Frujin Assen

Моя звяр много наподобява това куче,само в черната му козина има малко бели нишки.

В нас си имаме такова на име Тигър и затовма ОТВАРЯМ ТЕМАТА. Произход: САЩ, използване: впрегатно куче Класификация: Група 5 – Шпицове и примитиви, Секция 1 – Северни впрегатни кучета, Без работни изпитания ОБЩ ВИД: Сибирското хъски е средно на ръст работно куче, бързо и пъргаво, със свободни и елегантни движения. Неговото средно компактно и добре окосмено тяло, щръкналите уши и опашката като четка подсказват северния му произход. Типичната му походка е плавна и привидно се движи без усилия. Изпълнява оригиналните си функции във впряга с голяма вещина, носейки лек товар със средна скорост на големи разстояния. Телесните му пропорции и формата отразяват този основен баланс на сила, скорост и издържливост. Мъжките от породата сибирско хъски са мъжествени, но никога груби; кучките са женствени, но без слабости в структурата. В подходяща кондиция, с твърда и добре развита мускулатура, сибирското хъски няма излишно тегло. ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:В профил, дължината на корпуса от раменната става до задния край на крупата е малко по-голяма от височината на тялото от земята до върха на холката.Разстоянието от върха на носа до стопа е равно на разстоянието от стопа до тила. ПОВЕДЕНИЕ/ТЕМПЕРАМЕНТ: Характерният темперамент на сибирското хъски е дружески и нежен, но то е също така нащрек и енергично. Не проявява силно изявени качества на куче пазач, нито е прекалено подозрително към непознати или агресивно към други кучета. Определена резервираност и усещане за собствено достойнство могат да се очакват при възрастните кучета. Интелигентността, послушанието и нетърпеливото му предразположение го правят приемлив компаньон и страстен работник. ГЛАВА Черепна част: Череп: Среден на размер и в съответствие с пропорциите на тялото; леко заоблен отгоре и се стеснява от най-широката си част към очите Стоп: Добре изразен Муцуна: Нос: Черен при сивите, бронзовите и черните кучета; с цвят на черен дроб при медночервените; може да бъде с телесен цвят при чисто белите кучета. Приемлив е "снежен нос" с розови ивици Муцуна: Средно дълга и средно широка, постепенно се стеснява към носа, връхчето нито е заострено, нито затъпено. От стопа и до върха носният гребен е прав. Устни: Добре пигментирани и плътно прилепнали Челюсти и зъби: Захапката е ножична. Очи: С бадемовидна форма, средно раздалечени и поставени малко косо. Очите могат да бъдат кафеви или сини на цвят, приемливи са също по едно око от цвят или разноцветни (партиколор) Изражение: Страстно, но дружелюбно, заинтригувано и дори лукаво. Уши: Средни по размер, с триъгълна форма, плътно прилепнали и поставени високо на главата. Те са дебели, добре окосмени, леко засводени отзад и твърдо изправени, с леко заоблени връхчета, сочещи право нагоре. ВРАТ: Средно дълъг, засводен и носен гордо изправен, когато кучето е в стойка. Когато се движи в тръс, вратът е изпънат под ъгъл, така че главата е изнесена малко напред. ТЯЛО: Гръб: Прав и силен, с равна горна линия от холката до крупата. Средно дълъг, не е нито изгърбен, нито провиснал от излишната дължина. Поясница: Стегната и суха, по-тясна от гръдния кош, леко прибран коремКрупа: Отклонява се под ъгъл от гърба, но не толкова стръмно, че да ограничи свободното изтласкване на задните крайници Гръден кош: Дълбок и силен, но не прекалено широк, като най-дълбоката му точка се намира точно зад и на нивото на лактите. Ребрата са добре отделени от гръбнака, но са плоски отстрани, за да позволяват свободните движения на кучето ОПАШКА: Добре окосмената опашка е с форма на четка за прах и е поставена точно под нивото на горната линия, и обикновено се носи над гърба в благороден сърп, когато кучето е нащрек. Когато е вдигната, опашката не се навива отстрани на тялото, нито прилепва плътно към гърба. Отпусната на нивото на гърба или под него опашка е нормална за куче, когато е в покой. Космите по опашката са средно дълги и приблизително с една и съща дължина отгоре, отстрани и отдолу, като й придават вид на заоблена четка. КРАЙНИЦИ: ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ: Когато кучето стои и е гледано отпред, предните му крайници са средно раздалечени, успоредни и прави. Костите са солидни, но не и тежки. Дължината на крака от лакета до земята е малко по-голяма от разстоянието от лакета до върха на холката. Вълчите пръсти на предните крака може да бъдат отстранени. Рамене и мишници: Лопатките са добре изтеглени назад. Раменната кост се намира леко под ъгъл назад от раменната става към лакета и никога не е успоредна на земята. Мускулите и сухожилията, които придържат рамото към гръдния кош са здрави и добре развити. Лакти: Плътно притиснати към тялото и не са извърнати нито навън, нито навътре. Стави на китката: Силни, но гъвкави Китки: Гледани отстрани, китките са под лек наклон. ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Когато кучето стои и са гледани отзад, задните крайници са средно раздалечени и успоредни. Ако има вълчи пръсти, те трябва да бъдат отстранени. Бедро: Добре замускулено и мощно Бедрена става: Добре наклонена Скакателна става: Добре обозначена и ниско поставена ЛАПИ: С овална форма, но не прекалено дълги. Лапите са средни на размер, компактни и добре окосмени между пръстите и възглавничките. Възглавничките са твърди и добре подплатени. Лапите не са извърнати нито навън, нито навътре, когато кучето стои спокойно. ПОХОДКА И ДВИЖЕНИЯ: Типичната за сибирското хъски походка е плавна и привидно то се движи без усилие. То е бързо и с лека походка, а когато е на изложбения ринг трябва да се води на отпуснат повод в средно бърз тръс, като демонстрира добър обхват на предните крайници и добро оттласкване на задните крайници. Когато се гледа отпред назад докато се движи в ход, сибирското хъски не стъпва в една следа, но щом скоростта нарастне, крайниците постепенно се насочват навътре, докато лапите започнат да стъпват на една линия, точно под надлъжната ос на тялото. Когато следите от лапите се слеят, предните и задните крайници започват да се изнасят право напред, но нито лактите, нито бедрата се обръщат навън или навътре. Всеки заден крак стъпва в следата на предния от същата страна. Когато кучето тича, горната линия остава твърда и равна. КОЗИНА: Косъм: Косъмът на сибирското хъски е двоен и средно дълъг, като му придава вид на добре окосмено куче, но никога не е толкова дълъг, че да закрие ясните очертания на силуета на кучето. Подкосъмът е мек и гъст, и достатъчно дълъг, за да поддържа покривния косъм. Космите на покривния косъм са прави и донякъде прилепнали, но никога груби или щръкнали встрани от тялото. Трябва да се отбележи, че отсъствието на подкосъм по време на смяната на козината е нормално. Тримингът на мустаците и козината между пръстите и около лапите за придаване на по-спретнат вид е допустим. Тримингът на козината в която и да е друга част на кучето не трябва се прощава и се наказва много строго. Окраска: Допустими са всички цветове от черно до чисто бяло. Разнообразието от петна по главата е често срещано и включва много поразителни шарки, каквито не се срещат в другите породи. РАЗМЕРИ И ТЕГЛО Ръст при холката: Мъжки кучета: 21 до 23.5 инча (53.5 до 60 см) Женски кучета: 20 до 22 инча (50.5 до 56 см.) Тегло: Мъжки кучета: 45 до 60 паунда (20.5 до 28 кг) Женски кучета: 35 до 50 паунда (15.5 до 23 кг) Теглото е в съответствие с ръста. Споменатите тук размери представляват крайните граници на височината и теглото, без да се отдава предпочитание на някоя от крайностите. Всякаква проява на излишна масивност на костите или излишно тегло трябва да се наказва. ОБОБЩЕНИЕ: Най-важните характеристики на породата сибирско хъски са средният ръст, средно мощната костна система, добре балансираните пропорции, лекотата и свободата на движенията, подходящата козина, симпатичните глава и уши, правилно носената опашка и добрия характер. Всякакви прояви на излишна тежест на костите и тегло, ограничена или тромава походка, или дълга, груба козина трябва да се наказват. Сибирското хъски никога не изглежда толкова тежко или "сурово", че да има вид на товарно животно, нито пък е толкова леко и крехко, че да има вид на спринтьор. И при двата пола сибирското хъски има вид на склонно към изключителна издържливост. В допълнение към вече споменатите дефекти, очевидните структурни недостатъци, присъщи за всички породи са нежелани и за сибирското хъски, както и при всяка друга порода, дори ако не са специално споменати тук. НЕДОСТАТЪЦИ: Всякакви отклонения от гореописаното трябва да се смятат за недостатък и сериозността, с която се гледа на него трябва да бъде в точно съотношение със степента му. Череп: Тежка или тромава глава; глава, която е прекалено фина Стоп: Недостатъчен Муцуна: И прекалено заострена, и прекалено тежка; твърде къса или твърде дълга Челюсти и зъби: Захапка, която е различна от ножичната Очи: Поставени под твърде голям наклон; поставени твърде близо Уши: Твърде големи в съотношение с главата; твърде широко поставени; недобре изправени Врат: Прекалено къс или дебел; твърде дълъг Гръб: Слаб или провиснал гръб; извит нагоре; скосена гръбна линия Гръден кош: Твърде широк, "бъчвовидни ребра"; прекалено плоски или слаби ребра Опашка: Прилепнала към гърба или стегнато навита опашка; опашка с "перо" (дълга козина от долната страна); поставена твърде ниско или твърде високо Рамене: Прави рамене, хлабави рамене Предни крайници: Слаби китки; твърде тежки кости; твърде тясно или широко поставени отпред; извърнати навън лакти Задни крайници: Изправени бедрени стави; кравешка постановка, твърде тясно или широко поставени отзад Лапи: Меки или разпуснати пръсти; лапи твърде големи и тромави; лапи твърде малки и деликатни; пръсти, обърнати навън или навътре. Походка и движения: Скъсена, подскоклива или неравна походка; насечена или търкаляща се походка; сближаване на крайниците или рачешка походка Козина: Дълга, група или рошава козина; с твърде твърда или копринена текстура; триминг на козината, като изключим разрешения по-горе ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ ПОРОЦИ Мъжки кучета с ръст над 23.5 инча (60 см.) и женски кучета над 22 инча (56 см.) Заб: Мъжките кучета трябва да имат два очевидно нормални тестиса, напълно спуснати в скротума.

