Frujin Assen

Честит рожден ден и от мен,макар и късно. Желая ти живот и здраве.

Тотално и абсолютно не си прав Галахаде,Христо Матанов в ,,От галиполи до лепанто,, аргументирано доказва че брака се е състоял към края на 1377,по вероятно през 1378.Надявам се поне Матанов не смяташ за автохтонец и не се съмняваш в качествата му на историк.Същото прочее твърдят Павлов,Тютюнджиев и Овчаров които мисля също заслужават уважение.

Докато евриете вземат ф-22 ще мине доста време.Прав си че миг-23 млд са слаби по отношение на ф-15,но все пак си е боеспособен самолет.Колкото до танковете Корнет е отлично оръже,последен писък на модата. Возимо-выносной противотанковый ракетный комплекс второго класса «Корнет» предназначен для поражения современной и перспективной бронетанковой техники, оснащенной динамической защитой, фортификационных сооружений, живой силы противника, малоскоростных воздушных, надводных целей в любое время суток, в сложных метеоусловиях, при наличии пассивных и активных оптических помех. Комплекс "Корнет" был разработан в КБ Приборостроения, г. Тула. Впервые экспортный вариант комплекса "Корнет-Э" был представлен в 1994 году на выставке в Нижнем Новгороде. Комплекс может размещаться на любых носителях, в том числе и с автоматизированной боеукладкой, благодаря малой массе выносной пусковой установки его можно использовать и автономно в переносном варианте. На западе комплекс получил обозначение AT-14 . Состав В состав комплекса входят: пусковая установка с прицелом - прибором наведения, приводами наведения и механизмом пуска ракет; тепловизионный прицел; управляемые ракеты, размещенные в транспортно-пусковых контейнерах. Комплекс «Корнет» реализует принцип прямой атаки ракет во фронтальную проекцию цели с полуавтоматической системой управления и наведением ракет по лазерному лучу. Функции оператора при боевой работе сводятся к обнаружению цели через оптический или тепловизионный прицел, взятию ее на сопровождение, производству выстрела и удержанию перекрестия прицела на цели вплоть до ее поражения. Вывод ракеты после старта на линию визирования (ось лазерного луча) и дальнейшее удержание ее на ней происходят автоматически. Крылья ракеты выполнены из тонких листов стали и раскрываются после старта под действием собственных сил упругости. Крылья располагаются в плоскости аэродинамических рулей. Рули раскрываются из ниш вперед по полету ракеты. Мощная тандемная кумулятивная боевая часть ПТУР комплекса способна поражать все современные и перспективные танки противника, в том числе и оснащенные динамической защитой. Размещенная на треноге выносная пусковая установка массой 26 кг включает в себя прицельное устройство, выполненное в одном блоке с лазерным излучателем канала наведения. Пусковая установка может комплектоваться тепловизионным прицелом 1ПН-79 "Метис-2" массой 11кг, обеспечивающим обнаружение целей на дальности до 4 км и пуск на дальности до 2.5км. Пусковая установка обеспечивает наибольшую гибкость применения - она может перевозиться на различных автомобилях, БТР и БМП, а при необходимости - переноситься боевым расчетом. Помимо данного варианта создана боевая машина на шасси БМП-3. Выдвижная наводимая пусковая установка включает в себя две направляющие для подвески ТПК с ракетами, сверху которых размещены блоки с аппаратурой наведения. Боекомплект машины включает в себя 16 ракет в ТПК, 12 из которых размещены в автомате заряжания. Проработана колесная боевая машина на шасси БТР-80 с боекомплектом - 12 ракет в ТПК, из них 8 в автомате заряжания. Комплекс является многоцелевым, т.е. его характеристики не зависят от вида сигнатур целей в оптическом и инфракрасном диапазоне электромагнитных волн. Оснащение управляемых ракет боевой частью - термобарического или фугасного действия позволяет поражать большой класс второстепенных целей - инженерные сооружения, бункеры, дзоты, пулеметные гнезда и т.д. Такие возможности в разрабатываемом на западе комплексе большой дальности ATGW - 3/LR отсутствуют в силу использования пассивного самонаведения с захватом цели ГСН ракеты на старте из-за низкой тепловой сигнатуры второстепенных целей. Стоимость ракет комплекса «Корнет» в 3-4 раза меньше, чем стоимость ракет комплекса ATGW - 3/LR, и при одной и той же боевой эффективности и одинаковых затраченных средствах комплекс «Корнет» может поразить целей в 3-4 раза больше. В комплексе «Корнет» реализована практически полная помехозащищенность от активных и пассивных (в виде боевых дымов) оптических помех. Высокая защищенность от активных оптических помех противника реализуется за счет того, что фотоприемное устройство ракеты обращено в сторону стреляющего комплекса. При наличии боевых дымов оператор практически всегда наблюдает цель в тепловизионный прицел, а принцип «вижу - стреляю» обеспечивается высоким энергетическим потенциалом лазерно-лучевого канала управления. Комплекс приспособлен для автоматической загрузки и дает возможность одновременного запуска двух ракет по цели. Боекомплект - 16 ракет . На базе комплекса "Корнет" в настоящее время КБ приборостроения разработало универсальную башенную установку - "Кливер" , которая может устанавливаться на бронетранспортерах БТР-80 и БМП-1, катерах и сторожевых кораблях. Башня имеет четыре пусковых установки ПТУР "Корвет" , 30-мм автоматическую пушку 2A72 (дальность стрельбы 4000 м, скорострельность 350-400 выстрелов в минуту). Общий вес башни - около 1500 кг, включая боеприпасы и ракеты. Система управления включает баллистический компьютер, приборы ночного видения, лазерный дальномер и систему стабилизации. Отработка и испытания комплекса «Корнет» при стрельбе с подготовленных и неподготовленных позиций (в том числе с легкопесчаного грунта, солончаков, на морском побережье, над водной поверхностью) завершены полностью. Ракеты комплекса не требуют технического обслуживания при эксплуатации и хранении в течение 10 лет. Ведется серийное производство комплекса «Корнет». ТТХ Дальность стрельбы, м - днем 100-5500 - ночью 100-3500 Стартовый вес ракеты, кг 26 Вес ракеты в ТПК, кг 29 Калибр ракеты ,мм 152 Длина ракеты ,мм 1200 Температурный диапазон боевого применения: - в штатном варианте ±50°C - в варианте для жарко-пустынного климата от -20° С +60° С Диапазон высот применения, м 0-3000 Время перевода из походного в боевое положение, мин ~1 Время подготовки и производства выстрела, сек ~1 Бронепробиваемость , мм 1000-1200 Боевой расчет , чел 2

В нашата библиотека я има историята на Блазиус Клайнер и съм я чел. Тьокьоли се разбира със султана след победата да стане крал но,не на цяла ,а само на австрийска унгария,но да е турски васал.Везира е искал да създаде нова васална държава обхващаща Австрия Бавария и всички земи до рейн,като по този начин създаде връзка с Франция.Последващите планове са предвиждали поделяне на Германия и Италия между Турция и Франция.

