Frujin Assen

Я и аз да се намеся... Първо до 1185 България е част от Византия. Българските аристократи , а и населението участват на равна нога с византийците в армията. Иначе казано българските аристократи имат въоръжение, тактика, обучение, маниери на поведение в боя и извън него идентични на 100% с византийските. По нищо не личи че българите са смятали византийската армия за лоша, защото поне аз не съм чел да се превъоръжават по западен (примерно) образец. Тука се спомена че българите видите ли вече нямали лека кавалерия. Нямат, защото не им трябва, а не защото не могат да си я създадат. Разполагайки с голяма съюзна куманска конница българските царе имат 3 варианта на поведение. 1 Създават многобройна и силна лека конница, а куманите превъоръжава и преобучава като пехота (подобен идиотизъм едва ли на някой сериозно му е идвал дори насън) 2 Поддържат някаква лека конница, която е по зле въоръжена, справя се по лошо и е по малобройна от куманската, но пък си е българска. 3 Закриват своята лека конница защото могат да разчитат на куманската, а със спестените пари поддържат пехотата. Относно тежката конница. Аристократите по принцип ходят на война на коне, те по принцип влагат доста пари (а ги и имат) за да се въоръжат по добре. Монархът задължително държи около себе си по добре въоръжени и обучени хора (гвардията). Така че, и при Калоян и при Борил е имало някакво число по тежко въоръжени конници. Сега да опиша битката още от самото начало. Всичко започва при Боруй откъдето латинците отстъпват в посока Пловдив. Българите ги преследват по петите и често нападат ариергарда. Доста често се налага латинците да се разгръщат в боен строй за да сплашат българите и да прекратят поредните им атаки. От своя страна българите не желаят голяма битка, а изтощават с постоянни нападения латинците. Накрая достигат Пловдив в чиито околности се разполагат на лагер. Защо не влизат в градът? Ами много ясно, ако влязат българите ще ги обсадят и ще ги лишат от възможност да маневрират. И отново всичко се повтаря, латинците изпращат хора да съберат фураж, българите ги нападат, армията се построява в боен ред, но този път българите не отстъпват, а приемат битката. Първи нападат куманите, отбити са и латинците ги преследват. Обаче ги преследват БАВНО, не че не могат бързо, но се опасяват да не развалят редът си. Българите също минават в настъпление и се стига до срещен бой. ОБАЧЕ, явно по крилата българите не са били толкова активни и нищо особено не се случва. Истински бой има само в центъра където българската гвардия се сблъсква челно с императорския отряд и търпи тежки загуби. Питаше се, защо българите не обкръжили излезлия напред императорски отряд. Работата е там, че императорския отряд си е на място, а българския отива напред в сравнение с крилата и се нахаква право в латинците. Борил обаче не е идиот, бързо схваща какво е станало, тоест че латинците не са развалили редът си и ако битката продължи именно те ще диктуват правилата и заповядва отстъпление. Крилата също отстъпват, при това още преди да са имали досег с латинците, тоест без въобще да влязат в боя. После когато става ясно че българите бягат латинците разстройват редът си, за да могат да ги достигнат, сега това е безопасно, българите също не са в боен ред и не са в състояние да контраатакуват. Преди прохода латинците застигат българите. На Борил му става ясно, че сега вече латинците просто ще изколят част от бягащите българи. За да прикрие отстъплението заповядва на най маневрената част от армията си-куманската лека конница да атакува латинците за да спечели време. Сега латинците са изненадани, защото както се каза те вече не поддържат бойния си ред. Куманите им нанасят тежки загуби, но скоро идва заповед и те да отстъпят, тъй като пехотата вече е отстъпила. Латинците достигат прохода, но не посмяват да навлязат в него, а се връщат в Пловдив. Тук няма никакъв разгром. И двете армии търпят малки загуби и съхраняват боеспособността си 100%.

