Frujin Assen

А къде са избранниците на АТАКА. ВОЛЕН ВОЛЕН ВОЛЕН ПОБЕДА АТАКА ПОБЕДА АТАКА ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ВОЛЕН СИДЕРОВ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА АТАКА

Според мен най най важни са изборите за европарламент, защото е ясно че те са тест за управляващата турско комунистическа монархическа коалиция. В тази връзка естествено и предсрочните избори. Крайно време е настоящата корумпирана вредна коалиция да бъде изритана. На власт трябва да дойде здрава българска власт. Естествено водена от АТАКА. Няма да е лошо в коалиция с Волен да е и Иван Костов, така като гледам ретроспективно той май ще се окаже най читавия от управлявалите след 1989.

Много мога да говоря за юдеомасоните, но съм решил да пазя този форум чист.

Резултата е щял да бъде подобен на днешния евросъюз. Французите шовинисти, ха-това са глупости, с първата световна война умира европейската гордост. Погледнете само какво става в европа, там се разкарват всякакви, хомосексуалисти, педофили, негри, еретици, бе сякакви каквито един истинстински шовинист би убил само като го види. Да не говорим за колониите, вместо да се възползват от военното си надмощие и да ги сгънат европейците се предават почти без бой.

В тая карта има нещо сбъркано, първо, българите официално никога не са искали Ниш, най много Пирот. Второ, румънците официално си искат варна и русе, че дори и видин и сомовит. Освен това искат дори унгария до р тиса. Сърбите искат драч и солун. А гърците искат малоазийското крайбрежие...

Правилно Галахаде, българи се преселват на балканите доста от по рано. Но предимно в Македония и Косово, има и в диоцез Тракия де. Интересен е въпроса за готите около Никопол. Пак карам на спомени, но там нямаше ли някакви разкопки до този град които доказваха че готите в тази крепост живеят до доста късно (аспарух със сигурност ги заварва). Те също са били християни. Прочее самите Кубрат, Аспарух и Тервел са християни. Покрай тях е естествено и други да са го приели.

Разпростирайки се по някой теми забравяте други. 1 В Мизия е имало не просто християни, а дори гърци. Когато Юстиниан ІІ бяга от крим незнаейки къде да отида отива в Томи. Там среща местни гърци (няма съмнение християни) които му обясняват колко велик и могъщ владетел е Тервел. Варна никога не е превземана от варвари и си остава голям ромейски град, макар и в пределите на България още от времето на Аспарух. В състоялия се църковен събор през 682 мисля се споменаваше и дръстърския архиепископ. Иначе казано християни гърци, макар и малцинство си има в Мизия. Отделно че и част от славяните вероятно под ромейско влияние са приели християнството още преди идването на Аспарух. Колкото до Македония,- напълно възможно е Аспарух и брат му Кубер да си ходили на гости. В надпис при мадарския конник се казва "Чичовците ми не повярваха на носоотрязания император". Ясно е че след като е убедил Тервел, Юстиниан се е помъчил да убеди и Кубер да му помогне. Не е известно дали Юстиниан е ходил или не е ходил до Пелагония, но очевидно в Плиска е разбрал че между двете български държави се поддържат тесни връзки, та след като е убедил Тервел е счел за нужно да се пробва и с Кубер. Разсъждавам така, ако Тервел и Кубер не са се разбирали или са нямали близки контакти откъде накъде Юстиниан ще си позволи през главата на своя съюзник (от когото в настоящия момент зависи напълно) да преговаря с някой друг владетел.

Първият танк с газотурбинен двигател е Т-64 (опитен). По принцип Т-64 бил замислен като танк ново поколение който да замени Танковете от фамилията Т-55. По нататъшното му развитие било мислено в два варианта, газотурбинен за собствената армия и дизелов за износ. Първият бил Т-80, а втория Т-72. Поради проблемите с газотурбинния двигател и по авангардната конструкция Т-80 закъснял с появата си. Както е известно проблемите с ГТД довели дори до създаване на варианти на Т-80 с дизелови двигатели. Т-72 пък неочаквано излязал много сполучлива конструкция... ГТД има още два големи недостатъка, запрашеността му пречи много и са нужни сложни филтри за да почистват въздуха. Заради тях обаче намалява мощността на машината, а двигателя прегрява по бързо. Другият е високата му цена и много по сложно техническо обслужване.

