Frujin Assen

Искам да напиша нещо по общо, по сбито за произхода на древните българи. Целта ми е да обхвана по значимите теории. Мислех да прочета но материала е много обемен и ме домързя. Затова ако можете дайте най важните теории и доказателствата към тях. Мисля че няма да е зле отново да се върнем и да започнем едно обсъждане начисто.

Изключително интересно разсъждение. Само че тоя ще го обявят за луд, фашист, расист, ксенофоб, нетолерантен, че се подиграва с паметта на еврейския народ... А когато се подиграват с клането в Батак трябва да сме демократични, рационални, да видим и другата гледна точка... Според мен в това което е казал израелския учен има много верни неща и трябва да се прочете и обсъди сериозно произведението му.

И защо тогава Иван Асен напуска България ако е малолетен и няма право да претендира за трона? За мен отговорът е пределно ясен, той претендира за трона и както Слав и Стрез като губи борбата спасява живота си в чужбина.

То тая тема като я гледах въобще не ми хареса. Алвасирео, разбери че човекът е социално същество и винаги търси упора сред себеподобните си. Това е като концентрични кръгове, най мои са децата и жената, после роднините, после съгражданите, след това българите, след това всички живеещи в България, и накрая европейците. Затова и новините са пълни с вести от България, има нещо за европа и сащ, а за африка нищо, защото африканците са дотолкова чужди че не ни дреме какво става там.

Асен може да не е бил цар, но има едно голямо НО. Асен е бил изключително популярен в България и практически я е управлявал. Освен това е брат на легитимния цар. В този смисъл синът му е имал не лоши шансове за легитимация като престолонаследник. Първо личната харизма на баща му го издига много, второ така или иначе е член на владетелския род и то съвсем не някой далечен. Мисля се казваше че след смъртта на Асен опозицията срещу петър била голяма, и затова той взел за помощник в делата Калоян който по рано помагал на Асен. Иначе казано Петър е взел за престолонаследник Калоян или поне аз така го тълкувам. Ако не беше така, то тогава след смъртта на Петър цар трябваше да е Слав, а не Калоян. Калоян е можел да бъде само регент, но не и цар.

По това време все още се укрепява държавата. Този който е по силен търси легитимация и толкоз, може да има и по легитимни от него, но като не са в състояние да спечелят борбата за трона тяхната легитимност губи значение. Да, Петър се води легитимен цар, а Асен просто негов помощник, нещо което не пречи Петър да бъде изпратен в Преслав да си почива, а държавата да се управлява от Асен. Предлагам следната възстановка. Петър е законния цар и има син престолонаследник Алексий Слав. Асен е само брат на царя и има син Иван. Калоян е бил обявен за престолонаследник от Петър, но кой е престолонаследника при Калоян? Слав синът на Петър или Василий синът на Калоян? Тук можем да попроменим нещата така. Калоян изпраща синът си в Рим за да гарантира трона на законния престолонаследник Слав. Или другия вариант, Калоян изпраща синът си Василий при папата за да бъде обявен за крал/император и така да стане по легитимен престолонаследник от Слав.

Дори и да приемем че ромеите могат да поддържат гарнизон във Видин по дунава не би ли следвало да има археологически находки от този гарнизон? И защо им е да държат град толкова нагоре по дунава? Казвате търговия, то добре ама ако аварите не пуснат корабите през средния дунав все едно с Видин или без него, няма да минат. Дали ромеите са били в състояние да поддържат ключови за търговията портове от устието та чак до Видин при положение че целия хинтерланд е враждебен? Има смисъл да държат Дурусторум единствено ако планират настъпление в добужа оттам и откъм крайбрежието. Все едно ще прекарват армията с кораби по дунав, ако ставаше въпрос за месеци или година има смисъл да държат гарнизон с тази цел, ама десетки години...

