Frujin Assen

Когато говорим за подражателство и национална самобитност ми се ще да дам примера с една онлайн игра която играя и където се събират по принцип млани хора. Та значи сървъра е руски, но има и един достатъчно голям български клан. И разликата между руснаци и българи (млади хора еднакво засегнати от демокрацията и слабо запознати с комунизма) са очеизвадни. 1 Руснаците задължително пишат на кирилица, практически е невъзможно да видиш руснак който пише на латиница. От друга страна нашите българи задължително пишат на латиница, често като направя забележка минават на кирилица, но 99% пишат на латиница когато общуват помежду си. 2 Руснаците уважават езика си и не желаят да говорят на английски, дори когато го знаят. Дори когато знаят отлично английски в най добрия случай са съгласни да говорят на него само в най наложащи случаи и упорито изискват човека срещу тях да научи руски. От друга страна нашите българи никога не общуват на "обществени места" на български. Ако видиш човек говорещ на лош английски, можеш да бъдеш уверен че е българин. Забелязъл съм и нещо друго, дори в такива игри за забавление между руснаците се спазва йерахия. По презумция се приема че щом някой е шеф то неговите заповеди трябва да се изпълняват безпрекословно, подчинения може да излезе от групата, но НИКОГА не поставя под съмнение правото на командира да раздава заповеди и своята роля на прост изпълнител.

Имаме и още една директна индикация че Куберовите българи се смесват с местни аварски българи. Като пристигат в македония Кубер иска от управителя на Солун да заповяда на околните славянски лемена по аварски обичай да снабдяват българите с храни. Видно е че не говорим за хора седели при аварите кратко време, а доста, та са научили обичаите им и което е по важно ги прилагат. За кан Крум също се казва че предците му са робували дълго на аварите. Очевидно е че българска общност живее в аварския хаганат през цялото време на съществуването му, чак до падането му под българска власт. Какво е станало с тях по късно е сложно да се каже. Може би са се преселили в Мизия, може би са били асимилирани от унгарците или пък са станали част от днешните секели.

Проблема е не че не може, а че не иска да овладее цигънските престъпления. Достатъчно е 1-2 пъти да заиграе тоягата в ръцете на полицаите, 4-5 убити по време на размирици, 10-20 осъдени на дълъг затвор и цяла България ще кротне. Ама имало размирици, като тръгне тълпата от 200 мангали стига и 1 полицай да изпразни калашника в тълпата и на другия ден минисъра да го награди за проявена храброст че е убил 10 мангала и толкоз.

http://www.de-zorata.de/forum/index.php?topic=753.25;wap2

Много по широко въстание е невъзможно. Колкото повече хора и време, значи толкова повече предатели и възможност за провал.

Абе специално за демографията незнам. Например плодородна тракия е равнинна, достъпна и винаги е била добре населена, иначе казано тук следите от селища би следвало да са най малко, защото старините са унищожени. От друга страна в планините където населението е малко останките стоят по дълго време. Иначе казано пак може да се получи само местна картина, като цялостната визия е изкривена.

Само дето археологията не е всесилна и също дава само парчета. Преди време съм чел за археологията следното обяснение, ако се направят разкопки в Атина въз основа на монументалното строителство ще се остане с впечатление че това е най могъщия гръцки град, от друга страна разкопки в Спарта няма да открият нито дворци, нито стени, нито монументални постройки, изводът, Атина е столица, а Спарта диво забравено от Бога село. Ако се направят разкопки на шатрите на Чингис хан ще останем с впечатление че това са полудиви номади и толкоз, а като разкопаем Киев-дворци, стени, манастири, само че кой кого е управлявал знаем и без археологията.

Давате ли си сметка че по това време българите нямат нито обучени войници, нито командири, нито въоражение. Според мен идеята е била да се създаде някаква освободена територия и да се чака намесата на Русия.

Имах предвид наемниците въобще, а не конкретния случай.

http://frognews.bg/news_15302/Valentin_Vat...at_e_elitat_ni/ Четейки тази статия няма как в главата на човек да не се зародят мисли за катастрофичен сценарий. Дали той е прав и на България и е отделено мястото на полуколония която да служи като суровинна база и пазар? В днешно време ние вече нямаме тежка икономки, нямаме армия, и май скоро ще бъдем сведени до нивото на Кения която дължи просперитета си на едни национални парко и туризъм. Наистина ли нашата страна се превръща в малка, бедна, гладна страна без икономика, без свои цели, без морал ако щете. Дали България ще се превърне от страна в територия, а българите от народ в население живеещо в мизерия напълно дезинтересирано от държавата си и от всичко случващо се извън семейството му?

Ха Ха Ха, това с теста и аз и варлорд го мислехме преди време когато имаше инвазия на спамери. Да сложим някаква анкета с дебилни въпроси с идеята че спамерите са предимно роботи или истински малоумници. То май точно така и близнаците спряха настъплението на спамерите.

Скоро четох прословутите каталански наемници и в главата ми дойде мисъл че по въпроса никъде няма информация специално по тази част. Единственото което ми идва на ума е че отвреме на време четем че в ромейската армия имало еди какви си, а в българската еди какви си наемници. Някой може ли да даде по системна информация за наемниците, техния статус, кога са викани, каква е ролята им, от какви наемници се е ползвала българската армия, и в кои други армии са наемани българи. Тоя въпрос май от никого не е обсдъждан и ще е интересно да се поровим по темата.

