Значи, то и трябвало за утре. Та го минах по лесния начин, машинен превод от уикипедия с малко мое встъпление. Получи се това, белким ви е интересно. Казано по карловски "Асъл га ти рикът патка, в 10 днес ми звъни да ме пита готово ли е, че и трябвало за утре сутринта."
Основните принципи в съвременото развитие на идеите за цивилизациите и тяхното развитие се коренят в развитете през последните години в западната цивилизациия идеи за либерализъм и левичарство, които могат да бъдат определени дори като неосоциализъм. Според тези съвременни идеи развитието на цивилизациите върви линейно във времето. За марксистката наука пътят беше ясен, от робовладелство към феодализъм, капитализъм, социализъм като най висш строй и комунизма който трябваше да настъпи в най скоро време. Подобна постройка виждаме и днес, като социализма и комунизма са заменени от либерализъм и други левичарски идеи. Идеята за линейно протичане на развитието е изключително важна в това съвременно неосоциалистическо разбиране за протичане на историята. Не бива да се забравя, че в съвременния неосоциализъм както и в стария социализъм съществува идеята за „правилна трактовка“ на идеите. Ясно виждаме, че в съвременния свят идеята за „твърдия курс на Партията“ е широко застъпен. За да се държи този курс съществуват множество инструменти. Най важния от тях е тъй наречения „език на омразата“. Либералите, които според мен е по правилно да бъдат наричани неосоциалисти с революционна комунистическа жар от времето на другаря Сталин яростно громят всеки с това оръжие дръзнал да изказва идеи различни от „правилните“. Твърде характерно е, че те използват подобен набор от средства. Най важния може би е агресивния „А у вас защо бият негрите“. Много важно е разбира се негативното етикитиране, което следва най добрите традиции на марксизъма-ленинизъма-сталинизъма. Задължително е опонента да бъде определен в негативна светлина, при това в такава негативна светлина, която по възможност носи риск от законово преследване. По време на социализма всеки и всичко бива обвинявани в фашизъм, като имаше всякакви вариации на тази тема като се започне от социалфашизъм (социалдемократи), аграрофашизъм (БЗНС), мине се през монархофашизъм и се стигне до класическия буржуазен фашизъм.
В днешните либерални разбирания всеки който изказва идеи за цивилизационното развитие различни от неоциалистическите подлежи на обструкции и отричане. Поради тези причини съвременния млад човек е принуден строго да се придържа към „правилната партийна линия“ в разглеждането на цивилизационното развитие.
Цивилизация-общофилософско значение-социална форма на движението на
Основните принципи в съвременото развитие на идеите за цивилизациите и тяхното развитие се коренят в развите през последните години в западната цивилизациия ляволиберални идеи, които могат да бъдат определени дори като неосоциализъм. Според тези съвременни идеи развитието на цивилизациите върви линейно във времето. За марксистката наука пътят беше ясен, от робовладелство към феодализъм, капитализъм, социализъм като най висш строй и комунизма който трябваше да настъпи в най скоро време. Подобна постройка виждаме и днес, като социализма и комунизма са заменени от либерализъм и други левичарски идеи. Идеята за линейно протичане на развитието е изключително важна в това съвременно неосоциалистическо разбиране за протичане на историята, но е неадекватна на историческата реалност. Тя робува на една стара идея за „правилна трактовка“ на идеите.
[11:47:10] KG: За съжаление, понякога в защита на разбирането за „линейното” развитие на историята и цивилизацията се стига до негативното етикитиране, при което опонентът бива определян в негативна светлина. В днешните либерални разбирания всеки който изказва идеи за цивилизационното развитие различни от неоциалистическите подлежи на възможни обструкции и отричане. Поради тези причини съвременния млад човек е изправен пред затруднение да дефинира основите на цивилизационното развиетие и неговите принципи.
Единственото, което може да му помогне да направи това, е обективно-историческият подход.