Благодарско

Календар 12 май 2006 г. Св.Епифаний Кипърски.Св.Герман Константинополски Свети Герман се родил в град Константинопол. Баща му Юстин, уважаван патриций, бил един от първите сенатори, превъзхождал останалите със слава и чест. Поради завист бил убит от Константин Погонат, когато той се възкачил на гръцкия престол.След убийството на знатния сенатор, Константин заповядал да скопят невръстния му син Герман и да го дадат в църковния клир. Направил го, за да не би Герман, когато възмъжее и добие известно влияние в обществото и сенаторска длъжност, да отмъсти на дома на Погонат за убийството на баща си. Приел по такъв начин духовен сан, блаженият Герман живял като Божий ангел: далеч от житейските страсти и светската суета, той обърнал ума си към Бога и възнасяйки винаги хвала на Господа, денем и нощем прилежно се занимавал с изучаване на Божествените Писания. От тях той узнал дълбините на премъдростта и почерпил живата вода на боговдъхновеното учение, вкоето наставлявал Църквата Христова в сан на пастир и учител. С добродетелния си живот свети Герман сияел подобно на светилник и когато достигнал пълнолетие, бил ръкоположен за епископ на град Кизик. Тук се наложило да се бори с монотелитската ерес заедно със светейшия патриарх Кир. Неверният цар Филип изпратил и двамата в изгнание. Не след дълго гонителят загинал безславно. Патриарх Кир починал в изгнание и след свалянето на псевдопатриарха еретик Иоан, по време на царуването на Артемий, наречен Анастасий Втори, за радост на народа на Цариградския престол бил възкачен свети Герман. Той бил достоен човек, преизпълнен с Божия благодат, откриваща се в това, че прозирал в бъдното и пророчески предсказвал за него.Когато тържествено влизал в храма “Света София” за своето първо богослужение, из обкръжаващия го народ, стекъл се да види новоизбрания патриарх, се приближила една бременна жена на име Ана и го помолила:Благослови, отче, заченатото в утробата ми.Патриархът я погледнал и предвиждайки бъдещето, казал:Да те благослови Господ по молитвите на светия първомъченик.С тия думи той предсказал, че ще се роди дете от мъжки пол и ще го нарекат с името на светия първомъченик Стефан. Явило се чудо и потвърдило пророчеството. Докато Герман говорил, от устата му заедно с думите излизал огнен пламък. Жената го видяла и както се кълняла впоследствие, това я накарало напълно да повярва на пророчеството. Действително Ана родила дете от мъжки пол и го нарекла Стефан според думите на светейшия патриарх Герман. Когато възмъжал, Стефан приел монашески чин и благочестно се подвизавал на Авксентиевата планина, а впоследствие се явил и изповедник на Христовото име и пострадал мъченически за светите икони при нечестивия цар Константин Копроним. За този Копроним, син на гръцкия император Лъв Исаврянин, също имало пророчество от свети Герман, че ще бъде лют гонител и мъчител на православните християни. По време на светото Кръщение, което извършвал светейшият патриарх Герман, Константин осквернил светия купел. Тогава свети Герман казал за кръщавания:Това дете, когато възмъжее, ще стори голямо зло на християните и цялата Църква: ще оскверни светинята с ерес и ще пролее кръвта на множество верни Христови раби.Константин впоследствие получил прозвището Копроним, което означава “торен”. Пророчеството на свети Герман се сбъднало точно: Копроним погубил мнозина заради поклонение на честните икони, сред тях бил и споменатият Стефан.Иконоборческата ерес се появила през царуването на Лъв Исаврянин, бащата на Копроним. Сам затънал в тая ерес, Лъв се стараел колкото е възможно повече да я укрепи и разпространи сред своя народ. Изпратил нечестива заповед по всички провинции на своята държава да изхвърлят от храмовете светитеикони, да ги тъпчат с крака и да ги изгарят, понеже считал светите икони за идоли, а онези, които ги почитали ­ за идолопоклонници.Светият патриарх Герман мъжествено се противил на царя еретик. Неведнъж той изпращал при него почтени и благоразумни мъже от клира, лично ходил и го убеждавал да остави своята заблуда, но увещанията на светията нямали никакъв успех.Веднъж патриархът казал на царя:Чух пророчество от един свят мъж, че някога ще настане гонение за светите икони от неверниците, но дано това не се случи по време на твоето царуване.По кое време и през чие царуване ще стане това? ­ внимателно попитал императорът.Цар на име Конон ­ казал свети Герман ­ ще повдигне гонение за светите икони.оето име е Конон ­ отвърнал Лъв Исаврянин. ­ То ми е дадено при кръщението, а Лъв ме нарекоха впоследствие. Затова пророчеството трябва да се изпълни в дните на моето царуване.е, господарю ­ възразил свети Герман, ­ да не бъде това, да не се извърши такова зло дело през твоето царуване, понеже оня, който желае да предизвика тая злоба е антихрист, врагът на божественото въплъщение. При това спомни си, царю, че ти, преди възкачването си на царския престол, даде клетва да пазиш непорочна светата вяра, без да унищожаваш нищо от преданията на светите апостоли и боговдъхновените отци и без да прибавяш нищо ново, противно на християнската вяра.