Ето какво намерих. Поствам текта освен линка, та ако се загуби при тях да остане при нас. http://www.pv-ma.bg/struktura/katedri/PA/praznik.html История на Българската артилерия Исторически се получава така, че българската артилерия се създава още преди създаването на третата българска държава. Неин праобраз са дървените топове, които българските въстаници използват в Априлското въстание от 1876г. Топовете, които нашите предци са създали за нуждите на въстаниците се състоят от тяло, лафет и боеприпаси. За тяло се използва най-вече черешово дърво, чиято сърцевина лесно се дълбае, а и дървото е здраво. Освен това се употребяват още бряст и бук. Тъй като някои топове не издържат на налягането на барутните газове и се пукат, то се налага същите да бъдат обковани с железни обръчи, а някои са обковани отвътре с тръби от ракиени казани, дебела ламарина, даже и с желязо. Бойната ос е дървена, а за лафет са поставени два дървени кола. За колела на лафета се използват колела от волски коли. Обикновено калибърът на топовете е 8-10 см, а дължината им – 1,5-2,5 кг. Първообраз на българския снаряд е кантареният топуз или други по-едри железни късове, а на първобитния шрапнел – всевъзможни тенекиени кутии, напълнени с оловни парчета от рибарски мрежи. За боен заряд се използва около 0,5 кг. черен каменарски барут. Прислугата се състои най-често от двама души, а понякога и от четирима: един подава торбичките с барута, втори – снаряда, трети с дебела тояга натъпква всичко това в цевта на оръдието и четвърти с фитил, поставен на дълга тояга (прът), възпламенява заряда. За запалване на фитила наблизо стои пръстен мангал с разгорени въглища. Тази българска артилерия има слаб поразяващ ефект, но твърде силно морално въздействие. Тя предизвиква страх у башибозука, а в някои моменти разколебава и редовната турска войска. Но най-голямо е въздействието върху духа и самочувствието на самите въстаници. От различни документи от славната Априлска епопея се знае, че своя артилерия реално създават въстаниците от първи и най-вече от четвърти революционен окръг. Топове се строят в с. Ново село, Севлиевско, Панагюрище, Копривщица, Клисура, Батак, Белица. Най многобройна е артилерията ни в Брацигово. Тук в навечерието на въстанието разполагат с 18 дървени топа. Ето защо тук е избран и първият в нашата история командир на артилерия – Георги Шаров. Черешовите топове може да се считат за първата българска артилерия, макар и първобитна и неефикасна, но блестящ израз на българския боен дух, на неговата бойна инициатива и любов към своето оръжие. С гордост можем да заявим, че няма в света друга артилерия с такава славна и героична традиция, както българската черешова артилерия. След освобождението ни от Османско владичество през 1878г. Българската артилерия се създава едновременно с формирането на Българската войска въз основа на издадените на 25 април 1878г. от руския комисар в България княз Дондуков – Корсаков “Временни правила за образуване на Земска войска на княжество България”. Със заповед N1 от 1 юли и заповед N 5 от 12 август 1878г. във всяка област е формирана по една батарея носеща името на областта: Първа Софийска, Втора Видинска, Трета Търновска, Четвърта Русенска, Пета Пловдивска и Шеста Сливенска. За началник на българската артилерия е назначен полковникът от руската артилерия Лесовой. Още на 10 септември същата година са сформирани две артилерийски бригади на батарейна организация. Първата включва в състава си 1, 5 и 6 батареи плюс планинска батарея, разположена южно от Стара планина, а втората – 2, 3 и 4 батарея плюс скорострелната батарея, разположени северно от Стара планина. По това време батареята е в състав 8 оръдия, 5 офицера и 273 войници. Личният състав на артилерията наброява общо – 16 000 души. Конският състав наброява общо 175 коня, от които 9 строеви, 145 артилерийски и 21 обозни. Непосредственото ръководство на артилерията и на всички артилерийски учреждения, както и на обучението по специална артилерийска подготовка, се съсредоточава в ръцете на началника на артилерията. Щабът на началника на артилерията от 1879 до 1883г е в град Русе. Следвайки структурните промени в Българската армия през 1880г. артилерията преминава на полкова организация. Първият артилерийски полк съгласно указ N 75 от 19.06 1880г. се формира в гр. Шумен в състав шест батареи. През май 1884г. в София се създава и първият учебен артилерийски полигон за подготовка на артилерийски офицери. За началник на полигона е назначен командирът на 1 артилерийски полк, а за преподаватели – трима офицери с висше артилерийско образование. В програмата на полигона се предвиждат теоретически занятия по артилерия, тактика на артилерията, теория на стрелбата и лабораторно дело, практически занятия по строева служба, действие при оръдието, езда, оръдейни и батарейни учения и стрелби. Можем със увереност да отбележим, че създаденият през 1884г. учебен артилерийски полигон се явява първообраз на артилерийско училище в нашата армия. При формирането си българската артилерия се въоръжава с оръдия, снаряжение и облекло, които руската армия предоставя безвъзмездно на Българската земска войска. За формирането на българската артилерия русите дават както руски фунтови оръдия, така и круповски оръдия, взети като военен трофей от турците. След формирането на княжество България тук остават 202 оръдия, от които 148 са полски оръдия. Половината от полските оръдия са круповски , а другите – 9- и 4-фунтови . Останалите са: 20 планински (3-фунтови, Витвортови и Бродвелови), 24 крепостни (дълги и къси 24-фунтови и 6-дюймови мортири)) и 5 картечници – 6- и 10-стволни система Кобел. Главните отличителни черти на тогавашната артилерия са: разделно пълнене, стрелба с право мерене и липса на противооткатни устройства. Максималната далекобойност на 9-фунтовите оръдия е 3200-4500м, а на 4-фунтовите – 2400-3300м. По-голямата част от боекомплекта на фунтовите оръдия представлява обикновената едностепенна граната, предназначена да поразява най-вече каменни и дървени сгради и стени. Поради слабото си фугасно действие тя е нискоефективна по земни насипи и по жива сила. Несравнимо по-мощен снаряд за поразяване на жива сила е картечната граната, наречена по-късно шрапнел. Бойното си кръщение младата българска артилерия получава през Сръбско-българската война от 1885г. под ръководството на самия министър на войната, капитана с висше артилерийско образование Константин Никифоров и началника на артилерията, първия български офицер на тази длъжност – Олимпий Панов. През време на войната българската артилерия се използва като правило децентрализирано – по батарейно, и дори по взводно (полубатарейно). Само в отделни случаи има съсредоточаване на огъня на няколко батареи, главно с цел завоюване на огнево превъзходство. Това се дължи на липсата на подготвени началници на артилерийски отделения, способни да управляват огъня на няколко батареи. Обикновено артилерията се развръща в бойния ред на пехотата или зад него. Действало се е от открити огневи позиции. Наблюдателните пунктове са при самите батареи. Всички батарейни и взводни командири се стремят да са близо до оръдията, за да могат на глас да управляват огъня. По това време артилерията няма собствени разузнавателни средства. Общата характеристика на действията на артилерията се допълва от факта, че организационно тя е независима от пехотата. Малките артилерийски командири –батарейни и взводни показват високо стрелково майсторство и тактическо умение, успешно осъществяват огневи и колесен маньовър, проявяват инициативност, хладнокръвие и геройство. Апогей в бойното използване на българската артилерия е Балканската война 1912-1913г. Подготовката на войната се изразява в количествени и качествени изменения на артилерията и подобряване на организационно-щатната й структура. Артилерийските полкове от 2 през 1885г. са увеличени на 9 (колкото е броят на пехотните дивизии). Предвижда се във военно време броят им да се удвои. През 1904г. са приети на въоръжение 7,5 см скорострелно оръдие “Шнайдер” и 7,5 см планинско оръдие “Круп”. Закупени са 36 броя скорострелни гаубици. Общо артилерията разполага с 1168 артилерийски системи и над 800 000 артилерийски снаряда с различно предназначение. 