Frujin Assen

Това е копи пейст През 1947 г. България можеше да стане империя зад гърба на Кремъл. Заради Южнославянския съюз героят от Лайпциг е отвлечен и умира мистериозно, а Трайчо Костов увисва на въжето. Стотици българи гинат или изчезват безследно. Приятелят на Димитров Йосип Броз Тито се прави на болен и оцелява. Завесата на архивите на КГБ постепенно се повдига. И започват да изкачат неща, които подсказват, че историята би могла да се случи и по друг начин. Такъв е случаят с Южнославянския съюз, който преди десетилетия държавните глави на Югославия и България – Йосип Броз Тито и Георги Димитров искали да създадат. На бял свят излизат и реакциите на Сталин и КПСС за смъртта на Георги Димитров и Трайчо Костов, сочи аналитична статия, публикувана във frognews.bg Ето какво пише в някои от излезлите неотдавна на светло кагебистки документи. „Ние ще създадем голям и силен Южнославянски съюз, който ще може да се противопостави на всякакъв натиск”. Това е заглавие на в.„Правда”от 28.11.1947 г.). В Москва ръководството на КПСС е хвърлено в ужас. Сталин иска светкавично да му се предостави доклад за „престъпните намерения” на Тито и Димитров. Удря по бюрото и се заканва, че ако КГБ не спре българите и югославяните, ще хвърчат глави. В документа на съвестките тайни служби пише: „Получихме данни, че за Тито и Димитров този Съюз е само първата крачка към съдваване на Федерацията на всички народни републики. На 17 януари 1948 г. Димитров заявява на пресконференция в Букурещ, на която обсъждат заедно с вожда на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж плановете за румънско-български митнически съюз: „По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция, нашите народи сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде създадена Федерация или Конфедерация, къде и как трябва това да се осъществи”. Докладът с еретичната идея е предоставен на Сталин на 23.01.1948 г. Информацията го вбесява. Свидетел на случката я описва по следния начин: „Сталин се ядоса и хвърли папката на земята. След това отсече: Това е нечувана провокация! Те искат да създадат социалистически блок, независим от СССР! Нарушиха принципа най-важните решения да взимам аз! Ще си платят!” По разпореждане на Йосиф Висарионович на 29 януари в „Правда” се появява необичайно рязко възражение: „Ние публикувахме заявлението на другаря Димитров, но това не означава, че споделяме неговото мнение. Тъкмо обратното, ние смятаме, че тези страни не се нуждаят от натрапваната федерация или конфедерация.”. На 10 февруари Сталин вика при себе си вождовете на българската и югославската партии. Югославските секретни служби съобщават на Тито какво го чака в Москва и той благоразумно остава вкъщи, като се извинява с някакво заболяване. В Кремъл изпраща Кардел и Джилас. Димитров обаче не успява да отклони личната покана и заминава, съпроводен от Трайчо Костов. Сталин и Молотов подлагат Димитров на резки нападки и унижения, както съобщава Джилас по-късно, „му изнасят като на първокласник лекция за правилната ленинска политика в областта на междудържавните отношения”. По време на срещата най-неочаквано Сталин разпорежда Югославия и България да създадат двустранен Съюз – т.е. да реализират нещо, срещу което е бил преди две години. Всъщност идеята е Димитров да държи под контрол лошия Тито. „Той искаше Димитров да стане предател, настояваше за това”, пише в разсекретените документи. Смирилият се Димитров покорно признава своите „грешки” и обещава да се придържа към „правилната линия”. Кардел и Джилас се връщат в Белград и съобщават за случилото се. На заседание на Централния Комитет на Компартията на Югославия съветското изискване за незабавен съюз с България е отхвърлено. Съветският съюз отговаря с отказ на предложението на Югославия да сключи ново икономическо споразумение. В действие влизат изпитаните средства на съветската идеология - изфабрикувани процеси, чиито жертви се разобличават като „врагове”. През май 1948 г. Сталин заповядва на шефа на безопасността Лаврентий Берия да изобличи всички „титовисти” в държавите-сателити. Ударът трябвало да порази най вече България. През май 1948 г. в Москва започва търсенето на „човека на Тито в София”. Най-добрият кандидат за това естествено бил 63-годишният Георги Димитров. Близка дружба и уважение го свързва с Тито. Димитров е удобен и защото е бил пречупен още от пребиваването си през 30-те години в Москва, където като Генерален Секретар на Коминтерна е трябвало мълчаливо да наблюдава как безследно изчезват един след друг неговите съратници и приятели. Със собствените си очи той е виждал смъртоносните последици от всяко инакомислие и е познавал дори най-незабележимите следи на недоволство върху лицето на Сталин. Той още в Москва е знаел, че неговият личен телохранител и зет Вълко Червенков е бил