Frujin Assen

Стига скучен текст, време е за картинки! На 18 юни китайска делегация е посетила 65 бригада специални сили.

Извинявам се за държанието си, бях твърде рязък. Ето, това е от мен за да стане темата по пълна. Дано така съм ти помогнал Киров. http://www.chitatel.net/forum/topic/20477-иранската-армия/?tab=comments#comment-415442

За тези които не им се чете всичко по долу давам кратък коментар. Иранската армия е голяма, но представлява турлю гювеч, компот от горски плодове. На въоражение се намират огромно количество техника от различни производители, време и състояние. Това показва едно- Пари нема-действайте. Въпреки това иранците проявяват чудеса от храброст в поддръжката на този зоопарк, тъй като се страхуват твърде много от Саудитска Арабия и САЩ. Военната система на Иран е уникална, тя има както редовна армия така и Корпус стражи на ислямската революция КСИР създаден през 1979. При това КСИР се явява пълноценна "втора армия" имащ свои СВ, ВВС и ВМС. Сухопътните войски се делят на четири териториални командвания, всяко от които включва по един армейски корпус ; Северно (2 АК), Западно (1 АК), Юго западно (3 АК) и източно (4 АК). По голямата част от съединенията са дислоцирани в западната част на страната. Всичко в състава СВ има 4 бронетанкови (16, 81, 88, 92а), 3 механизирани (28, 77, 84а), 3 пехотни (21, 30, 64а) дивизии, а също 3 бронетанкови (37, 38, 71а), 2 пехотни (40, 41а), 6 артилерийски (11, 22, 23, 33, 44, 55а) бригади. Има също и мощни специални сили; 23 въздушно десантна и 58 десантно щурмова дивизия, 55 и 65 а въздушно десантни, 25, 44 и 66 десантно-щурмови и 35 и 45 бригади командос. В състава на СВ на КСИР има 26 пехотни, 2 механизирани, 2 танкови дивизии, 16 пехотни, 6 бронетанкови, 2 механизирани, 1 РХБЗ, 1 пропагандна бригади, 10 групи (ракетна, РХБЗ, свръзка, ПВО, инжинерна, 5 артилерийски). На въоражение състоят тактическите ракети "Тондар" (до 30 ПУ (Пускови Установки и 150-200 ракети, далечина на стрелба до 150 км). Те са копие на китайските М-7, които на свой ред са създадени на основата на ЗРК HQ-2 (китайско копие на ЗРК С-75). Танковия парк на Иран е извънредно разнообразен. Най съвременни се явяват до 570 съветски Т-72. Има и много стари танкове; от 100 до 200 английски Чифтан и до 400 Мобарез (Чифтън модернизиран в Иран), до 100 съветски Т-62, до 100 северно корейски Чонгма Хо (създаден на базата на Т-62), от 200 до 400 ирански Сафир (стари Т-55 с куполи от Т-72), до 200 китайски Type 59, до 250 китайски Type 69, и до 300 T-72Z (Type 59/69 с купола от Т-72), до 150 американски М60Ь1, до 100 М48, до 170 М47, от 75 до 150 ирански Зулфикар-1 (М48 с купола от Т-72) и 100 Зулфикар-3 (М60 с купола от Т-72). Освен тях на въоражение се намират от 80 до 130 английски леки танкове Скорпион и 20 създадени на тяхна основа Тосан. На въоражение в сухопътните войски състоят също 35 бразилски БРМ ЕЕ-9 Каскавел, около 750 БМП (до 200 БМП-1, до 140 Бораг иранска версия на БМП-1, 413 БМП-2), до 550 БТР (до 200 американски М113А1, до 150 