Frujin Assen

Френската, британската, германската и прочее европейски авиации не се явяват самодостатъчни. Те са годни единствено да гонят папуасите (ефимизъм за въоражени сили на страни от третия свят) които не разполагат с никакво или съвсем слабо ПВО. Другата им задача при сериозен конфликт е да помагат доколкото могат на американската авиация. В този смисъл сравнението на европейските авиации с американската, руската- та даже турската или китайската е некоректно.

Нещо не можах да се оправя със снимките и да ги сложа където трябва.

Прихващачи Тук всичко е просто. В САЩ няма такива самолети нито на въоражение, нито се проектират. В Русия на въоражение е МиГ-31 и някакъв митичен МиГ-41 в разработка за когото не се знае практически нищо. Височинен разузнавач. Тук също всичко е елементарно. Русия никога не е имала, няма и не се проектира такъв самолет. В САЩ нещата са малко по сложни. Знаменития SR-71 Черен дрозд вече е пенсиониран поради старост и не лети. Разработва се безпилотната му замяна SR-72, който по слуховете трябва да развива 6М скорост. Подробностите за този проект разбира се са секретни и засега не знаем какво ще представлява. Изтребители за завоюване на превъзходство във въздуха. Това са най мощните и най боеспособните самолети въобще. При американците най добрия самолет се явява F-22. Този самолет се явява най модерния и боеспособен самолет на света, но както винаги има лъжица катран в кацата с меда. Това е огромната и непосилна цена на този самолет. Той се явява твърде скъп и за поддръжка- дори и за бездънния американски бюджет. Негов аналог в Русия се явява Су-57, който върви по неговия път и вместо среден, мощен, но сравнително евтин самолет както беше замислен се развива по пътя на „надебеляване“ и съответно увеличаване на цената. По всичко изглежда, че Су-57 ще надмине по мощ F-22 и и ще стане най мощния и боеспособен самолет в света. За това има твърде просто обяснение. F-22 e много по ранна разработка, а поради заоблачната си цена така и не е модернизиран кардинално. От друга страна Су-57 е съвременна разработка и може изначално да се възползва от всички съвременни достижения на науката. Другия голям проблем на F-22 е малкия му брой (този проблем засега не стои пред Су-57, тъй като той още не е постъпил масово на въоражение). Тъй като няма как да се произведат повече машини американците се опитват да решат този проблем по друг начин. Те запазиха по стария модел тежък изтребител F-15C Eagle стоящ на въоражение от края на 70 те години. Въпреки постъпването на въоражение на F-22 стария Орел си остана „работния кон“ в американската авиация поради значително по малката си цена и по голям брой. От друга страна Орела за времето си е бил най мощния и боеспособен изтребител, който и днес може да се състезава с по младите си аналози като Су-27, Тайфун, Рафал. Времето естествено взема своето и F-15C банално стареят и съвсем скоро над половината от тези самолети ще трябва да бъдат пенсионирани. Такава една постановка естествено е напълно неприемлива за американските ВВС. Тъй като разработката на нова машина е твърде дълга, а възобновяването на производството на F-22 твърде скъпо е взето решение да се възобнови производството на F-15. Тук става въпрос за модернизирания F-15CX. Този самолет е квалифициран като поколение 4++. Някой аналитици считат, че разликата между него и машината от 70 те е толкова голяма, че това е едва ли не нов самолет. Други обаче настояват, че един самолет колкото и да бъде модернизиран не може да надскочи поколението си и заложените при проектирането ограничения. В Русия ситуацията е подобна. Су-27 който се явява пряк аналог на F-15C макар и по млад също доживява последните си години. При това руските машини категорично отстъпват на американските, тъй като поради тежките години след разпада на СССР така и не са модернизирани сериозно. Днес, вече в предпенсионна възраст тяхната модернизация пък съвсем е изгубила смисъл. Аналог на F-15CX, но вече постъпил на въоражение се явява руския Су-35- дълбока модернизация на Су-27. Който от двата самолета е по добър е тежък въпрос най който се очаква тепърва да се разгарят ожесточени спорове от диванните аналитици. Морска авиация. Тук навремето американците решиха да се изхитрят и вместо да разработят нова машина модернизираха силно своите доказани F/A-18 Hornet в F/A-18E/F Super Honet. Логиката беше проста. Стършела се явяваше най мощния и боеспособен морски изтребител и няма нужда се разработва напълно нова машина, но може да бъдат спестени пари. Тази стратегия се оказа правилна. Новите-стари супер стършели и досега са ненадминати. В Русия техен аналог се явява Су-33, вариант на Су-27. Тези машини днес са с безвъзвратно остаряло БРЕО (Бордово Радио Електронно Оборудване), а заради по малко от 20 машини няма смисъл да се хвърлят пари за модернизация. Освен това, Су-33 макар и да не са толкова износени както Су-27 също се намират в предпенсионна възраст. За другия тип руски морски изстребители ще стане дума по късно. Ударни машини Днес САЩ разполагат само с един тип такъв самолет и това е F-15E Strike Eagle вариант на изтребителя F-15C. Макар и малко по млад от своя брат този самолет също се намира на предела на своя живот