512 от оръдията са скорострелни (324 от тях са полски, а 92 планински, 36 полски гаубици и 30 тежки оръдия). Щатната артилерия във всяка пехотна дивизия наброява 72 оръдия, а трите гаубични артилерийски отделения към армиите имат 72 гаубици. Планинската артилерия има 54 планински оръдия, а крепостната – 188 оръдия и гаубици. По това време се въвеждат и артилерийските тръби “Гьорц”, 65см и 100см далекомери на същата фирма. Всичко това предизвиква огромен интерес сред военните специалисти от цял свят. Важно е да се отбележи, че разделението на артилерията на скорострелна и нескорострелна е изключително важно от гледна точка на бойните им свойства. Нескорострелната е без противооткатни устройства и след изстрел цялото оръдие се откатава по станините или лафета и остава в това положение. За следващия изстрел разчета ръчно го дотиква в първоначално положение, мерачът отново се насочва и се произвежда следващия изстрел. В най-добрия случай скорострелността на такава артилерийска система е един изстрел на 3–5 минути, в зависимост от калибъра. С въвеждането на противооткатните устройства в началото на 1900г. значително се повишава скорострелността на артилерията. Първите скорострелни оръдия в нашата армия са приети на въоръжение през 1902г. и това са 150мм скорострелни гаубици Д/12 “Шнайдер”. За първи път в световната практика през Балканската война българската артилерия прилага нови способи и форми на бойно използване като огневия валяк, преградния огън, централизираното управление на артилерията в бригадни, дивизионни и дори армейски артилерийски групи. Първи стъпки към формиране на бригадна артилерийска група прави 4 пехотна преславска дивизия още в Лозенградската операция. В Одринската операция такива групи са създадени във 2 бригада на 3 пехотна дивизия и 2 бригада на 8 пехотна дивизия. Възможностите на артилерията да решава проблемите при настъпление и отбрана се изявяват и при други операции. При Люлебургас–Бунархисарската операция в 4 пехотна дивизия се създава дивизионна артилерийска група, която се утвърждава като елемент на бойния ред при Чаталджа, а при Одрин получава своя завършен вид. Нещо повече – особеностите на отбраната при Одрин налагат създаването на армейска артилерийска група. При щурма на Одринската крепост е осъществено невиждано дотогава съсредоточаване на артилерията на направлението на главния удар. На фронта Айвазбаба – Айджийолу (широк 2км) е създадена артилерийска плътност от 70 оръдия на километър фронт. Голямо значение за успеха при Одрин имат и умелите действия на придружаващата артилерия (съпровождащата артилерия). При Одрин е направен и първи опит за коригиране на артилерийската стрелба от самолет (наред с коригирането й от балони). По-нататъшно развитие получава въпросът за свръзките и наблюдението в артилерията. Организирана е гъста телефонна мрежа и система от наблюдателни пунктове. Ето защо със заповед на министъра на отбраната N 504 от 04.12 1992г. датата 11 март се чества като празник на българските артилеристи. Този ден фокусира всички достойнства на славната българска артилерия. В започналата през 1913г. вечерта на същата дата артилерийска подготовка на атаката на Одринската крепост по време на Балканската война артилерията показва истински шедьоври на военното изкуство, които осигуряват победата на българския войник. Избухналият на 1 август 1914г. световен конфликт – Първата световна война поражда нови надежди за решаването на българския национален идеал. След решението за включване на България на страната на Централния съюз войската ни мобилизира в началото близо 650000 души, а към края на войната – 1918г. цифрата достига 950 000. Българският войник отново показва чудеса от храброст и в настъпателните и в отбранителните операции. Въпреки трудната местност и лошите и разкалени пътища нашата артилерия постига бляскави победи срещу сърби, французи, англичани, румънци и руси. Славна страница във военната ни история е овладяването на Тутраканската крепост през 1916г. Основна заслуга за нея отново има българската артилерия. Командирът на четвърта дивизия ген. Киселов преценейки, че време и войски за дълга обсада по примера на Одрин няма, решава да щурмува на 5 септември 1916г. В 6,30 часа сутринта българските батареи откриват унищожителен огън по фортовете на Тутракан. Ефектът от добре насочения огън е зашеметяващ. Под тежките фугасни снаряди фортовете един след друг се сриват, погребвайки защитниците си. В 8,00 часа започва атаката на пехотата. До 11,00 часа трите форта в направлението на главния удар – 5, 6 и 7 са в български ръце. В 13,30 часа пада и форт 8. Това, което става в следващите часове, е наистина неочаквано. Румънските части от останалите фортове хукват да бягат към втората отбранителна линия вместо да помогнат на загиващите си другари. На другия ден румънският командващ с генерална контраатака се опитва да си върне първата фронтова линия. Атаката е удавена в кръв от нашата пехота и артилерия. Румънският командващ заповядва оттегляне през Дунав, а самият той се качва на първия шлеп. Тогава българската артилерия се подрежда покрай брега и започва безпощаден огън в упор на всички плаващи средства. Реката се покрива с отломки от шлепове, гемии, лодки и хиляди трупове. От огъня на нашата артилерия пламват и петролните складове в отсрещния румънски град Олтения, а след малко и самия град. Пленени са 28 000 войници и 400 офицери. Така за 36 часа българската армия спечели една от най-големите си победи, унищожавайки 40 000-на румънска армия. Артилерията записа нова славна страница в своята героична летопис, съизмерима с победата при Одрин 1913г. Своеобразен връх на българския военен гений е славната Дойранска епопея. След успешната настъпателна операция на Първа българска армия само за три месеца, от 1 октомври до края на декември 1915г. българският войник успява да върне в пределите на родината исконните земи на Санстефанска България. От края на декември 1915г. до средата на август 1916г. на фронта в Македония цари затишие. По заповед на командването започва изграждането на мощна отбранителна линия, включваща окопи, ходове за съобщения, бетонни укрития за личния състав, телени заграждения, система от пътища за връзки с тила. В същото време Съглашението трупа войски в Солунския укрепен лагер. Към края на юли 1916г. там вече има около 330 000 войници и 1436 оръдия. Командването на съглашенците взема решение за извършване на пробив на нашите позиции при Дойран, единственото място на македонския фронт с по-ниски хълмове и широки долини между тях. Три щурма издържа нашата армия в продължение на три години. Първият щурм е 9 август 1916г., когато френската артилерия открива масиран огън по българските позиции. Построените укрепления изиграват своята роля и нашите войски понасят леки загуби. В течение на 9 дни френските атаки хладнокръвно са отразявани от пехотен и картечен огън. Артилерията ни действа точно и нанася тежки загуби на противника още в изходните райони за настъпление. На 18 август, понесли ужасяващи загуби, французите се отказват от щурма. Първият щурм приключва с победа на българите. Но това е само началото на драматичните събития, които се разиграват край тихите води на Дойранското езеро. На 3 март 1917г. Дойранският участък от фронта е зает от Девета плевенска дивизия, в състав 34 500 души, командвана от ген. Владимир Вазов. Той хвърля големи сили за доизграждане на Дойранската отбранителна линия, като изгражда пет паралелни позиции с дълбоки укрития за личния състав, складове за продоволствие и боеприпаси, полеви болници, пътища, чешми и др. Вазов успява да получи над 200 оръдия (толкова имат и англичаните но с несравнимо по-голямо количество снаряди), 440 минохвъргачки и над 500 тежки картечници. Английският щурм започва на 21 април с мощен артилерийски обстрел по предната българска позиция. Огънят продължава до полунощ на 24 април. По нашата позиция са изстреляни 150 000 снаряда. Българските загуби са само трима ранени. В 0,30 часа започва пехотната атака на англичаните. Хиляди български войници излизат от укритията и откриват пушечен и картечен огън срещу настъпващите вериги. Огън отрива и българската артилерия, пестяща дотогава снарядите. Загубите сред атакуващите са чудовищни. Към 3,00 часа английските войски свирят отбой. На бойното поле остават 8 000 английски трупа. Отчаяното английско командване повтаря щурма на 8 май като в атаката се включва още една дивизия – три английски срещу една българска. Този път българската артилерия изненадва англичаните, свикнали тя да стреля само при атаката на противника. Неочаквано по данни от авиацията тя открива огън по изходните райони за настъпление на противника. Въпреки всичко към 21,00 часа англичаните атакуват. Шест атаки до 6,00 сутринта на 9 май отбиват защитниците на Дойранската предна позиция. Трите английски дивизии загубват през тази нощ от 75 до 90% от състава си. Завършва бляскаво с победа на българите и втория щурм. В началото на септември 1918г. съглашенското командване подготвя последна решителна операция на македонския фронт. Срещу 28 неприятелски дивизии, осем френски, четири английски, една италианска, шест сръбски и девет гръцки българите имаха своите 12 дивизии с 1231 оръдия и 2813 картечници. Само на Дойран срещу 34 500 български мъже от Девета плевенска дивизия бяха застанали четири английски и две гръцки. Фронтът, отбраняван от нашата дивизия е 14 км. Артилерийската подготовка англичаните започват на 17 септември. Тук англичаните за първи път използват газови снаряди. Нашите войници обаче са обучени и успешно използват газови маски (противогази). До сутринта на 18 септември англичани и гърци изстрелват 350 000 снаряда. Добре укритите български войници дават само 9 убити и 40 ранени. В 5,00часа на 18 май англичани и гърци тръгват в атака. Вървят в гъсти вериги, разчитайки на мощната артилерийска подготовка. Достигайки на 50 метра от нашите позиции 30 000 български войници откриват залпов огън с всички огневи средства. Пред българските окопи се образуват канари от противникови трупове. Ужасени англичаните отстъпват по направление на долините. Там по заповед на ген. Вазов българската артилерия предварително е подготвила съсредоточен огън, който предизвиква