Чувал съм, че най смели са новобранците, защото не знаят какво ги очаква. Ако погледнем реално на нещата аз лично поне, не виждам полезен ход който да не доведе до кланета. Номера с четите е пробван по рано. Планът е бил да напълнят балкана с чети, разбирай добре въоражени и подготвени хора. След което постепенно да се разраства въстанието. Да, ама номера не става. Оказва се невъзможно голям брой хора да живеят в планината. Турците просто ги унищожават. Малки чети да, това може, но те пък не могат да направят нищо по значително. България е малка и гъсто населена страна със смесено население. Това не е североамериканската прерия където индианците могат необезпокоявани да трупат оръжие и да се подготвят. Това дори не е и Сицилия където пристига Гарибалди само с 1000 души. Дори да приемем че пушките са изпратени по селата. Раздадени са на въстанниците, но кога и как те ще тренират? Един път ще излезе в полето, два, на третия любопитния комшия ще разнесе по цяло село какво прави бъдещия въстанник. Да се разчита на пленени пушки от турския арсенал... несериозно. Тоест, обявява се въстанието, но ако се провали плана за захват на оръжие от турски арсенал тия хора стават директно курбан на башибузука. Сега, знам за Македония, но там работата е друга. Първо, това е планинска област, второ ВМРО има стабилен тил в лицето на България.

Тогава да споменем Светоний. Той в книгата си дава доста пиперливи описания на тогавашните нрави, сигурно е четял редовно тогавашната жълта преса). Веднъж в сената Цезар започнал да изрежда услугите които цар Никомед бил извършил за Рим и забравих кой го прекъснал с думите "Много добре знаем какво си направил ти за Никомед и какво е направил той с теб" , по това време обвинявали Цезар че бил пасивната част от хомосексуална двойка с Никомед. Та просто няма как да не направя връзката между тоя случай и скандалите в парламента между Волен И Яне. Или случая когато Цезар казал по повод някакъв пост който получил (вече съм забравил подробностите) "Е сега вече ще мога да ходя да ходя по главите на хората". Някакъв възмутен сенатор казал на всеуслошание че това ще е трудно за една жена каквато е Цезар всъщност. А той отговорил без капка срам "И Семерирамида е била жена, но е управлявала". Не мога да пропусна и любимото си стихотворение "Граждани жените крийте, водим ви плешив курвар, злато в Рим си взе назаем, в Галия го проеба".

Сещам се някакси подсъзнателно за "Големия брат" и как там променяха историята. То това от демокрация се превръща направо в тоталитаризъм. Стигнахме дотам че човек не смее да каже "мангал", "педераст" и да напсува Азис.

То на толкова се започва и днес. И днес представителките на едно малцинство си изкарват прехраната с проституция и джебчийство. Като стана въпрос за известни гейове, може би трябва да споменем имената на Сергей Станишев, Янаки Стоилов, Яне Янев, Кристиян Вигенин, Ивелин Йорданов (който създаде ляво гей крило в БСП). За Азис (чиято гей кариера следя по страниците на жълтата преса) съм чел тезата, че гей мафията го е принудила да има хомосексуални контакти, за да му бъде оказвана помощ, тоест тезата че "той само се прави" не издържа. Интересно, дали и в римските затвори е имало такива сърцераздирателни любовни драми. http://www.blitz.bg/news/article/96128

Не е точно така. Огромната раждаемост е за сметка на кюрдите. Те са около 1/3 от населението на страната и продължават да се увеличават. Кой беше, май Ердоган бе отправил призив към туркините да раждат, защото разрастването на кюрдите вече е заплаха за турската държава. А какво, ако не неоосманизъм е навлизането на турските сериали? Много добре си бяхме с латинските, но, ето че турците направиха хитър ход и ни пробутаха сериалите си, в резултат на което обществото ни се турцизира.

http://www.blitz.bg/news/article/96204 Eто и резултата от неоосманизма.