E то е ясно че става дума за събития станали през 1378,когато се състои този брак.

ТЕРОРИЗМА Е ВИД ТАКТИКА,НЕ ИДЕОЛОГИЯ. Всеки който се опаше с взрив може да се взриви навсякъде където има много хора,влак,рейс,автобусна спирка,дискотека,стадион,ако щете и на улицата и никой и нищо не може да го спре. Колкото до мюсюлманите за да бъдат укротени според мен им трябва една една кръвопролитна война помежду им.Това не са хора,а зверове/говоря за фанатиците/ и е най добре да се избиват помежду си.

Недей така КГ имат и Т-72,МиГ-23 млд е модернизиран през 2002-03 в Русия.Ми-24 е отлична машина за целите за които е създадена.Разбира се като противотанкова машина е слаба в сравнение с апача примерно. Миг-29 също са преминали основен ремонт и малка модернизация през 2000-01.Колкото до танковете,все пак говорим че имат 1000 птур корнет,200 милан и неизвестно колко метис-м.Според мен сирийците са постъпили мъдро купувайки през 90 те тези птур вместо танкове.Евреите ще видят голям зор с тях.Ако дойдат и Су-27ск и зрк С-300,ептен ще го закършат.

Благодарско за подробното описание. Все пак обаче си мисля че е доста далеч като хронология от 1371 когато започва царуването на Шишман.Неточностите са твърде много и тези епизоди все още нямат нещо общо с нашествието на османците. Това което аз знам е че Йоан 5 тръгва срещу Матей и превзема Одрин и идват на помощ 4 000 сърби и 7 000 българи,тогава идва Кантакузин с турците и превзема Одрин. Йоан 5 се укрива в Димотика и повечето българи бягат. Тогава се случва въпросната битка при Фере.

Правилно Галахаде,край Димотика е имало битка в която Кантакузин с турска помощ разбива Йоан 5,сърби и българи.Но това го прави Умур бег/ако не греша/, и не заема никакъв град,камо ли да го поверява на когото и да било.

Важното е че поне нещо вече се открива.Докато бе жив Шубрака археолозите нямаха голям шанс да открият нещо. Прчее Галахаде,а какво ще кажеш за меча дето го откриха наскоро.

Направо съм изумен!!!

Съкровищата в Дъбене и Златиница промениха научните представи за древността (в. Сега) 4ти Януари, Сряда, 2006 г. Автор: Григор Николов Благодарение на уникалните открития през годината България със сигурност се нареди до Италия, Гърция и Турция - трите страни с най-много архитектурни паметници в света. От 16 март до края на ноември край с. Дъбене, което се намира на 5 км от Карлово, археологът Мартин Христов от НИМ и консултантът му проф. Васил Николов от Археологическия институт с музей към БАН продължиха разкопките от миналата година, за да открият общо над 15 000 златни предмета - между 18 и 23 карата. С тези открития находището в село Дъбене вече е най-голямото в Европа. Тази местност е старателно разорана от иманяри. Бижутата обаче са спасени, защото са разпилени върху площ от 81 дка. Всички са шокирани, когато започва да "излиза" златото. Това са накити, предварително разкъсани ритуално и разхвърляни между камъните. Стойността на откритието не е в златото, а във възрастта му - датирано е около 3200 години преди Христа и е по-старо от известните досега царски и аристократически съкровища с цели 2500-2600 години. На територията на Балканите досега са намирани единични златни находки от това време. Това променя представите в световната археология, че източниците на златото на Микена, а дори и на Троя са в Гърция и Мала Азия. Изобилието от самородно злато около Тунджа доказва, че тя е била истински античен Клондайк Другата голяма загадка е в изключително високата технология на изработката. Но кои са били хората, оставили ни тази безценна находка? Проф. Васил Николов ги определи като пратраки. В надгробната могила, където са събрани предметите, са намерени и костици. Ще им бъде направен ДНК анализ, за да бъдат сравнени с кости на древните траки, и ще се търси решение за произхода на древното племе. Възможна версия е майсторите златари да са представители на неизвестна засега на науката цивилизация по нашите земи, която е загинала при катаклизъм. След Дъбене Иван Христов от НИМ пък откри тракийски град под билото на Средна гора. Той се намира близо до култовия тракийски център Старосел. Според археолози това е най-старият и най-запазен тракийски град, откриван досега по нашите земи, и е бил столица на цар Аматок. Датиран е към VI-V в. пр. н. е. В центъра на града са разкрити укрепен дворец и двуостра желязна брадва - символът на властта за тракийските владетели. В началото на юни шуменски археолози начело с проф. Рашо Рашев откриха в Плиска останките на уникален дървен дворец от VII-VIII век. Той е с диаметър около 30 метра и няма аналог в степната евразийска зона, където може да се очаква подобна дървена архитектура. Това е най-ранното дървено съоръжение на територията на Плиска, с което е започнало строителството в Първата българска столица. Дворецът най-вероятно е бил ползван от неколцина ханове през VIII век Проф. Рашев смята, че дворецът е построен от сина на Аспарух хан Тервел. Депутатът от НДСВ Светослав Спасов, който е историк и всяко лято участва в разкопки в Плиска и Велики Преслав, опонира: "Според мен това е дървеният дворец на първия български хан Аспарух." Само дни по-късно археолози откриха запазена средновековна гробищна могила при разкопки в местността Чаир дере край шуменския квартал "Макак". Находките - конска глава, стремена и юзда, част от човешки скелет и запазен глинен съд - показват, че в могилата е погребан висш сановник от периода VII-IX век. Не е изключена възможността това да е ханско погребение. При прабългарите единствено висшите сановници и хановете са били погребвани заедно с конете си. В началото на лятото светилището край с. Татул пак стана археологически хит. Там откриха 23 култови огнища, като в едно от тях е намерен отлично запазен бронзов скалпел, няколко керамичните късове от култов жезъл с изображение на слънцето, части от бронзови обеци, жертвени чаши, червенолакова керамика. Това доказа тезата на проф. Н. Овчаров, че се касае за хероон - светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар. Находките му дават основание да смята, че става дума за много рядък обичай, описан от античните извори, в които тракийският цар се погребва не под могилен насип, а на върха на планината в пещера или колона, та и след смъртта си да е посредник между боговете и хората. Този ритуал е описан за тракийските царе Орфей и Резус. В нашумелия Перперикон бе разкрита южната порта на Акропола, създадена във времената на Троянската война и съхранила се почти във вида отпреди повече от 3 хилядолетия. А на самия връх на скалния хълм се разчистиха останките от най-ранната църква в Родопите, откъдето е започнало в началото на V в. покръстването на великата планина. На 23 юли гръмна новината за съкровището от Златиница Открита бе гробница на тракийски владетел от IV век пр. Христа в местността, известна като Голямата могила с височина 15 м между селата Златиница и Маломирово. Находката бе на екип с ръководител ст. н. с. Даниела Агре от Археологическия институт при БАН. За първи път в България се открива толкова цялостно запазено погребение - с площадка пред гроба за конете и кучето на владетеля. Погребаният е получил златния венец, свидетелстващ за високия му сан, най-вероятно след победа в битка. Открити са пълно бойно снаряжение - меч, бронзов шлем, желязна ризница, седем копия, два комплекта стрели. Пръв е сребърният параден наколенник, който е подсказал значението на находката. Между намерените ценни предмети са два ритона, четири фиала, апликации за конска амуниция, амфори от тасоски и родоски тип. Анализирайки костите в гробна яма, археолозите стигат до извода, че тракийският владетел е бил висок 1.90 м. По-късно Даниела Агре предположи, че погребаният е цар Керсеблепт (359-341 г. пр. Хр.), владетел на Одриското царство между 359 и 341 г. пр. н. е. и водил битки с Филип II Македонски. Бил е и почетен гражданин на Атина. Венецът, предполага Агре, е от олимпийските игри или знак на почест от завладените от него градове в Пропонтида (дн. Галиполи). Скелетът на владетеля ще бъде изследван в Дания и там ще се направи възстановка на черепа. И тук, както при съкровището в Дъбене, е използвана уникална златарската технология - при изработването на венеца са използвани всички познати днес златарски техники като запояване, щампа на листата, ивично усукана тел. В конкуренцията между родните археологически експедиции се включи и Георги Китов, който в Плоската могила край Шипка откри гроб на тракийски владетел със златни предмети. Сред тях са листо и плодчета от маслинов венец и копчета от благородния метал. От подводна археологическа експедиция пък стана ясно и че римският град Бизоне край Каварна е потъвал два пъти в морето. За това свидетелства потънал квартал от града в Каварненския залив. Находките датират от II в. от новата ера. През този период морският бряг вероятно се е издигнал с 4 метра и после внезапно пропаднал в морето. Археологическите открития повишиха и рейтинга на България в света. Те редовно се отразяваха от CNN, EuroNews и RTL. Страници им посветиха Financial Times, Independent, Guardian. За срещи с археолозите откриватели дойде и специалният пратеник на National Geographic Кенет Барнет. "Гардиан" сравни Дъбене с Троя. В същия дух бе и информацията на "Индипендънт". Атинският "Та неа" пък написа, че древна Тракия в днешна България се оказа по-златоносна от Микена и Троя. Римският "Република" пък припомни, че треската за злато в Долината на тракийските царе е започнала още през миналата година с откритията на археолога Георги Китов, но и загрижено попита дали страната ни е в състояние да опази съкровищата, при положение че няма сериозен закон за защита на културните си паметници. В "Месаджеро" обаче липсваше всякаква добронамереност и той нарече откриването на гробница на Орфей подигравка, тъй като той бил само митологичен герой. Не така бяха нещата на правителствено ниво. Италия реши да предостави 120 000 евро за реставрацията на бронзовата глава, открита от Георги Китов в могилата Голямата Косматка, както и други археологически паметници. Апаратура за лабораторни и теренни изследвания и аудио-визуална техника на обща стойност около 375 000 йени дари и Япония. Разкопките в Златиница пък бяха финансирани чрез германско-холандската фондация "Хоризонти". Затова и българските съкровища комай бяха най-добрият посланик на страната ни през годината.