огромни загуби за противника. Въпреки понесените големи загуби в 2,00 часа английската артилерия отново открива мощен огън, предимно с газови снаряди. На разсъмване англичаните отново тръгват в атака. Командващият ген Милн събира и изпраща в строя и последните си резерви. Битката продължава три часа. Чувствайки решителността на битката българските артилеристи вече не пестят снарядите. Близо двестате български оръдия с изключителна точност поразяват противниковите батареи и пунктовете за съсредоточаване. Тук нашата артилерия използва за първи път и газови снаряди. Особено унищожителен е преградния (заградителния) огън, който се изпълнява пред фронта на настъпващите войски на противника от първа линия и пред подхождащите втори ешелони и резерви. Загубите за противника са огромни. По английски данни в битката от 16 до 19 септември са загинали около 40 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на Девета плевенска дивизия са 494 убити и 1208 ранени. Такава бляскава победа е рядкост в световната военна история. Отбраната на Дойран и днес се изучава във всички военни академии по света. Най-важните изводи са следните. Противникът има превъзходство по отношение на количеството на артилерията, калибъра и далекобойността и количеството на боеприпасите, избора на огневи позиции и възможността за маньовър, въздушното разузнаване и наблюдение, масирането на огъня на артилерията и др. Въпреки това той не успява да застави българската артилерия да замълчи. Всеки опит на неговата пехота да премине в решителна атака е спиран от своевременния, точен и унищожителен огън българската артилерия. Огромна и трудна организаторска работа извършват българските артилеристи за подготовката и воденето на тези решителни боеве. На първо място трябва да се посочат героичните усилия на артилеристите по оборудването на бойния ред в планинско-гориста местност. Много добре са организирани и непрекъснато се водят от артилеристите разузнаването и наблюдението на противника. Особено внимание е отделено на взаимодействието с пехотата. Уточнени са сигналите за извикване, прекратяване и пренасяне на огъня. След Първата световна война, която въпреки победоносните битки на нашата армия завършва злощастно за България, армията в това число и артилерията преживяват тежък период. След подписването на унизителния Ньойски договор от 1919г. България има право да притежава само 60 артилерийски системи. Този период е преживян едва през 1939г. Тогава постъпва на въоръжение нова материална част, предимно германска, създават се и първите противотанкови артилерийски формирования. Непосредствено преди Втората световна война артилерията ни има респектиращ състав и възможности. Най-малкото артилерийско подразделение е минохвъргачната рота на пехотната дружина. Ротата е снабдена с шест минохвъргачки и има 83 души. Пехотните полкове имат минохвъргачна рота от 9 минохвъргачки и 124 души, и возима бронеизтребителна рота от шест 37,2-мм оръдия и 86 души. Моторизираният пехотен полк от бронираната бригада има минохвъргачна рота от 12 минохвъргачки и 124 души и бронеизтребителна рота от девет 50-мм оръдия. Пехотните дивизии имат артилерийски полк и бронеизтребителна дружина. Пехотните корпуси имат също артилерийски полк. Общовойсковите армии имат артилерийски полк и бронеизтребителна дружина (моторизирана). В боевете и операциите на Втората световна война българската артилерия в тежка и ожесточена борба с жесток и силен противник се покри с неувяхваща слава. Бяха записани нови светли страници в бойните традиции на българската артилерия. Артилерията ни се утвърди като основна ударна сила на сухопътните войски. Усвоен и утвърден е принципът за съсредоточаване на усилията артилерията на участъка на пробива, основно чрез привличане на артилерията на вторите ешелони. Потвърди се необходимостта планирането на разузнаването, огъня и маньовъра на артилерията при пробив да се осъществява до най-малки подробности централизирано в мащаба на обединението. Това осигурява най-добре внезапност, действителност и точност на огъня на големи маси артилерия. Като най-важна съставна част на огневата система при отбрана се утвърждава огънят на противотанковите средства. Непреодолимостта и устойчивостта на отбраната зависи преди всичко от противотанковата отбрана, от нейната умела организация и ефективно действие, за което отговаря като правило началникът на артилерията. Наличието на артилерия в непосредствено подчинение на всеки общовойскови командир им дава възможност да влияят активно върху развитието на боя. Потвърди се основният принцип за успешно бойно използване на артилерията в най-тясно взаимодействие с танкове, пехота и авиация. След Втората световна война българската артилерия се развива според потвърдените от войната принципи и се превъоръжава със съветска материална част – 76-мм оръдие”ЗИС-3” , 76-мм полково оръдие 82-мм и 120-мм минохвъргачки, 45-мм противотанково оръдие. През 1948г. се създава самостоятелно артилерийско училище в София, което по-късно е преместено в Шумен. През периода 1948-1955г. на въоръжение навлизат 85-мм оръдие Д-44, 100-мм оръдие БС -3, 122-мм гаубица М-30, 152-мм гаубица-оръдие МЛ-20, реактивните системи БМ- 13 и БМ – 14, САУ-100 и др. Известен спад в развитието на артилерията има през периода 1961-1969г. Под влиянието на коалиционната доктрина и масовото навлизане във войските на ядреното оръжие като основно средство за разгром на противника е подценена ролята на артилерията. Създават се ракетните ни войски, което води и до промяна в названието на рода войска, нарича се “Ракетни войски и артилерия”. В края на петдесетте години СССР отправя предложение към страните участнички във Варшавския договор да се въоръжат с ракетни комплекси. В България предложението е обсъдено и решено да се закупят предлаганите ракетни комплекси. За целта се пристъпва към изграждането на първата ракетна бригада в Самоков. През пролетта на 1961г. група офицери завършва подготвителен курс в артилерийското училище в Шумен. След осеммесечно обучение в Русия, през октомври 1961г. групата се завръща и се заема с изграждането на първата ракетна бригада и армейска подвижна ракетно-техническа работилница (база) в Самоков. Първата ни ракетна бригада е въоръжена с комплекса 8К11, снабден с ракета Р-170 и верижна пускова установка ИСУ-1С2К. В началото на септември 1962г. бригадата от Самоков се завръща от учение в Капустин Яр (СССР) на ново назначение в Марино поле, край Карлово. Там започва развръщането на втора ракетна бригада. На полигона Капустин Яр в СССР на 28 август 1962г. е извършен първият пуск на българска ракетна бригада от Самоковските ракетчици. Пускът е оценен за “отличен” През 1963г. започва развръщането на трета ракетна бригада в Кабиле край Ямбол. Трите бригади са подчинени съответно на Първа, Втора и Трета армия на сухопътните ни войски. През 1964г. се формира четвърта бригада в Телиш, подчинена пряко на Командването на сухопътните войски. На въоръжение в българската армия постъпват тактическите ракетни комплекси 2К-6 (Р-30), сведени в отделни ракетни дивизиони в състава на общовойсковите съединения с по 2-4 пускови установки и оперативно-тактически ракетни комплекси 8К-11 (Р-170), сведени в ракетни бригади. През осемдесетте години те бяха превъоръжени с 9К-52 “Луна- М” и 8К-14. През втората половина на осемдесетте години постъпиха на въоръжение ракетни комплекси 9К-79 “Точка” и 8К-714 “ОКА”. В този период противотанковата артилерия получи първите ПТУР “Шмел”, заменени по-късно от “Малютка” . В края на шестдесетте години бе преосмислена ролята на артилерията в една съвременна война и през 1969г. се сформират отново армейски артилерийски полкове, армейски противотанкови артилерийски полкове и противотанкова бригада резерв на главното командване (РГК). Артилерията получи нова материална част като 130-мм оръдие М-46, РСЗО БМ-21 “Град” , 100-мм противотанково оръдие МТ-12. По-късно започват да постъпват на въоръжение 122-мм самоходни гаубици 2С-1 “Гвоздика”, 152-мм самоходна гаубица 2С-3 “Акация” и др. През 1984г. беше създадена първата в българската история артилерийска дивизия в състав от четири артилерийски бригади – оръдейна, гаубична, тежка гаубична и реактивна с по 72 артилерийски системи във всяка. Тя бе създадена и функционираше във Висшето военно артилерийско училище в Шумен. Скоро след нейното създаване тя бе разформирована след подписване на Парижките договорености за ограничаване на въоръженията. Важно направление, на което се отдава изключително значение е процесът на автоматизация в артилерията. През 1989г. на въоръжение в артилерията на Българската армия е приета първата автоматизирана система за управление на огъня на артилерийския дивизион (АСУОАД) “Искра” в 12 мотострелкови полк в Елхово, разработена от колектив преподаватели от ВНВАУ в Шумен. Тя е предназначена за повишаване на оперативността, надеждността и качеството на управлението на артилерийските подразделения, въоръжени със 122мм самоходни артилерийски установки. Техническата база на АСУОАД “Искра” включва: комплекс от средства за автоматизация на командира на дивизиона и командирите на батареи; комплекс от средства за автоматизация на старшите офицери на батареи; комплекс от средства