вербуван от НКВД със задачата да го следи. И все пак за Сталин било немислимо изпращането на Димитров на подсъдимата скамейка като ”титовистки заговорник и империалистически агент”. Героят от процеса за подпалването на Райстага през 1933 година, опълчил се срещу Гьоринг пред нацисткия съд и от този момент тачен от всички антифашисти, уважаван от българската партия като митологичен полубог. За да се избавят от Димитров, руснаците избрали „по-елегантен” начин. През януари 1949 г. той изчезва от София. Според някои слухове той заминал за летището, за да посрещне заместник-председателя на Съвета на министрите на СССР Андрей Вишински, който направил междинно кацане в София. Той се намирал в самолета, когато вратата зад него внезапно се затворила. Дълго време за Димитров не се знаело нищо, докато през април в пресата не се появило кратко известие, че той е болен и е в Съветския съюз. Димитров умира на 2 юли 1949 г. в московска болница. Тялото му е балсамирано от същите специалисти, които са мумифицирали и Ленин. Така и не става ясно от какво е умрял. Потенциални жертви на изфабрикувания процес, които можел да набележи Берия, били Васил Коларов, Антон Югов и Трайчо Костов. Коларов бил най-близкият приятел и съратник на Димитров. Двамата били заедно от 1918 г. Той бил с болни сърце и черен дроб и очевидно неподходящ за жертва. Третият „московчанин” Вълко Червенков от самото начало не се разглеждал като възможна жертва. В края на краищата той бил очите и ушите на съветските тайни служби в София. Скоро Берия намерил отговор на своите търсения. Твърдият сталинист Трайчо Костов, висшият ръководител на българската икономика, сам облекчил неговия избор. По време на конференция в Москва той прекъснал обсъждането и изразил пред Сталин съжаление относно неравностойните, вредни за България пунктове от българо-съветския Икономически договор. Сталин се разгневил и обвинил Костов, че отклонява вниманието от важните проблеми на комунистическото съзидание. Този наглед незначителен инцидент решил съдбата на Костов. Освен това в КГБ се знаело, че „по време на режима на цар Борис Трети Костов е бил арестуван и заедно с група комунисти застава пред съда. Макар да е било известно, че е един от лидерите на компартията, животът му бил пощаден, а всички останали получили смъртни присъди. Днес имаме доказателства, че агентите на известни капиталистически държави са се превърнали в редица функционери на някои комунистически партии”. Разработката на подробностите била поръчана на Червенков, Югов и група съветски експерти по изфабрикуването на процеси под ръководството на ген. Судоплатов. Те съставили списък с членовете на „бандата на Костов”, които трябва да бъдат арестувани. След това проектът бил представен в Москва, където Берия и щабът му проверили списъка, поправили го и го разширили. Окончателната редакция била утвърдена лично от Сталин. 1949 г. започва с ред действия по дескредитирането на Трайчо Костов. Той обаче се отбранява. Пише дори писмо до ЦК на КПСС в Москва, за да се защити от неоснователните обвинения в антисъветска дейност. Не получава отговор. В края на май 1949 г. тайната подготовка на изфабрикувания процес е приключена и Червенков отива при Сталин и Берия. Димитров така и не научава нищо, изолиран безпомощен в московска болница. След завръщането си от посещение в Москва Червенков сваля Трайчо Костов от всички партийни и държавни постове и урежда изключването му от партията. Костов не присъства на заседанието, тъй като същата нощ е арестуван. Отначало арестът е бил секретен. Едва на 20 юни в централния орган „Работническо дело” се появява кратко съобщение на МВР, че Трайчо Костов се намира под стража за икономически саботаж и шпионаж в полза на империалистическите държави. Костов е докаран в Главно управление на Държавна сигурност и хвърлен с вързани ръце и крака в подземна килия. Започват да го измъчват. Още първата нощ през въздушен клапан в килията пускат ледена вода и заплашват Костов, че ще го удавят, ако не признае за шпионската си дейност. Това е само началото. Следват жестоки изтезания. Костов се държи четири месеца, но през октомври 1949 г. Рухва и подписва протокол с признания. Заедно с Костов са арестувани още 200 души, висши партийни функционери. Те били измъчвани, докато не признаят „вината” си. Избрани са десетима от тях за съдебен процес. През ноември обвинителният акт бил проверен от Берия и утвърден. Указанията били сведени на генералния прокурор Димитър Георгиев и на шестима от членовете на Върховния съд, начело с неговия председател Борис Лозанов. “Процес № 1891/1949 срещу изменниците на Родината, шпионите и саботьорите от групата на Трайчо Костов” се провежда от 7 до 14 декември 1949 година в Голямата зала на Централния Дом на Народната армия. Милицията прави кордон, за да държи любопитните