-
Брой отговори
11624 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
96
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Frujin Assen
-
Сега научих че ЦИК е отказала на кандидат президента на съюза на комунистите в България участие в изборите. Срам и позор другари. Ето и сайта им да се запознаеме отвътре с идеологията им. http://komunisti.eu/ Съюзът на комунистите в България и Комунистическо движение "Че Гевара"-България днес изпратиха до Фидел Кастро - ръководител на народната революция в Куба, Поздравителен адрес по случай неговата 85-годишнина. В Поздравителния адрес се казва: "Уважаеми другарю Фидел! От името на Съюза на комунистите в България и Комунистическо движение "Че Гевара"-България Ви поздравяваме с Вашата 85-годишнина! Позволете да изразим своето дълбоко уважение към Вашия път, към пътя на Кубинската революция, към пътя на Кубинския народ. Прогресът и свободата могат да бъдат постигнати единствено чрез социализъм. Куба и Вие, другарю Фидел, оставате пример за всички хора по света - пример за Победа и Бъдеще! Пожелаваме Ви крепко здраве, много успехи, много сили в Революцията и увереност в успеха на Куба! Централен комитет на Съюза на комунистите в България Комунистическо движение "Че Гевара" - България 13.08.2011" КАПИТАЛИЗМЪТ ВИНАГИ Е КАТАСТРОФА Не можах да се сдържа да постна нещичко.
-
Слави Трифонов да плати на лидера на АТАКА Волен Сидеров 45 хил. лв., реши на 19 юли 2011 г. Софийския градски съд. Присъдата е за клевета и две обиди към националиста, изречени от Дългия в предаването му "Шоуто на Слави" - на 23 и 27 юни 2005 г. Трифонов дължи и лихва, която се трупа от тези две дати до окончателното изплащане, както и трябва да плати и разноските по делото - 479 лв., решиха съдиите Слави е осъден, защото е изрекъл неверни и обидни твърдения от екрана на бТВ. "С изказването си в предаването си от 23 юни 2005 г. ответникът (Трифонов - б.р.) е наклеветил ищеца, казвайки за него позорно обстоятелство, а именно, че Волен Сидеров е изрекъл израза "циганите на сапун". Въпреки обясненията на ответника, че лично е чул Волен Сидеров да изрича тези думи по телевизия СКАТ, такова обстоятелство не бе установено по делото", констатират съдиите и посочват, че съгласно Наказателния кодекс това е клевета. От представените пред магистратите доказателства - записи на предаванията на шоуто, съдиите са се убедили, че Трифонов е отправил и още една обида към Сидеров, наричайки го "фашист" и "фюрер". Дългия се е опитал да се измъкне от правосъдието, като е заявил, че това е "политическа метафора", но магистратите не са приели оправданието му. За да спасят шефа си, подчинените му сценаристи обяснили, че те, а не Трифонов, са направили и филмовия колаж с кадри от митинги на АТАКА и на националсоциалистическата партия и Хитлер. Това също е прието от съда като обида към лидера на АТАКА. "Думите, че Волен Сидеров е фашист и като такъв управлява политическа партия, са обидни квалификации, защото внушават отрицателни качества като безчовечност и жестокост, а не визират политико-идеологическа принадлежност или ориентация. Квалификацията "фюрер" се свързва със зверствата, извършени от Адолф Хитлер, и е обида, внушавайки отрицателни качества на отричана и осъдена от световното общество историческа личност", пише в решението на съда. Трифонов се е опитал да се скрие зад свободата на словото и конституцията, но магистратите са го отрязали с аргумента, че "свободното изразяване на мнение при общото правило трябва да не се вреди другиму - да оклеветява личността и да уронва престижа и достойнството му". Крайно време беше да се спре с това постоянно заливане с помия. Има някой политици които сякаш са абонирани за заливане с помия от Дългия. И не е само Сидеров, има и други уважавани политици които обилно са заливани, а други не се пипат. Сещам се как царят беше правен на маскара, а Милен Велчев не беше пипан. По подобен начин са обилно плюти още Бойко Борисов и Иван Костов, а Първанов и Станишев не бяха пипани. Много е недостойно когато едно хумуристично шоу вземе да се намесва където не му е работата.
- 4 мнения
-
- 1
-
Преди 2 дни близкоизточната агенция МЕМРИ (MEMRItv) разпространи видеозапис на проповед на британеца Абу Уалид пред мюсюлмани, живеещи в Британия. Хутбата е произнесена на 15 април тази година в лондонско "училище за шариат". Абу Уалид (Abu Waleed) е роден в Англия от родители, получили политическо убежище в Британия, защото били преследвани като ислямисти от светските режими в Близкия изток. В тази лекция Абу Уалид разказва как ще дойде ден, в който един "уахи" (т.е. монотеист, правоверен), ще разбие с шут вратата на резиденцията на министър председателя на ул. "Даунинг стрийт" 10 в Лондон, ще изгони обитателя й и в нея ще се настани Халифът. После над Биг Бен - часовниковата кула, станала символ на Лондон, ще се развее ислямското знаме. Докато той говори, човек от публиката подканя останалите да скандират "такбир". С тази дума, която означава гордост или възвеличаване, арабите назовават бойния вик на ислямските армии "Аллаху акбар" (Аллах е най-велик). Ето част от лекцията на ислямиста, изнесена на 19 април в Лондон: Абу Уалид: "Какъв е кошмарът на онези на "Даунинг стрийт"? Кошмарът им, мили братя, е когато един уахи отвори с ритник вратата на "Даунинг стрийт" 10 и вътре влезе Халифът, и възцари шариат!" Глас от публиката: "Такбир!" Публиката: "Аллаху акбар! Аллаху акбар!" Абу Уалид: "Кошмарът на "Даунинг стрийт", мили мои братя, е когато един уахи хвърли въже и издигне над Биг Бен знамето, на което пише: "Няма друг бог, освен Аллах"! После маха онези цифри и ги заменя с арабски цифри! Ето, това е кошмарът на "Даунинг стрийт", мили братя! Както всички разбирате, ние не сме от типа на кокосово-шоколадовите, умерени мюсюлмани, които си навеждат главите пред правителството. Ние искаме да работим в името на Аллах, да установим тържеството на исляма и да накараме Дейвид Камерън да дойде при нас на колене и лакти и да ни даде джизя - да, точно така! - и да покрие всички жени и да сложи никаб на лицата им, включително и на кралицата Елизабет и на курвата Кейт Мидълтън, прелюбодейката!" Глас: Такбир! Публиката: "Аллаааху акбар! Аллааху акбар!" (Край на записа) Това е резултатът от политиката на "мултикултурализъм" на Лондон. Белият британски данъкоплатец е хранил и издържал родителите на Абу Уалид, а днес храни и него. Защото Абу Уалид никога нищо не е работил. Той се занимава само с проповядване на исляма. Чрез ходатайството на саудитските вакъфи, регистрирани в ислямизирания квартал "Бетнал грийн" в Лондон, Абу Уалид е категоризиран като инвалид, за да получава социална помощ. Ислямистът е здрав като вол, затова често се подиграва с британската социална система. В YouTube има друг негов запис, в който той съветва слушателите си да излизат от дома си с бастун, "защото някой може да ви снима и да занесе фотографията в департамента по заетостта и пенсиите". Тоест, по-голяма част от неговата аудитория също живеят със социалните помощи, изработени от белия работохолик - истинският средностатистически британец. Както казва електронното издание "Джихад уоч", раздаването на социални помощи на фалшиви инвалиди като Абу Уалид, не е нищо друго, освен данъка джизя, който в халифата гяурите са плащали на "висшата", управляваща раса - мюсюлманите. Не е чудно, че самият Абу Уалид чака министър-председателя Дейвид Камерън да долази на 4 крака при него, за да си плати гяурския данък. И това със сигурност ще се случи един ден, ако "мултикултурализмът" не бъде окончателно отречен като смъртна опасност за Европа.