за автоматизация на командирите на самоходни артилерийски установки. В артилерийския дивизион със средства за автоматизация са оборудвани: една КЩМ на командира на дивизиона; три КЩМ на командирите на батареи; три КЩМ на старшите офицери на батареи; осемнадесет самоходни артилерийски установки, снабдени с необходимите терминали на командира и мерача. С цел повишаване на живучестта и оперативността на управлението оборудването на всички КЩМ е еднотипно. При необходимост поемането на управлението на дивизиона може да стане за кратко време от който и да е командир на батарея. Поради това всяка една КЩМ притежава следните основни системи: система за навигация и топопривързване; система за електрозахранване; комплекс средства за свръзка; система за жизнеосигуряване; коплекс от средства за автоматизация и предаване на данни. Комплексът от средства за автоматизация и предаване на данни в КЩМ включва следните устройства: бордови компютър ИЗОТ 1077С, предназначен за автоматично приемане, обработка, съхраняване, изобразяване и предаване на информацията; износим специализиран терминал на разузнавача - 3бр. Осигурява предаване на информация в бордовия компютър за местоположението на разузнавателното средство, местоположението и характера на целите и осигурява възможност за коригиране на огъня; комбиниран износим разузнавателен прибор, коплектуван с апаратурата за предаване на данни; апаратура за предаване на данни (АПД), осигуряваща кодограмно предаване на съобщения. Комплексът от средства за автоматизация в САУ включва комплект индикаторни устройства, едноканална апаратура за предаване на данните и автоматични предпазители за ограничаване на стрелбата в заповядан район. От 1996г. на въоръжение в артилерията на Българската армия и по конкретно в 9 танкова бригада в Горна баня е приета АСУОА “Вулкан”. Тя е универсална система, предназначена за повишаване на оперативността, надеждността и качеството на управлението на артилерийските подразделения въоръжени с различни калибри артилерийски системи, с цел по ефективно управление на техните бойни възможности. Системата включва 7-8 машини за управление на огъня и 18-24 САУ със средства за автоматизация в тях. Комплекса от средства за автоматизация (КСА) и предаване на данни включват: 32 разреден бордови компютър с координатен указател и плосък цветен екран на течни кристали. Предназначен е за автоматизирано приемане, обработване, съхраняване и изобразяване на информацията; износим специализиран терминал за разузнаване и управление. Използва се при развръщане на спомагателни ПУ (ПНП,СНП и др.), както и при обслужване на стрелбата от придадени разузнавателни средства; апаратура за предаване на данни (АПД). Осигурява кодограмно предаване на съобщения в канала за свръзка, шумоустойчиво кодиране, криптиране, засекретяване на предаваните и разсекретяване на приетите съобщения; КСА в САУ включва 16 разреден оръдеен терминал с индикатор на течни кристали, позволяващ изобразяване на 80 символа (4 реда по 20 символа в ред). Оръдейният терминал заедно с индикаторите на мерача и пълнача осигуряват изобразяване на командите за водене на огън, смяна на мерниците и ъгломерите, отчитане на изразходваните боеприпаси и автоматично предаване на тази информация на СОБ. Приложното програмно осигуряване е разработено в среда Windows. То позволява решаване на всички задачи по подготовката и управлението на огъня: предварителна подготовка на стрелбата; управление на огъня; контролни задачи; спомагателни задачи. На 24.12 1998г. след спечелване на конкурс от фирмата “Маркони “ се въвежда в съединенията и частите, определени за превъоръжаване по националната програма за присъединяване на Република България към НАТО Полева интегрирана комуникационно-информационна система (ПИКИС). ПИКИС представлява напълно военизирана, подвижна, многоцелева, интегрирана цифрова телекомуникационна система, която може да осигурява комуникационни услуги и на стационарни, и на подвижни абонати с реч и данни и която може да се съгласува с външни системи чрез предвидени за целта интерфейси. Системата е сложна и самоподдържаща се за тактическо приложение в напълно дуплексен режим за обмен на телефонни и факсимилни сигнали, бавнодвижещи се видеокартини и данни. Тя може да бъде използвана за осигуряване на високоуниверсална мрежа за пренасяне на цифровия информоционен поток за командване и управление. За интегриране на съществуващата АСУОА “Вулкан” в системата за управление на войските ПИКИС бе създаден и приет на въоръжение усъвършенстван вариант на АСУОА – “Вулкан С – ПИКИС” – приета през 2003г. в самоходния гаубичен дивизион на 61 Стрямска механизирана бригада в Карлово, след което се очаква да бъде приета и в 5 Шипченска механизирана бригада в Казанлък. Днес България е пълноправен член на НАТО. В тази връзка предстои преструктуриране на артилерията съгласно новите организационно-щатни структури на Българската армия. Съставът, организацията и въоръжението на артилерията на Българската армия в настоящия момент се определят от общите задачи и отговорности в рамките на Северно атлантическия договор. Въоръжените ни сили се изграждат така, че да отговорят на основните задачи поставени в Концепцията за национална сигурност и във Военната доктрина и Военната стратегия. Реализирането на задачите поставени пред Въоръжените сили се извършва с План за организационното изграждане и структура на въоръжените сили до 2004г. Съгласно плана от наличните към 1999г. 2605 артилерийски системи до 2004г трябва да бъдат съкратени 34%, или 886 бройки. Към края на 2004г. България ще разполага с 1719 артилерийски системи. Въоръжените сили на Република България се изграждат с потенциал за водене на отбрана на един театър на военните действия. Формирането и управлението на групировките за отбрана и за операции различни от война се извършва в съответствие с концепцията за многонационални съвместни оперативни сили. Главно направление в изграждането и развитието на Българската армия е създаването на ефективни, модулни, компактни, маневрени, боеспособни, относително самостоятелни и всестранно осигурени структури, способни да осъществяват отбрана на страната и равностойно партньорство в международните инициативи за поддържане на мира. Войските и силите на българската армия се изграждат за изпълнение на разностранни мисии в доктринално и техническо взаимодействие помежду си и със силите на НАТО. В настоящия момент войските и силите функционално са сведени в. В съответствие с План 2004 ракетните войски и артилерията преминават към нова структура, съобразена с преход от армейско-дивизионна към корпусно-бригадна организация. През 2002г. след нарочно решение на Народното събрание оперативно-тактически ракетни комплекси 8К-14 и 8К-714 и тактически ракетни комплекси 9К-52 бяха снети от въоръжение и унищожени. Корпусната артилерия включва артилерийска бригада, въоръжена със 152-мм оръдие-гаубици Д-20 и БМ-21 “Град” . Бригадната артилерия е в състав един – два самоходни артилерийски дивизиона, въоръжени със 122-мм самоходни гаубици 2С-1, противотанкова батарея, въоръжена със 100-мм противотанково оръдие МТ-12 и ПТУРК “Фагот”.. Батальонната артилерия включва 120-мм самоходни минохвъргачки “Тунджа” българско производство и противотанкова батарея с ПТРК “ Фагот”. В механизираните роти има на въоръжение 82-мм минохвъргачки и тежките противотанковите гранатохвъргачки СПГ-9. Перспективите в превъоръжаването на нашата артилерия предвиждат закупуване на РСЗО MLRS и “Смерч”. Основна артилерийска система и за в бъдеще ще остане 122-мм самоходна гаубица 2С-1, която българският военнопромишлен комплекс има възможност да произвежда. Предвижда се до края на 2006г., в сътрудничество с други страни да се започне внедряването на автоматични наземни датчици и/или машини за наблюдение в подкрепа на наземното наблюдение. Тези системи трябва да могат да откриват, установяват местоположението, да описват характеристиките (да разпознават целите) и предават събраната информация в мащаб на времето близък до реалния. Възможностите им трябва да позволяват работа при различни метеоусловия, а комуникационното им оборудване за поставяне на задачите и за разузнавателните цели трябва да е оперативно съвместимо. Историята на българската артилерия започва с възникването на национално-освободителното движение на народа ни. Черешовите топове могат да се смятат за първообраз на първите български артилерийски системи. След Руско–турската война започва формирането на Българската армия. Едновремено с това се формира и българската артилерия.