Frujin Assen

В САЩ тихо проведоха отдавна планираните съвместни изпитания на "обединения ударен изтребител" F-35 с щурмовика А-10. Това вече предизвиква бурни недоволства в стил "но те сравняват ябълки с череши". Получените резултати предизвикват подозрения, че те ще бъдат "правилно разбрани" в полза на F-35. Изпитанията започнаха на 5 юли и продължиха седмица. По рано ВВС съобщаваха за тези си планове, но без никакви подробности и дати. Това предизвика съмнения за нездраво бързане, още повече на пустинен полигон с добре позната "мишенна обстановка" което е в полза на F-35. При това резултатите ще оценява новия "главен метеоролог" на Пентагона генерала в оставка Робърт Бахлер. На първия ден 5 юли двойка F-35 и А-10 изпълнява "нападение над условно летище" на което са разположени стандартни контейнери които да имитират здания и транспортни средства. А-10 носи по две 220 кг управляеми бомби, два "маверика" и 400 изстрела за 30 мм си оръдие, а F-35 една 220 кг бомба с лазерно насочване и 181 25 мм изстрела. Продължителност на заданието 1 час. Височина -3000 метра в течение на 20 минути. Имитира се противодействие на малокалибрени зенитни автомати и ПЗРК. На втория ден заданието включвало съпровождане на двойка "Оспрей" имитиращи евакуация на свален пилот зад линията на фронта. На третия ден задачата била същата, но нощем. На третия ден през деня в течение на час и 15 минути се провеждат атаки против добре видими цели без реално използване на оръжие. Имитира се противодействие от ЗРК със средна далечина на стрелбата, ПЗРК и ЗА. При това ЗРК се имитират без използване на най модерните дециметрови радари, чието производство се усвоява и които много по ефективно откриват самолети по технологията "стелт"- още един реверанс към F-35 който по дълго ще остане незабелязан. Отделно проблема, че радиолокационния контрол над полигона Чайна лейк не позволява да се оцени ефективността на противоракетните маньоври. Самото включване на тези ЗРК в заданието е още един бонус към F-35. По принцип такива ЗРК не се намират на първата линия, тъй като могат да бъдат подавени от артилерията и/или РЕБ на сухопътните части. На последния ден вече двойки А-10 и F-35 имитират авионасочвачи за три звена F-18C. Целите пак са без камуфлаж и със същия състав на ПВО. Специалистите веднага забелязаха непродължителния характер на бойните задачи (което пак е в изгода на F-35, тъй като А-10 може значително по дълго да виси над бойното поле).

Сирийците са щурмували хълмовете Тел Аштара и Тел ал Джиму, но са били отблъснати от халифатците. Отбелязал съм ви ги на картата.

1 Започнало е извозването на опозиционерите от Нава, градът е под сирийски контрол. 2 ХТШ и ДТС отново са обявили, че прекратяват враждата си за да се борят с Асад. Явно усещат, че са следващите. 3 Американците са бомбили халифатците при Ал Суса (до Деир Зор).

F-35 на нас не ни е нужен, освен за красота де. Това е ударен изтребител, а на нас ни трябва практически чист- доколкото нямаме намерение да нападаме никого. За това и най добрия вариант е AF-18Е, хем бие по земни цели, хем е отличен за въздушен бой.

За кое да се правя на глух Ники? Постнал съм едно весникарско съобщение- нищо повече. Иначе по това което пишете. Няма как да купим 3,4,5 или някакво подобно число самолети. Това е бойна машина, която трябва да работи в някакви бойни подразделения. Най малкото е ескадрилата- 8 машини. Така че, по малко от 8 няма как да купим. Отделно трябва да има учебно-бойни машини за тренировки и ако има чалъм няколко резервни машини. Добри то хубаво го обясняваш за голия самолет колко е, но като дойдат на графа голи самолети какво ще ги правим- ще им се любуваме и бършем прахта по крилото? Без наземно оборудване, обучение, въоражение и прочее ще са просто едно красиво парче метал. Там и номера с парите, колкото повече машини поръчваш толкова по малко ти излиза на бройка (летищното оборудване е едно и все тая дали с него обслужваш 8 или 45 машини). Колкото до най добрия самолет за България, още преди години пилотите го казаха AF-18 E/F.

Е как да не е? Досега ти обясняваше, как на Салан му помага Константинополския император и дукса на България. Демек действието се развива след 1018. Като обясняваш, как никакво преминаване не е засвидетелствано, като изключим геста и бродовете на дунав какво знаем за отвъддунавска България? Май почти нищо. И нека пак бъда поетичен - Коня пита камилата. Защо ти е крив гърба? На което тя отговаря; Че то кое ми е право. Ние нямаме никакви сведения за отвъддунавска България ти искаш просветителски центрове и преминаване на реката... Моето лично мнение е, че отвъддунавска България е "бедния далечен роднина" оставен да се оправя сам.