и много скоро ще бъде пенсиониран. Желаейки да спестят пари американците не разработват нов самолет, а възобновяват производството му, като той ще е вариант на новия F-15CX под индекса F-15EX. В Русия негов аналог е Су-30СМ. Освен това Русия има старите Су-24, които буквално всеки момент се очаква да бъдат снети от въоражение поради силно напреднала възраст. Су-30СМ е с вече остаряла конструкция и БРЕО и поради това отстъпва, макар и не катастрофално на новия F-15CX. Друг руски самолет е Су-34. Това е сравнително нов самолет, при това напълно съпоставим с F-15CX. Неговото БРЕО отстъпва частично, но не е проблем да бъде модернизирано, тъй като конструкцията и годините го позволяват. Леки изтребители. Това е твърде условна категория, в която са сведени всички самолети които са по леки от F-15. САЩ днес разполагат с няколко такива машини F-35, F/A-18E/F и F-16. Доста сложен е въпроса къде да бъде поставен варианта F-35D, дали при изтребителите или при морските. При това се очаква в разумна перспектива F-35 да замени напълно F-16. Със Стършела обаче нещата са по други, има машини произведени след 2010 за които би било грях да се пенсионират толкова скоро. По всичко изглежда, че флота има намерение поне 20 години да експлоатира съвместно Светкавици и Стършели. В миналото F-16 e бил разглеждан като „момче за всичко“. Той е трябвало да допълва F-15C, но това никога не се случва, тъй като броя на Орлите се оказва достатъчен за войните с ниска интензивност които води САЩ. Поради това пепелянките са преквалифицирани като ударни машини и реално допълват F-15E. Още от самото си създаване новите F-35 Lightning са замислени по скоро като ударни машини, а не толкова като изтребители, макар да могат да се използват и като такива. Светкавицата днес се явява самолета със много добро БРЕО, който е наистина многофункционален и може да служи както като изтребител за завоюване на превъзходство във въздух (където естествено отстъпва на по тежките си събратя като F-15CX и F-22), така и като ударен. Русия. Днес в Русия има МиГ-29 от старите модификации които са даже не в пенсионна, а в след пенсионна възраст и се очаква скоро да бъдат снети от въоражение. Има и не голямо количество по нови МиГ-29СМТ, които могат още да служат, а също и нови МиГ-29К- корабна версия- най нови и с най съвършено БРЕО от всички МиГ-29. Очаква се, че този самолет за дълго ще стане опората на корабната авиация. Освен тях формално на въоражение е и МиГ-35, който се явява сухоземен вариант на МиГ-29К. По всичко изглежда, че Русия е тръгнала по пътя на САЩ и вече не смята леките изтребители за достатъчно боеспособни в съревнование с по тежките си събратя. МиГ-35 се приемат на въоражение в хомеопатични количества за да се спаси от фалит РСК МиГ, а и за да се продават по добре в чужбина, тъй като както е добре известно не се гледа с добро око на машини, които не са постъпили на въоражение в страната която ги произвежда. Появяват се слухове, че е започнала разработката на нов проект под името ЛФМС, но какво ще представлява той и дали въобще ще бъде завършен е сложен въпрос, на който ще отговори бъдещето. Тук трябва да се подчертае, че БРЕО на МиГ-29К/МиГ-35 отстъпва на F-35. Штурмовици Американците имат вече доста старите А-10, а руснаците не по младите Су-25. Тези машини сами по себе си не са лоши, и всяка е добра по своему и макар, че се различават твърде много са в един и същи клас. Нито САЩ, нито Русия разработват нови проекти и като се има предвид предпенсионната възраст и двете машини скоро се очаква и двете страни да останат без такъв клас машини. Очаква се тяхната роля да бъде поета от леките изстребители, които постепенно от машини за завоюване на превъзходство във въздуха ще бъдат напълно преквалифицирани в ударни. …20 години по късно… По това време последните МиГ-31БМ вече ще са покойници, а не е ясно какво ще стане с програмата МиГ-41. При тежките изтребители F-22 ще доживяват последните си дни и САЩ ще останат само с F-15CX. Русия ще разполага със Су-57 и Су-35. При ударните машини първите Су-30СМ и Су-34 вече ще бъдат пенсионирани поради напреднала възраст, а F-15CX ще са още млади. Леките изтребители ще са доминирани от САЩ, тъй като техните F-35 ще са многобройни и млади, а в Русия ще доживяват последните си дни шепа МиГ-29/35. Тук за Русия остава надеждата в новия проект. Тук ще направя една забележка. Докато американския F-16 беше многоцелеви и като такъв реално беше използван като „изтребител за бедни“ от американските съюзници, а от американските ВВС като ударен самолет, то при МиГ-29 това не можа да се получи. Той така и си остана чист изтребител който практически не е оптимизиран за ударни задачи. И накрая малко история. През 70 те в САЩ е разработена концепцията за двата изтребителя- мощния и скъп F-15 и евтиния и многоброен F-16. СССР копира тази стратегия чрез големия Су-27 и малкия МиГ-29. Впоследствие, през 90 те САЩ преквалифицираха F-16 в ударна машина. Русия очевидно се опитва да копира и това, но се оказа невъзможно, кокто вече се каза МиГ-29 си остана „чист изтребител“. Може би поради това той не е долюбван днес и може би новия проект ЛФМС трябва да оправи ситуацията Ще поживеем, ще видим. 5a7b1f4df450ffc1268b459e.webp