Имам книгата ,,Волентирите на Джузепе,, ,,българи в отрядите на Гарибалди,,. Там мисля го имаше това писмо,но в превод,а не оригинал на италиански.

Ето какво намерих. Според мен тук става дума за първите бойни действия между българи и турци. Според мен градът не е Фере а Филипопол и битката е била в Тракия,а втората война е известната война за софия от 1371 до 1377/8.

Мисля тук е мястото да се поумува по въпроса за русите.По въпроса съм чувал следните варианти.Още от началото си съществуат обособените Руски,Беларуски и Украински народи.В началото съществува общ народ който при нашествието на татарите се разпада.Друти отнасят разпада към по късна дата.

Дали обаче е виновен фотографа или шефовете му?

Взех си две книги на Никола Николов,чакай да ги прочета,пък ще си говорим.

Версия для печати | PDA/КПК Радиолокационная станция на cирийско-ливанской границе. Фото с сайта wikipedia.org Радиолокационная станция на cирийско-ливанской границе. Фото с сайта wikipedia.org Фигуры на доске: Вооруженные силы Сирии. Техника, вооружение, возможности сирийской армии Сирия не участвует в разгоревшемся израильско-ливанском конфликте непосредственно. Но ее вооруженные силы необходимо учитывать при любых расчетах возможного развития ситуации в регионе. Традиционный противник Израиля, Сирия обладает многочисленными вооруженными силами и значительными запасами оружия и боевой техники. В случае разрастания конфликта, вмешательство вооруженных сил Сирии становится вполне возможным. Армия Сирии является одной из самых мощных на арабском Ближнем Востоке. Вооруженные силы Сирии имеют традиционную трехвидовую структуру - Сухопутные войска, ВМС и ВВС. Высшим соединением сухопутных войск, существующим в мирное время, является армейский корпус. Всего в составе сухопутных войск мирного времени насчитывается 215000 человек (еще около 300000 находятся в резерве), которыми укомплектованы три армейских корпуса, двенадцать дивизий, двенадцать отдельных бригад, десять полков спецназа, один отдельный танковый полк и ракетная бригада береговой обороны, находящаяся в оперативном подчинении ВМС. Из двенадцати сирийских дивизий семь являются бронетанковыми, три - механизированными, одна дивизия специального назначения и одна - республиканской гвардии. Дивизия республиканской гвардии является наиболее мощным и подготовленным соединением сухопутных войск. Она состоит из двух танковых и одной механизированных бригад, имеет на вооружении модернизированные танки Т-72 (350 единиц), боевые машины пехоты БМП-2 и БМП-3, 30 152-миллиметровых самоходных установок 2С3 "Акация", 20 122-миллиметровых самоходных установок 2С1 "Гвоздика", 30 реактивных систем залпового огня БМ-21 "Град", 50 зенитных самоходных установок "Шилка" и другую боевую и вспомогательную технику. Танк Танк Т-62. Фото с сайта screen.ru Обычные сирийские бронетанковые дивизии (БРТД) также состоят из двух танковых и одной механизированных бригад, но имеют меньшее количество танков (до трехсот Т-62 и Т-72) а их мотострелки передвигаются на БМП-1/2 и БТР. Кроме того, большая часть артиллерии в обычных БРТД - буксируемая. Механизированные дивизии состоят из двух механизированых и одной бронетанковой бригады каждая. Они вооружены двумястами танками Т-55 и Т-62, пехота механизированных бригад передвигается на БТР, в танковых бригадах в основном на БМП-1. Артиллерийские полки этих дивизий оснащены буксируемыми 122-миллиметровыми гаубицами Д-30 и 130-миллиметровыми пушками М-46. Из числа 12 отдельных бригад ВС Сирии четыре являются пехотными, одна пограничной, три ракетными, две артиллерийскими и две противотанковыми. Пехотные бригады предназначены для прикрытия фронта на второстепенных участках, артиллерийские и противотанковые - для поддержки боевых действий танковых и механизированных дивизий, ракетные бригады, вооруженные оперативно-тактическими баллистическими ракетами, предназначены для нанесения противнику удара с применением оружия массового поражения. Всего на вооружении сухопутных войск Сирии находится 4700-4800 танков, в том числе 1500-1700 Т-72 различных модификаций, 1000 Т-62, 2000-2250 Т-54 и Т-55, из которых примерно 1000 находится на хранении. В силу того, что последние танки были поставлены в Сирию еще во времена существования СССР, танковый парк сухопутных войск не может считаться современным. Но, по сведениям из ряда источников, Сирия предпринимает активные усилия по модернизации своего танкового парка. Танк Танк Т-55МВ. Фото с сайта armor.kiev.ua Так, примерно 200 Т-55 были модернизированы в вариант Т-55МВ, получив усиленное бронирование, динамическую защиту фронтальной и частично боковой проекции и комплекс управляемого вооружения 9К116 "Бастион". Модернизации с усилением лобового бронирования и установкой динамической защиты подверглась также часть танков Т-72. По некоторым сведениям, танки дивизии республиканской гвардии также имеют комплекс управляемого вооружения 9К118 "Рефлекс". Основным транспортным средством сирийской пехоты является боевая машина пехоты БМП-1 (до 2450 единиц). Также на вооружении состоят до 100 БМП-2, несколько десятков БМП-3 (точное число и наличие их в составе ВС Сирии до конца не прояснены), около 1000 бронированных разведывательно-дозорных машин БРДМ-2 (включая самоходные пусковые установки ПТУР) и свыше 1500 БТР, в том числе 1000 БТР 50/60/70 и 500 БТР-152. САУ САУ 2С3. Фото с сайта armscontrol.ru Огневую поддержку танковым и мотострелковым частям оказывают свыше 500 установок самоходной артиллерии - 50 САУ 2С3 "Акация" калибром 152 миллиметра, 400 