Frujin Assen

Баш така си е. Едно време съм чел за т.нар. военна демокрация при германците която била първообраза на комунизма и съответно по-справедлив строй от римския робовладелски.

Не,християнството няма нищо общо. Просто морала през средновековието е бил по твърд и в ренесанса когато са отпускали юздите за да си намерят оправдание се позовават на античността.По същия начин през викторианската епоха се опират пък на средновековието.

Като каза Евтимия и се сетих че тя трябва да е митичната дъщеря на патриарх Ефтимий,най голямата писателка на 14 век/според автономистка теория/. Дойде ми на акъла че както вече съм имал случай да спомена за теорията на Павлов за съюза на Шишман,византия и вълкашин срещу турците е възможно пловдивчанина да е пратеник на Шишман.

Книжката е тъничка така че няма проблеми,но ако някой я иска да си каже адреса за да му я пратя на ксерокс/тук говоря най вече за Галахад/.

Галахаде,а защо тогава войнуците са имали оръжие,след като според теб не са влизали в бой?Напротив,влизали са си в бой и са си били бойни части от първата линия.Те са пратени в обоза доста късно/втората половина на 16 век/ и окончателно са лишени от оръжие едва след виена. Бай Тодор в карловския музей ми показваше извори в които се вижда че войнуците са се държали точно като турци при влизанията си в християнски села,карали са хората да им разхождат цървулите из селото,да им плащат зъбен данък и т.н. Мартолосите са си били жандарми.Всъщност те са ходели по горите да ловят хайдути и разбойници,а не турци. Имало е и гранични части по дунава до някое време. Божо в едно свое предаване спомена че имало няколко войнушки корпуса в градовете видин,провадия,софия,скопие,черномен и левентски/моряшки/ в созопол,които си били армейски части и под директното командване на санджакбея.

Чел съм книгата на Москов ,,Именник на българските ханове,, и ми се видя отлично аргументирана.Човека не въвежда нито нови владетели нито нищо.