Царят, слушайки тия думи на светейшия патриарх, ту изпитвал срам, ту изпадал в ярост и замислил да намери такова обвинение против него, че да го отстрани от престола не като изповедник на истината, а като заговорник. Съучастник в своето зло намерение той открил в лицето на презвитера Анастасий, ученик на Герман. На този Анастасий, по нрав подобен на Иуда, царят обещал патриаршеския престол след изгонването на Герман. Той пък на свой ред обещал да помага на царя в утвърждаването на ереста и унищожаването на светите икони.Така Анастасий се превърнал в отявлен враг на свети Герман, опитвайки се, още преди прогонването на светията, да за-вземе патриаршеския престол.Веднъж патриарх Герман влизал в царския палат. Анастасий, гордо крачещ след него, настъпил края на одеждата му.Не бързай ­ казал Герман на Анастасий, ­ ще дойде време и теб, обкръжен от тълпа народ с викове, ще поведат в Дипин.Но тогава нито Анастасий, нито останалите присъстващи обърнали внимание на думите на свети Герман. Спомнили си за тях едва по-късно, когато казаното се сбъднало, за което ще разкажем по-долу.Свети Герман, добър воин Христов, мъжествено и без-страшно поразявал еретиците с меча на Божието слово. Изпратил един от най-добрите църковнослужители при царя със следните думи:Не ти подобава, царю, безчинно да се превъзнасяш пред Бога, твоя Създател, Който ти е дал живот и царство и нямаш право да променяш неизменното, не ти прилича да престъпваш преданията, установени от светите ни отци от древни времена. Та нали чрез човешкия образ, възприет от Бог Слово от Пречистата и Пресвета Дева, беше прекратено служението на бесове и унищожено идолопоклонството. Изображението с бои върху дъска на подобието на човешкия образ на Христа и неизречено Родилата Го, а също и изображенията на светите Божии угодници ни е предадено да почитаме още преди 725 години, когато нашият Господ се яви в човешки образ на земята. След Неговото Възнесение жената, която се изцерила от кръвотечение като докоснала края на дрехата Му, от благодарност направила изо-бражение на Спасителя. Но и преди това Сам Господ изобразил божествения Си Лик на убрус (парче плат) и го изпратил в Едеса на Авгар. Свети евангелист Лука нарисувал образа на Пречистата Дева Богородица. Ето защо божествените събори, свикани в различно време и на различни места, заповядали да се почитат светите икони, а не да се унищожават. И тъй знай, царю, че ако ти помогнеш да се утвърди този иконоборчески догмат, аз пръв ще се обявя против него. Готов съм да пролея кръвта си за образа на моя Христос, Който проля Своята кръв, за да обнови падналия образ на моята душа. Ясно е, че безчестието, нанесено на Христовия образ, се отнася и към Първообраза, Самия Христос, както става и с честта, възнасяна пред образа. Ето защо на нас, верните Христови раби, подобава дори да умрем за почитта към нашия Господ.Друг път сам свети Герман заявил на царя:Ако съм Иона, изхвърлете ме в морето, но аз без Вселенски събор нямам право да узаконявам нищо ново относно Христовото учение.Когато светият патриарх се убедил, че не ще може да от-клони царя от ереста, положил омофора си в божествения олтар на светия престол и оставил своя сан. Царят, силно разгневен на свети Герман за дръзновените му слова, изпратил като на битка въоръжени воини, които му нанесли побой, и с безчестие го прогонили от патриаршеския дом. Свети Герман се оттеглил в манастир, където прекарал останалите дни от живота си в безмълвие и починал с мир в Господа. Той бил патриарх 14 години и 5 месеца.След изгонването на светейшия патриарх Герман царят издигнал на негово място споменатия вече епископ Анастасий. Новият епископ заедно с царя изхвърлял от църквите светите икони и утвърждавал иконоборческата ерес. Пророчеството на свети Герман за него се изпълнило по следния начин.Когато злочестивият Лъв Исаврянин умрял, на негово място се възцарил синът му Константин Копроним, когото пък свалил от престола Артавазд, зет на Лъв. Патриарх Анастасий подпомогнал Артавазд. Той коронясал Артавазд, а след това и сина му Никифор за цар. Изминали три години. Копроним събрал многочислена войска и превзел Константинопол. Зет си Артавазд и синовете му, своите племенници, Константин ослепил, априближените им погубил. Заповядал да съблекат и да бият патриарх Анастасий пред целия народ на мястото, наречено Дипин, сетне го водили с насмешки из града, възседнал магаре с лице назад. Така се изпълнило пророчеството на свети Герман, предсказал на Анастасий, че при голямо множество народ ще го поведат на Дипин. Нечестивият цар Копроним желаел да отнеме от Анастасий патриаршеския сан. Но като не намерил другиго по-ревностен в поруганието над светите икони, го оставил на патриаршеския престол, където той пребивавал като мерзост на запустението на свято място, 24 години. В края на живота го постигнала болестта, наречена “кордаспос” тъй, че богомерзките уста, хулещи светите икони и своя учител, станали скверен изход, през който изтичала естествената нечистота. От тая болест Анастасий умрял.И тъй, Анастасий свършил с ужасна смърт, а свети Герман заедно със светите иерарси наследил блажения живот в царството на нашия Господ Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и Светия Дух чест и слава сега, винаги и във вечни векове. Амин