Ами, не съм запознат с книгата защото я нямам. Затова или трябва да си мълча (пък темата е интересна) или да кажа нещо което все пак е по темата. Глишев, не се сърдя че си го скрил, в случая се лигавех.

http://www.blitz.bg/news/article/96138 За всеки случай копирам линка Шейх Абдал: Пловдив ще бъде център на европейския ислям или сцена за избухване на насилие! коментари/11 5 януари 2011, 16:56 Пловдив, България изпрати на приятел Разпечатай Градът е мюсюлмански и това не може да се заличи, претендира войнственият възпитаник на Кеймбридж Ислямистки сайт във Великобритания описва Пловдив като опоскан мюсюлмански град. Създаденият през 1996 г. www.masud.co.uk публикува голяма статия на шейх Абдал Мурад Хаким, посветена на най-стария български град. Гръмкото заглавие "Пловдив – Гранада на Изтока" още от първите редове убеждава, че под тепетата е имало процъфтяващо средище на ислямската култура, което християнските "варвари" са унищожили. Шейх Хаким цитира пътеписите на стария турски пътешественик Евлия Челеби, който описва, че когато минал под тепетата през 1650 г., имало 53 джамии, 70 училища за изучаване на Корана, 9 медресета, 7 колежи за напреднали в рецитирането на Корана, 8 обществени бани и 11 Суфи ложи. "Днес е трудно да си представим това великолепно мюсюлманско минало, пише авторът-ислямист. - "Картината на модерния град, който наближаваме, не прави нищо, за да разсее този мрачен образ. Километър след километър се редят празните сгради на заводите от комунизма, които се разпадат заедно с идеологията, която ги е създала. Бул. "Ленинград" и Индустриалната зона приличат на военни окопи. Мъже, седнали на сянка, пушат и зяпат минувачите", добавя авторът картина от Главната и вещо обяснява, че в някои райони на България безработицата достигала до 50 процента. С други думи, останалите без работа филибелии, клечат на Джумаята, сърбат кафе и бленуват по славното Османско минало. "Престъпността е широко разпространена, оплаква ни Абдал Мурад Хаким. - Банди действат безнаказано в мафиотски стил, а в същото време новият елит на съмнителни предприемачи строи лъскави вили в северната част на града. Къщи в западен стил заменят в района на Новотела сивите жилищни сгради от епохата на Сталин. На другите места, обаче, мрачната бедност е поголовна." На какъв хал е Пловдив било най-видно, ако се качим на Бунарджика и хвърлим отгоре едно око над града, дава акъл ислямистът. От Альоша се откривала гледка към прекрасните паметници от отоманскто минало на града и към... грозните блокове от съветската епоха. "И все пак не може да се заличи, че това е мюсюлмански град, - убеждава ни ислямистът. – Макар че от бившата гора от минарета са оцелели само няколко. За да се открият следи от живота на мюсюлманите, трябва да се отиде надолу по течението на река Меридж, както наричат Марица. Тук няма да чуете звука от воденичното колело на някогашните турски воденици, нито живописните стари къщи по брега, на които така са се възхищавали пътешествениците от Викторианската епоха. Сега крайбрежието е тотално запустяло и изоставено. Километър след километър брегът на Меридж е обрасъл с храсти и пълен с плъхове. Най-сетне се натъкваме на едно истинско чудо – Имарет джамия. Тя е построена през 1444 г. и заедно с гробницата на Шихабедин паша е оцеляла по някакво чудо. Абдал Мурад Хаким оплаква