съветски БТР-50, 150 БТР-60, около 50 Ракш (свой лек БТР). Доколкото Иран е усвоил производството на куполи за Т-72 и ги поставя на стари танкове, то освободените куполи от Т-55 и М48 биват поставяни на БТР-60 (като при това се налага почти пълно премахване на бронирането). Самоходната артилерия включва до 60 съветски САУ 2С1 и местното им копие Раад-1 (купола от 2С1 на база Бораг) 122 мм, около 180 американски М109 и иранското им копие Раад-2 (155мм) (тук трябва да се отбележи, че американската армия използва все още тази гаубица, която се оказа извънредно удачна конструкция), 20 севернокорейски М-1978 (170 мм) (германско оръдие от ВСВ чертежите на които предадени на КНДР, смята се за едно от най добрите тежки оръдия), от 25 до 40 американски М107 (175 мм) и от 30 до 38 М110 (203мм). Има и многочислена буксирна артилерия - до 200 американски М101А1 (105 мм гаубица от ВСВ), до 540 съветски Д-30 и иранското копие НМ-40, до 100 китайски Туре 60 (122мм), от 985 до 1100 съветски М-46 и китайското копие Туре 59 (130 мм оръдие), до 30 съветски Д-20 (152 мм гаубици), около 120 австрийски GHN-45, от 70 до 100 американски М114 и тяхното иранско копие НМ-41, 15 китайски WAC-21, до 30 юарски G-5 (155 мм гаубици), от 20 до 50 американски М115 (203 мм оръдия). Минохвъргачките са над 5 000. РСЗО включва до 150 съветски БМ-21 Град (122 мм), до 700 китайски буксируеми Туре 63 и до 600 ирански аналози Хасеб (107 мм), до 100 севернокорейски М-1985 и иранското им копие Фаджир-3 (240 мм). Има и значително количество ПТРК; не по малко от 130 американски Тоу-1 и иранското им копие Туфан, а също няколко стотин (или хиляди) съветски Малютка и иранското им копие Раад, Фагот и Конкурс в неизвестен брой. Войсковата ПВО включва 29 съвременни руски ЗРК Тор-М1, до 250 местни ЗРК Шахаб и Я-захра (копие на китайския ЗРК HQ-7, който пък е копие на френския Кротал). Има до 400 стари съветски ПЗРК Стрела-2 и до 700 по модерни Игла, 200 шведски RBS-70. На въоражение стоят до 100 съветски ЗСУ-23-4 Шилка и 80 ЗСУ-57-2 (признати отдавна за небоеспособни като ЗСУ и използвани за огнева поддръжка на пехотата). Зенитните оръдия са над 1000 от които 300 съветски ЗУ-23 (23 мм) (признати за небоесобни, иранците ги счетворяват и ги спрягат с радар като последна защита на летищата) и 200 С-60 (57 мм) (също модернизирани по подобен начин), 92 швейцарски Скайгард (35 мм). В армейската авиация има до 50 американски бойни вертолети AH-1J, част от които модернизирани в Иран. Транспортните вертолети са от 12 до 20 американски СН-47С, от 30 до 50 Бел-214, до 10 Бел-205, до 10 Бел-206, 25 модерни руски Ми-17. ВВС на Иран се делят на 3 оперативни командвания "Север" (щаб в Техеран), "Център" (щаб в Исфахан), Юг (щаб Шираз). В тяхно разпореждане са 17 авиобази. ВВС на КСИР има 5 авиобази и 5 ракетни бригади. Именно ВВС на КСИР разполагат с всички балистични ракети. Това са 20 ПУ Шехаб-1/2 (до 600 ракети Шехаб-1 и до 150 Шехаб-2) които са копия на севернокорейските Хвасон-5/6 (далечина на стрелбата до 500 км), 32 