Civilization (от Lat Civilis -. Гражданското, състояние) - 1) общо философско значение - социална форма на материята в движение, осигуряване на неговата стабилност и способност за самоусъвършенстване чрез самостоятелно-регулация на обмена на околната среда (човешката цивилизация в един космически мащаб), 2) на исторически и философски значение - на единството на историческия процес и набор от материални и духовни постижения на човечеството в процеса (човешката цивилизация в историята на Земята), и 3) на социалния свят исторически процеси, свързани с постигането на едно определено ниво на социалност (етапа на самостоятелно-регулиране и самостоятелно си производство и на относителна независимост на характера на социална диференциация съзнание), и 4), локализирани във времето и обществено пространство. Локалните системи са цели цивилизации, които представляват сложни икономически, политически, социални и духовни подсистеми и развива в съответствие със законите на жизнените цикли .
Един от на първо концепцията на "цивилизацията" е въведено от философа Адам Фъргюсън, който се означава на план етап развитието на човешкото общество, характеризиращо се с наличието на социалните класи, както и градове, за писане, и други такива явления. Предложените шотландски учен stadial периоди на световната история (необузданост - варварство - цивилизация) се радва на подкрепата на научната общност в в края на XVIII - началото на XIX век [2], но с увеличаване на популярността в края на XIX - началото на век XX, множествено число-цикъл подход в историята, под общото на понятието "цивилизация" също са подразбиращи се "местни цивилизации" [3].
Съдържание
Появата на мандата
Цивилизацията, като на втория етап от социално развитие
3 местна цивилизация и множествено число-цикличния възглед за историята
3.1 Проучването на местните цивилизации
3.2 Критерии за избор на цивилизациите, техният брой
3.3 цикъла на цивилизациите
4 Бележки
5 Източници
6 Позоваването
7 Връзки
Появата на срока
Направен е опит да настроите външния вид на срока е взел един от първият френски историк Люсиен Febvre. В своята книга "Цивилизация: Еволюция на думи и идеи", ученият заключава, че за първи път терминът се появява в печатните в "Античност, излагане на техните обичаи" (1766), френски инженер Буланже.
"
Когато природата става цивилизовани хора, в никакъв случай не трябва да се разглежда като акт на цялостни цивилизации, след като хората са дадени ясни и безспорни закони: необходимо е, че той принадлежи към това законодателство, тъй като тя продължава към цивилизацията.
Буланже N. А.
"
Въпреки това, тази книга беше публикувана посмъртно, а и не е в оригиналната версия, и има съществени доказателства,, въведени от барон Holbach - известни по това време авторът на неологизми. Обвини Февруари Holbach изглежда още по-вероятно в светлината на факта, че Буланже в работата си, посочен срока веднъж, Holbach също многократно се използва термина "цивилизация", "цивилизова" на "цивилизовано" и в работата си "Системата на обществото" и "Система на природата." От този момент се включва термина в научната революция, а през 1798 г. той за пръв път попада в "Речник на Академията" [4].
Швейцарска културна историк Жан Starobinsky в кабинета му не се споменава всяко Буланже, нито Holbach. Според него, авторството на термина "цивилизация" е собственост на Виктор Mirabeau и работата му "Един приятел на човечеството" (1757) [5].
Въпреки това, двамата автори посочват, че на термина преди на придобиване на социално-културните ценности (като етап на културата, а не диващината и варварството), тя има едно юридическо значение - милион решението на която престъпна процес в категорията на гражданския процес - които с течение на времето е бил загубен.