Галахаде,засягаш толкова много и толкова тежки теми наведнъж че се обърках,не е зле да ги подхванем наред а не накуп.Избери ти с кое да почнем.

А какво ви е мнението за Иванко. Да човека е узурпатор,ама е асеневец и май е обявен за цар.

А какво ще кажете за Алусиан. Той никъде не е обявяван за цар,а за такъв се обявява Делян. Е да де ама Делян е спорния ,а Алусиян законнния.

А сега да отворим една тема за спорните владетели. Първо да се заемем с Яков Светослав. Човека има титлата деспот и е женен за законна потомка на Асеневци.Чисто теоретично има права над трона и се обявява за цар,сече монети и взема името Асен.Това си го прави баш цар.Вярно е не владее Търново,но пък и Константин след смъртта на първата си жена вече не е част от асеневия род и също донякъде губи правата си.

Това е новия брой на криле. Не е толкова лесно да се свалят американските самолети,колкото си мислиш. А и ракетите им са доста малко и не вярвам да направят нещо с тях. За хоука части не са получавали от 1985.

Ми не съм чел нищо от това с изключение на графа ама преди ужасно много години. Сега чета ,,Вратарят,,на Дятченко.

Лошото е че няма да пускат никъде тая песен.

главная послевоенная авиация истребители Як-27 Разработчик: ОКБ Яковлева Страна: СССР Первый полет: 1956 Тип: Истребитель-перехватчик ЛТХ Доп. информация Как уже упоминалось, работая над модернизацией Як-25М, в ОКБ Яковлева создавали и более совершенный перехватчик. Самолет получил предварительное обозначение Як-121. Работы по нему велись параллельно с бомбардировщиком и разведчиком. ОКБ-115 предписывалось построить два опытных истребителя. Первый требовалось оснастить двумя двигателями РД-9АК, РЛС «Сокол-М», вооружить двумя 37-мм пушками с боезапасом по 50 снарядов, а также 24 неуправляемыми снарядами АРС-57 в перегрузку и предъявить на совместные госиспытания в декабре 1955 г. На второй перехватчик следовало установить форсированные двигатели АМ-9Ф, станцию «Сокол-2», систему вооружения К-8 и предъявить на совместные госиспытания во II квартале 1956 г. Первый опытный экземпляр нового барражирующего перехватчика строился на заводе ОКБ-115. От Як-25М машина отличалась прежде всего более совершенной аэродинамикой. Носовой радиопрозрачный обтекатель был выполнен в виде оживального конуса. Общая длина самолета увеличилась до 17,335 м. Двухместная кабина экипажа осталась практически такой же, но обводы фонаря изменились, наклон лобового стекла увеличился. Крыло и мотогондолы соответствовали примененным на Як-26-1. Конструкция шасси оставалась как на Як-25М. Заводские испытания перехватчика завершились весной 1956 г. (отчет был утвержден 14 мая). На истребителе удалось достичь максимальной скорости 1235 км/ч на высоте 10000 м и технической продолжительности полета 3 часа с нормальным запасом топлива на высоте 12000 м. После показа в Тушино летом 1956 г. истребитель в НАТО назвали Flashlight-C. На Западе долго не знали истинного обозначения этого самолета, и в разных источниках его именовали Як-25К, Як-27. Как и в случае с бомбардировщиком, военные торопили разработчиков с предъявлением на испытания перехватчика с двигателями РД-9Ф. Но из-за задержек с их поставкой сроки постройки прототипов срывались, и предъявление самолета на госиспытания было перенесено на III квартал. Не дожидаясь их проведения, было решено выпустить малую войсковую серию перехватчиков, при постройке которых требовалось учесть замечания военных. Выпуск самолетов, получивших обозначение Як-27, на заводе №292 в Саратове начался уже в 1956 г., т.к. предварительная подготовка производства была проведена еще в процессе заводских испытаний Як-121 и Як-123. Як-27 (заводской шифр «изд. 21») строился в двух вариантах: с пушечным вооружением и с ракетным. Первые серийные истребители отличались от опытного Як-121 двигателями РД-9Ф, а также небольшими конструктивными изменениями, в частности, несколько другими обводами носового конуса, на вершине которого установили штангу ПВД. Вместо 37-мм пушек, имевших невысокую скорострельность, применили пушки HP-30. Часть самолетов оснащалась аппаратурой системы наведения «Горизонт-1 В». В процессе производства на самолеты стали устанавливать доработанное крыло с отогнутым носком. Головной Як-27 был испытан на заводском аэродроме в Саратове в июле 1957 г. летчиком Чувиным. На машине №0102 отрабатывался полет на одном работающем двигателе, а на Як-27 №0204 провели испытания в связи с установкой доработанного крыла. Прошедшие в НИИ ВВС госиспытания в целом подтвердили неплохие ЛТХ перехватчика, но перспективы самолет не имел - в конце 50-х гг. ставку делали на ракетные системы вооружения, поэтому истребитель, оснащенный только пушками, в серию вряд ли стали бы запускать. Як-27, оборудованный системой вооружения К-8, получил обозначение Як-27К, а комплекс перехвата в целом - Як-27К-8. Опытный самолет строился на заводе ОКБ-115 как второй прототип Як-121 и конструктивно мало отличался от первой опытной машины. Обтекатель РЛС стал немного короче, стабилизатор сделали переставным в полете, установили двигатели РД-9Ф. Емкость четырех внутренних топливных баков составляла 3215 л. Пилоны под ракеты К-8, как и на опытном Як-25К №0119, имели обратный вынос. Заводские испытания самолета проводились в сентябре-ноябре 1956 г., а повторные, после установки доработанного крыла - в мае-июне 1957 г. Ведущим летчиком-испытателем был Волков. За этот период на самолете выполнили 14 полетов общей продолжительностью 8 ч 07 мин. Все полеты проходили с подвешенными ракетами. Серийные Як-27К, выпущенные на заводе №292, отличались от доработанной опытной машины чуть вытянутым вперед носовым конусом и наличием штанги ПВД. На них устанавливалась модифицированная под систему К-8 станция «Сокол-2К» и аппаратура системы наведения «Воздух-1». Самолеты снабжались тормозными парашютами ПТ-5240-57. Заводские испытания этих машин проводились в Саратове в течение 1958 г. С 12 по 27 апреля летчики-испытатели А.Г.Афанасьев и К.