ПУ Шехаб-3 (копие на севернокорейската Нодон, далечина на стрелба до 1500 км). Има и неизвестно количество от други типове ракети с противоречиви данни за тях. Най съвременна се счита че е Седжил с далечина на стрелбата до 2000 км. Ударната авиация се състои от 34 бомбардировача Су-24, 37 ударни самолета Су-22 (намиращи се на съхранение и очакващи модернизация) и 5 щурмовика Су-25. Още 7 Су-25 бяха през 2014 предадени на Ирак, като не е ясно дали те остават собственост на Иран. Изтребителното са с твърде неясна съдба. На въоражение са от 27 до 68 американски F-14А, от 38 до 100 F-4 (от 8 до 18 D, от 30 до 88 F), от 61 до 126 F-5 (до 15В, от 34 до 80 Е, от 15 до 28 F), 24 Саегах (вариант на F-5E), 12 френски Mirage F1, 29 съветски МиГ-29, от 20 до 53 китайски J-7 (в това число 11-13 учебно бойни JJ-7) китайско копие на МиГ-21. Разузнавателната авиация включва от 4 до 10 RF-4Е и до 10 RF-5А. Транспортните самолети са 4 американски Боинг 707 (още от 4 до 9 на съхранение), от 5 до 9 Боинг 747 (още 3-4 на съхранение), от 22 до 31 С-130 (още до 18 на съхранение), 2 2 L-1329, 3 Командер 690, 4 Фалкон 20, 2 Фалкон 50, 6 европейски (1 А321, 3 А320, 2 А300), 9 холандски F-27, 15 швейцарски РС-6В, от 2 до 14 китайски Y-7 и до 12 Y-12, 3–7 ирански Иран-140 (копие на Ан-140), 10 украинскихАн-74ТК, от 12 до 15 съветски Ил-76 (още до 4 на съхранение). Учебните самолети включват; 2-26 американски F-33 и до 7 Т-33, до 35 швейцарски РС-7, до 24 бразилски ЕМВ-312, 26 пакистански Мушак, не по малко от 2 ирански Фаджр-3, до 25 Дорна и Тазарв. ПВО на страната включва от 30 до 80 английски ЗРК Рапира, от 42 до 84 китайски ЗРК HQ-2 и неговото иранско копие Саяд, от 150 до 234 американски ЗРК Усъвършенстван Хоук и неговото иранско копие Мерсад, 8-12 ЗРК Квадрат и неговото иранско копие Раад, 12 ЗРК С-200 Вега. Флота разполага 3 съвременни руски подводници проект 877, 4 малки подводници иранско производство, също 21 свръхмалки подводници Гадир, 4 югославски Юго. В надводния флот има 3 английски фрегати тип Алванд, техни копия са двете ирански Джамаран. Строящата се Саханд и силно модернизирана. Има и 3 стари корвети 2 тип Баяндор и 1 тип Хамзех. От катерите има 10 китайски ракетни катера Худонг, 10 тип Каман (копие на френските Комбатант-2), 4 ирански копия Сина . До 80 ирански катера собствена постройка с китайски ПКР С-701 и С-704. Стражеви катери; 3 тип Парвин (иранско копие на американските PGM-71), 2 тип Кайван, 3 тип Зафара, 6 тип MIG-S-2600, до 150 малки част от които въоражени с РСЗО и ПТРК. Морската авиация включва 5 американски патрулни самолета Р-3F, 3 Фалкон 20, 3 холандски транспортни F-27, 2 противоподводни вертолета SH-3D, 3 вертолета тралшици RH-53D, 14 транспортни вертолета Бел-212. Морската пехота включва две бригади (1ва и 2 ра), 1 ва е в КСИР, има също по една бригада в КСИР и ВМС противокорабни ракети, въоражени с китайските ПКР НY-2 и С-802. Свежи новини. В Иран вече произвеждат танкове Karrar който се явява иранско модернизирано с руска помощ копие на Т-72.