-
Таксиметровият шофьор Иван Стойчев не е ял храна от 15 юли 2009 г. Той получава енергията си за живот директно от Слънцето. Мъжът е от т.нар. соларни хора, чиято идеология навлиза у нас. Според нея, организмът може да съществува нормално дори само след "приема" на инфрачервени лъчи, разказва в. “Република”. Начинът човек да се научи на тази уникална способност е да се вглежда в Слънцето в два определени часови диапазона - един час след изгрев и един час преди залез. Първо за пет секунди на ден, като всеки ден "дозата" се качва с още пет до максимума от един час. Българинът Иван Стойчев, който кара такси, не е слагал и залък в устата си от 15 юли 2009 г. , или повече от 2 години. Той казва, че се чувства чудесно. 50-годишният мъж е от т.нар. соларни хора, които получават енергия за живот директно от Слънцето. Мрази храната и казва, че тя е най-голямата зависимост, но още не я разбираме. Това знание е достъпно само за хора, чието "трето око" е отворено". “Всички датчици, които имат животните, ние хората ме ги изгубили. Най-качествената енергия, която е необходима за живота са инфрачервените лъчи. Времето, в което тя се получава без да повреди очите , е един час преди изгрев и един час преди залез на слънцето”, разяснява Стойчев. Усвояването на “соларната храна обаче не е лесна работа. Изисква тренировки и базово ниво на медитация. /БЛИЦ
-
То беше ясно, че ще стане така. И сега вместо да озаптят тълпата (100-200 души с калашници ще изпотрепят маса народ и ще им докарат страх дето ще им държи влага доживот), те отново ще обясняват че за случващото се е виновна бедността, правителството, липсата на толерантност... След години когато половината полицаи са с чалми и цветнокожи и отново се разрази подобна криза ще подкрепят своите, армията ще се разпадне по същата причина и ще настъпи краят на западната цивилизация.
-
Засега съм до тук, очаквайте продължение. В битката при Черномен турците търпят катастрофално поражение. Те се разпръскват из тракия и правят опити да докарат още войски, но армията на Вълкашин и Углеша е достатъно силна и разчиства успешно Тракия. Основните войски влизат първо в Димотика, а после и в Одрин. Цар Иван Шишман се възползва от случая и си връща Боруй и Пловдив. Византийците приветстват с триумф В и У и им предлагат да сключат съюз за обща война против турците. Предложението е да обявят младия крал Марко за василевс и да им признаят завоеванията. Срещу това сърбите ще им върнат Одрин и Димотика и ще обещаят безопастност за Солун. В и У се съгласяват, ъй като си имат по важни дела в Сърбия. През 1372-73 сръбски и ромейски войски зачистват Тракия и превземат Галиполи. През 1375 умира султана. Това е добър повод за ромейската дипломация чрез парични суми и големи обещания да сключи съюз с бейлика Ментеше и да го накара да нападне османците. Следва кървава и жестока война за малкото останали ресурси в мала азия. Ромеите бавно, но уверено превземат крепост след крепост в мала азия. На балканите нещата не се развиват добре. До 1402 върви жестока война между император Марко Мърнячевич и княз Лазар. В България цар Иван Шишман си поставя за цел да обедени България и воюва с деспот Иванко, принуждавайки го да се признае за васал. Между цар Иван Иван Шишман и цар Иван Срацимир се завихря жестока гражданска война. При това в нея се намесват и власите. Първоначално те са на страната на Срацимир, но войските на Шишман свалят убиват Дан воевода и за нов влашки воевода е поставен Мирчо Стари. Попаднал в тежко положение цар Иван Срацимир вика на помощ унгарците. През 1396 в голямата битка при Никопол обединените сили на цар Иван Шишман и воевода Мирчо Стари разгромяват армията на цар Иван Срацимир и император Сигизмунд. През 1397 цар Иван Срацимир избягва в Унгария, а синът му Константин се признава за васал на цар Иван Шишман. В Сърбия върви жестока гражданска война. В битката на косово поле император Марко побеждава княз Лазар и заема голяма част от земите му. След това напада Константин Драгаш и го побеждава. Държавата на император Марко се простира на обширна територия от Солун през Албания и Косово до Сърбия. Възползвайки се от ситуацията през 90 те унгарците указват натиск над Босна и Рашка и ги принуждават да се признаят за унгарски васали. Впоследствие към тях се присъединява и цар Иван Срацимир. След Битката при Никопол унгарската офанзива е спряна. През 1402 войските на Тимур с много по малко усилия отколкото в РИ разгромяват турските бейлици и ги окупират. Масовите кланета и отвличане на население предизвикват силен имиграционен поток към Европа. Това обаче съвсем не е организирана армия, а маса от бежанци. В битката при Апри ромеите им нанасят катастрофално поражение. Когато на сутринта виждат че пленените турци са огромен брой се уплашват и започват кланета. Оцелелите турци са принудени да приемат християнството и са заселени в Тракия и Морея. Недоволен от това Тимур обявява че ще премине в Европа и ще накаже императора който е приел враговете му. Ромейската дипломация обаче успява да го отклони от това му намерение и през 1406 монголите напускат мала азия оставяйки я в пепелища. В мала азия съществуват няколко емирата които се борят за власт. Ромейската дипломация има възможност вече да упражнява силно влияние. От османските принцове са изкопчени нови области и крепости. Укрепването на ромейската армия, особено с турските християнизирани наемници им дава възможност да започнат реконкиста. Облекчаването на ситуацията на север дава възможност на император Марко да обърне внимание и на юга. Там съществуват няколко малки държави. Най силни са албанския Епир и гръцката Тесалия които сърбитне нападат. Тесалийския владетел Ангел Комнин изпаднал в пълна безизходица моли за помощ Византия. В Константинопол първоначално се въздържат и това дава време на Марко да победи враговете си и да достигне чак до херцогство Атина. След възраждането на сръбската империя крал Марко започва да крои амбициозни планове. Неговата дъщеря Елена е омъжена за българския престолонаследник Александър и между България и Сърбия е сключен съюз. Марко започва да мисли, че могъщата му империя има нужда от подобаваща столица-Константинопол. 15 ВЕК. Началото на 15 век започва с доминацията на Сърбия и плановете на император Марко за превземане на Константинопол. България е обединена, но през 1405 започва татарско нашествие в Добружа. То довежда до пълния разгром на добружанското деспотство и присъединяване на земите му към Търновското царство. България е съставена от три държави, Търновско царство, Видинско царство и влашко воеводство. Цар Иван Шишман намиращ се в добри отношения и със Сърбия и с Византия изчаква конфликта им докато отбива татарското нашествие и следи внимателно за унгарската активност. Император Марко започва своята война още през 1408 с поставянето на Солун под обсада. По това време Византия е възвърнала отчасти силите си, но не и интегритета си. Солун и Морея се управляват почти самостоятелно от представители на управляващата династия. Земите по егейското крайбрежие, отстъпени от бейлика Ментеше се управляват също отделно. Земите по азиатското крайбрежие на мраморно море (Никомодия, Никея, Бурса) се управляват от нещо подобно на акритите. Реално императора управлява земите от Одрин до Константинопол. Когато започва походът на император Марко, у ромеите не остава избор, освен да се затворят в столицата. Обсадата започва през 1410 и в самото и начало ромеите правят всичко възможно чрез дипломация да отслабят сърбите. Водят се трескави преговори с унгарците да нападнат Сърбия в гръб. Унгарския крал се съгласява, но при условие че ромеите ще нападнат България, за да и попречат да се съюзи със Сърбия и са съгласни да подкрепят унгарска офанзива против България. Това никак не пречи на император Марко да се подготви за решителен щурм. В навечерието му обаче големият сръбски император мистериозно умира. Според едни историци от болест, а според други отровен от ромейски шпионин. Обсадата е прекратена и сръбската армия бързо се връща за да защитава страната си от готвещото се унгарско нашествие. Синът на император Марко, император Андрей не е готов за такава битка, още повече, че в страната започват размирици. В Албания местните феодали се вдигат на въстание и така подкопават силата на сърбите. Въстават и албанците в Епир. Своето отцепване обявява още и деспот Йоан Комнин, владетел на Тесалия. По лошото обаче е, че с унгарците пристига и Георги Хребелянович, провъзгласен за владетел на Сърбия и получил своята корона от унгарския крал и ромейския император. Унгарската инвазия в Сърбия започва през 1415 и се води с голямо ожесточение. За 3 години война унгарците заемат половината Сърбия където поставят да управлява крал Георги Хребелянович. Освен това се води настъпление и във Влашко, където на власите помагат български войски. Византия също започва голяма офанзива на няколко фронта. Още през 1413 ромеите нападат България. Новият български цар Александър Шишман побързва да сключи мир с татарите и да прехвърли армията си в Тракия. Войната е вяла и се води с малко сили. Българите очакват нападение от татари и унгарци, а ромеите се готвят за война със Сърбия. Византийската офанзива започва още през 1416 от Солун. Възползвайки се от унгарското