За неин пръв началник е назначен полковникът от руската артилерия Лесовой. Многозначителен и даже респектиращ е фактът, че още през 1880г. в град Шумен е формиран първия артилерийски полк, който е бил в състав от 6 батареи с по 8 девет фунтови оръдия. Това е първата крупна артилерийска единица в България. За неин командир е назначен капитан Николай Андреевич Леонов, който е произведен в чин подполковник. През 1882г. в шуменския артилерийски полк е доставена нова материална част, от която се формира една далекобойна батарея. Това ни дава основание да твърдим, че Шумен се превръща в роден дом и на българската далекобойна артилерия. Първото си бойно кръщение артилерията получава в Сръбско българската война. Макар и малочислена (20 батареи със 139 оръдия) и без опит, артилерията успешно изпълнява своето предназначение - с огън да прегради пътя на настъпващия противник и да му нанесе максимално огнево поражение. Личният състав на артилерийските батареи показва завидно стрелково майсторство. С успех е извършен огневи и колесен маньовър. Командирите проявяват инициативност при изпълнението на бойните задачи. След войната на основата на натрупания опит в артилерията са извършени редица промени. Към шестте пехотни дивизии са формирани артилерийски полкове и отделно три крепостни батальона – Софийски, Шуменски и Видински. Доставена е нова материална част, която по специална заявка на българските артилеристи е поставена върху полеви лафети. Независимо, че специалистите от фирмата производител ”Шнайдер” твърдят, че такова оръдие е почти неосъществимо на полигона край София тези оръдия преминават успешни изпитания и всички европейски страни приемат навъоръжение тези системи . В края на 19 и началото на XX век Шумен се превръща в елитен артилерийски център с полева, тежка и крепостна артилерия, на която би завидяла всяка всяка уважаваща себе си крепост. Балканската война е апогей на бойното използване на артилерията, предизвикал огромен интерес сред специалистите от цял свят. През тази война българската армия разполага общо с 1116 оръдия. От тях 512 са скорострелни, което прави около 47 % . От скорострелната артилерия 324 оръдия са полски, 92 планински, 36 полски гаубици и 60 тежки гаубици. Турската армия разполага общо с 4201 оръдия, от които 910 скорострелни и 3291 нескорострелни . Широк е спектърът на новите способи в бойните действия на българската артилерия. В тази война изниква необходимост от по продължително и осезателно присъствие на артилерията и нейната мощна артилерийска поддръжка. Започват да се създават артилерийски резерви и артилерийски групи. Първите стъпки към формиране на бригадна артилерийска група правят артилеристите от шуменската 4- та пехотна дивизия още при Лозенград. Централизираното управление за даден момент на артилерийска маса от 238 скорострелни оръдия е едно от достиженията на българската артилерия. Принципно ново в тактиката на артилерията през Балканската война е използването и в дълбочина. Паметен за историята ще остане командирът на 1-во артилерийско отделение от 5-ти артилерийски полк, м-р Марин Друмев, който извежда своите артилеристи на 300м. от противника и почти в упор открива огън по тях. Така те доказват заедно с пехотинците от 23 шипченски полк нуждата от артилерия, която да съпровожда пехотата при боя в дълбочина. Скорострелната материална част, новите прибори и средства за управление са основата за новостите в нейната тактика. Без тях би била невъзможна появата на новите огневи форми /преграден и подвижен заградителен огън/. Едната води пехотата при настъпление, другата я пази от контраатаките на противника, а при атака прегражда пътя му за настъпление. Голямото насищане на бойното поле, по-доброто управление на огъня и взаимодействие с настъпващата пехота дават възможност на артилерията да се откаже от стрелбата по площи. Създават се условия да се премине към съсредоточен огън за поразяване на отделни обекти. Новостите, които дава българската артилерия през двете балкански войни оставят дълбока следа в световната история и практика, които и до днес не са изгубили своята стойност . Точният и ураганен огън на артилерията при Пирот, Тутракан и Дойран допринасят до голяма степен за величавите български победи през Първата световна война. След Ньойския мирен договор на страната и армията е нанесен тежък удар, но българските артилеристи успяват да възродят батареите си и само за няколко години да подготвят отлични кадри. Колко патриотизъм и себеотрицание, колко проницателен ум и хитрост са били необходими за да може пред очите на стриктните наблюдатели от Антантата да се вдигне на крака войската и нейният бог – артилерията. В навечерието на Втората световна война тя е приведена в състояние да посрещне предизвикателствата на новия вид начин на воюване. И през тази война, както и преди, българските артилеристи се изявяват като високо подготвени и инициативни специалисти владеещи до съвършенство своето дело. Дивизионите на българските капитани и майори спират настъпателния порив на елитни германски части и съединения в Дравската епопея през март 1945г. Те громят отстъпващия противник и през Мурската операция. Преследват го с точния си огън и в Алпите до пълния му разгром. След войната българската артилерия се развива според наложилите се принципи и се превъоръжава със съветска материална част. През 1948г. е създадено отделно артилерийско училище, което през 1951г. трайно свързва съдбата си с град Шумен. Към Военната академия е разкрита катедра “Артилерия”. До 1955г в Българската армия и в частност в артилерията навлизат много нови артилерийски системи, както и модерни средства за артилерийско оптическо и звуково разузнаване. Организационно артилерията се свежда до батальонна, полкова и дивизионна, армейска и резерв на главното командване (РГК). През 1961-1969г. се констатира известен спад в развитието на класическата артилерия поради появата на ракетните войски. Ролята на стволната артилерия е подценена. Разформировани са армейските артилерийски полкове и тези в РГК. За сметка на това се създават ракетни войски, което води в промяна на названието на рода войска в “Ракетни войски и артилерия”. На въоръжение в Българската армия постъпват тактически ракетни комплекси сведени в отделни дивизиони и оперативно-тактически ракетни комплекси сведени в ракетни бригади. В края на 60-те години ролята на артилерията е преосмислена и през 1969г отново са формирани армейски артилерийски полкове. Десет години по късно в артилерията започват да постъпват самоходни 122- мм и 152-мм артилерийски системи, самоходни и носими ПТРК “Конкурс” и “Фагот”, 120-мм самоходна минохвъргачка “Тунджа” и радиолокационни станции ”Кредо”. През 1984-1985г е създадена и първата в нашата история артилерийска дивизия. И този път това най-крупно артилерийско съединение е в Шумен. Това е обяснимо защото Шумен е стар артилерийски гарнизон, където се твори артилерийската наука, където се подготвят артилерийски кадри и където артилеристите естествено са най-много. Тази дивизия има твърде респектиращ състав от четири бригади - оръдейна, гаубична, тежка гаубична и реактивна със 72 артилерийски системи във всяка. Дивизията е разформирована след подписване на Парижките договорености. Съвременната българска артилерия е основен род войски от Сухопътните войски. На Полевата артилерията принадлежи основния дял от огневото поразяване на противника. В настоящия момент командния състав от Ракетни войски и артилерия достойно се справя с множеството трудности, свързани с материално техническото и финансово обезпечаване на поделенията и създаване на условия за водене на пълноценна бойна подготовка. Офицерите артилеристи са високо подготвени като специалисти и познават задълбочено особеностите на съвременните военни операции. Те са основните изпълнители на задачите по огневата поддръжка в евентуални бойни действия. В това отношение не малък е делът и на факултет “Артилерия, ПВО и КИС” към НВУ ” Васил Левски”. Преподавателите от факултета дават на своите възпитаници основите на артилерийската наука и артилерийското майсторство. Днес факултет “Артилерия, ПВО и КИС” е водещо учебно и научно звено на военния университет. В него работи високоподготвен академичен състав, обучаващ офицери, курсанти, сержанти. Не случайно на факултета в Шумен бе гласувано доверие от Генералния щаб по подготовката наофицери, сержанти и кадрови войници, които ще представят страната ни в структурите на НАТО. Във факултета се намират най-изявените артилерийски специалисти - офицери от кадъра и резерва, които работят по подготовката на основните нормативни документи за артилерията, свързани с членството ни в НАТО. С право можем да се гордеем с Тактическата доктрина на полевата артилерия, подготвена от колектив с водещо участие на нашия факултет. Това е единственият доктринален документ в Българската армия, разработен за отделен род войска от сухопътни войски изцяло съобразен със стандартите на НАТО и възможностите на нашата армия. Днес тенденциите в развитието на Полевата артилерия в Българската армия следват световните тенденции. Единствения изход от неблагоприятните условия, в които ни поставят международните договорености е подобряването в качествено отношение на материалната част. В този смисъл основните усилия са насочени към внедряване на високоточни артилерийски и ракетни системи и боеприпаси и ракети за тях, и ефективни средства за разузнаване, наблюдение и определяне на местоположението на целите, като комбинирани лазерни прибори, радарни системи за нуждите на артилерията, модерни звукометрични комплекси и многоцелеви безпилотни летателни апарати. Основна сила на рода войска естествено ще бъдат високоточните самоходни и буксирни артилерийски системи, реактивни системи за залпов огън, както и съвременни тактическите ракетни комплекси, които ще влязат на въоръжение в нашата армия съгласно плана за превъоръжаване.