Нямаше ли споменаване в изворите "заповядал да отпуснат юздите". Тоест имало е конница и Крум заповядва тя да преследва ромеите.

Под занаятчии имам предвид "хора упражняващи занаята война", а не кожари, обущари, ковачи и прочее. Разликата между занаятчия и цехов работник е в квалификацията и обучението. В армията си има устав, според който това се върши така, само така и по никакъв друг начин освен така. При боецът чийто занаят е войната няма такъв устав. Всеки един от бойците е получил различно обучение- на Иван баща му му е казвал, че това се прави така, но пък дядото на Пешо го е научил, че се прави по друг начин, а пък Генчо е чул от многоуважавания ветеран, че се прави по трети начин. Отделно всеки един има свой акъл, опит и умения. И накрая имаш тълпа от бойци, а не военна част. С командирите е същата ситуация. Затова и когато се събере армията се налага царя като баш шеф да обясни на висшите командири той на какъв акъл е, какво иска и как го иска. От своя страна те това го свеждат до по низшите и така до редниците. В днешно време това не е проблем, защото всеки един войник от Варна до Кюстендил знае, че този термин означава това и само това и като му се подаде такава заповед, това означава да направи това по този начин. При войните занаятчии е съвсем друго, този термин във Варна означава едно, в Търново нещо по друго, а в Средец може да е дори съвсем различно. И когато на тези трима души им се подаде заповед те може да направят три различни неща, по три различни начина.

Още малко разсъждения. Имаме споменавания на славяни в българската армия още няколко пъти. Първо при Тервел -той пристига под Константинопол с армия от българи и славяни. Втори път Телец взема в помощ славяни и накрая пак Крум готви славяни за щурма на Константинопол. Накрая Омуртаг ги посочва като свои врагове. Можем ли да предположим, че под термина "славяни" става дума не за подвластни на кана хора, а за политически термин, идващ да ги отграничи от "българите". Тоест, в тези случаи става въпрос за жители на Славинията в западна Мизия дошли като съюзници да воюват заедно с българите, а в във всички останали случаи когато те не са споменати изрично българите се оправят сами без тяхна помощ. Очертавам една такава картина. Аспарух побеждава "седемте славянски рода" и ги заселва в западна Мизия. Там те образуват своя ... хъм държава, протодържава, племенен съюз- измислете друг термин- въобще някакво образование, което е почти независимо. То съществува докато кан Омуртаг не го ликвидира след война и не назначава свой управител над тези славяни.

1 Ако Крум чака армия действията му изглеждат напълно нелогични. Първо загробва най боеспособната си част от армията. Да, трябвало е ромеите да бъдат спрени и очевидно е нямал друга армия под ръка, но поне когато става ясно, че битката е загубена е можел да заповяда отстъпление, за да ги запази за другата битка, когато дойде подкреплението. Второ, той изважда 50 000 души (разбирай голяма, но очевидно лошо обучена армия) в полева битка пред Плиска. Ако чакаше подкрепление, но не върви да сдаде столицата без бой е можел да затвори в града достатъчно бойци за дълга обсада, а с останалите да отстъпи. Накрая въоражава жените. Ако не е бил притиснат до стената едва ли би стигнал до там. 2 Защото така излиза от разказа на хронистите. Ромеите изобщо не се интересуват от вътрешните работи в България, кой кого и как плаши, ако те не ги засягат. Първо има съобщение, че славяните били наети за пари, а после Крум ги гощава от черепа на Никифор. Логично е да се предположи, че те са участвали в битката и той им благодари. 3 Ясно е, че не я предават. Но построението изглежда напълно логично. Хайде нека помислим. Те лъжат, че императора е имал грандиозни планове, лъжат, че е изпаднал в истерия. Но... отстъпление, при това очевидно безразборно наистина има. Нека видим един друг случай. Ромеите при тревненския проход. Те също бягат презглава при новината, че огромна куманска армия бърза към тях. Но в случая говорим за изгладняла (българите пречили на фуражирите), останали без заплати и уморена от дълга и безуспешна обсада армия. А в случая с Крум става дума за победоносна кампания. Просто не виждам причина за паника. Дори и българите да са били прерязали снабдяването от Тракия, очевидно в Плиска има достатъчно храни. Просто няма причина ромеите да бягат от полева битка и така презглава сами да се навират в капан. В този специално случай Никифор е бил събрал най доброто от своите въоражени сили. Ако Крум имаше толкова огромна и страшна армия, че даже след две тежки поражения и падането на столицата да уплаши до смърт ромейските генерали, които до момента нямат поражение...