122-миллиметровых САУ 2С1 "Гвоздика" и более 50 122-миллиметровых САУ SP122 сирийского производства, представляющих собой гаубицу Д-30, смонтированную в открытой установке на шасси танка Т-34/85 со снятой башней. Помимо самоходок, Сирия имеет на вооружении примерно 1500 стволов буксируемой артиллерии, в том числе 10 180-миллиметровых дальнобойных пушек С-23, 70 152-миллиметровых гаубиц Д-20 и гаубиц-пушек МЛ-20, 700-800 дальнобойных 130-милиметровых пушек М-46, 500 122-миллиметровых гаубиц Д-30 и 150 122-миллиметровых гаубиц М-30. Кроме того, еще 500 122-миллиметровых орудий находится на хранении. Также, Сирия располагает примерно сотней минометов калибром 160 миллиметров, небольшим количеством (до 10) 240-миллиметровых минометов и примерно четырьмястами 120-миллиметровыми минометами. Количество 82-миллиметровых батальонных минометов неизвестно, но, очевидно, довольно велико. Помимо орудий и минометов огневую поддержку сухопутных войск осуществляют до 300 реактивных систем залпового огня БМ-21 "Град" и до 200 китайских 107-миллиметровых РСЗО "Тип 63". Несмотря на меньшее, чем у Израиля, количество САУ и, соответственно, большую уязвимость и меньшую мобильность артиллерийских подразделений, сирийскую артиллерию отнюдь нельзя назвать слабой. При наличии грамотного управления, артиллерийские подразделения сирийской армии способны оказать эффективную поддержку своим танковым и механизированным частям. Отставание Сирии в количестве новейших танков может быть отчасти компенсировано наличием большого числа противотанковых ракетных комплексов - больше четырех тысяч, в том числе 1000 новейших ПТРК "Корнет", обеспечивающих поражение большинства современных основных боевых танков "в лоб". Соседство с Израилем, обладающим многочисленными отлично подготовленными ВВС, всегда заставляло сирийское руководство обращать пристальное внимание на ПВО. Сирия располагает большим количеством ЗРК от большой до малой дальности и солидным парком зенитной артиллерии. Пусковая Пусковая установка С-200. Фото с сайта pvo.guns.ru Наиболее дальнобойными сирийскими ЗРК являются С-200. Две бригады ПВО, оснащенные ЗРК С-200М ("Вега-М"), располагают 48 пусковыми установками. Дальность стрельбы ракет С-200М превышает 250 километров. В отличие от ранних вариантов С-200, "Вега-М" способна перехватывать низколетящие цели. Основную массу средств ПВО Сирии составляют ЗРК средней дальности. 11 бригад располагают устаревшими ЗРК С-75 "Волга" и С-125 "Печора" (от 480 до 600 пусковых установок по различным сведениям). Еще 11 бригад располагают 200 пусковыми установками мобильных зенитно-ракетных комплексов "Квадрат", большая часть которых прошла модернизацию в конце 80-х годов. Модернизация обеспечила ЗРК возможность перехвата целей в тяжелых помеховых условиях. Для прикрытия районов развертывания ЗРК большой дальности ПВО Сирии располагает 14 батареями (60 пусковых установок) мобильных ЗРК "Оса". Части сухопутных войск на марше и в бою от ударов с воздуха должны прикрывать ЗРК "Стрела-1" (20 пусковых установок на шасси БРДМ), "Стрела-10" (30 пусковых установок на шасси транспортера МТЛ-Б) и более 4000 расчетов переносных зенитно-ракетных комплексов "Стрела-2", "Стрела-2М" и "Игла". Также Сирия располагает для прикрытия сухопутных войск большим количеством зенитных артиллерийских систем. ЗСУ-23-4. ЗСУ-23-4. Фото с сайта minotor-service.com Основным мобильным средством ПВО сухопутных войск Сирии является зенитная самоходная установка ЗСУ-23-4 "Шилка", вооруженная счетверенной установкой калибром 23 миллиметра. Кроме того, части ПВО сухопутных войск располагают 1200 буксируемыми установками, из которых 600 - 23-миллиметровые установки ЗУ-23-2, а еще 600 - 57-миллиметровые орудия С-60. Кроме того, Сирия располагает находящимися в резерве тремястами 37-миллиметровыми орудиями М1939. В целом система ПВО Сирии, хотя и не располагает новейшими системами, подобными С-300 или Бук-М1, при грамотном управлении вполне способна обеспечить прикрытие страны и своих войск с воздуха, заставив авиацию противника отвлечься с ударов по наземным объектам и войскам на борьбу с силами ПВО. Истребитель Истребитель МиГ-29. Фото с сайта arms-tass.su ВВС Сирии располагают солидным, но, в большинстве своем, устаревшим парком боевых самолетов. Наиболее современными истребителями ВВС являются 48 самолетов МиГ-29, которые в конце 90-х - начале 2000-х годов были модернизированы с помощью российских специалистов. Некоторую боевую ценность представляют из себя 20-25 боеспособных истребителей-перехватчиков МиГ-25 и 50 истребителей МиГ-23МЛД. Также в активном составе ВВС насчитывается свыше 150 истребителей МиГ-21, но их боевая ценность в качестве истребителей в борьбе против ВВС Израиля приближается к нулю. В ряде источников сообщалось о закупке Сирией примерно 20 истребителей Су-27. В случае если экипажи успели освоить новые машины, эти самолеты, значительно превосходящие по своим боевым возможностям все остальные истребители ВВС Сирии, включая МиГ-29, становятся главной угрозой для ВВС Израиля. Парк ударной авиации ВВС Сирии насчитывает примерно сорок фронтовых бомбардировщиков Су-24, такое же число истребителей-бомбардировщиков МиГ-23БН и столько же Су-22 (экспортная версия истребителя-бомбардировщика Су-17М4). Су-24, способные совершать полет на сверхзвуковых скоростях и сверхмалых высотах с огибанием рельефа местности и наносить удары с помощью разнообразного управляемого вооружения, являются наиболее эффективным инструментом ВВС Сирии, способным работать даже в условиях господства противника