Frujin Assen

Ми да, Михаил Глава в случая е никой. Работата е там че ромеите били стаписани от яростта на българите, редовно пускали пленниците поживо по здраво, отнасяли се добре с местното население за да смекчат българската жестокост. Във войните на Ивайло за пръв път от много години българите излези от нормите да се пускат пленниците, да не опожарява и разорява и т.н. Това въобще не се харесвало на ромеите и те правили опити да върнат българите към нормалното воюване. Но дори и да приемем че ромеите са опожарявали, клали и разорявали (за което май не съм чел) това е едва един поход за 200 години. Ако имаше такива походи през 10 години...

Като говорим за войни, бил ли е Видин считан за част от Мизия? Май по скоро не, иначе нямаше да бъдат оставяни там да се разпореждат полусамостоятелни феодали. Какво знаем за Видин? По времето на Борил там управляват някакви негови роднини, които отхвърлят властта му. По времето на цар Иван Асен ІІ там е изпратен да управлява брат му Александър който си е доста самостоятелен. След това идва Яков Светослав (руснак и напълно чужд на държавата), след него представители на рода Шишман, накрая Иван Срацимир. Всъщност имаме доста конфликти по оста Търново-Видин, но търновските царе усърдно продължават да държат там полусамостоятелни управители. За Борил нямаме подробности, но ето че цар Иван Асен ІІ поставя там брат си, ок, брата си е брат, ще му е верен, но защо му дава такива големи права? После там е поставен Яков Светослав, и отново с големи свободи. И той е отстранен след конфликт с Търново, но на негово отново е поставен полусамостоятелен управител. Дори когато видинския владетел става цар, дори и тогава цар Михаил Шишман оставя там полусамостоятелен управител. След тежка война с Белаур цар Иван Александър бърза да постави там синът си, и то отново с големи права, сякаш войната с Белаур на нищо не го е научила. Нещо повече, дори след унгарската окупация, когато Иван Срацимир излиза от играта царя предпочита да го върне. Пита се, защо във Видин така упорито се поставят полусамостоятелни управители? Моето мнение е че той е бил дълбокия тил на фронта срещу унгарците, и с цел по добро управление там е оставян силен владетел с много власт, за да може сам да се оправя с външните опастности и да прикрива Мизия. При такава ситуация, ако извадим видинско от царския домен (сърцето на държавата), получава се че освен едни татари никой за 2 века не е безпокоил мизия.

Интересно ако направя тема, войните в тракия какво ли ще покаже анализа на бойните действия. Дали няма да се окаже че тракийската равнина е наистина опустушена и разорена, за разлика от мизия.

Двата най важни въпроса които следва да ни занимават са, защо в България няма големи градове и големи сгради. Версията че постоянните войни са пречели мисля вече я отхвърлихме, в Мизия е сравнително мирно и спокойно. Войните на мизийска територия просто не са дотолкова опустушителни, че да предизвикват катастрофални сривове. Лично аз си мисля че липсата на големи градове е чисто политическа. Градовете на запад са политически субекти и дори френските градове играят важна роля в политиката. В България градовете са изцяло функция на болярските интереси, които явно са нямали нужда от големи градове. Остава обаче най важния въпрос. Защо във България не се строят големи сгради. Най елеентарния отговор е "няма пари, страната е бедна". Признавам си, зле съм по икономическа история, така че ще помоля който ги разбира нещата нека разкаже за икономиката на тогавашна България. Моето първоначално мнение е че в България е имало достатъчно богобоязливи царе, най малко Иван Асен ІІ и Иван Александър които са хвърляли крупни суми за подпомагане на църквата. Стои открит въпроса, а защо не са построили големи църкви и манастири? Само от лпса на пари, или защото са имали друго цивилизационно виждане, различно от западното, което не е задължавало строителство на големи сгради. В общи линии май България е била доста по аграрна и в някакъв смисъл изостанала страна (но не по бедна).