Всъщност войната не я обръща Крум. Обръщат си я самите ромеи. Дори и да е била пристигнала голяма българска армия ромейската също не е била малка, отделно на няколко пъти побеждава. Колкото до свежата българска армия... хронистите знаят подробности за славяни, жени и авари, но не споменават нищо за подкрепления. От трета страна, ако свежи сили са били близо, защо Крум е толкова отчаян, че капитулира? Отделно, защо му е да въоражава жени и прочее ако има свежа боеспособна армия? Хронистите споменават, че е изпуснато управлението. Очевидно е, че е станало нещо много страшно. Друго което ми дойде на умът. Добре, управлението на армията е изпуснато, но все пак започва отстъпление, което очевидно е организирано. Отделно са имали поне няколко дни докато стигнат прохода през които командването да приведе в ред армията. Храна очевидно са имали от превзетата Плиска. Защо императора се плаши да даде битка в равнината, а тича презглава към прохода? Още един щрих, Крум пие здравица със славянските вождове- един вид признание, че те са му спечелили войната. Тук вече ще посмуча малко от пръстите. Говорили сме за проблема със "седемте славянски племена", което може да бъде четено и като "седемте славянски рода". Ами ако не е имало няколко "славинии", а само една? Дали пък вожда на тази славининия не се е притекъл на помощ със своята дружина? От Геста Хунгарорум знаем, че владетелите оттатък дунава са били със силна автономия. Дали не е възможно вожда на "седемте славянски рода" да е бил полунезависим от Крум и до един момент да не се намесва във войната. Един вид "Круме оправяй се сам". Но когато разбира, че императора отказва да си ходи и иска през Мизия да стигне до Средец (тоест през славянските земи) решава да се намеси. Това ромеите фиксират като "наел срещу заплащане околните славяни". Може би, този славянски вожд е извил ръцете на кан Крум да му плати предварително. Една такава теория позволява да се обясни и защо славяните се споменават сравнително рядко- те просто са самостоятелни. Това обяснява и защо при Омуртаг славяните са споменати като врагове на българите. Той решава да ги подчини на себе си и води с тях война. Доскоро смятах, че под славяни се има предвид тимочаните, ободритите и браничевците. Но сега съм разколебан. Вие какво мислите.