и съдбата на старите турски бани във Филибе. Негодува, че бисерът на ислямската архитектура Чифте баня е превърнат в изложбен център, където се показвали модерни арт-инсталации със съмнително качество. "В полуразрушените стаи, все още излъчващи турски дух, днес се усеща само чувство на загуба и меланхолия. Трудно е да си представя сцената на това, което е било тук преди сто и тридесет години: меки дивани, масажисти, аромат на балкански тютюн, турска баня с отделни крила за дамите и за сефарадските евреи. Сега от това е останало само прах и лющеща се от стените боя. Мюсюлманският Пловдив тук е толкова далечен и чужд, колкото и древен Египет", жалва се патетично британският ислямист. След това оплаква и съдбата на някогашната джамия на бул. "6-и септември", превърната в ресторант. Ужасен от непристойните фрески по стените там, Абдал Мурад Хаким описва как на тавана голи жени яздят магарета, а мъже обръщат бутилка след бутилка ракия и пеят непристойни песни. Ислямистът тръби, че ресторантът е провокация срещу световното мюсюлманство, защото в някогашната джамия днес се сервирали свинско и вино. "Християните в Пловдив не се дразнят от всичко това, но тази провокация не е останала незабелязана в международната общност", размахва пръст британският ислямист. Той препоръчва да бъдат възстановени като джамии не само ресторантът, но и някогашната Шокур джамия, която също действала като заведение. Ислямистът вече бленува как отново растат и минаретата на съществувалите някога джамии Кади Сейфулах, Йесилоглу, Анбер Кади, както и медресето Карагоз паша! Той е доволен от запазените "османски" къщи в Стария град, които му напомняли за някогашната столица на маврите в Испания – Гранада. След което обяснява, че Куюмджиевата къща, днешният Етнографски музей, била строена през 1848 г. за мюсюлманската фамилия Куюмджиоглу. И не може да проумее защо в пътеводителите я представят като "прекрасен пример на българската възрожденска архитектура". "Там сега се помещава Етнографският музей, които въпреки демографския превес на мюсюлмани в региона и на тяхната богата ислямска култура изцяло игнорира съществуването на нехристиянски общности", възмущава се ислямистът. И признава, че Куюмджиевата къща още веднъж му вдигнала кръвното и го отказала от разходка из Стария Пловдив. Затова побързал да намери покой на душата си в неповторимата Джумая джамия. Там обаче установил, че "външните й стени се използват като писоар от пияни християни". "Пловдив ще бъде или процъфтяващ център на Европейския ислям, или сцената за ново избухване на насилието, ислямофобията и инквизицията”, заплашва шейхът. "Това са фантазии на болни мозъци, коментира общинският съветник на ВМРО-НИЕ Слави Георгиев. – Не знам колко души го четат този сайт, но на него сигурно стои датата 1 април". Авторът на простиращия се на 5 страници материал за Пловдив обаче не е някакъв заблуден британски ученик, изповядващ исляма. Шейх Абдал Хаким Мурад е завършил Кеймбридж, след това три години е изучавал Корана в Кайро, по-късно е специализирал в Йемен. В момента е секретар на Мюсюлманската Академия в Лондон и пише статии за много от изданията на Острова. В статията си не споменава кога е посетил Пловдив и какво е търсил тук. Целта му обаче е ясна – възстановяване на "славната" Османска империя под тепетата. Превод: "Plovdiv Media"