Рожков на Як-27К №0503 выполнили 6 полетов продолжительностью 3 ч. 07 мин. С 28 апреля по 3 июня Рожков и Чувин на Як-27К №0104, Ермолов и Каширин на перехватчике №0204 совершили еще 7 полетов общей продолжительностью 3 ч. 27 мин, в которых определялись максимальные скорости, эффективность элеронов и балансировочные кривые при отключенных бустерах руля высоты и элеронов. Все полеты проводились с подвешенными ракетами. Кроме трех упомянутых машин, в 1957 г. системой вооружения К-8 был оборудован и первый пушечный серийный Як-27 №0201. Тогда же на нем установили доработанное крыло. Контрольные испытания этого истребителя с целью проверки работы двигателей, оценки устойчивости и управляемости, а также определения его скоростных характеристик провел в декабре летчик-испытатель Ф.Л.Абрамов, выполнив 3 полета общей продолжительностью 1414 мин. До конца мая 1958 г. Як-27 №0201 участвовал отработке и заводских испытаниях системы К-8, проходивших на 6-м полигоне Минобороны в Ахтубинске (в/ч 15650). Наряду с ним, в этих работах задействовались два перехватчика Як-25К и опытный Як-27К. На этой машине выполнили 41 полет общей продолжительностью 24 ч 42 мин, на Як-27 №0201 - еще 3 полета. За весь период испытаний на Як-27К было выполнено 74 полета, в том числе 37 - с ракетами. Максимальная скорость самолета на форсаже достигла 1270 км/ч, на максимальном режиме -1110 км/ч. Практический потолок на форсаже составлял 16300 м при полетной массе 9400 кг (взлетная - 10680 кг). Максимальная продолжительность полета на высоте 11000 м с подвешенными ракетами -1 ч. 27 мин. Было произведено 7 пусков ракет, из них один - по парашютной мишени ПМ-1, а два - по самолетам-мишеням Ил-28. Стрельбы по самолетам производились на высотах 9000-10000 м с дистанции 5-6 км (дальность обнаружения цели - 33-35 км). Оба Ила удалось сбить. Як-27К получил достаточно хорошую оценку летчиков, но в 1958 г. на вооружение авиации ПВО приняли новый комплекс перехвата Су-9-51 с перспективой замены системы К-51 системой К-8. Этот самолет по своим характеристикам значительно превосходил Як-27К и тем самым перечеркнул его карьеру. В 1955 г. вышло Постановление Совмина о разработке и постройке одноместного высотного истребителя-перехватчика с комбинированной силовой установкой, позволяющей получить практический потолок более 20 км. Первым в эту работу включилось ОКБ Микояна, которое к концу года создало прототип высотного самолета Е-50 с дополнительным ЖРД. 25 августа 1956 г., т.е. в период большой загрузки ОКБ-115 испытаниями и доработками самолетов Як-26 и Як-27, вышло еще одно Постановление Совета Министров №1195-613 об одноместном истребителе с комбинированной силовой установкой, позволяющей достичь практического потолка 24-25 км и времени полета на высоте 20 км - 3 минуты. Задание на разработку такой машины получила фирма Яковлева. Согласно ТТТ, утвержденным 16 ноября 1956 г., перехватчик, получивший обозначение Як-27В (высотный), должен был оснащаться новой РЛС «Алмаз», оптическим прицелом АСП-5НМ, аппаратурой системы наведения «Горизонт-1» или «Воздух-1», автопилотом АП-28 и другим оборудованием. Вооружение должно было состоять из двух пушек HP-30 или более скорострельных, с темпом стрельбы 13000-15000 выстрелов в минуту. Требовалось проработать и вариант только реактивного вооружения, состоявшего из 50 неуправляемых снарядов АРС-57М или 60 снарядов ТРС-85, или 4-х ТРС-190. Руководители ОКБ-115 считали, что выполнение некоторых требований военных, в частности, бронирование кабины, автономный запуск двигателей, установка автопилота, приведет к перетяжелению машины и не позволит достичь заданного потолка, о чем были сделаны пометки на титульном листе согласованных требований. Опытный Як-27В строился по приказу МАП №622 от 6 декабря 1956 г. Машину получили путем коренной переделки опытного Як-121. Его оснастили доработанным крылом с отогнутым носком, переставным стабилизатором, двигателями РД-9АКЕ (в некоторых документах они обозначаются несколько упрощенно - РД-9Е), носовую часть сделали полностью металлической, т.к. РЛС «Алмаз» не установили. Самолет облегчили, демонтировав второе рабочее место (фонарь остался прежний), часть оборудования и тормозной парашют. Две пушки HP-30 были сохранены. В хвостовой части фюзеляжа установили дополнительный ЖРД типа С-155 - такой же, как и на Е-50, но с измененной конструкцией воздушной системы и магистралей подачи компонентов топлива. Такое размещение ЖРД было более удачным, чем на микояновской машине, где дополнительный двигатель находился в основании киля. Як-27В обладал и значительно большим объемом топливных баков: фюзеляжные баки вмещали 1460 кг керосина для ТРД и 3085 кг горючего для ЖРД, состоявшего из трех компонентов. Заводские испытания проходили с 26 апреля 1956 г. по 3 июля 1957 г. Проводил их ведущий летчик-испытатель В.Г.Мухин, который уже имел опыт полетов на Е-50. Эта работа послужила началом сотрудничества летчика с ОКБ, и впоследствии его пригласили на фирму Яковлева в качестве шеф-пилота. Максимальная взлетная масса Як-27В составляла 12050 кг. Набор высоты до 9000 м производился со скоростью 870 км/ч на максимальном режиме работы двигателей, затем до 14000 м - при скорости 940-960 км/ч на форсаже, а далее включался ЖРД. На минимальном режиме ЖРД работал 264 с, на максимальном - 160 с. Потолок экспериментального перехватчика достиг 23500 м, максимальная скорость соответствовала М=1,8. Полет на высоте 20000 м длился до 3-х мин при скорости М=1,5-1,6 на «малом газу» ЖРД. Летные исследования ЖРД проводились по специальной программе ОКБ-1 (разработчик), согласованной с ОКБ-115. Кроме того, в этот же период была проведена работа по проверке и доводке экспериментального высотного скафандра СИ-ЗМ, разработанного в ОКБ завода №918. Мухин испытывал Як-27В в течение двух лет, но быстрый прогресс ЗРК сделал самолет ненужным, как, впрочем, и другие экспериментальные перехватчики с дополнительными ЖРД: Е-50, МиГ-19 (СМ-50), МиГ-19 (СМ-12ПМУ). И хотя решение о серийном производстве Е-50А принималось, сведений о постройке машин этого типа нет. Была выпущена малая войсковая серия МиГ-19ПУ (СМ-51), но и эти истребители с комбинированной силовой установкой не прижились в авиации ПВО. -------------------------------------------------------------------------------- ЛТХ: Модификация Як-27 Размах крыла, м 10.964 Длина, м 17.335 Площадь крыла, м2 28.94 Масса, кг пустого самолета 7005 нормальная взлетная 10680 Тип двигателя 2 ТРД РД-9Ф Тяга , кгс нефорсированная 2 х 2750 форсированная 2 х 3800 Максимальная скорость , км/ч 1270 Практический потолок, м 16300 Продолжительность полета, ч.мин 1.30 Экипаж 2