далече от сградата, изпълнена със сътрудници на тайната полиция, съветски наблюдатели, родни и чуждестранни журналисти, надеждни делегати от заводи и колхози. Заседанията на съда се предават по радиото. Сред обвиняемите са министърът на финансите Иван Стефанов, двама членове на ЦК: Никола Павлов, заместник-министър на строителството и Васил Ивановски, началник на управлението за пропаганда, Никола Начев, заместник-председател на Икономическия съвет; Борис Андронов Христов, търговски аташе в московското посолство; Цончо Цончев, управител на Народната банка; Иван Гевренов, началник отдел в Министерството на промишлеността и Иван Тутов, началник сектор в Министерството на търговията. Останалите двама са Илия Баязалиев, секретар на профсъюза на строителните работници и македонецът Благой Иванов Хаджи-Панцов през 1947 година бил изпратен от Тито в София като съветник в посолството, след началото на конфликта със Сталин минал на страната на Коминформа и сега по инструкция на съветския посланик и софийския резидент на КГБ трябвало да разобличи Тито като оръжие на „империалистите”. По това време Димитров разбира за процеса, но отказвал да помогне на лъжливите обвинения срещу Костов. Той знаел, че скоро ще умре и затова отказът му вече не можел да му навреди. Писмото, „намерено” малко преди началото на процеса, в което той предупреждава партията за Костов, било фалшифицирано в лабораториите на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на Съветската армия). Когато на 14 декември 1949 година на 11 от обвиняемите била дадена последна дума, Костов заявява: „В своето последно слово пред дълбокоуважаемия съд смятам за свой съзнателен дълг да заявя пред съда, а чрез него и на българската общественост, че никога не съм бил на служба като английски шпионин, никога не съм участвал в загововорите на Тито и неговата клика и че винаги съм изпитвал към Съветския съюз уважение и почит”. Костов бил прекъснат и охраната го отвела със сила на подсъдимата скамейка. На 14 декември съдът огласява присъдата, предварително произнесена от Сталин, Берия и Червенков: Костов е осъден на смърт чрез обесване, Иван Стефанов и Павлов – на доживотен затвор, Начев, Цончо Цончев, Иван Славов, Иван Георгиев и Благой Иванов Хаджи-Панцов – на 15 години каторжен труд, Борис Андронов и Васил Атанасов – на 12 години, Илия Баязалиев – на 8 години затвор. Ден след произнасянето на присъдата Червенков посещава Костов в килията на смъртниците и го уверява, че българските и съветските другари знаят със сигурност, че той не може да бъде нито шпионин, нито престъпник и го призовава към вярност към комунистическата партия и му предлага да признае греховете си и ще бъде помилван. До днес не е известно защо Костов не успява да устои пред този натиск. Българските власти публикуват факсимиле на молбата му за помилване пред президиума на Народното събрание. На следващия ден, 16 декември 1949 година, президиумът отклонява молбата на Костов за помилване като неоснователна. Костов е обесен още същата вечер. Единадесетте жертви били само видимата част на айсберга. Последвали закрити процеси срещу над 200 обвиняеми. Стотици членове на партията, чийто единствен грях бил, че са колеги, приятели или роднини на осъдените, по административен ред били интернирани в лагери. 17 от 49-те членове на Централния комитет попадат в месомелачката на процеса. От водещите функционери, безследно изчезнали и осъдени в тайните процеси като „шпиони на фашистката полиция, империалистически агенти и титовистки заговорници”, е достатъчно да дадем само представителна извадка: членът на Политбюро професор Петко Кунин, министърът на промишлеността Георги Ганев, директорът на управлението на Държавна сигурност; Иван Масларов, секретар на Централния комитет; полковниците от Държавна сигурност Стефан Богданов и Никола Задгорски; ръководителят на военното разузнаване генерал Петър Вранчев; командващият Гранични войски генерал Лев Главинчев; Любомир Кайраков, Йордан Божилов и Стефан Тончев, министрите на електрификацията, външната търговия, пощите, телеграфите и телефоните; по-нататък – петима заместник-министри на външните работи, транспорта и вътрешната търговия. Така планът „Юг”, както го наричал лично Сталин, постигнал пъклените си цели. Той бил ръководен и координиран от ген. Судоплатов. Същият, който реализира у нас т.нар. „събеседване” с отклонили се другари. В мазетата на милицията изчезват десетки инокомислещи българи, което става примчина да се осуетят събития, каквито избухват през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия. Ръководството на БКП е поставено на колене и се превръща в най-верния сателит на СССР чак до 1989 година, когато пак „московци” като Андрей Луканов и Петър Младенов свалят с преврат Тодор Живков, приключва публикацията във frognews.bg