Здравейте отново на всички. Завръщам се за да задам някой въпроси за кан Крум, които за мен са неясни и ме озадачават. Ще започна отдалеч, за да е ясно какво имам наспредвид (както казват на село), когато стигна до самия въпрос. Доколкото ми е известно военното дело през средновековието е било нещо твърде различно от днешното. То е било както всички други професии занаят. Тоест уменията се предават от майстор към чирак и няма както днес устави, учения и прочее. Днес имаме готова армия, когато се обяви мобилизация вече има готова структура и щабове, а войниците просто изпълняват каквото им се каже. Когато обаче се събира армия от бойци-занаятчии, всеки от които има свое виждане по всеки един въпрос и нямаш никакви щабове и офицери всичко започва от нулата. Преди ми правеше впечатление, че колкото пъти се говори в изворите за война, почти толкова пъти се казва "започнал да събира армия и да се подготвя". Сега си давам сметка, че тази подготовка е включвала и организация и обучение. Тоест формиране на управляеми части, назначаване на командири, изясняване между войниците и командирите чие мнение е правилното, учения за управляемост на частите и прочее. Тоест събирането на армия и нейното привеждане от тълпа занаятчии до управляема единица е нещо сложно и изискващо време. И сега стигаме до конкретния въпрос. Съвсем накратко ситуацията. Никифор първи подготвя своята армия и започва похода. Кан Крум иска мир- дали пък защото армията му не е готова? Ромеите успешно преминават балкана и се сблъскват с "12 000 отбрани българи". Тоест личната дружина на кана. Това е единствената бойна част в българската армия, която не е нужно да бъде събирана и създавана от нулата. Тоест излиза, че кан Крум няма в този момент никаква друга армия която да противопостави на ромеите. Става ясно защо кан Крум иска мир- той е беззащитен в този момент. Впоследствие става още по интересно- почти всички българи били убити, тъй като показали голяма храброст и не пожелали да отстъпят дори когато били обкръжени. Това вече е самоубийство! Кан Крум губи най добре обучените и най добре въорожените си войници. Нещо повече! Той губи единствената си управляема постоянно бойна част! Очевидно ситуацията е била отчайваща за да се бият до край. Впоследствие ромеите стигат до Плиска където побеждават още веднъж 50 000 българи и превземат града. Ако кан Крум е успял да организира някаква армия, то най вероятно тя е изгоряла в този бой. Той изпраща послание до императора "Ето, ти дойде и победи, и тъй, вземи каквото ти е угодно и си иди с мир". Иначе казано кан Крум капитулира. Мисля си, че ако той имаше някакви готови войски едва ли би го направил. Какво се случва по нататък? Императора твърдо вярва в своята победа и е силно радостен. Тогава идват при него и му съобщават "Всичко пропадна шефе, трябва да бягаме". Императора изпада в истерия, даже бие синът си, но накрая се съгласява. Какво може да е станало? Опасност от страна на българите очевидно няма, те са напълно разбити, а владетелят им унизително моли за мир. Станало е това за което говорех във встъплението. Ромейската армия прекратява своето съществуване като бойна единица и се превръща в тълпа въоражени хора. Явно е загубена управляемостта над частите и за да се възстанови е нужно време. Въпрос номер 1 След като императора осъзнава, че той вече няма армия и похода е провален, не изпраща писмо до кан Крум "Премислих, готов съм съм да сключим мир, тръгвам си". Това в най лошия, в добрия е можел да започне преговори за да даде време на генералите си да оправят армията. Въпрос номер 2 кан Крум. Изворите съобщават, че той събрал нова армия, въоражил жените, платил на славяните и извикал аварите. При това той вече е капитулирал. Очевидно е, че подобни отчаяни мерки може да са резултат само от отказа на императора. Сами се досещате, че това е като салата. За да превърне всички тези тълпи хора в управляеми бойни части ще му е нужно време, при това навярно не малко. И всичко това само за три дни! Както се казва- глупости на търкалета. За три дни те даже не биха могли физически да се съберат на едно място, камо ли да се организират. Ако ситуацията е била толкова отчайваща кан Крум е трябвало да благодари на Тангра за чудното си спасение и от уплаха, че му се е разминало да си плюе в пазвата, а не да организира преследване на ромеите. Какво е вашето мнение, какво се е случило, че императора не се е опитал да сключи мир за да спечели време, а Крум очевидно отчаян до крайна степен (за да стигне до безпрецедентен ход като въоражаване на жени) да реши да преследва ромеите.

Нека се обърнем отново към съвременници на тази епоха, за да разберем истината...

конкретни техники от така наречения черен пъблик рилейшънс, като: 1.игра с фактите -подбор на факти, преувеличаване на едни за сметка на други, генерализиране на факти, дискретно допълване с оценка на факти, изваждане от конкретен контекст и интегрирането им към друг, сензационно представяне на факти, свръхпредлагане на второстепенни факти, драматизация на факти, умишлено пропускане на факти и т.н.; 2.натрапчиво използване на апологети (възхвала или неодобрение на нещо от някого)-създадена е група от апологети, които възторжено коментират всяко действие на управляващите. В информационното пространство се въртят все едни и същи имена, които се включват с коментари и "дълбоко научни анализи" преди, по време или след появата на даден документ излязъл от средите на управляващите; 3.формиране на комуникационна реалност -формира се посредством строга селекция на това кое, кога и колко трябва да бъде показано в електронните медии. Тази изкуствена реалност има малко общо с истинските събития от деня (дотолкова, че да е правдоподобна), но поради присъщите на масмедиите ефекти на масово въздействие постига значителен ефект -промива мозъци на големи социални групи; 4.техники на семантичното манипулиране-чрез семантически вариации се постигат желани внушения и настроения в публиката. Работи се най-вече с думи прикрития (евфемизми), заменяне на едни думи изрази с по-подходящи и използване на много дълбок и скрит смисъл на думите; 5.преференции за послушни журналисти и санкции за непослушните. На това му се вика държавна пропаганда и е стара колкото света. Дойде ми на умът за Южна Корея. Разказваха, как там за регистрация в социалните мрежи се изисква документ за самоличност. Борба с фалшивите новини! И какво? Пропагандаторите просто започнали да изкупуват от обикновенните хора техните самоличности в социалните мрежи. Има твърде много хора за които това са пари паднали от небето, защото те така или иначе не ползват социални мрежи. И накрая имаме един човек, една стая и 20-50-100 включени телефона чрез които той води пропаганда от името на 20-50-100 души. Честито.