КАК МАКЕДОНСКАТА БАБА ЦАНА ПЛЕНИ ЦЯЛА БЪЛГАРСКА БРИГАДА Постмодерен документален разказ Веселин Натев web Тази история е истинска, колко е истинска цялата македонска история. Разказът е постмодерен, оти съм използвал мотиви от героичния летопис на югославския партизански епос Първа част В далечната 1943 г. в китното македонско село Сръбска Кукувица, разположено в полите на Шар планина, баба Цана биеше масло за македонските шумкари. Миналата неделя тези юнаци й бяха дошли на гости. Старата жена ги нагости с вкусна манджа и блага македонска ракия. Партизаните цяла нощ се веселиха и пяха революционни песни. Най-хубав глас имаше Йованка. Смелата партизанка изпя с пълен глас адаптацията на българската песен за крал Милан, където обаче крал Милан бе заменен с цар Борис, а бугари с македонци: Хай Борисе, цар Борисе, с коя глупос ти си пошел да се бийш с македонците. Ако да им надвийеме, нищо не че да здобийеме: сва фашиска Европа че ни сапре; ако ли ни па надвия, срам че ни е дур до века. Не знаеш ли македонците, че са тийе твърдоглафци, твърдоглафци, инатлии, тъй са неска на бой силни, не знаеш ли, ка се бихме, ка се бихме сас Турция? Партизаните бурно аплодираха изпълнението на Йованка и взеха да вдигат наздравици за Тито и Сталин (тогава маршалът и генералисимуса още не бяха се сдърпали). Командирът вдигна чашата: - Хайде момчета, дано да имаме късмет, та да се изправим лице в лице с бугарските фашисти, стига са се крили от нас - изрева Степан, здраво и право момче от Крагуевац. Имаше наистина основание за подобно пожелание. Откакто бе създадена 4-ти македонски отряд партизаните не бяха влизали в бой с българския окупатор. Най-дръзкият военен успех на партизаните се състоеше в това, че откраднаха пушката и манерката на един български войник, заспал на пост. Иначе партизаните отбиваха времето си в македонските кръчми и манастири. Играеха табла и карти, но люто се заканваха на бугарския душманин! Поради липса на бойни действия по едно време сътвориха и македонско писмо. Степан вдигна пак чашата. Този път за здравето на Южна Сърбия. После се обърна към домакинката и заръча: - Бабо Цано, да ни направиш масло от онова хубавото... македонското! То ни дава мъжка сила да трепем бугарските татари! - Ами в Македония ке прави македонско масло, какво друго - татарско ли да правим - намуси се баба Цена и се усмихна хитро, по македонски. Баба Цана бе антична македонка. В селото и викаха Цана Антиката. Кукувичани обаче се смятаха за сърби, защото попът им доказа, къде със сопа, къде с блага дума, че са прави сърби. Някъде към 1929 г. патриаршията от Печ докара в селото нов поп - Радован. Като първо той изгори църковната книга. - Ами сега, какво ще правим - вайкаха се селяните. Не знаем кой кога е роден, кой кога е умрял. - А бе прости селяни - нахока ги отец Радован. И продължи тържествено: - Книгата е написана на татарски, а вие сте сърби! Сърби сте, сръбска майка ви е родила, поради что се срамите да се зовете сърби? През 1691 г. когато нашият патриарх Арсений повел сръбския народ да бяга от османците на север, един калугер на име Слободан от Рашко, дето трябвало да предвожда вашите деди от село Косовска Кукувица, така се натряскал вечерта с гъсто манастирско вино, че сутринта се объркал и вместо на север повел хората на юг. И така сте попаднали на Бугарско, не бе... исках да кажа в Македонско. Радован погледна победоносно селяните и попита едно младо момче: Как се зовеш? - Милан - срамежливо рече младото българче. - А, Милан, като сръбския крал Милан, дето здраво натупа бугарите при Сливница! Коя българска майка ще кръсти отрочето си на сръбския крал! А ти дядо как се казваш? - Милош! Отец Радован почна да трие доволно ръце: - Опааа! Като нашия Милош Обренович? Знаете ли изобщо кой е този велик сърбин? Тоя номер със сходството на имената имаше винаги поразителен успех сред по-необразованите люде. Отец Радован бе научил този похват от един хърватски йезуит. Само едно момче от селото се запъна и твърдеше, че не е кръстен на Стефан Душан, а на първия християнски мъченик свети Стефан, оня, дето е убит с камъни под стените на Йерусалим, но Стефчо го биха със сопи три дена и нощи и накрая той призна, че не е бугарин, а чист македонец. - Отче, да ги бием ли още, един ден му трябва и ке стане от македонец прав сърбин? - питаха мъчителите на Стефчо. Радован се замисли и почна да глади побелялата брада. Отецът знаеше, че най-трудно се става от бугарин македонец, после от македонец лесно се става сърбин. Радован се сети, че ако няма македонци в селото Кукувица сръбската Патриаршия в Печ ще съкрати на дядо Радован бюджета са ограмотяване на Южна Сърбия. Отец Радован се изкашля и каза бавно: - Надайте да го закачате повече. Аз като Божи служител прилагам насилието само като крайна мярка! Трябва все пак да уважаване самоопределието на мирянина Стефчо! За другото има време. После е лесно... Големите преломи в историята стават понякога тихо, по терлички. Народи изчезват, сменят доброволно вярата, езика си, други народности изведнъж се появяват. А за това понякога има съвсем елементарни обяснения. После летописците ще си чудят какво да пишат, историографите ще правят симпозиуми, конференции и конгреси и ще спорят как това станало така, как онова станало иначе, но нямат логично обяснение за повелята на историческия процес, този дух на историята е неумолим. Във всеки случай селяните от Кукувица намериха най-после мир със себе, взеха да се чувстват сърби, даже имаше предложение да кръстят селото си на Сръбска Кукувица, но дойдоха бугарските фашисти и от тая идея нищо не излезе... Сигурно ще попиташ, любезни читателю, как баба Цана от сръбското село Кукувица стана все пак антична македонска. Това стана съвсем случайно. Ако Радован беше срещнал първо баба Сийка, комшийката на баба Цана, античната македонка на с. Кукувица щеше да се казва Сийка. А това стана така. Веднъж дядо поп се връщаше развеселен от църква. Беше дошла мома Гергана да му се изповядва. Страшни грехове имаше това момиче! Отец Радован й подаде грехомера си та да изкупи грешницата всичките си грехове. И сега дядо поп бе в много добро настроение, оти избави клетото дете от всички грехове. Зърна Цана и направо я попита: - Здраво Цано! А бе ти имаш ли роднина в Битоля? - Имам, дядо попе, имам братовчедка, зове се Клеопатра! - А! Надумай ма, Цано, леле... ами ти знаеш ли... леле... ами пра- пра-баба ти е била дворцова дама по времето на Ацето! Радован сръчно почна да се рови в родословното дърво на баба Цана, но нямаше никакво съмнение, че жената произхождаше от знатен македонски род! От този ден баба Цана стана антична македонка и когато се налагаше да общува с татари в погледа й се появяваха антични пламъчета. Разчу се в селото мълвата и хората и кукувичани взеха да й викат баба Цана Антиката. Даже по едно време мина един пътешественик от Милано през селото. Срещна баба Цана и я попита