Йончев,е не си прав и това е.Ако почнем да отхвърляме всичко за което има само едно сведение или ако то е несигурно то историята на българия ще стане много кратка.

Единственото което мога да кажа са думите на Захари Стоянов,,А сега идва време за героичните батак и брацигово,зато шапки долу и на колене,,.

победителя http://www.youtube.com/watch?v=POO33XjtAws

Като каза пво иранското е под всякаква критика защото имат 150 хаук,40-60 с-75,2 с-200,60 квадрат,75 шилка. Както виждаш безкрайно стара.

су-22

Разработчик: ОКБ Сухого Страна: СССР Первый полет: 1966 Тип: Истребитель-бомбардировщик ЛТХ Доп. информация Су-17 - одноместный цельнометаллический свободнонесущий среднеплан с крылом изменяемой геометрии, одним двигателем и трёхстоечным убираемым шасси. Истребитель-бомбардировщик. Создан в ОКБ, руководимым Генеральным конструктором П.О. Сухим. Ведущий конструктор – Н. Зырин. Прототип был создан на базе серийного Су-7БМ и получил название Су-7ИК (С-22И). Был поднят 2 августа 1966 г. лётчиком-испытателем В.С. Ильюшиным. В 1967г. опытный экземпляр нового самолета, под обозначением Су-7ИГ, был показан публике на воздушном параде «Домодедово». В 1970г. новая машина, получившая название Су-17, была принята на вооружение. Главным отличием от своего предшественника стало крыло изменяемой геометрии. Для упрощения конструкции и быстрейшего запуска в серийное производство, поворотными выполнили только концевые части крыльев (подвижная часть крыла была установлена примерно на половине каждой консоли). В результате проведенные доработки (в сравнении с Су-7) не привели к существенному изменению технологии производства. В первых модификациях Су-17 предназначался для поражения наземных, надводных и воздушных целей, а также ведения тактической воздушной разведки (разведывательное оборудование размещалось в контейнерах под крылом). Начиная с модификации Су-17М4 снижение требований к скоростным характеристикам истребителей-бомбардировщиков, предназначенных преимущественно для действий на малых высотах с околозвуковой скоростью, позволило отказаться от регулируемого воздухозаборника. В результате проведенной модернизации максимальная скорость снизилась с 2300 км/ч у Су-17М3 до 1850 км/ч у Су-17М4. Положительной стороной модернизации явилось существенное облегчение и упрощение конструкции планера. Планер самолёта выполнен из алюминиевых сплавов. Подвижные консоли крыла изменяют угол стреловидности от 30° до 63°. Неподвижная СЧК имеет фиксированный угол стреловидности по передней кромке 63°. Лётчик размещается в отапливаемой и вентилируемой гермокабине, закрываемой фонарём, крышка которого откидывается вверх-назад при помощи сервопривода. На фонаре кабины расположен перископ для обзора задней полусферы. На модификациях до Су-17М2 включительно применены катапультные кресла КС-4С-32, на последующих – К-36ДМ класса 0-0. Самолет оснащен трехстоечным шасси с одинарными баллонами на колесах. Применение пневматики низкого давления позволило эксплуатировать самолет с аэродромов, имеющих травяное покрытие. Самолет для уменьшения длины пробега снабжен тормозным парашютом. Установленный на Су-17М3 прицельно-навигационный комплекс КН-23, включающий в себя лазерный дальномер «Клён-ПС», стрелково-бомбардировочный прицел АСП-17БЦ-8 и радиовысотомер РВ-5, позволяет выполнять полет со сверхзвуковой скоростью на малых высотах в автоматическом режиме. На первых серийных Су-17 устанавливались ТРДФ, развивающие тягу на форсаже 9600 кГ. У АЛ-21Ф3 подобная характеристика составляет 11200 кГ, у Р-29БС-300 – аналогичную величину. Встроенное вооружение на всех модификациях состоит из двух 30-мм пушек НР-30, установленных в центроплане, с боезапасом 80 выстрелов на ствол. Боевая нагрузка общей массой до 4000 кг подвешивается на 6 пилонов: 2 фюзеляжных и 4 подкрыльевых. На Су-17М3 количество подфюзеляжных пилонов увеличено на 2. Су-17М4 имеет уже 10 пилонов: 4 подфюзеляжных и 6 подкрыльевых. Боевая нагрузка повышена до 4250 кг. При этом 2 центральных подкрыльевых пилона предназначены исключительно для подвески УР класса “воздух-воздух” Р-60. Первые серийные Су-17 не несли управляемого оружия класса “воздух-поверхность”. На последующих модификациях этот недостаток был устранён, и на 2 внутренних подкрыльевых пилона подвешиваются УР либо КАБ различных типов. Су-17М поначалу брали Х-23М и противорадиолокационные Х-28. Позднее номенклатура была расширена возможностью подвески Х-25 и Х-29Л. Су-17М2 также несли все вышеупомянутые системы. Данная модификация первой в семействе Су-17 получила на вооружение УР Р-60. Су-17М4 способны нести наиболее разнообразную гамму управляемого вооружения: бомбы КАБ-500л; корректируемые ракеты С-25Л; УР типов Х-25МЛ/МР, Х-27, Х-29Л/Т; противорадиолокационные УР Х-25МП, Х-27, Х-58. Все модификации берутся в блоках НУРС типов С-5, С-8 либо С-13, а также одиночные НУРС С-24 и С-25. Среди других типов подвесного вооружения числятся свободнопадающие авиабомбы калибров от 100 до 500 кг; бомбокассеты РБК-250 и РБК-500, пушечные контейнеры КМГУ; зажигательные баки. Под СЧК также оборудуются 2 1156-л или 830-л ПТБ. Су-17 и Су-17М оснащались бомбоприцелом ПБК-2 и стрелковым АСП-5НД-7. На Су-17М2 вместо последнего был установлен более совершенный АСП-17. Для наведения УР Х-23М применялась аппаратура управления “Дельта”, размещённая в подвесном контейнере. Для наведения Х-25Мл и Х-29Л использована лазерная станция “Прожектор”, также размещённая в подвесном контейнере. На Су-17М2, помимо данной станции, установлен лазерный дальномер-целеуказатель “Фон-1400”. На Су-17М3 вместо него установлен более совершенный “Клён-54”, прицел АСП-17, индикатор прямой видимости, станция предупреждения о радиолокационном излучении “Сирена-3” и др. БРЭО. Также установлены отстреливатели ловушек и диполей КДС-23 и АСо-2В. Некоторые самолёты для контроля результатов бомбометания имеют камеру АФА-39. Самолёты начали поступать в части ВВС СССР с 1972 г., а позднее – и авиации ВМС. Использовались вплоть до распада Советского Союза, после чего оказались в составе вооружённых сил Беларуси, России, Узбекистана, Украины. По некоторым данным, несколько машин было приобретено Арменией. В настоящее время в странах СНГ Су-17 либо сняты с вооружения, либо находятся в процессе снятия. Су-17 поставлялись в Алжир, Анголу, Афганистан, Болгарию, Сирию, Чехословакию (после распада оказались в ВВС как Чехии, так и Словакии). В ряде этих стран самолёты уже сняты с вооружения, во многих ещё эксплуатируются. -------------------------------------------------------------------------------- Модификации : Су-17 первый серийный вариант; до 1972 г. выпущено несколько десятков. Су-17М модификация с ТРДФ АЛ-21Ф3, увеличенным запасом топлива, более совершенным БРЭО, расширенной номенклатурой вооружения и некоторыми другими изменениями; выпускался с 1972 г.; Су-17М2 вариант с удлинённой на 200 мм носовой частью фюзеляжа, новым БРЭО и расширенной гаммой управляемого вооружения; совершил первый вылет в начале 1974 г., серийное производство велось в 1975-79 гг.; Су-17М3 дальнейшее развитие М2; установлено новое прицельное оборудование, увеличен запас топлива; выпускался с 1976 г.; Су-17М4 вариант с новым БРЭО, нерегулируемым воздухозаборником и некоторыми конструктивными изменениями в фюзеляже; прототип появился в 1980 г., серийное производство велось в 1981-90 гг.; Су-17УМ двухместный учебно-боевой самолёт, оснащённый БРЭО, применявшемся на Су-17М2; прототип появился в 1975 г., серийный выпуск осуществлялся в 1976-78 гг.; конструкция самолёта послужила основой для создания Су-17М3; Су-17УМ3 двухместный учебно-боевой самолёт, оснащённый БРЭО, применявшемся на Су-17М3; выпускался с 1978 г.; Су-20 экспортный вариант Су-17М с упрощённым БРЭО и сокращённой номенклатурой вооружения; выпущен в 1972 г., построена малая серия; Су-22 экспортный вариант Су-17М2, оснащённый ТРДФ Р-29БС-300, который позднее устанавливался на самолётах других экспортных модификаций; выпускался с 1976 г.; Су-22М экспортный вариант Су-17М3; выпущен в 1977 г.; Су-22М3 экспортный вариант Су-17М3 с более совершенным, по сравнению с с Су-22, БРЭО; выпускался с 1982 г.; Су-22М4 экспортный вариант Су-17М4; двигатель АЛ-21Ф3; выпускался с 1984 г.; Су-22УМ экспортный вариант Су-17УМ; выпускался с 1976 г.; Су-22УМ3 экспортный вариант Су-17УМ3; выпуск осуществлялся с 1982 г.; Су-22УМ3К учебно-боевой вариант Су-22М4, также предназначался для поставок на экспорт; выпускался с 1983 г. ЛТХ: Модификация Су-17 Размах крыла, м при мин. стреловидности 13.70 при макс. стреловидности 10.03 Длина самолета, м 18.90 Высота самолета, м 4.97 Площадь крыла, м2 при мин. стреловидности 38.50 при макс. стреловидности 34.50 Масса, кг пустого 9600 максимальная взлётная 16280 Двигатели 1 ТРД АЛ-7Ф-1-250 Тяга, кгс 1 х 9600 Максимальная скорость, км/ч у земли 1350 на высоте 2230 Потолок высоты, м 16500 Дальность полета, км 2300 Экипаж, чел 1 Вооружение: две 30-мм пушки НР-30 Боевая нагрузка - 3000 кг на 7 узлах подвески УР воздух-воздух , УР воздух-земля , НУР, бомбы (корректируемые, кассетные, ядерные

