Frujin Assen

Типично по холивудски променяш книгата по която правим филма))))))))))))))))). Амедей Сайвойски го изпраща вече Йоан V, не Кантакузин, а Кантакузин не е имал чак такова влияние че да прати маджарите изодзад. Сцена 2 Йоан V седи в Буда и се моли на Людовик І -Виж моляти се ми помогни нали сме християни и трябва да си помагаме. Людовик (Лудвиг,Лайош) седи гледа умно и си мисли Бре тия колко са слаби, с едни разбойници турци не могат се оправят, та ако тия мизерници стигнат до моите земи просто ще пратя полицията на Буда да ги арестува. А на глас казва. -Не мога да оставя приятел в беда ще ти помогна. Ще направя кръстоносен поход в тракия, за целта ще трябва да мина през България, но вярвам това не не те притеснява. -Ама не моля ти, как ще ме притеснява-казва Йоан V с мазен глас и алчен поглед мислейки си за българска тракия.

Ми той и Мирчо Стари бая време хайдутства като воевода, в смисъл води асиметрична война с турците. Да не говорим че западните пътешественици съобщават за административна служба "воевода" до доста късно време. Провала на съюза от 1355 идва през 1357 след смъртта на Орхан. Очевидно сред османците настават някакви неразбории и в сената се водят спорове как да ги победят, при тази ситуация очевидно намесата на българите дълбоко в тракия става нежелана, а пък и самите българи не горят от желание да се намесят. Доколкото си спомням турците започват масирано нападение в началото на 50 те години. Техни отряди стигат до непосредствените околности на Търново. Това сериозно стряска царя и крепостите по балкана са поправени. Не си спомням точно извора но се говореше за българска офанзива в тракия при която турците ядът порядъчно количество бой. Все пак страхът от турците кара българите да се съгласят на този съюз. Със сигурност цар Иван Александър не е знаел какво е написал Кантакузин в личния си дневник, но пък добре е знаел че Кантакузин е изпратил турците да опустошат България. Идеята му е била чрез превантивни удари с турски наемници да възпре българи и сърби, но се оказва че турците малко се престарават. Ако се вживея в ролята на холивудски режисьор разговора между цар Иван Александър и Кантакузин би изглеждал така. Иван Александър- -Кантакузине, що прати твоите наемници турци да опустушават моите земи? Я вземи да ги озаптиш че ще стане лошо за тебе. -Ама не, няма такова нещо, аз съм невинен. Аз нищо такова не съм им заповядвал, те на своя глава влизат понеже страната ти е богата, а аз не мога да ги спра. -А стига бе, ти мен за гламав ли ме считаш, я вземи ги спри че ще подкрепя Йоан V и ще изядеш дървото. -Кантакузин (уплашен) Не не, недей сега моля ти се така. Значи и аз искам да ги спра, но немога понеже нямам флот, ако дадеш някой лев да построя флот ще съм в състояние да ги спра. В началото Иван Александър се съгласява под натиска на общественото мнение, но после размисля и отказва. Да допълня че същия разговор се води и между Кантакузин и Стефан Душан. Интересно какви са били доводите на сръбския цар да разубеди българския? Едва ли много по различни от това което и двамата вече са видели от Кантакузин.

Отворих нова тема по въпроса но тя не е много посещавана, видно въпроса за Ибн Фадлан е много по тясно свързн със славяните на балканите отколкото византийските извори.

За Стефан Душан. Значи, именно с помощтта на турски наемници Кантакузин сломява Епир и Тесалия. Тогава идва веста че Ахайското княжество обмисля варианта да признае византийски васалитет заради многобройните си проблеми. Канакузин пише в дневника си "Ако това се случи ние ще можем да притиснем каталаните от 2 страни и да ги покорим ... и тогава ще се разплатим със сърби и българи които ни нанасят обиди толкова дълго време". В допълнение по това време върви т.нар. "война за босфора" между Венеция и Генуа, а ромеите подкрепят Венеция. Кантакузин се заел да подготви флот и да събере армия за тази война. Никифор Григора коментира че това е било по трудно отколкото да се лети. Ясно е че този флот е трябвал на Кантакузин за войната с Генуа, а не за спиране на турците. Дори и да допуснем че ромейския флот разгроми турците и контролира проливите, къде е гаранцията че Кантакузин няма да реши с турска помощ "да въздаде справедливост за търпените от българите в миналото обиди"? Спомням си че когато умира Орхан в сената се обсъжда какво да се прави. Някой искат да се събере армия и да се ударят разколебаните турци. Други обаче контрирали че за успешна война ще са нужни 1 армия, 2 пари, 3 съюзници, а в този момент Византия няма нито едно от трите. Според тях едно голямо поражение решава съдбата на цялата империя, риск който не бива да се допуска. И това го мислят ромеите, които по принцип обичат решителните битки на равно поле. Има макар и малко податки в които се споменава че дадена армия воювала "по български". От съвсем малкото данни се остава с впечатление че това е някакъв тип партизанска война.