След ПСВ България изпада в безтегловност. Околните държави Гърция, Югославия и Румъния са доволни от ситуацията и по никакъв начин не желаят да допуснат преразглеждане на границите. Към тях по сетне се присаединява и Турция която при Ататюрк е отправила поглед към азия. Българската армия е тотално разоражена. Правят се всякакви опити да се продължи с обучението на пилоти, защото закупуването на машини е невъзможно. За създаване на бронетанкови войски никой и не мисли. Много стрелково оръжие е укрито, за да може да се използва по късно, много оръжие има и останало сред ветераните от войните. Опитите за запазване на някаква боеспособност започват веднага. Например при Стамболов са създадени трудови войски, опит младежите да преминат все пак някаква строева подготовка. България няма и никакви съюзници. Задушена отвясъде българската политика се мята в напразни усилия да разхлаби обръча. Стамболов поема курс на сближение с Югославия. Центъра на тежеста се премества към Тракия, а Македония е оставена на втори план. След деветоюнския преврат правителството използва септемврийското въстание за да увели числеността на армията. Сформирани са наемни отряди. Но дори и призрака на комунизма не стряска съюзниците и не позволява дори човек увеличение на армията. Единствената страна която се застъпва за увеличение на българската армия е Италия. Впоследствие започва сближение между българската и италианската политика. В лицето на България Мусолини вижда добър съюзник в гърба на новите си врагове Югославия и Гърция. Българската държава подкрепя доколкото може италианските претенции, в замяна на което италианците оказват някаква подкрепа на международното поле. През 20 те години представители на ВМРО са добре посрещани в Италия където дори официалните италиански власти през зъби ги подкрепят и обявяват македония за българска. Не малка е помощтта с пари и оръжие за тази организация. По отношение на Тракия италианското мнение е че част от беломорието следва да се отстъпи на България. Тази подкрепа обаче не прераства в нищо конкретно през годините. Именно добрите итало-български отношения са причина първия български "танк" да е италиански (а не корупция). След идването на влас на Хитлер германските искания за ревизия на границите са всъщност единствената сламка за която да се хване България. Опитите за сближаване с Югославия удрят на камък, въпреки българските отстъпки сърбите стават част от балканската антанта и не желаят да заемат поне неутрална позиция. Сърбите заявяват че не биха воювали с България, но ще подрепят своите съюзници ако те всички обявят война. Сключено е гръцко-румънско съглашение, ако се стигне до война между Гърция и България (в Атина си дават сметка че основна цел на България е връщането на беломорието и не се задоволяват само с балканската антанта), но и Румъния ще воюва с България. Същевременно апетити към български територии предявява и Турция. За да си осигурят подкрепа турците сключват с Румъния пакт срещу България за обща война с нея. Разбира се в София си дават сметка за това и не желаят да се конфронтират с никого. От друга страна това води до охлаждане на и без това не особено топлите отношения с Италия. Мусолини иска много по рязко заставане срещу Гърция и скъсване на съюза с Югославия. Разбира се, в София не са готови на такива стъпки, което води до официални заявления от страна на дучето че цяла Югославия и Гърция трябва да са италиански, а на България не и се полага нищо друго освен почетно място в новата римска империя. Естествено в тази ситуация немските дествия за промяна на границите са посрещнати с одобрение в България. Това е единствения начин да се приведе в дело стремежа за промяна на границите. питите от ПСВ обаче са горчиви и в София се правят някакви опити да не се обвърже страната само към Германия. Например купува се оръжие от Полша и правят усилия за подобряване на отношенията с Италия. Опитите за подобряване на отношенията с Франция и Великобритания удрят на камък. Към СССР се поглежда с недоверие, Сталин никога не е имал намерение да вземе България като съюзник, а и комунистическия строй е плашещ сам по себе си. В започващата голяма война балканската антанта няма тази възможност да сдържа България със заплахи и сила и се правят опити за подобряване на отношенията (например солунската спогодба). Когато започва итало гръцката война Мусолини поканва България да се включи, като дава мъгляви обещания за част от беломорието. В София обаче уплахата от Турция и Румъния е така силна че дори и не се помисля за война. Впоследствие Мусолини хвърля вината за поражението върху България, което разбира се не води до по добри отношения. В това време Хитлер ловко хвърля въдицата с тайни сондажи. Той убеждава царя България да да нападне Гърция като обещава че Турция няма да се намеси във войната, а когато румънците се намесят германските войски ще помогнат за окупацията на цяла добружа. Впоследствие се обещава германски арбитраж ако българите поискат цяла добружа. Обаче, както се казва парен каша духа и правителството в София предпочита спогодба директно с Румъния. Същевременно обаче царя не желае включването на България в оста. Основната причина е че се рискува много, а германците не обещават нищо. По това време Югославия е галеното дете на Хитлер и на сърбите е обещан Солун и беломорието. Същевременно италианците втвърдяват позицията си и отказват да отстъпят каквито и да са територии. Цар Борис се опитва да балансира като убеждава Берлин че турците само чакат влизането на България в оста за да я нападнат което ще привлече германски сили и е ненужно. Впоследствие се заявяваче заради съюза с Югославия българите искат първо да видаят сърбите там. Накрая на Хитлер цялото това шикалкавене му писва и на германските войски в Румъния е дадена заповед да окажат помощ на италианците в Гърция като задължително минат през България и то незанисимо дали те е или не е съюзник, мирно или с бойни действия. В София са на ръба на отчаянието, ясно е че идва война, от една страна са съюзниците които никога и нищо не са готови да дадът на България, а от другата Германия и Италия които също нямат намерение да дадът нищо. Сондажите къмВеликобритания не довеждат до нищо. От Лондон предлагат България да изгради противогермански вал на дунава, като обещават помощ от страна на Югославия (която по скоро е на германска страна) и Турция. За промяна на границите и дума не става, а "помощтта" от страна на турски войски естествено не извиква възторг. В София изпитват панически страх че ако България се противопстави на Германия, англичаните ще обещаят тракия на Турция или най малко ще помолят турците да помогнат, а после турците "ще забравят" да се изтеглят от български земи. Така се стига до включването на България в оста още преди Югославия. Когато в България се разпространява новината че България става германски съюзник, а същевременно Солун е обещан на сърбите, а италианците не желаят да отстъпят беломорието настъпва неспокойство. То прераства в демонстрации против включването във войната и само отмятането на Югославия няколко дни по късно не дава възможност за по сериозни бунтове и съпротива. Правителството бърза да успокои общсеостта че ще има териториални придобивки и това успокоява населението.