Изразявам съмнения към истиноста на сведенията. МВФ и СБ са част от тези които поддържат финансовата блокада върху Иран. Тоест те са страна в конфликт и априори няма как да се приемат за обективни. Отделно иранската икономика не е германската, тоест не е открита и най вероятно крият данни. Това ми е мисълта.

Нещо има технически проблем и пускам втори пост. Киров, как става така, че чуждестранните МВФ и Световна банка имат по добър поглед над иранската икономика от иранското правителство? Това е все едно комшията да знае повече за твоите финанси отколкото ти самия. Ако приемем, че иранското правителство фалшифицира данни (което е вероятно), то навярно би взело и мерки истинските данни да не могат да попаднат пред очите на МВФ. Демек докладите на ДВФ и СБ са "ино към то гьотере".

Това ако са обективни източници аз съм извънземен!

Съобщава се, че градовете Нава и Джасим са започнали преговори за капитулация. Отбелязал съм ви ги с червено.

Следи темата и ще разбереш. Хем е с малко думи и много картинки. Иначе глобално ситуацията е следната. На терена има няколко играчи. Асад, опозицията, Халифата, кюрдите, американците и турците. Асад вече владее по голямата част от страната, а засега офанзивата в Дараа се развива успешно. Половината вече е заета успешно, за другата тепърва започва борбата. Отделно там са последните стабилни халифатски територии. Ежедневно обновявам новините. Опозицията владее Дараа и Идлиб. Освен това опозиционери има също в турската и американската зона. Там все още си играят на умерена ДТС и неумерена опозиция ХТШ (отделно другите по малки групировки). Те воюват както помежду си, така и с Асад и частично с кюрдите. Те са на път да бъдат изритани от сцената, тъй като имат сериозни проблеми в Дараа, а се говори, че след нея идва реда и на Идлиб. Американците държат Ат Танаф макар да е непонятно защо им е. Проамериканската опозиция е вече в сериозно отстъпление, а на кюрдите тази пустиня няма как да им помогне. Съдбата на Ат Танф ще се разреши между Путин и Тръмп. Халифата е практически разгромен. Каквото и да им остана в пустинята е по скоро въпрос на противопартизански действия, а не на пълномащабна война. Кюрдите владеят значителна част от Сирия, но имат проблема. Първия са арабите които не желаят да живеят под кюрдска власт и са съгласни да подкрепят всеки арабин който воюва с кюрдите, било то Халифата, Асад или опозицията. Вторият им огромен проблем е Ердоган. Той за нищо на света не би допуснал кюрдска държава. Турците. Тяхната основна цел е да не допуснат кюрдска държава. Засега Ердоган успява.

Пътят към Дараа. Една хубава картина на героя от войната Сухейл Хасан Съобщения, че халифатците са заели град Хаят. Опозицията пак е премислила и е сдала град Дераа без бой! Там вече се развява сирийското знаме. Сирийската армия символично е издигнала флаг на мястото където започна войната. Новата карта.

Извинявам се за офтопика, но не мога да се въздържа. В казармата. - Другарю старшина, мое ли а идеме а глеаме Амлет? -Ни мой! Амлет ако ногу иска а ви види, да дое на портало.

Говоря за психология, не за политика. Хората които го познават лично и работят с него разказват за това какви са неговите психологически черти. Всички са на мнение, че със Сталин може да се спори, той не таи лични обиди и не отмъщава. Сталин винаги говори последен и никога не налага мнението си. Но няма как да е и по друг начин. Всеки който иска да остане на власт трябва да се държи за своите приближени, да ги дундурка и да им прощава.

Разбрал си ме погрешно). Такова нещо не твърдя. В конкретния случай с Месемврия и Мицо е доброзорно, тъй като Мицо е на зор притискан от царя и е в лоша позиция за преговори. Подобна заменка има и в България, когато Тертер се мести от Червен в Карвуна. Прочее от типа за който говориш е Искандер на когото султана му сменя Никопол за Самсун.