С юга почти е свършено...

Ники, какви предатели? Само пиша, че нашите управници няма да посмеят да се изкашлят без да са го съгласували с Вашингтон и Брюксел. И ако оттам им кажат, че е нужно България да се жертва- така и ще стане.

Обяснявам Евристей. Преди време аз държах тезата, че маджарите заемат част Трансилвания и поне част от Банат чак след 1018, а печенегите Влашко пък след същата дата. Тогава бях направен на гъби и коприва, че Геста се отнася за началото на царуването на Симеон и обхваща съвсем кратък период от време, когато маджарите завладяват всичко на север от Карпатите, а печенегите заемат всичко на юг от карпатите до дунав, след като маджарите анихилират местното българско население. Така България губи всичко на север от Дунав още в средата на царуването на Симеон, поради което той бил глупак и идиот. За да избегна плюнки в мой адрес се придържам към този вариант на развитие, тъй като капитулирах в стил "Айде да е на вашта". Изключително силно се радвам, че сте дошли на "мойта" и сте на мнение, че България чак до 1018 е контролирала земи северно от карпатите ( а очевидно и южно). Когато обяснявах как нямаме никакви данни маджарите при Симеон да са разорявали Влашко, и че Геста не разказва за бързо завладяване на земите северно от карпатите бях гонен като чуждо прасе в градина. Все пак твоите думи ми стоплят душата, че аз съм бил прав.

Душко тук е прав Амазонски. България и Русия влизат в ролята на варварски покрайнини по отношение на САЩ. Има твърде много неща, които се появяват при нас от нищото, просто защото са отгласи от центъра. Самото разделяне русофили-русофоби. Допреди няколко години то бе комунисти-демократи и изведнъж се отмести- напълно ръкотворно деяние. Разните му там вегани. В България такива никога не имало и изведнъж се появяват с огромни претенции. Че и ги показват по медиите (както казва един приятел, с който съм съгласен "Защо ги показват по телевизията? Да им теглят един бой в управлението и втори път няма да правят циркове"). Смъртното наказание. Ако няма обществено обработване от медиите сигурно около 95% от българите ще са за и при това без този въпрос изобщо да има обществено значение. Правата на гейовете и истанбулските конвенции. На нашето общество винаги му е било безразлично какво става с тях, какво искат, защо го искат. И изведнъж това става проблем. Същото е ако щеш и с извънземните. До вчера не знаехме какво е това, а днес българи от село се срещат с тях по американски тертип. Същото е и с Мъск. Ако не го рекламираха катадневно по телевизията никой нямаше нито да знае кой е той, нито какво прави. Още по малко пък да се интересува от него. При това рекламата която му се прави не е наша-родна. Това са си американски неща, които просто са преведени. И като порови човек в интернет на какво попада? Реклама и критика на Мъск, които пак не са родни, а просто превод от английски. Целият този спор който го водим за и против Мъск отдавна се е състоял в англоезичния интернет, тъй като ние и от двете страни използваме англоезични автори. Същото го забелязвам прочее и със войната в Сирия която следя. Нея я обсъждам и с приятели в реалния живот. Това няма да го забравя. Сидим си ние под ореха и си пием биричка и аз разказвам да Идлиб, ан Нусра, (тогава) и прочее и ме прекъсват "Махни ги тия цигани, кажи какво става със САЩ и Русия". Дълго мислех- а защо не ги интересува ако ще половин Сирия да измре, а ги интересува САЩ и Русия. Обаче ми светна. Заради медиите, това което се набива в главите на хората. Гледаш от телевизията репортаж; В Сирия се случи еди какво си- 30 секунди, САЩ реагираха така -3 минути, ЕС реагира така 3 минути, Русия реагира така -2 минути. И човек остава с впечатление, че не е важно какво се е случило в Дамаск, Алепо или Деир Зор- важното е какво казват по въпроса във Вашингтон, Брюксел и Москва.

Не съм свършил, но благодаря за интереса.

До къде го опряхме, британски водолази да бъдат обявявани за гадни русофили... В интерес на истината Мъск е сериозно критикуван и в Европа и в САЩ и то не от русофили.

А какво е станало според теб със славяните, дето аварите ги карали да теглят каруци? А какво да кажем за аварите в Мизия? А българите в Аварския хаганат? Демек там може и да е имало авари, но в никакъв случай "компактни маси многобройно население".