Определението не е точно, трябва да се прибави-насилствено, като при това насилието се упражнява от вътрешни на обществото сили.

Ако става въпрос за териториални спорове след ВСВ, знам, че с Гърция през 50 те има спор за някакъв остров на р Марица. С Румъния имаше спор за острови на дунава, подробности не помня, но си спомням, че ставаше въпрос за 3 острова, които си променят местата заради р Дунав. Имаше нещо спорове че румънците секли растящите там тополи и пускали животни на паша. Накрая май са поделени, най големия и още един за Румъния, и третия за България. Имаме спорове с Румъния и Турция за акваторията на Черно море.

Агенти на македонските тайни служби са посегнали на мощите на Йоан Кръстител в Сливен. Целта била чрез ДНК тест да се докаже, че комшиите са преки наследници на Бог. Конспиративната теория разказа македонската телевизия "Алфа", цитирайки директора на Националния исторически музей в София Божидар Димитров. Медията посочва, че мощите били изложени в сливенската църква „Св. Димитър”, откъдето е изчезнала една от костиците. „Скопие претендира, че Исус Христос е македонец. Вследствие на това Йоан Кръстител, като негов братовчед, също би трябвало да е македонец. Идеята е да направят ДНК тест, за да докажат това”, заявил Димитров. „Мощите, които Димитров „зрелищно откри на малък остров близо до черноморския град Созопол, според мнозина не са на Свети Йоан Кръстител. В това не вярват и водещи български археолози, които обвиниха Димитров, че си играе с чувствата на вярващите и неговата единствена цел е да бъде в центъра на вниманието”, коментира "Алфа". От македонското МВР заявили, че става дума за „несериозно твърдение на човек, който не заслужава внимание”. "Аз съм изложил не свое мнение, а мнение на македонски гражданин", каза Божидар Димитров. „Самият аз смятам, че действително това едва ли е много сериозно, макар че от Скопие всичко може да се очаква”, допълни той.

Промених заглавието на темата, чудя се дали да не скрия някой от мненията. Тъй, ето я и моята теза. Изпращането на наши войски в чужбина е политически ход. Реално българското правителство се отказа да води международна политика, следвайки почти дословно повеите идващи от Брюксел и Вашингтон. Реално има и отказ от армия, като се надяваме на НАТО, ЕС и САЩ да ни пазят. Контингентите ни по света реално са цената която плащаме за своята сигурност. Може би мнозина, включително и аз не сме съгласни с подобно слугинско поведение връщащо ни назад във времето когато часовниците ни бяха сверявани с тези в Москва. Парите изливани в пясаците на Афганистан биха били много по полезни ако се използваха за закопуване на оръжие и обучение на армията. В реалността обаче нещата стоят малко по различно. Аз лично не вярвам, че нашата компрадорска олигархия с корени дълбоко в ДС е в състояние да води самостоятелна външна политика, или да изгради добра армия. Ако нашите войски си седяха в България щяха да още по зле обучени и въоръжени, а парите които се дават за мисиите нямаше да отидат за оръжие, а в швейцарските сметки на нЕкой отговорни другари, пардон корумпирани политици и военни.