в воздухе. Помимо боевых, ВВС Сирии располагают примерно 250 учебными, транспортными и вспомогательными самолетами. В целом, несмотря на наличие некоторого числа современных машин, они значительно уступают ВВС Израиля как по численности, так и по качеству авиапарка. Также ВВС Израиля располагают намного более подготовленным летным составом и весьма солидной системой обеспечения боевых действий ВВС, включая самолеты дальнего радиолокационного обнаружения и управления, тогда как Сирия вынуждена обходиться наземными радарами. Армейская авиация ВВС Сирии насчитывает около ста боевых вертолетов, примерно поровну французских SA-342 "Газель" и советских Ми-24. Кроме того, в составе армейской авиации имеется свыше ста транспортных вертолетов Ми-17. Вертолет Вертолет Ми-24П. Фото с сайта worldweapon.ru ВМС Сирии не отличаются большим потенциалом. Они располагают одним сторожевым кораблем проекта 159АЭ, восемью ракетными катерами проекта 205М, восемью сторожевыми катерами проекта 140М с пулеметным вооружением и тремя тральщиками. Кроме того, в составе ВМС имеются три средних десантных корабля польской постройки. В составе ВМС числятся также три подводные лодки проекта 633, но они находятся в небоеспособном состоянии. Кроме того, командованию ВМС подчинены силы береговой обороны, располагающие 10-24 (по разным источникам) пусковыми установками противокорабельных ракет "Термит" 36-ю 130-миллиметровыми и 12-ю 100-миллиметровыми орудиями береговой артиллерии. В составе морской авиации имеется 24 вертолета. ОТР-21 ОТР-21 "Точка". Фото с сайта waronline.org Помимо перечисленных средств трех видов вооруженных сил, Сирия располагает значительным количеством оперативно-тактических ракет, которые можно использовать как в конвенциональном, так и в химическом снаряжении. Наиболее совершенными ракетными комплексами Сирии являются 18 пусковых установок 9М79 "Точка", имеющих дальность стрельбы 120 километров, круговое вероятное отклонение до 150 метров и кассетную боевую часть, что представляет серьезную угрозу для таких объектов, как авиабазы. Кроме установок "Точка", Сирия располагает 18 пусковыми установками ракет SCUD советского производства и примерно 30 пусковыми установками для модернизированных ракет этого типа, произведенных в Корее. Ракеты SCUD могут запускаться на дальность примерно в 500 километров, не отличаются большой точностью стрельбы и представляют угрозу в основном для гражданского населения. Помимо указанных комплексов, Сирия располагает некоторым количеством неуправляемых тактических ракет "Луна", но данные ракеты, скорее всего уже не могут использоваться в силу физического износа. В целом, вооруженные силы Сирии являются солидным противником даже для такой отлаженной боевой машины, как ЦАХАЛ. В случае войны Сирии вряд ли удастся одержать победу над противником, располагающим отлично подготовленными и оснащенными вооруженными силами, но конфликт наверняка будет стоить тяжелых потерь обеим сторонам. ТТХ некоторых образцов техники и вооружения сухопутных войск и ВВС Сирии танк Т-72М1 Танк Танк Т-72М1. Фото с сайта mobhome.de # Боевая масса: 43 тонны # Экипаж: 3 человека - командир, наводчик, механик-водитель. # Вооружение: 125-миллиметровая стабилизированная гладкоствольная пушка 2А46 с автоматическим заряжанием, на части танков - комплекс управляемого вооружения 9К118 "Рефлекс". Спаренный с пушкой пулемет ПКТ калибром 7,62 миллиметра, зенитный пулемет НСВТ калибром 12,7 миллиметров, дымовые гранатометы. # Боекомплект к пушке: 45 снарядов. # Бронирование: многослойное бронирование фронтальной проекции корпуса и башни, на части танков - динамическая защита. Бортовое бронирование - гомогенный стальной лист. # Двигатель: В-46-6, дизельный, мощностью 780 лошадиных сил. # Запас хода по шоссе - 500 километров. # Максимальная скорость - 60 километров в час. Истребитель Су-27СК Истребитель Истребитель Су-27СК. Фото с сайта airforce-technology.com # размах крыла - 14,7 метров # длина - 21,94 метра # высота - 5,932 метра # площадь крыла - 62,0 м2 # вес пустого самолета - 16,0 тонны # максимальный взлетный вес - 33,0 тонн # силовая установка - 2 ТРД АЛ-31Ф с тягой номинальной/форсажной 74,53 КН /122,58 КН # максимальная скорость на высоте 11 километров/у земли - 2430/1400 км/ч # крейсерская скорость - 980 км/ч # радиус действия с полной нагрузкой - 1650 километров # максимальная скороподъемность - свыше 250 метров в секунду # практический потолок - 18000 метров # максимальная эксплуатационная перегрузка - 9g # экипаж - 1 человек # вооружение - встроенное: 1 30-миллиметровая пушка ГШ-301. Подвесное: до 8 тонн управляемого и неуправляемого вооружения "воздух-воздух" и "воздух-земля" на 10 узлах внешней подвески Фронтовой бомбардировщик Су-24МК Бомбардировщик Бомбардировщик Су-24. Фото с сайта militaryfactory.com # размах крыла (макс./мин.) - 17,64/10,37 метров # длина - 24,59 метра # высота - 6,19 метра # вес пустого самолета - 22,3 тонны # максимальный взлетный вес - 39,7 тонн # силовая установка - 2 ТРД АЛ-21Ф3А с тягой номинальной/форсажной 76,49 кН /110,32 кН # максимальная скорость на высоте 11 километров/у земли - 1700/1400 км/ч # радиус действия на малой высоте с ПТБ - 1250 километров # практический потолок - 14000 метров # максимальная эксплуатационная перегрузка - 6,5g # экипаж - 2 человека. # вооружение - встроенное: 1 23-миллиметровая пушка ГШ-6-23М с вращающимся блоком стволов. Подвесное: до 8 тонн управляемого и неуправляемого вооружения "воздух-земля" и "воздух-воздух" на 8 узлах внешней подвески. Илья Крамник