нападение ромеите превземат Сяр и отрязват сръбските войски в беломорието. Местните сръбски властели показват чудеса от храброст и по едно време дори превземат Сяр. Това силно ограничава ромейските апетити и през 1419 те се съгласяват на мир, като отстъпват на Византия доста обширни земи, включително цялото беломорие със Струмица, Воден и Сяр. Войната между Сърбия и Унгария е грандиозна. Освен това след първите успехи унгарски войски нахлуват в България. През 1421 край Скопие се състоява решителната битка между сърби унгарци. Сърбите претърпяват пълно поражение и са принудени да искат мир. Георги Хребелянович заема Рашка и Косово и се провъзгласява за сръбски крал. Синът на Андрей Мърнячевич-Димитър е принуден да се откаже от импператорската титла на баща си и да вземе едва княжеска. Земите му обхващат едва части от македония с градовете Скопие, Кратово, Костур, Охрид, Тетово. Освен това се признава за унгарски васал. Това обаче не е краят на проблемите му. Унгарците сключват съюз с някой албански феодали и ги насъскват да нападнат владенията на Димитър Мърнячевич. Унгарски войски нападат България едва през 1417 след първите си победи над сърбите. До 1422 войната се води с променлив успех, като в един момент през 1419 унгарците превземат Лом, но през 1420 българите им нанасят поражение край Видин и български войски навлизат в банат и го опустушават. В същото време през 1421 и византийски войски нападат българска тракия и я опустушават. През 1422 ромеите превземат Пловдив, а през 1423 започват офанзива в Родопите. Обаче, през 1424 български войски внезапна навлизат в ромейска Тракия и жестоко я опустушат, след което обсаждат Пловдив. Самият цар Александър ІІ коамандва българската армия и посреща около Пловдив основната ромейска армия. Битката при Пловдив е най грандиодната от повече от век, битката която ще реши чия да е Тракия. Българите показват голяма храброст и напълно разгромяват ромеите. Затворения в Пловдив император е принуден да сключи позорен мир и да върне на България Пловдив и Родопите. През 1425 унгарците започват голяма офанзива против България и през 1427 сломяват българската съпротива и завладяват Видин. През 1428 унгарските войски превземат Плевен и дори достигат до Търново. През 1429 българите отблъскват унгарците, а край р Искър им нанасят поражение. През 1431 унгарците сменят тактиката и масирано нападат Влашко. Войната е повече от жестока, но през 1435 влашките и българските войски претърпяват пълно поражение. Влашкия войвода е принуден да се признае за унгарски васал и да изпрати войски против България. Новата офанзива против България започва в 1437 когато влашки и унгарски войски обсаждат Никопол. Българския флот нанася унищожително поражение на унгарско-влашкия флот и успява да снабдява градът. В същото време обаче унгарците постигат договореност с татарите за да нападнат България. Докато текат тези събития ромеите решават да се възползват и през 1430 нахлуват в Тракия и обсаждат Пловдив. Градът се държи героично и издържа. През 1431 българските войски разкъсват обсадата, а през 1432 българите на свой ред опустушават одринска Тракия и обсаждат Одрин. През 1433 византийците предприемат нова офанзива, но в битката край Боруй са отблъснати. През 1434 с внезапен удър българските войски превземат императорските дворци край Проват и заплашват да ги унищожат ако не се достигне до мир. Една седмица войските всеки ден се строяват една срещу друга в боен ред, но никой не поема риска да нападне, накрая ромеите се съгласяват на мир. Голям успех за българите е сключванено на съюз с Молдовския воевода който се заема да брани българските граници от татарите срещу солидна сума и обещаниие за помощ при евентуални проблеми. Това се случва още през 1435 и обесмисля всички унгарски опити за привличане на татарите. През 30 те и началото на 40 те до 1444 албанците завлядяват цялата източна част на владенията на Мърнячевичи и поставят под въпрос самото съществуване на държавата им. Възраждащата се Византия решава да се възползва от разпада на Сърбия. През 1422 византийските войски започват голяма война срещу Тесалия и в рамките на няколко години до 1427 сломяват съпротивата им и го заемат. Същевременно през 1423 започва офанзива и срещу ахайското княжество. Войната е тежка и жестока, но през 1435 завършва с пълна победа за византийците и целия пелопонес, без венецианските владения се оказва в техни ръце. Изпаднал в безизходица през 1438 херцогът на Атина се признава за византийски васал. Това развързва ръцете на византийците и през 1440 нападат Епир (има и по ранни малки войни с Епир). През 1444 Епир капитулира, а през 1445 ромеите присъединяват и Атина към своята империя. В мала азия продължава усилването на императорската власт и бавната реконкиста против турските бейлици. Разгромени, не разполагащи с никакви ресурси те стават държави на войнстващи разбойнически банди които се ограбват помежду си. Междувременно войната между България и Унгария продължава. Никопол осигуряван през реката издържа целогодишна обсада, но през 1439 унгарците отново обсаждат Никопол, а малко по късно и Търново. Българите проявяват голяма храброст и успяват да разкъсат обсадата на Търново. Войната продължава с голямо напрежение и през 1440 унгарците превземат Никопол. Унгарският крал започва да планира голяма офанзива, като моли за помощ и византийския император. Императора дава принципното си съгласие. През 1442 след голяма победа над епирците и превземането на Янина голяма ромейска армия напада българска Тракия. Ромеите превземат цяла североизточна Тракия с градове като Русокастро, Созопол, Агатопол, Анхиало и Месемврия. През 1443 огромна унгарска армия заедно със сръбски и влашки контингенти нахлуват в софийско и превземат ред крепости обсаждайки София. В това време ромеите превземат Боруй, а после и Пловдив и Станимака достигайки до Щипон. Друга тяхна армия навлиза в родопите. Внезапно обаче температурите падат с невиждани градуси и унгарците са принудени да се изтеглят. Ромеите също изоставят Щипон , а също се изтеглят и от родопите. През 1444 голяма унгарска армия в която има влашки, сръбски, полски, немски и чешки войски навлиза в Мизия за да превземе Търново и да довърши завладяването на България. В същото време ромейската армия прави опити да премине балкана. За да ги подпомогнат унгарците обсаждат Търново и тръгват към балкана. Притисната от две страни малката българска армия се решава на сражение край хълмовете на … За унгарците всичко тръгва добре, но крал Владислав Ягело решава да довърши битката по рицърски и напада царския отряд със своите рицъри. В хода на боя няколко български пехотинци се добират до краля и го промушват с дълги копия. Сред централния отряд настъпва паника, българите се възползват и го разгромяват. Привечер двете унгарски крила отстъпват. След два дни в унгарския стан избухва жесток спор за трона който води до кръвопролитно сражение между войските верни на двамата претенденти. Забравяйки за обсадата единия претендент се изтегля към Никопол, а втория към Видин. Българската армия ги преследва и с внезапен удар превзема Никопол. Двете унгарски армии се изтеглят в Унгария където започва война. В България избягва законния влашки велик воевода и моли царя да му окаже помощ за да си върне трона. След разгрома на унгарците ромеите предприемат опит да премит балкана, но ожесточената българска съпротива скоро ги отказва. През 1445 на власт в Албания идва Георги Кастариоти който си поставя за цел да създаде обединена албанска държава и да я разшири. Почти веднага той напада владенията на Мърнячевичи и ги завладява. Това разбира се не допада на сърбите, които считат тези земи за свои и започва сръбско-албанското противопоставяне. То се материализира във война започнала през 1449. Междувременно през 1445 малка българска армия и възстанали власи разбиват унгарската армия на р Сирет и освобождават цяло Влашко, но без северински Банат . Българския цар Александър Шишман умира след кратко боледуване и на трона се възкачва синът му цар Георги ІІІ Шишман. Той е описван от своите съвременници като „мъж на кръвта“, човек обичащ войната, твърде храбър и забележително съобразителен, който е в състояние в трудно положение да даде мъдър съвет. Цар Георг ІІІ е принуден да воюва на три фронта, против Византия, против, Унгария и против Сърбия. След оттеглянето на унгарците сръбския крал Стефан Хребелянович решава, че не е разумно да продължава войната с България, а напротив, трябва да се воюва с Албания. Поради това предложил да бъде сключен мир между България и Сърбия. Георги ІІІ се съгласил, но само при условие че сърбите няма да помагат на унгарците във войните им против България. В същото време, царя поверил северния фронт на власите, а самия той с цялата българска армия тръгнал против Византия. Войната започнала през 1447 с българско нахлуване в тракия. Българите опушили страшно Тракия възползвайки се от заетостта на ромеите в мала азия. По това време византийците сключили съюз с Караманския бейлик и и унищожили токатския бейлик. През 1455 Византия сключила договор с Ак-Коюнлу за подялба на останалата част от Мала Азия. И тъй като Ак Коюнлу били в жестока война с Кара Коюнлу това осигурило няколко десетилетния на мир в ромейска мала азия.