За войната с франките ми дойде на умът че всъщност Людовик никога не обявява тези славяни за свои поданници. Той отлично си е давал сметка че и така границите са разтегнати достатъчно че да се забърква със защитата на тези далечни земи. Той обаче поощрява васалната Славония (хърватска държава) да включи в състава си тези племена. Трябва да преровя дебелите книги, но мисля славонците си имаха проблеми с Далмация (другата хърватска държава) и не успяват да удържат в състава си тези племена. Когато Омуртаг иска да се определят границите всъщност иска от Людовик да му признае официално властта над тез славяни. Това не става, та се налага франките да бъдат понатупани.

Проблема със зърното е свързан с голям поток бежанци от мала азия бягащи от турците. Това е по скоро индиректен натиск на българския цар, много ясно византийското общество ще се настрои положително към България заради доставеното жито, а това няма как да не рефлектира и върху императора. По времето на Светослав връзките със сърбите са добри, даже един техен светец умира в Търново, та после лично сръбския крал идва в България да иска мощите му които българите задържали за себе си.

Това за предишните и сегашните българи нещо не ми звучи убедително. Някъде бях чел че ромеите наричали Калоян Скилойоан, което ще рече "Кучето Йоан", защото се бил сродил с куманите и ползвал тяхната поддръжка, а византийците наричали куманите кучета.

Византийските автори, които дават сведения за ранната история на славяните, отбелязват тяхната политическа раздробеност, доминиращата роля на народните събрания (вечета), множеството славянски архонти които враждуват помежду си. От друга страна има и достатъчно сведения за наличие на по големи славянски военни и племенни обединения, които разполагали със значителни военни сили. Това раздвоение иде да покаже че още в процеса на преселение при славяните се забелязват две преплитащи се тенденции. От уедна страна това било общественото устройство в което основна роля заемали жупаните старейшини (термините жупа и жупан са от ирано- аварски произход) или т.нар. старци жупани които управлявали малките родови и племенни обединения (жупи). Териториите на жупите се обославяли от племенно-родовите връзки и границите им по принцип били ориентирани според географските особености на терена.Жупите и жупната организация били стари и архаичи структури и не могли да издаржат в новите условия на балканите противоборството с византия. Новите военни и политически обединения на славяните били с далеч по големи политически и военни възможности. Движеща сила за тяхното възникване не била традицията, колкото новата военна и политическа обстановка. Те възниквали обикновенно в горещите точки на сблъсъка с византия и представлявали нова група управляващи, наричани, архонти, рексове, игемони и др. Сред тези управляващи се забелезязвали известна йерархия и субординация и те управлявали значителни територии и разполагали с големи военни сили. Сблъсъкът с византия изтласквал все по назад жупната организация и давал предимство на добре организираните племенни обединения. Още от VІ-VІІ византийските извори отбелязват такива обединения, наричани славинии.

Вижте какво е през средновековието, войните следват една след друга почти без прекъсване. Ако тази година бъде загубена битка, следващата може да се пробва пак. Абсолютно съм съгласен че на обикновенното население почти му е било все тая кой е царя, грък, българин или сърбин. Тези 3 народа са изключително близки и представители на една цивилизация. Вече с унгарци и турци е било по друго защото те са различни по религия най вече, а религията по онова време е определяла "цивилизационния избор" (ех как ги обичам тия бомбастични фрази).