САЩ,или иначе казано ,,Съветските Американски Щати,, както ги нарича Ифандиев не са нищо повече от колония на Израел,който от своя страна е творение на Господарите на света.Затова Израел си позволява всичко това.А да ви питам какво щеше да стане ако Унгария почне война със Словакия примерно,или Македония с Албания,или която и да било малка държава с друга малка държава?Ами умиротворите веднага ще дойдат и с бомби ще въздадът справедливост.

Искам да напомня че и през априлското въстание българите са имали планове да подпалят цариград.Това че не са го направили е не защото не са искали а защото не са могли.И какво КГ,по твоята логика и те са терористи,нищо че са се борили за свободата на България. Израелците УМИШЛЕНО избиват хора,за да покажат мускули.Защо бомбардират жилищни квартали.Поне да бяха казали ,,понеже ливан подкрепя хизбула им обявяваме война,, а те и война не обявиха.

За съжаление Галахаде,няма допълнителни отпратки,самата статия не е моя ,взех я от друг форум. Колкото до корабите,според мен нещо не е наемано,а латинците са написали една 0 в повече.Това поне ми се вижда по реалистично. Картинката която е дадена я има и в книгата за която ви говорих преди време.Прочее намерих ново издание на книгата от 1981г,което купих.

Демографски измерения на етническия конфликт в Косово* Антон Ж. Иванов На 29 ноември 1945 г. завършва двугодишният процес на формиране на Федеративна Народна Република Югославия. В Европа се появява нова държава, федерираща южнославянските народи в западния дял на Балканския полуостров, но нейното битие ще страда от спомена за старото Кралство на сърбите, хърватите и словенците, от чиито руини възниква тя и което, също така претенциозно, се наричаше Югославия. През 1912 – 1913 г., по време на двете балкански войни, Сърбия и Черна Гора присъединяват области на юг от Санджака, обитавани преимуществено от българско и албанско население. След Първата световна война тези териториални придобивки са затвърдени, а опитите за ревизия на границите през годините на Втората световна война в полза на България и Албания се провалят и жителите на Вардарска Македония, Косово и Метохия отново не получават възможност за самоопределение. В тези области при следвоенното устройване на нова Югославия са формирани Народна Република Македония, като самостоятелна федерална единица, и Автономна Косовско-Метохийска област, която остава в рамките на Сърбия. Така албанците в Югославия, които са най-значителния неславянски етнически елемент там, не придобиват собствена федеративна държавна обособеност. Албанците навлизат масово в Косово (разб. Косово и Метохия) едва в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век, когато голяма част от местното сръбско население се изтегля на север по време на австро-турските войни. Тук през втората половина на ХІХ век се изявява модерната албанска политическа и културна интелигенция, като областта се превръща в център на албанското Възраждане. Балканските войни прекъсват този възходящ процес, макар че способстват за създаването на албанска държава по на запад, покрай крайбрежието на Адриатическо море. През 1931 г. в 14-милионна Югославия 505 хиляди нейни поданици са албанци, над 95 % от които, са мюсюлмани. След войната, в началото на 1948 г., те вече са 750 хиляди, а през 1981 г. достигат до 1 731 хиляди. В условията на демографски взрив се оформя новото албанско национално движение във федерацията, чийто център се намира в Прищина – главният и средищен град на Косово. Разрастналият се през следващите години етнически конфликт там е един показателен пример за непосредственото влияние на разнообразни демографски фактори върху политическата обстановка, допринасящи за нейното дестабилизиране. Без съмнение, основният фактор при изострянето на естественото противопоставяне между етносите в един от най-изостаналите райони на СФРЮ – Югозападна Сърбия, е изключително високият темп на прираст на албанското население в него. През първите две десетилетия след 1945 г. този процес до известна степен е сдържан чрез изселването на множество албанци в Турция. В резултат на миграцията, която се осъществява само от пределите на НР Македония, тяхното относително присъствие в тази република намалява и автономната област на север утвърждава мястото си на основен център на албанския етнос в Югославия. От средата на 60-те години емигрантският канал, послужил като клапан за разреждане на демографското напрежение, се затваря. Още преди това албанците стабилизират своята численост и скоро тя бързо започва да нараства благодарение на високия им естествен прираст. Междувременно, намаляването на раждаемостта сред другите националности във ФНРЮ (СФРЮ), в резултат на преминаването на периода на следвоенна демографска компенсация, довежда до постепенно нарастване на относителния им дял сред населението на републиките, които населяват, както и на федерацията. От 1948 до 1981 г. тяхната численост се увеличава над 2.3 пъти, въпреки изселванията, и това позволява да се говори за демографски феномен в Европа през втората половина на ХХ век, който е сравним само с демографския бум на сънародниците им в съседна Албания. Въпреки границите и различията в обществено-икономическата обстановка, етносът се развива почти идентично и синхронно в двете държави. През 1966 г. в Югославия поредица от политически събития поставят началото на петгодишна криза, поставила под съмнение единството й, и довела до крупни промени в модела на управление на многонационалната страна. По време на кризата политически представители на някой от по-малките националности, обитаващи общия югославски дом, изкарват на преден план своите искания за реформиране на федерацията, което ги конфронтира със сторонниците на концепцията за централистката роля в Югославия на най-многобройния народ – сръбския, и с партийните и държавни апаратчици от Белград. През 1968 г. в Косово започват кървави стълкновения. Напрежението там се поддържа и през 70-те години, а пролетта на 1981 г. отбелязва неговия апогей. Албанските националисти издигат сепаратистките лозунги “Косово – република” и за “етнически чисто Косово”. Въпросът е, не се ли катализира това етнополитическо активизиране до голяма степен от демографските процеси и промени, настъпили през предходните години? Високият прираст за няколко десетилетия довежда до пренаселване на Косово. Гъстотата на жителите му се повишава от 68.1 души на 1 кв. км в 1948 г., през 88.5 в 1961 г. и достига 145.5 в 1981 г, когато този показател за СФРЮ е 87.7 души на 1 кв. км. През 1971 г. на 1 кв. км обработваема земя в областта се падат 211.2 жители, срещу 140.6 за цяла Югославия. И при този дефицит на средства за производство (промишлеността е сравнително неразвита, а населението е слабо урбанизирано) в 1981 г. броят на членовете на едно семейство е средно 6.89. Борба за хляб – това е една от основните причини за прогонването на сърби и черногорци от Косово, продължаващо и до днес. Младостта на населението в автономната област е друг елемент от демографския й статус, с който трябва да се обясняват екстремистките тенденции в националното движение на албанците. В 1961 г. 67,6 % от жителите на Косово са от възрастовата група от 0 до 29 години, докато за Югославия младежкият контингент обхваща 55.9%. През следващите десетилетия тази разлика нараства. Етнополитическото статукво на обществото се дестабилизира поради разбалансирането на възрастовата му структура между отделните етнически и религиозни общности, а реакцията на по-младите и динамични групи е агресивно отрицание на консервативната система. Половата структура на населението също оказва своето давление върху обществения живот. Женското население, поради основната му ангажираност с функцията за съхраняване на рода посредством раждането и отглеждането на децата, е естествено консервативно настроено и представлява своеобразен стагниращ обществен елемент. Ако равновесието значително се наруши в полза на мъжете, обществото се радикализира и започва да търси отдушник за нагнетеното напрежение чрез експанзивни прояви, при които евентуално мъжкото население намалява. През 1961 г. съотношението между мъжете и жените при албанците в Югославия е 52.6/47.4, докато при цялото население на федерацията пропорцията е обратна 48.8/51.2. Но по интересно е, че от края на войната дефицитът на албанските жени се увеличава – в 1948 г. на 1000 мъже се падат 934 жени, а в 1961 г. само 902. През 1971 г. относителният дял на мъжете спада незначително до 52.2 %, но и това намаление, съчетано със слабата разводимост в Косово, където тя годишно е 18.1 на 1000 брачни двойки, при 111.4 за Югославия, прави албанската общност нестабилна, поради липса на възможност за осъществяване на репродоктивните способности на част от албанските мъже. Още повече, че при младежките контингенти разликата в съотношението между половете е по-голяма от усреднената. И, разбира се, този фактор също заработва за дискредитиране на модела на обвързаност на толкова различните по своя характер народности във федерацията. В днешно време делът на албанците в автономната област вероятно наближава до 90% измежду цялото население там. Националното им движение придоби по-зрял и организиран вид, а умелото впрягане на демографската мощ на етноса завоюва добри позиции за тяхната национална кауза. Сега е възможно да се очаква всичко. За нас, българите, остава да се надяваме, че процесът на дистанциране на Косово от Сърбия и Югославия няма да засегне и Северозападна Македония, където в долината по горното течения на р. Вардар – областта Полог, и в околните планини албанците съставляват мнозинство, макар този край повече от хилядолетие да е бил български. Косово и Полога не бива да се равнопоставят при решаването на въпроса за самоопределение на населението им, защото админстративно-политическият им статут е съществено различен. Република Македония трябва да остане единна и неделима. 