Френски лингвист Емил Бенвенист също даде дланта използването на термина на Маркиз дьо Мирабо, и след февруари забелязах, че на съществително цивилизация се появява сравнително късно, а на глагола civiliser ("омекоти на маниери, да се образоват") и прилагателно на причастие civilisé («развъждат , на просветения ") са били използвани по това време отдавна. Такъв един феномен учен обясни слабата (тогава) на производителността клас на абстрактните съществителни от техническо естество: думи, завършващи за пускане са не широко разпространена и на броя нараства бавно (там са само думи оплождане «оплождане», thésaurisation «натрупване на пари, презапасяване», temporisation "Чакайте, vygadyvanie време», организация "организация". От този малък брой само на думи и организация на цивилизацията е преход към стойността на "държава", докато други запазили само стойността на "действие"). [6]
Същото еволюция (от правна към социалните ценности), думата се проведе в Англия, но там е в печатно издание се появи петнадесет години след публикуването на книгата Mirabeau (1772). Въпреки това, обстоятелствата, споменаване на думата [ок. 1] показват, че дори преди думата влезе в употреба, което също обяснява бързината на неговото по-нататъшно разпространение. Проучване Бенвенист показва, че наличието на думата цивилизация (разликата в една буква) във Великобритания е почти едновременно. (В Ръс Лейн "Изживейте историята на гражданското общество") В научната революция е подадена на шотландския философ Адам Фъргюсън, автор на произведения «Едно есе върху историята на гражданското общество» (1767), който е вече на втора страница заяви [7]:
"
Пътят от детството до падежа, не само прави всеки един индивид, но и на човешката раса, движейки се от варварство към цивилизация.
Оригиналният текст (на английски) [Покажи]
"
.
Въпреки че Бенвенист оставяли отвори въпроса за авторството на термина, а възможните заеми Фъргюсън концепции от на речник на френски или на най-ранните произведения на колегите му, е един шотландски учен първи използва на термина "цивилизация" в един милион теоретична периодизацията на световната история, където на опозицията му диващина и варварство. От този момент, съдбата на този термин е тясно преплетени с развитието на historiosophical мисъл в Европа
Цивилизацията като етап на социалното развитие
Периодизацията, предложен от Фъргюсън продължиха да се радват на голяма популярност не само в последната трета на XVIII век. но по-голямата част от XIX век. Тя се използва успешно Люис Морган ("Старинен общество", 1877) и Фридрих Енгелс ("Произход на семейството, частната собственост и държавата", 1884).
За цивилизация като етап на обществено развитие, се характеризира с избора на характера на обществото и появата на противоречия между естествени и изкуствени фактори в развитието на обществото. На този етап преобладаващите социални фактори на човешкия живот, напредва рационализиране на мисълта. За този етап на развитие се характеризира с преобладаване на изкуствен над природните производителни сили [8].
Също така, признаци на цивилизацията включват: развитието на селското стопанство и занаяти, класовото общество, съществуването на държавата, градовете, търговията, частна собственост и пари, както и в монументална сграда, "достатъчно" напреднали религия, писане, и така N [9]. Акад. BS Yerasov идентифицира следните критерии, които отличават цивилизация от варварство етап [10], [ва. 2]:
Системата на икономическите отношения, въз основа на разделението на труда - хоризонтална (професионален и ukladnaya специализация) и вертикални (социална стратификация).
Средства за производство (включително човешки труд) са контролирани от управляващата класа, която централизира и преразпределение на излишък, иззети от първичните производители чрез наеми или данъци, както и чрез използване на работната сила за обществени поръчки.
Като мрежа от валути, контролирани от професионални търговци, или на държавата, която замества пряк обмен на продукти и услуги.
Политическа структура, в която доминиращата прослойка от обществото, като се съсредоточава в ръцете на изпълнителната и административни функции. В племенна организация, на базата на на произход и родство, се заменя от властта на управляващата класа, която се основава на принуда, държавата, предоставяне на система на социално-класовите отношения и единство на територия, е цивилизована политическа система.