Когато славяните започват да пристигат на балканите те идват не като единен народ, и дори не като сбор от племена , а в напълно насипно състояние. Всяко племе е само за себе си и няма почти никакви връзки с другите славяни. Това именно насипно състояние прави славяните дотолкова слаби че много години са поданници на аварския хаганат, въпреки че се счита че славяните са били 40% от населението на аварския хаганат, а самите авари едва 20%. Смята се, че славяните са били разделени условно на сръбска и българска група. Но всъщност едва славяните по онова време са осъзнавали че са различни народи. Славянското племе се управлява от княз, но той е много силно зависим от племенното събрание-вече. Имаме и друуга, още по демократична организация когато дадена област -жупа се управлява не от княз а от "старци жупани" -племенен съвет, а княза е с още по ограничени функции. Всяко отделно племе, всяка отделна жупа представляват отделен политически организъм свързан по скоро идейно с другите племена. Именно това разделение превръща иначе многобройните и силни славяни в плячка за околните държави които са в състояние да указват натиск върху славянските племена едно по едно. Понякога се стига до племенни съюзи и именно тогава славяните показват своята сила и са най опасни. Още от самото начало на преселението си на балканите славянигте се оказват разделени на две големи групи. Едната е тази която влиза в съприкосновение с българи и византийци, а другата остава откъсната от света много дълго време. Дали е случайно че тези които над 2 века живеят самостоятелно и изживяват своята еволюция славяни стават "славяни от сръбската група", а тези които са в съприкосновение с българи и гърци принадлежат към "българската група"? Всъщност можем да разделим славяните на 3 или 4 основни групи, влизащи в съприкосновение с България, влизащи в съприкосновение с Византия и самостоятелни. Знаем че още от 680г славяните в България получават много широка автономия (по времето на кан Крум те са викани като наемници срещу заплащане във войната с Византия). По късно при Омуртаг тази им автономия е унищожена. Постепенно славяните в България са превърнати в пълноправни поданници на българския владетел и нищо повече. Византийците пък възприемали славянските племена в солунско и северна гърция по скоро като архонтии и прото държави. Попаднали под тежките гръцки удъри те не успели да се развият и скоро загубили всяка възможност за съпротива. От прото държави славянските племена се превърнали население за което спорели България и Византия. С течение на времето част от славяните се грецизирали, други българизирали. В пелопонес където българите не стигнали славяните напълно изолирани от света продалжили векове наред да живеят самостоятелно по непристъпните тамошни планини. Там където славяните останали встрани от българския и византийския натиск можем да видим тяхната еволюция в най изчистен вид. В самото начало славяните са разделени на много жупи всяка от които е самостоятелен политически субект. Например в Хърватско съществували 11 жупи. Славяните разрушили старите срадове и в началото живеели практически без градове. С времето еволюционен път се формирали нови градове Жупите се обединявали под властта на князе и така били създадени първите славянски държави там, Далмация, Славония, Босна, Травуния, Захълмие, Неретлия, Рашка, Дукля. В течение на вековете някой от тези държави изчезнали без това да доведе до кой знае какви проблеми за жителите им. Това най ситезирано е моята гледна точка по въпроса със славяните. Макар и многобройни те били разделени което помогнало неимоверно много на българи и ромеи да ги покорят и асимилират. За Византия където имаме повече данни виждаме как славяните действат в пълен разнобой и практически нямат никакви шансове за военно противопоставяне.

От периода на съществуването на хърватските славинии хърватското княжество наследило жупната организация, "населените градове"... В състава на княжеството продължавали да съществуват 11 жупи (Хлевиана,Ценцина,Имота,Плева,Песеда,Параталасия,Вревери,Нона,Тнина,Сидрага и Нина), но "старците жупани" които управлявали по рано отстъпили място на княжестки наместници. Засилила се и ролята на "населените градове" някой от които се превърнали в княжески резиденции ("населени градове" били Нин,Биоград,Белицин,Скрадин,ЛивноСтупон,Книн,КаринКлобук)... Ето цитат от Матанов и кои са "населените градове" превърнали се в истински градове в хърватско.

Чета аз Христо Матанов "История на Балканите" и човека си го пише ясно, славяните не ползват никой от заваренените градове. Те обаче нямат и свои, създават и нещо което той нарича "населени градове" и което е по скоро укрепени села. Чак в доста по късно време хтези укрепени села постепенно се превръщат в градове. Да, славянската култура е селска и анархистична. Те живеят в селски общини управлявани от старци жупани. Чак по късно жупите почват да се обединяват и се избира общ владетел-княз.