за произхода й. Разказа му тя за знатния си произход. Ученият после написа в студия - хората от Сръбска Кукувица се самоопределят като наследници на Ацето. Години по-късно учените от МАНУ направиха през 60-те години симпозиум. - Абе надайте така бе хора, едно време е нямало социологични анкети - възразяваха татарските учени - минал някой пътешественик, попитал гръцкия поп какви се чувстват хората, а той естествено казал, че местните се самоопределят като гърци - айде! Пътешественикът после пише в дневника: в тоя край живеят само етнически гърци... Някой пък монах бил пиян и написал вместо цар Асен цар Хасен - айде! Ето го ислямския елемент в татарската история! Така не се пише история! Така протестираха бугарските академици, ама няма кой да ги чуе! В безпристрастния пътепис пише черно на бяло - хората от Сръбска Кукувица се самоопределят като антики... Отиди после да разправяш и да доказваш, че от сръбското село само Стефчо и баба Цана са македонци! Да, сложна материя е това историята, си мислеше баба Цана и биеше масло за титовите партизани. Ала баба Цана дори и не подозираше колко е заплетена историята. Прав е този Хегел, дето твърди, че в историята има каузалност на случайността. Ако оная палава мома Гергана не беше направила грях, нямаше да се налага да се изповяда пред дядо поп. Отец Радован нямаше да вади грехомера и нямаше после да е в добро настроение. Нямаше да метне баба Цана, че уж е антична. Пътешественикът нямаше да пише тая глупост за античните македонци в село Сръбска Кукувица и македонските учени нямаше да правят конгреси и да ядосват българските си колеги. Виж един грях какви работи повлича.... По едно време се дочу тътен. Баба Цана се загледа в друма. В първия момент реши, че идват партизаните, но уви, като видя парцаливите униформи и разбитите редици веднага схвана - идваше българската окупационна войска. Баба Цана се намръщи. Първото съприкосновение с татарите й доведе куп неприятности. Не мина и една седмица откакто българите бяха влезли в чуждата земя и една сутрин пристигна в селото камион Опел Блиц с войници. Влязоха в училището и събраха всички книги. Хвърлиха ги в двора и ги запалиха. На клада горяха трудовете на Ст. Новакович, В. Тръбич и др. велики сръбски мислители. - Ей, татарино, оти гориш книгите? - озъби се баба Цана. - А бе лелке, тея книга са сръбски - каза равнодушно младия войник. За един момент баба Цана не знаеше как да реагира. Тя все пак бе антична македонка и не знаеше дали е редно да защитава сръбската кауза. Но какво да прави, когато разумът мълчи, а сърцето се гневи, баба Цана не издържа и се развика: - А бе варварино! Ти знаеш ли какво е казал великият македонски писател Стефан Цвайг? Който гори книги, после гори хора! Сега пък войничето се развесели: - Хайде де, Стефан Цвайг бил македонец! Кой ви пълни главата с тези глупости? Баба Цана му рипна: - Това не са глупости, а самата истина! Когато Стефчо Цвайговски пристигна за първи път, на гара Скопие го посрещна огромно мнозинство. Стефчо се качи на един куфар, извади една смачкана хартия и прочете: “Их биин айн Мекедоняр!” Същият номер го повтори президентът Кенеди в Западен Берлин: “Ай биин айн Беер - линер!” А берлинчани се лупаха в гърдите, че имат нов съгражданин. Това е, татарите не уважават самоопределението на хората, било пропаганда... Българската войска се доближаваше. Ала изведнъж лицето на баба Цана се разведри. Тя се усмихваше под мустак. Това бе същата усмихва, с която Ацето преди всяка битка посрещаше неприятеля. Баба Цана имаше коварен план... Втора част В далечната 1943 г. в китното македонско село Сръбска Кукувица, разположено в полите на Шар Планина, баба Цана биеше масло за македонските шумкари. Ала изведнъж селският друм се изпълни с грохот - придвиждаше се войска! Баба Цана първо помисли, че идват титовите партизани, но като видя разбитите редици, мърлявите, отчаяни и унили войници, веднага се досети - идват бугарските окупатори! А българската войска се познаваше още отдалеч! От времената на Омуртаг славяните вървяха в първите бойни редици, а българите, тъмни и кривокраки, маршируваха най-отзад. В този боен ред на пехотата имаше коварна азиатска хитрост: бугарите даваха най-малко жертви, а освен това контролираха другите етноси. Иначе предните редици отдавна щяха да хванат гората! Баба Цана зърна конските опашки на бугарите. Между славяните и българите крачеха други нации и народности - македонци, тракийци, тюрки, монголоидни, хуни. Имаше и такива, които тичаха ту с хуните, после пък с македонците, после пък се определяха като готи. Баба Цана биеше масло за македонските партизани и разсъждаваше философски: Каква е материята, която сплотява тая паплач? - И сама намери верния отговор: Само романтичните митове, култове, заблуди и манипулации... Защо бугарите не са учат от чужденците? Защо татарите не са обективни и безпристрастни или казано съвременно - коол? Баба Цана нямаше предвид македонската история, където всичко е точно и ясно. Баба Цана владееше няколко европейски езика и имаше предвид французите и немците. Биеше Цана македонско масло и си думаше: Да вземем френско-пруската война от 1871. Голям пердах ядоха французите! Ама германските историчари после един век се извиняваха на френския народ за тая беля! Баба Цана си спомни какво бе прочела при академик фон Реклингхаузен: ”Германците грабнаха незаслужено победата. Крепостта Седан не трябваше да пада! Всичко се дължеше на досадно недоразумение. Вечерта преди битката един от командващите френска армия - маршал Ле Пън - цяла нощ лудуваше с едно селско момиче на име Натали. Естествено, сутринта военноначалникът се успа и забрави да вдигне войниците си. Крепостта Седан стана лесна плячка на трите немски армии, които съвсем нахално плениха на всичко отгоре френския император!” Е, вярно, имаше там в Германия и няколко изкуфели историци от по-старото поколение, които бяха още в плен на романтичната историография. Те твърдяха, че Натали била изпратена на маршал Ла Пън от пруския генерален щаб, но това се оказа долна манипулация. А френските историографи бяха безпристрастни както немските си колеги, макар че те много-много не тематизираха историята с онова курве Натали: “Германците бяха високо мотивирани! Крепостта Седан е триумф на немския дух и оръжие! Нашите войски бяха морално разложени, командирите глупави, а френските войниците бяха лениви!” Да, мислеше баба Цана, няма никаква самокритичност у тея татари! Бугарите търсят вина винаги в другите, никога не търсят причините в собствената си общност... Ето - вземи евреите - говореше си Цана. Техните историографи пишат, че вина за погромите в Русия и Испания носят самите евреи! Същото се отнася и за холокоста! А как подробно в турските учебници е описан геноцидът над арменците!!! Ех, татари, татари, учете се от другите народи. Добре, че от време на време у вас в Татарско се появяват разни философчета, дето