Ако караме така както ти в случая означава, да губим ужасно много време. Ако днес прочетеш примерно 5-10 новини за примерно половин час и после още 2 часа проверяваш новините... Сам разбираш, че това си е изтезание. Огромната част от хората предпочитат вместо това да изберат медии на която да вярват и не се занимават с проверки. Ако говорим за политика (усещам мнозина натам ги стяга чепика- противодействие на вражеската пропаганда), то изпадаме в същия капан. Читателя който е пристрастен към нещо (било то партия, било то плоската земя) ще чете новини само в медии които са на неговата вълна. Тоест практически няма да се съмнява. Много често има призиви като "мислете", "проверявайте", "не се оставяйте да ви промиват мозъка" - при това от всички посоки. Проблема е, че няма време! Все пак трябва да се спи, да се яде, да се общува със семейството, да се ходи на работа, в парка, в кръчмата...

Това е от епохата. Гледах една поредица лекции за руските революционери. Разказваха, как през 19 век в началото да се убие царя не е било кой знае колко трудно, тъй като изобщо не е имал охрана, а понякога се е разхождал напълно сам из града. Същото и за останалите висши държавници.

Истината за фалшивите новини е написана много отдавна от Алеко Константинов в бесмъртното му произведение Бай Ганьо.

- Добре. Какъв вестник да издаваме - за правителството ли, или опозиция? Казвай скоро, че ме чакат клиенти. - Сега там е цаката - дали правителствен, дали опозиция? Не знам, дявола да го вземе, колко ще изтраят днешните. - Казвай скоро, че ме чакат клиенти. - Знаеш ли какво, Гуньо? - съображава бай Ганьо, без да обръща внимание на думите на адвокатина. - Аз мисля сега засега да я караме с правителството... - Тъй, тъй, най-добре с правителството - бързат да заявят Гочоолу и Дочоолу. Бай Ганьо ги изглежда сърдито, задето му пресичат думата, и продължава: - ... Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а? - Става. Обещаха ли ви нещичко? - То се знай, без него не може. - Като е тъй, да почнем - решава Гуньо Адвокатина и тук се захваща един разговор за начина, по който ще издават вестника, и за един вид направление, което ще следва техният орган по известни въпроси. Взема се решение да се съобразяват с времето и с обстоятелствата, па и с келепира, ако е "рекъл господ". За Русия "ще пущаме по едно: нашата освободителка, братския руски народ, да живей Царя Освободителя (бог да го прости), ама инак, като видим зор, ще си караме пак старата 3адунайская губерния". За Македония ще се поумълчаваме, знаеш, не иде някак си, времето не помага. Австрия кое, туй-онуй, тройствен съюз - хич не уйдисва... - Ами с младежите, с младежите какво ще правим? - обажда се Гочоолу. - И те почнаха да шават! - Ще ги залъгваме, какво ще правиш, белалии хлапета, по някой път и шапка даже ще им клатиш, време таквоз дошло, няма какво да се стори - дума с въздишка бай Ганьо. - Няма какво да се стори ли?! - ръмжи Данко Харсъзина и очите му тъмнеят. - Пуста сопа неокастрена! Аз да ги пипна тях, че... - Стой мирно, Данко... - П... п-п-ррах и пепел... - Остави ги сега, недей! Седни си на мястото. Има време. - Хайде по-скоро, бай Ганьо, че клиенти ме чакат - извиква нетърпеливо Гуньо Адвокатина. - Я чувай, Гуньо, знаеш ли... (холан, остави се с твоите пусти клиенти!)... знаеш ли какво? Ти седни тази вечер, па напиши една уводна статия. Тегли му едно верноподаничество, че сам княза да се слиса. Тури му там: Ваши смирени чада, Наш баща и татко, в праха на Августейшите Ви нозе, нареди ги там като броеница, ти знаеш как. Па помени и за народа една-две думи, както му е реда. Разбра ли ме? Така. Па сетне тегли един калай на опозицията. Кажи там: Онези предатели, онези... - Предатели остаря вече, да турим мерзавци - поправя Гуньо. - Е добре, тури мерзавци. Па да не забравиш да туриш и фаталния за българския народ. Дявол да я вземе, много ми се харесва тази дума "фаталния"! Като кажа така ф... ф... фаталния, сякаш че ффащам някого за гушата... Страшно ми се харесва! - А пък мен най ми харесва, като напопържам някого - изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина, - отлеква ми н'ам как на душата! - Ашколсун бе, Харсъз, да живейш! - провиква се възхитен бай Ганьо и потупва Данка по рамото. - Работата е опечена. Ти, Гуньо, ще напишеш, както рекох, уводната статия, тъй ли? А вий, Гочоолу, и ти, Дочоолу, някои дописки, някои телеграми да изкалъпите. - Че какви телеграми, какви дописки? - запитват в недоумение двоицата. - Какви ли? Всякакви. Не виждате ли другите вестници? Пишете там: Ваше Царско Височество, народа ликува коленопреклонно и едногласно моли Всевишния... и прочее; наблъскайте там, каквото ви дойде на ума. Кажете там: Българският народ е дал хиляди доказателства, че когато се коснат до правата му, всички до един стават на крак... и... таквозинака... със сълзи на очите... и тъй нататък. Най-сетне какво ще ми дращете много-много; напсувайте опозицията, па вер селям. Ами! Какво ще седнем сега да се лигавим с разни философии. И кой ще те разбере! Нали е работата да замажем очи - карай колата. Не е ли тъй ?