г-4 супер галеб Накопив опыт совместной постройки сложного боевого самолёта, Югославия и Румыния при создании многоцелевой учебной машины нового поколения пошли каждая по своему пути. Тем не менее, югославский "Super Galeb G-4" и румынский IAR-99 получились очень похожими как внешне, так и по характеристикам. "Галеб 4" предназначался для замены устаревшим "Галеб 2" и "Ястреб" и существенно отличался от них, оставив предыдущее название лишь как дань традиции. В дальнейшем, чтобы не возникало сомнений в значительно лучших характеристиках новой "Чайки", по сравнению с предыдущим семейством, их назвали "Супер Галеб". Это был вполне современный многоцелевой самолёт, способный составить конкуренцию новейшим западным машинам такого же класса - английскому "Хоуку" и немецко-французскому "Альфа Джет". С двигателем "Вайпер" 632-46 (тяга 1814 кгс) первый прототип "четвёрки" впервые взлетел в июле 1978-го, а в декабре 1979-го присоединилась к испытаниям и вторая опытная машина. Бортовая радиоэлектроника G-4 включает дальномерное оборудование, радиоальтиметр, радиокомпас, УКВ-радиосвязь, высокочастотную всенаправленную систему навигации и посадки. Хотя этот самолет всего на 25% тяжелее G-2A, его грузоподъемность существенно выше. После испытательной программы и необходимых доработок "Галеб 4" с 1982-го пошёл в серию, выпускаясь одновременно с "Орао 2". Подумывали и о разработке одноместной чисто боевой версии самолёта, но до выпуска дело не дошло. ВВС Югославии сделали фирме SOCO крупный заказ на эти машины, однако распад страны привел к прекращению производства самолетов. Всего до 1989 года было построенно 132 самолета, из которых 6 продано Бирме. В 1994 году четыре G-4 Super Galeb были сбиты американскими истребителя F-16, еще столько же этих самолетов было сбито в марте-апреле 1999 года. Создание "Орао" и "Супер Галеб" наглядно показывает высокий профессиональный уровень югославских конструкторов и возможности отечественной авиапромышленности. С 1990 года югославские специалисты проводили работы по модернизации самолета до G-4M Super Galeb, а именно улучшение электронного оборудования навигации и управления оружием, системы улучшения функциональности в условиях обледенения, расширенние возможности применения оружия в том числе - УР ближнего действия Р-60 (AA-8 'Aphid') и Р-73 (AA-11 'Archer'), и Х-23 (AS-7 'Kerry') и ПКР AS-9 'Kyle'. Серийное производство "Супер Галебов" прекращено в 1989 году. Всего построено 132 самолета. Шесть машин этого типа в 1991 году проданы Бирме. G-4 использовался в гражданской войне в Югославии в качестве легкого штурмовика или разведчика. В1994 году четыре самолета G-4 сбито истребителями ВВС США F-16C. Конструкция. Самолет G-4 выполнен по нормальной аэродинамической схеме с низкорасположенным стреловидным крылом, имеющим небольшой корневой наплыв. Летчики размещаются в катапультных креслах Мартин-Бейкер Mk.10Y. Силовая установка. Самолет оснащен одним ТРД Роллс-Ройс "Вайпер" Мк.632-46 (c максимальной тягой 1800 кгс), выпускавшимся в Югославии по лицензии. Оборудование. Стандартное приборное оборудование. Центральная гировертикаль, оптический прицел, система оповещения о радиолокационом облучении. Под фюзеляжем может подвешиваться контейнер с разведывательной аппаратурой (фотокамеры, ИК-системы линейного сканирования, система подсветки при ночном фотографировании и другое оборудование). Вооружение. Подфюзеляжный контейнер с 23-мм пушкой ГШ-23 (200 патронов). На четырех подкрыльевых узлах подвески - бомбы массой до 500 кг, НАР. Самолет G-4M предполагалось оснастить УР класса "воздух-воздух" с ТГС Р-60 на концах крыла, а также двумя ракетами класса "воздух-поверхность" AGM-65B "Мейврик". Модификации : G-4PPP опытная модификация. G-4 серийный УБС. G-4M УБС с усовершенствованным БРЭО (проект). ЛТХ: Модификация G-4 Размах крыла, м 9.88 Длина самолета,м 12.25 Высота самолета,м 4.30 Площадь крыла,м2 19.50 Масса, кг пустого самолета 3250 нормальная взлетная 6110 максимальная взлетная 6330 Топливо, л внутренние топливо 1307 ПТБ 575 ( 2 х 368.5 л ) Тип двигателя 1 ТРД DMB (Rolls-Royce) Viper Mk.623-46 Тяга нефорсированная, кН 1 х 17.79 Максимальная скорость, км/ч 921 Крейсерская скорость, км/ч 845 Практическая дальность, км 2500 Боевой радиус действия, км 390-1900 Максимальная скороподъемность, м/мин 1860 Практический потолок, м 12850 Макс. эксплуатационная перегрузка 8 Экипаж, чел 2 Вооружение: одна 23-мм двуствольная пушка ГШ-23Л с 200 патронами. Боевая нагрузка - 1280 кг на 4 узлах подвески 4x 250-кг бомбы или 4x 150-кг кассетные бомбы, или 4x 120-кг кассетные фрагментарные бомбы или 32 (4х8) 16-кг фрагментарные бомбы С-8-16, или 4x 150-л напалмовые баки, или 4 миномета KPT-150 c 40 противопехотными или 54 противотанковыми минами, или 4 ПУ VRZ-127 4x127-мм или 4 ПУ L57-16MD 16x55-мм, или 4 ПУ L-128-04 4х128-мм или 4 ПУ L57 12x55-мм или 4 ПУ 2х127-мм HVAR НУР. Контейнеры КМ-3 с 12.7-мм пулеметом.

Византиец,ти да не плачеш за затвора,казват там било хубаво...

Напълно съм съгласен с Батори,проблема Галахаде е че аз нямам компютър... Иначе си прав независимо откъде информацията си е информация,стига да ти се чете.

За съжаление отдавна не съм чел нищо по раздела и е по добре да не се намесвам.Само ще кажа че като ходих тия дни до библиотеката случайно видух книгата ,,Военното изкуство на траките,,.Ако ви е интересно да я взема и да ви постна нещичко от нея?