не говорят чужди езици и от Калотино пò на запад не са стъпвали, та ви пляскат по някое шамарче, разклащат вашите романтични митове, култове и манипулации. Войниците от Трета пехотна бригада изполягаха на къра. Към баба Цана се приближиха трима офицери и един фелдфебел - командирите на бригадата. - Добър ден! Как си бабо? - попита майор Тошев. - Добър ден да е за Македония! А ти войниче как се чувстваш в чужда земя? - засъска баба Цана Антиката. - Защо в чужда бе, бабо? Аз съм родом от Тетово. Капитан Шарков е от Серес. Поручих Григоров пък е родом от Струга. Цялото командване на бригадата е македонско! Само фелдфебелът Пешо е от Старозагорско. Ама той е пò македонец от нас! А знаеш ли колко командири с потекло от Македония има в нашата дивизия? Защо да сме с чужда земя? - зачуди се Тошев. Баба Цана се обърка за един момент. Наистина - как една армия може да е хем окупаторска, хем в нея да гъмжи от македонци. Ала баба Цана бе антична македонка и бързо се опомни! Македонците никога не се задълбочаваха в чужди мнения, никога не преосмисляха и преоценяваха собствената си позиция, а я караха през просото. - Може и да има македонци в бугарската войска, ама те са манипулирани и не са наши! - каза важно баба Цана. После обаче се сети, че имаше хитър и коварен план. Преправи си бързо гласчето: - Е, щом сте дошли, влезте, момци! Ама нямам нищо с какво да ви нагостя! В очите на баба Цана весело горяха антични пламъчета. Коварен бе наистина планът на Баба Цана! Никой още не подозираше, че македонската баба Цана щеше да обърне хода на новата българската история... Трета част Войниците от Трета пехотна бригада на Пета българска армия бяха налягали на къра край къщата на баба Цана и дремеха. Бойците бяха уморени. Цяла седмица лъскаха автогарата на Тетово. Беше дошъл Борис ІІІ, видя тая кочина, откъдето тръгваха автобусите за всички краища на отечеството, и като се развика Кобурга: “Каква е тази мръсотия? Такова чудо не съм виждал и в Африка!” - та после цялата дивизия чисти и лъска. Дремеха горките войничета и не подозираха, че само след половин час самите те ще пишат най-срамната страница в историята на българската армия! В дома на баба Цана се бяха отпуснали офицерите на бригадата. - Отивам до кокошарника за яйца - каза баба Цана и хукна към двора. Старата жена обаче не влезе при кокошките, а се запъти право към Милош и Зоран. Синовете на баба Цана носеха тези хубави македонски имена. Бяха в гората за съчки и сега редяха съчките в долапа. Баба Цана трескаво им обясняваше нещо. После бързо се прибра дома. - Няма яйца - рече тъжно баба Цена - откакто бугарската армия влезе в Македония, кокошките се травматизираха и не снасят! - Не се безпокой, бабо Цено! Ние си носим провизиите. Имаме си сиренце, кашкавалец, люти чушленца, имаме си всичко - рече майорът. - Само пиенето не си носим - ухили се Пешо, фелдфебелът. - А виното е от мен! Като имам такива... скъпи гости! - каза Цана и хукна с две дамаджани до бъчвата в избата. Наля гъсто македонско вино, огледа се крадешком, извади от пазвата си две пликчета с английска сол и ги изсипа грижливо във виното. Като млада невеста припна по стълбите. - Ето ви хубаво македонско вино! Пийте юнаци! - взе да се преструва хитро, по македонски баба Цана. Българите си хапнаха, пийнаха вино, взеха да вдигат наздравици, па после им се доспа. По едно време Пешо взе да се гърчи и хукна към клозета. Пустата врата обаче нещо не се отваряше! Фелдфебелът не издържа шмугна се в храстите и си свали гащите. Да знаеш, читателю, че няма по-беззащитна поза от това да си свалил гащите и да си клекнал. Може като Ацето да командваш легиони, може да си маршал, може да си Рокфелер, но като смъкнеш, гащите си никой! Фелдфебелът се облекчаваше, когато от храстите изведнъж изкочи Зоран и опря овчарската си пръчица в тила на Пешо и изрева: Горе ръцете, мамка ти фашистка! Фелдфебелът вдигна ръце. Зоран и Милош му взеха карабината и го вързаха в обора. После изскочи поручик Григоров. - Горе ръцете, мамка ти татарска - изрева пак Зоран. Вързаха и него в обора. После дойде ред на капитан Шарков. Най-издръжлив се оказа майор Тошев, но и той по едно време хукна да дриска в храстите. И него плениха. Докараха го вързан на баба Цана. А тя му нарежда: - Кажи на войниците да съберат оръжието и да го предадат тук в двора. Иначе ще ви заколя саморъчно! Мамка ви татарска! Майор Тошев заповяда на войниците да предадат оръжието си на баба Цана. Войниците се чудеха, чудеха, ама събраха оръжието. На заповед на командира не се умува! Сега баба Цана се провикна: - Внимание, татари! Командването поемам аз, баба Цана! Строй се в редица по десет! След това си хвърлете мундира! Искам ви голички, така както майка ви е родила! Войниците се съблякоха. Милош и Зоран събраха мърляви потници, миризливи партенки, мръсни шинели, па после вързаха бойците на бригадата с дълго корабно въже - крак за крак, ръка за ръка. Баба Цана сложи ръце на кръста и изкомандва: - А сега, татари, слушай командата ми: Кръгоом! Хооодом марш към Татария! Тръгнаха войниците от Трета бригада на славната Пета армия голи и боси, така както майка ги е родила. Вървяха мълчаливи и с наведени глави, минаваха по македонските села и паланки, а македонците им се смееха. Момите си шушукаха: “Виж, виж - татарите са не само дребни и кривокраки, ами и пишлетата им са къси! Ха-ха-ха”. Срам и позор! Тези ли войници бяха потомци на Калоян, на Симеон Велики или на Асан ІІ? Майка България бе навела срамежливо глава! А татарските бойци вървяха и плачеха. Като видя Цар Борис разбитата си войска, се хвана за сърцето и след два дена умря. Такава смърт сполетя Кобурга! Българските историчари обаче от срам въртяха, сучеха, някакви теории измислиха, че уж Хитлер отровил Борис монарха, после Сталин, ама истината беше друга и горчива! Бугарите не смееха да признаят, че македонската баба Цана прати Кобурга на оня свят! Само Симеон в едно интервю се изпусна и каза, че Македония е донесла много неприятности на семейството му! Подвигът на баба Цана обаче не се раздуха в Югославия. Нямаше песни, филми и приказки за героичното й дело. Тито недолюбваше баба Цана Антиката. Маршалът не допускаше други герои до себе си. Вождът има само съратници - нищо повече. Е, вярно, Тито връчи на баба Цана някакъв орден. Покани я в резиденцията си на остров Блед. Направиха си цветна снимка. Тито в снежно бяла маршалска униформа с очила и захапал хаванска пура, а до него на дивана се гуши скромно баба Цана. Баба Цана окачи снимката в хола. Хвала на маршал Тито - той все пак осигури на баба Цана партизанска пенсия! Зоран и Милош завършиха академията на УДБА. Ала и баба Цана, и синовете й недолюбваха тоя надут пуяк Тито. Но когото Йосип Броз се помина, баба Цана и синовете й плакаха дълго и искрено... Дори и след толкова години, когато Шар планина утихне, балканът запява хайдушка песен за македонската баба Цана! Край