Приемаме че Калоян е готвен за монах в солунско. И откъде накъде следва че такава светиня ще попадне в ръцете му? Кой ще даде на послушник да съхранява такава светиня. Отговора е само един, тя попада случайно в него. И така с паднала от небето и неочаквана света икона обрадвания Калоян се връща в Търново и заявява тържествуващ на братята си. Батя, почваме въстанието иконата попадна случайно в мен. По вероятно е братята му да са го изпратили там точно с тази цел, да намери и донесе иконата. Да повдигна още един въпрос. Какво очакват братята от императора? Тук се каза и да им беше дал щяха да вдигнат въстание. Ако приемем че въстанието е готово и просто си търсят повод защо Асен ще изпада в глупавата ситуация да казва на императора реално защо са дошли. Наистина ли отказа на императора пред молбата на двама дребни прониари е можела да разбуни гнева на народа против ромеите? Това е все едно Бенковски да иде пред султана и да иска воденица в Панагюрище, а като не му я дадът да заплаши с въстание. И после да каже на панагюрци "Ето султана не ми даде воденицата, давайте да въставаме". Ако двамата братя дълго и грижливо готвят въстание биха ли били такива идиоти да идат право в ръцете на императора и на всичкото отгоре да го заплашват че не се майтапят с това въстание? Смятам че двамата братя са искали нещо голямо и съществено, един вид последен опит всичко да се размине тихо и без кръвопролитие. Императора подценява ситуацията и просто им отказва. Асен е вбесен от провала и в гневът си почва да сипе заплахи, не го вземат насериозно, удрят му 2 шамара и го пускат.

Антантата обещава без уговорки да даде веднага тракия до мидия енос. Нашите настояват за добружа македония и части от гърция. Накрая Франция обещава безспорната и част от спорната зона в македония, поправка на границата с Гърция и последничество в преговори с Румъния за добружа. Нашите сондират и разбират че всички тези обещания са направени зад гърба на балканските страни. Изпаднали в деликатно положение съюзниците отправят обещания че френски войски ще окупират обещаната част от македония и ще я предадат на България. На всички е ясно че това са химери и изсмукани от пръстите положения, съюзниците нито желаят, нито могат да направят това. Опозицията в България е по скоро за неутралитет. Те настояват французите да окупират македония и да ни я дадът задето ще останем неутрални. Плахите опити за сондиране на мненията завършват трагично, никой в антантата не е готов на такова нещо.

И тъй, България се включва на страната на Антантата. Следва светкавично настъпление към босфора, разгром на турците. България получава тракия. Сърби и румънци се укрепяват срещу австрийците. Гърция побързва да се нареди на страната на победителите. Българската армия остава без работа а съюзниците настояват да помогнем на сърби и румънци. В страната настава недоволство че воювама за сърби, румънци и гърци които осъществяват геноцид над българи...

Точно това е огромния проблем на германците, невероятно огромния брой разработки на нови и революционни оръжия. Те създават на всяка бона техника твърде много варианти и модификации които им изяжда и така малкото ресурси.

Съгласен съм с историк, с уговорката че не нацията, а западния тип цивилизация върви към пропаста с бързи крачки. При тях икономически са по добре и това в някаква степен прикрива тежките проблеми.

Схванах само че това са някакви научни сайтове, ама френски бъкел не разбирам.

То така е на книга. Ама както виждаме в реалност е по друго. Или пак почваме- ама това не е истински документ, това не е прилагано, ама шейха не точно това е имал в предвид...