За градовете на славяните нещата са доста ясни. Ако погледнем ще видим че нито сърби, хървати, поляци или руснаци строят градове. В този смисъл да твърдим че Плиска и Преслав имат нещо общо със славяните е доста спорно. Най много това да са славянски имена на български градове. Аварския хаган може да мобилизира славяните под негова власт, но тези в полша, русия или дори дакия и мизия просто няма как да ги мобилизира. Какво са правили славяните и аварите с отвлеченото население от Византия? Използвали са ги като роби или по скоро като свое население?

Пак те питам, 1500 души в сравнение с кое време? За цар Симеон и Калоян очевидно не, но по времето на Георги Тертер ІІ 2000 души които заемат Пловдив са класифицирани като многобройна и силна армия. В битката при Анхиало се счита че са участвали по около 60 000 души от всяка страна и армиите са класифицирани като многобройни. През 14 век в "битката която ще реши съдбата на Тракия" участват 3000 ромеи и 5000 българи, и отново съвременниците ги класифицират като многобройни и силни. Сещам се за една подобна математика където Константин XІІ беше обвиняван че оставил защитата на Константинопол в ръцете на шепа западни наемници, когато е можел да мобилизира градското опълчение. И се почваха едни сметки че при население 100 000 души можел да мобилизира 20-30 000 войници и така нататък. Имам въпрос към тая топонимия. Откъде получават учените информация? Защото ако разпитват местните хора те могат да се върнат няколко поколения назад и толкоз. Ако питаш жителите на град Брезово в нашия край как е старото име на селото ще ти кажат Абрашларе. И учените веднага, ахааааааааа, значи първоначалното население е турско! Защото въпросните старци не са в състояние да ти кажат името на селот преди идването на турците, камо ли нещо за 7-8 век.

Чакай сега, ти редактираш изворите, така ли? След като византийските историци пишат "многобройна армия" откъде накъде ние съвременниците ще ги редактираме и ще пишем "малцина". Ако днес 50 000 души са един малък град, то по онова време град с подобна численост е мегаполис. Точно затова казвам че точните числа са без значение, по важно е как съвременниците оценяват техния брой. Щом използват епитети като "многоброен народ" "огромна маса" откъде накъде днес ние ще преиначаваме гледната им точка. Точно същото нещо си позволяваха преди 1989. Хазарския хаган Йосиф пише че българите били по многобройни от пясъка, кан Омуртаг се величае "владетел на многото българи", ама не, след като историците от 20 век са казали че българите са шепа народ явно Йосиф преувеличава, а Омуртаг туря в сметката и славяните... С такива методи на натъкмяване можем да докажем каквото си поискаме.

Лично аз не бих се доверил на подобни математически похвати. Дори да приемем че едно племе е 20 000 души, за нас може да изглеждат малко, но за онова време да са достатъчно много за да бъдат квалифицирани като многобройни. Византийските извори са категорични, славяните са многобройни и империята не е в състояние да ги спре.

Значи, чел съм ( ще ви излъжа къде) че са открили българи в Бретан, носийте, шевиците и т.н. били същите. В тоя смисъл що не и в ирландия да са отишли. Имама само едно нещо което ми привлича вниманието, фир болг са дошли от балканите. А Дагда, е всъщност българското Магда. Мориган мък е Муртагон, което е истинското име на Омуртаг. Две ракии, развинтена фантазия и можеш да вържеш всичко.

Хърсе, дори и аз съм го написал, конската опашка е част от военното оборудване, но същевременно е натоварено и с религиозен смисъл. Обаче проблема е че ние не знаем как точно са възприемали този знак, подробностите ни убягват. Същевременно много народи точно по същите причини все тъй възприемат конската опашка като военен, но и религиозен символ. Проблема е че без да знаем подробности, нямаме право да говорим за сходства. Например чел съм че конската опашка е символ и сред полабските и някой източни славяни. И оттам се вадеше заключението че това е славянски, не български религиозен символ. И понеже полабските славяни също натоварват конската опашка с религиозен смисъл, това значи ли че трябва да изкараме българите полабски славяни?