-
Хубавото е че правителството взема мерки. Специален щаб, в който влизат зам.-министрите на финансите Владимир Горанов и Боряна Пенчева, експерти от отдела за анализи в министерството и хора от БНБ, ще следи ситуацията на пазарите в САЩ и Европа и дали се задава нова вълна на кризата. Щабът е създаден по идея на министър-председателя Бойко Борисов и с разпореждане на вицепремиера Симеон Дянков, след като в края на миналата седмица борсите по света потънаха, а по-късно бе намален и рейтингът на САЩ. В края на всяка седмица щабът щял да докладва на Дянков. Освен това екипът на вицепремиера започвал изработването на оптимистичен и песимистичен вариант на бюджета за догодина в зависимост от развитието на ситуацията по света. Било почти сигурно, че в сметките за догодина ще се заложи отново на сравнително висока инфлация от 4-5%. "Всички държави трябва вече да са се научили, че се нуждаят от строги фискални правила и дисциплинирана фискална политика. В ЕС всяка от тях може да се поучи от България. Ние успяхме да излезем от кризата, без да вземаме външни заеми, без да вдигаме данъци и без да влизаме в големи дефицити. Посоката е вярна и ще се продължи по нея", заяви самият Дянков./БЛИЦ
-
Е сега я втасахме. Ако почне нова витка на кризата така ще я закършим у нас... не ми се мисли.
-
Европейските борси се сриват - паника обзема и Уолстрийт коментари/11 8 август 2011, 13:48 Германия, Франкфурт изпрати на приятел Разпечатай Световните фондови пазари отново тръгнаха надолу в резултат на притесненията за състоянието на американската икономика, пише агенция "Ройтерс". Пазарната интервенция на Европейската централна банка тази сутрин все пак успя да понижи доходността по облигациите на Испания и Италия, които се оказаха в центъра на дълговата криза в еврозоната. Европейските фондови пазари стартираха търговията с леко повишение заради намесата на ЕЦБ. Постепенно обаче ръстът беше заличен и индексите тръгнаха силно надолу. Няколко часа след отварянето си FTSE 100 регистрира спад от 1.6%, а френският CAC 40 сe понижи с 2%. Германският DAX губи 2.5% от стойността си. Все пак доходността по 5-годишните облигации на Италия и Испания отчете спад от цял процентен пункт, а застраховките срещу фалит на страните се понижиха. Това се случи, след като стана ясно, че ЕЦБ купува дълговите им книжа от вторичния пазар още от началото на търговията. Златото продължава да расте, след като се изкачи над 1700 долара за тройунция за пръв път в историята. Инвеститорите влагат в метала, тъй като той се възприема като "убежище" в кризисни ситуации. Доларът поевтиня спрямо основните си световни конкуренти. Инвеститорите реагират на решението на Standard & Poor's да понижи кредитния рейтинг на САЩ. То увеличи спекулациите, че икономиката на страната, а и глобалната върви към нова рецесия. Глобалният показател MSCI World се понижи с близо 0.75%. През миналата седмица бяха изтрити около 2.5 трлн. долара от стойността на индекса. Акциите в развиващите се пазари се понижиха с допълнителни 2%. Играчите очакват със затаен дъх развитието на събитията на "Уолстрийт".
-
Глишев, тук ще си позволя да бъда остър с теб и да кажа че не си прав. Видин не е превзет. Знаем само, че турците арестуват Срацимир, и че него го наследява синът му Константин. Данните за самоуправляващи се български общности са прекалено много за да ги пренебрегнеш. Бейлербея да го кажем така управлява турските колонисти и курира (ако това е правилния термин) българите, но българската общност се самоуправлява, като при това има и официална санкция. Вземи съобщението на Евлия Челеби. Нападат го разбойници в балкана. Добира се до плевен и съобщава на местните власти. Казва им даже че са познали своите нападатели които са били от Габрово. И какво му казва пашата? "Аз нищо не мога да направя, макар и гяури те са султански хора". И това ако не е самчоуправление здраве му кажи.
-
За подобно самоуправление има много факти. Например вземете софийската света гора. Тя е построена през 15 век. Включва в себе си много манастири и църкви. В същото време влашки историк (забравих му името) говори за българския цар Георги Срацимир който резидирал в София. Подобни църковни комплекси строят царете, мощните феодали около столицата си. Може да предположим че София е столица на това българско самоуправление. Не забравяйте първото споменаване на "хайдути". То е от 1454 и се казва че "цар Мехмед уби Радан воевода в София", е то хубаво, но по това време воеводите не са командири на 5 хайдути в балкана, а управители на области от най висш ранг, примерно влашкия воевода. Имаме споменаването на бан Шишман отново в София който е убит от султана в 1498. Само където бан е титла и по това време си е доста голяма. Нека си спомним за бан Янко който турците оставили да управлява София според превземането и както гласи народното предание. Тоест, ние си имаме българско царство, което е окупирано от турски войски, но продължава да съществува. Спомнете си и за разказа за преместването на мощите на свети Иван Рилски. В Никопол мощите са посрещнати от Богдан Жупан (също висока титла), който ги приютява в двореца си и дава банкет за целия град, като при това гологлав сам прислужва заедно със слугите си. Съгласете се, този е много богат и влиятелен.
-
Ами Зитко, намесвам АТАКА защото съм и върл фен. Въобще, както забеляза и КГ точно аз, който съм бая екстремален националист да бъда обвинен в прокарване на пантюркистки идеи... А иначе не се изказвам крайно, защото все пак форума е научен, не националистически. Темата я пуснах от един вид любопитство и прокарване на разни варианти. Преди време се интересувах здраво от темата, но стигнах до под кривата круша с доказателствения материал. Та тогава идеята ми беше че турците нямат никакъв потенциал да управляват и всъщност до 1689 българските земи се самоуправляват. Всъщност Османската империя започва да запада именно когато след битката при Виена българите въстават и лишават турците от своята помощ. Какво ли щеше да стане, ако турците бяха проявили повече мъдрост и бяха позволили на българите да живеят човешки? Ето това е въпроса и и той няма нищо общо с днешната ситуация.