Местната цивилизация и множествено число-цикличния възглед за историята
Проучването на местните цивилизации
На век XIX европейски историци, получаване на първия информация за източноевропейските общества в заключение, че между обществата, от които етапа на цивилизацията, може там да бъдат качествени различия, които позволиха им да не говоря на една и съща цивилизация, но на няколко цивилизации. Въпреки това, идеята на културните различия между европейски и неевропейски култури са се появили преди: например, а руският учен И. Йоните интерпретира отчети Giambattista Вико, италиански философ (1668-1744), че "на китайския император на най-високата степен на културата," като на ембриона да се специално представяне на китайската цивилизация, а оттам и вероятното множество цивилизации. Въпреки това, нито в неговите писания, нито в на писането на Волтер и Йохан Готфрид Хердер, които, изразени на идеи, свързани с идеите на Вико, понятието цивилизация не е била доминираща, и идеята на местната цивилизация не е използва въобще. [11]
За първи път думата цивилизация се използва в две значения в книгата на френския писател и историк Пиер за Саймън Ballansha (EN) "Старецът и млад човек" (1820). По-късно, използването му е на една и съща в книгата си "Ориенталски Юджийн Burnouf (EN) и християнската Ласен (EN)« Едно есе на падналите "(1826), в произведенията на известния пътешественик и изследовател Александър фон Хумболт Фондация и редица други мислители. [3] Използване на Второто значение на думата цивилизация е допринесла за френския историк Франсоа Гизо, който многократно използва думата в множествено число, но въпреки това остава верен на на линия stadial схема на историческото развитие [11], [3].
Джоузеф Гобино
За първи път терминът се появява в работата на местната цивилизация на френския философ Чарлз Renouvier, "Ръководство за антична философия" (1844). Няколко години по-късно видях светлината на една книга от френския писател и историк Йосиф Гобино, "Есе за неравенството на човешките раси" (1853-1855), в които авторът идентифицирани 10 цивилизации, всяка от които управлява свой собствен път на развитие. Очертаха, всеки от тях, рано или късно умират, и западната цивилизация не е изключение. Въпреки това, мислител, голям интерес към културните, социални и икономически различия между цивилизациите: тя е само нарушен общо е, че в историята на цивилизации - възход и падение на аристокрацията. Поради това historiosophical концепция е непряко свързана с теорията на местните цивилизации и директни - идеологията на консерватизъм.
Идеи, които резонират работи Гобино, и излага на германския историк Хайнрих Rückert, които дойдоха до заключението, че историята на човечеството - това не е един процес, и размера на паралелни текущи процеси на културни и исторически организми, които не могат да бъдат поставени на един ред. Немският изследовател на първо привлече вниманието към проблема за границите на цивилизации и тяхното взаимодействие, и структурни взаимоотношения вътре в тях. Въпреки това, Rückert продължи да разглежда света като обект на влияние в Европа, в резултат на което неговата концепция за съществуването на мощите на йерархичен подход към цивилизации, отричане на равното достойнство и самодостатъчност. [11]
Н. Danilevsky
Първата цивилизация на връзката не гледам през призмата на самоуправление evropotsentricheskogo руски социолог Николай Yakovlevich Danilevsky, който в книгата си "Русия и Европа" (1869) контрастира застаряването на европейската цивилизация, млад славянски. Руски идеолозите на Паневропейски Slavism посочи, че нито един от културно-историческото тип [ок. 3] не може да претендира да бъде по-напреднали, по-високо от останалите. Западна Европа в това отношение не е изключение. Въпреки че тази идея не стои философ до края, понякога сочи към превъзходството на славянските народи и техните западни съседи.
Освалд Шпенглер
Следващото значимо събитие в развитието на теорията на местната цивилизация е дело на немския философ Освалд Шпенглер и култура "Упадъкът на Запада" (1918). Не е известно със сигурност дали знакът на Шпенглер с работата на руски мислител, но въпреки това, основната идея на тези учени са подобни във всички критични точки [12]. Като Danilevsky, решително отхвърля конвенционалния периодизация на историята на условното на античния свят - Средновековието - New Era, "Шпенглер защитава различна гледна точка на световната история - като редица от независими култури [ва. 4], живите, подобно на живите организми, периодите на произход, формиране и умира. Като Danilevsky критикува европоцентризма, и идва не от нуждите на исторически изследвания и необходимостта да намери отговори на въпросите, поставени от съвременното общество: теорията на местната култура немски мислител намира един обяснение криза на западното общество, което се изпитва спад, което се разбира египтянина , антични, и други древни култури. [13] книгата на Шпенглер, съдържа не толкова теоретични иновации в сравнение с публикуваните по-рано работа, и Rückert Danilevsky, но това е огромен успех, защото той е написан на ярък език, пълен с факти и аргументи, и е публикуван след приключване на Първата световна война, предизвиква пълно разочарование в Западната цивилизация и европоцентризма ескалира кризата [14].