Сега прочетох тази книга и силно впечатление ми направиха някой чисто битови теми които много живо предават живота в българската армия от другата страна, отвъд героизма или оплюването. Забележете за какво разказва той и как е било в българската армия. ... В една долинка около форт номер 9 дето цяла една дружина е била на бивак заварихме всичко непокътнато, както си е било наредено, раници, шинели, ботуши, манерки даже и пушки. Разбира се и офицерския багаж не беше направил изключение. Смятай сега какъв страх и бяг е било. Особено се радваха войниците на офицерския багаж, защото изглеждаше че господата румъни много обичат комфорта и гастрономията, та влачеха цели складове с дрехи, постелки,, бисквити, шоколади, кутии с цигари,бонбони, одеколони, коняци и хиляди прочията. Имаше и цели кафези с живи когошки, гъски... По едно време май заприлича на петъчен ден в София-разшетоха се пижетата и за няколко минути пометоха всичко. Почнаха даже да захвърлят своите дрипави шинели и изпокъсани раници и да ги подменят с румънски-всичкото им облекло и снаряжение бе ново, като от кутия извадено. "Хай, нека сте живи и здрави, все така да ни преглеждате, оти ние сме хора сиромаси"-благославя пижо... ...Докато си вървяхме тъй безгрижно измесени с войниците откъм север се зададе неприятелски аероплан... Войниците отвориха уста и се звериха на голямата "птица" че много бучала. А ние офицерите, казвахме с насмешка "Нека, нека си видят резиллъка"... Наистина много нехаен народ сме ние българите. Щом избягаха румъните, ние отведнъж се разпуснахме и си тръгнахме тъй, яваш яваш-тук се спираме, там зяпаме, сеир си чиним. Иникому сякаш не идеше на ума да каже "Абе какво сме се заклатили като на събор, по скоро да идем напред да видим какво става". Боят още не е свършен, а и да е свършен, пък и да е свършен не трябваше ли да ги гоним по петите, особено с артилерия, да не им дадем време да се опомнят? А ние ги оставихме почти свободно да се измъкнат. Ама това е данено за германците. Ние не сме научени на много работи изведнъж. Ние си знаем едно по едно... ...Сега чак се сепнаха всички и отвориха уста. "А, стрелят...скоро". и хукнаха офицери и ординарци да търсят частите си и да носят заповеди "Хората да се събират, ротите да се строят" и прочее нужни разпореждания, но с два часа закъснение. Пак, слава Богу, че и румъните излязоха бетер от нас. Те и тук закъсняха... ...А поразителна беше гледката на войските със своята пъстрота в облеклото, която достигаше до комичност. Умирахме от смях при вида на метаморфизирания пижо-пременен и наконтен по най наивен и просташки, но живописен начин с всевъзможно румънско облекло, офицерско и войнишко, безразборно. Остави сърмените кепета и раниците с които се бяха снабдили почти всички, ами като се навлекли, кой с мундир, кой с шинел, кой с офицерски гащи-бричове-па имаше и с лампази... Ала тая шареност на облеклото дотолкова се хвърляше в очи че даже началството обърна внимание и издаде заповед-войниците да махнат румънското облекло и да облекат своето си. Харно, ама де го старото облекло? Развяват се кафявите куртки и гащи из полета и долища по всички ветрове и драки.. ...Както отбелязах по горе, кой де сварил пипнал по един хубав кон и го яхнал. Един за салтанат, на друг не му се вървяло пеш, трети натоварил багажа си на него и го води за юлара. А пешаците са натоварили и помъкнали какво ли не. Парцали, килимчета, чаршафи, обуща, шишета-зер пижо е придвидлив, всичко може да потрябва. Наистина и затова последва заповед, всичко лишно да се хвърли, войниците да носят само туй което им се полага, ама пижо все пок умее да поскрие нещо контрабанда. Тежи му, пречи му да върви, поти се, ама мъкне... ...Атаката обаче се отложи понеже германците заявили че нямат снаряди, изстреляли ги във вчерашния бой. Тъй зное "дойчо"-тъй стреля! Има ли снаряди, изфука ги на бърза ръка, без да му мисли много много, и пак чака, докато му пристигнат други. Зер Германия не е като България-тя има! А че в туй време щяло да има бой, хич и не ще да знае. "Нямам снаряди"-казва ти човекът. Понякога даже си закача оръдията и без да чака заповеди, спокойно си отива назад. Защо ще стои на позиция без снаряди? А нам вадят душите да питат час по час по телефона "Защо стреляте? По какво стреляте? Пестете снарядите!". Ама и когато не стреляме пак ни питат-сега обратното-защо батареите не стрелят...

Явно говориш за договора според който българите се нагърбват за отвоюват латинските земи от епирците и да им ги върнат. Едва ли и в Търново и Цариград някой си е правел илюзията че веднъж влезли в тези земи и отвоювали ги българите ще постъпят като кръгли идиоти и ще им ги върнат. Това е нещо като отстъпване на правата върху тези земи, ама по дипломатично. И все пак, как става така че битката се състои при Клокотница, а не на север от Одрин. Защо българските войски отиват през Пловдив чак до родопите и оттам (може би) отиват на изток. Тук очевидно става въпрос чий да е Пловдив. Може пък градът да е бил "ничий". Може би Иван Асен се е считал в правото си да владее Пловдив и затова да окача договора на копие.