Исляма е агресивна религия. Такава е била и християнството в началото. За съжаление, знам не е хубаво за говоря агресивно, но има твърде много мюсюлмани които прекаляват с нетолерантността. Не може в София да има джамия, а в Лондон да са базирани купища мюсюлмански организации, а в много мюсюлмански държави да убиват християните. И нека умерените мюсюлмани да решат какво искат, мир и съвстен живот с всички, или заедно със своите хардлайнери да започнат трета световна война вой на унищожение против цял свят.

http://alternathistory.org.ua/alternativa-pzkw-iv http://alternathistory.org.ua/alternativa-pantere Нещо алтернативно по въпроса. Съществува, но имаха проблем и изтриха много, наистина много материали. Кво да правиш, техника. Плюя в пазва това да не ни застигне и нас.

Най добрия немски танк би бил модернизиран до дупка Т-ІV. Той е сравним с Т-34, вече е в производство и не е толкова скъп като пантерата и тигъра.

Не съм съгласен. За втората балканска война е виновен Фердинанд, но защото сам е взел фаталното решение, твърдо НЕ, той е виновен защото не се е протовипоставил на настроенията в обществото. И пак не е толкова виновен, дори тогава. Една бърза алтернативка. Фердинанд не започва междусъюзническата война. Търпи големи критики, но запазва източна македония, добружа и част от беломорска македония. В 1914 идва първата световна. И България пак е на кота 0. Ако подкрепи антантата се прощава завинаги със Скопие, Битоля и Кавала. Ако подкрепи Германия изходно положение както при Ньой. Просто България няма полезен ход, не и когато срещу нея са всичките и съседи, не и когато народа е екзалтиран от победите в междусъюзническата война. Най добрия вариант. Не се състоява междусъюзническата война. През ПСВ подкрепяме антантата или сме неутрални. Това на Фердинанд националистите и военните няма да му го простят, особено пък македонците. Преврат по някое време, нов цар и ... пак същото. Най добрия вариант, но почти невъзможен е, бърз разгром на сърби и гърци, обръщане назад и разгром на румънци и турци. България взема всичко което иска. Нашите съседи унизени и победени ни мразят, и търсят помощ да ни отмъстят. Турция подкрепя Германия, а Сърбия Антантата. България вече няма териториални претенции и спокойно обявава неутралитет. Или пък надделява русофилството (Германия вече няма никъкви козове), включваме се на страната на антантата. Събите са ни бесни и изпадат в див ужас че ще ги пазим от австрийците. Румъния минава на страната на антантата и преглъща че губи добружа. Гърция най вероятно се включва на германска страна защото иска Солун или обявява благоразумен неутралитет защото няма полезен ход. С една дума, колкото и плют да е Фердинанд постъпва по единствения възможен начин.

Ето значи какво значи политическа коректност. Прослушайте двата варианта на тази стара песен и ще видите до какво води полит коректността. Ето песента "Белите манастири" в изпълнение на Лили Иванова от преди времето на днешната полит коректост. http://www.vbox7.com/play:cc5de7dc Ето същата песен изпята в днешно време. http://www.vbox7.com/play:6925ea6d И накрая дет се вика текста на песента. Белите манастири Продават се, мамо, Бели манастири, Белите манастири, мила мамо, С черните калугерки. Всеки се наема В манастир да иде Ала никой пари няма, мила мамо, Манастир да купи. А от где не е наело Туй младо еврейче Младото еврейче, мила мамо, Жълтото търговче. Що се е наело Манастир да купи. Белите манастири, мила мамо, С черните калугерки. То се е наело Манастир да купи Манастир да купи, мила мамо, Чаршия да прави. Калугерки плачат, Манастир не дават Манастир не дават, мила мамо, Чаршия да стане. След като сме прочели текста и помним че това е популярна песен, пята и по кръчмите (където никой няма да си играе да търси автентичния текст) мислим. Между българи и евреи никога не е имало проблеми. Никой тогава не е бил против текста на тази песен. Виждаме за пореден път как политическата коректност създава цензура и което е по лошо, автоцензура, защото просто тази политкоректност не разрешава да се пеят песни в които евреин е в образа на "лошия".

Доколкото аз знам в България наистина е имало концентрационни лагери за евреи. Всъщност, цар Борис ІІІ се е опрвдавал че му трябват евреи за държавните строежи и поради това не може да ги даде на Германия. Не помня къде но гледах интервю с един от тия лагерници (не му помня името), та той твърдеше че условията за живот били лоши, храната малко и лоша, работата много и тежка, НО, никой и никога не ги е бил, физическо насилие не е имало, имали са право на свиждания, болнични (пускали са ги вкъщи ако са тежко болни), даже показваше снимка (това го помня добре) няколко голи до кръста евреи, видимо добре хранени с кирки и лопати, а до тях надзирател в полицейска униформа без бич, пистолет и подобни. Чувал съм, че евреите през зимата са пускани в домашен отпуск за да не ги храни държавата. Според въпросният евреин, било е тежко, но унижения не е имало, охраната се е отнасяла човешки с тях (чанч е имало, но не и изстъпления), дори са ги пускали в близкото село в отпуск за добра работа, евреите са били доволни от това предвид на ставащото в Германия. Не е било цветя и рози, било е горе доло както в трудовите войски с малко по затегната дисциплина.

Андрей, Куртенков, утре като дойде брадатия талибан и ти опре нож в гърлото ще се сетиш че единственото което спасява нашия народ е православието, ама ще е късно, защото ще са ти прерязали гърлото, може да не е в буквалния, а в преносния смисъл, но ще е прекалено късно при всички условия.