А много по-значителен принос към изучаването на местните цивилизации, които британският историк Арнолд Тойнби. В своята 12-обем работа, "Изследване на историята" (1934-1961 GG). Британски учен раздели историята на човечеството на броя на местните цивилизации, които имат един и същ вътрешен модел на развитие. Външен вид, възникването и упадъка на цивилизациите, се характеризира с фактори като външен стимул и божествена енергия, предизвикателство и отговор, и грижи и да се върнете. В възгледите на Шпенглер и Тойнби нямат много общо. Основната разлика се крие във факта, че културата на Шпенглер, напълно изолирани един от друг. В Тойнби, тези отношения, въпреки че те са външни по своя характер, но са част от самия живот цивилизации. За него, това е от съществено значение, че някои общества, присъединявайки се към други, да се осигури непрекъснатост на историческия процес [15].
Руският учен Ю Yakovets, на базата на трудовете на Даниел Бел и Алвин Тофлър, формулирана идеята на световните цивилизации като един определен етап "на историческия ритъм на динамика и генетика на обществото като един цялата система, в която взаимно се преплитат, допълват взаимно материалното и духовното възпроизводство, икономиката и политиката, социалните отношения и култура "[16]. Историята на човечеството в неговото лечение е представена като промяна на ритмичните цикли на цивилизацията, продължителността на които е неумолимо свиване.
За разполагане на цивилизация във времето (БН Kuzyk и Ю Б. Yakivtsi,) [17] световната цивилизация Глобални Поколения цивилизация на местните цивилизации цивилизации Местни
Първата историческа supercycle (осмо хилядолетие пр. Хр. Е. -. 1вото хилядолетие "АД Е.) неолита (8-4 хилядолетие пр. Хр. Е.)
Рано клас (края на 4 - началото на 1во хилядолетие пр. Хр. E.) първо поколение (края на 4-то - началото на 1во хилядолетие пр. Хр. E.) Древен Египет, шумерската, асирийската, вавилонската, Гърция , Минойската, индийски, китайски
Античен (VIII сто BC E.. V в Н. Е.) 2-ро поколение (VIII% BC E.. V в Н. Е.) гръко-римски, персийски, финикийски, Индия китайски, японски, drevneamerikanskaya
Втората историческа supercycle (VI-XX век). Средновековна (VI-XIV в.). Трето поколение (VI-XIV в.). Византия, в Източна Европа, Източна славянски, китайски, индийски, японски
Ранните индустриални (XV - средата на XVIII век)
Промишлени (средата на XVIII-XX в.). 4-то поколение (XV-XX век). Запад, Евразия, будисти, мюсюлмани, китайски, индийски, японски
Третият исторически supercycle, XXI-XXIII век. (Прогноза) постиндустриално
(XXI - XXIII в началото - прогноза)
5-то поколение
(XXI - XXIII в началото - прогноза)
Западна Европа, Източна Европа, Северна Америка, Латинска Америка, океански, руски, китайски, индийски, японски, мюсюлмански, будистки, Африка
Pitirim Сорокин
Уникално изпълнени на Concept Danilevsky, Шпенглер и Тойнби от научната общност. Въпреки работата си и са считани за основните работи в областта на история на цивилизациите, техните теоретични разработки са се срещали сериозни критики. Един от най-последователните критици на теорията на цивилизацията прави на руско-американските социолог Pitirim Сорокин, който посочи, че "на смесване на културни системи на социалните системи (групи), че името" е, дадени цивилизация "социалните групи в съществено различни от най-сериозната грешка на тези теории
По скоро в фашизъм, расизъм, антисемитизъм... все нормални неща.