А някой от вас помислял ли е защо битката е при Клокотница? Ако ромеите искаха да се разправят с България трябва да преминат балкана, иначе казано да се движат към Карнобат на север, а не към Пловдив на запад. Ако българите искаха да нанесат решително поражение защо се движат западно от Одрин, а не се спуснат от север по най краткия път към Одрин? Отпрамвям следното предположение по това време Пловдив все още е латински и се води борба кой да го заеме, българи или латинци. Битката при Клокотница с нейния решителен характер никой не е очаквал нито предполагал. Дали наистина Теодор Комнин е вярвал че може за късо време да завладее България или поне да я извади от играта без дълга, тежка и кръвопролитна война? Дали е бил готов да се откаже от Константинопол за да воюва с България. Все си мисля че вместо да се впуска в подобна война той е мислел по скоро да продължи надлъгването, да прати срещу българите някой наш съсед, и подобни маневри отколкото пряка война. Мисля си че и Иван Асен и Теодор Комнин са искали Пловдив и са очаквали след няколко малки битки да почнат преговори за мир и поредния тур в надлъгването за Константинопол.

От това което съм чел дъщерята на Самуил-Мирослава запленена от богатствата на Константинопол убедила мъжът си Ашот Таронит да предадът Драч на Византия за да спечелят благоволението на императора. Те двамата заминават за Константинопол където се договарят каква награда да получат за това си деяние. Самото предаване на градът трябвало да стане от Йоан Хрисилий. Междувременно обаче той умрял и синът му Теодор започнал да управлява граздът. Явно работата се размирисала защото Самуил изпратил армия да заеме Драч. За съжаление ромейският флот пристигнал първи и Теодор Хрисилий предал градът на тях.

Вече не помня къде, но се споменаваше че през ПБЦ е внасяно оръжие и или метал от Бохемия. Колкото до арбалетите през 1322 ромеите ги използват при обсадата на Пловдив. Цитата бе нещо от рода "Трябвало да стрелят с латински лъкове наречени чангри".

Абе той хомосексуализма не е нормално явление, но може да се обсъди как са гледали на него древните.

Съгласен съм че не може да се сравнява средновековието с 20 век. Само подчертах че вождизма у нас е застъпен силно. Има и нещо друго много интересно. Именно благодарение на силната ръка, която се персонифицира с отделен човек в България съществува едно виждане за равенство. Обикновенния човек се прекланя пред лидера, но за сметка на това не признава ничие друго превъзходство, било ако щете на по умен, по богат или просто по влиятелен от него човек. По този начин нещата се уравновесяват, вожда е на пиедестал но под него всички сме равни.

Според мен лично целта на цар Симеон е била да стане византийски император. Преди да се появи Роман Лакапин той е вярвал че византийците притиснати до стената сами ще го повикат и няма да се налага да превзема Цариград. Плановете му за нещо подобно се появяват едва когато властта в Цариград се стабилизира. Много по важно от битката при Катасирти е вътрешното положение на империята. По това време има криза на властта и образно казано короната се търкаля на земята и чака някой да я вдигне. Цар Симеон се е надявал това да бъде той, но Лакапин просто го изпреварва.

Когато настоящето не ни удволетворява, а това почти винаги, се стига до два известни феномена. По старите винаги правят отпратки с времето на своята младост "По наше време жените се обличаха по красиво, имаше повече морал, войните ни бяха по смели..." и така нататък. Другото е поведението на младите "И ще дойде време когато нашите бойци ще са по смели, нашите жени ще се обличат по красиво, страната ще се управлява по мъдро....". Носталгията по социализма се дължи както на конкретната ситуация, така и на този хилядолетен феномен. Само че, никоя политическа партия не може да върне младостта на пенсионерите, нито да помогне на младите да възмъжеят за 1 нощ. Сега конкрентно. Да, в България определено обичаме твърдата ръка. През цялото средновековие нашият цар е самодържец и зависим само от Бога, пълен господар на всичко в държавата. По време на турското робство ситуацията е същата, защото пък турския султан е даже още по абсолютен владетел от българския цар. Виждаме че след освобождението в България почти постоянно се залита към "силната ръка". В този смисъл на българите социализма е много по понятен отколкото на европейците.

Не схващам само защо командирите на една победила армия бягат или лежат мъртви. Обикновенно такава е съдбата на победените, не на победителите. А че византийските хронисти раздувате е повече от ясно. И така Симеон мислел да превземе Цариград, ама като видял могъщите му укрепеления и се уплашил.Това е все едно студент в София пета година да мисли че столицата е голяма колкото родното му село и всеки път като се връща в София да се учудва и изненадва че е по голяма.

Може и да е била наследствена, но поне за мен това е било по скоро по силата на традицията и поради отдалечеността на райони от центъра на държавата, а не по силата на закона. Забележете още кан Крум говори за "моите хранени хора", българските царе се наричат самодържци или автократори.