Това за войните между Шишман и Срацимир нещо ми се губи. В София просто няма кога да са воювали, турците идват още през 1371 и просто липсва свободен отрязък от време. Иначе мисля Раковски разказваше че Шишман нападнал Срацимир като пратил срещу него брат си Асен. Той обсадил Видин, но бил победен и убит. След това Срацимир превзел Търново, та Баязид го превзел и върнал на Шишман.

Няма да е заедно щото не знам английски...

Шуменския надпис е прочетен от Николай Овчаров. Той казва че (карам по памет) "Дойде с царско" -сега съм забравил точния израз-е всъщност израз срещащ се в триумфални надписи разказващи за победи, а израза "издигна кула" означава че е ремонтирал крепостта. Не помня откъде извеждаше датата. Дан и Мирчо спорят за трона, побеждава Дан и Мирчо идва в България да иска помощ.

Има запазен спогодбен акт от 28 март 1412 написан на гръцки език, в него фигурират влашкия логотет на Калиакра Балдуин и калиакренските жители Костадин, протопоп Харитон, Теодор Граматик, Костадин Калиакренски, поп Радомир, кръчмаря Драгота и жена му. Смята се че по това време и Силистра е влашка. Като владетел на Силистра и земята на Добротица се титулува и синът му Михаил в една грамота от 1419. Вероятно турците си го връщат или по време на войната с Влашко през 1417-1420 или във войната през 1422. Тук ще кажа че според новото четене на шуменския надпис на Цар Иван Шишман през 1392 (даже се споменава месец януари) българските войски превзели Шумен и го укрепили. Трябва да се знае Мирчо и Иван Шишман са не просто съюзници, а дори и лични приятели. Пламен Павлов споменаваше за някакво известие че Мирчо след като загубил войната за трона с Дан избягал в България. Съответно Шишман започва война, убива Дан и връща Мирчо на трона. След това Шишман праща децата си при него за по сигурно. Ето опит за хронология. През 1389 (към края и) завършва похода на Али паша. През 1390 и 1391 г се говори за войски на Шишман които воюват в мала азия (за пръв и единствен път). През 1390 власите навлизат в мизия (вероятно с българско съгласие и помощ) и превземат Силистра и добружа. През 1391 войната в северна българия продължава, първо власите стигат до карнобат, а впоследствие турците през втората половина на годинат превземат силистра. През 1392 във войната се включват и българите върнали се от мала азия. Върнат е Шумен. Това не спира турците които под командването на султанския син Челеби пращат голяма армия във Влашко. През 1393 султана от юг и синът му от север хващат в клещи търново и го превземат. Според Йордан Андреев мир не е сключен и войната продължава.