В началото на 50 те започва противопоставянето САЩ-СССР, като важна част от него е военната. Най коментирано е естествено американското супероръжие атомната бомба с която може да бъдат изпепелени съветските градове. Но дали това е възможно? Нека видим това сега! В случая имаме класически сблъсък на меча Convair B-36 "Peacemaker" срещу щита Миг-15. Противовъздушната отбрана се дели на 3 части - Откриване, Насочване и Прехват. Нека видим как биха се развили те в началото на 50 те. Откриване Най важното нещо е вражеския самолет да бъде открит, и то достатъчно време преди да стовари бомбите, за да има време за противодействие. През ВСВ въпроса за единични самолети, летящи на голяма височина, още повече нощем практически не е съществувал. Единичен бомбардировач летящ на голяма височина не е имал никакъв шанс да улучи дори цел тип "Град", но дори и да го улучи разрушенията биха били минимални. Появата на атомната бомба и нови подобрени бомбови прицели изменят коренно ситуация. Всъщност единичен самолет с атомна бомба е по опасен дори от стотици бомбардировачи. Бомбардировача В-36 е създаден точно за това. Той има радиус на действие от около 7000 км, което означава, че от база в Аляска може до достигне Новосибирск и да се върне и при това да му остане запас гориво. Наличието на приятелски летища в Западна Европа, Гренландия, Канада и Япония дава възможност маршрута да се измени така, че да се облети целия СССР. Основната стратегия на В-36 е била да се действа по тройки, които да проникнат в съветското небе на пределна височина през нощта или при лошо време. Основното средство за навигация била системата от радиомаяци LORAN успешно действаща в Тихия океан и приятелски територии. Навигацията над вражеския СССР обаче била много по сложна задача. Смятало се, че тя може да бъде решена чрез инерциален автопилот, астрономическо ориентиране (бомбардировачите имали специални куполи за наблюдение на звездите) и радиолокационно сканиране на местноста. За непосредствено ориентиране можел да се използва търсещо- навигационния радар APQ-24 (на късните модификации подобрената му версия APS-23. Радара можел да открива големи цели (тип град) до 300 км от височина 10 000 метра. Пак той трябвало да бъде използван и за прицелване. Какво можел да противопостави СССР? Върхът на съветската радарна техника в началото на 50 те била станцията П-10 Волга А. Работеща в метровия диапазон тя имала 360 градуса обзор и можела да засече самолет на височина до 16 000 метра и дистанция 180-200 км. Тя можела да измерва азимута, далечината и височината на целта. За своето време това бил един чудесен радар. Обаче, съветската ПВО била несъвършенна, тъй като била фрагментарна. Разорената от войната съветска икономика не можела да си позволи да покрие цялата територия на страната с радиолокационно поле. Това било ярко демонстрирано през 50 те когато американски и британски разузнавателни самолети нееднократно нарушавали съветското въздушно пространство стигайки даже до Москва. Такова обектово ПВО (подобно на германското през ВСВ) не могло да възпре подобни провокационни акции. Става ясно, защо от 1946 до 1956 ПВО било реформирано цели пет пъти. Американците добре знаели за тези проблеми и много добре си правели сметките как да се възползват от тях. B-36B носел впечатляващ арсенал за РЕБ последен писък на модата по това време. Две приемни устройства APR-4, работещи в диапазон 40-1000 МХц, два трансмитера APT-4 (диапазон 200-800 МХц) и ATP-1 (90-200 МХц). На по късните модели се появили и трансмитери покриващи диапазона до 1500МХц. Развитата апаратура за анализ и пеленгация позволявала да се засече своевременно позицията на радара, а големия запас гориво да се заобиколи радиуса на откриване даже в европейската част на СССР. Освен ако не се допуснела груба грешка в навигацията или случайно откриване от радар В-36 имал всичките шансове да се добере до целта си. Насочване Колкото и да бил добър бомбардировача в измъкването накрая той няма как да не попадне попадне в радиолокационния обхват на обектовото ПВО. Още в момента в който го видят операторите на РЛС към него ще полетят прихващачите МиГ-15. Обаче и тук В-36 не бил безпомощен. Приемното устройство APR-4 отрано можело да засече чистотите на радара и започне да предава на тази чистота имитиращо отражение на самолета. Целта била да се обърка РЛС и те да загубят възможност да определят далечината и височината на В-36. Оператора на РЛС трябвало незабавно да превключи на друга предварително настроена чистота за да захване бомбардировача. Обаче той имал два трансмитера, които можело да се настроят на различни чистоти, а самолетите били 3, така че, можело да се покрият 6 чистоти. Отделно всеки бомбардировач носел по 635 кг лентови диполни отражатели. Когато операторите на РЛС какво виждат и къде е във въздуха се вдигат изтребители. Дежурното звено е можело да излети буквално след 2-3 минути. Но това е малко трябва също да се набере височина и да се намери целта в небето. Изтребителя МиГ-15 се вдига до 10 000 метра за около 7 минути. По новия МиГ-15 бис за 5 минути. Обаче В-36 може за кратко време да се вдигне до 15 000. Тъй като скороподемността значително се снижава на МиГ-15 ще му трябват още 5-6 минути да набере 15 000 метра. Търсенето на бомбардировача също не било лесна задача, доколко МиГ-15 не разполага с търсещ РЛС и трябва да го открие визуално насочван по радиото от земята. Тук всичко зависи от наземните РЛС, ако те не успеят да филтрират информацията, то пилота може да се надява единствено на късмета си да намери бомбардировача. В лошо време или през нощта намирането му визуално е практически невъзможно. Прехват И така, МиГ-15 е успял да намери В-36 и е време за атака. Скоростта на В-36 е около 600 км/ч, а на МиГ-15 около 900-950 км/ч. При челна атака общата скорост на сближение би била 1500 км/ч или 400 метра в секунда. Това означава, че при откриване на огън от 800 метра (стандарт за прицела АСП-3Н) пилота ще има не повече от 2 секунди преди да започне да прави маневра за избягване на удар (или просто да се разминат). Излизането за нов заход също не е гарантирано, тъй като МиГ-15 с неговото тясно стреловидно крило има лоша маневреност на големи височини. Поради това атаката е практически възможна само в опашката. Тук обаче изниква друг проблем. В-36 разполага с опашни турели с 20 мм автоматични оръдия Hispano-Suzie доказани още от 30 те години. Освен това бомбардировача има РЛС AN/APG-3, който обезпечава следването на цели до 5000 метра независимо от метеорологичните условия. Бортовия изчислител пък може да осигури прицелен огън от 1500 метра. Трябва освен това да се има предвид, че бомбардировачите действали по тройки и можели да се прикриват един друг. Последния етап е стрелбата на МиГ-15 при която той разполага с 3 оръдия, едно 37 мм и две 23 мм. Войната в Корея показала, че те без проблем свалят В-29, и поради това проблеми не би трябвало да възникнат. Финал. Получава се, че всичко зависи от наземните РЛС, ако те успеят навреме да засекат В-36 изтребителите имат всички шансове да го свалят. Освен това е важно и количеството изтребители. Ако по тревога бъдат вдигнати само две машини, то те нямат шанс да свалят всичките 3 бомбардировача, но ако са 6-8 изтребителя имат възможност да се справят. При реална бойна обстановка, при която тези бомбардировъчни тройки биха били не една и две е напълно ясно, че поне част биха извършили успешно мисията си. Тогава възниква въпроса, а защо САЩ не са се възползвали от своето ултимативно оръжие и да започнат война? Просто защото са имали твърде малък брой бомбардировачи и атомни бомби, а и започването на трета световна само по себе си е очевидно не най добрата идея. В бъдеще това противопоставяне имало други действащи лица B-36J против МиГ-17 и B-52 против МиГ-19, но това е вече друга тема...

