мащаби криза, сравнима само с библейския Страшен съд. Анализирайки цикличността на световната история, ученият привежда примери от миналото и на основата на построени закономерности посочва датата на предполагаемото настъпване на "края на света" - 2014, а не както е в календара на маите - 2012-та. Като пренебрегва мистичните календари на маите и прочутите околонаучни хипотези, опирайки се изключително на историческите факти, Боул доказва неизбежността на бъдещия Апокалипсис. Според него началото на всеки век в историята на човечеството е било отбелязано от съдбоносни за цялата планета катаклизми. Така 1618 година станала начало на Тридесетгодишната война, провокирала десетилетия религиозни разпри в Европа. 1815 година се отзнаменувала със сражението на Наполеон, което подарило на Европа относително спокоен век, а началото на Първата световна война през 1914 г. определило трагичността на ХХ век. Така Боул прави извода, че 2014-та година ще стане определяща в историята на човечеството: или хората ще успеят да стигнат до общо разрешение на назряващите проблеми, или населението на Земята ще потъне в невиждан по мащабите си конфликт, от който може би няма да ни е съдено да излезем.

А може би, металургията им е била много по слабо развита, та се налага да купуват медни, оловни и бронзови изделия? Дали пък, чудя се аз-португалците не предават нова, по съвършенна техника за леете на бронз? Така нещата си идват на мястото.

Ти остави изкуството, говорим за търговия в промишлени мащаби, освен това медните чинии, стъклените чаши и тъканите никак не са изкуство. Интересно, дали в изкуството на Бенин се долавя европейско влияние?

В книгата става въпрос за края на 15 век. Най интересното е, че по това време плантации на карибите още няма, и използването на роби е ограничено. Португалците си правят едно мирно проникване и се занимават с търговия. По това време за тях основната стока са не робите, а златния прах. За него плащат с медни, оловни и бронзови предмети, тъкани, и коне. Изрично се споменава, за няколко сделки с Бенин след достигането му. Бенинците на няколко пъти отпускат големи партиди роби, срещу цитирам "медни гривни, оловна и медна посуда, бронзови статуетки и украшения, стъклени чаши и маниста". Основното обвинение към португалците е, че търгуват тези евтини метали, стъкло, коне, тъкани които били евтини в европа, но много ценни в африка, защото местните не можели да ги обработват и така се получавало кон за кокошка. Интересно е, че не пише нищо за железни ножове и брадви, които също по принцип са ценна колониална стока. Още по интересно е, след като ти даваш данни, как в източна африка леят бронз и обработват злато и други метали, защо бенинците и другите местни разменят златен прах за медни, бронзови и оловни изделия? Говоря за края на 15 век и търговия между местни хора (включително бенинци) и португалци. Ето ти част от книгата. Буквално се казва, от Бенин вземат роби за медни гривни, после продават роби за златен прах. Очевидно местната металургия е била много слабо развита, щом стават такива врътки в търговията.

Значи, Глостъре, отново ще ти разваля рахата). Чета книга за роботърговията. Тук ясно се казва, че Бенин разменя роби за метални изделия, медни, оловни, бронзови, които били евтини в европа, но много скъпи в Африка, понеже не можели да ги изработват.

Тъкмо чета книга за роботърговията. Португалците купували роби, като ги обменяли за коне, тъкани, метални изделия (посуда, украшения).

Корейския дух!

Само за информация, Хитлер дава медали и доживотни пенсии на аскарите сражавали се за Германия през ПСВ. Споменавам го като интересен факт, за това, че даже дай отявления расист уважава чернокожите сражавали се за родината.

Значи, чел съм, че по това време пръстенът е много важен отличителен белег. Тоест, няма как някоя мутра да носи пръстен по голям от този на владетеля. Тоест, това си е някакъв владетел. Ако този пръстен не е на Кубрат чий е? Кой още степен вожд живее по тези земи? Неизвестен владетел, от неизвестно племе, споменати за пръв и единствен път по този пръстен.

Е сега, единични случаи може, но масово... просто няма как. Я да окрада Спандю от съседната тема.

Радо, това за което говориш са чисто теоретични постановки. Да, на тях може и да им се е искало, но не е било толкова лесно. Реално, пленниците са много малко и от тяхна и от наша страна. Най добра възможност да се предаде или да избяга има по време на отстъпление, когато контролът над войниците е най малък. Сещам се за чехите, които при брусиловския пробив масово се предават на руснаците, но това става при разбита армия и бягство продължаваща стотици километри. При нас такава обстановка няма.