12.09.1990 *”Демографски измерения на конфликта в Косово” - ”Зора”, бр. 30/1990. Тази статия е обобщение на един по-пространен доклад, написан през април 1988 г. Табл. №1 Албанците в Югославия според преброяванията на населението през 1948 – 1981 г. Години Републики 1948 всичко %* %** 1953*** всичко %* %** 1961 всичко Югославия 750 431 4.76 100 778 078 4.59 100 914 760 Същинска Сърбия 33 289 0.8 4.4 42 009 0.9 5.4 51 173 Косово 498 245 68.4 66.4 518 989 64.2 66.7 646 631 Македония 197 389 17.1 26.3 183 805 14.1 23.6 183 108 Черна гора 19 425 5.1 2.6 28 685 6.8 3.7 25 803 %* %** 1971 всичко %* %** 1981 всичко %* %** 4.93 100 1 309 523 6.38 100 1 730 878 7.72 100 1.1 5.6 65 507 1.2 5.0 72 484 1.3 4.2 67.1 70.7 916 168 73.7 70.0 1 226 736 77.4 70.9 13.0 20.0 279 871 17.0 21.4 377 726 19.8 21.8 5.5 2.8 35 671 6.7 2.7 37 735 6.5 2.2 *Относителен дял спрямо населението на републиката. **Относителен дял спрямо албанците в Югославия. ***За 1953 г. тук албанците са дадени по числеността на тези, които са посочили албанския за майчин език, доколкото, поради изселванията в Турция, много от тях са се записали при преброяването на населението като “турци” по народност. Отчетените като албанци са съответно: Югославия – 754 245 души; Същинска Сърбия – 39 989; Косово – 524 559; Македония – 162 524; Черна гора – 23 460. КАРТИ MAPS Етнополитически паралели. (Едно предупреждение.)* Антон Ж. Иванов В края на Втората световна война стана ясно, че Вардарска Македония отново ще остане извън пределите на България. На нейна територия беше образувана Народна Република Македония, която влизаше като равноправна федерална единица в нова Югославия. НРМ (от 1963 г. Социалистическа Република Македония) по същество представляваше втора държава на българите, в западната част на Балканския полуостров, но беше направено всичко възможно тя да се формира и развива на антибългарска основа. Оставането й в рамките на ФНР Югославия (СФРЮ) обаче беше последвано от процеси, които имаха не само антибългарски, но и антимакедонски характер и бяха в противовес на интересите на мнозинството от населението в тази област. Особено негативни последици за републиката имаше демографската инвазия на албанците, които поради невъзможността на местните власти да контролират ситуацията, от средата на 60-те години започнаха да укрепват своето присъствие в западните и северните покрайнини на Македония, граничещи с Албания и Косово, а с това се създадоха условия за сепаратизъм и изява на албански национализъм в тези райони. След войната в резултат на социалноикономическите промени в Югославия и на административния натиск от страна на новите власти, и най-вече на службата за държавна сигурност, ръководена от сърбина Александър Ранкович, част от мюсюлманите там предпочитат да се изселят в Турция, която приема турци, изселващи се от Вардарска Македония. Поради тази причина големи маси мюсюлманско население се насочват към НРМ и се регистрират като турци, след което получават възможност да заминат. От югославска страна тази емиграция се канализира след Брионския пленум на ЦК на СЮК, проведен на едноименния адриатически остров през 1953 г., и потокът от преселници се засилва. Естествено е този процес най-силно да засегне мюсюлманите в самата Македония. Изселват се стотици хиляди турци и албанци, с което се създава благоприятна за българите ситуация след повече от два века на демографско отстъпление те да възвърнат хегемонията си в Северозападна Македония (Полог), или поне да възпрат албанското настъпление към някои съседни райони. През периода 1948 - 1961 г. албанците в НРМ намаляват от 197 х. до 183 х., а техният относителен дял спрямо населението на републиката спада от 17,1% на 13,0% Докато през 1948 г. там живеят 26,3% от албанците в Югославия, то през 1961 г. спадат едва на 20,0%. Тези данни отразяват една налагаща се тенденция на отдръпване на албанския етнос от Вардарска Македония, като същевременно те все повече се концентрират в Косово и Метохия. Именно там през следващите години тяхното национално движение ще добие своите ясни очертания и насоки, ориентирани към отцепване на автономната област от Сърбия, а впоследствие и от Югославия. През втората половина на 60-те години Югославия преживява най-тежката криза от годините след Втората световна война. На 1 юли 1966 г. Александър Ранкович е отстранен от всички държавни и партийни постове и е изключен от СЮК, с което се поставя началото на плахо демократизиране на страната. Това събитие отприщва етническите противоречия, натрупани за две десетилетия, и Тито е поставен пред дилемата - разпадане на федерацията или все по-радикални отстъпки пред националистите от отделните републики за повишаване на степента на тяхната самостоятелност. От 1968 г. започват етнически сблъсъци в Косово, които продължават през 70-те и 80-те години. Албанските иредентисти издигат лозунгите “Етнически чисто Косово” и “Косово - република”, а сърбите и черногорците биват насилствено прогонвани от там. Постепенно проблемът става общоюгославски, но най-силно се отразява върху съседните на автономната област райони. Пренасянето през тези години на новото албанско националистическо движение от Косово в Македония реставрира идеята за “Велика Албания” от времето на Втората световна война и дори в по-широки граници. Властите в СРМ не успяват да предотвратят свободното проникване на влияния от север през фиктивната граница между републиките. Започва новото албанско нахлуване в земите по горното течение на р. Вардар. Преустановяването на изселването на албанците в Турция след либерализирането на режима в Югославия предизвиква демографски взрив сред албанския етнос във федерацията и най-вече в Македония. За 20 години, от 1961 до 1981 г., те нарастват в СФРЮ от 915 х. до 1 731 х. (189 %), а в СРМ от 183 х. до 378 х. (207%), където в края на периода съставляват вече 19,8% от населението. По данни от тогава албанците са абсолютно и относително мнозинство в четири от общините на републиката - Тетово - 69,9%; Гостивар - 62,5%; Дебър - 45,8%; Кичево - 45,4%. В още три общини тяхното присъствие е значително - Струга - 41,9%; Куманово - 31,4%; Скопие - 17,1%. В тези седем общини, освен албанците, живеят и не малки групи от турци, мюсюлмани (предимно българи - мохамедани) и цигани, които биха могли да образуват единен фронт на религиозна и малцинствена основа срещу християнското (българското) население там. Установените при изселването на албанците в Турция пътища и канали за проникване в СР Македония се запазват и след преустановяването на емиграцията. По такъв начин албанската демографска експанзия се извършва не само чрез естествения прираст, но и чрез механично придвижване от Косово към северните покрайнини на републиката и най-вече към Скопие. И все пак най-голямата заплаха за българската идентичност на Западна и Северна Македония, е изключително високата раждаемост сред албанската народност. Огромният демографски потенциал на този процес, съпроводен от урбанизацията на населението и от евентуални демократични промени в обществото, би довел до етническа криза с непредвидими последици. Издигането на политическото искане за автономия на албанците в рамките на СР Македония, което е сходно с набелязаните пътища за поетапно излизане на Косово от федерацията, поставя под въпрос териториалната цялост на македонската държава. Единственият изход е да се намери ефикасно средство републиката да прегради давлението откъм Косово, така както е ограничено влиянието на Албания. В противен случай е възможно да последва нов дележ на Македония. 5. 02. 1990 *”Етнополитически параметри. (Едно предупреждение.)” - ”Македония”, бр. 3/1990.