http://aeropress-bg.com/news/bulgaria/5562-мо-призна,-че-е-пуснало-rfp-за-новия-изтребител Повече от две седмици след като Министерство на отбраната пусна запитванията за даване на оферти (RFP) до потенциалните доставчици, оттам най-накрая признаха публично, че това се е случило. Признанието дойде от заместник-министъра на отбраната Анатолий Величков. „Докладвам, че на 3 юли изпратихме запитванията до потенциалните оференти и на 1 октомври очакваме офертите на всички тях”, заявява Величков в предаването Денят ON AIR по телевизия Bulgaria ON AIR. Заместник-министър Величков обаче бърка датите, защото реално запитването е пуснато на 29 юни 2018 г. АЕРО съобщи за това още на 2 юли, но от военното ведомство категорично отказаха да потвърдят новината. В следващите повече от две седмици не последваха никакви коментари от страна на МО. Не е ясно защо от военното ведомство решиха да стартират процеса без да оповестят данъкоплатците за това. Величков обясни, че след получаването на офертите, след заповед на министър-председателя, ще се сформира междуведомствена работна група, която да ги оцени и да проведе преговорния процес. Следва подписване на договор и приключване на процедурата. Заместник-министърът на отбраната отбеляза, че въпросната група е съставена основно не от политически лица, а от експерти. Той каза това в отговор на въпроса, дали ще бъде чуто мнението на експертите. Запитванията са изпратени до правителствата на САЩ, Португалия, Германия, Франция, Италия, Швеция и Израел. От тях се търсят общо 13 различни варианти – новопроизведени F-16V, употребявани F-16 (в три подварианта – A/B модернизирани до стандарта MLU, C/D и израелските C/D Barak), нови и употребявани F/A-18E/F Super Hornet, употребявани F/A-18C/D Hornet, нови и употребявани Eurofighter, нови и употребявани Rafale и нови и употребявани Gripen C/D. С бюджет от 1,5 млрд. лева без ДДС се цели покупката на минимум осем изтребителя, с наземно оборудване, въоръжение и обучение.