Когато видях тая статия в блиц въобще не повярвах че е възможно. Прочетох я 3 пъти внимателно докато се убедя че е истина. Но както казват руснаците "Восток дело тонкое". Прочетете я и вие, давам и копи пейст с линка за да не изчезне. http://www.blitz.bg/news/article/95174 В Туркменистан съчиниха "Песен на радостта" в чест на президента-Слънце коментари/3 22 декември 2010, 14:17 Ашхабад, Туркменистан изпрати на приятел Разпечатай Гурбангули Бердимухамедов Гурбангули Бердимухамедов В главния туркменски вестник "Неутрален Туркменистан" е публикувана ода за президента на републиката Гурбангули Бердимухамедов, предаде агенция „Фергана”. Автор на възторжената ода е народната писателка на републиката Гозел Шагулиева. Пълното название на одата звучи така: „Песен на радостта в чест на присвояването на уважавания Президент на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов на високото звание „Човек на годината””. Званието, за което става дума, е дадено на Бердимухамедов преди няколко месеца от Института за международни отношения и икономическо сътрудничество на Румъния. За тамошните професори туркменският президент е „образцов лидер на ХХІ век и достоен пример за подражание”. Във встъпителните думи към Песен на радостта авторката Гозел Шагулиева заявява, че е „щастлива да възпява преизпълнените с велики дела дни от епохата на Възраждането на своята страна”. (Епоха на великото Възраждане в Туркмения се нарича периодът на управление на Гурбангули Бердимухамедов.) И още: „От деня на избирането Му за Президент на страната и до сегашни дни аз отново и отново преживявам вълнуващи мигове и чувство на гордост от Него препълва моето сърце”. В пространното си встъпление Гозел Шагулиева казва още: „Когато виждам как се претворяват в живота плановете на нашия уважаван Президент, когато слушам Неговите исторически изказвания – от вълнение не мога да сдържа сълзите на щастие и гордост. И по бузите ми текат светли сълзи – като капки от моето вдъхновение. Когато великите думи се сливат с велики дела – става истинско чудо, способно да порази нашето съзнание.” СПРАВКА: Гурбангули Бердимухамедов оглави Туркменистан през 2007 година, наскоро след смъртта на пожизненият президент Сапармурат Ниязов, носещ титлата Туркменбаши (Баща на Туркмения). Култът към личността се сринал след смъртта на Ниязов и сега официалната идеология е обърната към новия ръководител. През 2009 година в Ашхабад даже е открит музей на Бердимухамедов, в който има експозиции „Тържество на националната демокрация”, „Държава за човека”, „Епоха на велики промени”. БЛИЦ предлага на по-търпеливите и любознателни читатели пълния текст на „Песен на радостта” в неговия оригинален вид от сайта „Фергана”: В потоке исторических событий Все важно, все значительно для нас. Идти путем свершений и открытий Он призывает каждый день и час. Он сердце, совесть и душа народа, Его надежда, РАЗУМ ЗОЛОТОЙ. Так просто чудеса не происходят – Они летят, как птицы, за мечтой. И новые приходят к нам рассветы, Крылато, искромётно мы живем. Слова сияют несказанным светом И как тут не залиться соловьем! Звени, мой слог, что устали не знает, Величие страны Он возродил. Земля преображается родная, И в ней истоки небывалых сил. Великую эпоху Возрожденья Душою окрыленной принимай! Ведь каждый день нам дарит вдохновенье - Ты счастье долгожданное встречай! О человеке вся Его забота, Вовек благословенны эти дни. Ведя Его к невиданным высотам, О, Небо, ты всегда Его храни! Идет по жизни избранных дорогой, И сердцу мира дарствует тепло. Дай новых сил Ему, - прошу я Бога И золотое укрепи весло.

Алва, дай да не си говорим глупости. Вилна зона е добра комедия, гротеска и преувеличение, дотам, толкоз. Филмът НЕ Е сериозен, отделно страда от болестите на социалистическото кино, които никак не са малко. Малко офтопик. Имаше едно предаване навремето понеделник 8 и половина, пускаха български филми, а преди това разказваха как от кого и т.н. са правени. Разказва Константин Коцев как са правили филма "На малкия остров". Имаше вика той план, тая година толкоз филма, и ние трябва да ги направим, нито идея има, нито нищо и отиваме вика ние на морето да снимаме филм, да изкарат още една отпуска докато снимат как дае кво да е. Обаче вика там забравих на кой му дошла там някаква идея и така направили филма. Помня баща ми разказваше как в Карлово снимали филм. С някаква бъчва там търкаляли на сучурума. Та той значи по това време е пеел в оримака (както той се изразява) стари градски песни. Та ми е разказвал, снимат вика 2 часа на обяд и като дойдат в оримака пият като смоци, никто един вика квартален пияница не можеше да им издържи на темпото.