Галахаде,войнуците са си редовни бойни части ,дори по боеспособни от спахийте.Помня че четох в енциклопедията че през 1544 Сюлейман решава да им вземе оръжието но те се разбонтуват,стига се до въоражени схватки и правото им да са аскер е върнато. В сборника ,,Две,, на Мутафчиева и забравих я другата се описва че мартолосбашията на източна македония Иве от щип който командвал 100 мартолоси получил заповед да мобилизира 10 отряда от по 500 души българи-християни,да ги въоражи и незабавно да потегли за кюстендил където да заедно с местното турско опълчение/по това време кюстендил е турски град/ да влязат под командване на забравих кой паша и да заминат за софия да я отбраняват от австрийците. Както виждаш българите не само имат редовни армейски части,но и от тях се мобилизира опълчение. За бан Вельо вече говорих, Какво лошо видяхте когато воювахме за държавата в Тунис,Египет и Персия? Ние показахме че сме верни слуги на султана,защо сега ни карате да направим нещо което не искаме? И това през 17 век.

Охо това е много интересно,и все пак ако Шишман е воювал в Тракия що пловдивския управител бяга при Вълкашин.Как така са роднини като Вълкашин и Углеша са си сърби,можеш ли да ми кажеш нещо за техните семейства.

Съгласен съм с переодизацията на Варлорд,ако приемем друга става много сложно. Идеята ,,Ако не бяха варварите римската цивилизация щеше да постигне много повече за много по кратко време,, е много разпространена през ренесанса и това което говорите е остатък от нея. Според мен това изобщо не е така защото имаме насреща си примера с Византия.Тя запазва напълно цивилизационния модел на римската империя ама не постига някакви чутовни резутати като откриване на компютъра през 12 век. В този смисъл историята на запада щеше да протече по подобен начин като византийската история от ранните векове. С византия се случва така че арабите откъсват негръцките и части и я освобождават от една голяма грижа. Ако приемем хипотетично че западната римска империя се бе стабилизирала и завладяла Германия и славянския свят/което би и осигурило тотална стабилност/,то народи като гали,испанци и германци рано или късно щяха да започнат сепаратистки прояви като примерно сирийците и коптите във византия. Може би накрая би се създала някаква конфедерация,но идеята че ако не беше среднорековието компа щеше да е създаден през 12 век е несериозна.

Браво езика се оправи сега и аз се включвам.

Каквото и да си говорим според мен проблема е в образователната система. Навремето чрез насилие е било възможно всеки ученик да получи някакъв минимум знания по всички предмети/колкото и е прост и незаинтересуван като зубри все нещо ще му остане в главата/. Днес битува израза ,,За да не вземеш диплома трябва да те блъсне кола,, и затова и най простия учи и взема диплома. В Стара Загора класния на брат ми им е казвал на студентите ,,Който не му е интересно да учи за ветеринар да отива да става овчар,,. Според мен там е разковничето ,който бяга от час,шуми,не учи и други такива директно да му връчват гегата и да пасе овцете. Това обаче не става защото като отпаднат много деца и много учители ще си загубят хляба.Затова те предпочитат да продължават както досега. Иначе според мен хора които НЕ ЖЕЛАЯТ да учат ще има винаги.И именно тия хора трябва да карат до 4 клас ,дасе научат да пишат и четат и директно с гегата на балкана с овцете.