Няма да е лошо да прочетете Вера Мутафчиева. Жената много добре обяснява че спахийте НЕ СА ФЕОДАЛИ. Това са войници, а тимарите са им заплатите. ТЕ НЕ ВЛАДЕЯТ НИЩО, просто султана им е отстъпил доходите но не и владението. Например тимари са правени от разни градски глоби и такси, това, а малкия размер на тимарите ясно показва че това са заплати, а не владение. Владислав Граматик е ненадежден извор, понеже действайки антинаучно приемаме за достоверни само изворите пасващи на вече изградената ни представа за това време. Когато имаме нов или новопривлечен извор се стремим да го напъхаме в вече изградения стреотип, а не го допълваме. При Райнхард Любенау наблягаме че се женят за овчарски дъщери, а не че все още съществуват потомци (щот унищожаваме аристокрацията още през 15 век), това че самият Любенау отрича съществуването както на българска, така и на ТУРСКА аристокрация и практически обединява хората с власт от двата народа въобще не го забелязваме щото не се вмества в картинката която вече сме си нарисували. И откъде Богдан Жупан има "дворци" "молитвен дом в двора си", откъде намира пари да държи слуги, да дарява огато светецца, да даде банкет за целия град? Хайде да помислим логично, неможе да е по служба защото в Османската империя само мюсюлмани са приемани на високи постове. Не може да е земевладеец защото цялата земя е държавна (мюлковете са малки) и един българин получава толкова земя колкото може да работи сам. Значи остава да е търговец, и като така видно "жупан" означава "търговец". Възможността имотите и властовите позиции на Богдан жупан да са извън рамките на турската администрация, и поради това да липсват в спахийските дефтери (човека да е аристократ, не воин) не се разглежда защото българската аристокрация вече сме я "унищожили".

Аз също мисля че става въпрос по скоро за знак който да виждат войниците. Чак до 19 век имаме само 2 начина на комуникация в боя, звуков и визуален. За звук са се използвали тръби, рогове, барабани, свирки. Ако примерно в Англия и Иран използват рогове какво, ще обявим и англичаните за иранци ли? Конската опашка у елементарен, лено достъпен и лесно разбираем символ. Задачата му е проста, високо вдигнат се вижда отдалеч и насочва конниците към определено място. Впоследствие се използват хоругви, знамена, въобще еквиваленти на "цветна лента", но за номадите това е лесно достъпен и още по лесно разбираем знак, и при това свързан с ежедневието им (те прекарват живота си на кон). Много вероятно е да е било натоварено и с някакъв символ, но докато нямаме точни данни за значението му сред българите можем само да гадаем. Ще се съгласите, че наличието на конска опашка сред монголци и иранци не означава че и монголците са ираноезични или че са поклонници на огъня.

Ако приемем тази работна хипотеза че фир болг имат нещо общо с българите трябва да обясним как те са се озовали в ирландия. Не че е невъзможно но си е доста трудно. И пак стигаме до идеята че почва да се търси под вола теле. Обяснението че българите са автохтонно население на балканите, и част от него в някакъв момент се озовават в ирландия е досто "изсмукан от пръстите", особено ако приемем че имаме само сходство по звучене с един митологичен народ. Иначе то и Боливия звучи подобно на Болгария, и при добро желание съм сигурен че и боливийците можем да изкараме българи...

Ама и аз съм идиот, все не довършвам. Значи въпросния поход е на същия тоя Хунияди. Дали след като се е разправил с Фружин не е искал да си вземе законно полагащата му се (според него) България и затова прави този поход дълбока в турска територия.

Уточнение през 1454 унгарците стигат до Крушеваш където разбиват турците, след това превземат Ниш и стигат до Пирот. Наистина това е кажи речи в София, как не сме видели досега връзката...

Така, Галахад пише че имаме РАД и чак посли ВОЙ. Което е слято в името РАДИВОЙ. Но може ли да става въпрос за РАД ВОЕвода? Нещо ми се мъти в главата едно дълбоко проникване на унгарците до Крушевац, но трябва да видя първо дали се отнасяше към този период или бе по рано. Намерих го, нападението е през 154, тоет по рано. Най близкото по време е превземането на Видин през 1479.

ЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ, а откъде накъде Румъния, Унгария и Гърция в славянско пространство. Айде власите може да ги изкараме свързани с България, Гърция е православна, ама Унгарците нямат нищо общо със славяството.