-
Това че ме обвиняват в проводник на неоосманизма ми е много смешно, но и тъжно. Но за това съм си виновен сам защото се опитвам да водя политичестки коректно поведение. Жалко че това не е форума на АТАКА да се разпищоля. Добре поне ми останаха извънземните. Иначе по темата. Не сте прави за Австро-Унгария. Тя оцеля до 1918 и ако не беше тоталното поражение в ПСВ щеше да си съществува и днес навярно. Нея я разпартасохаха победителите, не се разпадна сама. Турците са майстори на политиката разделяй и владей, я как успяха да скарат българи и гърци (то не че гърците са стока де). Ако бяха осъществявали равноправен курс и султана се бе обявил за покровител на православието, то конфликта с католиците щеше да се изостри много. Спахийската войска можеше да се превърне в първокласна армия от християни земеделци и много силна опора на турската власт. Да, българите щяха да са втора класа хора, но по добре втора класа в мощна империя която те защитава, отколкото под властта на католическите вероотстъпници. Това е така да кажем оптимистичния вариант за българите.
-
И така, България пада под турско робство, обаче... Турските власти не тръгват към изостряне на разделението между победители и победени , а към интеграция, и не към религиозна диктатура, а към търпимост. Християните биват допускани до управлението на страната, служат в армията и не са изкуствено сегрегирани. Напротив, православието бива обявено за истинската християнска религия, а католиците за вероотстъпници. Какво би се случило в такъв случай? Ако българи, гърци и сърби бяха оставени да имат своята аристокрация, своето самочувствие на победен в честен двубой народ, а не на поробени от чужденци (в пълния смисъл на думата). Дали пък нямаше балканските народи да се интегрират в османската империя и тя не би ли получила един нов и много мощен импулс за съхраняване на своята имперска същност.
-
Може и да е психично болен, но това не оправдава гърците които са се държали така жестоко с него.
-
34-годишен български гражданин - изтезаван, затворен и държан без храна в Гърция, бе приет в благоевградската болница, съобщи Е-79. Кадир Мехмед от с. Голямо вода, Разградска област, е предаден на българските власти на граничен пункт "Илинден - Ексохи" на българо - гръцката граница край Гоце Делчев. По неофициална информация българинът е открит в безпомощно състояние край Драма, след което е настанен в гръцка болница. Според несвързания разказ на Кадир, той е държан в плен с още трима българи, след като през пролетта отишли да работят в южната ни съседка. По думите му тримата му колеги успели един по един да избягат от пленничеството, а той се спасил последен. На този етап не е ясно къде, при кого и като какъв е работил Кадир, най-вероятно е бил пастир в някое от селата край Драма. . Медиците в Благоевград били изумени от здравния статус на мъжа. "Такъв гръден кош съм виждал само в учебник", казал завеждащия отделението по хирургия на МБАЛ-Благоевград д-р Димитър Недин. Кадир бил с хлътнал гръден кош, с изпито лице и крайници само кости, за около 4 месеца е загубил 30 килограма от теглото си, в момента тежи около 45 кг.
-
Ей сега слушам по телевизията. И Япония иска да ограничи ядрената енергетика. Това е точно средновековно назадничаво мислене. Вместо да измислят как да се справят с проблема се отказват от борбата. Обаче всички фосилни горива са крайни. Какво ще прави съвременната цивилизация с такова мислене като почнат да се изчерпват? Ще се върнем към дървеното рало? Защото не виждам желание за технологично развитие.
-
Циганка от с. Студено буче смая акушерския екип в многопрофилната болница в Монтана. Тя поискала да нарече новороденото си бебе Оргазъм, пише местен вестник. 18-годишната Павлина Асенова била приета за раждане в петък. Младата майка дала живот на първородния си син в първите часове на събота. Раждането минало нормално, но минути след като бебето проплакало Павлинка шокирала акушерките с избора на име. “Оргазъм го пишете. Нямаме такова име в махалата”, заявила ромката на сестрите. Младата дама живеела в циганския квартал “Кошарник” в Монтана и искала да впечатли съседите. Дори заявила, че името е одобрено и от съпруга й. Въпреки настояването акушерките отказали скандалното име. “Защо? Означава хубаво нещо”, заключила философски Павлинка. Щом чул мъжът й Бисер се намесил и записал детето Димитър, на името на баща му. Лекарите в Монтана разказват, че това не е единственият случай. Преди години циганка кръстила дъщеря си Кикимора. Майката смятала, че значи нещо хубаво, защото бившата й шефка я наричала така. БЛИЦ
-
Много яко списание. Голямо благодарско на КГ че го е пуснал тук. Виждаме войната през очите на тогавашните българи, а не чрез очите на вече победилите комунисти.
-
Това което виждаме днес са първите крачки назад. Разбира се никой човек не си е легнал в античността за да се събуди в средновековието. Продължаващия бум на информационните технологии е последния напън на технологиите. Забележете какъв огромен проблем се задава с горивата. Нефта и въглищата свършват, АЕЦ се закриват, а нови енергоизточници няма. Бълнуванията за вятърни и слънчеви електроцентрали са несериозни. Те са познати отдавна, но признати за неспособни за промишлена експлоатация. Сега ми хрумна, че четох една интересна книга за автомобилостроенето. Та значи, в края на 19 началото на 20 век съществуват електромобили, но са изместени от бензиновите. Днес разбира се технологиите са по развити, но и двг са напреднали. Опитите с електромобили са завръщане в едно вече отхвърлено минало. Колкото до новата ценностна система... Хората от поне 4000 години са едни и същи, не са се променили и на микрон и тогава и сега е пълно с всякакви хора, с всякакъв морал.