Тези печати са от времето между падането на Преслав и въстанието на Самуил. Иначе, не мога да си представя сърбите доброволно да се подчинят на ромейска власт, при положение че ромеите нямат нито желание нито възможност да им въздействат със сила.

Да допълня че турците наричат Сърбия "земята на Лаз", има възможност под "лази" да се има предвид сърби, а не кавказци.

Северната граница с Унгария е по добре да я дадем плаваща. Не се знае кога са капитулирали пред унгарците последните български феодали там, може да е преди 1018, а може и след това. Не знаем доколко тези феодали са били свързани с цар Самуил и доколко той им е обръщал внимание (просто не му е било до тях). Сърбия е български васал, тоест и нейната територия влиза в българската държава.

Пускам линк към един форум който открих случайно. Понеже знам лошо английски не се наемам да преразкажа. Ще го прочетете сами и ще си кажете мнението. http://www.theflatearthsociety.org/forum/i...6&board=1.0

Чакай малко. Какво изнасилване? Значи ако педофилът се е споразумял с родителите може да прави секс с 9 годишно дете? Така ли излизе, ако родителите са съгласни не е педофил. Откога е законно 11 годишни деца да се женят ?

НЕ

Най младата родилка у нас е на 11 години, което означава че е заченала на 10, а много вероятно се е занимавала със секс от по рано. Пита се в задачата бащата и родата ще бъдат ли съдени за педофилия?

ААААААААААААА НЕ Либерарализа е една съвременна дивотия донесла само мъки на човечеството. Спомни си че именно от либералните простотий циганите са като мечките, никой не ги пипа и са оставени да вилнеят че ако изчезнат лошо... Да си спомним за езика на омразата, холокоста, феминизма и прочее либерални гадости които отровиха нашия свят. Ти забравяш че в християнството също се пропагандира идеята за равенство, например се казва че всички са чеда Божии, и това е било много по действащо от всякакви либерални простотии. Да, през средновековието всеки е трябвало да знае мястото си, но не се сещам някой да е протестирал и да е бил недоволен. И не ми излизай с приказката че тогава не е имало възможност за изкачване по социалната стълбица. Сещам се за Василий І който е бил прост коняр.

Чакай малко, ти бъркаш патриотизма с либерализма. Свобода равенство, братство са либерални, не патриотични измерения. Пак казвам, Крали Марко е юнак, а Шишман е патриот защото се бори за народа, за другите. Спомнете си надписа на кефалията Огнян, е това си е чист патриотизъм. Вярно че се споменава религията, но това е разделителната линия, спомнете си че има българска и турска вяра, не хриястиянство и ислям, а именно по етнически принцип ситуирана религия.

Значи, помислете малко. Шилтбергер казва "Минах пред 3 държави, като и трите се казват България". Опааааааааа, значи може да има няколко държави, но нароа и управниците очевидно се осъзнават като българи, и са разпознавани от чужденеца като такива, като българи. Прочее цар Иван Срацимир се отцепва от власттта на Търновската патриаршия и се подчинява на Цариградската. Но това забележете не го прави по малко българин. С това че войните между българи и роми се хумнизирали какво се опитвате да докажете? Че по това време българи и ромеи са се чувствали много близки? Ми така е било. Много преди изобретяването на европейския съюз сме си имали дефакто православен такъв. Правилата за война между българи, гърци и сърби са много по меки отколкото войните с унгарци и сърби примерно.Хайде да видим кога има жестоки войни с кланета след покръстването. По времето на Симеон сблъсъка е грандиозен, но съвсем нe e кървъв, няма кланета на местни жители и т.н. По времето на Петър имаме мир. По времето на Самуил имаме вече кръвопролитен сблъсък. Да, българите капитулират, но това прави и Япония в края на ВСВ, а никой не вини японците в липса на патриотизъм. После имаме кръвопролитни сблъсъци с ромеите по времето на Асен, Калоян и Ивайло и ..... толкоз. Иначе казано мирните отношения с ромеите и Византия са по скоро правило, а войните са семейни свади и прсто няма място за патриотизъм. Легендите за цар Иван Шишман са точно проява на патриотизъм пред чуждия. Замисляли ли сте се над този феномен? Крали Марко го забравете, ама веднага. Защото в него са вплетени нишките на добрия юнак. Той действа като юнак, а Иван Шишман като цар, като водач. Мисля има разлика че Крали Марко сам освобождава 3 синджира роби, а цар Иван Шишман повежда българската армия за да прави бой на софийско поле.

От Иванко мезето, а аз ще донеса ракия, а вие какво ще донесете?