Признавам, че подходих към Сталин с някакво подозрение и предубеждение. В моето съзнание бе създаден образа на твърде внимателен и съсредоточен в себе си фанатик, деспот, завистливец, подозрителен монополист на властта. Очаквах да срещна безжалостен и жесток доктринер, самодоволен грезинец-планинец, чийто дух не е излязъл от родните долини... Всички смътни слухове, всички подозрения за мен престанаха да съществуват завинаги след като поговорих с него. Аз никога не съм срещал човек по изскрен, порядъчен и честен- в него няма нищо тъмно и зловещо, и именно с тези му качества следва да се обясни огромната му власт в Русия Хърбърт Уелс Изворът на всички беди, както тогава считах отиваха към Сталин... Сега, когато видях човека, той изобщо не съответстваше на моите представи за него. Напротив, видях, че това е човек с който може да се говори, който се интересува от твоето мнение, а най главното мисли за същото за което и ти, сам помага на някой като мен да излезе от струващото ми се безизходно положение, сам ти подсказва мисли които търсиш, но не можеш да намериш. Повече от всичко ме поразиха неговите дълбоки знания в авиацията. Голованов В това време на много хора им се струваше, че в сравнение с другите болшевишки лидери Сталин обладаваше най голямата търпимост. Той беше най малко злобен в своите атаки над противниците в сравнение с другите от триумвирата. В неговите речи винаги звучаха нотки на добродушие и бодряшки оптимизъм, което отговаряше на неговото винаги благодушно настроение. В Политбюро когато се обсъждаха важни въпроси никога не налагаше своето мнение. Той внимателно следеше за дискусията за да види накъде духа вятъра и да гласува неизменно с болшинството, ако разбира се от по рано не бе уредил болшинството да гласува така както той иска. Затова той винаги беше приемлив. За партийната аудитория той бе човек който няма лична корист и не таи лични обиди, който критикува хора единство по същество. Това впечатление оставаше даже при закритите заседания на Политбюро Дойчер Със стратегическите въпроси Сталин започна да се занимава от самото начало на войната. Неговият ум и талант му позволиха в хода на войната да овладее стратегическото изкуство дотолкова, че викайки при себе си командири на фронтове и разговаряйки с тях на теми свързани с провежданите операции, той се проявяваше като човек знаещ не по малко, а често и повече от тях. Жуков За многото години на работа аз се убедих, че формалните съображения или личните амбиции за него не значат нищо. Сталин винаги се съобразяваше с работата и ако беше нужно не се стесняваше да измени вече прието решение, при това без да го интересува какво ще помислят или кажат другите. Много ми провървя, че делото за моето мнимо вредителство попадна под неговия личен контрол. По въпросите касаещи съдбата на обвинените във вредителство хора Сталин в тогавашното политбюро беше истински либерал. Като правило той заставаше на страната на обвиняемите и успяваше да добие тяхното оправдаване, макар разбира се да имаше и изключения. Бенедиктов При цялата своя властност, суровост и бих казал твърдост той живо откликваше на проявленията на разумна инициатива, самостоятелност, ценеше независимото мислене и мнения. Той поименно знаеше практически всички ръководители на икономиката и въоражените сили до директор на завод и командир на дивизия, помнеше най съществените данни характеризиращи ги лично или на поверените им участъци. Устинов Това е мнението на хората познаващи лично Сталин. Както се вижда при личен контакт той изгражда образа на добродушен, честен и безкористно отдаден на работата човек, който при това се интересува от чуждото мнение и го зачита.

За пръв път от доста време халифатците са атакували кюрдите и са превзели някакви хълмове. Опозицията при Дараа е премислила и е отказала да капитулира.

Това с насилието, как конкретно хората не са склонни към насилие е една голяма легенда. Всъщност хората с най голямо удоволствие прилагат насилие за да решат проблемите си. Иначе нямаше да има толкова войни.

Отново обяснявате нещата с "добри" срещу "лоши" и лошите задължително са психопати и насилници. Защо Хитлер не може да бъде психопат? Защото от 1919 когато започва да се занимава с политика до 1933 когато идва на власт минават над 10 години. Това е десетилетие в което той трябва да убеждава всички (включително умни и богати хора), да вършат това което той иска. А не е в състояние да отстрани насилствено никого. Другата голяма грешка е, че с безогледно насилие може да се задържи властта. Това е твърдение необходимо на пропагандата за да очерни диктатора. Случая с Калигула управлявал 2 години (разболял се неизвестно кога по време на управлението си) и Комнин ясно показват какво се случва с такива-те биват сваляни от своите и при това почти веднага. Никой не може да управлява без съратници. Никой не може да ръководи държавата сам- физически е невъзможно. Поради това се налага да има свои хора на които да довери ключови ръководни постове. Но това е реална власт. Благодарение на тази власт те могат да го свалят. Ако той прекали с репресиите то това ще се случи почти незабавно, все пак тези хора са там не за да бъдат убити, а за да упражняват властта. Доноси винаги е имало-без тях не може, и ако диктатора започне за най малко да убива то практически всички около него ще се съюзят. Поради това той трябва да убеди своите привърженици, че са в пълна безопасност и могат спокойно да консумират дадената им власт.