Допълнителна информация за МиГ-29 в България. През 1989 в България са внесени 22 машини, от тях 18 са МиГ-29А, а 4 МиГ-29УБ. Учебно-бойните са условно боеспособни, тъй като за да има място за втората кабина е намалено мястото където е радара и такъв липсва. В периода 2006-2008 е възстановена годността на 16 машини, от които 12 бойни и 4 учебно бойни. Впоследствие 1 уб е загубен при катастрофа. Освен него са загубени още 1 бойни машини при катастрофа и още 1 е бракуван след неуспешен опит за ремонт в България. Така чисто теоретично имаме 4 резервни бойни машини.

"Там" (Безмер) не е "тук" Графа. Отделно Безмер не бойно летище, а просто се използва за свързочно.

А самолетообслужваща техника? Ф-16 не е Блерио 11 от Балканската война да му налееш бензин от магазина с тубата, да провериш двигателя с клещи и чук, а на пилота да връчиш револвер и щайга ръчни гранати.

Откъде ти хрумна това за "Компактно българско население" и "Аварски маси". Отдавна се знае, че основното население на Аварския хаганат са славяни. Няма причина етническия състав да се е променил.

1 Кинта. Българският цар е наел срещу заплащане ромеи. 2 Става въпрос за автономни ромейски владения в България (примерно в Тракия) 3 Става въпрос за ромеи преселени някъде в България за да служат в армията

УРА ДРУГАРИ !!! Сирийската армия е заела днес още градове. Безсмислено е да ги изреждам, тъй като всички опозиционни групировки са се съгласили на капитулация. Трудното мина, остана още по трудното. Халифата ще трябва да бъде унищожен, по лошото е, че вече няма къде да ги стоварват тия и ще трябва да ги смажат напълно.

Най важното от горните сценарии. "Бате Бойко трепереше на люлка стоейки пред американски посланик докато с пресъхнало гърло говореше -Ама моля ви господин посланик, дайте ни указания какво да правим... Ние сме верен натовски партньор. Посланик Пардю гледаше с презрезние жалкото държание на българския министър председател и беше неумолим - Ако е нужно ще жертваме България, а вие не се безпокойте имението във Флорида е готово да ви приеме, САЩ никога не забравя съюзниците си."

НАТО вече олекна. Цялата дандания с Македония, Сърбия и прочее да се компенсира реалното отпадане на Турция от НАТО. Ердоган ВЕЧЕ отказа да започне конфликт с Русия. Какво рискува Турция при ядрена война? Естествено нищо! Само няколко милиона убити и половината страна в руини. Същото бих казал за цяла Европа. В Холандия например ще са супер щастливи да им праснат една две атомни бомби. Така де, какво рискуват?

Пак пишете неща които просто не са така. Обяснявам. Цялата работа със свалянето на руския Су-24 беше ПОЛИТИЧЕСКА!!! с много ходове напред. Какво ще помогне свалянето на 1 (един) самолет? НИЩО! От Вашингтон уговориха Ердоган да свали руски самолет. Идеята беше след това руснаците да свалят 5 турски. След което Турция да затвори Босфора за руски кораби. По този начин руснаците в Сирия щяха да се окажат без снабдяване и вече нямаше да можеха да летят. Оттам вече щяха да са принудени да се договарят със САЩ как и за какво да изоставят Асад. Какво обаче се случи? Нервите на Путин издържаха и той не свали турски самолети. Американците решиха да повишат залога и поискаха от Ердоган да навлезе в Сирия. Идеята беше, че когато това стане руснаците ще бъдат принудени по някакъв начин да противодействат, което щеше да даде мотив да бъдат затворен Босфора. Обаче Ердоган не го направи, а се договори с Путин да пусне турската армия. Американците пък му устроиха военен преврат... и те така.