Преди време любимия ми вестник ШОУ обясняваше за намерени алуминиеви канчета които ползвали войниците на Александър Македонски, а друга статия разказваше че с цел хуманизиране на рицърските турнири те започнали да използват не метални, а пластмасови доспехи и копия. Тогава се напиках да се смея.

командир - щаб - 2 механизирани бригади - логистичен полк - артилерийски полк - инженерен полк - полк за специални операции - разузнавателен батальон - отделен механизиран батальон - батальон ЯХБЗ - батальон за гражданско-военно сътрудничество CIMIC, географско осигуряване и психологични операции - учебен полигон "Корен" - представителен духов оркестър

В най лошия случай страда една малка част от мизия, много малка.

Торн, много те моля да ми кажеш кога византийците са разрушили Червен. Защото не се сещам някога ромеите да са стигали до Червен. Доколкото знам ромеите 3 пъти влизат в Мизия. 1186 когато не извършват никакви разрушения, 1190 когато опустушават районите на плеслав и Търново (доколко знам няма данни да са стигали до Търново) и когато поставят Иван Асен ІІІ на трона, нещо което май също минава без особени разрушения и засяга само района на Търново. Колкото до татарите, едва ли в гражданска война са им давали чак тава свобода да грабят и опожаряват.

Защото е гражданска. И едва ли войските на Белаур са клали, опожарявали и отвличали население подобно на татарите. Но дори и татарите не успяват да нанесат катастрофални загуби, защото не превземат дори и един голям грам град. В обширни райони на страната като Никопол, Търново, Преслав, Червен е било спокойно, за два века вражеските нашествия (дори татарските) се броят на пръста на едната ръка.

Споровете между феодали (и гражданските войни) са били джентълменски, без кланета, опожарявания, заробвания. Смятам че те са носели минимални, да не кажа пренебрежими разрушения. От Иван Асен ІІ армията вече не е масова, тъй че останалите без работа наемници, и осакатени ще да са били малко. Да не забравяме, че през средновековието поради ниското ниво на медицинските грижи едва ли тежко осакатените са оцелявали в повечето случаи. Да не забравяме че средновековието не е втората световна война. Тогава просто не е било възможно да мобилизираш всички, или дори повечето мъже в армията. И още нещо, през това време жертвите по време на битка са били много по малко отколкото днес. Просто няма оръжия за масово поразяване като картечници, бомби и т.н. Големия проблем е че ние днес под впечатление от последните войни ПСВ и ВСВ оставаме с впечатление че и тогава жестоките войни са били толкова тотални.

Ето докъде стигнах аз, според мен в Мизия в общи линии е било спокойно. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9915&st=0#entry123183

Последно инфо, ще има 2 механизирани бригади, 1 елитен полк, 1 артилерийски полк. Задължени сме да даваме 1 бригада при война на НАТО и 1000 души (батальон) за окупационни сили в чужбина.