Общо взето има двама "обичайни заподозрени" за произхода на българите- тюрки и иранци. Ако мога да се изразя цветно проблема е същия като във вица с любовника и изгасената лампа... И те се съблякоха, а после изгасиха лампата и не видях какво последва. Ех тая неизвестност- затюхкал се съпругът... Както виждаме, днес се поставя под съмнение съществуването на славяните, широко се изказва мнение, че сме траки... та какво остава за произхода на прабългарите, където данните са твърде малко и всеки факт се тълкува на кой както му текне и се оспорва с вездесъщото "Това нищо не не значи, защото е възможна и еди каква си трактовка". Аз лично съм поставял въпроса по друг начин. Известно е, че българите се споменават за пръв път от анонимния римски хронограф. Тоест, аз бих търсил кой живее в предкавказието и кавказ през 1-2 век. Доколкото ми е известно там тогава живеят иранци, а не тюрки.

Ами той самият Тюркютски хаганат се разпада без проблеми, при все, че всички вътре са тюрки. Просто феодализма е такава икономическа система, която изключва всякакви големи образувания под единна власт за дълго време. Не случайно Римската империя е недостижим символ за всички средновековни народи.

4 Няма информация. 5 Като изключим валовете- няма данни. 6 Няма данни 7 Няма данни 8 Данните са съвсем малко и поради това всеки ги тегли към своята теория. 9 По въпроса към Южняка 10 Същата работа с липсата на данни Извод- проблема с произхода на прабългарите идва от съвсем оскъдните ни данни за тях, а не от козните на лоши хора.

Отдавна не съм писал, то нямаше и много новини. Сега има малко раздвижване. Сирийската армия е превзела Маарат ал Нуман. Говори се, че настъплението е с ограничена цел за да се освободи магистралата от Алепо до Хама.

Моята препоръка е да се обадиш на Маг Фидан- човека чудо!

Изпреварил си ме. https://www.ekonovini.bg/bg/kitay-shte-zabrani-plastmasovite-izdeliya-za-ednokratna-upotreba/?fbclid=IwAR1jse1D7y3ojtk8WAMvpkLccvJw_58qQElVRojnDihGIIgC5Ln-QIsPCrk Така се прави! Всякакви благи пожелания "Да пазим природата" са хвърлени на вятъра думи. Както е казвал още Апостола "Дела трябват, а не думи!".

За да не плодя теми какво има в иранския танков парк. Около 570 руски Т-72С, 100-200 английски Чифтън, до 400 Мобарез /иранизиран Чифтън/, до 300 съветски Т-62. Неизвестен брой севернокорейски Чхонма-хо създадени на база на Т-62. До 190 модернизирани Сафир /съветски Т-54/55 със 105 мм оръдие от М60/, по малко от 100 Т/54/55, до 100 китайски Type 59, до 250 Type 69 и до 500 T-72Z /Type 59/69 със 105 мм оръдие от М60/. До 150 американски М60А1. Около 150 Зулфикар-1, около 150 Зулфикар-3. Неизвестно е, дали още стоят на въоражение старите американски машини М48- от 40 до 100 броя, М47 около 40 броя и неизвестнен брой Саблан /модернизиран М47 със 105 мм оръдие/. Освен тях има и около 80-130 леки английски скорпион и неизвестен брой създадени по негови мотиви ирански Тосан.

Време е да си направя самореклама!