Еньо, теоретично, но само теоретично си прав. Първо, афгананци като народ няма, има пущуни, узбеки, киргизи, които живеят в една държава с напълно изкуствени граници. Второ, тези хора нямат патриотични нагласи към страната си, която и я считат за чужда, а най много към кланът и племето си. Те никога не са имали кой знае какви болници, електропреносни мрежи нито съзнанието, че те са техни в смисъла в който ние европейците внасяме. За племе А колонизаторите са просто гадове които могат да бъдат използвани срещу още по големите гадове племе Б. Докато в Европа държавите са национални, то в африка и азия те са териториални. Иначе казано при нас всеки народ има своя държава, то в африка и азия държавата обхваща определена територия на която живеят разни народи. И тези нарони НЕ считат тази държава за своя родина, и не считат за нужно да я защитават.

Много от нас си мислят, че изпращането на войници в Афганистан е безсмислено. Ще ви кажа само едно. И най леката война учи многократно повече и от най тежкото учение. Повярвайте ми, българските войници СА професионалисти и си разбират от работата. Не само според брат ми, но и според други хора с които съм говорил, един днешен войник струва колкото 10 наборни войници, защото той с това се занимава не 2, а 20 години. Отделно, че много от тях получават истински опит в Афганистан или Ирак. Така че, добри кадри има, остава само да ги въоражат със съвременно оръжие и да направят добър резерв.

Така, буквално преди 1 час с мен се свърза брат ми, който в момента е там. Искаше да ни успокои че всичко е наред. Каза само че е добре, нашите са се справили и да не се притесняваме. Също предупреди да не вярваме на глупостите по медиите, защото те преиначават всичко. Разбира се, подробности не сподели.

Ангеле, как с помощта на математиката ще напсуваш един чужденец, така че да те разбере? Ето това не ми е ясно, а това е много по лесна задача от контакт с напълно чужда форма на живот.

Нещастни неверници !!! Треперете !!! Те идват и ще въздадат справедливост !!! За неверници като вас няма място в новия свят !!!

Слава, его "любят" и у нас.

Изворът ДЗВЕР е че славянски езици се говорят в Полша, Русия и Хърватско. Това не е нещо очевидно, а очеизвадно. Разпространението на един език сред толкова много народи, на толкова обширна територия доказва всичко отведнъж. Да доказваш че има славянски език е все едно да доказваш че небето е синьо. Какво значи става със славяните. Те са подчинени от българите. Но не както робинята Изаура, а както българите в състава на аварския и тюркютския хаганат. Тоест, имат самоуправление и свои вождове. Това ясно се вижда при Телец и Крум които наемат своите си славяни срещу заплащане. Крум издава общи закони и с това намалява автономността на славяните. Същевременно изравнява статута на българи и славяни поне пред закона. Омуртаг ги лишава от техните вождове. С това той принизява статута на славянската аристокрация, която вече е лишена от статута си, но повишава статута на славянските селяни, които са изравнени с българските славяни. Тоест, имаме една интеграция на славяните в българската държава. При Пресиян виждаме че тя е навлязла много навътре, самия кан има съпруга славянка и кръщава децата си със славянски имена. Цар Борис от своя страна приема обща религия за българи и славяни, която е обаче еднакво чужда и на двата народа. Приемането на славянския език за държавен (преди това е бил гръцкия) довършва столетието на славянското включване в българското общество.

Майтап Глишев, но това е начинът за справяне с набезите на маргиналите които не искат да работят.

Равен, не само, също скити, саки, масагети, сармати са си все същите славяни-българи.

Няколко села в община Враца наеха въоръжени частни охранители заради ежедневните набези на крадци по къщите и дворовете. От началото на месеца пък в други 8 села във Врачанско 40 безработни бяха назначени като невъоръжена денонощна охрана. Хората от Девене и Три Кладенци се оплакват, че през последните години не могат да опазят агнетата в кошарите преди Великден и Гергьовден. Сега обаче всяко домакинство плаща месечна такса от около 9-10 лева, за да може да разчита на повече ред и сигурност в малките села. Над 70 домакинства в Девене и над 100 в Три Кладенци са избрали да ги пазят частните охранители. Хората коментират, че таксата не е малка за скромните им доходи, но пък вече са по-спокойни за имотите си. "Фирмата има задължение при кражба, ако се установи, да възстановят щетата на хората до един месец", обясни кметът на Девене Николай Мицов. По думите Мариана Асенова пък откакто частните гардове са поели охраната на селото няма толкова оплаквания от кражби.