Сирийците са превзели Тал ал Асшари и са обкръжили Тафас от 3 страни. Резултата от това е, че в Тафас са побързали да капитулират, по някой данни там вече е влязла руската военна полиция. Съобщава се и за капитулацията на Ал Ябидах. Руснаци в Тафас. Има съобщения, че Дараа вече е капитулирала и там вече е започнало предаването на тежкото оръжие. Друга изключително важна новина е, че на север са капитулирали Кафр Шамс, Кафр Несидж, Самлин и Акраба без да са били атакувани. Напомням, че местните опозиционери се бяха заклели да погребат сирийската армия на своите укрепления. Можете да ги видите, северния ъгъл на котела.

Чакай сега. Употребил съм думата "сменил", откъде ти дойде това "конфискувал"... Още повече, Мицо е български болярин, не византийски, смяната на имението очевидно е било едно от условията Мицо да се подчини на императора. Императора няма как да конфискува нещо което не е негово.

Що да няма бе Спандьо? Например за Мицо Асен се казва, че Месембрия му е било родово имение, което императора му сменил с друго в Троада. Очевидно това е бащиния. Сеща се и за тримата братя Смилец, Радослав и Войсил владетели на подбалкана. Очевидно владенията им са бащиния, защото ги владеят заедно и няма как да са ги получили в съвместно владение освен от баща си. Колкото до бенефициите- ами това не е самия смисъл на пронията? Царя дава земя- прониара служи. Прочее за родовите имена. Ние не знаем родовото име на тия тримата юнаци, при това единия е станал български цар, а другия известен византийски военачалник (също гласен за български цар, но накрая получил просто титлата Деспот на България). Синът на Смилец се е наричал Йоан Комнин Ангел Дука Врана Палеолог- по имената на майка си, но българското си родово име даже от кумова срама не го пише.

Не хваля диктатура, а говоря за психология. Разликата между убиеца, мошенника и властника е, че убиеца и измамника имат за цел за кратко време да заблудят малко хора. А един човек стремящ се към властта трябва десетилетия да убеждава най различни хора (много от които умни, богати и вече състояли се) да вършат това което той иска. При това тези хора ще останат живи (а повечето и дейни) и той ще е принуден да се съобразява с тях. Тоест няма как да е психопат. Психопатията може да се крие от околните, но няма как да се скрие когато десетилетия наред всеки ден постоянно общува с различни хора.

Време е да предизвикам форума с едно революционно твърдение. Във всички случаи с диктатори те са представяни като "лоши хора", а при почти 100% им се приписват психопатии. Те са обсебени, нямат обективен поглед, маняци, страдат от фобии, задължително са жестоки, садистични и безчовечни. Но това не се отнася само до върха на държавата. Често това може да се каже и за ръководители от по дребен ранг. Всичко това е добре, но ... задава се въпроса- как тези психопати са заели поста си и как стоят на него. Историята познава два такива начина единия е на парашутист, а другия на достигнал със свои сили. Аристократите/владетелите са особен тип парашутисти, те още от пелените получават съответстващо обучение как да управляват. Тоест още когато дойде на власт той е обучен какво да прави. Но как става издигането на обикновен човек? Най важното е, че това обикновено става десетилетия наред. Например Хитлер започва да се занимава с политика от 1919 и идва на власт чак през 1933. Занимаването с политика включва ежедневни, ежечасни контакти с хора, попадане под лъчите на прожекторите когато много хора следят не само всяко изказване, но и личния живот. При това човек който желае да постигне нещо в политиката трябва да общува с много и различни хора. Нещо повече! Той трябва не просто да общува, а да ги убеди да направят това което той иска от тях. При това става въпрос и за хора образовани, богати- хора които и без Хитлер имат тегло в обществото. И това трябва да продължи десетилетия! При това не само докато дойде на власт. Но идването на власт не значи нищо. Борбата продължава и след това. Противно на общоприетото мнение това обаче не е само да разкрие и разстреля опозиционера. По важното е диктатора да убеди околните, че е прав и те трябва да правят това което той иска. Доколкото знам в края на войната Хитлер е отдавал заповеди да бъдат взривявани заводи, горени насаждения и въобще да се унищожи всичко. Неговото обкръжение обаче не изпълнява неговите заповеди- тоест той е изгубил реалната власт. Да не забравяме за Калигула, когато на власт попада психически болен човек. При това той се разболява по някое време на управлението си. Против него има много покушения и накрая е убит. Но това продължава едва година-две, а Хитлер издържа от 1919 чак до 1945- това са над 20 години. Случая с Калигула показва колко може да се задържи на власт психически нестабилен човек чрез насилие. Моята теза е, че отрицателния образ на диктаторите е пропагандна измислица имаща за цел да очерни врагът и да сведе ситуацията до бяло-черно. В реалния живот всеки диктатор успял да вземе властта и да управлява е умен, симпатичен човек с харизма, роден психолог умеещ да намира пътя към сърцата на хората. При това насилието което прилага според него е нужно и неизбежно. Нещо повече! Той е в състояние да убеди най малкото обкръжението си, че няма как да се размине без него. Например когато Хитлер избива евреите това не акт на безумие и жестокост, а осъзнато решение, че така се извършва благородно дело, че евреите са "лошите", които ако не бъдат спрени ще стане най лошото и така се спасява Германия. Не случайно се казва, че "Пътят към ада е послан с добри намерения".