Независимо от известните санкции и затруднения Иран успя да изгради достатъчно развита отбранителна промишленост, способна да разработва и произвежда нови образци въоражение и военна техника. Един от най интересните образци на иранската бронетехника е основния боен танк Зулфикар. Първият вариант е от 90те години, а до днес има още две модефикации. Счита се, че в появяването на Зулфикар са замесени както получени от чужбина технологии, така и изучение на чуждия опит и конструкции. В началото на 90 те Иран подписва с Русия договор за доставка на Т-72С. Заедно с танковете те получават техническата документация на някой възли и агрегати. Водели се и преговори за лицензно производство, но това така и не се случва. Иранските специалисти обаче успяват да изучат руските танкове, а индустрията да усвои производството на на някой възли и агрегати. Освен това обаче до революцията Иран е получил и усвоил американските танкове М48 и М60. Някой от техните технически особености получават висока оценка от иранските военни и те са включени в новата конструкция. По известни данни разработката на танк собствен проект е стартирал не по рано от 1993 от компанията Construction Crusade. Главен конструктор е заместника на командващия сухопътните сили по наука бригаден генерал Мир-Юнус Масум-Заде. В съответствие с иранската традиция той получава легендарно име. Проекта е наречен в чест на меча принадлежал на пророка Мохамед и праведния халиф Али ибн Абу Талибу. През юли 1997 в промишления комплекс Shahid Kolah Dooz се състояла тържествена церемония по откриване на нови производствени линии. Една от тях била специално за производството на новия танк. Скоро след това били произведени и първите серийни машини Зулфикар. ОБТ Зулфикар не се отличава по нищо от чуждестранните танкове от своя клас. В него липсват каквито и да било революционни или нестандартни решения към средата на 90 те. Иранските танкостроители са използвали единствено консервативни технически решения които са по рано отработени и доказали своята пригодност. Танка има заварен брониран корпус с дифиренцирана защита. Челните детайли са с комбинирано брониране, а останалата броня е хомогенна. При необходимост може да се постави и динамическа защита. Блоковете и са разработени и се произвеждат в Иран, но са на основата на руски изделия. Разработена е оригинална купола с характерна ъгловата форма копирана от американските танкове. Тя също има комбинирана броня само в челото. Двигателят е лицензна версия на руския В-84МС с мощност 780 к.с. Към него е включена автоматична трансмисия SPAT 1200. Това е иранска разработка на базата на компонентите от трансмисията на американския танк М60. Основното оръжие е 125 мм гладкоцевно оръдие иранско производство, явяващо се лицензно копие на руското 2А46. Има непотвърдени данни, че иранците са успели да копират автомата за зареждане от Т-72С и да го поставят на своя танк. Интересна особеност е липсата на сдвоена картечница. СУО /Система за Управление на Огъня/ е EFCS-3 която е словенска разработка. Иранските източници отбеляват високата ефективност на това СУО обезпечаващо водене на прицелна стрелба при всички условия. Допълнителното въоражение включва тежка картечница монтирана на покрива на купола и димни гранати. Разположението на екипажа е идентично с това на Т-72С. По различни данни дължината на танка Зулфикар е около 6,5- 7 метра, ширина 3,5-3,6 метра, височина около 2,5 метра. Теглото е 40 тона, а максималната скорост 65 км/ч. Интересна особеност е липсата на оборудване за преминаване на дълбоки водни прегради. Серийното производство на Зулфикар започва през 1997, а малко след това започва разработката на новия вариант Зулфикар-2. Доколкото е известно той е бил планиран само като опитен стенд за отработка на нови технически решения. Жестоката секретност не дава възможност да се каже какво точно е било променено. Видно е, че шасито е било удължено поради което се добавя още една двойка ролки. Знае се, че е поставен двигателя Continental AVDS-1790. Предполага се, че технологията за неговото производство е открадната или купена нелегално от САЩ. Варианта Зулфикар-3 е всъщност серийния вариант на Зулфикар-2, но с още промени. Корпосът е доработен и започва да напомня корпуса на американския M1 Abrams. Двигателят е същия като на Зулфикар-2, но е доработена СУО- как точно не е известно. Променена е и формата на куполата, която е увеличена и още повече започва на напомня тази на американските танкове. Серийното производство на Зулфикар започва през 1997 и е свързано с големи трудности. Счита се, че до 2012 когато е прератено са произведени 150-160 машини. Зулфикар-2 е просто изпитателен стенд и от него е построен само един прототип. От 2012 започва производството на Зулфикар-3, като се счита, до днес са произведени около 100-150 машини. Наскоро стана известно, че в Иран е започнало серийно производство на танка Каррар, които се смята, че вече се произвеждат серийно на мястото на Зулфикар-3. За новия ирански танк- по нататък.

Ти си типичен пример как човек може да стане жертва на пропагандата! "Кървавата Мери" изтребва "цели" 300 души, но от тези които не трябва- от елита. Нея не я мрази народа, мрази я елита. Народа е бил напълно индеферентен към случващото се. Впоследствие пропагандната машина набива в главите на хората "какво всъщност е станало". Тази която е била наистина мразена от народа е Елизабет, която избива стотици хиляди, да не кажа милиони обикновени хора по време на огражденията. Но в ръцете на елита който я обича /все пак тя му дава огромни парични суми/ е пропагандната машина. Ето така работи пропагандата! Друг подобен пример за жертва на пропагандата е например известния филм "Смело с ръце" на Мел Гибсън, където на масовия зрител се обяснява как е протичала борбата за свобода на шотландския народ. Днес борбата за свобода е популярна тема- съвсем не върви да се каже истината. Става въпрос за разчистване на сметки между шотландските елитни групировки, при което английския крал е извикан от тях самите като арбитър, а народа е напълно безразличен към тези борби.