В Historia Byzantina от Шарл дьо Канж на страница 157 се казва: "Пизанците и генуезците направили същото и всички заедно атакували морската флота на гърците и българите и ги принудили да побягнат..." Това става през 1235 г. при обсадата на Константинопол от Ватаци и Иван Асен 2. Според Шарл дьо Канж общият брой на корабите на Ватаци и Иван Асен е 300 като 15 от тях били "извадени от строя" от 6-е галери на Жофруа дьо Вилардуен, принц на Ахая. Итересно е, че според Шарл дьо Канж Ватаци и Иван Асен са обсаждали Константинопол с морска войска и през 1234 г. На страница 154-155 относно обсадата през 1234 г. се казва: "От 48 се спасили само 3 батальона, с които Ватаци и Асен се оттеглили засрамени...По време на тази битка пехотата, която останала в града, виждайки че нашите имат превъзходство над враговете си, решила да излезе от крепостта и да нападне морската им войска, състояща се от повече от 300 кораба." 24 от тези кораби са пленени и "отведени от константинополския пристан" според автора. Следователно български кораби са участвали в обсадата на Константинопол два пъти. Както е известно френският историк Лебьо твърди, че Иван Асен 2 е построил 25 галери и е участвал с тях в обсадата на Константинопол. В авторитетното издание History of the Nicean Empire има цяла глава посветена на флота на Никейската империя. В нея се казва, че The navy of the Nicean Empire seldom consisted of more than 30 galleys - буквално флотът на Никейската империя рядко е разполагал с повече от 30 галери. Ако това е вярно следователно Ватаци и Асен са разполагали с не повече от 55 собствени кораба, ОСТАНАЛИТЕ ВЕРОЯТНО СА БИЛИ НАЕТИ. Въпросът е кой е имал финансовите възможности - Ватаци или Асен да наеме останалите 245 кораба от онези 300 пред стените на Константинопол? В документалната повест "Иван Асен 2" от Димитър Мантов примерно се твърди, че Иван Асен е наел кораби от Венеция чрез Дубровнишкия търговец Джорджич.