-
Българско Конго И така, Фердинанд е открит в един шантан, където празнува своята победа. Няколко години преди това Фердинанд със свои средства въоръжава група наемници, купува кораб и заминава за Африка да търси приключения и пари. Използвайки шантаж и насилие той принуждава вождовете от делтата на р Конго да го признаят за свой господар и основава столицата на бъдещата нова колония Фердинандщат. Докато празнува този си успех той е намерен от българската делегация и избран за български княз. Ето така България се сдобива с една голяма колония Българско Конго (в РИ )Белгийско Конго). Първоначално връзките с българско конго са слаби, понеже се използват чуждестранни кораби за превоз, но през 1896 в България се създава океански флот, който бързо се разраства и поема грижата за редовни рейсове между Фердинанд град (столицата на Българско Конго) и Варна. Укрепването на българската власт там среща определени трудности поради малкия брой на квалифицирания персонал нужен за работа в добивната индустрия която става водеща в икономиката на колонията. Впоследствие, със заселванетоа на все повече българи започва и бурно развитие на селското стопанство. Българските селяни получават огромни участъци обработваема земя която обработват било сами, било с помощта на конгоански работници. Съвсем скоро обаче конгоанците са признати за по лоши работници от българите и започва преселване на български селскостопански работници, които получават големи помощи от държавата. Поради тази причина от 1897 започва да се изпълнява програма за колонизация. На преселниците в Българско Конго се дават големи привилегии поради което притокът на заселници е значителен и към 1914 достига (да го кажем примерно 80 000 души). Освен столицата Фердинанд град по големи градове са Нова София, Медковец (до големите медни мини), Воден (на река …), Нови Преслав и Ново Търново и накрая Вазовград наименуван на първия военен окръжен управител генерал Вазов. От 1887 до 1894 Българско Конго е със стария си статут лично владение на царя, но през 1894 е обявен за военен окръг и там започва настаняване на значителни части от българската армия които да осъществяват ефективен контрол над тази територия. Първоначално разработката, добива и износът на суровини се намира в ръцете на армията. През 1905 след дълги спорове колонията получава статут на български окръг поради вече значителният брой българи които живеят там. Все пак поради значителните разстояния неговия окръжен управител има много голяма свобода на действие. На територията на Българско Конго съществува отделна армейска инспекционна област, чийто командващ се ползва с голяма свобода на действие. През 1914 в българо-конгоанската армия се намират-морски флот в състав … чиято основна роля е да осъществява транспорт на военни материали от метрополията за колонията и обратно. Речен флот в състав … чиято основна роля е да превозва товари и войски по речните артерии на страната и като спомагателна задача да оказва огнева поддръжка на сухопътните сили. Сухопътните войски се състоят от пехотна бригада в състав 2 полка, и сборна конна група, към тях има и картечно-артилерийски полк. Към тези сили се добавят две пехотни дивизии набрани от местни и различни по численост и организация местни милиции. Двете конгоански дивизии са създадени през 1910-1912 за да бъдат използвани в балканските войни. По време на първата балканска война тези дивизии са стоварени в Гърция и участват в обсадата на Янина където са използвани за прикритие и не водят активни бойни действия. По време на междусъюзническата война са използвани в боевете с гърци и сърби където показват лоша дисциплина, слаба огнева подготовка, несправяне с поставените задачи. През 1914 тези две дивизии са попълнени и усилени и участват в ПСВ на македонския фронт. Там те се използват най вече за инженерни работи, но понякога и влизат в бой. Много от конгоанците показват завидна лична храброст и през 1917 от отличили се войници са формирани две гвардейски конгоански роти които са включени директно в състава на българската армия (до този момент организационно те са отделени от българската армия). През 1919 позовавайки се на факта, че Българско Конго не е част от България, а лично владение на царя, колонията си остава българска (лично аз не мога да намеря друг мотив тя да си остане наша, а ако я отнема твърде рано се губи голяма част от смисъла на подобна алтернативка). След войната в София е издигнат паметник на капитан Георги Крумов (Нгошо Нкрума) който начело на своята рота прикрива отстъплението на голям брой македонски бежанци от сърбите и така ги спасява. След войната Георги Крумов остава в България заедно с голям брой конгоанци. От бившите конгоански войски е формирана трудова дружина (впоследствие полк) които помагат във възстановяването на страната, а дефакто са част от българската армия. След края на ПСВ Българско Конго е предадено на българските власти едва през 1921 като до този момент съюзниците експлоатират полезните му изкопаеми като част от репарациите. За поддържане на реда там са създадени 3 пехотни полка и 1 конен полк които впоследствие са обединени в дивизия. Освен тази дивизия съществува още и регулярна конгоанска армия набирана от местни. Към 1938 тя е в състав гвардейски полк и пехотна бригада с двуполков състав и разбира се различни местни милиции. В административно отношение Българско Конго продължава своето развитие. През 1924 след потушаване на септемврийското въстание е изработен нов план за укрепване на българската власт там. В Конго започват да се преселват комунисти, земеделци, анархисти и други неблагонадеждни елементи. Освен това местните въоръжени сили са подсилвани постоянно с нови военнослужещи от България поради необходимостта да бъдат държани под контрол местните племена. През 1941 в Българско Конго живеят вече около 150 000 българи. Когато България се присъединява към пакта в 1941 е дадено нареждане Конгоанският окръжен управител да обяви неутралитет за да не се стигне до окупация на колонията. Така де факто Българско Конго обявява независимост във външната политика и военното дело от София. За Българско Конго заминават политиците англофили. Те молят Чърчил да им осигури подкрепа за да вземат контрола в Българско Конго. Така през април 1941 английски войски окупират Българско Конго за да осигурят властта си там. Когато през 1944 на власт в България идва БКП се стига до разрив и през 1948 властите в Българско Конго обявяват че не приемат случващото се в България и обявяват Симеон ІІ за цар на Българско Конго. Всички връзки са прекъснати и 200 000 българи в Българско Конго остават без връзка с майката родина. След края на ВСВ се стига до голям спор за Българско Конго. СССР настоява тази колония да му бъде предадена, но американците отказват. През 60 те Българско Конго навлиза в кризата на деколонизацията. Обаче местните българи нямащи възможност да се върнат в родината си категорично отказват да се деколонизират. Вместо това през 60те започва бърз ръст на българо-конгоанската армия. Финансова основа за това има, и тя се основава на значителните финансови средства от добива на полезни изкопаеми. Основна помощ във въоръжаването оказва САЩ, за който и се експортират суровините. По време на ВСВ българската конгоанска армия не разполагала с тежки оръжия. Редът бил осигуряван от английските колониални сили. През 1945 след края на войната и започналото влошаване на отношенията между София и Фердинандград българските власти се обръщат към англичани и американци с молба да им помогнат в укрепването на армията. Вземат се широки мерки за превъоръжаването. Големият коз на българските власти е наличието на много рудни изкопаеми което гарантира постоянен приток на капитали. Селското стопанство също е във възход и Българско Конго става най големия износител на храни в Африка. От САЩ в 1945-47 са доставени ... броя танкове Шерман. Освен тях са доставени голям брой бронирани машини тип... Доставени са още самоходни 105 мм гаубици, 105 и 155 мм буксируеми гаубици, минохвъргачки /какви и колко/. Доставена е много автотранспортна техника. Авиацията разполагаща досега само с леки и учебни самолети е усилена с учебни самолети Тексан които са използвани като ударни и 22 изтребителя Ф-51 Мустанг които също са използвани като ударни. Новата армия е развърната според местната специфика с оглед контролирането на тази огромна страна. Създадени са 9 териториални бригади съставени от пехотни батальони /колко/ и усилена с 1 артилерийски батальон. Освен тях съществува и 1 тежка дивизия в която влизат 2 пехотни бригади, 1 артилерийски полк, 1 танков полк, щурмова ескадрила и разузнавателна ескадрила. ВВС се състоят от изтребителен, щурмови полк и разузнавателно-удърен полк. Тъй като действията из са основно противопартизански, то те са подчинени директно на генералния щаб и работят в тясна връзка и по заявка на командващия тежката дивизия. Основна задача на тази армия била да се бори с партизанските отряди на различните бунтовнически групи. Регулярната конгоанска армия имала в своя състав както регулярни части, така и ирегулярни местни милиции. Тя също била разделена на териториален принцип и имала в състава си 9 териториални дивизии. В състава на тези дивизии влизали по 1-2 регулярни пехотни бригади и нерегулярните милиции. Понеже участват основно в противопартизански боеве тези дивизии се намират под непосредственото командване на генералния щаб, а понякога когато се налага са преподчинявани на командира на тежката дивизия или на командира на някоя българска териториална бригада. През 50 те ситуацията в Българско Конго се променя. От една страна към страната се насочва голяма вълна заселници от България, бежанци от комунистическата власт, което дава възможност да се усили армията, но от друга съпротивата продължава да се разраства. От 1955 до 1958 се води истинска гражданска война между българските власти и въоражените отряди на партията за освобождение на Конго. Тогава в Конго с пари от София и Москва започва да действа и Конгоанската комунистическа партия която повежда борба против фашистките колонизатори. Годината 1953 е много важна в историята на Българско Конго. Представителите на горянското движение създават свой генерален щаб в Фердинандград и започват да прехвърлят хора от България в Конго където се подготвя създаване на освободителна армия която да освободи българските земи от комунистическото присъствие. Комунистите обаче също не се предават. Чрез богато финансиране от София и Москва в Българско Конго пристигат много комунистически агенти. Опирайки се на старите комунисти, преселени тук от старата власт преди 1944, те организират Българо-Конгоанска комунистическа партия. Установени са тесни връзки с конгоанската освободителна партия и започва подготовка за метеж. Колаборацията с негрите отблъсква по голямата част от местното население от БККП, която остава да съществствува едиствено с помощта на дотациите от София. Метежът започва