самотния вълк

То и за това си трябва талант. Преди много години служех с един индивид, който с препилено парче от пружина за фуражка отключваше всякакви катинари и брави. Показвал ми е как го прави, държал ми е ръката и така и не успях да отключа нищо. Иначе умението си е полезно. Друг е въпросът кой за каква цел ще го ползва. Това извън темата, но ми е любопитно как законодателят си представя налагане на пробация ДО шест месеца

Ти виждал ли си циганин земеделец? Няма такъв. И въпросът с ратаите е доста спорен. Оказва се, че е голям проблем да се наемат. Не искат. Лично на мен вече не помня колко цигани ми дължат пари. Идват работят известно време, после ревнат да им дам пари, пък те щели да си ги отработят и повече не се вясват.

А бил ли дал някакво определение какво според теб е диалог? Защото досега оставам с впечатлението, че по твоите виждания липса на диалог е, когато някой ти каже, че нищо не ти се разбира или не е съгласен с написаното.

Абсолютно точно Ако приемем, че един самоосигуряващ се реализира 10 000 лв годишен доход, от него се признават 25% разходи. От остатъка се начисляват около 2500 лв данъци и осигуровки. Т.е. държавата взема една трета от дохода. А насреща - почти нищо няма. Ако се направи проста сметка, то тези приблизително 2000 лв, които се дължат за осигуровки, се внасят в банка, за 25-30 години, колкото е трудовия стаж за пенсия, ще се натрупат към 150 000, които ще носят доста приличен доход, като основния капитал ще си стои. А иначе, ако човек съвестно си плаща осигуровките и данъците, накрая я вземе 400 лв пенсия, я не.

Е, ако продължим с това полухипотетично село... Щом е в планината, сигурно има условия за отглеждане на малинови насаждения. Или условия да планинско овцевъдство. Ама не се отглеждат нито малини, нито овце, защото няма кой, младите са по градовете. А, те са там, защото не си струва да се блъскат по баирите. Нямат средства да почнат, пък и да почнат няма къде да се реализира продукцията. И тук е ролята на държавата. Да се създаде механизъм, при който да се финансират хората да почнат бизнес. После да има как да си реализират продукцията. Едно семейство ще гледа десет декара малини, друго стотина овце. Има мераклии, но икономическото положение ги отказва. Прекупвачи изкупуват произведеното за жълти стотинки. В момента литър краве мляко се изкупува на 25-30 ст. На магазина е 1,70 лв. Ами хората няма да гледат животни и ще бягат към градовете. Помня като дете баща ми и дядо ми гледаха животни. Но имаше осигурен фураж и изкупуване. Примерно гледаш 5000 бройлера. Получаваш смеска за тях, след две месеца ги изкупуват и се тегли чертата - толкова пари за пилетата, толкова за фураж, предаваш еди колко си кг и остава да получиш толкова и толкова. И се печелеше от това. И стига с тези митове за модерно земеделие и огромни ферми. В Западна Европа средния размер на фермите е около 300 декара. У нас дребен арендатор е този, който обработва 2000 декара, а има и със стотици хиляди. И това са все зърнопроизводители. Защото там са парите. Държавата подпомага не на произведена продукция, а на единица площ. Което е пълна идиотщина. Сто хиляди декара за държава като България е безумие.

Само да попитам кой е виновен за това положение? Хората или политиката на държавата, която тотално е абдикирала от селото? Само за информация, някъде четох статистика, че около 70% от стопанствата във Великобритания са т.н. хоби-ферми, които произвеждат около половината от селскостопанската продукция. Това са стопанства, при които поне един от съпрузите ходи на работа, а фермата подпомага бюджета. У нас такова нещо няма. Т.е. има, но се поддържат с инат и упорство, без никаква печалба за собствениците.

Безспорно! Има един лаф - учено, ама просто. По селата съм общувал с хора от по-стари поколения, които и основно нямат, но бяха изключително интелигентни. Знам какво казва Буров в разговорите си Памклиев, но нещата не са точно така. Може и да има стотици празници, но това не значи, че не се върши никаква работа. Животните нямат почивен ден. Може да е празник, но кравата трябва да се издои, да се нахрани. Селянинът може и да спазва празника и да не ходи на работа на полето, но у дома си има достатъчно ангажименти около животните, които отнемат поне четири часа дневно. И, ако се върнем към първоначалната тема, ами такива са, защото през 18ти век монасите са единствените образовани българи. Или са огромен процент от грамотните. Това, по мое мнение е свързано и с темата за българската литература.

Всичко това е интересно, но какво общо има с темата?

Изгубеният символ съм го чел. Тъпо, недомислено и изкуствено нагодено. Май цялото творчество на Дан Браун е такова

Както казват по нашия край - я ми дай ти на мене свинска рибица и кана червено вино и ме чекай да умрем

Извинявам се за невежеството си, но какво е клъстер?