Напълно съм съгласен с КГ. Трябва да прочетете какви дивотии е писал по това време Николае Йорга който им е министър председател. Според него българите живеят в Тракия и идват в Мизия едва по времето на Цар Константин Тих, но и до ВСВ са нищожно малцинство в сравнение с власите живеещи там. Те щяха да искат цяла Мизия и може би немците биха им я дали. Забравяте за Маришката префектура на границата с Турция. Немците не я дават на България защото искали да я дадат на Турция ако тя се включи във ВСВ. Ами ако България бе противник на Райха, какво пречи на Хитлер да им предлажи цяла Тракия барабар с беломорието? Може накрая на войнато когато и Турция и Румъния са победени да получим Добружа, а може би дори и части от турска тракия, но представяте ли си как щяха да разкатаят тия нашия народ! Гърция и Югославия щяха да са съюзници и от тях естесвено е немислимо да се мисли за териториални придобивки. Прочее един интересен епизод. Когато се водят преговори за присаединяване на България към оста започват масови протести, причината е че на Югославия са обецани Солун,Кавала и Драма. България е щяла да получи само част от беломорието с Дедеагач и Ксанти. Властта тук има късмет с отмятането на Югославия което е доста скоро във времето и потушава народното недоволство. По това време Италия обещава че иска да воюва с Югославия (независимо че е галеника на Хитлер) и Мусолини обещава Беломорието, Македония и дори поморавието. Само е трябвало да се подкрепи Италия и да се опънем на Хитлер. Ако властта е била подкрепила Гърция и Югославия, няма съмнение че правителството е щяло да бъде пометено, гръцки и сръбски, че и английски войски щяла да дойдат да му помогнат, а немците щяха да дойдат да помагат на опозицията...Война, кръв и много мъки за народяа щяха да са резултатите.