Прокопий, история на войните Пръстнати далеч едни от други, всички те живеят в бедни колиби и много често променят своите селища. Когато влизат в сражение, повечето от тях тръгват срещу неприятелите пешком, въоражени с малки щитове и копия, ризници съвсем не носят. Някой пък нямат нито риза или горна дреха, а прикрепят широките си гащи чак до срамните части и така влизат в бой с противниците. Славяни опустушават Илирик 548 По това време славянската войска преминала река Истър. Тия славяни извършили страшни пакости на всички илирийци дори до Епидамн, като избивали и пленявали всички боеспособни които им попаднели, и ограбвали имотите Там те успели да превземат и много крепости, дори и такива които по рано изглеждали непревземаеми, защото сега никой не ги отбранявал. Превземането на Топир Веднага те избили всички мъже, около 15 000 души, и разграбили всички богатства, а жените и децата заробили. Пък и по рано те не щадели никаква възраст, но сега, откак нахлули в ромейска земя и тези, и онези от другия отряд избивали всички боеспособни които им попаднели. Така цялата илирийска и тракийска земя се изпълнили с непогребани в по голямата си част трупове. Така славяните винаги избивали тези които им попаднели в ръцете. Тайна история Хуни, славяни и анти почти всяка година, откак Юстининиан поел властта над ромеите , нападали Илирик и цяла Тракия, сиреч от Йонийския залив дори до предградията на Византион, а също Гърция и Херсонес-и извършили непоправими злини на тамошното население. Прочее аз смятам, че при всяко нападение броят на убитите и заробените там ромеи надвишава 200 000 души, така че, тази земя естествено била заприличала на скитска пустиня.

Нищо не излиза Мироки. Хронистите ясно си го казват. Голи до кръста с две къси копия във всяка ръка.

Тук ще ти дам примера с Атина и Спарта. По археологически данни Спарта е едно забутано селце, а Атина могъщ мегаполис. Колкото до голото ДА, голи до кръста с две копия в ръцете са щурмували градовете. Чак през 7 век се понаучават да воюват и се обличат с ризници откраднати от ромеите. Глад ДЗВЕР, това се нарича глад. Гладът е основна движеща сила за галите да нападнат Рим, после за германците да нападнат Рим, в най ново време османците да нападнат Византия. Когато един народ се размножи твърде много най лесния начин да се изхрани са грабежите от съседните богати народи. Славяните са много, не им стигат нито земите, нито храните. Затова нападат Византия и се заселват в земите и. Виж и в съвеменноста, размножилите се неконтрулируемо цигъни предпочитат да идат да откраднат, отколкото да работят.