Хиените дори не са от семейство кучета, а са съвсем одтелно семейство - Hyaenidae

За поезия се сещам имената на Дарина Дечева и Павлина Йосева. Макар че предпочитам проза, ми е трудно да посоча съвременен прозаик. Сетих се - Петър Делчев и неговите Трънски разкази. Препоръчвам ги. Пак са на селска тематика, но има колоритни образи, сюжет, приключения... бе, струва си да се прочетат. Преди време Глишев беше пуснал тема за липсата на средновековна светска литература. Не се наемам да търся причините, но е факт, че нямаме такава. И, вероятно, и тук се крие проблемът. Нямаме епическа литература. Нито Ел Сид, нито Робан, или Артур, или Иля Муромец... да не изреждам. Сал един Крали Марко, но той е доста по-късен. Вероятно ни липсва традиция и това се отразява и до днес.

Извън темата е, ама... малко ми писна от цените на парното. А знаеш ли какви са цените на въглищата? 8,50лв за чувал 25 кг. В студените месеци отива за един ден и се топлят две стаи. 30 по 8 си е 240 лв месечно. Вярно, че който е на село и не го мързи гладен няма да остане, ама и работата е по 12-14 часа на ден, без почивен ден. И, ако се опитам да върна дискусията в темата, извън политиката, не е проблем на българската литература селската тематика. Проблем е липсата на мащаб, на колоритни образи. Освен това българските автори са скучни за четене. С малки изключения, няма фабула, няма нещо, което да те накара да продължиш с четенето.

Мога да ти изредя имената на няколко много добри съвременни поети, но общо взето си прав. Повечето дето мъчат мерената реч и идея си нямат от поезия. Това дето го пишат и бял стих не е. Имам наблюдения върху няколко литературни сайта. Пълна трагедия, със съвсем малки изключения.

Въпросът не е към мен, но Стайнбек - Гроздовете на гнева, На изток от Рая, Небесните пасбища. Много от романите му са на селска тематика. Разказват за живота на калифорнийските фермери. Но, както казах по-горе, той е с класи над нашите по размах.

Грандиозни, грандиозни... колко да са грандиозни и безпрецентни? Всъщност каква е твоята теза?

То дискусия отдавна няма. Има един нескончаем монолог от човек, който е обсебен от собственото си АЗ и в напъните си за самоопознаване, че напълно се е откъснал от нормалното общуване и не го интересува дали някой е в състояние да го разбере. В този форум пишат интелигентни хора, със значителни познания в една или друга област, но никой не използва толкова първо лице единствено число. Бе, що ли си губя времето...

Горките Балзак, Джек Лондон, Хемингуей... Те не са били сериозни. Идеята за кръчмата беше просто пример за реално общуване.

:Мъка...

Това е началото на романа на П.Незнакомов "Динамит за робите". Книга, която си струва да се прочете.

Възможно е. В тази връзка, би се опитал малко да систематизираш разсъжденията си, които ни поднасяш. Опитвам се да те разбера, но се губя в дебрите на мисълта ти. Представям си, че тази дискусия се води не онлайн, а на живо в кръчмата. Та, ако и там разтягаш такива локуми, можеш да си сигурен, че след втората ракия на някой няма да му издържат нервите и ще ти разбие бутилката в главата.

Проблемът с българската литература е в нейната дребнавост. С риск да засегна някои, но това се наблюдава още при класиците ни. Няма мащабност, няма размах. Вземете за пример "Гераците" и "Гроздовете на гнева" на Стайнбек. Двете творби разглеждат сходни проблеми. Издадени са с четвърт век разлика и също толкова е разминаването във времето на действието. Елин Пелин е описал пет герои на кръст, докато при Стайнбек взаимоотношенията са сложни, с много герои с различно положение в обществото. Вярно, при класиците ни текстовете са оформени на изключително високо ниво. За съжаление при днешните автори дребнавостта е запазена, но е изгубен стилът, оформлението на текста, фабулата. Пишат се глупости. И като кажеш на някой, че шИдьовъра му стева, скача като попарен. "Ма как, аз съм си излял душата". Само дето не стига да си излееш душата или други телесно отпадъци, за да твориш литература.Трябва да има смисъл, съдържание. Примерно има една групичка съвременни български фантасти. С малки изключения, фантастиката им е под всякаква критика. но те си правят конкурси, хвалят се един друг. Като стана дума за фантастика, друг проблем на българската литература е, че нашите автори бягат като дявол от тамян от продаваеми книги. Криминални романи, трилъри, приключения - такива се броят на пръсти у нас. Но това е, което се продава. Ама нашите пишман творци искат да пишат по социални, общочовешки теми, да "докосват" читателя. Разбира се има и изключение, за радост. Имаме няколко изключителни съвременни автори. И точно тук е работата на издателите. Да ги открият, да ги лансират. Да ги направят продаваеми.

Темата се върна към теориите на конспирацията и се заформи мъничка конспирацийка - кой следи Рамус.

Кое точно не ти е ясно? Пишеш пост в някаква тема, потребителят Х го харесва и го отбелязва. На теб ти излиза съобщение, че някой ти е харесал мнението, без да ти се посочва кой конкретно. Каква идея, каква целесъобразност?