Кракинг,като каза списанието,какво стана с мойте самолети?

Браво на черногорците,крайно време беше.

Варлорде,притежавам списанието /на оръжие/ ,,Азиатските балистични ракети,, от 2004.Основно от там черпя информацията си. Ракетите за които ти говориш Шахаб са си просто модернизирани скъд. Нека използвам едно сравнение,колкото и да модернизираш един лампов компютър/от 40те/ той никога не ще надскочи технологията си и ще достигне съвременните. Как така фронта ще е тесен,изумяваш ме,първо цялата граница с ирак,второ цялата граница с афганистан,трето на цялото крайбрежие може да бъде извършен десант,отгоре на всичко пакистан са американски съюзници и не е изключено да пуснат американците.И ти на това ако му викаш тесен фронт...

За власите аз лично приемам теорията за преместването.Власите са латинци на балканите/за пръв път забелязани в костурско/,откъдето отиват на север. Прочее какво ни е известно за траките че да твърдим с такава голяма сигурност че повечето ни обичаи са идентични с тракийските. Можем да разчитаме само на гръцки и ромейски автори които не бъкат от сведения за нашата и тракийската етнография. Иначе да взимаме нашата етнография от 19 век и да я сравняваме с тракийската е несериозно,между двете има 2000 г и много неща са се променили. И наче нне забравяйте че и индианските черги са многто близки до нашите.И какво ще правим сега и индианците ли ще обявим за българи .

СЛАВА НА ХРИСТА БОГА НАШДокато има християни и сред най враждебна среда има надежда за нашата цивилизация.

Пак писмеността стана китайска.