Тъй като имаше по този въпрос вече спорове, предлагам да обсъдим доколко спокойна е била Мизия през ВБЦ. Първа война Въстанието на асеневци избухва в 1185. По всичко изглежда че въстанниците не срещат силна съпротива, като се изключи една неудачна обсада на Прслав. Разрушения, минимални, да не кажем никакви. Първия ромейски пробив и навлизане в Мизия. Битки май няма, сред въстанниците настъпва разкол, Асен бяга отвъд дунава, а Петър се споразумява с императора. Разрушенията са минимални, споменава се само че "хвърлил в огъня кръсците по нивята". Ромеите са унищожили част от реколтата. Асен се връща с куманите, военни действия не са зафиксирани. Разрушения, няма или са съвсем минимални. 1187 Обсадата на Ловеч. По всичко личи че това е истинска война с разрушения и опустушения. Засегнат е сравнително малък район, Етрополе и Ловешко. 1190 първо по значимо навлизане на ромеите. По всичко личи че това е истинска война с разрушения и опустушения. Засегнат е значителен район, от Преслав до Търново. 1205 Обсадата на Варна. Варна е вражески град, ромеите не успяват да направят никакви разрушения, разрушения 0. Борил, въстание против него във Видин. Първоначално въстанниците вземат града, после унгарците ги побеждават. По всичко изглежда истинска война с разрушения. Засегнат е значителен район-Видинско (все пак това е само неголяма част от територията на мизия). 1218 Гражданска война за чието времетраене има спорове. По всичко личи че тази гражданска война е била джентълменска и не е имало опожарявания, кланета, изселвания и т.н. Разрушения минимални. 1246 Татарско нашествие в България. За него има много спорове, дали е било в Мизия или във Влашко, била ли е опожарена крепостна кула в Търново или не, победили ли са българите или не. Приемаме най лошия вариант. Татарите опустушават силно Мизия. 1258 Гражданска война в Мизия между и Мицо и Константин Асен. Това е гражданска война, по всичко видно че е била джентълменска, не е имало кланета, опожарявания, отвличания на хора. Разрушенията в Мизия видно са минимални. 1258-1361 война с унгарците във видинско, истинска война, вероятно щетите са значителни, но това е пак ще кажа само част от мизия. 1264-1266 нова неуспешна война с Унгария, унгарците опустушават видинско. Щетите явно са значителни. 1274 голямо татарско нашествие в мизия. Започват перманентни татарски нашествия които не се знае каква част от територията засягат, най вероятно само гранични. 1277 византийците превземат Търново, войната явно е жестока, и щетите големи. Все пак явно са засегнати само околностите на търново. 1280 край на татарските нашествия. 1282 голямо татарско нашествие, щетите са големи, отново имаме перманентни нашествия. 1285 голямо татарско нашествие, щетите са големи, нападенията може би продължават и може би са прекратени в 1292 или по рано. 1292 сърбите превземат видин, явно щетите са големи 1300 последно татарско нахлуване в мизия. На прима виста се сещам още за гражданската война между Белаур и Иван Александър (щете явно са били малки), без кланета, опожарявания, отвличания. Похода на Евгений Савойски който засяга само тясна крайбрежна ивица Унгарската окупация на Видин. В общи линии, като изсключим татарските нашествия в мизия за цели 2 века е сравнително спокойно. От вражески нашествия са засягани предимно периферни райони като Видин и добружа при татарските нашествия.

Едва ли, имаше един тракторист идиот който нарече българите нация от изроди и сериозно говореше че щял да прави въстание, заплашваше че калашниците са готови, говореше открито за отцепване от България.

Едно кратко замерване. България се освобождава от византийско владичество през 1185. При Асен и Калоян войни на територията на Мизия (сърцето на държавата) не се водят. При Борил имаме въстание във Видин което е потушено с унгарска помощ. При цар Иван Асен ІІ имаме едно татарско нашествие. Трябва да видя кога започват татарските нашествия, но май е към 1275 или нещо подобно. Май след Ивайло влиянието става по скоро политическо и татарите не воюват в Мизия. При теодор Светослав и Михаил Шишман имаме мир в Мизия (като изключим войната със Сърбия докато още Михаил Шишман е деспот). При Иван Александър имаме гражданска война с Белаур.

Както всички знаем проблема с интеграцията на ромите е един от най сложните за решаване в съвремеността. Приемаме че се взема радикално решение България да се превърне във федерация. Ромите са признати за държавнотворен народ и получават еднакви права с българския народ. Ромския език е признат за държавен, ромските празници са обявени за официални, създават се ромски партии, те започват редовно да вземат значителен процент от гласоподавателите. В правителството задължително следва да има роми министри, а защо не по опита на САЩ ром да стане и президент. В училищата се изучава ромски език наред с българския, създават се ромски университети където се преподава на ромски език. Ромите а допуснати до управлението на всички равнища, кметства, общини и т.н. Как мислите това ще се отрази на българската държава. Дали ромските лидери усетили своята отговорност ще се включат активно в изграждането на България като силна и просперираща държава, или напротив, това ще доведе до разпад на държавността и маргинализиране на държавата подобно на африканските държави където властват хаос, насилие и тотална бедност заради неспособността на чернокожото население да поеме само съдбата си. Дали ще се превърнем в едина нава америка или в едно ново Зимбабве? Предлагам ви да поразсъждаваме над този сценарий.