през 1955 с призиви за присъединяване на Българско Конго към майката родина и установяване на по справедлив социалистически строй. Елитен отряд съставен от български и руски войници тайно пристигнали в Фердинандград и многобройни местни чети предизвиква вълнения в градът, под чиято маскировка започва щурма на важни обществени сгради. Българската полиция и армия обаче дават сериозен отпор, в градът е обявено военно положение и опълчението е свикано под бойните знамена. С помощта на запасняците пучът е смазан още на четвъртия ден. Тези от комунистите които се спасяват побягват в джунглите и започват партизанска война, която се опира най вече на традиционната негърска съпротива срещу българските власти. В България започва акция по осветляване престъпленията на фашистките зверове против борческата част от конгоанския народ и прогресивната част от българите живеещи в Българско Конго. Разбира се, в Фердинандград поглеждат сериозно на метежа и решават срочно да вземат мерки за да противостоят на комунистическата заплаха. Усилването на армията тръгва по 2 пътя, от една страна се внася оръжие, но същевременно с американска помощ започва изграждане на собствена тежка индустрия и то най вече машиностроителна и отбранителна. От САЩ са внесени голям брой леки танкове М-41 които са счетени за по удобни за експлоатация в джунглите. Освен тях са внесени и малък брой английски танкове центурион представящи се отлично в тропическия климат. Авиацията е сериозно усилена след вноса на тежките щурмовици А-1. На въоръжение постъпват и изтребители Корсар. Значително е усилена артилерията като е обърнато особено внимание на леките САУ . През 50 те се появяват и противотанкови и зенитни части. Противотанковите части са малобройни, въоръжени със стари оръдия и използвани основно за борба с лекобронирани партизански самоделки. Зенитните части са използвани преди всичко като противопехотни. Особено внимание се отделя на ЗСУ които се използват предимно като гънтракове за огнева поддръжка на пехотните части. През 60 те ситуацията в Българско Конго продължава да се усложнява. Вече съществуват няколко партии които с външна помощ водят въоръжена борба за деколонизация. Големия коз на българските власти е развитата добивна индустрия която снабдява страната със свежи пари и нежеланието на западните сили да се лишат от тези ресурси и един проверен съюзник против комунизма. Съществуват не малко опасения и от дейността на БККП /Българско-Конгоанска Комунистическа партия/. Поради всичко това продължава вносът на военна техника. Важна роля в изграждането на въоръжените сили на Българско Конго има създаването на чуждестранната легия. Това е елитна бойна част комплектувана от чуждестранни наемници от европа и америка. /Тук следва организация и въоражение на легията./. Армията разбира се продължава да се развива. Териториалните бригади получават танкови, зенитни, противотанкови и усилени артилерийски части. Създава се специализирана противопартизанска бригада за действия в джунглата и парашутна бригада. Развърнати са и две мобилизационни бригади. Превъоражаването продължава с бързи темпове. Закупени са 12 изтребителя Ф-5 и продължава закупуването на нови партиди А-1. Младата българска авиоиндустрия дава първите си плодове във вид на леки разузнавателни самолети и успешен модел лек противопартизански самолет. Поради тежката ситуация по спешност са закупени още леки танкове М-41 и обт М-48. За пръв път е закупена и реактивна артилерия. През 70 те благодарение на твърдата и безкомпромисна политика ситуацията се успокоява. Въпреки всичко развитието на армията не е изоставено. Тежката дивизия е разформирована и на нейна база се създават механизирана дивизия и танкова дивизия. На базата на доказали верността си конгоански племена е формирана и една конгоанска пехотна дивизия. Създадена е парашутна бригада, усилени са противопартизанската бригада и легията. През 1978 е последния голям опит на БККП да вземе властта. Опирайки се на кубински части от Ангола и съюза с няколко племена е създадена силна и добре въоръжена армия. От 1979 до 1981 в южната част на страната се води истинска война. За да се удържи удъра на кадровите кубински части от САЩ спешно са внесени още модерни оръжия. Най важната доставка е на 24 изстребителя Ф-5Е които да противостоят на комунистическата авиация. Освен тях са закупени щурмови самолети А-4. Освен тях са закупени и … броя от модерните щурмовици А-7. Пристигат и голям брой танкове, основно М-48 и модерните М-60. Разбира се, армията е подсилена още с САУ Паладин, бронетранспортьори М-113 и много друга бронирана техника и артилерия. През 80 те след сривът на опитите на комунистите да дестабилизират страната настъпва период на относително спокойствие и икономически подем. Нараства броят на българското население и към 1989 достига вече 800 000 души. Постоянният приток на емигранти от България не дава възможност връзката с майката родина да се прекъсне изцяло. През 80 те армията започва да играе все по голяма роля в удържането на страната. Това е така поради зачестилите претенции на местните негри за повече права в една вече деколонизирана африка. Освен това различни партизански групи проникват в страната зад граница. Противопартизанската война става все по тежка. В края на 80 те от САЩ са закупени 24 изтребителя Ф-16. Освен тях българската авиационна индустрия създава няколко типа щурмови противопартизански самолети. През 80 те започва и масово производство на леки противопартизански бронирани машини. На 10 ноември 1989 пада комунистическия строй в България. Това поражда взрив от ентусиазъм. Обаче обединението на двете български държави не върви добре. Скоро в Българско Конго са разочаровани от корупцията и безсилието на българските правителства. Освен това дветте държави имат коренно различни проблеми за решаване. Докато в България проблемите са най вече от икономическо естество, то в Българско Конго те са свързани със самото оцеляване на държавата под натиска от международната общност за демократизация и допускане на негрите до властта. Поради тези причини българо-конгоанските власти приветстват масовият имигрантски поток от България за Българско Конго. За 20 години населението на Българско Конго нараства бързо и достига 1,2 милиона благодарение на имиграцията от България. Основния проблем е изпадането в международна изолация заради недопускането на негри до властта и икономиката на страната. Наложеното през 1996 оръжейно ембарго има малка стойност, тъй като в Българско Конго се произвежда най необходимото леко оръжие за войната. Освен това започва закупуване на оръжие от България в големи количества. След отказа на западните страни от сътрудничество във военната област от 1998 Българско Конго обръща поглед към Русия и Китай като вносители на оръжие. Получили уверения за помощ от други африкански държави, и най вече от Зимбабве, четерите партии за освобождение на Конго събират своите сили и през 2001 започват голяма офанзива. Войната е тежка и води до милиони жертви. Въпреки всичко през 2005 тя завършва с пълна победа за българите. След започването на колонизацията на Българско Конго в Българското общество съществуват две основни течения. Мисията на белия човек да спаси по слабо развитите си черни събратя от глад болести и войни е една от водещите. Другата е че е напълно естествено тези усилия да не са безкомпромисни. Конгоанските земи са богати, но неизползвани. Тоест очаква се, че местното население ще посрещне благосклонно българите. Първоначалната съпротива на негрите предизвиква в българското общество разнопосочни реакции. От една страна българите наскоро освободили се от турско робство не желаят да се видят в ролята на поробители. От друга страна положението на местните негри е дотолкова жалко, че няма как да не предизвика желание да им се помогне на тези хора. Друг аспект на ситуацията е поведението на самите негри. Те нямат нищо против да търгуват и да признаят българската власт за да извлекат облаги, но от друга това не ги спира да крадът, убиват и дори изяждат българските колонисти. Официалната пропаганда гласи, че на първо време трябва да спасим негрите от самите тях и да ги изведем от мрак към виделина. Често се цитират думите на забравих кой как цар Борис извес коравото и непокорливо българско племе от мрак към виделина с помощта на насилие, и засияла християнската благодат. Неофициално започналия широк износ на руди и други ресурси води до натрупване на значителни суми. Макар че извозването се осъществява с чужди кораби, макар че цар Фердинанд трупа като свое богатство голяма част от печалбите, наистина много финансови средства започват да се вливат в българската икономика. Към 1897 огромните доходи които получават работещите в Българско Конго привличат там към 50 000 души. Основната част са бедни селяни или амбициозни представители на средната класа дошли с мисълта да забогатеят. Огромните трудности които срещат ги превръщат в закалено и сплотено ядро с месиански идеали. Те са дошли тук за да забогатеят, за да изградят една по добра и справедлива България, да вкарат в правия път местните негри. В една такава ситуация ролята на армията и редът въобще нарастват неимоверно. Разбира се в едно такова духовно състояние всякаква съпротива се посреща на нож. Недоволството на местните племена и техните въстания са смазвани веднага. Българската армия не се спира пред нищо за да укрепи властта и да наложи мир. Местните негри са подложени както на идеологическа обработка, противопартизански действия и ако всичко това не помогне, на масови кланета. Налагането на властта е осъществено в общи линии до началото на 20 век когато местните племена са принудени да признаят надмощието на българската армия. Спокойствието в колонията започва да привлича все повече обикновенни българи които са привлечени от възможността да получат неограничени количества обработваема земя и държавната помощ за да може опирайки се на собствените си сили да просперират, без да им се пречи. Наличието на голям брой агресивни негри не дава възможност за разселването на българите, а и те не желаят да да имат общо с негрите. Започва създаването на чисто български села и градове. Разбира се, с времето около тях се създават далеч по големи негърски квартали и махали. Богатата земя, държавните субсидии и традиционното българско трудолюбие създават атмосфера на ентусиазъм и чуство за преуспяване. Благодарение на това към 1915 в Българско Конго живеят около 100 000 българи. Френската окупация 1915-1921 се отразява силно на българското общество. От една страна българите си дават сметка че трябва да се борят за бъдещето си, но от друга мощта на френската армия и желанието на французите за компромис действат възпиращо. Самите французи използват българските власти за да извлекат максимални придобивки за минимално време и нямат намерение да гонят българите. Освобожението от 1921 предизвиква взрив от ентусиазъм в България. Очаквайте продължение.