Основен резултат от гражданската война в Мали може да стане появата на непризната държава на туарегите в северната част от страната. Реалната власт там ще се държи от ислямски терористични групировки, включително свързани с Ал Каида. Нито правителствените войски, нито извършителите на военния преврат не ще могат в обозримо бъдеще да възстановят контрола върху изгубените райони, където ислямистите налагат вече свои правила. Така терористичните групировки от мюсюлманския свят се сдобиват с още една територия (освен Йемен, Сомалия и афганистанско-пакистанската граница), където да създават тренировъчни лагери. Вчера се разбра, че в превзетия от туарегите град Тимбукту са пристигнали двама високопоставени емисари на Ал Каида (трима според местни източници на Франс прес, б. р.). Бойните действия в Северно Мали приключиха по естествен път: завладели над половината от територията на страната, въстаниците туареги спряха настъплението си. Отвъд град Тимбукту свършва и естествената им среда - пустинята. Населението там е вече съвсем различно - не бели чергари, а уседнали черни африканци. Туарегите нямат причини да поемат контрол върху техните градове. Нито пък възможности за това - отрядите им не са толкова многобройни, че да оставят гарнизони във всяко превзето селище. Територията, обитавана от туарегите (те самите я наричат Азавад), е разделена между Мали, Нигер, Буркина Фасо, Алжир и Либия. Туарегите наброяват към 5,5 милиона души. Тези от Мали и Нигер водят борба под лозунга за създаване на собствена държава. Последното въстание на туарегите в Нигер продължи две години - от 2007 до 2009, и бе наречено “уранова война”: бойните действия нанесоха сериозни щети на уранодобива от френски и китайски компании. Дори ако оставим настрана южните райони на Мали, бунтовниците вече са установили власт над огромна територия (колкото две Германии), където не е останал нито един гарнизон правителствени войски. Тази псевдодържава ще бъде управлявана от няколко групировки: едните главно сепаратистки, другите - предимно от радикални ислямисти. Ето най-големите: сепаратисткото Национално движение за освобождение на Азавад (НДОА), ислямистката “Ансар ад дин” начело с шейх Ияд аг Гали и най-непримиримата - “Ал Каида в ислямския Магреб” (АКИМ). Въстаниците най-вероятно ще си поделят тези нови владения, образувайки сфери на влияние, без да се месят един другиму - фактически вече са започнали. Значи наближава моментът, когато в районите, попаднали под властта на “Ансар ад дин” и АКИМ, може да бъдат изградени лагери, подготвящи ислямски терористи. Експертите не очакват ръководството на Мали скоро да възстанови териториалната цялост на страната. Първо, в Мали просто няма централна власт като такава. Законният президент Амаду Тумани Туре е свален от военна хунта, а превратаджиите не са признати от никоя държава. Второ, в бойните действия срещу туарегите армията на Мали се представи по най-лошия възможен начин. Често пъти предаваше без съпротива гарнизони и военни лагери, а бойният дух на войските е крайно нисък. Трето, армията на Мали безнадеждно изостава от бунтовниците по екипировка и оборудване. Тя разполага с остаряла техника, и то в недостатъчни количества. А мнозина туареги имат опит от либийската гражданска война, когато се сражаваха в елитни части от армията на Муамар Кадафи. След свалянето и гибелта на полковника те минаха границата и бързо откриха поле за изява на друг театър на военни действия. “Либийските ветерани” са чудесно въоръжени и екипирани с най-нови средства за свръзка. Четвърто, въпреки обещанията да подпомогнат борбата срещу сепаратистите съседните страни (най-вече Нигер и Буркина Фасо) едва ли ще се престрашат да влязат в открита конфронтация с туарегите от Мали. И дори да го сторят, никак не е сигурно, че ще постигнат успех. По бойни качества и екипировка армиите на тези държави не са много по-различни от малийската. При това не са и свикнали да водят битки в пустинята. А туарегските отряди са идеално пригодени за бойни действия точно в такива условия. Накрая - пето, западните държави (на първо място САЩ и Франция) няма да предприемат мащабна операция за възстановяване на “конституционния ред” на такава огромна територия. Биха могли да организират най-много акции на специални сили в отделни точки за освобождаване на заложници или за премахване на терористични лидери. Така че в близките години се очертава Северно Мали да се превърне в царство на анархията. От което пръв ще се опита да извлече изгода терористичният интернационал начело с “Ал Каида в ислямския Магреб”.

Дзвер, дай малко по сериозно. Това че думата "слово" има паралел с напълно чуждата и латинска дума за роб не означава нищо. Лапландците се наричат лапландци защото лапат. А на старобългарски лапаница означава фелацио. Името си лапландците са получили от древните българи които са обслужвали. Жигульовските възвишения в Русия водят името си от това че там имало много жигола. Месопотамия носи името си затова че там имало много животни и древните българи когато се заселили там ядяли само месо. Сарматите са получили това си име, защото древните българи забелязали че много обичат да ядът сърми. Сещам се за известния у нас Путко Мафани. Без съмнение името му означава това което си мислиш. Сещам се и за футболиста на Аербин Гол Хуй който щеше да играе в ЦСКА. Да продължавам ли с идиотски сравнения на български думи, които на чужди езици означават нещо съвсем друго.

Не дзвер. Гети, Даки, Траки, Илири са унищожени от готите, после готите заминават за Италия.

Отново доказвам че човек има 2 ръце, а не 3. В историята има субекти и обекти. Примерно Византия е обект. Тя има своя армия, своя държава, свои военоначалници. Траки, гети, даки, илири са обекти ДО завоюването им от Рим. След това те стават субекти. И трябва да търсим тракийски, гетски, дакийски, илириски военачалници, войници в римсата армия. След завоюването им от Рим Траки, Даки, Гети, Илири изчезват съвсем и напълно от историческата сцена като обекти. Специално даките и гетите са унищожени и като народи от готите. Тези даки и гети които оцеляват са или асимилирани от готите или са изтеглени на юг от дунав. Траките са малко по късно унищожени от същите тези готи.

Най добре е да тръгнем от самото начало, и да докажем че небето е синьо, водата мокра, а топлата вода е същата, но малко различно от студената. Специално за балканите, и специално от 6 век насетне славяни, словени, склавини са припокриващи се термини.