2-3 февруари – Вълчи празници (ТРИФОНЦИ) Именници: Симеон, Симеонка (на 3 февруари) Празникът е известен още и като Трифунци, Света Богородица, Симион Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници. Двата дни след ТРИФОНОВДЕН, народния календар са празници с по-особен, специфичен характер. От народното вярване, че през този период “се бесуват вълците”, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените. Те не бива да предат, да плетат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Раздават специален обреден хляб, малко от който слагат и в кърмата на добитъка, за да го предпазят от опасния звяр. Нощвите стоят захлупени 3 дни пак с тази цел. Не метат дворовете и не хвърлят сметта. В Родопите третият ден носи името Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те пекат големи пити от царевично брашно, начупват ги и ги раздават на съседите. В Северна България по време на Трифонци гадаят за реколтата - хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни; вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре.; ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш. 3 февруари - Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден - един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ И двата празника са подвижни, но винаги са в неделя; Месни заговезни — осем седмици преди Великден, Сирни заговезни — седем седмици преди Великден, когато започва Великият пост. Тази година Великден е на 5 май. В съботата преди Месни заговезни е Задушница. Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница; нарича се така, защото тя е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. Думата заговезни идва от заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание. През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за драве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. Някъде у разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща. Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.. Затова празникът се нарича още и Прошка. Позволени са волнодумствата на младите, забранени иначе през друго време на годината. В най-общ смисъл обредността на Сирница е подчинена на подготовката за 49-дневния пост до Великден. Затова и носи идеята за "последно облажаване". То би могло да се разглежда в два плана. Първият е свързан с храната, която вече не е месо, сирене, яйца и масло. Такова шеговито, "последно" опитване е обичаят хамкане. Като подготовка за пост би могло да се тълкува и ритуалното очистване от бълхи чрез огъня. Вторият план е социалният: забраната за сватби след Сирни заговезни; разрешаването на волнодумството по време на Сирница също предшестват и маркират бъдещия пост. По принцип постите в народните представи са въздържание — и по отношение на храната, и в сексуално отношение. Те са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията постът е временна смърт, след която задължително следва ново раждане. В този смисъл постът е равен на зимата, на погребването на житното зърно в земята. След зимата идва пролетта и съответно — покълването на зърното от земята. Следователно чрез наложеното безплодие, чрез девствеността ще се предизвика завъртане на цикъла към плодовитост. Тези представи логично се свързват със сезонната промяна — към пролет и лято. Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите (в случая — фалически символ), огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват продуциращата, оплодителната функция на ритуалите. Тя е предадена в успоредяване между природните и социални реалии: затоплянето — оплождане на земята от слънцето от една страна; от друга — запалването (също равно на оплождане) на усвоеното, моминско пространство. И така, общият смисъл на Сирнишката обредност е да се повлияе магически върху бъдещото плодородие, да се осигури реколтата и да се продължи родовият ритъм.

ПОБЕДА АТАКА!!! ПОБЕДА АТАКА!!! ПОБЕДА АТАКА!!!

И това не го знаех,благодарско за информацията.