Не съм много съгласен с пълното отричане на модераторството. Помисли само. Говорят си няколко човека на някаква тема. Пристига някой кретен, почва да обижда и псува, после идва спам бригадата и приканва потребителите да си купят помпа за увеличаване на пениса, виагра... Не благодаря, в такъв форум няма да пиша.

Е ако Франция е 20 милиона, а България 2 милиона (силно се съмнявам че ядрото на българската държава, мизия, софийско и северна тракия е имало 2 милиона население), а Търново е 20 000, то излиза че урбанизацията по българските земи по нищо не отстъпва на френската. И пак малко оф топик, големия брат на България е Византия. Във Византия през тези векове (11-14) има ли големи строежи? Аз нещо не се сещам.

Имам едни такива мисли. Един процветяващ, самоуправляващ се град несъмнено разполага с повече финансови средства и по важното финансова свобода. Иначе казано, свободен немски град е в състояние да отдели крупни финансови средства за големи строежи. За разлика от тях българските градове нямат тази свобода да решават за какво да използват парите си. Всички средства отиват в бюджета на господаря. Има го и момента че на запад църквата и особено папата разполагат с много по големи финансови средства и по важното свобода за тяхното използване. На балканите църквата няма такива възможности. Може би светската власт се е въздържала от крупни църковни строежи намирайки други приложения на тези пари. Това че няма големи сгради не е задължително да се дължи на липса на финансови възможности, а просто на по различен светоглед.

Глишев, а защо трябва да сравняваме западната и източната цивилизации по западните критери? Примерно в империята на Чингиз хан не е имало нито един град, и нито една голяма постройка, но това не пречи да са помляли Унгария и да са държали западна европа с трепет. Ами ако за българите градът и големите църкви не са това същото което са и за западно европейците? В западна европа градовете имат много по голяма самостоятелност, за разлика от балканите. Това не е все едно да сравняваме ягоди с домати.

Относно големите сгради. В мен възникна този въпрос. Турците вземат някакво наследсдство. Да кажем то включва дворци на аристократи, църкви и т.н. Дворците по всяка вероятност са станали резиденции на местни управители, а по големите църкви джамии. Къде са те днес? Къде са дворците на царете и управителите на Търново, София, Видин, Никопол, Карвуна? Къде са църквите (по презумпция най големите) които са превърнати в джамии във всеки един български град? Нещо повече. В Карлово се намира Куршум джамия строена в 1475, къде са другите турски джамии, и дворци на местни управители строени в 15,16,17 век? На вас майтап ви се струва, но турците май въобще не са пазели старото наследство и сами не са строили особено. Сещам се за Спарта и Атина. Колко са останките от единия и от другия град? И о чудо, противно на грандиозните строжи в пелопонеската война побеждава ... Спарта. А в битката при Одрин побеждава.... Калоян. Испанските и френските рицъри влачат реконкистата няколко века, англичаните се мъчат в дивите шотландски чукари и Ирландия, а немците запецват в своя натиск на изток. Към Торн, казваш че демографския потенциал на България бил подобен на този на Шампан. Да де, но се сравнява нещо и нещо. Я ни осветли как изчисли демографския потенциал на България. По остатъците от строежи? По турските данъчни регистри 2-3 века след интересуващия ни период? Как успя да сравниш една тотално неизвестна величина с друга?

Този клип ме преизпълни с уважение към американците. Те наистина са нация техническа. Самия факт че са довели до съвършенство техниката, говори много добре за тях. Ева ли друг народ може да направи това.

Народа никога не греши, хубаво име са му дали. Този паметник наистина трябва да бъде възстановен, загиналите във войните са несързмерно по достойни за уважение, отколкото някаква социалистическа простотия, при това получила такова звучно име.

Този праздник в България няма причина да се празнува на фона на агонията в българската образователна система. Да снемем шапки и да почетем с минута мълчание мъртвото българско образование.

http://vbox7.com/play:39ccd8eb