Ами например Теодор и Балик са едри феодали, синове на едър феодал (сам деспот), но получават деспотските си титли от императора. Сетих се за Асеневци във Византия. Ако не бъркам Иван Асен ІІІ обещава, че ако не стане цар ще се задоволи с деспотска титла която му дава императора. Доколкото помня нито синовете, нито внуците му наследяват тази деспотска титла. Може и да бъркам де. Яков Светослав също получава деспотска титла от царя лично, а не защото е владетел на Видин. Ако не греша на запад ситуацията е следната. Имаме Граф дьо Горно Нанадолнище, синът му получава владението на ГН и титлата граф дьо ГН. Ако обаче той няма син то този който стане владетел на ГН получава и титлата граф дьо ГН. Тоест титлата е вързана и по наследство и по място. Не зная в България или Византия да има обособени владения чийто владетел да носи определена титла. Например Видин си е обособено владение, но няма данни да е съществувала титлата "Деспот на Видин" която автоматично да взема владетеля и като дойде на власт. Самите титли дьо и фон доколкото знам означават "от" или "владетел на". Доколкото знам на балканите няма такава географска връзка на нито един аристократ.

Естествено е да генерализирам. Ако тръгна подробно следва да напиша книга (което не ми е по силите). Да, имаме едра аристокрация, но титлите деспот, севастократор, севаст и прочее не се предават по наследство, а се заработват лично чрез царя/императора. Отделно на запад имаме "Васалът на моя васал не е мой васал"- ясно очертана пирамида кой под кого стои. За България и Византия се сещам само за един случай на троен васалитет, когато турците притискат владетеля на Тесалия да им стане васал, той става васал на императора, който вече е васал на турците. Но няма практика владетеля на Варна (който и да е той) да е вас на Дръстър, който пък да е васал на царя.

Спандьо, имам такъв въпрос. А дали разликата не е там, че западната аристокрация е поместна, а балканската послужебна. Например нашия кан Крум и неговите "хранени хора", които той храни от ръката си, или турския султан който е като слънце на земята- всичко зависи от него. Отделно на запад се наследява и имота и титлата и социалното положение. При нас ще наследи само имотите на баща си, а титла и социално положение ще е принуден да заработва сам и то чрез върховната власт. Във Византия и България има някакъв феодален разпад, когато властта се наследява (например Видин), но във Византия се появяват кръстоносците, които (или заради тях) унищожават тази местна власт. Впоследствие пак се стига до феодален разпад, но този път турците отново издигат силната централна власт. Може би последния феодален разпад е при кърджалийското време, но и тогава всичко свършва бързо. Сещам се също за сърбите, които никога не са имали силна централна власт, но и никога не развиват поместна аристокрация. Защо? Дали заради прословутата свавянска свободолюбивост "Кой си пък ти бе, че ще се правиш на голямата работа?" Захари Стоянов също говори за "турска демократичност" при която не се признава никакъв авторитет както в Европа. Сещам се, как той описва "ставането на човек", как откраднал стоката и така станал богат. Или Каравелов който в "Мамино детенце" описва падението, когато състоял се човек става чапкънин- на него не му остава нищо като титла или социално положение.

Практически всичките му постове НЕ СА по темата.