Да за съжаление в миналото жестокостта е била повсеместна. За наша радост православието винаги е било миролюбиво настроено и е страняло от такъв род жестокости. Прочее Галахаде ти не каза какво мислиш за моето предположение за съдбата на пловдив.Мисля си че то е по удачно отколкото досегашната версия че на българският цар не му пукало или бил много урлашен.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ Това е едно от рядко срещаните Климентови слова. Авторството му е безспорно, защото във всички преписи стои името на Климент Охридски. Познато е само по три преписа, всичките южнославянски. Два от тях се пазят в Хилендарския манастир (№ 444 и 485) и един е бил някога в манастира Хопово — Фрушка гора, а днес се намира в Патриаршеската библиотека на Сърбия (Белград) под № 282. Празникът на св. 40 мъченици е извънредно тачен, особено в християнския Изток. Те са пострадали за вярата си воини. Мястото на тяхното мъченичество бил гр. Севастия (Армения) в 320 г. по времето на император Ликиний (307-324). Те били измъчвани от пратеник на император Ликиний и потопени в ледено студено езеро близо до града. Един от 40-те не издържал и побягнал към нарочно запалената наблизо баня, но паднал мъртъв. Мястото му заел тъмничният страж, който видял през нощта чудесно видение — венци се спускали от небето над главите на страдалците. На сутринта, понеже мъчениците били още живи, предали ги отново на мъчения, докато те издъхнали. Единственият полужив от тях бил изоставен, но майка му го качила на колата, откарваща телата към кладата. По-късно остатъците от изгорените им кости били събрани и станали обект на особено преклонение. В 436 г. Пулхерия, сестрата на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег. Литературните изяви, свързани с култа им, са многобройни. Климент Охридски е познавал най-малкото едно старо тяхно мъчение, което е преведено най-вероятно през началото на Х в. Творби за тях има и в Супрасълския сборник. В Словото Климент Охридски отделя повече място на разказа за мъченичеството, а похвалната част е леко редуцирана, финалното поучение, характерно за някои Климентови похвали, е сведено до един пасаж. ИЗДАНИЯ: Л а в р о в, П. А. Новое похвальное слово Климента Словенского. Известия ОРЯС, З, 1898, кн. 4, 1086-1109, 1335-1336; К л и м е н т О х р и д с к и. Цит. съч., I, 511-524 (с археографски бележки и коментар). ПРЕВОДИ: Л а с к о в, Д. Похвално слово на 40 мъченици, написал Климент. Църковен вестник, XIX, бр. 20, 18.V.1918, 154-156; Б о н ч е в, А. Цит. съч., 90-93; препечатан в: Стара българска литература, 2, 118-121; 323 (коментар). Тук поместеният превод е на А. Бончев. -------------------------------------------------------------------------------- ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар (по Иак. 1:17), както е казал и преблаженият Павел: “Ти си Христос — божия сила и мъдрост” (по 1 Кор. 1:24). И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа. Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце — Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние: едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство; едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги защити от всяка беда. И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се въоръжиха с кръста (по Еф. 6:14,16-17) и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна война — с видими и невидими врагове. Дяволът, който не можеше да гледа красотата и вярата им, а също и чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия съсъд Ликиний, който беше самовластник в това време. Той повдигна гонение против християните. Искайки с измама да улови благоверните мъченици, Ликиний принуждаваше всички да се поклонят на идолите. Но нали древният пророк провъзгласи и каза: “Господ няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието. Господи, прави добро на добрите и на праведните по сърце!” (Пс. 124:3-4). С тая светлост се озариха те, като се подвизаваха бляскаво и дивно в мъченичеството, презирайки обикновената наслада от веселието. Като се ободряваха радостно един друг, те казваха помежду си: “Братя, нека не се страхуваме от тая кратковременна мъка, която бързо като сянка преминава, но въвежда във вечните жилища. Затова да застанем, братя, здраво въоръжени срещу противника-враг, за да бъдем обкичени с победни венци от Христа Бога! Понеже заради земния живот и заради смъртния цар не щадяхме себе си в битките, но, попаднали и в много беди, защитени чрез силата на Бога, излязохме победители, то — ако се постараем да го последваме, вземайки върху себе си доброволните му страдания, надяваме се, че той ще бъде с нас, както той е и обещал: “Когато ви заведат в събрания, и при власти, и в тъмници, и пред царе и князе, и пред мъчители заради моето име, не се грижете какво да кажете или какво да отговорите, понеже аз ще ви дам думи и мъдрост, на която не ще могат да противостоят или да противоречат всички ваши противници (по Лук. 12:11,21; 12,15; Мат. 10:18-19). И не се бойте от тия, които убиват тялото, а не могат да сторят никакво зло на душата; но се бойте от оня; който след убиването има власт да хвърли в геената” (по Лук. 12:4-5). С тия думи те се поучиха и се подкрепяха един друг, и стъпкаха мощно дяволското коварство. Те понесоха с радост всякакви мъки, като си казваха апостолското слово: “Бог не е несправедлив, братя, та да забрави вашия труд”(по Евр. 6:10). Когато те стояха през нощта, при мраз, всред блатото, край град Севастия, ето един от тях, като се отметна, прибягна в банята [устроена край платото] и, докосвайки се до топлината, той се разтопи