Дневник на американски вундеркинд намерен от китайските археолози през 2813 година в развалините на Вашингтон 3 април 2005 година Казвам се Майкъл Даун. Аз живея в САЩ. Това е страната, около която се въртят земята и слънцето. Наскоро даже написах реферат на тази тема, и учителят ми писа шестица. Днес станах рано. Сутринта първо се претеглих. Ура! Отслабнал съм с още 200 грама. И сега съм само 145 кг. А само преди месец бях 146! Но татко каза, че ако не отслабна, момичетата няма да искат да се срещат с мен. Аз всъщност предпочитам момчетата - да се срещаш с момичета е толкова старомодно! След това закусих. Закуската ми беше диетична — овесени ядки с обезмаслено мляко и две препечени филийки с конфитюр. Завърших с лек десерт от 4 двойни хамбургера. На закуска беше весело. С баща ми се съревновавахме кой ще пръдне по-силно. Аз победих. Сега дъртия ми дължи 5 кинта. Ако не ми ги даде до довечера — ще го осъдя. Училището ми е много далеч от къщи — на цели 500 метра. Добре, че имам кола. Затова успях да стигна само за час, задръстването беше за кратко. Уроците бяха скучни. Например, по история учителят разправяше някакви глупости, че Америка я бил открил някой си Колумб. Как въобще такива ги взимат за учители!? Нали елементарната логика говори, че Америка сме я открили ние, американците. Затова и се нарича Америка. По интересно беше по география. Колко много интересни неща стават по света! Например, учителат разказа, че има такава страна Африка. В столицата и — Египет — има триъгълни небостъргачи, в които живеят зли руски мумии. И защо тези руснаци никъде не ни оставят на мира?.. Вечерта бях на купон в Лесли. Събрахме се към 40 човека. Приятелят ми Джим сви от баща си 2 бутилки бира. Всички така се изпонапихме, че оповръщахме басейна. 7 април. Днес е почивен ден. Искаше ми се да поспя повече, но баща ми ме накара да играем бейзбол на поляната пред къщи. Отначало беше скучно, но после влязох в ритъм. Толкова е увлекателно — три часа поред да си подхвърляте топка от разстояние 3 метра. Забележителен спорт и много интелектуален! След обяд баща ми ме накара да гледаме по телевизията обръщението на президента Буш. Изкарахме страхотно: ядохме пуканки и слушахме президента. Той говори за това, колко е важно за Америка да бомбардира всички, защото иначе всички тези примитивни народи не разбират какво щастие им носи нашата страна. Никога не съм можел да разбера, защо тези глупаци се възмущават, когато ги бомбардираме. Нали без това те никога няма да научат вкуса на кока-колата и хамбургера, а, значи, няма да построят демокрацията. Боже, пази Америка — страната, готова да ощастливи всеки. А ако някой не иска да бъде щастлив — ние винаги можем да го накараме. След обръщението на Буш ние цялото семейство дълго пяхме американския химн и плакахме от осъзнаването на своето величие и от разбирането на божествената мисия, дадена ни от Господ. На вечеря с баща ми пак правихме състезание за най-шумна пръдня. Победи кучето. Беше толкова силно, че уплашените съседи с викове «Руснаците идват!» се скриха в мазето. Уговаряхме ги да излязат чак до тъмно. Добре че накрая се сетих да им кажа, че утре в най-близкия супермаркет има разпродажба и ще могат да си купят електрически пъпочистачки с 10 процента по-евтино от обичайното. Веднага изскочиха… Край, аз реших — обезателно ще стана географ. Искам също като тях да изучавам тази прекрасна наука — геометрията. Днес учителят ни проведе забележително занятие! Разказа ни за далечната страна, наречена Русия. Аз и по-рано много знаех за тази дива държава. Например, на всички е добре известно, че руснаците — те са кръстоска на мечка с човек, хранят се със спирт и брезови клонки, живеят в тайгата в дълбоки дупки, а по празниците запалват Кремъл и танцуват казачок около него. След разказа на учителя аз знам за Русия сигурно повече отколкото нейните жители. Например, в тази страна има американски резерви от нефт и газ. Когато ни дотрябват, ще отидем да си ги вземем. Освен това в Русия има месторождения на червен и черен хайвер, а също залежи на водка и пелмени. Руснаците варварски хабят тези богатства: изяждат ги и ги изпиват, за сметка на бъдещите поколения американци. Истинска империя на злото! След училище отидох при психоаналитика си. Посещавам го два пъти седмично. Той ми дава съвети и ме учи как да живея. Днес ме научи да пускам водата в тоалетната. А аз винаги съм се чудил защо така ни вони в тоалетната. Трябва да разкажа на нашите — колко ще се изненадат, като научат… Вечерта играх на тетрис. Убийствен екшън! Обаче на трето ниво ми разказаха играта… След това се порових из порносайтовете www. pentagon.com и www. whitehouse.org. Стана ми направо като за световно! Удовлетворен от изминалия ден и от дясната си ръка, легнах да спя … 24 април. Днес по математиха се учихме да броим до десет. Много е трудно. Сега разбирам, защо учим това чак в горните класове. Успях да стигна до седем. Учителят ме похвали. Аз него също. След това имахме физическо. Докато приятелите ми шпионираха момичетата под душовете, аз шпионирах учителя по физическо. Така се увлякох, че не съм забелязал как всички са се измили и са започнали да шпионират мен. Голямото междучасие Боб домъкна пистолета на баща си и почна да стреля по момичетата. Голям купон беше! Момичетата пищяха и се опитваха да избягат, но Боб ги настигаше и ги довършваше с контролен изстрел в главата. После дойде полиция и незнайно защо прибраха Боб. А той само се забавляваше. Нас веднага ни пуснаха в къщи. 8 май. Днес имахме необичаен урок по история. Учителят ни разказа как точно преди 28 години американските войски са превзели Берлин и са победили Германия. Оказва се, че през 1958-ма кървавият диктатор Садам Хюсеин, който тогава управлявал Германия, нападнал Лондон и бомбардирал столицата му Варшава. Немците на танкове и велосипеди превзели Париж, Брюксел, Киев и Биробиджан. След окупирането на Биробиджан Съединените Щати изгубили търпение, и те се включили във войната. Отначало бомбардирали немците в Афганистан, след това в Сирия, и след това в Дисниленд. Немците започнали да отстъпват. След това американските войски обкръжили Германия и с точкови удари разрушили целия Берлин, развявайки звездно-раираното знаме над Айфеловата кула. Саддам Хюсеин го заловили в едно берлинско предградие, където се криел в мазето на един супермаркет. Кървавият диктатор бил осъден и и изпратен на каторга на остров Света Елена. А всички народи по света в общ порив аплодирали храбрите войници на САЩ и ги засипвали с цветя, плодове и зеленчуци. Така завършила втората световна война, след която на всички кървави диктатори им станало ясно: от демокрацията още никой не е избягал жив... 11 май. Днес след училище ни водиха на картинна галерия. Намерили с какво да ме впечатляват: мацаници някакви, голи жени. Аз в интернет и по-готини съм виждал. Джим залепи дъвка на някаква картина на стената, а Лесли успя да отчупи пръст на едната скулптура. Когато автобусът ни вече тръгваше, в галерията започна паника. Някаква стара баба тичаше и крещеше: "Тя струва милион и половина долара!" Ние с Джим и Лесли си намигнахме, това е нашият принос в световната култура. Постъпихме като истински американци. Вечерта с баща ми ходихме на хокей. Тъкмо започна първото полувреме и една шайба ме нацели право в десятката. Свестих се в болницата. Докторите учудено клатиха глави: даже и сътресение на мозъка нямах!

Напоследък на всички е известно че полицията се престарава и погна потребителите на Уиндоус. Затова реших овреме да мина на Линукс. Препоръчаха ми SuSe, но аз си нямам ни най малка представа за тия работи. За да мина на Линукс ми трябват някой крайно необходими за мен програми. Първо, всичко да е безплатно, това е най важното. Първо, трябва ми програма за дърпане на торенти и програма за директен данлоуд (нещо от сорта на флаш гет). Второ, поне няколко плеяра с богати възможности. Трето скайп, четвърто текстова програма от родът на уърд. Програма за запис на дискове от рода на нерото, там чистачка на архивите, архиватор. Но най важни са плеярите, кодеците и програмата за сваляне на торенти. Моля, ако някой може да ми каже какво и откъде да дръпна ще съм му благодарен. Също така не е зле да ми дадете и елементарни указания кое как се инсталира. Също искам да питам за драйварите, ще имам ли проблеми с тях. Компа ми е с процесор 2800+, рам 512, твърд диск 80 от които 20 са диск C. Ако е възможно ми се ще максимум от програмите да са на български.