-
Днешното време си е точно копие на края на римската империя. Къде го Аеций да ни светне по въпроса?
-
Ок Спандьо, знанията са по разпространени, но и много по дълбоки. Примерно всичко необходимо за това как се произвежда изстребител (дори и да не е най съвременен) могат да бъдат намерени. Е и? През ВСВ изстребители са произвеждали ред държави като СССР, Полша, Швеция, Чехословакия, Румъния, Югославия, Германия, Италия, Франция, Англия, САЩ. Днес изстребители произвеждат единствено Русия, САЩ, Франция, Швеция и обединените Англия, Германия и Италия и Китай. При това единствените които предлагат новости, а не подобрени варианти на нещо старо са американците. Днешната техника не се произвежда с чук и клещи в гаража, а изисква много знания и още повече ресурси. Суеверията също се възраждат, и то в ущърб на науката. То не са врачки, екстрасенси, извънземни, края на света.
-
Според популярното мнение обществото и въобще цивилизацията се развива само напред. Държави и цивилизации се създават и загиват, но на тяхно място идват нови, по съвършенни такива. В този смисъл днешното западно общество е венеца на човешкото развитие, никога не е имало по развито, съвършенно, демократично и справедливо общество. И в бъдеще, стъпвайки на тази основа ще се развие още по демократично, свободно и справедливо общество. Дали обаче това е така? В древността е имало една велика цивилизация-римската. При нейния разпад се стига до невероятно западане на запада. Впоследствие по подобен начин запада и изтока. Въпроса е, а дали пък развитието на човечеството не върви циклично, от възход към падение и после отново възход, но до голяма степен стъпвайки на разгромените стари империи. Днес например сме свидетели на твърде интересна част от световната история, да не кажем уникална. След ВСВ за пръв път в световната история имахме силни врагове САЩ и СССР които не разрешиха своите проблеми с оръжие в ръка, а чрез изчакване кой първи ще се разпадне. А днешното време с възхода на съвременната либерална цивилизация е направо уникален. Най важната черта на 19 и 20 век беше техническия прогрес. През 19 век се формира една вяра в техниката, в прогреса, една може да се каже почти религиозна вяра че със всичко старо е свършено, че идва едно време. Едно ново време когато машините ще направят живота на човека по лек и обществото по справедливо. Когато ще изчезне гладът, тежката физическа работа, несправедливостта и всички ще заживеят в един земен рай с лека работа, изобилие и щастие. Обаче, като че ли в последно време тази вяра е в застой, и даже се е откатала назад. Като че ли цялата цивилизация е тръгнала назад, сякаш се намираме в предверието на едно ново средновековие. В миналото е била много популярна научната фантастика. Безброй творци рисуват един свят на космически кораби, пътешествия между звездите, срещи с извънземни, … Надеждата е че в най скоро време техническия прогрес ще направи това възможно. Но какво виждаме в реалността? Първия човек полита в космоса през 1961. Следващата стъпка също е безпрецедентна, човек стъпва на луната още през 1969. Всички очакват продължението, а такова оказва се няма. Полети до луната няма, а не се и планират, совалките, едно голямо постижение също днес вече са спомен и май скоро няма да бъдат замененени. Авиацията, другия водещ отрасъл във високите технологии също бележи застой. Най показателно е че пътническите самолети днес са всъщност претоплени варианти на първите реактивни самолети. Най голямото достижение, конкорда днес вече не лети, и няма планове да бъде заменен. Идеята за пътуване със скорост 3 и повече скоростта на звука беше и си остана мечта, все още няма технологии за това. Какво остава пък за космо самолетите, които трябваше да излитат в космоса и там вече да летят до мястото за приземяване, всичко това си остава фантастика. Но нека погледнем военните, всички водещи технологии винаги са ставали достояние първо в армията. САЩ разработват новия си самолет Ф-22 още от началото на 80 те. Отказаха се от новия си вертолет, от новия си танк. Същото правят и всички останали държави по света. Нищо революционно ново не се създава. Новите оръжия са всъщност претоплени варианти на старите. Атомните електроцентрали са пример за настъпващия технологичен регрес. Вместо да се мисли за термоядрени централи, за усъвършенстване на съществуващите … те се закриват и света се връща към безкрайно стари технологии познати още от 19 век. Нещо подобно наблюдаваме при рухването на една друга цивилизация-римската. Между събитията днес и падането на Рим има много паралели. Намаляване раждаемостта на римските граждани, прииждането на новите варвари в империята. Много интересен е факта че запада научната фантастика, но за сметка на това има бум в жанра фентъзи. Сякаш хората се умориха да четат за далечни звезди и извънземни, може би защото инстинктивно възприемат че технологията тръгнала назад няма да ни доведе до звездите, поне в обозримо бъдеще. От друга страна днес окултното е във възход. Врачки, баячки, екстрасенски, лечители, световни спасители и прочее окултни личности уверяват хората че те имат връзка с извънземните, с Бога, които са им дали свъхестествени сили да познават бъдещето, да лекуват и т.н. И много хора вярват в това. Дали не е дошло времето на новото средновековие, на нови тъмни векове, време когато цивилизационното развитие на човека тръгва назад.
-
Торн, хубаво ги говориш тия работи ама ... Нали се казва че маджарите понесли такъв удар че се налагало да отвличат жени които да вземат за съпруги. И в същото време водят хипер агресивна политика веднага след разгрома. И то срещу същия Симеон който им е докарал печенегите на главата. Какви тежки войни с Византия? Айде да не си измисляме. Последния път когато България напряга сили е във войната с маджарите и после в битката при Ахелой. Битката при Ахелой трае няколко месеца барабар с подготовката. През останалото време цар Симеон окупира някакви територии и води дълги преговори с византийците. От време на време, профилактично им нанася някое малко поражение, колкото да се научат с кого говорят. Реално и при Симеон още повече при Петър, България е свободна да прави каквото си иска. Цар Петровото време е известно като мирно време, ще рече войните с маджарите са малки и се развиват надалеч от важните области на царството. Забележете какво казва цар Петър "Когато ние (има предвид себе си) воювахме срещу тях (унгарците) и те повикахме, ти не дойде, и бяхме принудени да сключим мир, а сега ни караш отново да тръгнем на война с тях." Къде в анонима го има тоя момент? Война с българския цар, мир и разрешение да минат през България за да грабят ромейска Тракия. Унгарския аноним е същото "рупане на фафли" както и османското завоевание. Някакъв вожд напада, разгромява някакъв местен владетел и превзема земите му, и така няколко пъти. Типичен литературен похват, когато се разказва за завоюване на територия.