Да задам един такъв въпрос. Някой има ли книга или някакви разкази за наборната служба преди 1944. Много ми е интересно тогава как е протичало обучението. И забравихте да кажете на Алвата за изпращането. Приеми го като културна особенност и го изследвай). Тогава в България е съществувал обичая "изпращане на войник". За родителите това е било голяма гордост, синът им се превръща от момче в мъж и те празнуват неговото постъпване в армията. На изпращането са канени роднини, приятели съселяни, всички влизки и не толкова. Разбира се, имало е софра, пожелания, майчини сълзи и всичко останало. В по ново време вече не е било така пищно празнувано, заради западането на армията като социален институт. Чувал съм, следния разказ. Преди да отиде в казармата към вуйчо ми живеещ тогава в село Иван Вазово са се отнасяли като към дете. Всеки казва опит да кажа или направя нещо беше пресичан с думите, "много си малак да продаваш, сега само ще купуваш" един вид само ще слуша и гледа. Когато казва се върнах от казармата едно вече бях на друг акъл и не цепех басма никому, второ никой от възрастните вече не се отнася по предишния начин с мен. Разказвал ми е следния случай, значи, дядо е бил нещо комунист, в смисъл за него са казвали че той строи комунизъм докато цялото село още е в социализма. Забранявал е а вуйчо ми да слуша даже Емил Димитров! Щото бил упадъчен). Та значи, като си дошъл от казармата донесъл плочи. Майка ми не смеела да ги пуска защото се страхувала от дядо, но казва той даже и не помисли да ги счупи или да забрани на вуйчо да ги слуша както правел по рано.

Ми при тая ситуация май да затваряме темата, не изскочи заек от тая трънка, жалко.

Въпроса е най вече следния, дали името на човека е Шишман-Мехмед (тоест човека е българин от царски род) или е Дебелия Мехмед. Да оставим пашите, и днешния ден. Аз поне не знам (не съм чувал) да има турско име Шишман. Дали обаче в изворите от онова време се среща такъв прякор. Как по това време ще кажеш "дебел", "пълен" ? Поиграх си с гугъл преводач. Шишман се превежда като мазнина. Но като напиша мазния, тлъстия ми го превежда така yağlı Mehmed. Дебелия Мехмед ми го превежда като kalın Mehmed. Şişman ми го превежда като мазнини. Май е по скоро обидна украска в смисъл "тлъстия" "мазния" което нещо поне на мен не ми се връзва за прякор на паша.

Стинка, и аз съм расист, но дори аз не си позволявам откровенни призиви към геноцид и насилие, моля те, не го прави и ти. Тук не е кръчма да се водят разговори "Да ти е.а майката мръсен ..." а другия отговаря "Да ти го таковам в таковата, ще те заколя проклет ..."

Еньо, това което казваш сме съгласни всички, със същия успех можеш да натякваш че небето е синьо. Скуби, не схванах текста на английски, той разказва за първата обсада. Тоест, пред името слагат прякор, който в случая не са превели. И най вероятно си е дебелия. Жалко.

Културните и интелигентни хора навсякъде са малцинство, не само в София, но и в Ню Йорк, примерно.

Шишман няма нищо, ама съвсем нищо общо с турците. Това име е засвидетелствано МНОГО по рано, примерно бащата на Михаил Шишман се е казвал просто ШИШМАН, от него започва и тая династия. Та въпросния деспот през втората половина на 13 век се жени за неизвестна внучка на Иван Асен ІІ, представителите на рода си присвояват името Асен и така. Въпросът тук е какво означава конкретно Шишман в случая, лично име или прякор. Ако е прякор нищо особено, ако обаче е лично име, работата става много дебела. За съжаление, май по скоро е прякор.