На скорост съм, но мръсните гадове пре**аха локалния сървър и сега от него се дърпа с мизерни скорости, добре че е банянския сървар от който дърпам с 4-5 мегабайта.

Правилно, тоя път бате Бил се оля. Според мен по добро от експи засега няма.

Глупости на търкалета, той има вярната си партия зад себе си, никога няма да се откаже от политиката.

Всички ние от време на време попадаме на неортодоксални теории чиито автори твърдят че теориите им са преследвани от враговете им. И понеже е трудно те а бъдат оборени често се стига дори до грубо насилие за да се забрани нещо. Ще ви дам няколко примера за такива теории и нека видим кои са вярни и кои не. 1 Расизма На човек му стига по малко от секунда за да каже даден индивид към коя расова група принадлежи. Практически няма как негър да бъде сбъркан с китаец и европеец с индианец. Въпреки това днес темата за расизма е табу. Казва се "всички хора са еднакви" и всеки който посмее да твърди че се различават бива обвиняван в най страшни грехове. Същите тези хора обаче може да са любители на кучетата и да ходят на киноложки изложби. И какво виждаме там, държи се да има чистокръвни кучета чието родословие се проследява за да са сигурни в расовата им чистота. Значи при кучетата се признава расизма, а при хората не, задава се въпроса- защо ? Не е ли расизма една научна дисциплина която по презумпция не би следвало да има нещо общо с политиката. 2 Теорията за еволюцията Сега чета книгата на Майкъл Кремо и съм направо потресен от начина по който ни е поднасяна тази явно измислена теория. Оказва се че много находки които влизат в разрез с тази теория просто са замитани под килима. От друга страна някой находки, които са доста спорни са извеждани като неопровержими доказателства каквито всъщност не са. И тъй възможно ли е Дарвин да не е бил прав и съвременния човек да съществува паралелно от милиони години заедно със значително по неразвити същества които днес упорито и напълно погрешно се извеждат като негови потомци.

Аз поне не зная за такова нещо, през ВСВ в България италиански танкове не са доставя. Обаче през 1938 (ако не бъркам годината) България купува 12 леки танкети Ансалдо-Фиат.

...походните войски на империята, имали две основни съставки, ленното опълчение (топракалъ) и придворните военни наемни части (капъ-кулу). Номиналният брой на ленните бойци, който приема османистиката, е 200 000-през периода на разцвета на тимарската система. Някой нови изследвания доказаха обаче, че още през първото десетилетие на 17 век действителният походен ефектив на ленната войска от Румелия възлизал на 4596 души, докато по официалния кадастър, същата войска трябвало да наброява 6377 души. Ако поставим тази цифра в светлината на множеството странични документи, то явно е, че дори по времето на разцвета на тимарската система спахийският ефектив бил далеч под надутото число 200 000. Сам Кочи бей дава сведения за своето време (17 век) 7-8 000 бойци-състав на тимарската войска от Румелия и Анадола. Впрочем ако засечем сведенията на съвременника с походните проверовъчни списъци, то недвусмислено става, че още в началото на 17 век този корпус при никое положение не обхващал над 10 000 бойци...

Тия дни пак съобщиха по медиите че полицията е разбила два пиратски сървара, в София и Ловеч. Настават лоши дни за обикновенните потребители.

Тая просто няма да стане, въпросът е не дали, а КОЙ да застрои Иракли. Природозащитниците са просто маши в нечии мръсни ръце.

Християни в османската армия Хайде ще пробвам с един откъс от Антонина Желязкова да видя дали ще излезете от мъглата на философията. Периодът ХІV-ХV и до средата на ХVІ когато протича сложният процес та образуване и консолидиране на турската народност, е белязан с една особеност-тюрките приемат сред себе си и постепенно асимилират много разнородни нетюркски етнически групи както в анадола, така и в румелия. През този период, който е изпълнен със завоевателни походи на изток и на запад, на преден план излиза нуждата османците да попълват своите човешки ресурси поради необходимостта от военен потенциал за техните експанзионистични планове. Огромен е притокът на хора по линията на девшермето и робството. Османците приемат сътрудничеството на местната феодална аристокрация и на онези представители от балканското население които желаят да придобият по добър статут от този на рая чрез служба в османската армия. Част от привлечените във военната организация (доброволно или насилствено) представители на балканските народи преминават към исляма и постепенно претърпяват необратим процес на асимилация. Балкански етнически елементи влизат в почти всички подразделения и корпуси на османската военна организация, еничарски корпус, азеби, акънджий,левенди, крепостни охранители, платената конница и много други. В османските военни формации участват голям брой балкански християни, които остават извън обсега на ислямизацията. Те независимо от своите задължения и служба, запазват своето вероизповедание и етническа идентичност. Почти изцяло от християни са съставени корпусите заети с обслужването и снабдяването на войската. Съществуват различни според заетостта и статута си полувоуенни групировки, войнуци, мартолоси, дервенджий,доганджий, джанбази,аккями и др. В балканските области, където където е минимално присъствието на турските колонисти, Високата порта използва войнушката организация не само за спомагателни дейности, но и за редовни рекрути за армията. Така в Албания и Българиянай масовото войнство на спахийското опълчение-джебелиите- са набирани измежду хората със специални задължения, независимо от техния етнически произход и религиозна принадлежност.