като лед и погина. И внезапно от небето ги огря неизказана светлина и студът се превърна от нея в топлина. И слязоха от небесата върху главите им венци — четиридесет на брой. Само един венец остана, нямайки къде да се спре. Пазачът, като видя това чудо, съблече дрехите си, скочи при мъчениците и с висок глас извика: “Вярвам в божия син Иисус Христос, в когото и тези свети мъченици вярват; дано той ме удостои със същата слава, за да завърша заедно с тях мъченически подвиг!” И веднага върху главата му се спусна и застана венецът на неизказаната слава. Ето такава е божията милост, както сам Господ каза: “Последните ще бъдат първи, а първите — последни” (по Мат. 19:30). Затова как да възхвалим пресветлата дружина, от която отпадна тоя окаяник, както Иуда някога отпадна от богоизбраната дружина и както дяволът отпадна от ангелския състав и от светлината и стана началник на гьмнината и си заслужи вечна мъка. Неговата завист погълна и тоя окаяник. Но все пак дяволът бе стъпкан от непобедимите и от този пазач, когото пребожествената, възраждаща за нов живот къпалня възроди. Църквата ги отхрани с духовна храна, увенча ги с най-светлозарни венци; направи ги съобщници на ангелите и ги показа на цялата вселена като светлозарни светилници. С чудесата си те сияят повече от слънцето. За тях възвести в древност пророкът, казвайки: “Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се претапя сребро; постави човеци над главите ни. Преминахме през огън и вода и ти ни изведе на свобода” (Пс. 65:10,12). Този вечен мир като желаеха, те оставиха красотата на живота, къщи, богатство, бащи, майки, сестри и братя, жена, деца, та дори и живота си презряха, според господнята заповед (по Лук. 14:26). Затова Господ е проявил чудно цялото си благоволение към тях. Наистина те бяха съдове за добра употреба, избрани за служба на единствения владетел и наш спасител Иисус Христос. Нищо не можа да отдели от тях Христовата любов: ни огън, ни вода, нито някакво друго страдание (по Рим. 8:35,39). Заради това днес празнуваме с почит тяхната памет и като им отдаваме дължимата възхвала, казваме: “Радвай се ти, всечестна и предивна дружина от пресветлото войнство!” Те станаха подобни на безплътните сили и ги надминаха; защото ония, бидейки безплътни, стоят на своето място и се наслаждават на неизказаната красота. А мъчениците, като преплуваха многоразвълнуваното житейско море, осветиха чрез своята кръв целия свят. С духовни крила те литнаха нагоре и стоят пред неизказаната божия слава. Те обилно дават изцеление на болните, прогонват бесовете, облекчават страданията, осветляват църквите, опазват мира, насочват човеците към добри подвизи, прогонват демоните и бързо унищожават тяхното коварство, двояко обогатяват бедните — душевно и телесно — унищожават ересите. Като сияят с най-светли зари, те станаха велики поборници — мъченици за вярата. И тъй коя уста или кой език ще смогне да възхвали тези небесни светилници, които се явиха по-светли от слънцето? С пречистите си мощи като със звезди те осветлиха целия свят. Те сгряха дневния мраз, възпламенени от Светия Дух. И огнени пламъци угасиха те, както някога богопреданите юноши във Вавилон [1]. Със златозарните си кости те осветлиха речните струи, украсиха всички църкви с благоуханните си мощи, възрадваха света с неизказаните си чудеса, прогониха измамата, а насадиха истината, дявола стъпкаха, Христа възрадваха! Затова и десницата на Вседържителя ги обкичи с пресветли венци и ги озари с лъчите на неизказаната светлина, удостои ги дивно и с честта да стоят пред Бога, с богоизтъкана одежда ги облече, със силата на Светия Дух ги изпълни и ги направи равни на безплътните сили. Затова и дивен е Бог между своите светци, като прославя винаги ония, които го прославят, и ги удостоява по чуден начин с неизказани чудеса. Аз желая да разкажа едно от техните многобройни чудеса, а именно, как чеда слушат своята благородна майка. Когато тези преблажени мъченици предадоха светите си души в ръцете на Господа, един от тях още дишаше. Майка му, като видя, че той е оставен жив, отхвърли от себе си женската немощ, възприе мъжко дръзновение, взе на раменете си своя възлюбен син и вървейки след [колите, натоварени с телата на мъчениците], говореше му: “Подвизавай се, страдалче за Христа, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, и моята душа да се зарадва заради тебе! Не отпадай, както Иуда някога отпадна от апостолите, нито както сега отпадна един от вас, но възложи на Бога цялата си надежда и духа си, и той ще те подкрепи; защото, ето Христос стои пред тебе, брате, за да приеме душата ти и очаква твоето пристигане.” Докато тя говореше това, синът й, носен от нея, предаде душата си в ръцете на Господа. Тя го отнесе, сложи го при светците и каза: “Почивай, чедо, заедно със светата си дружина и помени ме заедно с тях в светите ваши молитви, за да постигна вашия мъченически подвиг.” После тя се върна с радост, като прославяте Бога. Чухте ли, братя, за любовта и дръзновението на христолюбивата майка? Как тя не се побоя нито от царя, нито от мъчителя, нито от меча, нито от огъня, а само от животодателя Бога. Затова и ние, като отхвърлим от себе си всякакъв страх от човеци, нека направим място у себе си за страх от Бога. Дано той просвети нашите дути и сърца! Нека пребиваваме винаги в пост, в чистота и в искрена обич, в кротост и послушание, като се въздържаме от всяко зло. Нека се украсим и с добри дела, както тези пресветли мъченици, като прославяме Пресветата Троица, единосъщна в три лица — Отец, и Син, и Свети Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!