В средата на февруари 1896 г. Етиопската войска приближава Адуа, като същевременно натам се приближават и основните италиански сили. Баратиери разполага с 10600 италиански войници, 7100 еритрейци, както и с 56 оръдия. Срещу него, Менелик разполага с 73 хиляди души. Въпреки голямото числено превъзходство, изходът от битката не е предрешен. Италианската армия разполага със съвременно въоръжение, несравнимо по- добро от това на етиопската армия. Също така етиопците имат 42 оръдия, , като повечето от тях са малокалибрени, стари и немощни. Също така италианците са по- подготвени и дисциплинирани. Битката при Адуа, станала по- късно знаменита, започва призори на 1.3. 1896 г. Самият Менелик II се бие облечен като обикновен войник редом с войниците си, като негов двойник облечен с императорски одежди междувременно отвлича вниманието на врага. В сражението участва и Патриархът на Етиопската Православна Църква Матеус, който с кръст в ръка вдъхновява войските. Постепенно италианците започват да отстъпват първоначално организирано, но след смъртта на един от водещите офицери-панически. Генерал Баратиери едва се спасява с отнестрелна рана в крака. Италианската армия бива преследвана до граничнат,а според договора от Учиале, река Мереб. Така 12 часа след битката експедиционният корпус на италианската армия в Етиопия престава да съществува. Според различни тогавашни данни от италианската армия загиват/изчезват около 11000 души , а над 4000 са ранени. Тези данни са най – реалистични, имайки се предвид, че в еритрейското пристанише Адди Кеих се връщат около 2500 души. Също така в етиопски ръце попада цялата италианска артилерия, 11 000 модерни пушки и голямо число боеприпаси. Загубите на самите африканци са 4000 загинали и 6000 ранени, но те трябва да се приемат приблизително, защото много от етиопските феодали нямат списъци на личния състав на армиите си.

Еритрейски аскари.

От тогава започва западането на всяка армия по света. Дори и американците стопират развитието на армията си, а европейските армии приличат по скоро на жандармерии. Но това е нормално, днес никой не застрашава мирът и няма смисъл от огромни армии.

Ето. Ето от къде е и руския превод.

Книгата е "Африка" на Фицджералд, една от няколкото най пълни и стойностни книги за Африка, издадена в Москва през 1946, превод от американското издание издадено в Ню Йорк през 1942, което е преработено английско от 1938. Там се твърди, че бенинците се научават да леят бронз от португалците.

Романе, а врачките, баячките и екстрасенсите, там не е ли същото въздействие на психическа основа? По интересния психологичен феномен е, че умни, хора с всичкия си вярват на това нещо. Ето блогът на един сериозен човек, който въобще се занимава с това лечение. http://gatakka.eu/?p=1028

Времената са били жестоки. Убийството на пленник взет по време на битка едва ли е било считано за нещо ужасно. Затова и Вилардуен пише "варварски и непристойно убит", но съвсем не е изненадан или шокиран. Колкото до връзката му с царицата... Въпросния автор на слухът е минал баш през Търново и точно от местните е научил за тази връзка. Демек, така или иначе цял град е знаел за похожденията на царицата. Въпроса обаче опира до политика, не до чувства. Калоян не може да се разведе, защото куманката е част от политическата му линия на съюз с куманите. По сетнешния и брак с Борил е също политически, потвърждаване на съюза с куманите и един вид лигитимация, защото тя е царицата. За мен няма съмнение, че един император от далечна страна се е ползвал с интерес сред търновските жени. Така де, колко често в Търново попадат фръзки благородници? Навярно е имало голям интерес колко му е голямо мъжкото достойнство, и как фръзите се представят в леглото. Нищо чудно царицата да е искала да се облажи от положението си и да пробва Балдуин. Той и е отказал не защото е бил благороден кавалер и не прави такива неща, а защото се е страхувал какво ще му стори Калоян като разбере, че му слага рога. Предвид нрава на Калоян опасенията и страховете съвсем не са били безпочвени. Като знаем женския характер, нищо чудно отхвърлената и обидена куманка да го е вкарала в интрига. Тоест, версията съвсем не е толкова безпочвена и звучи правдоподобно.

Доколкото съм чел руски форуми, там настроенията са следните. Имаме една патриотична група която хвали собствения ВПК и безаналоговите му творения. Тази група е доволно пъстра и включва освен патриоти и комунисти. Работата е там, че в последните години тече една реставрация на имперското величие на СССР. Доколкото съм чел и съм говорил с млади руски патриоти, които изобщо не са комунисти, те възприемат СССР като руска империя, а колетивизацията, гулаг и чистките като цена която е била платена за да съществува тази империя. В този смисъл те реабилитират Сталин, Брежнев и целия строй, като доблестни мъже които не са се побояли да употребят насилие и заплатят тази цена. Тази група се сближава с комунистите които въздишат по хляба по 20 стотинки и поради любовта си към СССР минават за патриотично настроени. Разликата с България е, че ние нямаме такава патриотична група която да въздиша по НРБ. Нашите патриоти въздишат или по кан Кубрат и въобще великото минало, или по периода до 1944. Може би, освен малка група бивши военни няма хора които да свързват НРБ с патриотизма. Втората група която плюе собствения ВПК са добре познатите и у нас либерали. Това са про западно настроени, до голяма степен нихилистично настроени хора, част от които антикомунисти. Както и у нас те с омерзение говорят за изостаналостта на собствената си държава и бленуват за запада. Писанията които четем за руската армия корелират почти на 100% с хора от тези групи. Така че, трябва да сме много внимателни кой и с каква цел хвали или критикува руската армия. Сердюков, който беше уволнен беше представител по скоро на либералната линия. Той купуваше техника от запад, поради което беше мразен от патриоти, комунисти и собственото ВПК. Те го обвиняваха в корупция, че купува западна техника за да взема комисионни, а и в саботаж и зловредничество към руската армия. Либералите пък, го хвалеха, че най сетне реформирал изостаналата и небоеспособна руска армия, като при това купувал качествено западно въоражение. Критика към Сердюков за вредителската му дейност в армията.

Омуртаг не се ли беше изобразил като византийски император с кръст в ръка? Тоест, кръста при него е символ на власт. В този смисъл, наличието на пръстен с кръст говори по скоро за владетелска инсигния.